Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 23.10.2018
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
І- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на първи октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Поля Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска
въззивно гр. дело № 13716 по
описа за 2016
год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й.Т.Т., срещу решение № 5396/26.04.2016
г., постановено по гр. д. № 52475/2015 г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав, в частта
му относно определения режим на лични отношения на бащата с детето, както и в
частта му, с която исковете за издръжка на детето са отхвърлени в разликата им
над 160 лв., до размер на 200 лв. и за периода
18.08.2015 г.- 01.09.2015 г. Счита, че решението в обжалваните му части
е неправилно. В жалбата са изложени съображения. Моли да се отмени решението в
обжалваните части и съдът да постанови друго, с което да определи режим на
лични отношения на бащата с детето всяка втора и четвърта неделя от месеца от
10 часа до 17 часа без преспИ.е, както и да осъди бащата да заплаща за детето
месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 18.08.2015 г. Претендира
присъждане на разноски.
Въззивникът и въззиваема страна И.Т.Я. в писмения си отговор оспорва
въззивната жалба на насрещната страна. Претендира присъждане на разноските,
направени във въззивната инстанция.
Ответника по първоначалната молба и насрещен
молител И.Т.Я. също е депозирал въззивна
жалба срещу решение №5396/26.04.2016 г., постановено по гр. д. № 52475/2015
г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав. Счита решението за неправилно и
незаконосъобразно. Излага съображенията си. Моли да се отмени решението и съдът
да постанови друго, с което да му предостави упражняването на родителските
права спрямо детето на страните.
Въззивникът и въззиваема страна Й.Т.Т. в писмения си отговор оспорва
въззивната жалба на насрещната страна. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивника и
въззиваема страна Й.Т.Т. поддържа въззивната си жалба. Претендира присъждане на
разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание по делото въззивника и въззиваема страна И.Т.Я. поддържа
въззивната си жалба. Претендира присъждане на разноски.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема
за установено следното:
С решение № 5396/26.04.2016 г., постановено по гр. д. № 52475/2015 г., СРС,
ІІІ ГО, 117 състав е предоставил упражняването на родителските права над детето
К.И. Я.на майката, при която детето ще живее, с право на бащата да го взема /и
задължение- да го връща/ всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9
часа до 19 часа /с преспиване/; през четни години- за първата половина на
зимните и пролетните ученически ваканции и на рождения ден на детето в горните часове,
а през нечетни години- през втората половина на зимните и пролетните ученически
ваканции; за по 15 дни през летата- извън годишния отпуск на майката. С
решението съдът е осъдил бащата да
заплаща на детето си, чрез неговата майка, месечна издръжка в размер на 160 лв. , считано
от 01.09.2015 г., ведно със законната
лихва за забава, като е отхвърлил иска в останалите му части. Съдът е допуснал
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката. Районният съд е
приел, че ищцата е добра майка, а ответникът има подкрепата на своята, както и
подходящо жилище, преценил е майката като по- подходящ родител с оглед пола и
възрастта на детето, като е счел, че контактите на бащата следва да са в
разширен обем. Съдът е приел, че средномесечната издръжка на детето е около 250
лв., както и, че необремененият с грижите баща следва да поеме по-голямата част
от издръжката за детето- 160 лв.
Пред настоящата инстанция са събрани
доказателства за трудовата ангажираност и доходите на страните, за техните
жилищни условия, разпитани бяха свидетели на страните, както и страните са
изслушани на основание чл. 59, ал. 6 от СК.
Изслушана в съдебното заседание на 06.03.2017 г., майката твърди, че е
по-добрият родител, тъй като детето е щастливо и спокойно с нея. Жилището, в
което живее с детето, находящо се в гр. София, ж.к. ********** е много близо до
детската градина и до работата й и имат много време с детето, което да
прекарват заедно. Детето посещава занимания, каквито иска, посещава и логопед.
След срещите с баща си, К.се чувства доста неспокойна и агресивно настроена към
майка си, употребява обидни думи към нея. В детската градина също са забелязали
това и са питали майката, защо детето се държи така.
Изслушан в същото съдебното
заседание, бащата счита, че има по-добрите условия за живот за детето, има
собствен апартамент, където детето има всички видове играчки. Изразява
притеснение като родител, че майката, по разказ на детето, го оставя на майката
на приятеля си, когато имат ангажименти с приятеля й. Може да разчита за детето
на майка си и на братовчед си, които са в непосредствена близост до него и
могат да му помагат. Работното му време- от понеделник до петък от 8 часа до
16,45 часа е идеално работно време за всякакви грижи за детето и възможност да
му обръща внимание. Твърди, че ще си взема отпуск всеки петък в 14 часа, за да
си взема детето, няма проблеми това да се случва и вторник и в четвъртък.
Разпитаната пред въззивната инстанция свидетелка М., която придружава
майката при предаването на детето на бащата от месец март 2017 г. твърди, че
когато му заведат детето в събота, детето се спуска към бащата и го прегръща. В
неделя, когато го вземат, детето отива при майка си и свидетелката с наведена
глава, подтиснато е, майката иска да го гушне, а то не позволява. На въпросите
им: „Защо?“, детето казва: „Тати и баба не ми разрешават“. Свидетелката
установява и, че бабата на детето по бащина линия отправя обидни квалификации
по адрес на майката на детето. Детето е казало пред свидетелката на въпроса й
какво правят, когато са заедно с баща му: „Тати пуши цигари и пие бира.“ Детето
е било разочаровано, че бащата не е намерил време да му свали помощните гуми на
колелото.
Свидетелят Ц.установява, че когато е присъствал на предаването и
приемането, детето е пристигало много радостно и си е тръгвало с нежелание. Детето
е тръгвало, правило е две крачки, връщало се е, прегръщало е баща си и двамата
са започвали да реват. Пак е тръгвало и пак се е връщало и бащата постепенно го
е избутвал към колата, докато в крайна сметка разбере, че трябва да си отиде. Свидетелят
е присъствал на случаи, когато детето е ходило и е оставяно в недобро
здравословно състояние- болно. Няма никаква комуникация между родителите му и
не се казва дали взема някакви лекарства и бащата е трябвало да гадае и да ходи
по лекари. Детето се пуска от разстояние, то тича към баща си, а когато го
връща, бащата трябва да го бута към колата със зор, за да си тръгне. Детето се
отнася прекрасно с баща си и не иска да си тръгва, всеки път си тръгва без
желание и с рев. Според свидетеля, И.се грижи прекалено добре за детето. Свидетеля
го е виждал да приготвя ядене за детето, да го облича – повечето от дрехите му
са при бащата, а детето идва с едни и същи дрехи. Свидетелят е разбрал от
детето, че е тормозено- казало му е, че го бият майка му и човекът, с който тя
живее.
Към материалите по въззивното дело са приобщени социални доклади, изготвени
от ДСП-Слатина и ДСП- Елин Пелин.
АСП- Д „СП“-Елин Пелин е дала заключение, че жилището, в което се отглежда
детето е тристаен апартамент, под наем, състоящ се от хол, кухня, спалня и
детска стая. Детската стая е обзаведена с детско легло, гардероб за дрехи,
секция за лични вещи и играчки, стол и
маса. Създадени са условия за самостоятелност на детето. Детето посещава 108-
ма ДГ, гр. София. В осъществената от социалните работници беседа детето е
споделило, че в Нови хан има много приятели и обича да играе с тях, а при баща си няма приятели.
Налице е стабилна емоционална връзка майка-дете. Малолетното дете е
демонстрирало спокойствие и добра самооценка в присъствието на майка си. При
разговора с детето се е изяснило, че емоционалната връзка баща-дете е
съхранена. В хода на социалното проучване социалната служба е установила, че
при майката е налице добър потенциал за отглеждане и възпитание на детето.
Същата е осигурила подходяща жилищна среда, видимо е грижовен родител, среща
подкрепа от роднинския си кръг, приятели и съседите си. Налице са данни за
съхранена емоционална връзка родители- дете.
АСП- ДСП-Слатина посочва, че жилището, в което живее бащата се състои от
хол, кухня, стая и баня с тоалетна.
С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на
ненавършилото пълнолетие дете на страните при произнасянето по въпросите по чл.
59, ал. 2 от СК, въззивният съд е допуснал изготвянето на съдебно-психологична
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда.
Видно от експертното заключение, детето е привързано еднакво силно към
двамата си родители, проявява го с поведението си, заявява го и с думи; Може
категорично да се направи извод, че е изградена стабилна връзка на обич и
доверие помежду им; И двамата родители са заявили, че не съжителстват с никого;
При втората среща на детето в присъствието на бащата К.е разказала за приятеля
на майка си А., заявило е, че живее с тях; Детето е изразило доста категорично
отношението си към него и то е напълно негативно; В последствие при проведена
кратка среща с майката и детето, майката е споделила, че от около две седмици
са се изнесли от това жилище и сега живеят сами на друго място, под наем, което
детето също е потвърдило, като отново е посочило Сашо като причина да се
преместят; Като цяло К.показва нормално емоционално развитие за възрастта си,
активна, с изявен стремеж към самостоятелност; Достатъчно задоволена
материално, като тук експертът е посочил известен риск от манипулиране на
родителите поотделно, като това зависи и от това доколко те ще съумеят в бъдеще
да синхронизират помежду си възгледите си за нейното възпитание; Детето
проявява желание да налага желанията си, като на моменти е склонна да се държи и леко провокативно,
което е в рамките на нормалното за възрастта й; Вещото лице установява, че са
налице отделни елементи на конфликт на лоялност по отношение и на двамата
родители, като причината за това се корени в проблемите, свързани с приятеля на
майката А.; К.говори и споделя по различен начин неща, свързани с него, в
зависимост от това, кой от родителите присъства, съобразява се с тяхното мнение
и очаквания; Когато е разговаряло само с експерта, детето е споделяло сериозно
и свободно това, което мисли; Този проблем вече е разрешен с преместването на
майката и детето в ново жилище; Експертът е изследвал родителския капацитет на
всеки от родителите и е констатирал, че и двамата родители имат достатъчно
добър родителски капацитет, за да се грижат за детето си, включително и без
чужда помощ; Вещото лице не е разкрило възпитателни дефицити или неприемливи
практики; В периода след раздялата на родителите помежду им е имало спорове във
връзка с личните им отношения, които от няколко месеца са в процес на
изглаждане, поне по отношение на грижите за детето, което също е проява на
добър родителски капацитет; И двамата родители са заявили пред експерта, че от
месец декември 2017 г. е настъпила съществена промяна в отношенията им, която е
рефлектирала положително на контактите на бащата с детето и на неговото
емоционално състояние; Към момента на
изготвяне на заключението действащ е режима на лични отношения от 18.12.2015
г., който страните твърдят, че прилагат в разширен вариант и бащата взема
детето и извън определените дни; Детето,
освен това, има и телефонен контакт с бащата; Детето споделя, а и наблюдението
на вещото лице потвърждава, че се чувства много добре при посещенията при баща
си, радва се и при контактите си с неговото разширено семейство; Вещото лице
установява, че едно разширяване на режима с включване и на възможност за
по-дълги контакти през лятото и другите ваканции ще се отрази много добре на
развитието на детето; Експертът установява, че до този момент няма признаци на
формиран синдром на родителско отчуждение при детето.
Вещото лице предлага, като подходящ, следния режим на лични отношения на
бащата с детето: до тръгване на детето на училище: Всяка четна седмица от 18
часа в петък, до понеделник сутринта, с преспиване и със задължението за
завеждане на детска градина; При
пропускане на контакта (при сериозно заболяване на детето), контакта да се
осъществи следващата седмица; 30 дни през лятото, които могат да се разделят и
на два пъти по 15 дни; Коледните и Новогодишните празници на 2018 г.- по споразумение между родителите.
След тръгване на училище: Всяка четна седмица от 18 часа в петък, до понеделник
сутринта, с преспиване и със задължението за завеждане на училище; При пропускане на контакта (при сериозно заболяване
на детето), контакта да се осъществи следващата седмица; Първата половина на
всяка учебна ваканция от 10 часа на първия ден до 20 часа на последния ден на
първата половина на ваканцията. Всяка нечетна година от 18 часа на последния
работен ден преди Коледа до 20 часа на последния почивен ден около Коледа;
Всяка четна година от 18 часа на последния работен ден за годината,
новогодишните празници и до 20 часа на последния ден на зимната ваканция. По
време на лятната ваканция вещото лице предлага половината от нея детето да е
при бащата, като родителите до края на месец май следва да изготвят график кога
при кого ще бъде детето. Всяка четна година за Великденските празници- от 18
часа на последния работен ден, до 20 часа на последния почивен ден.
На въпроса: „Какъв образ на майката изгражда бащата у своето малолетно дете
при срещите си с него?“, вещото лице установява, че към момента няма данни
бащата да настройва негативно детето по отношение на майката и да прави
коментари; Единствено по отношение на приятеля на майката, вероятно са водени
разговори с детето;
Тъй като Й.Т.Т. е споделила и при двете срещи с експерта, че след декември
2017 г. К.е спокойна и няма промяна в поведението й и отношението й след
срещите с баща й, вещото лице не е провело наблюдение на предаването на детето
от бащата на майката;
На въпроса: „Формиран ли е страх,
емоционален дискомфорт, тревога или неприязън у детето, породени от нов мъж в
живота на майката и детето?“, вещото лице установява, че детето не изпитва
страх или тревога, по-скоро неприязън и нежелание да общува с А.. Реакцията на К.по
отношение на А. е изцяло негативна. Тя не възприема приятеля на майка си,
нарича го по име, твърди, че не си общуват, тя не иска да играе с него, не й е
приятен. Дори смята, че майка й също не го обича.
Експертът установява, че реакцията на детето при споменаване на думите
„баща“, „татко“ е изцяло положителна. По време на срещата в дома на бащата,
детето се е чувствало напълно спонтанна, спокойна, уверена. Отношението на
детето към бащата е топло, доверително, спокойно са разговаряли за минали и за
бъдещи неща. Според вещото лице всичко това говори за формирана и поддържана
във времето емоционална връзка между тях, въпреки, че не живеят заедно. По
време на срещата К.се е държала и чувствала като у дома си.
Поради твърденията на майката, че А. е неин бивш приятел, не е проведена
среща с него. От думите на детето е видно, че то не го приема, изпитва
неприязън към него, но не и страх.
Заключението на психолога е, че в хода на делото някои от спорните въпроси
между родителите да намерили своето решение, което, обаче е крехко и изисква
повече усилия и от двамата, за да има трайни резултати. Положително е, че и двамата са се убедили, че
детето им се чувства добре след настъпилата промяна в техните отношения. С
израстването си К.ще има все по-голяма потребност от безусловната обич и
подкрепа на своите майка и баща, поради което последните трябва да осмислят
добре своята роля и отговорност като родители.
При изслушване на заключението на експертизата, вещото лице уточнява, че няма
никакъв проблем да бъдат включени в режима на лични отношения на детето с
бащата преди започване на училище и Великденските празници, както и лятото да
бъде поделено между родителите; Не би навредило на детето да прекарва повече
време с баща си.
Предвид
установените факти и съобразявайки критериите, залегнали в разпоредбата на чл.
59, ал. 4 от СК - възпитателските качества на родителите, полаганите до момента
грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето
към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети
лица- близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности,
СГС приема, че в интерес на детето е упражняването
на родителските права да бъде предоставено на неговата майка. И двамата родители имат необходимия родителски капацитет, добра емоционална
връзка със своето дете, имат желание да упражняват родителските права и да
отглеждат детето, последното също е живяло само с майката в определен период от
време – от 18.08.2015 г. (за което са събрани гласни доказателствени средства
чрез показанията на свидетелката Петрова). Майката е прекратила съжителството си с А., към който детето изпитва
неприязън. Въпреки, че бащата може да
разчита на помощта на своята майка, живееща в непосредствена близост до
неговото жилище, съдът споделя заключението на експерта, че майката разполага с
достатъчно добър родителски капацитет да се справи с отглеждането и
възпитанието на детето сама, без чужда помощ. И двамата родители разполагат с финансова
обезпеченост, като към момента на приключване на съдебното дирене получаваното
от майката парично обезщетение за безработица надхвърля трудовото
възнаграждение на бащата. И двамата родители разполагат с подходящи социално-
битови условия за отглеждането на детето, като обстоятелството дали обитаваното
от тях жилище е собствено или се ползва под наем, съдът счита за не толкова
съществено. Настоящия съдебен състав счита и, че нова промяна
на града, жилището, в което детето живее, социалното обкръжение и среда на
детето и смяната на детската градина, наред с предизвиканата
от променените условия на живот и отглеждане вследствие раздялата на родителите
му, ще предизвика допълнителен стрес и
дискомфорт за детето, като нормалното му емоционално към момента развитие на
детето следва да бъде запазено. На детето предстои
започване на училище, което също е предстояща промяна на начина му на живот. Детето
в крайна сметка е малко – шест годишно, поради което все още се нуждае в
по-голяма степен от грижите на своята майка.
Поради
гореизложеното, първоинстанционния съд правилно е предоставил упражняването на
родителските права по отношение на К.на майката,
при която е определил и местоживеенето й.
В този смисъл решението на първоинстанционния съд в частта относно
предоставяне упражняването на родителските права и местоживеенето на детето е
правилно, постановено е изцяло в интерес на детето, поради което следва да бъде
потвърдено.
Въззивният съд, обаче, намира, че определения режим на лични отношения на
бащата с детето следва да бъде изменен. Разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от СК регламентира,
че режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в
които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции,
официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Първоинстанционния
съд не е определил възможност детето да прекарва по- продължителен период от
време с баща си през уикендите и през летния сезон, което би способствало детето
да общува с баща си по- пълноценно. Ваканциите и празничните дни следва да бъдат поделени
между двамата родители. Както и вещото лице-психолог установява в заключението
си, между детето и бащата е налице изградена емоционална връзка, която следва
да бъде съхранена и надграждана, бащата притежава добър родителски капацитет,
поради което настоящия съдебен състав счита,
че на интересите на малолетната К.би съответствал следния режим на лични
отношения с нейния баща: до тръгване на детето на училище: Всяка четна седмица
от 18 часа в петък, до понеделник сутринта, с преспиване и със задължението за
завеждане на детска градина; При
пропускане на контакта (при сериозно заболяване на детето), контакта ще се
осъществява следващата седмица; 30 дни през лятото, които могат да се разделят
и на два пъти по 15 дни; Коледните празници
на 2018 г., както и за Великденските празници- от 18 часа на последния
работен ден, до 20 часа на последния почивен ден. След тръгване на училище: Всяка четна седмица
от 18 часа в петък, до понеделник сутринта, с преспиване и със задължението за
завеждане на училище; При пропускане на
контакта (при сериозно заболяване на детето), контакта ще се осъществи
следващата седмица; Първата половина на всяка учебна ваканция от 10 часа на
първия ден, до 20 часа на последния ден на първата половина на ваканцията.
Всяка нечетна година от 18 часа на последния работен ден преди Коледа до 20
часа на последния почивен ден около Коледа; Всяка четна година от 18 часа на
последния работен ден за годината, новогодишните празници и до 20 часа на
последния ден на зимната ваканция. Половината от времето на лятната ученическа ваканция, като
родителите до края на месец май следва да изготвят график кога при кого ще бъде
детето, както и всяка четна година за Великденските празници- от 18 часа на
последния работен ден, до 20 часа на последния почивен ден.
Предвид така изложеното, настоящият
съд намира, че следва да се уважи въззивната жалба на И.Т.Я. и да се определи
посоченият режим, като решението на първоинстанционния съд в тази му част бъде
отменено.
По жалбата на Й.Т.Т., срещу решението, в частта му относно издръжката:
Доколкото страните, съответно в сезиращата молба и отговора на същата,
твърдят, че са се разделили на 18.08.2015 г., в подкрепа на което са и
събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства- показанията
на свидетелката Петрова, настоящия съдебен състав счита, че жалбата срещу
отхвърлянето на иска за издръжка на детето на страните за периода
18.08.2015 г.- 01.09.2015 г. е основателна и следва да бъде уважена. Установи се по делото, че от 18.08.2015 г.
страните не живеят заедно, че от тогава грижи за отглеждането и възпитанието на
детето полага майката. Бащата не е
ангажирал никакви доказателства по делото за плащани от него на майката на
детето суми за издръжката на К.от раздялата на родителите.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част- отхвърления иск за издръжка за
минало време за периода 18.08.2015 г.- 01.09.2015
г. е неправилно, като такова следва да бъде отменено и бащата следва да бъде
осъден да заплати месечна издръжка за минало време, считано от 18.08.2015 г.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което
я дължи- чл. 142, ал. 1 от СК. Като се ръководи от
законните критерии, настоящата инстанция счита, че за издръжката на детето К.са необходими месечно общо около 320 лв.- съобразявайки и точка 1 на Постановление № 5 от
С оглед изложеното, обжалваното
решение в частта, в която исковете за месечна издръжка са отхвърлени за
разликата от 160 лева до пълните им предявени размери от 200 лв. месечно, както
и за периода 18.08.2015 г.- 01.09.2015 г.
– да се отмени, като И.Т.Я. бъде осъден да заплаща на детето си К.И. Я.,
действащо чрез неговата майка и законен представител Й.Т.Т. издръжка от още 40
лева месечно (или общо 200 лв.) Издръжката се дължи до настъпване на законна причина, обуславяща
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава.
Поради уважаване на предявения иск изцяло, задълженото за издръжка лице
дължи заплащане по сметка на СГС държавна такса в размер на 57,60 лв.
В настоящия случай страните нямат право на разноски. Производството по
делото е такова на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно режим на лични отношения,
предпоставен от невъзможност родителите да постигнат споразумение. Съдебното
решение се постановява за защита по най-добрия начин на интересите на
малолетното им дете, ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да
понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 5396/26.04.2016 г., постановено по гр. д. № 52475/2015 г. на
СРС, ІІІ ГО, 117 състав, в частта му относно определения режим на лични
отношения на бащата И.Т.Я., с ЕГН********** с детето К.И. Я., с ЕГН********** и
вместо него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата И.Т.Я., с ЕГН**********, с детето К.И. Я.,
с ЕГН**********, както следва: До тръгване на детето на училище: Всяка четна
седмица от 18 часа в петък, до понеделник сутринта, с преспиване и със
задължението за завеждане на детска градина;
При пропускане на контакта (при сериозно заболяване на детето), контакта
ще се осъществява следващата седмица; 30 дни през лятото, които могат да се
разделят и на два пъти по 15 дни, извън платения годишен отпуск на майката;
Коледните празници на 2018 г., както и
за Великденските празници- от 18 часа на последния работен ден, до 20 часа на
последния почивен ден. След тръгване на
училище: Всяка четна седмица от 18 часа в петък, до понеделник сутринта, с
преспиване и със задължението за завеждане на училище; При пропускане на контакта (при сериозно
заболяване на детето), контакта ще се осъществява следващата седмица; Първата
половина на всяка учебна ваканция от 10 часа на първия ден, до 20 часа на
последния ден на първата половина на ваканцията; Всяка нечетна година от 18
часа на последния работен ден преди Коледа до 20 часа на последния почивен ден
около Коледа; Всяка четна година от 18 часа на последния работен ден за
годината, Новогодишните празници и до 20 часа на последния ден на зимната
ваканция; Половината от времето на
лятната ученическа ваканция, като родителите до края на месец май следва да
изготвят график кога при кого ще бъде детето, както и всяка четна година за
Великденските празници- от 18 часа на последния работен ден, до 20 часа на
последния почивен ден.
ОТМЕНЯ решение № 5396/26.04.2016 г.,
постановено по гр. д. № 52475/2015 г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав, в частта, в
която са отхвърлени исковете за месечна издръжка на детето К.И. Я., с ЕГН**********
от нейния баща И.Т.Я., с ЕГН********** до пълните им предявени размери за
разликата над 160 лв. до размер на 200 лв. месечно, както и за периода 18.08.2015
г.- 01.09.2015 г., и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА И.Т.Я., с ЕГН**********, на основание чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 149,
ал. 1 от СК да заплаща на малолетното си дете К.И. Я., с ЕГН**********, действаща чрез неговата майка и законен
представител Й.Т.Т., с ЕГН**********
месечна издръжка в размер на още 40 лв., считано от 18.08.2015 г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, до настъпване на законна
причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване,.
ОСТАВЯ В
СИЛА решението в останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА И.Т.Я., с ЕГН**********, да заплати по сметка на СГС сумата от 57,60 лв. –
държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски по делото, като
неоснователни.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България, при условията на чл.280, ал.1 от
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.