РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Поморие, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря ГАЛИНА АТ. КОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело №
20212160100608 по описа за 2021 година
взе предвид следното.
Производството е образувано по искова молба от Ю. Б. С. и Б. Р. С., двамата от с.Порой,
общ.Поморие, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Т. Я., против М. Б.С. и Х. Б.С.,
двамата с адреси в РТ.
В хода на делото е починал ищецът Ю. Б. С., поради което с определение № 322/19.07.2022
г., в качеството на ищци са конституирани наследниците му Е. Ю. С. и М. Ю. С..
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за установяване по отношение на
ответниците, че ищците са собственици по давностно владение на дворно място в с.Порой,
общ.Поморие, с площ 1 120 кв.м., съставляващо УПИ ХІІ-84, кв.8, по плана на с.Порой,
общ.Поморие, ведно с построените в дворното място жилищна сграда с площ 65 кв.м. и
стопанска постройка с площ 62 кв.м., както и на дворно място в с.Порой, общ.Поморие, с
площ 1 145 кв.м., съставляващо УПИ ХІ-85, кв.8, по плана на с.Порой, общ.Поморие, ведно с
построените в дворното място сгради.
Исковата молба е приета за разглеждане и преписи от същата за изпратени за връчване на
ответниците.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Х. Б.С. не е подал отговор на исковата молба.
Ответникът М. Б.С. се представлява по делото от особени представител, назначен на
основание чл.48, ал.2 ГПК, който е подал отговор на исковата молба, с който застъпва
становище за неоснователност и недоказаност на предявената претенция.
1
В съдебно заседание ищците се явяват лично и се представляват от пълномощника си, който
поддържа заявената претенция.
Ответникът Х. Б.С. не се явява и не се представлява в съдебно заседание, редовно уведомен,
на основание чл.40, ал.2 ГПК.
Особеният представител на ответника М. Б.С. адв.К. П. в съдебно заседание поддържа
заявеното с отговора становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
За да разреши така поставения спор съдът се запозна подробно със становищата и исканията
на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите
законови разпоредби, прие от фактическа страна следното.
По делото е представен препис от нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез ОНС
по чл.15 ЗСГ( отм.) № 181/17.09.1982 г., нот.дело № 378/1982 г. на Поморийски районен
съдия, съгласно който Димитър Дончев Статев е продал на ответниците Х. Б.С. и М. Б.С. и
на първоначалния ищец Ю. Б.С., при квоти по 1/3 ид.ч. за всеки от купувачите, дворно
място, находящо се в с.Порой, общ.Поморие, с площ 3 520 кв.м., съставляващо парцел ІІ,
кв.10 по тогава действащия план на с.Порой, заедно с построените в него жилищна сграда с
площ 65 кв.м. и салма с площ 62 кв.м., като не се спори, че Ю. Б. С.ов и Ю. Б. С. са различни
имена на едно и също лице.
Установява се от представените по делото скици № 519/2019 г. и № 585/2021 г., издадени от
общ.Поморие, че бившия парцел ІІ, кв.10 по отменения план на с.Порой, представлява
процесните УПИ ХІІ-84 и УПИ ХІ-85, кв.8, както и УПИ ХІ-88, кв.8 по действащия план на
населеното място.
Не се спори също така, а и се установява от представения по делото препис от нотариален
акт № 180/30.07.1992 г., нот.дело № 512/1992 г., на Поморийски районен съдия, че
първоначалнияТ ищец Ю. Б. С. и ответниците са продали на Стоян Костадинов Стоилов
частта от бившия парцел ІІ, кв.10, съставляваща УПИ ХІ-88, кв.8 по плана на с.Порой,
общ.Поморие, като е безспорно, че Х. Б.С. и Х. Ватансевер да различни имена на едно и
също лице.
Представено е удостоверение за данъчна оценка от 28.07.2021 г., издадено от общ.Поморие,
в което като собственик на процесните имоти е посочен първоначалния ищец Ю. Б. С..
По делото са изслушани показанията на св. Тодора Михайлова Цонева и св. Димитринка
Костова Стоилова (съседи и познати на страните).
Св.Цонева сочи, че ответниците М. Б.С. и Х. Б.С. са живели малко в с. Порой, после са
заминали за Турция и не са се върнали, като в процесните имоти от 40 години живеят и
същите се ползват от ищцата Б. Р. С. и починалия и съпруг Ю. Б. С., като те са плащали и
данъците за имотите. Свидетелката утвърждава, че не е виждала ответниците да живеят в
къщата, построена в процесните имоти или ползват мястото, идвали рядко в имотите и си
заминавали.
Св.Стоилова твърди, че със съпруга си през 1992 г. са закупили частта от бившия парцел ІІ,
2
кв.10, съставляваща УПИ ХІ-88, като от тогава останалата част от бившия парцел се ползвал
от Ю. Б. С. и Б. Р. С., които живеели в имота. Сочи, че не е виждала ответниците да ползват
имотите, да живеят в тях, не и е известно ответниците да са предявявали претенции към
имотите.
Безспорно се установява от представеното по делото удостоверение за наследници №
45/01.11.2021 г., издадено от общ.Поморие, че първоначалният ищец Ю. Б. С. е починал в
хода на делото и е наследен от съпругата си и ищца Б. Р. С. и низходящите си Е. Ю. С. и М.
Ю. С., също конституирани като ищци по делото.
Предвид така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.
Съгласно чл.79, ал.1 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Съобразно мотивите на ОСГК на ВКС по т.2 от ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г.,
разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС, регламентира фактическия състав на придобивната давност
при недобросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона
период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС. Придобивната давност е сложен
юридически факт, който обхваща като свой елемент наличието на представи и желания,
насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването
на права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им
съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното
му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи
/представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/. До момента в който
предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление,
не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните
последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно
определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание
по чл.79, ал.1 ЗС.
В случая ищците, в това число Б. Р. С., на собствено основание и Е. Ю. С. и М. Ю. С., по
наследство от Ю. Б. С., се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност по
отношение на идеалните части на ответниците в процесните имоти и построените в тях
сгради, с начална дата на давностното владение – придобиването на имотите през 1982 г. и
крайна дата – предявяване на иска.
Съгласно ТР № 1/6.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който
упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата
идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с
които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си.
Съдът намира, че до 1992 г., ищците не са обективирали по отношение на ответниците и
3
техни съсобственици намерение да владеят идеалните части на ответниците за себе си, тъй
като в сделката, обективирана в нотариален акт № 180/30.07.1992 г., са участвали всички
собственици, но от показанията на горепосочените свидетели безспорно се установява, че
след посочената година ответниците са невладеещи собственици, не са проявявали интерес
към съсобственото имущество, не са изразявали воля да упражняват правата си в
съсобствеността, като ищците са извършвали действия по упражняване на фактическата
власт върху имотите, които действия са били възприети от невладеещите съсобственици, т.е.
ищците са демонстрирали отрито спрямо ответниците намерението си да своят имотите,
поради което и след като своенето на имота от ищците е продължило значително над
изискуемия от закона период от 10 г., а именно за период от почти тридесет години, считано
от 1992 г. до предявявяне на иска през 2021 г., то съдът приема, че предявеният иск за
собственост е основателен и ищците са собственици на процесните имоти на собствено
основание, по силата на сделката, обективирана в нотариален акт № 181/17.09.1982 г., за
ищцата Б. Р. С. и по наследство за ищците Е. Ю. С. и М. Ю. С., както и по давност, като по
давност ищците са придобили собствените на ответниците идеални части от имотите,
поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
При този изход от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищците се дължат разноски, но
искане за присъждане на такива по делото не е направено, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. Б.С., ЕГН **********, с адрес РТ, с.К.,
бул. С., ул. Г.№*, Арнавуткьой/Истанбул, и М. Б.С., ЕГН **********, с адрес РТ, бул. П, ул.
И №**, Фирузкьой, Авджълар/Истанбул, същият представляван по делото от особен
представител адв.К. П., че Б. Р. С., ЕГН **********, с адрес с.Порой, общ.Поморие, ул.
„Х.К."№**, Е. Ю. С., ЕГН **********, с адрес с.Порой, общ.Поморие, ул. „Х.К."№** и М.
Ю. С., ЕГН **********, с адрес с.Порой, общ.Поморие, ул. „Х.К."№**, тримата със съдебен
адресат в гр.Поморие, ул. „С."№** – адв.Т. Я., са собственици на дворно място в с.Порой,
общ.Поморие, с площ 1 120 кв.м., съставляващо УПИ ХІІ-84, кв.8, по плана на с.Порой,
общ.Поморие, ведно с построените в дворното място жилищна сграда с площ 65 кв.м. и
стопанска постройка с площ 62 кв.м., при граници на поземления имот: от две страни-улица,
УПИ ХІ-85 и УПИ ХІІІ-83, както и са собственици на дворно място в с.Порой,
общ.Поморие, с площ 1 145 кв.м., съставляващо УПИ ХІ-85, кв.8, по плана на с.Порой,
общ.Поморие, ведно с построените в дворното място сгради, при граници на поземления
имот: улица, УПИ Х-88, УПИ ІV-87, УПИ ІІІ-86, УПИ Х ІІІ-83 и УПИ ХІІ-84.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от
съобщението.
4
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
5