РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Габрово, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в публично заседание на
двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Галина Косева
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20214200500290 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260130 от 02.04.2021 г. постановено по гр.д. № 2373/2019 г. по описа
на Габровски районен съд са отхвърлени предявените искове от „Юробанк България“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път“ №
260, представлявано от изпълнителния директор Д.Б. Ш. и прокуриста М.И.В., против С.
АЛ. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. Г., ул. „К.“ № ** искове за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата 308,25 лв. просрочена главница за периода от
25.07.2018 г. до 25.03.2019 г.; 1132,87 лв. изискуема просрочена възнаградителна лихва за
периода от 26.07.2018 г. до 18.04.2019 г.; сумата 57,90 лв. изискуеми такси за
застрахователни премии за периода от 25.08.2018 г. до 24.03.2019 г. и сумата 24,00 лв.
изискуеми такси, платени към ЧСИ за връчване на покана за доброволно изпълнение,
всички по Договор за жилищен кредит № 72/R/2016 г. от 11.05.2016 г. със страни „Банка
Пиреос България“ АД и С. АЛ. Б., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 2440 от 02.05.2029 г. по ч.гр.д. №
836/2020 г. на Районен съд – Габрово, като неоснователни и недоказани. Постановил е, че
1
направените в исковото и заповедното производство по ч.гр.д. № 836/2020 г. на ГРС остават
в тежест на ищеца.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба от „Юробанк България“ АД, чрез
адв. Г.С., съдружник в „Д. и съдружници“, САК. В жалбата излага твърдения, че
постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в
противоречие с материалния закон и необосновано, в частта с която предявените искове са
отхвърлени за претендираната главница в размер на 308,25 лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното й плащане. Съдът е отхвърлил
претенцията, макар по делото да има изготвена съдебно счетоводна експертиза, която е
установила дължимостта на сумата, като е отчела извършеното погасяване, цитирано в
съдебното решение в размер на 4698,60 лв. Моли да се постанови решение, с което да се
отмени решението в обжалваната част.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
назначения особен представител. Счита жалбата за неоснователна, тъй като съдът се е
произнесъл по действителността на процесния договор и е достигнал до правилния извод, че
процесния договор, въз основа на който се претендира заплащане на дължими суми е
нищожен по смисъла на чл. 11, ал.1, т. 11 и чл. 11, ал. 2 от ЗПК.
В съдебно заседание не явява процесуалния представител на въззивника, депозирал е
молба с която поддържа подадената въззивна жалба, като моли същата да бъде уважена.
Претендира разноски. Въззиваемата страна се представлява от особения си представител
адв. М. от ГАК, който поддържа подадения отговор на въззивната жалба.
Габровски окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на
събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
От събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност се установява
следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно, че по подадено Заявление вх. № 783/19.04.2019 от 26.09.2019
г. от „Банка Пиреос България“ АД, чийто универсален правоприемник е „Юробанк
България“ АД против длъжника С. АЛ. Б. е образувано ч.гр.д. № 783/2019 г. по описа на
Ловешки районен съд. С определение № 483 от 22.04.2019 г. производството по делото е
прекратено и делото е изпратено на РС- Габрово по компетентност. Издадена е заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на 02.05.2019
г. по ч.гр.д. № 836/2019 г. на ГРС. Разпоредено е длъжника да заплати на заявителя сумите
2
308,25 лв. просрочена главница за периода от 25.07.2018 г. до 25.03.2019 г.; 1132,87 лв.
изискуема просрочена възнаградителна лихва за периода от 26.07.2018 г. до 18.04.2019 г.;
сумата 57,90 лв. изискуеми такси за застрахователни премии за периода от 25.08.2018 г. до
24.03.2019 г.; сумата 24,00 лв. изискуеми такси, платени към ЧСИ за връчване на покана за
доброволно изпълнение; 30,88 лв. заплатена държавна такса - разноски по делото и 180,00
лв.- заплатено адвокатско възнаграждение – разноски по делото.
В заповедта е записано, че вземането произтича от следните обстоятелства:
изискуеми задължения по Договор за жилищен кредит № 72/R/2016 г. от 11.05.2016 г. със
страни „Банка Пиреос България“ АД с кредитополучател С. АЛ. Б., съгласно извлечение от
счетоводните книги на „Банка Пиреос България“ АД от 19.04.2019 г., на основание чл. 417,
т. 2 от ГПК.
С определение № 5773 от 24.10.2019 г., съдът е разпоредил на кредитора „Банка
Пиреос България“ АД да предяви иск за установяване на вземането си против длъжника, тъй
като издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК му е връчена от ЧСИ, при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК по настоящ и постоянен адрес, който съвпада с посочения
в заявлението. След направена справка е било установено, че в информационната система
няма данни за регистрирани трудови договори и работодател на длъжника. Не е установен
друг адрес, на който да бъде връчена лично заповедта на длъжника.
В указания срок, заявителят е предявил искова молба по реда на чл. 415 във вр. с чл.
422 от ГПК с цена на иска 1 543,88 лв.
По делото не е спорно, че между „ „Банка Пиреос България“ АД като заемодател и С.
АЛ. Б. като заемател е сключен Договор за жилищен кредит № 72/R/2016 г. от 11.05.2016 г.
със страни „Банка Пиреос България“ АД, по силата на който заемодателят е предоставил на
заемателя Б. заем в размер на 30 000,00 лв. Чрез частен съдебен изпълнител е била
изпратена покана от банката до длъжника за заплащане на дължимите просрочени суми и
кредитната експозиция е била обявена за предсрочно и незабавно изискуема.
След извършените служебни справки от съда за постоянния и настоящият адрес на
ответника, на който същият не е бил намерен, съдът е разпоредил да се приложи по делото
съобщението до С. АЛ. Б. и е поискал от Адвокатска колегия - Габрово да му бъде
определен адвокат за особен представител с разпореждане № 260060 от 18.09.2020 г. С
определение № 260259 от 23.10.2020 г. е назначил на ответника за особен представител адв.
Н.М. от Адвокатска колегия - Габрово, при възнаграждение в размер на 300,00 лв. по гр.д.
№ 2373/2019 г. по описа на ГРС.
Постъпил е писмен отговор от особения представител, с който взема становище, че
предявените искове са допустими, но неоснователно. Счита, че банката не е представила
доказателства в насока, кога е предоставила сумата по договора на заемополучателя; че
претенцията за възнаградителна лихва посочена в петитума и на исковата молба е неясно
3
формулирана; не е изяснен периодът от 25.03.2018 г. до 18.02.2019 г. въз основа на какви
стойности на лихвения процент се формулира. Оспорва претенцията за възнаградителна
лихва. Счита, че ищецът неправилно е изчислил претендираната наказателна лихва в размер
на 20,86 лв. Размерът не съответства на основанията посочени м чл. 15, ал. 2 от договора за
кредит. Оспорва претендирания размер.
При така установеното от фактическа страна районният съд е приел, че предявеният
иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и че същият е процесуално допустим, като
предявен в законния едномесечен срок за установяване на вземане по издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК. Правилно е била разпределена доказателствената тежест
между страните.
За установяване на задължението на ответника към ищеца първоинстанционният съд
е назначил съдебно счетоводна експертиза от едно вещо лице, което е дало заключение по
поставените му въпроси, именно:
Размерът на дължимата главница към 19.04.2019 г. – датата на издаване на
извлечението от счетоводните книги по договор за жилищен кредит при условията на чл. 11,
ал. 5,т. 2 от ЗПК е 29 111,31 лв., като съдържа: просрочена главница в размер на 308,25 лв. и
редовна главница в размер на 28 803,06 лв.
Размерът на дължимата възнаградителна лихва към 19.04.2019 г. – датата на издаване
на извлечението от счетоводните книги по Договора за жилищен кредит пир условията на
чл. 11, ал.5, т. 2 от ЗПК за периода 25.08.2018 г.- 18.04.2019 г. е 1275,14 лв., като се състои от
изискуема просрочена възнаградителна лихва- 1 132,87 лв. и начислена редовна
възнаградителна лихва – 142,27 лв. за периода 25.03.2019 г.-18.04.2019 г.
Размерът на дължимата наказателна лихва към 19.04.2019 г. – датата на издаване на
извлечението от счетоводните книги по договора за жилищен кредит, при условията на чл.
11, ал. 5, т.2 от ЗПК, за периода 26.07.2018 г.-18.04.2019 г. е 20,82 лв.
Размерът на дължимите такси към 19.04.2019 г. е в размер на 81,90 лв., като включва
изискуеми такси за застрахователни премии и изискуеми такси във връзка с платени такси
към частен съдебен изпълнител за връчване на покани за доброволно изпълнение.
Според приетото заключение, погасявания не са правени след 19.04.2019 г.- датата на
подаване на заявлението. Последната вноска по кредита е направена на 26.07.2018 г., а общо
заплатените суми по кредита са в размер на 4 698,60 лв.
Във въззивното производство не са събирани допълнителни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
4
Предявените искове са допустими, като изхождат от лице с правен интерес и
депозирани в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че има
вземане към ответника на основание валиден договор за кредит, и размера на претенциите
си, изпълнение на задълженията на кредитора, включително предоставянето на сумата,
настъпилата изискуемост, забавата на длъжника, размера на дължимите суми по главницата,
обезщетение и лихви.
Не е спорно по делото, а и се установява от ангажираните писмени доказателства, че
между „Банка Пиреос България“ АД и С. АЛ. Б. е сключен Договор за жилищен кредит №
72/R/2016 г. от 11.05.2016 г. със страни „Банка Пиреос България“ АД, по силата на който на
ответника е отпусната сумата от 30 000,00 лв.
Уреждането на породилите си договорни отношения между страните е
регламентирано в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, който е бил в сила към момента
на подписването на съглашението. От събраните по делото доказателства се е установило,
че към договорът не е приложен погасителен план, който да съдържа информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността и разпределението на вноските между различните неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Това задължение на
банката е залегнало и в чл. 37 от договора. Също така банката е имала задължение да
предаде на кредитополучателя и общите условия, което не е било сторено, тъй като няма
доказателства в тази насока. Общите условия са неразделна част от договора за
потребителски кредит, съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК.
Съобразно приложените по делото доказателства първоинстанционния съд е приел,
че са налице основания за обявяване на нищожността на Договор за жилищен кредит №
72/R/2016 г. от 11.05.2016 г. със страни „Банка Пиреос България“ АД, поради неспазване на
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 11 и чл. 11, ал. 2 от ЗПК, който извод въззивната инстанция
споделя напълно и препраща към мотивите на Габровски районен съд. Във връзка с така
направения извод, длъжникът дължи само чистата стойност на кредита, т. е главницата в
размер на 308,25 лв. за периода 25.07.2018 г.-25.03.2019 г. От приетата по делото съдебно
счетоводна експертиза се установи, че последното плащане е извършено на 26.07.2018 г. и
до тази дата общо погасената сума по кредита е в размер на 4698,60 лв. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че задължението за главница в размер на 308,25 лв. е
погасено чрез плащане и е отхвърлил предявените искове в тази част.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се явяват
второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата позиция
на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
По отношение на разноските.
5
Разноски следва да се присъдят на особения представител в размер на 300,00 лв., които
се понасят от въззивника „Юробанк България“ АД.
Като необжалвано решението в останалата си част е влязло в сила.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията
по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 20 000,00 лв. – за
търговски дела. В случая цената на иска е 308,25 лв. по гражданско дело и настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260130 от 02.04.2021 г. постановено по гр.д. №
2373/2019 г. по описа на Габровски районен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителния
директор Д.Б. Ш. и прокуриста М.И.В. да заплати на адвокат Н.П. М., от Адвокатска
колегия Габрово, вписан под № 4263 в Националния регистър за правна помощ сумата от
300,00 лв. /триста лева/ за осъществено процесуално представителство пред настоящата
инстанция на ответника по въззивната жалба С. АЛ. Б., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6