Р Е Ш Е Н И Е
№….........../24.11.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Мариана Дончева,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 19876 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Е.П.Г.,
ЕГН **********,***, срещу „А.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, Фолксваген
център, осъдителен иск с правно
основание чл. 49 във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 1250 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по образуваното срещу него изпълнително дело № 2012***0400848 по
описа на ***с рег. № *** в КЧСИ и район на действие
ОС-Варна.
По твърдения в исковата молба,
въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист, издадени по ч.гр.д. № 3877/2012 г. на РС-Варна ищецът Е.Г. е осъден да
заплати на ответника „А.“ ООД сумата от 60000 лв. – главница по запис на
заповед, издаден на 23.02.2009 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на заявлението – 21.03.2012 г., до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 1200 лв. за разноски за заплатена държавна такса. По молба на
ответника въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело №
2012***0400848 по описа на ***с рег. № *** в КЧСИ и
район на действие ОС-Варна. За процесуално представителство и защита в
изпълнителното производство длъжникът е упълномощил адвокат, на когото е
заплатил адвокатско възнаграждение от 1250 лв. и е претендирал разноски за
същото пред съдебния изпълнител с молба от 24.08.2016 г., ведно с приложен
договор за правна помощ и консултантско съдействие от 10.03.2014 г. и списък на
разноските по чл. 80 ГПК. Упълномощеният адвокат е извършил проучване и анализ
на делото и депозирал молба за прекратяване на принудителното изпълнение поради
настъпила перемпция, а след като молбата е оставена
без уважение от съдебния изпълнител, е предявил иск пред ОС-Варна за
установяване наличието на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и молба за
обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението. Претенцията е уважена с
влязло в сила решение по т.д. № 129/2018 г. на ОС-Варна, с което е прието за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата по заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителния лист поради погасено по давност право на
принудително изпълнение. Ищецът поддържа, че е претърпял имуществени вреди,
изразяващи се в заплащането на адвокатско възнаграждение за процесуалното му
представителство по изпълнителното дело, за които вреди отговорност носи
ответното дружество като взискател.
По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане
на разноски по делото.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. К.Т., поддържа исковата молба и представя списък на
разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът не депозира отговор на исковата молба. След този срок подава
становище, с което оспорва иска като неоснователен. Оспорва
участието на адв. К.Т. в изпълнителното производство
като процесуален представител на длъжника (настоящ ищец). Оспорва датата и
съдържанието на представения договор за правна помощ и консултантско съдействие
от 10.03.2014 г. с твърдения същият да е създаден за нуждите на настоящото
дело. Оспорва също реалното заплащане на претендираното адвокатско
възнаграждение. Релевира възражение за изтекла петгодишна погасителна давност
на вземането за вреди за периода от посочената в договора дата на плащането –
10.03.2014 г. до датата на исковата молба – 06.12.2019 г. С последваща молба прави
възражение за прекомерност на процесното адвокатско възнаграждение.
По изложените
съображения по същество моли за отхвърляне на предявения иск.
Идентично искане
ответникът, чрез процесуалния му представител адв. З***,
поддържа в открито съдебно заседание.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От приобщения към доказателствения материал заверен за вярност препис от
изпълнително дело №
2012***0400848 по описа на ЧСИ ***с рег. № *** в КЧСИ и район на действие ОС-Варна се установява, че същото е образувано по молба на взискателя „А.“ ООД (настоящ ответник) въз основа на
заповед № 2121/22.03.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист, издадени по ч.гр.д. № 3877/2012 г. на Районен съд – Варна, срещу длъжника
Е.П.Г. (сега ищец) за следните суми: сумата от 60000 лв. по запис на заповед от
23.02.2009 г., предявен на 22.02.2012 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 21.03.2012 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 1200 лв. за разноски по делото за
заплатена държавна такса.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 07.06.2012 г.,
като в същата са съобщени наложените по изпълнителното дело запори на
ППС и дружествени дялове, както и възбрани на недвижими имоти.
С молба вх. № 10714/24.08.2016 г. ищецът Е.Г., действащ чрез адв. П***, е сезирал частния съдебен изпълнител с искане за
прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, и
присъждане на разноски по принудителното изпълнение. С друга молба от същата
дата с вх. № 10713/24.08.2016 г., отново подадена от ищеца чрез адв. Т***, по изпълнителното дело е представен договор за
правна помощ и консултантско съдействие от 10.03.2014 г., сключен между Е.Г. и адв. К.Т., с предмет процесуално представителство по изп. д. № 848/2012 г. на ЧСИ ***и
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лв., заплатено изцяло в
деня на подписване на договора, служещ като разписка за плащането съгласно
клаузата на чл. 3, ал. 1. Към молбата е приложен още списък на разноски по
изпълнителното дело, в който е обективиран разход от 1250 лв. за адвокатско
възнаграждение по същия договор от 10.03.2014 г., пълномощно от Е.Г. за адв. К.Т. за извършване на неизчерпателно посочени в същото
действия, вкл. процесуално представителство по изпълнителни дела, и изрично
предоставена възможност на пълномощника да преупълномощава
други лица с дадените му права, както и пълномощно от 01.09.2014 г., с което адв. К.Т. преупълномощава адв. П*** да представлява и защитава интересите на ищеца Е.П.Г.
по всички съдебни производства и изпълнителни дела, водени срещу него.
С разпореждания от 12.09.2016 г. съдебният изпълнител се е произнесъл по
молбите на длъжника, като е оставил без уважение искането му за прекратяване на
принудителното изпълнение и е отказал да приеме представения списък с разноски,
след което е предприел нови изпълнителни действия, вкл. опис и оценка на
собствен на длъжника недвижим имот и
насрочване на публичната му продан.
С последваща молба с вх. № 2923/19.03.2018 г. ищецът, действащ чрез адв. К.Т., е отправил повторно искане до ЧСИ ***за прекратяване на изпълнителното производство и
преустановяване на изпълнителните действия. Молбата отново е оставено без
уважение, поради което ищецът е предявил установителен иск срещу взискателя с
правно основание чл. 439 ГПК, ведно с молба за обезпечаването му чрез спиране
на изпълнението по изпълнително дело № 2012***0400848 по описа на ЧСИ Станимира Костова
– Данова.
Обезпечението на
предявения иск е допуснато по образуваното т.д. № 129/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Варна и ищецът, представляван от адв. К.Т.,
отново е сезирал съдебния изпълнител с молба с вх. № 2979/10.03.2018 г., с
която е поискал спиране на изпълнителното дело въз основа на издадената
обезпечителна заповед.
Предявеният иск по
чл. 439 ГПК е уважен с влязло в сила съдебно решение № 511/29.06.2018 г. по
т.д. № 129/2018 г. на Окръжен съд – Варна, потвърдено с решение № 295/17.12.2018
г. по в.т.д. № 571/2018 г. на Апелативен съд – Варна, последното недопуснато до
касационно обжалване съгласно определение № 628/11.11.2019
г. по т.д. № 1075/2019 г. на ВКС.
След окончателното
приключване на исковия процес и позовавайки се на установеното в същия
погасяване на вземането, предмет на принудително изпълнение, по давност и
прекратяване на изпълнителното дело по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, считано от 05.06.2014г., ищецът, чрез адв. К.Т.,
е подал трета молба с вх. № 17518/03.12.2019 г. до ЧСИ
***за прекратяване на изпълнителното дело и с нарочно постановление от
09.12.2019 г. производството е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният осъдителен иск е с правно
основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Посочената разпоредба предвижда
отговорност на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа. Отговорността е
обективна и гаранционно-обезпечителна, предназначена да репарира вредоносните
последици, настъпили в резултат от чуждо виновно и противоправно поведение
(действие или бездействие), осъществено при или по повод изпълнението на
възложената дейност. Следователно, за да бъде ангажирана извъндоговорната
отговорност на възложителя, следва да бъде осъществен фактическият състав на деликта по чл. 45, ал. 1 ЗЗД: противоправно деяние
(действие или бездействие), вреди, причинно-следствена връзка между тях и вина,
която по агр. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага, както
и да е налице допълнителната предпоставка на приложимата норма на чл. 49 ЗЗД, а
именно делинквентът да е причинил вредите при или пo повод изпълнението на възложената работа.
В контекста на разглеждания случай,
основателността на предявения иск е обусловена от кумулативното наличие на следните
материалноправни предпоставки, а именно: предприето срещу ищеца
принудително изпълнение, образувано по инициатива на служител на ответника,
което е прекратено; заплащането от ищеца на адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по изпълнителното дело и наличието на
причинно-следствена връзка между факта на образуване на изпълнителното дело и
вредоносния резултат – заплатеното възнаграждение в претендирания размер.
Страните не спорят, а се установява и от обсъдените писмени доказателствени
средства, че срещу ищеца Е.П.Г. е образувано изпълнително дело за принудително
изпълнение на парични вземания на ответника „А.“ ООД по издадена в полза на
дружеството заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, както и че делото е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – тъй като взискателят (ответник) не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Последното
обстоятелство е установено между страните с влязло в сила съдебно решение, с което
е отречено правото на принудително изпълнение на „А.“ ООД по предявения срещу него иск от Е.Г. с
правно основание чл. 439 ГПК.
При инициирането на изпълнителния
процес взискателят не е бил недобросъвестен, доколкото действията му са били
насочени към реализиране
на съдебно признатите негови материални права, респ. към този момент не е било
налице противоправно поведение на негов служител (процесуален представител),
комуто е била възложена работата по
водене на изпълнителното дело. Впоследствие обаче същият този служител е
бездействал в двугодишен срок, довел до прекратяване на изпълнителното дело по
силата на закона, и след настъпилата перемпция е
предприел последващо активно поведение по продължаване на изпълнителните
действия, явяващи се вече материално незаконосъобразни. Затова именно
ответникът „А.“ ООД, като възложител, следва да понесе отговорността за
вредите, настъпили в резултат от тези действия и бездействия на ангажирания
негов служител.
Установено по делото е, че ищецът е упълномощил адв.
К.Т. като негов процесуален представител, който да защитава законните му права
и интереси по воденото срещу него изпълнително производство, при това след
неговото прекратяване. Приложеният договор
за правна помощ и консултантско съдействие от 10.03.2014 г. е сключен между Е.Г.
и адв. Т., поради което и в полза на този адвокат е
дължимо уговореното адвокатско възнаграждение – арг.
от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Фактът, че адв.
Т. е преупълномощила адв. П***
и последната е представлявала длъжника в определен период по делото, е
ирелевантен, доколкото според първоначалното пълномощно адв.
Т. е имала това право, респ. преупълномощаването е
извършено със съгласието на клиента, съобразно изискванията на чл. 25, ал. 4 от
Закона за адвокатурата. Затова и възраженията на ответника в обратна насока са
неоснователни.
Неоснователни са също и доводите му за антидатиране на договора и неговото съставяне за целите на
настоящото производство, тъй като те се опровергават от материалите по
изпълнителното дело. Договорът, наред със съответните пълномощни за адв. Т. и адв. Т***, са
представени пред съдебния изпълнител след датата на съставянето им и впоследствие
ищецът е защитаван по делото именно от отразените в документите негови
процесуални представители, притежаващи надлежна представителна власт. Освен
това ищецът е претендирал пред съдебния изпълнител разноски само по този
договор от 10.03.2014 г., сключен с адв. Т., а не с
друг адвокат. Съвкупната преценка на доказателствените
източници мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че обсъжданият договор
има доказателствена стойност за отразените в него обстоятелства, вкл. и за реалното
заплащане на уговореното възнаграждение в размер на 1250 лв. Последното е удостоверено
чрез придадената на договора сила на разписка, което свидетелстващо изявление
на страните не е оборено, предвид неоспорената автентичност на подписания
частен документ.
Със заплащането на това адвокатското
възнаграждение ищецът е понесъл имуществени вреди, изразяващи се в претърпени
загуби от извършения разход. Тези негативни последици са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на служител при
ответника, доколкото именно то е принудило длъжника да ангажира адвокат, респ.
да стори разноски по воденото срещу него изпълнително дело.
В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК, според която
разноските по изпълнението принципно са възложени в тежест на длъжника, освен в изрично предвидените в разпоредбата случаи, сред които и при прекратяване
на делото съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство. По аргумент за противното от цитираната норма, в
посочената хипотеза (каквато е и настоящата), разноските по изпълнението на
длъжника следва да бъдат понесени от взискателя (ответник), явяващ се насрещна
страна по прекратеното процесуално правоотношение.
Следователно са налице предпоставките
за възникване на обезпечитeлно-гаранционната отговорност
на ответното дружество по реда на чл. 49 във р. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и предявеният
иск е доказан по основание.
Същият е доказан и по размер, тъй като претърпените от ищеца имуществени
вреди са съизмерими със стойността на заплатеното от него адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство по изпълнителното дело, възлизащо на
претендираната сума от 1250 лв.
Възраженията на ответника за изтекла погасителна давност на вземането и за
прекомерност на заплатено възнаграждение са преклудирани
след изтичане срока по чл. 131 ГПК за отговор на исковата молба, поради което същите
са несвоевременно направени и съдът не дължи произнасяне по тях.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените в настоящото производство разноски за заплатена
държавна такса в размер на 50 лв.
Предвид
направеното от процесуалния представител на ищеца искане за определяне на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 от Закона
за адвокатурата и представения договор от 16.12.2019 г., в който е уговорена
безплатна адвокатска помощ и
съдействие, в полза на адв. К.Т. следва да
бъде присъдено възнаграждение в размер на 317,50
лв., определено по реда на чл. 38, ал. 2 във вр.
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Посочената сума следва да бъде възложена в тежест
на ответната страна.
Съобразно
изхода на делото, разноски на ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „А.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, Фолксваген център, да
заплати на Е.П.Г., ЕГН **********,***, сумата
от 1250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева), представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство, защита и съдействие по образуваното от
ответното дружество срещу него изпълнително дело № 2012***0400848 по описа на ***с
рег. № *** в КЧСИ и район на действие ОС-Варна, на основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД;
ОСЪЖДА „А.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, Фолксваген център, да
заплати на Е.П.Г., ЕГН **********,***, сумата
от 50 лв. (петдесет лева), представляваща сторени по делото разноски за
заплатена държавна такса, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА „А.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, Фолксваген център, да
заплати на адв. К.Т., вписана в Адвокатска колегия-Варна, със служебен адрес: гр. Варна,
ул. „Петко Каравелов“ № 3, ет. 1, офис 1, сумата
от 317,50 лв. (триста и
седемнадесет лева и петдесет стотинки), представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ответника по делото, на основание чл.
38, ал. 2 във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК
РАЙОНЕН СЪДИЯ: