Р Е Ш Е Н И Е
№1736
гр. Пловдив, 23 септември 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на четиринадесети септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1780 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Д.М.И., ЕГН **********,***, представлявана от адвокат В.С.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0435-000003 от 13.01.2021г., издадена от началник на Второ районно управление (II-ро РУ) при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС), представляващо лек автомобил “ХЮНДАЙ САНТА ФЕ”, с Рег.№***, собственост на жалбоподателката, за срок от 6 месеца”.
Претендира се отмяна на заповедта поради незаконосъобразност.
Ответникът- г.н.м.- началник на II-ро РУ при ОД на МВР- Пловдив, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Като приложение към писмо с Вх.№12571 от 09.07.2021г. (лист 18) по делото постъпва молба-становище (лист 19) от ответника за неоснователност на жалбата; изрично се възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателката и се иска същото да бъде намалено до минимално предвидения размер по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.), при евентуално уважаване на жалбата. На 09.08.2021г. по делото постъпва становище с Вх.№14156 (лист 50) от юрисконсулт И.П.- пълномощник (лист 51), за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение; възразява за евентуална прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателката.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената заповед (лист 8, 20) е връчена на жалбоподателката И. на 17.06.2021г., според нарочна разписка, обективирана в заповедта. От своя страна, жалбата (листи 2-7) постъпва в съда на 30.06.2021г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.01.2021г., около 14:50ч., е извършена проверка от служители във II-ро РУ при ОД на МВР- Пловдив, на място- в гр. Пловдив, на кръстовището между бул. “Копривщица“ и бул. “Марица“. В рамките на проверката е прието за установено, че Д.К.С., ЕГН **********, управлява в посока юг по бул. “Копривщица“ моторно превозно средство (МПС), представляващо лек автомобил “ХЮНДАЙ САНТА ФЕ“, с Рег.№***, собственост на жалбоподателката, за което по делото е прието заверено копие на Свидетелство за регистрация (голям талон), Част I (лист 10), с №********* от 16.10.2018г. Прието е за установено, че Д.С. е лишен от право да управлява МПС по реда на чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП, във връзка с наложена ПАМ “временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до заплащане на дължимата глоба“, за което по делото е прието заверено копие на ЗППАМ №20-1030-002441 от 10.09.2020г. (листи 37-38), издадена от началник на група в Сектор “Пътна полиция (С“ПП“) при ОД на МВР- Пловдив.
За установеното в рамките на проверката Н.И.Б.- ПИ (полицейски инспектор) във II-ро РУ при ОД на МВР- Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия АА, бл.№214072 от 13.01.2021г. (лист 9, 21), с който деянието на Д.С., изразяващо се в управление на МПС, след като е лишен от право да управлява МПС по административен ред, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Според процесния АУАН, при съставянето му от Д.С. са иззети: два броя регистрационни табели с Рег.№***; АУАН серия GA №280082; както и свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) №********* или Свидетелство за регистрация (малък талон), Част II.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противно на направеното в тази насока възражение от жалбоподателката.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 47) на министъра на вътрешните работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за контрол по ЗДвП, между които и Областните дирекции на МВР (точка 3. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. (листи 26-27, 52-53) на директора на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед началниците на РУ на МВР са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП (точка І.2. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №8121к-8559 от 22.08.2018г. (лист 48) на министъра на вътрешните работи, с която заповед г.н.м., издал оспорената в настоящето производство заповед, е преназначен на длъжността “НАЧАЛНИК I СТЕПЕН НА ВТОРО РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – Пловдив при Областна дирекция на МВР – Пловдив“, считано от датата на заемане на длъжността.
Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от материално и териториално компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
Според посочената като правно основание за налагането на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.
Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателката.
Посочи се по-горе, че като доказателство по делото е прието заверено копие на ЗППАМ №20-1030-002441 от 10.09.2020г., издадена от М.В.М.- началник на група в С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, с която, на основание чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП, на Д.К.С., ЕГН **********, е наложена ПАМ- “временно отнемане на СУМПС на водач до заплащане на дължимата глоба“, тъй като е прието за установено, че на 10.09.2020г. С. управлява МПС, представляващо лек автомобил “ФИАТ СТИЛО“, с Рег.№***, собственост на к.С., след като са му наложени два броя глоби, съответно с фиш GT/350485 от 06.06.2020г. (неприложен по делото) и с фиш GT/350486 от 06.06.2020г. (неприложен по делото), които глоби не са заплатени в срока за доброволното им заплащане.
Според приетата по делото нарочна справка за нарушител/водач (листи 42-45) по отношение на Д.К.С., фиш GT/350485 от 06.06.2020г. и фиш GT/350486 от 06.06.2020г. са влезли в сила, без да е посочена датата, на която това е станало, като глобите по двата фиша са заплатени, без да е посочена датата, на която това е направено.
Пак според посочената нарочна справка за нарушител/водач по отношение на Д.К.С., ЗППАМ №20-1030-002441 от 10.09.2020г. е връчена на С. на 03.02.2021г., като доказателствата по делото не позволяват формирането на несъмнен извод, че това действително е така.
Независимо от последно посоченото обаче, нормата на чл.172, ал.6 от ЗДвП установява, че подадената жалба (против заповед за прилагане на ПАМ по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП) не спира изпълнението на приложената административна мярка. Съответно, на заповеди, с които се прилагат ПАМ по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, е придадено предварително изпълнение по силата на закона, поради което ЗППАМ №20-1030-002441 от 10.09.2020г. е подлежащ на изпълнение административен акт, считано от датата на издаването му.
При това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че оспорената по делото заповед е издадена при наличието на фактическо основание за целта- управление на процесния лек автомобил на 13.01.2021г. от водач (Д.К.С.), на когото свидетелството за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП, респективно със ЗППАМ №20-1030-002441 от 10.09.2020г., считано от 10.09.2020г.
Собственият на жалбоподателката лек автомобил “ХЮНДАЙ САНТА ФЕ“, с Рег.№***, се явява обект на оспорената по делото ПАМ по смисъла на ЗДвП, тъй като именно този автомобил е управляван от Д.С. в рамките на извършената на 13.01.2021г. проверка.
А субект на ПАМ по смисъла на чл.171, т.2а от ЗДвП е собственикът на ППС, какъвто в случая несъмнено е жалбоподателката И..
С оглед на изложеното до тук, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена без противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗДвП, противно на направеното в този смисъл възражение от страна на жалбоподателката.
Вярно е, че с Решение №3 от 23.03.2021г. на Конституционния съд на Република България (КСРБ) по конституционно дело №11/2020г., обнародвано ДВ, бр.26 от 30.03.2021г., в сила от 03.04.2021г., са обявени за противоконституционни чл.171, т.1, буква “д“ и чл.171, т.2, буква “к“ от ЗДвП, но това обстоятелство е неотносимо към настоящия спор, тъй като решението на КСРБ за обявяване на противоконституционност на акт има действие занапред, съгласно чл.151, ал.2 от Конституцията на Република България (КРБ), докато съответствието на административния акт с материалния закон се преценя към момента на издаване на акта, съгласно чл.142, ал.1 от АПК, или в случая към 13.01.2021г.
Настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена и в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното посочване в същата на фактическите и правни основания, послужили за издаването ѝ, както и редът за нейното обжалване.
Вярно е, че в оспорената заповед е записано, че Д.К.С. е “лишен от право да управлява МПС по реда на чл.171, т.1, б.Д от ЗДвП“, вместо че свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП, но посоченото, макар и да представлява нарушение на изискването за форма на административния акт, не е съществено такова, тъй като не препятства правото на адресата на заповедта да разбере съдържанието на обективираното от административния орган волеизявление, с което се засягат неговите права и законни интереси, нито пък препятства съдебния контрол.
Написа се, че ПАМ от вида на оспорената по делото се прилага за срок от 6 месеца до 1 година, като органът, прилагащ мярката, действа при условията на обвързана компетентност.
Съгласно принципа за съразмерност, нормативен израз на който са нормите на чл.6 от АПК, установява следното: (1) административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо; (2) административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Оспорената по делото ПАМ е наложена за минимално предвидения от закона срок, поради което настоящият състав на съда приема за установено, че разглежданата ПАМ е наложена при спазване на принципа за съразмерност. Следователно, направеното в тази насока възражение от жалбоподателката е неоснователно.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорената по делото заповед за издадена и в съответствие с целта на закона, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения, противно на направеното от жалбоподателката възражение в тази връзка.
Ето защо, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените и на изискванията за форма на акта, без противоречие с относимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената по делото заповед е валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
Предвид очерталия се изход на делото, в полза на ответната администрация (ОД на МВР- Пловдив) следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), съгласно чл.143, ал.3 от АПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М.И., ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0435-000003 от 13.01.2021г., издадена от началник на Второ районно управление при Областна дирекция на МВР- Пловдив, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, е наложена ПАМ- “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, представляващо лек автомобил “ХЮНДАЙ САНТА ФЕ”, с Рег.№***, собственост на жалбоподателката, за срок от 6 месеца”.
ОСЪЖДА Д.М.И., ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР- Пловдив, ЕИК *********, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/