№ 2341
гр. София, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100501052 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на М. В. П. срещу решение №
20060132/03.10.2022 г. по гр.д. № 13444/2020 г. по описа на СРС, 60 състав, в частта, с
която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу жалбоподателя
искове с правно основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва:
7255,74 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за периода от 01.10.2016
г. до 30.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 365878, ведно със
законната лихва, считано от 29.11.2019 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 673,61 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до 20.11.2019 г.
Жалбоподателят - М. В. П., твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно. Поддържа, че не се явява потребител на топлинна енергия за процесния
имот в периода, предмет на делото. Оспорва ищецът да е предоставил топлинна услуга
с цена, възлизаща на присъдената сума, както и че е изпаднал в забава по отношение
плащането . Ето защо, моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и
1
вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли исковете за главница и
лихва изцяло. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалбата и моли
решението на Софийски районен съд да бъде потвърдено. Претендира разноските по
производството пред въззивната инстанция.
Третото лице помагач на страната на ответника по жалбата – „Техем сървисис“
ЕООД, не подава отговор на предявената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумите, както следва: 7869,59 лв., представляваща
стойността на топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.04.2019 г. за имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. „****, аб. № 365878, ведно със законната лихва, считано
от 29.11.2019 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването; 86,13 лв., представляваща цена за дялово разпределение
за периода от м.10.2016 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
29.11.2019 г. до погасяването; 810,04 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 20.11.2019 г.; 14,85 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.12.2016 г. до 20.11.2019 г.
Исковете са уважени частично, като е установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите, както следва: 7255,74 лв., представляваща стойността на топлинни
енергия за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София,
ж.к. ****, аб. № 365878, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2019 г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 673,61
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до
20.11.2019 г.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Спорни пред въззивната инстанция са въпросите относно наличието на
облигационно отношение между страните, както и дали ищецът „Топлофикация
София” ЕАД е предоставило топлинни енергия с цена в размер на присъдената сума.
Видно от договор за доброволна делба от 08.12.2009 г., ответникът М. В. П. е
придобила собствеността по отношение на имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****.
2
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период
се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано
едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия
за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота.
Ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при
ищеца за посочения имот или че е прекратено топлоподаването към отоплителните
тела в имота. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена
форма. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР,
които влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо
писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от
страна на ответника да са предприемани действия по искане на специални условия, при
които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради което и
предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването му, следва
да се приеме, че страните по спора са обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия при действащите публично известни общи условия. От заключението по
назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че сградата, в която се
намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е въведена система за
дялово разпределение. Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът
извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на
действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката,
собственикът на имота има качеството на потребител на доставената топлинна енергия.
Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях
3
права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД, както и Закон за
енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а
ответникът – да заплаща цената ѝ.
Следва да се установи дали ищецът е изпълнил задължението си да достави
реално на ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на
претендираната стойност. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
техническа експертиза, неоспорена от страните в първоинстанционното производство,
което се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав като обективно и
компетентно дадено, се установява, че стойността на реално доставената топлинна
енергия в имота за периода от м.05.2016 г. до м.04.2019 г. възлиза на сумата в размер
на 7869,60 лв. С оглед релевираното възражение за давност, правилно
първоинстанционният съд е стигнал до фактически и правни изводи, че ответникът
дължи цена за топлинна енергия в размер на 7255,74 лв. за периода от 01.10.2016 г. до
30.04.2019 г., тъй като задълженията за периода от м.05.2016 г. до 30.09.2019 г. се
явяват погасени по давност.
На следващо място, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е
доказано да е бил в забава, тъй като не са налице доказателства за датата, на която са
публикувани сметките за интернет страницата на ищеца. Съгласно общите условия на
„Топлофикация София” ЕАД м.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими вноски за топлинни енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, поради което при действието на посочените общи условия не е
необходимо публикуването на сметките на интернет страницата на „Топлофикация
София” ЕАД за настъпване на изискуемостта на вземанията и изпадането на
потребителя в забава.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20060132/03.10.2022 г. по гр.д. № 13444/2020 г.
по описа на СРС, 60 състав, в частта, с която са уважени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу М. В. П., ЕГН **********,
искове с правно основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва:
7255,74 лв., представляваща стойността на топлинни енергия за периода от 01.10.2016
г. до 30.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 365878, ведно със
законната лихва, считано от 29.11.2019 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 673,61 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до 20.11.2019 г.
ОСЪЖДА М. В. П., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв.,
представляваща разноски по производството пред настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Техем
сървисис“ ЕООД, на страната на ответника по въззивната жалба – „Топлофикация
София” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5