Р Е Ш Е Н И Е
№ 260193 / 12.02.2021г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , шести граждански състав
на втори февруари две
хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Бояна
Дамбулева,
като разгледа докладваното
от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 21 по описа за 2021 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258
от ГПК.
Производството е образувано по жалба
на П.Н.И. против Решение №
261386/13.11.2020г., пост. по гр.д.№ 5908/2020, ПРС, с което са отхвърлени предявените
от него против УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД обективно съединени искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ – за признаването за незаконна и отмяната
като такава на Заповед № 241/27.03.2020 г. на Изпълнителния директор на ответната
страна, възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението му длъжност и осъждане
на ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа поради
уволнението за периода 30.03.2020 г. – 16.06.2020 г. в размер на 1 620, 75 лева,
заедно със законната лихва върху тази сума, както и направените разноски за производството
по делото.
Жалбоподателят П.И. поддържа, че решението
е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът неправилно е базирал изводите
си на твърденията на ответника и му е позволил да дописва уволнителната заповед
в процеса. Поддържа, че от решението не става ясно защо съдът приема за извършено
дисциплинарното нарушение, като по делото няма нито едно доказателство в тази насока. Освен това счита, че е опорочена и процедурата
по налагане на дисциплинарно наказание, като работодателят му не му е предоставил
възможност да се запознае с всички документи, чрез които го обвиняват. Твърди, че
работодателят не е дал достатъчен срок на работника да даде обясненията си – това
е станало само в рамките на под един час. Счита, че липсата на индивидуализация
на нарушенията е достатъчно основание за отмяна на уволнението. На следващо място
твърди, че дори и да бяха извършени сочените нарушения, същите не са в достатъчна
тежест , за да обосноват налагане на дисциплинарно наказание. Сочи и че в уволнителната
заповед не е посочено от кой момент се извършва уволнението. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявените искове. Претендира
разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна УМБАЛ „Св. Георги“
ЕАД оспорва подадената въззивтна жалба. Моли за отхвърлянето й като неоснователна,
като счита че по делото се доказва непротиворечиво извършвнето на дисцилинарните
нарушения. Претендира разноски.
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 от ГПК,
изхожда от легитимирана страна – ищец, останал недоволен от постановено съдебно
решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за
установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в
обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява
с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта
на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно
компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и
в рамките на иска, с който е бил сезиран. При това положение следва да се приеме,
че решението е валидно и допустимо.
Обжалва се решение , с което е отхвърлен
иск на работник за признаване на уволнението
му за незаконосъобразно и отмяната му, възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност, присъждане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение, както и за заплащане на трудово възнаграждение за един
месец. Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.128 от КТ.
Безспорно е по делото, че П.И. е
работил по трудово правоотношение с УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД в периода от
2015г./ видно от приложеното допълнително споразумение №6/31.12.2019/ до 30.03.2020г.,
когато му е връчена при отказ заповедта за уволнение. Длъжността, която е
заемал е *********, съгласно длъжностна характеристика / виж допълнително
споразумение/. Представена е и
длъжностна характеристика, с която работникът се е запознал, видно от подписа
му под нея, съгласно която мястото на работа е в **********. В ОСЗ на
11.11.2020г. е извършена констатация от трудовата книжка, че за периода
30.03.2020-16.06.2020г. не е вписано друго трудово правоотношение. От тази дата
е сключил нов трудов договор, като същият е прекратен на 17.08.20г. на осн.
чл.352 , ал.1, т.1 от КТ.
Със заповед № 241/27.03.2020г.
работодателят УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД е наложил наказание „дисциплинарно
уволнение“ на осн. чл.195, ал.1 във вр. с чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.1от КТ както и във вр. с
чл.42 и чл.46 от Правилника за вътрешния трудов ред и при спазване на чл.189 от КТ. В мотивите на заповедта е описано – неявяване на работа на 10.02.2020г. и
17.02.2020, без да уведоми прекия си ръководител и ръководителя на звеното и
без да представи медицински документ, а на 28.02.2020г. е напуснал работното си
място без знанието и разрешението на ръководителя на звеното. Посочено е, че
извършеното е нарушение на чл.42, ал.1, т.6 и чл.46, ал.1, т.1 от Правилника за
вътрешния трудов ред. В заповедта е посочено и че нарушенията се установяват от
Доклади вх.№1742/10.02.2020, вх.№2006/1/18.02.2020 и вх.№ 2006/2/28.02.2020,
както и констативен протокол № 2006/18.02.2020.
По делото са приложени и докладите на Г. Н. за
отсъствието на П. на 10.02.2020г., за
отсъствието му на 17.02.2020г. и за самоотлъчката на 28.02.2020г. от 08,00ч. до
момента на изготвяне на докладната – 15,30ч. Приложена е покана, връчена на И.
на 11.03.2020г., с която работодателят го кани да даде обяснения за трите
нарушения на трудовата дисциплина – неявяване на работа на 10.02 и 17.02.2020г.
и преждевременно напускане на работа на 28.02.2020г. , като е даден срок за
обяснения до края на работния ден. По делото няма твърдения и данни работникът
да е дал обяснения.
В самата уволнителна заповед липсва
дата от която се счита наложено
наказанието, но същата е връчена на 30.03.2020г. при условията на отказ, удостоверен с
подписите на двама свидетели.
Представен е и Правилника за
вътрешния трудов ред, в който в чл.42 е записано, че служителите следва да
спазват определеното работно време, а в чл.46, че закъснението,
преждевременното напускане на работа и неявяването на работа съставлява
нарушение на трудовата дисциплина.
По делото са разпитвани и свидетели –
Д. Б. и А. П.
Свидетелката Б. е
сестра на жалбоподателя, поради което и показанията й се преценяват с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК. Същата твърди, че в периода на сочените трудови
нарушения лично е карала брат си на работа, като го е оставяла пред работното
му място. Свидетелят П. твърди да е *********** в УМБАЛ Св. Георги ЕАД, като с П.
били колеги. Спомня си, че през м. февруари 2020г. П. отсъствал безпричинно
няколко пъти, а един от дните сътринта дошйл на работа, а след това си тръгнал.
За тези си отсъствия не е уведомявал свидетеля, който е отговарял за работата
на служителите в звеното, нито е искал разрешение от някого. За това бил
съставени протоколи и лично свидетелят е уведомявал прекия ръководител – Н.
При така установеното от фактическа
страна се правят следните правни изводи : За да е налице законосъобразност на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, работодателят следва да спази процедурата по
налагане на наказанието, сроковете за това, както и да мотивира заповедта си
като посочи ясно и конкретно какви са дисциплинарните нарушения, да прецени
тежестта им и да посочи какво наказание налага във връзка с тези нарушения.
Съгласно нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ, която е императивна и за която съдът
следи служебно / съгл. ТР№1/20136, ОСГТК, ВКС/, заповедта за дисциплинарно наказание
следва да има минимално задължително съдържание – в мотивите следва да е посочен
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага. Липсата на който и да е от тези реквизити, от една страна
нарушава правото на защита срещу уволнението на работника или служителя, а от друга
страна прави невъзможна проверката за законосъобразност на заповедта за налагане
на наказание, която следва да извърши съдът. При противоречие между обстоятелствената
част и правното основание , следва да се извършва преценка за законосъобразност
като се извлече вида на нарушението на трудовата дисциплина, според обективните
му признаци в заповедта. Съгл. чл.193 от КТ работодателят е длъжен преди
налагане на дисциплинарно наказание да изслуша или поиска обяснения от
работника, във връзка с вменените му нарушения на трудовата дисциплина, като
неизпълнението на това задължение води до отмяна на дисциплинарното наказание
без да се изследва въпросът по извършване на нарушенията по същество. Законодателят е въвел и срокове за налагане на
дисциплинарните наказания в нормата на чл.194 от КТ – до два месеца от
откриването на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му.
След изтичане на тези срокове се погасява дисциплинарната власт на
работодателя, т.е. сроковете са преклузивни.
При възникване на трудов спор относно
законосъобразността на наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ предмет на
изследване в съдебното производство са наведените от работника оплаквания за
незаконосъобразност, като в тежест на работодателя е да установи, че
законосъобразно е упражнил дисциплинарната си власт, както и че е спазил
императивните разпоредби в дисциплинарното производство.
По настоящето дело всъщност не се спори
по спазването на преклузивните срокове, а и този факт се установява от самата
заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Заповедта е мотивирана и
съдържа необходимите реквизити по чл.195 от КТ – посочен е нарушителят,
нарушението с индивидуализиращите го белези – вида и времето на извършване,
посочено е наказанието. Неоснователно е оплакването, че от заповедта не ставало
ясно в какви нарушения на трудовата дисциплина е обвинен работника, т.к. същите
са посочени по дати, както и е налице препращане към констативните актове за
установяването им. Неоснователно е и оплакването, че не е ясно от кога се
налага дисциплинарното наказание, т.к. същото се счита за наложено с връчване
на дисциплинарната заповед. Следователно при проверка от гледна точна на формалните
предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание се установява, че не е
налице нарушение на правилата по КТ. По отношение на изискването работодателят
да е поискал обяснения от работника се установява от приложеното писмо до работника, връчено при
отказ с подпис на двама свидетели, че работодателят е поискал от работника
обяснения за нарушенията на трудовата дисциплина, посочени в заповедта. Няма
данни работникът да е дал такива. Оплакването, че срокът за даване на обяснения
е твърде кратък не може да бъде възприето, доколкото нарушенията са ясно
посочени – отсъствие от работа на две дати
и преждевременно напускане на работа на третата дата. Касае се за
обикновени фактически действия, които работникът е следвало да обясни – бил ли
е на работа на посочените дати и ако не – поради какви причини. Ето защо не
може да се приеме, че даденият срок за обяснения е твърде кратък.
По отношение материалната
законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, съдът
намира, че от приложените доклади на прекия ръководител и от показанията на
свидетеля П., който е бил „*************“ и е имал задължения за контрол по
спазване на трудовите задължения в това звено, които доказателства кореспондират помежду си, се установява, че посочените в
процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина – две отсъствия и едно
преждевременно напускане на работа в рамките на един месец, се доказват.
Показанията на свидетелката Б. в обратната насока остават изолирани и неподкрепени
от нито едно друго доказателство, а и по своята същност последните не
установяват, че в действителност брат й П.И. се е явил на работа, а само, че тя
го е закарала с личния си автомобил до работното му място. Предвид изложеното,
се установява, че работникът не се е явил на работа два дни и един ден
преждевременно е напуснал работното си място. Безспорно е налице хипотезата на
чл.190, ал.1, т.1 от КТ – три закъснения или преждевременни напускания на работа
в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час, което е нарушение
на трудовата дисциплина съгл. по чл.187, ал.1, т.1 от КТ – закъснение за работа
и неявяване на работа.
Оплакванията във въззивната жалба,
свързани с качеството на разпитания свидетел, съдът намира за несъстоятелни. Дали
след уволнението на жалбоподателя, на работа е останал този свидетел и сина му,
и дали след това едната свободна щатна бройка е закрита, са обстоятелства
ирелевантни за правния спор.
По изложените съображения съдът намира, че извършеното дисциплинарно уволнение
е законосъобразно. С оглед отхвърляне на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ
за признаване на уволнението за незаконно, следва да се отхвърлят и акцесорните
– за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащан на
обезщетение, т.е. не се установява основната предпоставка за разглеждането им –
незаконосъобразност на уволнението.
Първоинстанционното решение, постановено
при същия краен резултат следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят
ще следва да заплати на въззиваемата страна сумата от 650лв. за заплатен
адвокатски хонорар.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
261386/13.11.2020г., пост. по гр.д.№ 5908/2020, ПРС.
ОСЪЖДА П.Н.И., ЕГН **********, да заплати
на УМБАЛ Св. Георги ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 650лв. разноски във въззивното производство .
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред ВКС в едномесечен срок от обявената дата 16.02.2021г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: