Решение по дело №189/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ВПД началник на РУ – Асеновград при ОДМВР – Пловдив, гл. инсп. Д. К. против Решение № 110/25.11.2024г., постановено по АНД № 529/2024г. по описа на Районен съд – Асеновград, с което е отменено НП № 24 – 0239 – 000999/09.09.2024г., издадено от началник РУ на ОДМВР – Асеновград, с което на Е. А. Д., [ЕГН], на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, и на основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на решението на районния съд, като постановено в противоречие с материалния закон. Излагат се аргументи за неправилност на правните изводи на въззивната инстанция. Твърди се, че така издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и потвърждаване на НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Ответникът, Е. А. Д., редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. П., моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира адвокатско възнаграждение за сторените в настоящата инстанция разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив, прокурор Ч., изразява становище за основателност на жалбата.

Административен съд – Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и от надлежна страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Районен съд – Асеновград е сезиран с жалба от Е. А. Д., против Наказателно постановление, издадено от Началник РУ на МВР – Асеновград въз основа на Постановление № 3401/2024г. на Районна прокуратура – Пловдив, ТО Асеновград, с което бил постановен отказ да се образува досъдебно производство. Нарушението се състояло в това, че на 12.03.2024г. в [населено място], [улица]до № 74, същият управлявал лек автомобил „Киа Спортидж“, рег. № [рег. номер], чужда собственост, като МПС не било регистрирано в срок, като същото било със служебно прекратена регистрация на 28.12.2023г. във вр. с чл. 143, ал. 15 ЗДвП – непререгистрирано МПС. Така, за извършеното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП , и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на Джулев му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв, както и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, и на основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР му били отнети 10 контролни точки.

За да отмени така издаденото наказателно постановление, Районен съд – Асеновград приел, че в хода на административнонаказателното производство било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неяснота относно фактическия състав на вмененото на Д. нарушение. Според съда в НП не е посочено коя хипотеза на чл. 140, ал. 1 ЗДвП се счита за нарушена, а именно – дали се касае за управление на МПС, което е било с прекратена регистрация, или такова, което не е било регистрирано в срок. Това, според съда, води до порок, изразяващ се в драстично ограничаване правото на защита на нарушителя. В мотивите си районният съд извел още, че от субективна страна не бил налице нито умисъл, нито непредпазливост по отношение на извършеното нарушение, а налице било случайно деяние, тъй като автомобилът бил предоставен на Д. само за изпробване с цел взимане на решение дали същият да бъде закупен от него и нямало как да знае, че е била извършена служебна дерегистрация на МПС-то, за което дори и собственикът не бил уведомен. Предвид това, според въззивния съд нарушителят не е съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици.

Административен съд – Пловдив, като съобрази възприетата от районния съд фактическа обстановка и правни изводи, намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, но неправилен.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП регламентира две кумулативно изискуеми предпоставки, с които се допускат моторни превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване, а именно - да са регистрирани и да са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. С нормата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП се установява задължение за приобретателите на регистрирано ППС за пререгистриране на същото в едномесечен срок от придобиването му.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му, не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, кореспондира с нормата на чл. 18б, ал. 1, т. 10, вр. чл. 18, т. 2 от Наредба №I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, предвиждаща служебно прекратяване на регистрацията на автомобил, при неизпълнение на задължението за регистрация, от страна на новия собственик. Анализът на цитираната разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, налага извода, че регистрацията на МПС се прекратява по силата на закона, след изтичане на двумесечния срок за регистрация от страна на новия собственик на автомобила, като резултат от неизпълнението на законовото му задължение - да регистрира закупения от него автомобил. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. В конкретния случай служебната дерегистрация била извършена именно служебно на дата 28.12.2023г. Съгласно същата разпоредба, контролните органи не са задължени да уведомяват приобретателя на ППС за служебното прекратяване на регистрацията, както например предвижда чл. 143, ал. 10 ЗДвП и по отношение на която хипотеза е постановено Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал. 10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Даденото от съда тълкуване кореспондира с изричното съдържание на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, който за разлика от чл. 145, ал. 2 ЗДвП поставя задължение за контролните органи да уведомят собственика на автомобила за факта на прекратяване на регистрацията. Настоящият случай не е такъв. Още повече, че в разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредбата са изрично посочени случаите, при които се уведомява собственикът на МПС, като прекратяването по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не е сред изброените.

Съобразно гореизложеното, следва да бъде изведено от правна страна заключението, че собственикът на МПС е носител на задължението да регистрира закупения от него автомобил. Поради това той е длъжен да познава законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението на това му задължение.

Не се споделят изводите на районния съд за несъставомерност на деянието, поради липса на виновно поведение от страна на водача на МПС. В. Д., след като е приел да управлява лек автомобил от друго лице, е придобил качеството на водач на това МПС, и като такъв е бил длъжен да се осведоми от неговия собственик дали автомобилът има действаща регистрация. Водачът е следвало да положи усилия и да се информира дали автомобилът има действаща регистрация, като едно от действията, което би могъл да предприеме в тази насока, е да провери предоставеното му свидетелство за регистрация на въпросното МПС и да установи какви данни са вписани относно собственика на автомобила.

Незнанието на факта, че управляваният автомобил е със служебно прекратена регистрация се дължи на проявена непредпазливост под формата на небрежност. Нарушителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, свързани с реда за движение по пътищата само на регистрирани превозни средства, но е бил длъжен, на основание чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като водач на превозното средство и е могъл да ги предвиди, ако бе проявил достатъчна заинтересованост.

Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно ал. 2 непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение за конкретното нарушение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, водачът следва да носи административнонаказателната отговорност по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

Обстоятелството, че регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не освобождава от отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но това е така, само в случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай, незнанието на факта, че управляваният от Д. автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в това число и дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на водач" и пр. В същата насока е и съдържанието на стария римски постулат: "Ignorantia legis non excusat" – незнанието на закона не оневинява.

Касационната инстанция не споделя и извода на въззивния съд за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и при издаването на НП. Същите са издадени от компетентни органи, в предвидената в ЗАНН форма, съдържат задължителните реквизити по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН и при издаването им са спазени процесуалните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Словесното описание на нарушението в НП , което гласи, че МПС не е регистрирано в срок и че същото е с прекратена регистрация не си противоречат, а точно обратното – взаимно се допълват, защото именно поради факта, че МПС не е било регистрирано в срок от собственика му, е последвала неговата служебна дерегистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП на 28.12.2023г., и към датата на установяване на нарушението 12.03.2024г. същото е било вече без такава.

Неприложима е разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и случаят не може да се приеме за „маловажен“, тъй като нарушението засяга обществения ред, който изисква автомобилите, движещи се по републиканската пътна мрежа, да бъдат регистрирани надлежно и в срок. Деянията, свързани със спазване на правилата за движение по пътищата са такива, за които нормативната база предвижда строги правила при осъществяване, като целта на закона е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата и да се улеснява тяхното придвижване. Неспазването на тези би застрашило нормалното осъществяване на значими обществените отношения, свързани с безопасността на движението, съответно здравето и живота на гражданите.

С оглед изложеното, касационната инстанция намира постановеното решение на Районен съд - Асеновград за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено, а обжалваното пред него наказателно постановление - потвърдено.

С оглед изхода на спора, разноски се дължат на касатора. Направено е искане за присъждане на такива за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 ЗПП. По силата на чл. 63д ЗАНН такива се дължат за настоящата съдебна инстанция на касационния жалбоподател, като те следва да се определят на 80 лева по реда на чл. 143 АПК вр. чл. 37 ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Административен съд – Пловдив, XIX-ти касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 110/25.11.2024г., постановено по АНД № 529/2024г. по описа на Районен съд – Асеновград, с което е отменено НП № 24 – 0239 – 000999 / 09.09.2024г., издадено от началник РУ на ОДМВР – Пловдив, РУ – Асеновград, с което на Е. А. Д., [ЕГН], на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24 – 0239 – 000999 / 09.09.2024г., издадено от началник РУ на ОДМВР – Пловдив, РУ Асеновград, с което на Е. А. Д., [ЕГН], на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

ОСЪЖДА Е. А. Д., [ЕГН], да заплати на ОДМВР - Пловдив сумата от 80 лева, представляваща разноски по делото пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.