Р
Е Ш Е Н И Е № 260303 /
13.10.2020г.
гр.
Перник, 13.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на първи октомври, две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5815 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на П.И.М., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, м. Киноцентъра, ул. „“
№– чрез адв. Е.С.М. с твърдението, че на 16.04.2010 г. пред ответника –
нотариус Р.М., е сключил във формата на нотариален акт договор със С. и О. А.,
по силата на който закупил от тях на продажна цена 4814,20 лв. недвижим имот –
УПИ, представляващ незастроено дворно място с площ 1350 кв.м., находящо се в
землището на с., общ. Перник, обл. Перник и означено по скица като парцел
IX-1121 в кв. 84 по плана за регулация и застрояване на с. Дивотино, утвърден с
решение № 675/25.04.2007 г., при граници: от югозапад – улица, от запад УПИ
Х-1122, от северозапад – УПИ ХII-1124 и УПИ XIII-1125, от североизток – УПИ
IV-1126, 1128 и от югоизток – УПИ VII-1119 и УПИ VIII-1120.
Твърди се, че през м. август 2019 г.
решил да продаде посочения УПИ, като при проверка от нотариуса, било
установено, че още на 22.06.2007 г. – т.е. преди ищецът да го придобие, С. и О.
А вече били прехвърлили същия имот на ответното дружество „Харвест
Интернешънал“ ООД, чрез нот. И И. Посочва, че въпреки наличието на предходно
разпореждане с УПИ, в нотариалния акт нот. Р.М. невярно е удостоверил, че
прехвърлителите С. и О. А са собственици на имота.
Поддържа се, че от закупуването на имота
до настоящия момент ищецът се намирал в негово владение, оградил го е и
единствено той има достъп до него, като същевременно редовно заплаща дължимите
за имота данъци и такси. Изразява становище, че договорът, чрез който е
придобил процесния УПИ, е сключен в изискуемата от закона форма, дълги години е
владял имота необезпокоявано, поради което ищецът има качеството добросъвестен
владелец и следва да се ползва от кратката 5-годишна придобивна давност спрямо
ответника „Харвест Интернешънал“ ООД, който до този момент не е посещавал или
ползвал имота.
С исковата молба и уточняваща молба към
нея от 04.11.2019 г. се посочва, че процесният имот е бил отчужден, без нот. Р.М.
да е извършил задължителната съгласно закона проверка за собствеността на
прехвърлителите, като невярно е удостоверил правото им на собственост върху
същия. Поддържа се, че ако ищецът не бъде признат за собственик спрямо
ответното дружество, той ще бъде отстранен от имота и ще претърпи имуществени
вреди, изразяващи се в продажната цена и направените разноски по прехвърлянето
на УПИ, както и законната лихва върху тези суми.
С оглед на изложеното моли съда да
постанови решение, с което да бъде признато за установено спрямо ответника
„Харвест Интернешънал“ ООД, че ищецът П.И.М. е собственик на УПИ, подробно
описан в исковата молба, на основание кратка придобивна давност.
В условията на евентуалност и отхвърляне
на главната претенция спрямо „Харвест Интернешънал“ ООД, моли да се постанови
решение, с което ответникът нотариус Р.М., бъде осъден да му заплати
обезщетение в размер на 4814,20 лв., ведно със законната лихва от предявяването
на иска до окончателното й изплащане, сумата 4658,96 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 4814,20 лв., за
периода от 16.04.2010 г. до 08.10.2019 г. /депозиране на исковата молба/. Иска
се заплащане на разноските по изповядването на нотариалната сделка, от които:
229,44 лв., представляваща заплатена нотариална такса, ведно със законната
лихва от депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, сумата от
222 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 229,44 лв. за периода от 16.04.2010 г. до 08.10.2019 г.; сумата
от 93,30 лева – платен местен данък, ведно със законната лихва от предявяването
на иска до окончателното й изплащане, както и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 93,30
лева за периода от 19.04.2010 г. до 08.10.2019 г. – в размер на 93,07 лева.
С определение на съда от 06.07.2020 г.
предявеният срещу ответника нотариус Р.М.
е отделен и е образувано друго съдебно производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответното
дружество „Харвест Интернешънал“ ООД не е депозирало отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът поддържа така
предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът не изпраща представител и не
взима становище по спора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приетите по делото доказателства се
установява, че с нотариален акт № 142, том 1, рег. № 4711, дело № 138 от
16.04.2010 г. ищецът е придобил от С. и О. А процесния имот, като същите при
продажбата са се легитимирали като собственици с нотариален акт № 83, том 7,
дело № 1961/1996 г.
Установи се също, че С. и О. А са се
разпоредили с процесния имот в полза на ответника с нотариален акт № 76, том 3,
рег. № 1849, дело № 432 от 2007 г., като при изповядване на сделката са се
легитимирали като собственици отново с нотариален акт № 83, том 7, дело №
1961/1996 г.
По делото са събрани и устни
доказателства. Така свидетелят Ц е заявил, че от закупуване на имота ищецът го
владее и извършва подобрения. Наблюденията му са от около 10 години, като
същият е заявил, че често посещава ищеца по повод извършване на СМР и
забавление. В същата насока са показанията и на другия свидетел – Г.
Налице са и други доказателства по
делото, но поради тяхната неотносимост същите не следва да бъдат обсъждани.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи.
Районен съд Перник е сезиран с
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на право на
собственост върху процесния имот в полза на ищеца спрямо ответника.
Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може
да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. Тази норма урежда по общ начин
предявяването на установителен иск, като въвежда правния интерес от него като
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Правният интерес се
преценява винаги конкретно във всеки отделен случай, като такъв е винаги
налице, когато се претендира едно оспорвано от ответника право, съответно –
отрича се едно претендирано от ответника право и решението по установителния
иск ще съхрани или увеличи правната сфера на ищеца. В конкретния случай с установяването на
посоченото право ищецът ще увеличи своя актив, ако искът бъде уважен със сила
на пресъдено нещо, поради което за него е налице правен интерес от предявяване
на настоящия иск, поради което същият е процесуално допустим. В същата насока
са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно
решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК и т. 3Б от
Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК.
В рамките на съдебното производство,
ищецът обосновават активната си материална легитимация и носител на спорното
материално право като се позовава на давностно владение като способ за
придобиване на абсолютното вещно право в периода след 16.04.2010 г. г.
С оглед на тези данни и конкретни
твърдения, в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно, главно
доказване, че е собственик на процесните имоти на посоченото основание,
съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 11
от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК – че е упражнявал
фактическа власт върху Имотите с намерението да я свои за себе си.
В случай, че ищецът докаже горното, в
тежест на ответниците е да установят, че със своите действия са прекъснали
придобивната давност.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години, а в алинея две от същата разпоредба се дефинира, че
ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 68 ал. 1 ЗС владението
е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя, а чл. 69 ЗС въвежда оборимата презумпция, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
В конкретния случай се установява такова
поведение не само по презумпцията уредена чл. 69 ЗС. В тази насока за
показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира изцяло, като дадени
от лица без да е налице интерес за тях от изхода по спора. Независимо, че са в
близки отношения със ищеца, но при необходимост от установяване на факти,
развили се в един сравнително продължителен период от време, то единствено
най-тесният кръг познати би могъл да допринесе за тяхното изясняване.
Ищецът е поддържал, че е добросъвестен
владелец като се позовава на кратка придобивна давност. Чл. 70, ал. 1 ЗС
дефинира, че владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е
собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е
добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. В
алинея 2 от същата разпоредба е въведена оборима презумпция, че
добросъвестността се предполага до доказване на противното.
Настоящият състав приема, че ищецът е
добросъвестен, тъй като е придобил процесния имот от лица надлежно легитимирали
се като собственици с представен пред нотариуса титул за собственост. По делото
липсват данни, а и твърдения ищецът да е знаел за предходната сделка, както и
за обстоятелството , че договаря с несобственик. Същият е закупил процесния
имот, като е спазена формата за действителност на договора, владял го е в законоустановения срок, поради което
съдът намира, че придобил процесния имот в рамките на кратката петгодишна
придобивна давност, поради което предявеният иск следва да бъде уважен – така Решение
№ 210 от 27.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2309/2016 г., I г. о., ГК.
Само за пълнота следва да се посочи, че по
правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК се събраха доказателства, че ищецът владее процесния
имот в продължение на над десет години, тъй като показанията на свидетелите са събрани
в ОСЗ, проведено на 01.10.2020 г., към който момент също се установи, че ищецът
владее имота.
При тези обективни данни и приложимо
право, настоящият състав приема, че предявеният иск е основателен и следва да
се уважи.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски за
заплатена държавна такса и при този изход от спора по правилото на чл. 78, ал.
1 такива следва да му бъдат присъдени 50,00 лева.
В светлината на гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че П.И.М., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, м. Киноцентъра, ул.
„“ № е собственик на основание давностно
владение на недвижим имот – УПИ, представляващ незастроено дворно място с
площ 1350 кв.м., находящо се в землището на с., общ., обл. и означено по скица
като парцел IX-1121 в кв. 84 по плана за регулация и застрояване на с.,
утвърден с решение № 675/25.04.2007 г., при граници: от югозапад – улица, от
запад УПИ Х-1122, от северозапад – УПИ ХII-1124 и УПИ XIII-1125, от североизток
– УПИ IV-1126, 1128 и от югоизток – УПИ VII-1119 и УПИ VIII-1120 спрямо „Харвест Интернешънал“ ООД, ЕИК *********,
гр. София, ул. „Струма“ № 2а.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Харвест
Интернешънал“ ООД ДА ЗАПЛАТИ на П.И.М.
сумата от 50,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
Решението е постановено при участието на
С.Б.А. и О.Й.А. като трети лице помагачи на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________