Решение по дело №291/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2565
Дата: 23 юни 2020 г. (в сила от 5 ноември 2020 г.)
Съдия: Неделина Евгениева Маринова
Дело: 20203110100291
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

    

гр. Варна, 23.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА

 

при участието на секретаря Димитричка Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 291/2020 г. по описа на Районен съд  - Варна, 53 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от „М.д.“ ЕООД срещу „Е.П.“ АД иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца като цесионер на вземане от ***– С., сумата от 255,60 лева, за която сума е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 19844/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 7 състав, като същата представлява начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от 18.08.2018 г. до 13.11.2018 г. за обект, находящ се в град ***, абонатен № ********** и клиентски № **********, за която сума е издадена ***г., ведно със законната лихва върху взеването от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 05.12.2019 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че по силата на Договор за цесия от 27.11.2019 г. е придобил процесното вземането на ***– С. по отношение на ответното дружество. Излага подробни съображения за недължимост на сумата. Поддържа, че СТИ не е манипулирано от абоната и начислената електрическа енергия не е потребена. Излага, че абонатът не е уведомяван, че ще бъде извършвана проверка на електромера и не е присъствал на същата, а свидетелите формално са разписали констативния протокол, без да са присъствали на проверката и да са възприели лично показанията. Навежда доводи, че корекционната процедура е извършена едностранно. Посочва, че електромерът е на място, което позволява всеки безпрепятствено да извършва интервенция. Поради изложеното намира, че са накърнени правата на потребителя, а ответното дружество черпи права от неспазване на задълженията си. Възразява, че демонтираният електромер не е представен за експертиза от метрологичен надзор в състоянието, в което е бил демонтиран, както и че не е имало данни за сумарния регистър при демонтажа. Твърди, че СТИ е тип „Smart“ и може дистанционно да се манипулира от служители на „Електроразпределение Север“ АД /с предишно наименование ***АД/. Оспорва начина, методиката и основанието за начисляване на сумата по процесната фактура, като счита, че размерът ѝ е произволно определен. Оспорва обстоятелствата, отразени в съставения констативен протокол за проверка. Възразява, че след отмяната на чл. 41-44 ПИКЕЕ липсва ред за установяване случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел. енергия. Оспорва правното основание, въз основа на което е извършена корекцията и навежда доводи за неравноправност на клаузите в общите условия на ответното дружество, предвиждащи възможност за извършване на едностранна корекция на сметката на потребителя. Счита, че при липса на доказателства за неправомерно въздействие от страна на потребителя върху СТИ е недопустимо да се ангажира неговата отговорност.

С оглед изложените аргументи, моли за уважаване на предявения иск. Претендира направените в производството разноски.

В открито съдебно заседание и в представената по делото писмена защита процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и излага подробни аргументи относно основанелността на исковата претенция.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Е.П.” АД. Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че е налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена електроенергия. Посочва, че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия, като ответното дружество изпълнява задълженията си добросъвестно и точно. В резултат на извършена техническа проверка в обекта на ищеца е установено, че в регистър 1.8.3. на електромера има показания за потребена електроенергия, която не е визуализирана на дисплея, не е отчетена и заплатена от абоната. Съгласно констативен протокол от извършена експертиза в Български институт по метрология, Главна дирекцияМерки и змервателни уреди“, Регионален отделВарна е осъществена намеса в софтуера на електромера. На тази основа „Електроразпределение Север“ АД е съставило становище за начисляване на електрическа енергия, което отразява точното количество неотчетена електрическа енергия след прочитане на регистър 1.8.3. Ответното дружество заявява, че процесната сума се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ, като с процесната фактура е определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър. В условията на евентуалност се позовава на чл. 183 ЗЗД. Сочи, че договорът за цесия е нищожен, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради липсата на предмет.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество поддържа отговора на искова молба. Счита предявения иск за неоснователен и недоказан и моли за неговото отхвърляне.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

 

Безспорни по делото са обстоятелствата, че между абоната ***– С. и ответното дружество е налице валидно договорно правоотношение по повод доставка на електроенергия за подробно описания по-горе обект в град Варна, при публично известни Общи условия, както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката на ищеца.

От съдържанието на приетия по делото *** се установява, че на посочената дата е монтирано ново СТИ с ***с нулеви показания на регистрите, отчитащи нощна и дневна тарифа. В протокола не е отбелязано какви са били показанията на електромера по останалите регистри.

От представения по делото ***г. се установява, че на същата дата служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка в обект, находящ се в град ***, абонатен № ********** и клиентски № **********, като процесното СТИ с констатирани показания в тарифа 1.8.0., различни от сбора на показанията във визуализираните тарифи 1.8.1. и 1.8.2., е демонтирано, изпратено за експертиза в БИМ и подменено с ново. Констативният протокол е подписан от служители на „Електроразпределение Север“ АД и от двама свидетели.

От приложения по делото Констативен протокол от метрологична експертиза на електромер № 2358/08.10.2019 г.-АУ-Е-000029-64636/15.11.2018 г. на БИМ се констатира, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер EMPS D210 трябва да се състои от две тарифи – Т1 и Т2. Действително потребената енергия се разпределя върху сумарна тарифа – 1.8.0. – 030177,2 кВтч. Не е осъществен достъп до вътрешността на електромера. Последният съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия.

Въз основа на констатациите от проверката  със Становище от 15.10.2019 г. на абоната ***– С. е начислено допълнително количество електрическа енергия за периода от 18.08.2018 г. до 13.11.2018 г. от 1 293 кВтч, като е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена електрическа енергия.

За стойността на служебно начислената електроенергия, възлизаща на 255,60 лева, ответното дружество е издало ***г.

За извършената проверка и направеното преизчисляване на количеството потребена електрическа енергия от страна на „Електроразпределение Север“ АД и на ответното дружество до абоната ***– С. са изпратени писма изх. № 55714_КП1105171_1/16.10.2019 г. и изх. № 55714_КП1105171_2/16.10.2019 г., които са редовно връчени, съгласно приложените по делото известия за доставяне.

Видно от приложените и приети по делото справка за потреблението на електрическа енергия през последните 12/24/36 месеца към 24.01.2020 г. и извлечение за фактури и плащания към дата 23.01.2020 г., за периода от 18.08.2018 г. до 13.11.2018 г. по партидата на абоната ***– С. са начислени 1 293 кВтч електрическа енергия на стойност 255,60 лева, която е заплатена на ответното дружество.

От съдържанието на представения Договор за прехвърляне на вземане от 27.11.2019 г. се установява, че ***– С., в качеството й на цедент, е прехвърлила в полза на „М.д.“ ЕООД – цесионер, вземането си към „Е.П.“ АД в размер на 255,60 лева, представляваща заплатена без основание на 05.11.2019 г. стойност, начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя електроенергия за периода от 18.08.2018 г. до 13.11.2018 г., за обект, находящ се в град ***, абонатен № ********** и клиентски № **********.

С нарочно уведомление длъжникът „Е.П. АД е уведомен за извършеното прехвърляне от цедента ***– С., чрез надлежно упълномощен представител - адвокат Красимир Тодоров, видно от представеното по делото пълномощно.

По делото е представена и разписка от 05.11.2019 г., от която се установява че сумата от 255,60 лева, начислена по партидата на абоната ***– С. за процесния период, е заплатена на същата дата.

От приетото по делото заключение на назначената Съдебно-електротехническа експертиза се установява, че към датата на извършване на проверката процесният електромер е бил в срок на метрологична годност. Според експерта показанието от 1 293 кВтч, което е разликата между регистрираната в сумарния регистър енергия и отчетената такава в регистри 1.8.1. и 1.8.2., не е визуализирано на дисплея и съответно не е регистрирано при редовните отчети. Посоченото обстоятелство се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно – в тарифната схема, а не е резултат от хардуерно вмешателство или промяна в схемата на свързване. Според вещото лице, направените изчисления за остойностяване на определената за доплащане електрическа енергия са математически точни. При изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК инж. Л.Б. пояснява, че не може да се установи кога е започнало натрупването на електрическа енергия в невизуализирания регистър, нито в кой часови диапазон е отчетено потреблението.

От материалите по придобщеното ч.гр.д. № 19844/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 7 състав, се установява, че въз основа на подадено на 05.12.2019 г. от „М.д.“ ЕООД срещу „Е.П.“ АД заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с предмет процесната сума от 255,60 лева. Длъжникът своевременно е възразил срещу издадената заповед, като в указания му едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят е предявил положителния установителен иск, предмет на настоящото производство.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

Искът е с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, вр. чл. 124 ГПК, като същият е предявен след провеждане на производство по чл. 410 ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което същият е процесуално допустим.

Основателността на иска е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1. между абоната ***– С. и ответното дружество да е налице валидно договорно правоотношение по повод доставка на електроенергия за подробно описания по-горе обект в град Варна, при публично известни Общи условия; 2. заплащането на процесната сума от абоната в полза на ответника „Е.П.“ АД; 3. наличие на валидно сключен договор за цесия между абоната ***– С. и ищеца, както и 4. съобщаването на цесията на ответника.

Наличието на първата от посочените материалноправни предпоставки е безспорно между страните. Не се спори и относно съобщаването на цесията на ответника. От коментираните по-горе писмени доказателствени средства се установяват и останалите предпоставки, доколкото Договорът за прехвърляне на вземане от 27.11.2019 г. е сключен чрез пълномощник на абоната, снабден с необходимата представителна власт, съгласно обсъденото погоре пълномощно. Предмет на договора за цесия е съществуващо, макар и спорно вземане, представляващо вземане от неоснователно обогатяванеплатена без основание /при начална липса на основание/ от цедента парична сума.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника в настоящото производство е да докаже, че е извършил проверка на електромера на абоната ***– С., при която е установено, че същият не отчита точно потребената електрическа енергия, че проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с нормативните изисквания, че е извършил корекция на сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.

Възможността за едностранно коригиране на  сметките на потребителите за минал период, по процедурите на ОУ ДПЕЕЕМ, е отречена с последователна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение 79/11.05.2011 г. на ВКС по т.д. № 582/2010 г.; Решение 189/11.04.2011 г. на ВКС по т.д. № 39/2010 г., вр. ТР № 1/2010 г. ОСТК ВКС и други.

В ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. са обнародвани Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на делегирани с разпоредбите на чл. 21, ал. 1 ЗЕ

 и чл. 83, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правомощия, съобразно чл. 2, ал. 1, вр. чл. 11 и чл. 12 ЗНА, Правилата съставляват източник на правото, в качеството им на акт по прилагане на закона с нормативен характер. В този смисъл, влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава принципната възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.

По аргумент от чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 14 ЗНА, материалноправните норми имат действие занапред, ако друго не е изрично предвидено, каквото предвиждане липсва в ПИККЕ. Следователно разпоредбите на ПИККЕ следва да се отчитат за корекционни процедури с начална дата след 16.11.2013 г., поради което и с оглед процесния корекционен период, разпоредбите на ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) следва да се вземат предвид.

С Решение 1500/06.02.2017 г. по адм.д. 2385/2016 г. на петчленен състав на ВАС са отменени ПИКЕЕ, с изключение на разпоредбите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от Правилата. По силата на чл. 195, ал. 1 АПК, отмяната на нормативния административен акт действа спрямо всички, но след обнародването в държавен вестник, тоест само занапред. Ето защо, в случая следва да бъдат съобразени само разпоредбите от ПИКЕЕ, които са останали действащи след влизане в сила на цитираното решение на ВАС, доколкото процесната контролна проверка е извършена след посоченото решение.    

С оглед на изложеното, съдът намира, че към момента на начисляването от ответното дружество на процесната сума е имало нормативно основание за извършване на едностранни корекции на сметките на абонатите за минал период. Същевременно са липсвали действащи правила за процедурата и условията за установяване на предпоставките за тези корекции. В този смисъл, поради съществуващата законова делегация в чл. 83, ал. 2 ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, ответното дружество не може да се ползва от корекционната процедура, за която към датата на проверката са липсвали нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване на корекционна процедура и начина на извършване на проверка на средството за търговско измерване. При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде осъществено. В същото време, общите правила за доказване на определени факти са неприложими, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на електрическа енергия се регулират от специален закон – Закона за енергетиката, в регулирането на които Държавата, чрез нейния орган – КЕВР, има задължително участие. Поради изложеното, недопустимо е само чрез общите доказателствени средства по ГПК да бъде установяван факта на констатираното неизмерване или неточно измерване на доставяните до абонатите количества електрическа енергия.

В допълнение следва да се отбележи, че с Решение № 13691 от 08.11.2018 г. на ВАС по адм.д. № 4785/2018 г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018 г./, са отменени и останалите действащи след Решение 1500/06.02.2017 г. по адм.д. 2385/2016 г. на ВАС текстове от ПИКЕЕ – чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51. На основание чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение, тоест към момента на начисляването на корекцията не е било окончателно, но аналогичността му с влязлото в сила решение от 2017 г. е показателна по въпроса за основаните на ПИКЕЕ вземания на разпределителните дружества след съдебното решение от 2017 г.

По изложените съображения съдът намира, че по делото не се установи по надлежен начин наличието на основание и законосъобразност на извършеното начисляване на сметката на абоната, с оглед на което се явява недоказано от ответната страна, че процесната сума му се дължи. С оглед на посоченото, искът е основателен и следва да бъде уважен.

 

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на сторените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 25 лева.

В тежест на ответното дружество следва да се възложат и сторените от ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Ищецът е представил доказателства за заплатено в брой адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 300 лева, който е минимално предвиденият размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възраженияредакцията й към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие - ДВ, бр. 28/2014г.). С оглед на посоченото, направеното от ответната страна в отговора на искова молба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно и последното следва да бъде присъдено в пълния му размер.

На основание т. 12 от Тълкувателно решение 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за присъдените разноски в заповедното производство.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ДЪЛЖИ на М.д.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 255,60 (двеста петдесет и пет лева и шестдесет стотинки) лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 19844/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 7 състав, като същата представлява начислена в резултат на извършена корекция на сметката на абоната ***– С. стойност на електроенергия за периода от 18.08.2018 г. до 13.11.2018 г., за обект, находящ се в град ***, абонатен № ********** и клиентски № **********, за която сума е издадена ***г., ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 05.12.2019 г. до окончателното й изплащане, която главница е цедирана от абоната ***– С. в полза на ищеца с Договор за прехвърляне на вземане от 27.11.2019 г.

ОСЪЖДА Е.П. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на М.д.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата 325  (триста двадесет и пет) леваразноски в исковото производство, от които 25 (двадесет и пет) лева – заплатена държавна такса и 300 (триста) лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Е.П. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на М.д.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата 325  (триста двадесет и пет) леваразноски в заповедното производство, от които 25 (двадесет и пет) лева – заплатена държавна такса и 300 (триста) лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: