РЕШЕНИЕ
№ 71/28.5.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Д. 28.05.2018 г.
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на трети май през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯН НИКОЛОВ
при протоколист
И. В., като разгледа докладваното НАХД №113/2018 г. по описа на РС Д., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.М.Т.,***, живущ *** против Наказателно
постановление №003-18
от 12.03.2018г.,
издадено от Председател на
комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество, с което на въззивника е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000
лева за нарушение по чл.34 ал.1 вр. чл.13 ал.1 вр. чл.12 т.1 от ЗПУКИ.
Въззивникът е редевно призован ,явява
се в с.з, лично. В подадената въззивна жалба моли НП да бъде отменено,като по
същество заявява, че поддържа описаното в жалбата.
Въззиваемата страна – КПКОНПИ, редовно
призована, представлява се от ю.к В.П.,
надлежно упълномощен. По същество изразява становище атакуваното НП да бъде
потвърдено. Твърди, че с подадената декларация по чл.12 т.3 за промяна на
обстоятелствата , въззивникът е декларирал едно известно обстоятелство, а
именно, че е избран за кмет на общ.В.д., но не става ясно дали е в
несъвместимост със заеманата длъжност.Твърди, че в случая не може да се приложи
и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Контролиращата страна- РП-Д., редовно призована, не се явява и не
представя становище по жалбата.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за
цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи
следните фактически и правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентния
орган – Председател на комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество,
съгласно разпоредбата на чл.177 ал.1 от ЗПКОНПИ.
Относно законосъобразността на обжалвания административен акт:
Обжалваното
наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение,
въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения.Същите са
издадени от компетентните за това органи и не са налице съществени противоречия
в съдържанието им. Налице е правилна квалификация на нарушението и наложената
санкция е определена в границите,
предвидени за съответното вид нарушение.
Относно обосноваността на обжалваното
наказателното постановление.
Констатираните
в акта за установяване на административно нарушение фактически обстоятелства се оспорват от въззивника.При
извършената проверка е установено по безспорен начен , че Г.М.Т. в качеството
си на кмет на общ.В.д. е лице заемащо публична длъжност по смисъла на чл.3 т.8
от ЗПКУИ и е положил клетва като кмет на общ.В.д. на 18.10.2017г.В хода на
проверката е установено, че Т. не е подал декларация по чл.12 ал.1 от ЗПКУИ за
несъвместимост, като декларацията е следвало да бъде подадена в срок до
25.10.2017г., съгласно разпоредбата на чл.13 ал.1 от ЗПКУИ.След като се
запознал с резултатите от проверката извършена в общ.В.д., председателят на
комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество възприел констатациите описани в АУАН №2 от 17.01.2018г.
и преценил, че въззивникът е извършил описаните там нарушения, за което издал
атакуваното НП.Установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка
по безспорен начин се потвърждава от прочетените и приобщени по реда на чл. 283 НПК доказателства -документите и писмата съдържащи се в административно –
наказателната преписка, както и от показанията на актосъставителя дадени в хода
на съдебното следствие, които съдът кредитира като безпристрастни, обективни и
непротиворечиви.Всичко това дава основание на съда да счита, че направените в
акта за установяване на административно нарушение констатации са правилни,
законосъобразни и отговарят на обективната истина.
Настоящият
състав на ДРС счита обаче, че в случая може да бъде приложена разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, тъй като е налице маловажен случай на административно нарушение.
Видно от приложената към АНП декларация по чл.12 т.3 от ЗПКУИ, въззивникът Т. е
декларирал, че правомощията му като председател на ОС – гр.В.д. са прекратени,
поради избирането му за кмет на общината, а обстоятелствата които са
несъвместми с позицията кмет на община изцяло се припокриват с тези за
несъвместимост на общински съветник, какъвто Т. е бил до
18.10.2017г.Следователно налице е едно деяние с изключително ниска степен на
обществена опасност, което в никакъв случай не е довело до нарушаване на
интересите на държавата и на обществото.Извършването на това деяние е по- скоро
резултат на недоглеждане и незнание ,отколкото на деяние с което се цели
прикриването или укриването на обстоятелства за несъвместимост със заеманата
длъжност. От друга страна налице е и един деец с изключително ниска обществена
опасност, тъй като няма събрани доказателства, че до настоящият момент в дейността
си като общински съветник, председател на ОС или кмет въззивникът Т. е укривал
в подаваните декларации обстоятелства, които са несъвместими със заеманите
позиции.
При
изложените съображения, съдът намира
констатацията на наказващия орган относно осъществено от въззивника
нарушение по чл.13 ал.1 вр. чл.12 т.1 от
ЗПУКИ за обоснована и доказана, но поради малозначителнсот на деянието поради
ниската му степен на обществена опасност и ниската степен на обществена
опасност на дееца не следва да бъде ангажирана админитративно наказателната
отговорност на въззивника като наказателното постановление следва да бъде отменено.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 пр.3 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно
постановление № 003-18 от 12.03.2018г., издадено от Председател на комисията за противодействие на корупцията
и за отнемане на незаконно придобитото имущество,
с което на въззивника
Г.М.Т.,***,
живущ *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева за нарушение по чл.34 ал.1 вр.
чл.13 ал.1 вр. чл.12 т.1 от ЗПУКИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- В. в 14-дневен
срок от съобщаването до страните.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно-наказателната преписка да се върне по компетентност на председателя
на комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: