Решение по дело №73/2020 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 105
Дата: 7 юли 2020 г. (в сила от 7 юли 2020 г.)
Съдия: Антония Благовестова Генадиева
Дело: 20207070700073
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 май 2020 г.

Съдържание на акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ105

гр. Видин, 07.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

осми юни

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 

 Касационно АНД №

73

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от К.М.К. *** против решение № 17 / 17.02.2020г. по АНД № 929/2019г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 17 – 1786 - 000202 от 14.09.2017г. на Началника на РУ Видин към ОДМВР – Видин, с което на касатора за нарушение на чл.178,ал.1,т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание на основание същия текст от ЗДвП – глоба в размер на 3000 лева.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че ВРС не е съобразил установените обстоятелства и събраните по делото доказателства.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и бъде постановено ново, с което да бъде отменено НП.

Становището на ответника по делото е, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е и основателна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят отчасти и от Административният съд.

Установено е по делото, че на 12.08.2017г., в гр.Видин около 00,50 часа, на ул. „Иглика“, срещу дом № 10, е изградено съоръжение /шатра/ на улицата, предназначена за обществено ползване, с което е невъзможно преминаването на ППС, без да са взети мерки за безопасността на движението по нея.

При извършената проверка от полицейски патрул на място, е установено само изграждането на шатрата, озвучаването на района, поради което е и постъпил сигналът, за нарушаване на нощната тишина във връзка, с който е извършена проверката. Липсват доказателства, както за това кой е изградил въпросната шатра, така и кой е наредил поставянето ѝ на улицата, по начин, който препятства преминаването на ППС – та по нея, без да са взети мерки за безопасността на движението.

За проверката е съставена докладна записка, в която извършител на деянието не е посочен.

Въз основа на докладната записка и след констатация на горните обстоятелства актосъставителя съставил на К. АУАН. Прието е от наказващия орган, че това съоръжение е изградено по нареждане на К., без да са събрани каквито и да било доказателства за това.

Във връзка със съставеният акт на 14.09.2017г. Началника РУ Видин към ОДМВР – Видин изготвя и Наказателно постановление № 17 – 1786 - 000202 от същата дата, с което на касатора за нарушение на чл.178,ал.1,т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание на основание същия текст от ЗДвП – глоба в размер на 3000 лева.

Във връзка с наложеното административно наказание по чл.178,ал.1,т.3 от ЗДвП и въз основа на така приетата фактическа обстановка, Видинският районен съд е приел, че К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.178,ал.1,т.3 от ЗДвП.

Административен съд - Видин не споделя становището на Видински районен съд по следните съображения :

Според наказващият орган с деянието си касаторът е нарушил 178,ал.1,т.3 от ЗДвП, според който текст, който нареди да се ремонтира път или да се постави съоръжение или препятствие по него, без да е взел мерки за осигуряване на безопасността на движението се наказва.

Не се установява по никакъв начин обаче, кой е извършил твърдяното нарушение, включително и касаторът.

Пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства, от които така и не се установява, кой е наредил да бъде изградена, респ. кой е изградил въпросната шатра на улицата, предназначена за обществено ползване. Разпитаните свидетели, включително и свидетелите Ванков и Георгиев – първият изготвил докладната записка, след извършената проверка на място, а вторият – актосъставителят, не дават информация за евентуалния нарушител. И двамата посочват, че са установили изграждането на шатрата, която пречи на преминаването на ППС по улицата, но заявяват, че не са разговаряли с хората, които са се намирали там и са празнували нещо. От друга страна свид. Маркова, заявява, че лицето К. Коцев е бил гост на въпросното празненство, но тя не знае кой е изградил шатрата, както и кой е платил за изграждането ѝ на това място.

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършеното административно нарушение, а именно, че на посочените дата и място, касаторът като организатор на тържество е изградил съоръжение /шатра/ на улицата „Иглика“, срещу дом № 10, в кв. Нов път, гр. Видин, без да е взел мерки за осигуряване на безопасността на движението.

По делото не са събрани доказателства кой е наредил да се изгради посочената шатра на улицата, тъй като именно посоченото лице се явява субект на нарушението по  чл.178,ал.1,т.3 от ЗДвП. Нито един от разпитаните свидетели не посочват, че К. е бил организатор на тържеството, от една страна, а от друга нито един от свидетелите не посочва кой е организатор на същото това тържество и по чия инициатива е изградена и въпросната шатра. Единствено свид. Маркова споменава името на К., но като гост на тържеството, а не като организатор на тържеството или някакъв инициатор във връзка с изграждането на шатрата и поставянето ѝ насред улица „Иглика“.

От описаното по – горе се оказва, че извършването на това нарушение от касатора не е доказано, а наказанието е наложено при неизяснена фактическа обстановка, като така и не става ясно защо е прието, че нарушител е именно К..

Следва да се посочи обаче, че нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а административно - наказващият орган е този, който следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината, т.е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него. Преди да издаде НП обаче, той не е сторил това. От събраните по делото доказателства касационният състав не би могъл да достигне до категоричният извод, че К. е извършил вмененото му нарушение и то виновно.

При издаването, както на АУАН, така и на НП, наказващият орган не се е съобразил с всички събрани и представени доказателства по преписката, включително и с наличието или липсата на доказателства за автора на деянието.

При така установената фактическа обстановка, според съда К. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.178,ал.1,т.3 от ЗДвП.

В този смисъл решението на ВРС следва да бъде отменено, както и потвърденото с него НП. Неправилно ВРС не е взел предвид събраните по делото доказателства, според които авторът на деянието така и не е установен.

Посочените обстоятелства, относно неизясняването на фактите и твърденията от страна на наказващият орган, както в АУАН, така и в НП, водят до необоснованост на НП. Освен, че следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, тъй като посочените в закона нарушения, за които се твърди, че са извършени от нарушителя са предмет на доказване по делото. Нарушението следва да е установено по един несъмнен и безспорен начин. Като тежестта на доказване лежи именно върху административнонаказващият орган и жалбоподателят не е длъжен да доказва, че е невинен. В този смисъл и посоченото от ВРС, че нарушението е безспорно доказано и К. следва да понесе предвидената санкция е незаконосъобразно.

Видно от доказателствата и обжалваното НП е, че фактическото описание на нарушението не съответства на събраните по делото доказателства. Обстоятелствата във връзка с нарушението не са безспорно доказани по делото. Изводите, направени от първоинстанционния съд не съответстват на събраните по делото доказателства.

Посочените по – горе нарушения на материалния закон са достатъчни за обосноваване на неправилността на решението на ВРС и незаконосъобразността на НП и водят до тяхната отмяна, поради което АС – Видин намира, че не следва да обсъжда останалите доводи на страните.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

 

                               Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 17 / 17.02.2020г. по АНД № 929/2019г. по описа на Районен съд – гр.Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17 – 1786 - 000202 от 14.09.2017г. на Началника на РУ Видин към ОДМВР – Видин, с което на К.М.К. *** е наложено административно наказание на основание чл.178,ал.1,т.3 от ЗДвП – глоба в размер на 3000 лева

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                               2.