Присъда по дело №1873/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 24
Дата: 9 април 2021 г. (в сила от 27 април 2021 г.)
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20215330201873
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 март 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 24
гр. Пловдив , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Момчил А. Найденов
СъдебниГергана Недялкова
заседатели:Йорданова

Светлана Веселинова
Симитчиева
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
и прокурора Недялко Мартинов Мавродиев (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Наказателно дело от
общ характер № 20215330201873 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДС. Ю. О. М. – роден на *** г. в гр. П., живущ в гр.
***, понастоящем в Затвора – Пловдив, ***, български гражданин, неженен,
основно образование, безработен, осъждан, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН
в това, че на 07.06.2020 год. в гр. Пловдив, чрез повреждане на прегради,
здраво направени за защита на имот, и чрез използването на техническо
средство е отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. перална машина
Зануси на стойност 200 лв., 1 бр. миялна машина Филипс на стойност 250 лв.
и 10 ролки воалит на обща стойност 400 лв., всичко на обща стойност 850 лв.,
от владението на Г. П. С., без негово съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК,
1
поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК
вр. с чл. 58а, ал. 1 вр. с чл. 54 от НК му ОПРЕДЕЛЯ наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, като
НАМАЛЯВА така определеното наказание с ЕДНА ТРЕТА и го ОСЪЖДА
на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 от НК ПРИСПАДА от така
определеното наказание ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
времето, през което подс. Ю. О. М. е бил задържан по ЗМВР и по НПК,
считано от 30.06.2020 г. до влизане на присъдата в законна сила, като един
ден задържане ДА СЕ ЗАЧИТА за един ден лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в” от ЗИНЗС се ОПРЕДЕЛЯ така
наложеното на подс. Ю. О. М. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от ЕДНА ГОДИНА да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ
РЕЖИМ.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 68, ал. 1 от НК подс. Ю. О. М. да
ИЗТЪРПИ ИЗЦЯЛО И ОТДЕЛНО наложеното му с Определение от
30.01.2020 г. по НОХД № 7655/2019 г. по описа на РС – Пловдив, VІ н. с.,
наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” от определеното му с настоящата присъда наказание, като на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в” от ЗИНЗС приведеното в изпълнение
наказание да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства – 6 броя рула
изолационна хартия с минерална посипка с надпис „ВОАЛИТ“ ВМ 4 кв. мм –
на съхранение при домакина на VІ-то РУ при ОДМВР – Пловдив, ДА СЕ
ВЪРНАТ на лицето, от което са отнети – Г. П. С., след влизане на присъдата в
сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Ю. О. М. да
заплати направените разноски по делото в размер на 73,20 лева по сметка на
ОДМВР – Пловдив в полза на държавата.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ОС – Пловдив.
2
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към присъда по НОХД № 1873/2021г. по описа на ПРС - IХ н.с.
Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Ю. О.
М. – роден на *** г. в гр. П., живущ в ***, понастоящем в Затвора – Пловдив, ***,
български гражданин, неженен, основно образование, безработен, осъждан, ЕГН:
********** за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 от НК – за това, че на
07.06.2020 год. в гр. Пловдив, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на
имот, и чрез използването на техническо средство е отнел чужди движими вещи, както
следва: 1 бр. перална машина Зануси на стойност 200 лв., 1 бр. миялна машина Филипс на
стойност 250 лв. и 10 ролки воалит на обща стойност 400 лв., всичко на обща стойност 850
лв., от владението на Г. П. С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
В съдебно заседание подсъдимият М. и неговият защитник - адвокат Л. са заявили, че
желаят делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Съдът съобразявайки становището
им е определил да се проведе предварително изслушване на страните, в хипотезата на чл.
371 т.2 от НПК. В хода на същото предварително изслушване, след като съдът е разяснил на
подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и след като го е уведомил, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371
т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, подсъдимият е направил
самопризнание и в съдебно заседание е заявил, че се признава за виновен по повдигнатото
му обвинение, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Предвид
направеното самопризнание от подсъдимия съдът, след като е установил, че
самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства,
с определение по чл.372 ал.4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, предвид прилагането на
диференцираната процедура по чл.372, ал.4 от НПК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, при
провеждане на съдебното следствие съдът не е извършил разпит на подсъдимия, на
свидетелите и на вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Представителят на прокуратурата поддържа внесения обвинителен акт спрямо подс.
М. за извършено от негова страна престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1
от НК. Посочва, че в хода на проведеното в ДП разследване по безспорен и категоричен
начин се установява, че именно подсъдимият е автор на извършеното престъпление.
Посочва, че с оглед диференцираната процедура, следва само да се отбележи, че
направеното от страна на подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, се подкрепя изцяло от събраните в хода на ДП доказателства. С
оглед на изложеното, предлага подс. М. следва да бъде признат за виновен и да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54 от НК при баланс между
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като посочва, че в конкретния случай
наказание лишаване от свобода в размер на 3 години, което да бъде редуцирано с една трета,
би постигнало целите, визирани в чл. 36 от НК, както и че следва да се приспадне времето,
през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и по НПК, а още и да му бъдат
1
възложени сторените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия М. – адвокат Л. посочва, че неговата пледоария ще бъде в
две части, като на първо място – не счита, че самопризнанието, което е направил
подсъдимия, кореспондира със събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. Предлага да се обърне внимание на едно годно доказателствено средство –
протокол за оглед на местопроизшествие, от който е видно, че размерът на отвора, който е
осъществен в металната преграда или стената на гаража, е с размер 1,5 на 0,5 метра – така е
записано в протокола и така го цитирам, а е ноторно известно е, че пералните – всички
перални – и сушилни са с един и същи размер – 60 сантиметра широчина и дълбочина на
процесната сушилня, като не е възможно от този размер на отвора да се извадят тези вещи.
По отношение на събраните гласни доказателства също счита, че противоречат на
самопризнанието на подсъдимия, защото свид. Т., който е разпитан, заявява, че подсъдимият
вечерта отишъл при него и поискал да прекара една пералня, сушилня и други неща, но не
си спомня какви са, няма забраната в закона подсъдимият да притежава пералня или
сушилня, като посочва, че не е ясно защо трябва именно тези вещи да са отнетите вещи.
Още сочи, по делото няма доказателство дали подсъдимият е правоспособен водач, поради
което не може да ди вземе и да ги закара. По отношение на свид. Д. сочи, че същия завява,
че първоначално подсъдимият му е продал 6 ролки – първия път 4 броя, а след това 2 броя,
като няма житейска и правна логиката да не е продал 10-те ролки направо. Взема становище,
че няма безспорни доказателства, които да доказват, че моят подсъдимият е извършил това
деяние, само косвени доказателства и самопризнание. Алтернативно предлага, ако съдът
приеме, че подсъдимият е извършител на престъплението, то наказанието да бъде
определено при множество смекчаващи вината обстоятелства, а именно – към минимума,
защото същият не е лице с висока обществена опасност.
Подсъдимият М. заявява, че е съгласен с казаното от защитника си, съжалява за
случилото се, иска някаква присъда и да се прибира вече при семейството си.
В последната си дума заявява, че предоставя на съда.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и във връзка с доводите на страните, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Ю. О. М. е роден на *** г. в гр. П., живущ в ***, понастоящем в Затвора
– Пловдив, ***, български гражданин, неженен, основно образование, безработен, осъждан,
ЕГН: **********
Съдът приема за установено, че св. Г.С. бил *** на „***“ ООД, като дружеството
стопанисвало платен паркинг находящ се в гр. Пловдив, ***. В една от гаражните клетки на
паркинга св. С. съхранявал свои вещи – перална машина „Зануси“, съдомиялна машина
„Филипс“ и десет ролки воалит /битумни хидроизолационни материали/. Тъй като
неколкократно били извършвани кражби на негови вещи, св. С. започнал да маркира вещите
си чрез напръскване със спрей на различни места по тях. Ролките воалит, които съхранявал в
горепосочената гаражна клетка също били напръскани със черен спрей от св. С..
Подсъдимият Ю.М. живеел в ***. Тъй като имал спешна нужда от парични средства,
а не работел, подс. М. решил да отнеме вещи от гаражните клетки находящи се на ***,
стопанисвани от св. С.. Подс. М. предполагал, че в тях се съхраняват вещи, които може
бързо да продаде в кв. Столипиново.
2
В изпълнение на така взетото решение, на 07.06.2020г. подс. М. отишъл на паркинга
на *** и набелязал една от клетките в североизточния ъгъл на паркинга, тъй като
охранителя в обекта нямал пряка видимост към нея. С неустановено по делото техническо
средство подс. М. успял да среже и огъне една от стените на гаража и да получи свободен
достъп до него. Подс. М. успял да отнеме намиращите се в гаража перална машина „Зануси“
на стойност 200лв., миялна машина „Филипс“ на стойност 250лв. и 10 ролки воалит на обща
стойност 400лв.
След като успял да отнеме горепосочените вещи, на същата дата /07.06.2020г./ подс.
М. посетил св. В. Т. и поискал от него да използва товарния му автомобил, като му обяснил,
че иска да превози с него перална машина и други вещи. Тъй като св. Т. предполагал, че се
касае за неправомерно придобити вещи отказал на подс. М..
Няколко дни след извършването на горепосоченото престъпление подс. М.
предложил да продаде на св. Д. шест ролки воалит, тъй като последния стопанисвал магазин
предлагащ подобен род стоки. Св. Д. се съгласил да закупи предлаганите от подс. М. ролки
воалит. Подс. М. донесъл на св. Д. 4бр. ролки воалит, за които получил от последния сумата
от 60лв. Няколко часа по – късно подс. М. донесъл още 2бр. ролки от същия воалит, които
продал на св. Д. за сумата от 20лв.
На 29.06.2020г. св. Д. предал за нуждите на воденото досъдебно производство
закупените от подс. М. 6бр. ролки воалит. При извършеният оглед на така приобщените
веществени доказателства се виждат посочените в разпита на пострадалия С. маркировки с
черен спрей.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно установено въз основа
на извършеното от подсъдимия М. цялостно признаване на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на чл.371, т.2 от НПК, което
самопризнание напълно се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, както следва:
Самопризнанието на подсъдимия М. се подкрепя от показанията на разпитаните в хода
на досъдебното производство свидетели, а именно – Г.С., Д. Й., В. Т., Н. А., М.
С., Б. Д. и С. С..
Самопризнанието на подсъдимия М. още се подкрепя и от заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство съдебна стокова - оценъчна експертиза,
съгласно заключението на която общата стойността на инкриминираните вещи възлиза на
850 лева. Съдът приема заключението на последната експертиза като компетентно
изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана
област, и съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото се установяват
стойността на инкриминираните вещи.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема, че със своите
действия подсъдимият Ю. О. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
3
За това, че на 07.06.2020 год. в гр. Пловдив, чрез повреждане на прегради, здраво
направени за защита на имот, и чрез използването на техническо средство е отнел чужди
движими вещи, както следва: 1 бр. перална машина Зануси на стойност 200 лв., 1 бр. миялна
машина Филипс на стойност 250 лв. и 10 ролки воалит на обща стойност 400 лв., всичко на
обща стойност 850 лв., от владението на Г. П. С., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
От обективна страна се установява, че е квалифициращият белег по чл.195, ал.1, т.3
от НК, доколкото металната стена се явява преграда здраво направена за защита на лица или
имот по смисъла на задължителните указания дадени с ППВС 6/71г. и ТР 54/1989г. ОСНК, а
въздействието упражнено върху нея следва да се квалифицира като повреждане, разбирано
като такова засягане на материалната субстанция, при което временно се отнема
възможността за използването на обекта по предназначение.
Още от обективна страна следва да се посочи, че за да отнеме вещите, обвиняемият е
използвал неустановено по делото техническо средство, което налага квалификацията на
престъплението по смисъла на чл. 195 ал. 1 т. 4, вр. чл. 194 ал.1 от НК - чрез използване на
техническо средство.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от подсъдимия М. при пряк умисъл като форма и вид на
вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито
забранени от закона последици непосредствено е преследвал, като това се установява по
несъмнен начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка с деянието. Следва да се
посочи, че деянията има съвсем елементарен характер, като е очевидно, че подсъдимият е
разбирал и не е могъл да не разбира, че отнема вещи, които не му принадлежат. Установява
се още и субективното своително намерение от страна на подсъдимия, доколкото последния
се е разпоредил с част от вещите като свой, а именно – продал е същите.
Съдът намери за неоснователно възражението на защитата в смисъл, че
самопризнанието, което е направил подсъдимия, не кореспондира със събраните в хода на
досъдебното производство доказателства. Относно соченото, че от протокол за оглед на
местопроизшествие, е видно, че размерът на отвора, който е осъществен в металната
преграда или стената на гаража, е с размер 1,5 на 0,5 метра – така е записано в протокола и
така го цитирам, а е ноторно известно е, че пералните – всички перални – и сушилни са с
един и същи размер – 60 сантиметра широчина и дълбочина на процесната сушилня, като не
е възможно от този размер на отвора да се извадят тези вещи, следва на първо място да се
посочи, че последното обстоятелство е всичко друго, но не и „ноторно известно“. В този
смисъл и позоваването на несъответствие в броени сантиметри в размер на неустановени
вещи, очевидно трудно може да бъде коментирано. В този ред на мисли, ноторно известно е
още, че ламарината е материал, който лесно се огъва, което още един път идва да покаже
неоснователността на аргумент, почиващ на търсене точно съответствие в сантиметрите.
Още неоснователно е и възражението в смисъл, че гласните доказателства също
противоречат на самопризнанието на подсъдимия, защото свид. Т., който е разпитан,
заявява, че подсъдимият вечерта отишъл при него и поискал да прекара една пералня,
сушилня и други неща, но не си спомня какви са, няма забраната в закона подсъдимият да
притежава пералня или сушилня. В този смисъл безспорно е, че само показанията на
свидетеля Т., взети изолирано, не могат да установят и индивидуализират по един несъмнен
начин отнетите вещи. Последното обаче съвсем не е нужно, доколкото показанията на Т. не
само не опровергават признанието на подсъдимия, но и напълно ги подкрепят, доколкото
4
очевидно, че обстоятелството, че Т., заявява, че подсъдимият вечерта отишъл при него и
поискал да прекара една пералня, сушилня и т.н., твърде добре кореспондира с признанията
на подсъдимия.
На следващо място фактът, че няма данни доказателство дали подсъдимият е
правоспособен водач, по никакъв начин не препятства възможността същият все пак да е
организирал транспорта на вещите. В този ред на мисли, няма нищо толкова нелогично в
соченото от в свид. Д., че първоначално подсъдимият му е продал 6 ролки – първия път 4
броя, а след това 2 броя, включително и в светлината на сочената от самия защитник
необходимост да се транспортират вещите.
Ето защо, съдът призна подсъдимия Ю. О. М. – роден на *** г. в гр. П., живущ в ***,
понастоящем в Затвора – Пловдив, ***, български гражданин, неженен, основно
образование, безработен, осъждан, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 07.06.2020
год. в гр. Пловдив, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез
използването на техническо средство е отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр.
перална машина Зануси на стойност 200 лв., 1 бр. миялна машина Филипс на стойност 250
лв. и 10 ролки воалит на обща стойност 400 лв., всичко на обща стойност 850 лв., от
владението на Г. П. С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
След като намери подсъдимия М. за виновен в това, че е извършил от обективна и
субективна страна престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, при
индивидуализиране на наказанието съдът отчете като отегчаващо обстоятелство
обремененото съдебно минало, а именно – същият е осъждан.
От друга страна, като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете не високата обща
стойност на отнетото, а именно – 850.00 лв., съпоставена с от размера на минималната
работа заплата за страната към периода на деянията. Също съдът отчита като
смекчаващи отговорността обстоятелства и признанието на вината, изразеното съжаление и
съдействието, указано от подсъдимия при изясняване обективната истина по случая.
Предвид горното съдът намери, че е значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Ето защо съдът счете, че на подсъдимия М. следва да бъде
определено едно наказание, ориентирано повече към предвидения от законодателя
минимум, но все пак не равно на него, предвид вече посочените отегчаващи обстоятелства.
Предвид това, съдът при условията на чл. 54 от НК определи и наложи на подсъдимия
Ю. О. М. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА, като намери същото за справедливо, съответстващо на извършеното
престъпление и че ще съдейства в максимална степен за осъществяване целите по чл.36 от
НК, като същевременно ще съблюдава и принципа за употреба на наказателна репресия в
минимално необходимо количество.
Съобразявайки императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.372, ал.4
от НК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, във вр. с чл. чл.58а, ал.1 от НК, съда НАМАЛИ така
определеното наказание с една трета и ОСЪДИ подсъдимия Ю. О. М. на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ РЕДА НА ЧЛ.59 ОТ НК
5
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 от НК съдът намери, че от така определеното
наказание ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” следва да бъде зачетено времето,
през което подс. Ю. О. М. е бил задържан по ЗМВР и по НПК, считано от 30.06.2020 г. до
влизане на присъдата в законна сила, като един ден задържане ДА СЕ ЗАЧИТА за един ден
лишаване от свобода.
ПО РЕЖИМА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НАКАЗАНИЕТО:
На следващо място съдът намери, че на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в” от ЗИНЗС
така наложеното на подс. Ю. О. М. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
ЕДНА ГОДИНА следва да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ.68 ОТ НК
Съдът намери, че на основание чл. 68, ал. 1 от НК подс. Ю. О. М. следва да
ИЗТЪРПИ ИЗЦЯЛО И ОТДЕЛНО наложеното му с Определение от 30.01.2020 г. по НОХД
№ 7655/2019 г. по описа на РС – Пловдив, VІ н. с., наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” от определеното му с настоящата присъда
наказание, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в” от ЗИНЗС приведеното в изпълнение
наказание да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.
В този смисъл следва да се посочи, че Определение от 30.01.2020 г. по НОХД №
7655/2019 г. по описа на РС – Пловдив, VІ н. с. е влязло в законна сила на 30.01.2020г.,
докато деянието, предмет на настоящото осъдително произнасяне на съда, е извършено след
това, а именно – на 07.06.2020г., и за същото на М. е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ – в изпитателния срок на наказанието по НОХД № 7655/2019 г. по описа на РС –
Пловдив – който следва да се счита такъв до 30.01.2023г..
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът намери, че веществено доказателство – 6 броя рула изолационна хартия с
минерална посипка с надпис „ВОАЛИТ“ ВМ 4 кв. мм – на съхранение при домакина на VІ-
то РУ при ОДМВР – Пловдив, ДА СЕ ВЪРНАТ на лицето, от което са отнети – Г. П. С., след
влизане на присъдата в сила.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
След като намери подсъдимия Ю. О. М. за виновен в извършено престъпление по
престъпление чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК съдът счете, че на основание
чл.189, ал. 3 от НПК същият следва да бъде осъден да заплати направените разноски по
досъдебното производство в размер на 73,20 лева по сметка на ОДМВР – Пловдив в полза
на държавата.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6
Съобщи за изтекли лични данни