Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 30.08.2019 година град Ихтиман
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 6 състав на
Двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Надя Борисова
прокурор .................................
като разгледа докладваното от
съдиятата
АНДело № 219 по
описа за 2018 година,
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила жалба от „Евро Кетъринг“
ЕООД против наказателно постановление № 23-001978 на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ Софийска област със седалище гр. София, с което за
нарушение на чл. 245 ал.1 вр. с чл. 244 т.1 от КТ на основание чл. 416 ал.5 вр.
с чл. 414 ал.1 от КТ му е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1 500 лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно оспорвайки по
същество осъществяването на санкционираното нарушение.
Административнонаказващият орган
заявява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Ихтиманският районен съд като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 25.01.2018 г. контролните органи
на Д“ИТ“ Софийска област, извършили проверка за спазване на трудовото
законодателство по работни места в обект – цех за салати, сандвичи и кетъринг,
находящ се в гр. Ихтиман, ж.к. „Промишлена зона“, в който осъществявало дейност
дружеството жалбоподател. Проверката продължила
по документи на 20.02.2018 г. в сградата на Д“ИТ“ в гр. София. В хода на
същата, въз основа на предоставените им от жалбоподателя документи,
проверяващите установили, че във фиша за заплата за м. октомври 2017 г., на
Жанета Ангелова Стоименова, ЕГН **********, на длъжност „помощник готвач“, е отбелязано основно трудово възнаграждение в
размер на 452,00 лв. при пълен отработен месец, при нормална продължителност на
работното време 8 часа. И тъй като с ПМС № 141/13.07.2017 г. за определяне на
нов размер на минималната работна заплата за страната, считано от 01.01.2017 г.
бил пределен такъв от 460,00 лв., проверяващите счели, че жалбоподателят не е
гарантирал изплащането на МРЗ по отношение на посочения по – горе работник за
м. октомври 2017 г. Ето защо, актосъставителката – св. П. отразила посочените
по – горе обстоятелства в АУАН с бл. № 23-001978/20.02.2018 г. и квалифицирала
същите, като извършено на 21.11.2017 г.
нарушение на чл. 245 ал.1 вр. с чл. 244 т.1 от КТ , вр. с чл. 1 от ПМС № 141/13.07.2017 г.
Актът бил предявен на упълномощен
представител на дружеството и подписан от същия без отбелязване на възражения.
Въз основа на акта, на 19.03.2018 г., било издадено и атакуваното НП, в което
описанието на нарушението е идентично с описанието дадено му в АУАН, за виновно
нарушени са посочени разпоредбите на чл. 245 ал.1 вр. с чл. 244 т.1 от КТ , вр. с чл. 1 от ПМС №
141/13.07.2017 г. и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на осн. чл. 416 ал.5 вр. с чл. 414 ал.1 от КТ с налагане на
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв.
Съдът намира за установена горната
фактическа обстановка въз основа на показанията на актосъставителя – св. П.. Свидетелката уточнява още, че размера на
основното трудово възнаграждение за работника е установен от проверяващите, въз
основа на представените им фишове за работни заплати и допълнително споразумение
№ 182/01.01.2016 г., в което е договорена основна работна заплата в размер на
420,00 лв. за Стоименова и допълнително възнаграждение от 1,80 % за трудов стаж
и професионален опит. Свидетелката твърди, че посредством допълнителните
възнаграждения, начислени към основното, жалбоподателят достигал до следващия
се размер на минималната работна заплата.
В подкрепа на твърденията си, че не
е осъществил санкционираното нарушение, жалбоподателят представя допълнително
споразумение № 248/01.01.2017 г., с което между него и Стоименова е договорена
основна заплата от 460,00 лв. с допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит от 2,40 %.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна съдът намира за устаонвено от правна страна, следното:
Като подадена от надлежна страна, в
сроковете предвидени в закона, против акт подлежащ на обжалване, жалбата се
явява допустима.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна по следните съображеиня.
Като издадено от компетентния за
това орган, по реда и във формата предвидени в закона, атакуваното НП се явява
законосъобразно от формална страна.
Що се отнася до това, осъществено ли
е нарушението и извършено ли е то от жалбоподателя, съдът счита следното:
Съгласно посочената за нарушена
разпоредба на чл.245 ал.1 от КТ:
„При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или
служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто
от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна
заплата за страната.“, докато т.1 на чл.244 от КТ сочи, че МС определя МРЗ за
страната. Представеното от жалбоподателя допълнително споразумение №
248/01.01.2017 г., сключено между него и Стоименова, удостоверява, че с нея е
договорена основна заплата от 460,00 лв. с допълнително възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит от 2,40 %. Същевременно видно от представения
фиш за заплата за м. октомври 2017 г. на работника е начислена заплата от
452,00 лв. и допълнително възнаграждение
от 1,80% за трудов стаж и професионален опит. Посочените 452,00 лв. от една
страна са в размер под договорения между страните и от друга в размер под
минималната работна заплата за страната, която към посочения момент е 460,00
лв.
Ето защо и
по изложените съображения, съдът намира че с действията си по начисляване и
изплащане на трудово възнаграждение на работника Жанета Ангелова Стоименова за
м. октомври 2017 г., в размер по – нисък
от гарантирания от закона размер на минималната работна заплата, жалбоподателят
е осъществил състава на нарушението по чл. чл.245 ал.1 от КТ.
При това
положение административнонаказващият
орган, правилно е приложил следващата се санкционна разпоредба на чл. 414 ал.1
от КТ, налагайки предвиденото там наказание „имуществена санкция“ в минимален
размер от 1 500 лв.
Ето защо и
атакуваното НП, следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно и
правилно.
Воден от изложеното на осн. чл.63
от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 23-001978 на директора на Дирекция „Инспекция по труда“
Софийска област със седалище гр. София, с което за нарушение на чл. 245 ал.1
вр. с чл. 244 т.1 от КТ на основание чл. 416 ал.5 вр. с чл. 414 ал.1 от КТ на „Евро
Кетъринг“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1 500 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд –
София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: