№ 61
гр. Плевен, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20244400500926 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .
С Решение № 1422/26.10.2024г. по гр.д. № 2239 от 2024 година Плевенски
районен съд осъдил, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ЗАПЛАТИ в полза на В. И. И. с ЕГН
**********, сумата от 2 600 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение по
Досъдебно производство № 1488/2019г. по описа на Районна прокуратура-
Плевен / РП-Плевен/, пр.пр. № 4122/2019г., ЗМ № 243/2019г. по описа на РУ-
Долна Митрополия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
01.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като иска в останалата
част до пълния претендиран размер от 7 000,00 лв., съдът намери за
неоснователен и недоказан.
Със същото решение Плевенски районен съд осъдил на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ЗАПЛАТИ
в полза на В. И. И., ЕГН ********** от гр.Тръстеник, обл.Плевен, **********
сумата от 10,00 /десет/ лв., представляваща разноски за настоящото
производство за държавна такса.
Със същото решение Плевенски районен съд осъдил на основание чл. 38,
ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. Я. Я. от АК-Плевен с адрес
гр.Плевен, **********, сумата от 560,00 /петстотин и шестдесет/ лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
1
помощ на ищеца В. И. И..
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от прокурор М. В. –
представител на Районна прокуратура–Плевен срещу решението на РС-
Плевен. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, има
необходимото съдържание по чл. 260 от ГПК, препис от нея е бил връчен на
противната страна-В. И. И., чрез процесуалния представител адв. Н. Я., които
обаче не са подала писмен отговор срещу въззивната жалба. Твърди се, че
постановеното решение е неправилно, като се излагат причините за това.
Според въззивника, причинените от повдигнатото обвинение вреди и
тяхната причинна връзка с поведението на ответника /ПРБ/ следва да бъдат
доказани по безспорен начин т.к. в конкретния случай привличането на ищеца
като обвиняемо лице е на дата 01.03.2021г., а твърденията му за преживеният
срам от возенето му от къща на къща с полицейският патрулен автомобил са
били по повод на действия, извършване от полицейските органи през месец
Септември на 2019 година.
На следващо място в жалбата се посочва, че при определяне на конкретния
размер на обезщетението не са обсъдени в достатъчна степен съдебното
минало на ищеца, в конкретика 18 присъди и ефективно изтърпяна такава,
както и липсата на умения при ищеца да си намира работа във връзка с това,
че същият има завършен само седми клас.
Навеждат се доводи, че липсва в решението на съда основанието, поради
което е приета за начална дата 01.06.2021 година за дата, от която се дължи
законна лихва върху обезщетението.
С въззивната жалба се претендира се отмяна на атакуваното решение
изцяло или от части и постановяване на друго, с което да се отхвърли
подаденият от В. И. И. иск като неоснователен или да се присъди обезщетение
за неимуществени вреди като се намали предявеният размер.
С въззивната жалба не са представени нови писмени доказателства, нито са
направени искания за събиране на нови доказателства пред въззивния съд.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 2 ал.
1 т. 3 от ЗОДОВ. Предмет на делото е отговорността на държавата за вреди,
причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни
лица (чл. 7 от Конституцията), като в случая процесуален субституент на
държавата се явява Прокуратурата, доколкото тя упражнява надзор върху
разследващите органи и полицията и тя е компетентният орган да повдигне и
поддържа обвинение в извършването на престъпление от общ характер,
поради което е надлежен ответник по иск за вреди от незаконно обвинение.
2
В настоящия случай е безспорно, че за периода 24.09-25.09.2019год. в
гр.Тръстеник, обл.Плевен, при условията на опасен рецидив и при условията
на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си или за другиго
имотна облага под претекст да се извърши услуга, В. И. е обвинен затова, че е
изпълнил състава на престъпление по чл.211, вр.чл. 209, ал. 1, вр. чл.29, б."а"
и б."б" вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно: е възбудил и поддържал у Р. Н. П. с
ЕГН: ********** от с.гр. ********** заблуждение и с това й причинил
имотна вреда в размер на 10лв.; е възбудил и поддържал заблуждение у П. П.
М. с ЕГН: ********** от с.гр. ********** и с това му е причинил имотна
вреда в размер на 10,00 лв.; е възбудил и поддържал заблуждение у В.Й.А. с
ЕГН:********** от с.гр. ********** и с това й е причинена имотна вреда в
размер на 50,00лв., или всичко на стойност 70,00 лева.
Безспорно е, че за престъпление по чл.211, вр.чл. 209, ал. 1, вр. чл.29, б."а"
и б."б" вр. чл. 26, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от
три до десет години, като Съдът може да постанови конфискация до една
втора от имуществото на обвиняемия.
Безспорно и това се установява от Постановление за привличане в
качеството на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, че ищецът В. И.
И. на дата 01.03.2021г. е привлечен в качеството на обвиняем. Със същото
постановление на В. И. е взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“
– лист 21 и лист 22 от досъдебното производство. Безспорно е и това се
установява се от Постановление за прекратяване на наказателно производство
от 01.06.2021г., че на осн. чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 НПК
наблюдаващият прокурор е прекратил воденото по отношение на В. И.
досъдебно производство за престъпление по чл.211, вр.чл. 209, ал. 1, вр. чл.29,
б."а" и б."б" вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а в мотивите си РП-Плевен е приела, че
деянието не съставлява престъпление от общ характер, при установеното
отсъствие на елементите от състава както от обективна, така и от субективна
страна.
Безспорно е и това се установява и от справка за съдимост – от л. 60 до
л.66 от Досъдебно производство № 1488/2019г. по описа на Районна
прокуратура-Плевен, че ищецът е многократно осъждан, последно с Присъда
№10/28.08.2015г. по НОХД №68/2015г. по описа на Окръжен съд-Ловеч, в сила
от 22.11.2016г. за престъпление по чл. 142, ал.3, т.1, пр.2 вр. ал.2, т.2, пр.2, т.3,
пр.2 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал.4 вр. чл. 29, ал.1, б. „а НК, извършено при условията
на опасен рецидив и съучастие. Определено му е наказание 2 години и 6
месеца лишаване от свобода при строг режим или затворническо общежитие
от закрит тип.
Спорен по делото е въпроса за наличието на предпоставките по чл. 2 ал. 1
т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на прокуратурата, доколкото
наказателното производство е било прекратено поради липса на извършено
престъпление по чл.211, вр.чл. 209, ал. 1, вр. чл.29, б."а" и б."б" вр. чл. 26, ал. 1
от НК.
Спорен е въпроса за размера на претенцията на ищеца е за претърпени
неимуществени вреди, тяхната причинно-следствена връзка с воденото и
3
прекратено досъдебно производство, както и датата , от която се дължи
законна лихва.
Плевенски окръжен съд, като разгледа въззивната жалба по реда на чл. 268
от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в кръга на
правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно направените във въззивната
жалба оплаквания, намира, че РС-Плевен е постановил едно валидно и
допустимо решение, което обаче се явява неправилно що се касае до
определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на незаконно обвинение по Досъдебно производство №
1488/2019г. по описа на Районна прокуратура-Плевен / РП-Плевен/, пр.пр. №
4122/2019г., ЗМ № 243/2019г. по описа на РУ-Долна Митрополия.
Плевенският районен съд правилно е стигнал до извода, че е налице
хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ -ищецът е бил обвинен в извършване
на престъпление по престъпление по чл.211, вр.чл. 209, ал. 1, вр. чл.29, б."а" и
б."б" вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като с Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 01.06.2021г., на осн. чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24,
ал.1, т.1 НПК наблюдаващият прокурор е прекратил воденото по отношение
на В. И. досъдебно производство с мотиви, че деянието не съставлява
престъпление от общ характер- предвидена хипотеза в разпоредбата на чл.2,
ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ:
За престъплението по чл.211, вр.чл. 209, ал. 1, вр. чл.29, б."а" и б."б" вр. чл.
26, ал. 1 от НК, за което ищецът е бил обвинен, се предвижда наказание
лишаване от свобода от три до десет години, като Съдът може да постанови
конфискация до една втора от имуществото на обвиняемия.
Наказателното производство срещу В. И. И. за това престъпление е
продължило три месеца – от привличането му в качеството на обвиняем на
01.03.2021г. до 01.06.2021г., когато наказателното производство за същото
престъпление е било прекратено спрямо него с постановлението на РП-
Плевен.
Процесуално-следствени действия, които са били извършени спрямо
ищеца И. са били извършени в периода от 01.03.2021г. до 01.06.2021г.,
изразили се в привличане в качеството на обвиняем, съгласно протокол от дата
01.03.2021г., разпит в това качество, съгласно протокол от 01.03.2021г., три
броя очни ставки с участие на обвиняемия, съгласно три броя протоколи, и
трите от дата 04.03.2021г. Спрямо ищеца не са били извършвани други
процесуално-следствени действия.
Правилен е и извода на първоинстанционният съд, че ищецът неминуемо е
претърпял неимуществени вреди, т.к. всяко незаконно обвинение би се
отразило на психическото състояние на обвиненото лице. Неправилно, обаче,
е определен размерът на обезщетението, което би могло да ги репарира, при
съобразяване законовия и обществен критерий за справедливост, както и
началната дата, след която се дължи законна лихва.
Досъдебното производство е образувано през месец Септември на 2019
година, но е водено срещу неизвестен извършител. Процесуално-следствени
действия, които са били извършени спрямо ищеца И. са били извършени в
4
единствено в периода от 01.03.2021г. до 01.06.2021г., а трите броя очни ставки
с участие на обвиняемия, от които се твърди, че същият е изпитал унижение
пред ближни и съседи, са от дата 04.03.2021г.
Спрямо ищеца не са били извършвани други процесуално-следствени
действия по повод на престъплението по чл.211, вр.чл. 209, ал. 1, вр. чл.29,
б."а" и б."б" вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което ищецът е бил обвинен, но същият
е многократно осъждан за периода от 2016 година до 2018 година вкл. и на
ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, като
последното изтърпяно наказание е за срок от 2 години и 6 месеца „лишаване
от свобода“ по силата на Присъда на Окръжен съд Ловеч по НОХД 68/2016 за
извършено престъпление по чл.142 от НК – отвличане на лице ненавършило
18 години, което престъпление е извършено в съучастие и при условията на
опасен рецидив. Присъдата е потвърдена от ВТАС по ВНОХД 311/2015
година, а решението на апелативният съд е оставено в сила от ВКС с Решение
№210 от 22.11.2015 година.
Настоящият състав счита, че привличането на ищеца пред първата
инстанция като обвиняем и извършените процесуално – следствени действия
не следва да будят в обществото и у него възприятия с по-висок негативен
интензитет спрямо преживяванията му по време на наказателното
преследване по всички 18 присъди. В настоящият случай образуваното
досъдебно производство е било прекратено и същото не е внесено с акт на
прокурора в съда. Факт е, че всяко незаконно образувано обвинение би се
отразило на психическото състояние на обвиняемото лице, но вредите, които
настъпват вследствие на това отражение следва да се съобразят по размер с
тези , които биха настъпили при лице с чисто съдебно минало.
Настоящият състав кредитира частично показанията на единственият
разпитан по делото свидетел – съпругата на обвиняемото лице. В
действителност показанията на свидетеля са логически и последователни,
същите се подкрепят от другите събрани по делото доказателства, но е налице
заинтересованост от изхода на делото. Показанията, дадени пред
първоинстанционният съд съобщават за изпитано психическо неудобство от
страна на В. и за материално затруднение на семейството след случилото се,
но съпругата съобщава за отделни факти и обстоятелства. Това усилие на
съпругата съдът разчита като опит да предаде на случая прекомерна
негативна реакция върху името на семейството.
При постановяване на решението си ПлРС е отчел и съдебното минало на
ищеца като обстоятелство, което би засилило съмненията за личността на В.,
но макар и да е установил от гласните доказателства, че същия е имал
неспокоен сън и притеснения, че няма да може да си намери повече работа,
семейството му не е могло да пазарува на вересия в местния магазин, поради
горните съмнения, съдът не е отчел и обстоятелството, че същият има
завършен само седми клас като образование. В. не е завършил дори основно
образование, което също следва да бъде отчетено като причина за това същият
да не бъде нает на работа. Не е отчетено и обстоятелството, че единственото,
което може да работи В. е работа, която няма постоянен характер на заетост и
това би довело до момент, в който живущите в града да нямат нужда от
5
неговите умения и да не наемат В. именно поради тази причина, а не заради
съмнения в личността му.
Поради тези съображения, Плевенски окръжен съд намира, че дори и
определеното от РС-Плевен обезщетение в размер на 2 600 лв. при
първоначално предявен размер от 7 000,00 лв. също е завишено спрямо
действителния размер на причинените на В. И. неимуществени вреди, като не
е съобразено при определяне на справедливият размер следното:
многократното осъждане /18 присъди/; липса на завършено основно
образование, както и ниската професионална квалификация.
При надлежно съобразяване на посочените по –горе фактори, Плевенски
окръжен съд намира ,че адекватния размер на обезщетението следва да е 1
500,00 /хиляда и петстотин / лева, вместо присъдените от РС-Плевен 2 600 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно
обвинение по Досъдебно производство № 1488/2019г. по описа на Районна
прокуратура-Плевен / РП-Плевен/, пр.пр. № 4122/2019г., ЗМ № 243/2019г. по
описа на РУ-Долна Митрополия. За разликата над 1 500 лв. до присъдените от
РС-Плевен 2 600лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При незаконни актове на правозащитни органи началният момент на
забавата и съответно на дължимостта на компенсаторна лихва и началния
момент на погасителната давност възниква от влизане в сила на прокурорския
акт за прекратяване на наказателното производство. По Досъдебно
производство № 1488/2019г. по описа на Районна прокуратура-Плевен / РП-
Плевен/, пр.пр. № 4122/2019г., ЗМ № 243/2019г. по описа на РУ-Долна
Митрополия липсва съобщение за връчване на страната. Ето защо съдът
приема, че датата на връчване е датата на постановяване на Постановлението
за прекратяване на наказателното производство, а именно 01.06.2021г., от
която дата същото подлежи на обжалване в седмодневен срок пред Районен
съд – Плевен. От което следва, че след изтичане на седмодневният срок за
обжалване, същото влиза в сила на 08.06.2021 година и от тази дата следва да
се дължи законна лихва върху размера на постановеното от съда обезщетение
за неимуществени вреди.
От горното следва, че исковата претенция в частта й, в която се иска
присъждане на компенсаторна лихва върху обезщетението за периода от
01.06.2021 год. до 07.06.2021год., включително следва да се отхвърли като
неоснователна.
С оглед този извод на въззивния съд следва да се отмени и решението на
РС в частта за разноските относно възнаграждението на адв. Н. Я. по чл. 38 от
ЗА за разликата над 400 лв с оглед актуалната практика на СЕС относно
правомощията на съда да определя възнагражденията в зависимост от
фактическата и правна сложност на делото.
Пълномощникът адв.Н. Я. от АК-Плевен е оказал безплатна правна
помощ на ищеца, видно от приложения договор за правна защита и
съдействие. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, в случаите на оказана
безплатна правна помощ по ал.1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
6
възнаграждение, което Съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. При
съобразяване тази разпоредба, следва, че на адв.Я. е дължимо
възнаграждение, тежестта, за което следва да се поеме от ответника. С оглед
размера на интереса, за който страната се защитава и в съответствие с
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. минимално дължимото
адвокатско възнаграждение възлиза на 660,00 лв.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция и частичното
уважаване на въззивната жалба следва, както и приключването на
производството в едно заседание ,както и с оглед на фактическата и правна
сложност на делото, както и с оглед на актуалната практика на СЕС по
въпроса и приетото от СЕС ,че съдът не е длъжен да се съобразява с
определените размери на адвокатските възнаграждения в съответната наредба,
приета от професионалната организация на адвокатите, то въззивният съд
счита, че следва за въззивната инстанция да се определи възнаграждение в
размер на 350 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ обжалваното Решение № 49/18.01.2024г. по гр.д.№ 5801/
2023г. на Плевенски районен съд В ЧАСТТА, с която се осъжда, на основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да
заплати в полза на В. И. И. с ЕГН **********, сумата от 2 600 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на незаконно обвинение по Досъдебно производство № 1488/2019г. по описа
на Районна прокуратура-Плевен / РП-Плевен/, пр.пр. № 4122/2019г., ЗМ №
243/2019г. по описа на РУ-Долна Митрополия, за разликата над 1 500,00
лева до присъденият размер от 2 600,00 лева КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. И. И. с ЕГН ********** ИСК с пр. осн.
Чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ СРЕЩУ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на незаконно обвинение по Досъдебно производство №
1488/2019г. по описа на Районна прокуратура-Плевен / РП-Плевен/, пр.пр. №
4122/2019г., ЗМ № 243/2019г. по описа на РУ-Долна Митрополия ЗА
РАЗМЕРА НАД 1500 лв ДО РАЗМЕРА ОТ 2600 ЛВ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТМЕНЯ обжалваното Решение № 49/18.01.2024г. по гр.д.№ 5801/
2023г. на Плевенски районен съд В ЧАСТТА, с която се осъжда, на основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да
заплати в полза на В. И. И. с ЕГН **********, компенсаторна лихва, считано
от 01.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно
обвинение по Досъдебно производство № 1488/2019г. по описа на Районна
прокуратура-Плевен / РП-Плевен/, пр.пр. № 4122/2019г., ЗМ № 243/2019г. по
7
описа на РУ-Долна Митрополия КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
дължимост на компенсаторната лихва, считано от 8.06.2021 г до
окончателното изплащане на сумата на обезщетението И ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от В. И. И. с ЕГН ********** СРЕЩУ ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за заплащане на мораторна лихва за периода
1.06.2021 г до 7.06.2021 г КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТМЕНЯ обжалваното Решение № 49/18.01.2024г. по гр.д.№ 5801/
2023г. на Плевенски районен съд В ЧАСТТА, с която се осъжда
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на адвокат Н. Я.
Я. от АК-Плевен с адрес гр.Плевен, ********** сумата от 560,00 /петстотин и
шестдесет/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ на ищеца В. И. И. ЗА РАЗЛИКАТА НАД 400 лв
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал.2 т. 2 от
Наредба № 1/2004г., ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Н. Я. Я. от АК-Плевен с адрес гр.Плевен, **********,
сумата от 350 ,00лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ на ищеца В. И. И. пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване съгласно
условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС на РБ пред ВКС на РБ в седмичен срок
от съобщението
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8