Р Е
Ш Е Н
И Е № 14/8.2.2022 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, първи административен
състав, в публично заседание на десети
януари две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА
СТАМАТОВА
при секретаря Стела Гюмлиева разгледа докладваното от Председателя адм. д. № 165 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба на „ИНТЕРАГРО *“ ЕООД против Ревизионен акт № Р-020028200000992-091-001
от 05.02.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП–Бургас, в частта, с която същият е потвърден с
Решение № 79 от 05.05.2021 г. на Директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Бургас при ЦУ на НАП, за
установени спрямо дружеството-жалбоподател допълнителни задължения за данъци в
общ размер на 131 169,24 лева (главница и лихви), от който: данък по ЗКПО за периода 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 44 511,60
лева, съставляващ главница от 40 971,81 лева и лихва от 3 539,79
лева); данък по ЗДДС за периода от
01.08.2019 г. до 31.08.2019 г. в размер на 9 567,67 лева, съставляващ
главница от 8 380,36 лева и лихва от 1 187,31 лева; данък по ЗДДС за периода от 01.09.2019 г.
до 30.09.2019 г. в размер на 75 555,84 лева, съставляващ главница от
66 666,29 лева и лихва от 8 889,55 лева; данък по ЗДДС за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г. в размер
на 1 534,13 лева, съставляващ главница от 1 364 лева и лихва от 170,13
лева.
С доводи за незаконосъобразност на
оспорения ревизионен акт се иска отмяната му по съображения за допуснати
процесуални нарушения в хода на извършената ревизия, като конкретно се сочи
нарушение на чл. 2 и чл. 3 от ДОПК; твърди се липса на мотиви досежно установените в хода на производството фактически
констатации, не са посочени доказателствата, въз основа на които са установени
конкретните факти, липсват правни изводи и основания за определяне на данъчните
задължения; по отношение на установения данък по ЗКПО се оспорва като
необоснован изводът на органите по приходите, че представените в хода на
производството 7 бр. опростени фактури, издадени от „Ч. 2019“ ЕООД, и 47 бр.
фактури, издадени от „Агропрофиленд“ ЕООД не
отразяват реални доставки, въз основа на което и на основание чл. 26, т. 2, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и чл.3, ал. 3 от ЗСч не са
признати за данъчни цели съответните разходи. Относно установения по ЗДДС данък
се твърди, че в хода на ревизионното производството дружеството е доказало по
несъмнен и безспорен начин реалното извършване на фактурираните услуги и в тази
връзка се твърди, че липсва основание за отказ на упражненото право на
приспадане на данъчен кредит (ДК); в допълнение се посочва, че при ревизията не
са установени обективни обстоятелства, въз основа на които може да се заключи,
че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че процесните сделки, с
които обосновава правото си на ДК, са част от данъчна измама.
В съдебно заседание оспорващият се
представлява от редовно упълномощен адвокат И.И. ***,
която поддържа жалбата на посочените в нея основания, наведените доводи за
незаконосъобразност на спорния административен акт и искането за отмяната му;
ангажира доказателства; претендира разноски по списък.
Ответната страна - Директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Бургас при ЦУ на НАП,
чрез редовно упълномощения си процесуален представител Главен юрисконсулт Л. И.,
застъпва становище за неоснователност на жалбата и иска съдът да я отхвърли. В
подкрепа на тезата си ангажира доказателства, излага подробни съображения по
съществото на спора, доразвити в представената в срок по делото писмена защита.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Със заповеди № РД-3/02.01.2020 г., №
360-РД/29.06.2020 г. и № РД-7/04.01.2021 г. – всички на Директора на ТД на
НАП-Бургас, за периодите от 01.01.2020 г. до 30.06.2020
г., от 01.07.2020 г. до 31.12.2020 г. и от 01.01.2021
г. до 30.06.2021 г. са оправомощени органи по
приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии; в Раздел І, т. 7
от заповедите е включена Г. Д. П. - Началник-сектор „Ревизии“ при ТД на НАП - Бургас.
Със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-02002820000992-020-001 от 21.02.2020 г., изменена със заповеди №
Р-02002820000992-020-002 от 28.04.2020 г., № Р-02002820000992-020-003 от
07.05.2020 г., № Р-02002820000992-020-004 от 08.06.2020 г., №
Р-02002820000992-020-005 от 07.10.2020 г., № Р-02002820000992-020-006 от
09.10.2020 г., № Р-02002820000992-020-007 от 03.11.2020 г., е възложено
извършване на ревизия на „ИНТЕРАГРО *“ ЕООД от екип от ревизори Е.Р.К. - Главен инспектор по приходите (ръководител на
ревизията); Г.Е.М. - Старши инспектор по приходите, А.Г.Ш. - Старши инспектор по приходите. Така назначената
ревизия е спирана със заповеди № Р-02002820000992-023-001 от 18.06.2020 г. и №
Р-02002820000992-023-002 от 04.11.2020 г., впоследствие възобновявана съответно
със заповеди № Р-02002820000992-143-001 от 21.09.2020 г. и №
Р-02002820000992-143-002 от 11.12.2020 г. Всички заповеди са надлежно връчени
на ревизираното лице, видно от съдържащите се в административната преписка
материали, налични на л. 919-968 от кориците на делото.
Разпоредено е ревизиращият екип
да извърши ревизия на посоченото в заповедите дружество с обхват по видове
задължения и периоди, както следва: 1. ДОО за осигурители – от 01.01.2020 г. до 31.03.2020 г.; 2. корпоративен данък – от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.; 3. вноски за здравно
осигуряване за осигурители – от 01.01.2017 г. до
31.12.2019 г.; 4. ДДС от 01.08.2019 г. до 31.10.2019 г.; 5. данък върху
дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица –
от 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г.; 6. Универсален пенсионен фонд за осигурители
– от 01.01.2020 г. до 31.03.2020 г.; 7. данък върху
доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения – от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г.; 8. Универсален пенсионен фонд
за осигурители – от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г.;
9. ДОО за осигурители – от 01.01.2017 г. до
31.12.2019 г.; 10. вноски за здравно осигуряване за осигурители от 01.01.2020 г. до 31.03.2020 г.; 11. данък върху доходите от
трудови и приравнените на тях правоотношения от 01.01.2020
г. до 31.03.2020 г.; 12. професионален пенсионен фонд – от 01.01.2020 г. до 31.03.2020 г.; 13. професионален пенсионен
фонд - от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. На основание
чл. 117 от ДОПК определеният ревизиращ екип съставил Ревизионен доклад №
P-02002820000992-092-001 от 07.01.2021 г. (л. 91 - л.127), в който подробно са
описани конкретните констатации от извършената ревизия, в резултат на които е
направено предложение за установяване на размери на задълженията на ревизираното
лице по видове, периоди и лихви за просрочие,
изчислени към 07.01.2021 г., отразени в табличен вид в РД (л. 115, гръб-л. 125,
гръб). Установеният данъчен финансов резултат и корпоративен данък за периода
01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. е представен също в
табличен вид на стр. 27 от РД (л. 104), като след анализ на приобщения доказателствен материал е определен полагащ се данък по
ЗКПО за 2019 г. в размер на 40 971,81 лева, а в т. 1 от таблицата на стр.
50 от доклада (л. 115, гръб) е предложено установяване на задължение за
корпоративен данък в размер на 40 971,81 лева и лихва върху тази сума от
3 198,33 лева, начислена на основание чл. 175 от ДОПК, вр.
чл. 1 от ЗЛДТДПДВ. С т. 42, т. 43 и т.44 от таблицата е предложено установяване
на задължения за ДДС, както следва: за
месец август 2019 г. – в размер на 8 380,36 лева и начислена на
основание чл. 175 от ДОПК, вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ
върху изчислената като разлика за внасяне сума от 7 523,49 лева лихва,
възлизаща на 1 003,21 лева; за
месец септември 2019 г. – в размер на 66 666,29 лева и начислена на
основание чл. 175 от ДОПК, вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ
върху изчислената като разлика за внасяне сума от 65 591,47 лева лихва,
възлизаща на 8 199,59 лева; за месец
октомври 2019 г. – в размер на 1 364 лева и начислена на
основание чл. 175 от ДОПК, вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ
върху изчислената като разлика за внасяне сума от 1 317,60 лева лихва,
възлизаща на 153,41 лева. Съобразно отбелязванията
в РД и съдържащите се в административната преписка доказателства, Ревизионен доклад №
P-02002820000992-092-001 от 07.01.2021 г. е връчен по електронен път чрез ИС
„Контрол“ на 08.01.2021 г., но срещу него няма подадено възражение по реда на
чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
С Ревизионен акт №
Р-02002820000992-091-001 от 05.02.2021 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2
от ДОПК от Г. Д. П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията, и от Е.Р.К.
на длъжност Главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, са
установени размери на задълженията на ревизираното лице „ИНТЕРАГРО *“ ЕООД по
видове, периоди и лихви за просрочие, изчислени към
05.02.2021 г., отразени в табличен вид в РА (л. 40, гръб - л. 49, гръб). След
анализ на приобщения доказателствен материал и
предвид констатираните при ревизията основания за промяна на декларираните
данни е формиран нов данъчен финансов резултат – печалба в размер на
409 718,12 лева, въз основа на което е изчислен дължим корпоративен данък за 2019 г. в размер на 40 971,81
лева, върху която сума е начислена и лихва за просрочие
в размер на 3 539,79 лева съобразно приложения към РА лихвен лист. За да
достигнат до този извод, органите по приходите са заключили, че на основание
чл. 26, т. 2, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и чл. 3, ал.
3 от ЗСч не следва да се признаят за данъчни цели разходи, които не са
документално обосновани, а именно: в размер на 56 000 лева по 7 бр.
опростени фактури, издадени от „Ч. 2019“ ЕООД, и в размер на 370 303,30
лева по 47 бр. фактури, издадени от „Агропрофиленд“
ЕООД. Въз основа констатациите от ревизията и след анализ на приобщения доказателствен материал, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и
чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е
признато правото на данъчен кредит в размер на 8 380,36 лева по 3 бр.
фактури, издадени от „Агропрофиленд“ ЕООД за винкел,
арматурно желязо и поцинкована ламарина, като е прието, че от всички събрани в
хода на ревизията документи е установена липсата на безспорни доказателства за
реално извършена доставка. Така за
периода от 01.08.2019 г. до 31.08.2019 г. е определен допълнително
установен данък по ЗДДС в размера на корекцията на данъчния кредит –
8 380,36 лева, върху която сума на основание чл. 175 от ДОПК, вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ е начислена лихва от 1 187,31
лева съобразно приложения към РА лихвен лист. 3а периода от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г. е формиран размер на
допълнително установен данък по ЗДДС от 66 666,29 лева и на основание чл. 175
от ДОПК, вр. чл.1 от ЗЛДТДПДВ върху сумата е
начислена лихва в размер на 8 889,55 лева съобразно приложения към РА лихвен
лист. Този резултат е обоснован, както следва: при анализ на декларираните по
СД приходи и посочените в ОВ е установено, че през м. 09.2019 г. със счетоводна
операция е осчетоводена сума в размер на 4 930 лева, която не е включена в
дневника за продажбите за м. 09.2019 г. и за която не е начислен ДДС в размер
на 986 лева; на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е признато правото на данъчен
кредит в размер 65 680,29 лева по 43 бр. фактури, издадени от „Агропрофиленд" ЕООД за стъкло, тръби, винкел,
ламарина, арматура, като е прието, че от всички събрани в хода на ревизията
документи е установена липсата на безспорни доказателства за реално извършена
доставка. По същите съображения и на същите основания не е признато и правото
на данъчен кредит в размер на 1 364 лева по 1 фактура, издадена от „Агропрофиленд" ЕООД за ламарина, в резултат на което за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019
г. е формИ.н размер на допълнително установен
данък по ЗДДС от 1 364 лева и на основание чл. 175 от ДОПК, вр. чл.1 от ЗЛДТДПДВ върху сумата е начислена лихва в
размер на 170,13 лева съобразно приложения към РА лихвен лист. Съобразно отбелязванията в РА и съдържащите се в административната
преписка доказателства, Ревизионен
акт № Р-02002820000992-091-001 от 05.02.2021 г. е връчен по електронен път на
09.02.2021 г.
С Ревизионен акт №
П-02002821024997-003-001 от 12.02.2021 г., издаден от Г. Д. П. на длъжност Началник
на сектор, възложил ревизията, и от Е.Р.К. на длъжност Главен инспектор по
приходите - ръководител на ревизията, на основание чл. 133, ал. 3 от ДОПК, въз
основа на подадена Молба № Р-0200280000992-056-001 от 12.02.2021 г. и извършена
проверка за наличие на очевидна фактическа грешка в Ревизионен акт №
Р-02002820000992-091-001 от 05.02.2021 г., е извършена поправка в последния,
като по отношение на установените с него данъчни задължения по ЗКПО и по ЗДДС –
предмет на оспорване в настоящото съдебно производство, не е извършена
корекция.
Съобразно отбелязванията в акта и съдържащите се в
административната преписка доказателства, Ревизионен акт №
П-02002821024997-003-001 от 12.02.2021 г. за поправка на РА №
Р-02002820000992-091-001 от 05.02.2021 г. е връчен по електронен път на
15.02.2021 г.
Така издадените ревизионни актове
са оспорени по административен ред с Жалба вх. № Т-00-1659 от 23.02.2021 г. по
описа на ТД на НАП-Бургас (л. 19-20), подадена до Директора на Дирекция „ОДОП“-Бургас.
В жалбата са релевирани възражения относно
определените задължения за корпоративен данък за 2019 г. по ЗКПО, за ДДС за
данъчните периоди от 01.08.2019 г. до 31.10.2019 г. по ЗДДС и за данък върху
дивидентите за периода от 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г. по ЗДДФЛ, като са
изложени съображения, идентични с посочените в жалбата до съда. По подадената
жалба органът се произнесъл с Решение № 79 от 05.05.2021
г., като я приел за допустима, а по същество
- за частично основателна, респ. потвърдил РА в обжалваната част досежно определените на „ИНТЕРАГРО *“ ЕООД допълнителни
задължения за данъци по ЗКПО за
периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на
44 511,60 лева, включващ главница от 40 971,81 лева и лихва от
3 539,79 лева, и за ДДС по ЗДДС
за данъчните периоди от 01.08.2019 г. до
31.08.2019 г. (в размер на 9 567,67 лева, включващ главница от
8 380,36 лева и лихва от 1 187,31 лева); от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г. (в размер на 75 555,84 лева,
включващ главница от 66 666,29 лева и лихва от 8 889,55 лева); от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г. (в
размер на 1 534,13 лева, включващ главница от 1 364 лева и лихва от 170,13
лева). РА е отменен по отношение на определените задължения за данък върху
дивидентите за периода от 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г. по ЗДДФЛ и преписката
е върната на органите по приходите за ново произнасяне в тази част при
съобразяване на мотивите на отменителното решение.
1.
По отношение законосъобразността на направените констатации и наведените с
жалбата възражения са изложени мотиви в следната насока:
Изтъкнатите в жалбата възражения
за допуснати процесуални нарушения са приети за неоснователни по съображения,
както следва: прието е, че с цел изясняване на фактите и обстоятелствата по
предмета на спора в хода на ревизионното производство органите по приходите са
извършили необходимите процесуални действия, (подробно описани в т. II
„Процесуални действия“ и т. III „Счетоводство на ревизираното лице“ от
констативната част на ревизионния доклад), и въз основа на надлежно приобщените
доказателства са изведени правилни и законосъобразни изводи, че „ИНТЕРАГРО *“
ЕООД от една страна не е получило реално услугите, посочени във фактурите с
издател „Ч. 2019“ ЕООД, а от друга страна - такива услуги не са предоставени и
не са извършени на ловните полета на ДУ „Омана“ - **, както се твърди.
Заключението на горестоящия орган е обосновано с
позоваване на саморъчно написаното и подписано обяснение от управителя на „Ч.
2019“ ЕООД М.М., който изрично е заявил, че не е
издавал фактури към „ИНТЕРАГРО *“ ЕООД, а приложените към фактурите фискални
бонове от ЕКАФП не удостоверяват реално извършени разплащания между доставчик и
клиент, тъй като не са издадени от регистриран от „Ч. 2019“ ЕООД ЕКАФП;
заключението за осчетоводени разходи по фактури, които не отразяват реално
извършени услуги е обосновано още с позоваване на писмените
обяснения от Южно централно държавно предприятие - собственик на ДУ „Омана“,
който посочва, че при извършените проверки на терен от служители на ДГС-** и ЦУ
на ЮЦДП-* е установено, че посоченият обем работа, фактуриран с осем броя
фактури, издадени през 2019 г. на обща стойност 64 000 лева за почистване
и ремонт на 32 км ограда не е извършен и съответно не е признат от страна на
териториалното поделение. По отношение осчетоводените
от „ИНТЕРАГРО *“ ЕООД разходи
за материали
по фактури за доставка на стъкло, винкел, арматурно желязо, тръби и поцинкована
ламарина, издадени от „Агропрофиленд“ ЕООД на обща
стойност 370 303,30 лева, позовавайки се на извършените в хода на ревизията
процесуални действия и установените въз основа на събраните доказателства
факти, решаващият орган приел в обобщение, че може да се направи обоснован
извод за липса на реални доставки на стоки от „Агропрофиленд“
ЕООД на ревизираното дружество, тъй като доставчикът не е разполагал
с такива стоки, не е придобил собственост върху фактурираните видове и
количества стоки, а издадените между страните първични счетоводни документи са
издадени без основание и целят ползване на данъчно предимство, изразяващо се в
осчетоводяване на разходи, които реално не са извършени и неплащане на
корпоративен данък по ЗКПО и упражняване право на данъчен кредит по ЗДДС. При
горните съображения е счетено, че органът по приходите с дадените му правомощия
по чл. З и чл. 5 от ДОПК пълно и всеобхватно е изяснил фактическата обстановка
относно фактурираните към ревизираното дружество доставки на услуги от „Ч.
2019“ ЕООД и на стоки от „Агропрофиленд“ ЕООД, като
събраните доказателства са подробно анализирани и на база на тях са изградени и
съответните изводи, и е заключено, че жалбата в тази част е неоснователна.
2.
Относно направените констатации по ЗКПО жалбата също е счетена за неоснователна
предвид следното: на
първо място, изведен е извод, че органите по приходите правилно и
законосъобразно на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО са оспорили осчетоводените от
„ИНТЕРАГРО *“ ЕООД разходи по фактурите - предмет на спора, издадени от „Ч.
2019“ ЕООД, с които ревизираното дружество е намалило счетоводния си финансов
резултат за 2019 г., тъй като същите не отговарят на изискванията за
документална обоснованост по смисъла на чл. 10, ал. 1 и ал. 4 от ЗКПО. Този
извод почива на изложеното в предходната точка на решението, че в конкретния
случай безспорно установен в хода на ревизионното производство е фактът на
осчетоводяване от ревизираното лице на разходи по фактури, които не отразяват
реално извършени услуги от „Ч. 2019“ ЕООД, като липсата на доставка е обоснован
с позоваване на писмените обяснения на управителя на доставчика М.М. и от Южно централно държавно предприятие - собственик на
ДУ „Омана“; с оглед безспорно установения факт, че „Ч. 2019“ ЕООД няма регистриран
ЕКАФП е заключено, че приложените към фактурите КБ не отговарят на изискванията
на чл.10, ал.4 от ЗКПО. На следващо място, относно доставчика „Агропрофиленд“ ЕООД решаващият орган приел, че в хода на
ревизионното производство са събрани безспорни доказателства, че липсват реални
доставки на стоки към „ИНТЕРАГРО *“ ЕООД, тъй като доставчикът не е разполагал
с такива стоки, не е придобил собственост върху фактурираните видове и
количества стоки, а издадените между страните първични счетоводни документи са
издадени без основание и целят ползване на данъчно предимство, изразяващо се в
осчетоводяване на разходи, които реално не са извършени и неплащане на
корпоративен данък по ЗКПО. От друга страна, според отразеното в мотивите на
акта на решаващия орган, съгласно дадените от представляващия дружеството
обяснения, ако с материалите - предмет на спора са изградени нови оранжерии или
са извършени основни ремонти на съществуващите, с които е увеличена тяхната
стойност, (каквито доказателства не са представени в хода на ревизионното
производство), то със стойността на същите не следва да се намали счетоводният
финансов резултат на дружеството, отчитайки ги като текущ разход, а следва да
се заведе нов актив. В този смисъл според горестоящия
орган издадените между страните фактури не документират вярно и точно
стопанската операция съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, поради
което ревизията правилно на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е оспорила същите и
е увеличила счетоводния финансов резултат на ревизираното дружество с
осчетоводените от него разходи, с които неправомерно е намалило счетоводния си
финансов резултат.
3.
Относно направените констатации по ЗДДС жалбата също е счетена за неоснователна
при посочване на следните мотиви: задължителна материалноправна предпоставка за възникване правото на
данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на
стока и/или услуга към лицето, посочено в данъчния документ като получател на
доставката. Изискването за наличие на облагаема доставка като предпоставка за
възникване на правото на данъчен кредит на чл. 167 и чл. 63 от Директивата за
ДДС е транспонирано с разпоредбите на чл. 25, чл. 68, ал. 2 от ЗДДС. Съответно
чл. 70, ал.5 от ЗДДС регламентира, че не е налице право на приспадане на
данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Съгласно чл. 6, ал. 1
от ЗДДС доставката на стока по смисъла на закона е прехвърлянето на правото на
собственост или друго вещно право върху стоката. Следователно, за да е налице
право на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно само наличието на издаден
данъчен документ (фактура) и отразяването му в счетоводството на получателя, а
следва да е установено, че стопанската операция е действително осъществена по
издадената фактура. Изрично е посочено, че за да възникне по смисъла на чл. 68,
ал. 1, т. 1 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит, за получателя по
доставката е необходимо да са налице реално осъществени облагаеми доставки, за
които от доставчика и от ревизираното лице да са представени конкретни
доказателства, че стоката е доставена. Както от ревизираното лице, така и от
неговия доставчик следва да са представени освен фактурата и други първични и
вторични счетоводни документи, още и книжа, удостоверяващи, че дадената стока е
реално доставена и собствеността върху нея е действително прехвърлена, и то от
посоченото във фактурата лице. По аргументите, посочени в предходните две точки
от акта на решаващия орган, същият е приел, че от страна на доставчика „Агропрофиленд“ ЕООД не са представени безспорни
доказателства, удостоверяващи реалността на извършените доставки с надлежно
оформени документи. За да бъде доказана тезата за реално извършени облагаеми
доставки жалбоподателят, в качеството му на страна, която претендира право на
приспадане на данъчен кредит, също следва да представи конкретни доказателства,
удостоверяващи реално осъществени облагаеми доставки на стоки от вписания във
фактурите доставчик - договори, търговска кореспонденция, платежни документи,
транспортни документи (товарителници, пътни листи, приемо-предавателни
протоколи и други доказателства), от които да е видна по несъмнен начин проследимостта на спорните стоки в ясно описани
количествени и качествени характеристики. Елемент от действителната облагаема
доставка, която дава право на данъчен кредит и е подкрепена от надеждна одитна следа, е и идентичността на лицата, посочени във
фактурата, с лицата - действителен доставчик и получател. Доколкото предмет на
спорните фактури са стоки, правото на собственост върху които се прехвърля с
предаването им, то именно установяването на положителните факти на реалното
съществуване, движение, транспортиране, предаване и приемане са от съществено
значение за настоящия случай. Такива доказателства в хода на ревизионното
производство не са представени. По интерпретацията на съюзното право, дадена от
СЕС с решението по дело С-78/12, „...дадена сделка може да бъде окачествена
като „доставка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива
2006/112, когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице прехвърля
материална вещ и овластява другото лице да се
разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение
формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ“ (т. 35 от
решението). Доказването на факта на реалното предаване на стоката и
прехвърлянето на получателя на правото да се разпорежда с нея като собственик
изисква имплицитното установяване на следното: първо, че доставчикът е
разполагал със стока от същия вид и количество, като фактурираните, и второ, че
това количество стока физически е предадено на получателя. Установяването на
факта на действителното, обективното съществуване на фактурираната стока,
съответно нейното предаване в разпореждане на получателя, предполага
изследването на въпроса за предходните и последващите
продажби, за съхранението и транспортирането на стоката, заприхождаването
ѝ при
получателя, физическата ѝ
наличност при получателя, (което пък от своя страна изисква установяване на
възможността за съхраняването ѝ),
съответно за извършването на последващи продажби. В
този смисъл е и тълкуването дадено от СЕС в Решението по дело С-78/12, т. 38.
Само при категорични данни за горепосочените обстоятелства може да се направи
обоснован извод за реално съществуваща стокова верига, участниците, в която са установими, а стоката - подлежаща на идентифициране.
Позовавайки се на
изложените в потвърдителния акт мотиви и на събраните
от страна на органите по приходите доказателства, решаващият орган е приел, че
в конкретния случай е безспорно установено, че „Агропрофиленд“
ЕООД не е доказало придобиването на стоки от посочените в издадените към
„ИНТЕРАГРО *“ ЕООД фактури по видове и количества и че от своя страна е
прехвърлил собствеността на стоката на своя клиент; доставчикът не е представил
относими документи, че е разполагал със стока от същия вид, съответстващ на
издадените на ревизираното дружество фактури; не е доказано мястото на
съхранение на стоката и транспортирането ѝ от стопанисвана от него складова база до базата на клиента -
ревизираното дружество. В ревизионното производство нито от доставчика, нито от
ревизираното лице, са представени договори, от които да е видно какви по вид,
количество и единична цена стоки е заявило ревизираното дружество; също така не
са представени стокови разписки, спецификации, а представените транспортни
документи (пътни листи, товарителници и приемо-предавателни
протоколи) не удостоверят реално предадени и превозени стоки, предвид факта, че
датата на издаване на същите е преди датата на реално получена доставка от съответния
вид и количество от доставчика, т.е. съгласно представените документи се
предават стоки и се извършва превоз на стоки от „Агропрофиленд“
ЕООД на „ИНТЕРАГРО *“ ЕООД преди доставчикът да е придобил собствеността върху
тях. Безспорно установен в хода на ревизионното производство е фактът, че от
една страна няма получени от съответните видове и количества стоки и
прехвърляне на собственост на стоки от „Агропрофиленд“
ЕООД към „ИНТЕРАГРО *“ ЕООД, а от друга страна, че ревизираното дружество е
използвало стоките за извършване на независимата му икономическа дейност.
Възприето е становището, че противно на твърденията на жалбоподателя, не са
представени никакви доказателства за извършени ремонти на съществуващи активи,
за да се прецени дали това действително е извършено, както и дали всички
закупени материали са вложени в тези ремонти. Отбелязано е, че съобразно общия
принцип за разпределение на доказателствената тежест,
задълженото лице следва да установи по пътя на пълно и главно доказване
наличието на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен
кредит за съответните данъчни периоди, първата от които е осъществяването на
доставката на стоките именно от посочения във фактурите доставчик, по които се
претендира данъчният кредит. Изводите за липса на реалност са направени не въз
основа на формално основание, произтичащо от непълно и неточно осчетоводяване,
а поради пълна липса на установяване на релевантните за спора обстоятелства,
включително доставката на стоки именно от лицето, вписано като издател на
фактурите, т.е. поради неустановеност на главния факт - настъпило данъчно
събитие. При съобразяване на съдебната практика органите по приходите са длъжни
да проверят въз основа на цялостна преценка на доказателствата и установената
фактическа обстановка дали са налице условията за възникване на право на
данъчен кредит и по-конкретното - реалното извършване на доставката на стока от
издателя на фактурата. Анализирайки фактите и доказателствата по преписката
органите, издали обжалвания ревизионен акт, правилно са приели, че ангажираните
от жалбоподателя доказателства не дават възможност за обосноваване на извод за
реално извършване на фактурираните доставки на стоки от посочения във фактурите
доставчик; правилно органите по приходите са приели, че фактурите - предмет на
спора, макар формално да съдържат законовите реквизити, чрез тях неправомерно е
начислен данък, следователно ревизираното дружество неправомерно е приспаднало
данъчен кредит. Въз основа на това правилно са приели, че правото на приспадане
на данъчен кредит по спорните фактури не възниква. Доколкото получателят по
фактурите не може да не знае, че документите не отразяват реални данъчни
събития, използването на тези документи от негова страна е с единствена цел да
намали данъчните си задължения за косвен данък за съответните данъчни периоди,
което е форма на данъчна измама. В тежест на лицето, което претендира
приспадане на данъчен кредит, е да докаже, че фактурираните доставки са
осъществени. С оглед представените в хода на ревизията документи, е прието, че
жалбоподателят не е доказал осъществяването на фактурираните доставки.
Представените от него документи са недостоверни и органите по приходите
правилно не са ги кредитирали - в конкретния случай правото на приспадане на
данъчен кредит на жалбоподателя е отказано не поради липса на доказана кадрова
и техническа обезпеченост на доставчика, както се твърди в жалбата, а поради
липса на доказаност, че е налице предметът на фактурираните
доставки — собственост на стока от доставчика, която е прехвърлена на
жалбоподателя със спорните фактури. При тези обстоятелства е прието, че
независимо от притежанието на данъчни документи от жалбоподателя, след като
тези документи не са съставени във връзка с доставки на стоки, по които същият
е получател, органът по приходите правилно на основание чл. 68, ал. 1, чл. 69,
ал. 1, т. 1 от ЗДДС, вр. чл. 6 от ЗДДС е отказал
право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя в размер на 76 410,65
лева по издадените от „Агропрофиленд“ ЕООД фактури с
предмет на доставка стъкло, винкел, тръби, арматурно желязо и поцинкована
ламарина за данъчните периоди от 01.08.2019 г. до 31.10.2019 г.
Срещу Ревизионен акт №
Р-02002820000992-091-001 от 05.02.2021 г., поправен с Ревизионен акт №
П-02002821024997-003-001 от 12.02.2021 г., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП-Бургас, в частта, в която е потвърден с Решение № 79 от 05.05.2021 г. на Директор на Дирекция ОДОП-Бургас при ЦУ на
НАП, управителят на „ИНТЕРАГРО *“ ЕООД подал жалба до Административен съд - *,
регистрирана с вх. № 04-И-Ж-43#2/18.05.2021 г. в Дирекция ОДОП - Бургас, ЦУ на
НАП. С Определение № 217/26.05.2021 г. по адм. д. №
231/2021 г. Административен съд - * е изпратил делото по подсъдност
на Административен съд-Ямбол съобразно седалището на жалбоподателя, въз основа
на което е образувано настоящото адм. д. № 156/2021
г. по описа на ЯАС.
При горната фактическа
установеност съдът прави следните правни изводи:
На първо място, настоящият съдебен
състав намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в установения с чл. 156, ал. 1 от ДОПК срок и против акт, подлежащ на
съдебен контрол за законосъобразност.
По същество съдът счита жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Проверката за законосъобразност на
оспорения в настоящото производство ревизионен акт е съобразно разпоредбата на
чл. 160, ал. 2 от ДОПК, според която съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт, като извършва преценка относно това дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му.
Гореизложената фактическа
обстановка налага да се приеме, че процесното
ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен
орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният
акт е постановен в изискваната от закона писмена форма от орган на приходна
администрация, надлежно снабден с необходимите за това правомощия. Решението, с
което ревизионният акт е потвърдено в съответните части – предмет на настоящия
съдебен спор, също изхожда от компетентен орган, доколкото е издадено от
Директора на ОДОП-Бургас при ЦУ на НАП.
При извършената служебна проверка
съдът не констатира допуснати в хода на проведеното ревизионно производство нарушения
на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила.
Ревизията е приключила в съответните срокове, установени в чл. 114 от ДОПК.
Ревизионен доклад № P-02002820000992-092-001 е с дата 07.01.2021 г., т.е.
няколко дни след срока за извършване на ревизията, което сочи на извод за
неспазен срок по смисъла на чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Независимо от това
съдебната практика приема, че срокът по цитираната разпоредба е инструктивен и
изтичането му не преклудира правото на ревизиращия
орган да състави ревизионен доклад - изтичането на срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК се отразява единствено на годността на събраните след този момент
доказателства. В случая приобщаването на доказателства от органите по приходите
е до 21.12.2020 г. (определеният краен срок за приключване на ревизията), което
обстоятелство се установява от изрично посочените в Раздел II от РД процесуални
действия. Следователно, събИ.нето на доказателства е
в рамките на определения срок за завършване на ревизията и в този смисъл не са
допуснати нарушения на процесуалните правила. В хода на ревизията са връчени по
надлежния ред искания за представяне на документи и писмени обяснения, във
връзка с които са представени и писмени обяснения и писмени доказателства както
от ревизирания субект, така и от третите лица. Получените сведения са приобщени
по установения ред към административната преписка. Видно от РД, същият съдържа
предвидените в чл. 117, ал. 2 от ДОПК реквизити, като към него са приложени и
събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Дадена е
възможност за представяне на писмени възражения по направените с РД
констатации, от която ревизираното лице не се е възползвало. Спазен е и срокът по чл. 119, ал. 2 от ДОПК
за издаването на ревизионния акт, който също е постановен в изискуемата писмена
форма и при съблюдаване изискванията на чл. 120, ал. 1 от ДОПК. След подробен
анализ на надлежно събраните доказателства са изложени фактическите
констатации, въз основа на които са изведени и съответните правни изводи за дължимост на установените с акта данъци по ЗКПО и по ЗДДС –
предмет на настоящия съдебен спор, за посочените данъчни периоди; означени са и
правните основания, на които е издаден, т.е. противно на твърденията в жалбата,
актът съдържа мотиви. Поправката на РА е надлежно извършена съобразно
установените в закона правила, като е спазена и разписаната в тази връзка
процедура. РА и РА за поправка са надлежно връчени на ревизИ.ното лице. При обжалването им по административен ред също
са спазени определените в Глава осемнадесета на ДОПК специфични правила. При
това положение не може да не бъде споделено становището, изразено в решението
на горестоящия орган, че с оглед извършените в хода
на ревизията процесуални действия, подробно описани както в РД, така и в РА,
органът по приходите с дадените му правомощия по чл. 3 и чл. 5 от ДОПК пълно и
всеобхватно е изяснил фактическата обстановка относно фактурираните към ревизираното
дружество доставки на услуги от „Ч. 2019“ ЕООД и на стоки от „Агропрофиленд“ ЕООД, като събраните доказателства са
подробно анализирани и на база на тях са изградени и съответните изводи.
Предвид изложеното, ЯАС, в настоящия си състав намира за неоснователни
възраженията в жалбата за допуснати в хода на ревизионното производство
съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на оспорения акт в
съответните негови части на това основание.
По съответствието на обжалвания
ревизионен акт с материалния закон съдът съобрази следното:
По отношение установените с РА
данъци по ЗКПО спорът между страните се свежда до това налице ли са реално
извършени услуги от „Ч. 2019“ ЕООД и реално осъществени доставки на стоки от „Агропрофиленд“ ЕООД по издадените от тези дружества
фактури, които да послужат като основание направените от жалбоподателя разходи
във връзка с тези доставки и услуги да бъдат признати за данъчни цели за ревизираните
периоди, и
с тях да бъде намален съответно финансовият му резултат за тези периоди, както
и дали ревизиращите органи правилно са приложили нормите на чл. 26, т. 2 и чл.
10, ал. 1 от ЗКПО по отношение на стоките и услугите – предмет на данъчните
документи, издадени от тези доставчици.
В конкретния случай, от
доказателствата по делото се установява, че през 2019 г. задълженото лице е
отчело разходи, с които е намалило счетоводния си финансов резултат по 7 бр.
опростени фактури, издадени от „Ч. 2019“ ЕООД на стойност 56 000 лева и с
посочен предмет на доставката „почистване и ремонт на огради - БИРП „Омана“,
съгласно договор“, (подробно описани на стр. 14 от констативната част на РД).
Към фактурите са приложени фискални бонове от ЕКАФП за извършени плащания в
брой. Не се спори между страните, че с МО от 31.12.2019 г. дружеството е поело
счетоводна операция № 300/31.12.2019 г., като е дебитирана
сметка 602 „Разходи за външни услуги на кредит с/ка
501 Каса“ с 56 000 лева, приключена със сметки от гр. 61 „Разходи за
дейността“ и със сумата е намален счетоводният финансов резултат на дружеството
за 2019 г.; този факт е установен и от назначената по делото експертиза. За
изясняване основанието за издаване на фактурите - предмет на спора, както и
реалното предоставяне на фактурираните доставки на услуги от „Ч. 2019“ ЕООД на
„ИНТЕРАГРО *“ ЕООД, органите по приходите са извършили насрещна проверка на „Ч.
2019“ ЕООД, резултатите от която са обективирани в
Протокол за извършена насрещна проверка № П-04000420165729-141-001/12.11.2020
г., наличен в административната преписка, приобщена към доказателствения
материал по делото. На 11.11.2020 г. в ТД на НАП - Велико
Търново при личното явяване на М.И.М. — управител на „Ч. 2019“ ЕООД, му е
връчено ИПДПОЗЛ № П- 04000420165729-040-001/09.10.2020 г. С вх. № 25144 от 11.11.2020 г. по описа на ТД на НАП-Велико Търново са
представени писмени обяснения от представляващия „Ч. 2019“ ЕООД — М.И.М., в
които същият изрично заявил, че не е издавал фактури на „ИНТЕРАГРО *“ ЕООД и
изложил твърдения, че документите на фирмата и печатът са останали в колата на Б.П.Б.
от гр. Б., област Р.. След като са му върнати, веднага подал жалба в МВР, гр.
Велико Търново, тъй като установил, че има издавани фактури от името на
фирмата. При извършена справка в ППСУП „Регистрация на ЕКАФП“ с дистанционна
връзка с НАП се установило, че „Ч. 2019“ ЕООД няма регистриран ЕКАФП и
издадените от негово име касови бонове не удостоверяват реално извършено
плащане в брой между страните. За изясняване на реално получени от „Ч. 2019“
ЕООД доставки на услуги органите по приходите са изискали от ревизираното
дружество документи и писмени обяснения в какво конкретно се изразяват фактурираните
услуги и къде са предоставени те. С вх. № 10996/13.10.2020 г. „ИНТЕРАГРО *“
ЕООД предоставило писмени обяснения, в които са изложени твърдения, че „Ч. 2019“
ЕООД е извършило ремонт на ограда в ДУ „Омана“ — **, в която връзка издало
спорните фактури; за извършените работи няма сключен договор между страните -
договорката била устна между управителя на „ИНТЕРАГРО *“ ЕООД С.М.С., и
представителя на „Ч. - 2019“ ЕООД К.М.Д.. В обясненията се твърди още, че
оградите в дивечовъдния участък са 2 броя („Майчина
ограда“ с площ 50 хектара и по-голяма ограда за лов с площ от 500 хектара),
като преди ремонта оградите били повредени и негодни за ползване, а към момента
оградата била изцяло възстановена и функционираща; обяснено е, че ремонтът се
изразявал в поставянето на дебела оградна мрежа с
колове, дълбоко забити в земята; по цялата дължина мрежата била вкопана 50 — 60
см в земята, за да не може дивите свине да я измушват отдолу и да бягат;
възстановяването на оградата според обясненията било 90 % тежък физически труд,
надморската височина била 1400 м - 1700 м, трасето - недостъпно с техника, достигало
се само пеша или с коне; извършената работа била приета от управителя С.М.С..
Извършена е справка от ревизиращия екип в ИМ на НАП за назначени по трудови
договори лица, при която се установило, че в „Ч. 2019“ ЕООД няма назначени лица
по трудови правоотношения и с необходимата квалификация за извършване на
услугите - предмет на спора. Установено било още, че лицето К.М.Д. не е
представител на дружеството и няма никакви взаимоотношения с „Ч. 2019“ ЕООД;
дружеството няма регистриран ЕКАФП и няма подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за
2019 г. За установяване верността на твърдените от ЗЛ факти относно извършен
ремонт на ограда в ДУ „Омана“ — **, ревизиращите органи изискали и информация
от Южно централно държавно предприятие гр. С., с което „ИНТЕРАГРО *“ ЕООД има
сключен договор за поддръжка на ловни полета, като за целта надлежно било
връчено съответно ИПДПО. С
вх. № 11280/20.10.2020 г. е предоставен отговор, в който изрично било посочено,
че през 2019 г. е извършен ремонт на карантинен двор (ограда с площ от около 200
дка, част от БИСД „Омана“), като на терен се установило, че са поставени само
15 броя нови метални колове; ремонт по останалата част от оградата на БИСД
„Омана“, заграждаща площ от около 5 500 дка не бил извършван; състоянието на
тази част от оградата било много лошо, като на места бетонните колове били
счупени, а мрежата -паднала. От страна на „ИНТЕРАГРО *“ ЕООД с Писмо с изх. №
602/10.01.2020 г. били представени разходни документи за изпълнението на
инвестиционните им ангажименти през 2019 г., съобразно договора за стопанисване
и ползване на дивеча в ДУ „Омана“ - представени били осем броя фактури,
издадени от „Ч. 2019“ ЕООД през 2019 г. на обща стойност 64 000 лева за
почистване и ремонт на 32 км ограда. При извършените проверки на терен от служители
на ДГС-** и ЦУ на ЮЦДП-С. обаче се установило, че посоченият обем работа не е
извършен и съответно такъв не е признат от страна на териториалното поделение.
През 2019 г. са представени и пет броя фактури, издадени през 2018 г. за 45,14
тона метални тръби на обща стойност 49 654 лева, които при проверките на
терен също се установило, че не са вложени в ремонта на БИСД „Омана“ и разходът
също не бил признат от страна на ДГС-**. В обяснението е посочено, че
състоянието на БИСД „Омана“, с изключение на карантинния двор, е компрометирано
от множество паднали дървета, счупени колове и скъсани участъци от мрежата; не
било констатирано поставяне на нова мрежа. В обяснението са изложени твърдения,
че „ИНТЕРАГРО *“ ЕООД не изпълнявало поетите ангажименти по сключения между
страните договор за поддръжка на ловните полета. Изложените по-горе факти по
несъмнен начин се потвърждават и от приобщените по настоящото дело
доказателства, включително и от назначената по делото СИЕ. При тези фактически констатации следва
безспорен извод, че „ИНТЕРАГРО *“ ЕООД не е получило реално услугите, посочени
във фактурите с издател „Ч. 2019“ ЕООД, както правилно е прието от органите по
приходите, а така също и че тези услуги не са предоставени и не са извършени на
ловните полета на ДУ „Омана“ - **, както се твърди в отговора на ревизираното
дружество. Установените при проверките факти, безспорно установени и в хода на
настоящото съдебно производство, недвусмислено доказват, че въпросните фактури
не са издадени от „Ч. 2019“ ЕООД, предвид саморъчно написаното и подписано
обяснение от неговия управител М.М., че не е издавал
фактури към „ИНТЕРАГРО *“ ЕООД, а приложените към фактурите фискални бонове от
ЕКАФП не удостоверяват реално извършени разплащания между доставчик и клиент,
тъй като не са издадени от регистриран от „Ч. 2019“ ЕООД ЕКАФП предвид
установеното обстоятелство, че дружеството няма регистриран такъв. Изложеното
сочи на извод, че в конкретния случай ревизираното лице е осчетоводило разходи
по фактури, които не отразяват реално извършени услуги.
През финансовата 2019 г.
„ИНТЕРАГРО *“ ЕООД осчетоводило и разходи за материали по фактури за доставка
на стъкло, винкел, арматурно желязо, тръби и поцинкована ламарина, издадени от
„Агропрофиленд“ ЕООД на обща стойност 370 303,30 лева,
подробно описани в таблицата на стр. 17 и стр. 18 от констативната част на РД.
Със стойността по фактурите - предмет на спора, ЗЛ намалило счетоводния си
финансов резултат за тази отчетна година, като поетите счетоводни операции също
са описани на стр. 18 - 19 от РД. Тези обстоятелства не са спорни между
страните.
В тази връзка, с цел изясняване на
всички факти и обстоятелства относно фактически получени доставки на стоки,
както и предметът и произходът на стоките, в хода на ревизионното производство
е извършена насрещна проверка на „Агропрофиленд“
ЕООД, като са изискани от доставчика документи и писмени обяснения относно
фактическото прехвърляне на собственост на стоки между страните и представяне
на документи, удостоверяващи произхода на стоките и реалното им предоставяне на
„ИНТЕРАГРО *“ ЕООД. За установените при проверката факти и обстоятелства и
представените от доставчика документи и писмени обяснения е издаден ПИНП №
П-16001620049001-141-001 от 14.04.2020 г., приобщен към административната
преписка и наличен в кориците на делото. На доставчика било надлежно връчено
ИПДПОЗЛ № П-16001620049001-040-001/19.03.2020 г. и в законоустановения
срок (на 11.04.2020 г.) в деловодството на ТД на НАП-П. доставчикът представил
документи и писмени обяснения относно фактурираните към „ИНТЕРАГРО *“ ЕООД
доставки (копия на издадените фактури, регистри за счетоводното им отразяване,
товарителници и приемо-предавателни протоколи).
Относно произхода на стоките доставчикът представил обяснение, в което твърди,
че придобил торовете и препаратите от „АСМ“ ООД, като приложил и съответните
фактури, а като предходен доставчик на винкел, стъкла, тръби, профили и др. за
периода от 01.08.2019 г. до 30.11.2019 г. бил посочен „Стаф“
ЕООД. Представени били и съответните документи за придобиване на стоката. В
обяснението се твърди, че дружеството се занимава с търговия на торове и
препарати за растителна защита и други материали, свързани със селското
стопанство (конструкции за направа на оранжерии - стъкла, тръби, профили,
винкели и други), за което в гр. П. стопанисва склад под наем от „И. 92“ ЕООД
съобразно представения договор за наем; дружеството нямало назначени работници
и служители по трудови правоотношения - дейността се осъществявала от
собственика, не притежавало собствени и наети транспортни средства. Относно
плащането по издадените на „ИНТЕРАГРО *“ ЕООД фактури за доставка на винкел,
стъкла, тръби, профили и други собственикът декларирал, че фактури с №
********** до № ********** не са платени, а останалите фактури са платени в
брой, приложен е хронологичен регистър за извършените плащания, както и
хронологичен регистър на сметка 453/2 ДДС при продажби относно начисления по
тях ДДС. От доставчика не са представени сертификати за полученото желязо,
което възпрепятства установяването на неговия произход. Относно доставките от „Стаф“ ЕООД е обяснено, че предмет на същите са конструкции
за оранжерии (стъкло, тръби, профили, винкели, поцинкована ламарина и други),
стоката е предадена на датата на фактурата от страна на доставчика от лицето М.М. и са приети от страна на клиента „Агропрофиленд“
ЕООД от Б.Б. - същите са продадени на „ИНТЕРАГРО *“
ЕООД. Относно транспорта на стоките са приложени товарителници за извършен
транспорт до гр. *, като се твърди, че стоката е натоварена в склад на „Стаф“ ЕООД, находящ се в гр. **.
От направената съпоставка на издадените от „Агропрофиленд“
ЕООД към „ИНТЕРАГРО *“ ЕООД фактури за доставка на стоки с издадените от „Стаф“ ЕООД към от „Агропрофиленд“
ЕООД фактури за доставка на стоки, (представена и в таблиците на стр. 17 - стр.
21 на РД) по безспорен начин се установява, че „Агропрофиленд“
ЕООД действително е продало на „ИНТЕРАГРО *“ ЕООД определено количество от
съответния вид стока, но продажбата е осъществена още преди „Стаф“ ЕООД да е придобило собствеността върху стоката от
този вид и количество. Този факт се потвърждава и от представените пътни листи
за извършен превоз на стоки и копия на товарителници – видно е, че превозът на
стока от „Агропрофиленд“ ЕООД към „ИНТЕРАГРО *“ ЕООД
е извършен преди доставчикът да е придобил собственост върху тази стока. За
установяване на реално прехвърлени стоки на „Агропрофиленд“
ЕООД от органите по приходите е инициирано извършването на насрещна проверка на
доставчика „Стаф“ ЕООД, резултатите от която са обективирани в съставения ПИНП №
П-04000420072991-141-001/11.06.2020 г. Изготвено е също Искане за представяне
на документи и писмени обяснения от задълженото лице с № П-04000420072991-040-001/29.04.2020
г., за връчването на което са предприети необходимите и достатъчни процесуални
действия - ИПДПО е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК (връчване на деклариран
електронен адрес за кореспонденция и изпращане чрез лицензиран пощенски
оператор до адреса за кореспонденция на дружеството), но в установения срок от
ЗЛ не са представени исканите документи и писмени обяснения. Изпратено е ИПДПО
до М.И.М. в качеството му на управител на „Стаф“
ЕООД, с което са му изискани документи и писмени обяснения относно фактурираните
доставки на стоки от представляваното от него дружество към „Агропрофиленд“ ЕООД, но лицето не е представило исканите
документи и писмени обяснения. За изясняване на реално получени доставки на
стоки от „Агропрофиленд“ ЕООД е връчено и Искане за
представяне на документи и писмени обяснения №
Р-02002820000992-040-003/08.06.2020 г. на ревизираното дружество. С вх. № 10862
от 08.10.2020 г. е представено писмено обяснение от „ИНТЕРАГРО *“ ЕООД, в което
се посочва, че дружеството е с дейност оранжерийно зеленчукопроизводство и
стопанисва оранжерии под наем в гр. * и в гр. Стралджа, в подкрепа на което са
предоставени копия на договорите за наем на оранжерийните площи. В обяснението
се твърди, че транспортът на стоките по издадените фактури от „Агропрофиленд“ ЕООД бил за сметка на „ИНТЕРАГРО *“ ЕООД и е
извършен от „С.“ ЕООД с камион Ивеко МЛ 180 Е, ******
- собственост на фирмата; посочено е извършилото превоза на стоките лице - И.С.И.
(шофьор на „С.“ ЕООД). Ревизираното лице представило и копия на приемо-предавателни протоколи и на товарителници за
стоката, закупена от „Агропрофиленд“ ЕООД. Относно
извършеното плащане в обяснението е посочено, че по сметка на „Агропрофиленд“ ЕООД са платени само две фактури за доставка
на арматурно желязо (№ ********** и № **********) - останалите фактури били
платени в брой, представени били копия на документите за плащане. В обяснението
се твърди, че оранжерийните стъкла, тръбите, винкела, ламарината и профила са
натоварени от база на доставчика на адрес в гр. **, като предаването и
получаването на стоката е осъществено от управителите на двете дружества.
Всички оранжерийни стъкла, тръби, винкел, ламарина и профили били вложени в
материално-техническата база на оранжериите; конкретизирано било точното място
на разтоварване на стоките, получени от доставчика „Агропрофиленд“
ЕООД на адрес в гр. *; представени били извлечения на счетоводни сметки от гр.
20, 30, 40 и оборотна ведомост. Не били представени обаче от задълженото лице
сертификати за полученото желязо, поради което действително, както са приели и
органите по приходите, не би могъл да се установи произходът му; не са
представени и документи, удостоверяващи извършени ремонтни дейности по
оранжериите и влагане на материалите - предмет на фактурираните доставки. В
хода на ревизионното производство е извършена насрещна проверка на „С.“ ЕООД и
е връчено ИПДПОЗЛ за представяне на документи и писмени обяснения относно
извършен транспорт на стъкло, винкел, тръби, поцинкована ламарина и др. за
периода от 01.08.2019 г. до 31.10.2019 г., за резултатите от която е съставен е
ПИНП № П-02002020162484-141-001/12.10.2020 г., наличен в кориците на делото. С
вх. № 10860/08.10.2020 г. от превозвача са представени писмени обяснения, в
които се твърди, че дружеството извършило превоз на тръби, ламарина, винкел,
оранжерийни стъкла - стоката била натоварена на адрес в гр. ** и разтоварена на
друг адрес в гр. *, а предаването и получаването на стоката било осъществено от
управителите на „Агропрофиленд“ ЕООД и „ИНТЕРАГРО *“
ЕООД. Транспортът бил извършен с камион Ивеко МЛ 180
Е, ****** - собственост на дружеството, а извършилото превоза на стоките лице -
И.С.И. е шофьор на трудов договор в „С.“ ЕООД. Приложени били копие на трудовия
договор на шофьора, копие на талона на МПС, копия на пътни листи и товарителници,
но не бил представен договор за извършване на превоз между двете фирми и приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи предаване и
получаване на стоки. За извършения транспорт са представени две фактури от м.
декември 2019 г. със съответни номера - № 637 от 30.12.2019 г. на стойност
6 500 лева и № 638 от 31.12.2019 г. на стойност 8 100 лева с
доставчик „С.“ ЕООД и получател „ИНТЕРАГРО *“ ЕООД, в които най-общо като
предмет е посочено плащане за транспорт, без да е конкретизирано каква стока е
превозена, кога е превозена и на каква дестинация. Буди недоумение фактът, че стоката
е доставена, съответно превозена през предходните месеци - август, септември и
октомври 2019 г., фактурите са издадени едва през месец декември 2019 г. В хода
на проведеното от органите по приходите производство е извършена справка в ИС
Контрол, при която е установено, че на доставчика „Агропрофиленд“
ЕООД е извършена ревизия по ЗДДС за периода от 01.12.2018 г. до 29.02.2020 г. и
по ЗКПО за отчетната 2019 г. (резултатите са обективирани
в издаден PA № Р-03001820002559-091-001/09.12.2020 г. и РД №
Р-03001820002559-092-001/17.11.2020 г., които ведно със събраните при ревизията
доказателства са приобщени към ревизионното производство на „ИНТЕРАГРО *“ ЕООД
с Протокол № 952103 от 06.01.2021 година). При ревизионното производство на „Агропрофиленд“ ЕООД също са изследвани доставките на стоки
от „Стаф“ ЕООД, както и последващите
доставки, които „Агропрофиленд“ ЕООД е фактурирало
към „ИНТЕРАГРО *“ ЕООД и са установени същите несъответствия между придобити и
продадени количества и видове стоки между страните – за количеството и видовете
продадени стоки от „Агропрофиленд“ ЕООД на „ИНТЕРАГРО
*“ ЕООД липсват доказателства за придобиването им преди това. И при това
ревизионно производство не са представени доказателства за произхода на стоката
- предмет на последващи доставки (сертификати от
производител, документи за внесени стоки от дистрибутор и други). При
ревизионното производство на доставчика са изискани документи и писмени
обяснения от „Металснаб АС“ АД относно предоставени
складови площи на „Стаф“ ЕООД и изясняване на въпроса
дали стоките - предмет на спора са съхранявани в склад на дружеството на адреса
в гр. **. С вх. № 8791/01.09.2020 г. „Металснаб АС“
АД представило писмено обяснение, че не е предоставяло под наем склад на „Стаф“ ЕООД през месеците август и септември 2019 г., не е
осъществявало контакт и не е влизало в договорни отношения със „Стаф“ ЕООД, не е получавало стоки на отговорно пазене в
неговите складове от „Стаф“ ЕООД. Следователно, безспорен
е фактът, че „Стаф“ ЕООД не е разполагало с обект
(склад), в който да съхранява и от който да превозва стоките - предмет на
спора, респ. твърденията на страните, че стоките са превозвани от склад -
собственост на „Металснаб АС“ АД не съответстват на
наличните доказателства. В този смисъл действително не се доказва както
произходът на стоката и мястото ѝ
на съхранение,
така и транспортът на стоката по посочената от страните дестинация. В хода на
ревизионното производство на „Агропрофиленд“ ЕООД на
управителя на „Стаф“ ЕООД М.М.
е връчено ИПДПОТЛ № Р-03001820002559-041 -015/26.08.2020 г., с което са
изискани заверени копия на описаните фактури, сключените между страните
договори за извършване на доставките, документи за произход на стоките, данни
за предходни доставчици на „Стаф“ ЕООД, документи за
извършени плащания, данни за транспорта на стоките, разполага ли дружеството с
персонал и материално-техническа база за извършване на доставките и други. С
вх. № 9974/07.10.2020 г. М.М. представил писмено
обяснение, в което посочил, че познава управителя на „Агропрофиленд“
ЕООД Б.Б., който му намирал фирми и той ги купувал,
като му давал някой лев. М.М. твърди, че не знае
какво работи Б.Б. с фирмата; обяснил, че дружеството
„Стаф“ ЕООД нямало касов апарат, но Б.Б. му дал пари да купи касов апарат и електронен подпис. М.М. декларирал още, че няма никаква представа какви фактури
е писал Б.Б., няма никакви фактури и не е имал
извършвани сделки с „Агропрофиленд“ ЕООД. В хода на
ревизията на „Агропрофиленд“ ЕООД се провел телефонен
разговор с М.М., (за което е съставен Протокол №
Р-03001820002559-П73-002/25.08.2020 г.), в който същият посочил, че е
представляващ „Стаф“ ЕООД, но никога не е имал обект,
никога не е придобивал и не е продавал стоки на „Агропрофиленд“
ЕООД. При тези фактически констатации следва безспорен извод, че „Агропрофиленд“ ЕООД не е придобило реално собственост върху
фактурираните от „Стаф“ ЕООД стоки. При това
положение, следва да бъде споделен като напълно обоснован изводът на ревизиращите
органи, възприет и от горестоящия орган, че след като
„Агропрофиленд“ ЕООД не е собственик на стоките -
предмет на спора, то той няма как да прехвърли собствеността върху тях на
„ИНТЕРАГРО *“ ЕООД, което от своя страна сочи на извода, че липсват реални
доставки на стоки от „Агропрофиленд“ ЕООД към ревизираното
дружество, тъй като доставчикът не е разполагал с такива стоки, не е придобил
собственост върху фактурираните видове и количества стоки, а издадените между
страните първични счетоводни документи са без основание и целят ползване на
данъчно предимство, изразяващо се в осчетоводяване на разходи, които реално не
са извършени и неплащане на корпоративен данък по ЗКПО и упражняване право на
данъчен кредит по ЗДДС.
Съобразно разписаното в нормата на
чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходи, които не са
документално обосновани по смисъла на този закон. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално
обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно
стопанската операция, т. е. за да се признае за целите на данъчното облагане
отразеният в счетоводния документ разход, следва за този разход не само да е
налице първичен счетоводен документ, но и този документ трябва да отразява
вярно реално осъществила се стопанска операция. За да се приеме, че една
фактура или складова разписка за приемане на материални записи отразява реално
осъществила се стопанска операция – доставка на стока/услуга, е необходимо по
безспорен начин да се установи реално извършена доставка, и то не от кое да е
лице, а именно от посочения във фактурата доставчик, или тя трябва да отразява доставки,
осъществени между лицата, посочени като страни в тях.
В конкретния казус, с оглед изложеното по-горе, съдът
приема за безспорно доказано, че ревизираното лице е осчетоводило разходи по фактури,
които не отразяват реално извършени услуги от „Ч. 2019“ ЕООД - липсата на
доставка се потвърждава и от писмените обяснения на управителя на доставчика М.М., в които той заявил, че не е издавал фактури на
„ИНТЕРАГРО *“ ЕООД, и от обясненията на собственика на Южно централно държавно
предприятие ДУ „Омана“, който в обясненията си посочва, че при извършените
проверки на терен от служители на ДГС-** и ЦУ на ЮЦДП-С. е установено, че
обемът от работа, фактуриран със спорните фактури през 2019 г. не е извършен и
съответно не е признат от страна на териториалното поделение. Безспорно
установен от ревизията, а и в настоящото производство, е и фактът, че „Ч. 2019“
ЕООД няма регистриран ЕКАФП и приложените към фактурите касови бонове не
отговарят на изискванията на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО. При това положение органите
по приходите правилно и законосъобразно на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО не са
признали осчетоводените от „ИНТЕРАГРО *“ ЕООД разходи по тези фактури, с които ревизираното дружество
е намалило счетоводния си финансов резултат за 2019 г. Аналогични са изводите
на съда и по отношение на доставчика „Агропрофиленд“
ЕООД – доказателствата по делото недвусмислено сочат, че липсват реални
доставки на стоки към „ИНТЕРАГРО *“ ЕООД, тъй като доставчикът не е разполагал
с такива стоки, не е придобил собственост върху фактурираните видове и
количества стоки, а издадените между страните първични счетоводни документи са
издадени без основание и целят ползване на данъчно предимство - осчетоводяване
на разходи, които реално не са извършени и неплащане на корпоративен данък по
ЗКПО. От друга страна, ако се приеме, че с материалите - предмет на спорните
фактури, са изградени нови оранжерии или са извършени основни ремонти на съществуващите,
с които е увеличена тяхната стойност, както се твърди в дадените от
представляващия дружеството обяснения, но не са представени доказателства за
тези твърдения, то със стойността на същите не следва да се намали счетоводният
финансов резултат на дружеството с отчитането им като, както е сторено, а
следва да се заведе нов актив. В този смисъл е и заключението по назначената
СИЕ, която съдът кредитира и в тази ѝ част като пълна, всестранна и
компетентно изготвена, съответстваща на доказателствения материал по делото. В
този смисъл издадените между страните фактури не документират вярно и точно
стопанската операция, съобразно изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, поради
което правилно на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО същите са оспорени и е увеличен
счетоводният финансов резултат на ревизираното дружество с осчетоводените от
него разходи, с които неправомерно е намалило счетоводния си финансов резултат.
По отношение на установените по
ЗДДС данъци следва да се има предвид следното: както правилно е приел в своя
акт решаващият орган, задължителна материалноправна
предпоставка за възникване правото на данъчен кредит е наличието на
действително извършена облагаема доставка на стока и/или услуга към лицето,
посочено в данъчния документ като получател на доставката. Изискването за
наличие на облагаема доставка като предпоставка за възникване на правото на
данъчен кредит по чл. 167 и чл. 63 от Директивата за ДДС е транспонирано в
националното законодателство с разпоредбите на чл. 25 и чл. 68, ал. 2 от ЗДДС,
а съобразно разписаното в чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, че не е налице право на
приспадане на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Според
чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставката на стока по смисъла на закона е прехвърлянето
на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Следователно, за
да е налице право на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно само
наличието на издаден данъчен документ (фактура) и отразяването му в
счетоводството на получателя, а следва да е установено по несъмнен начин, че
стопанската операция по издадената фактура действително е осъществена. По
смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за да възникне право на приспадане на
данъчен кредит за получателя по доставката, е необходимо да са налице реално
осъществени облагаеми доставки, за които от доставчика и от ревизираното лице са
представени конкретни доказателства, че стоката е доставена; в този смисъл и от
ревизираното лице, и от неговия доставчик следва да бъдат представени фактурата
и други първични и вторични счетоводни документи и книжа, удостоверяващи, че
дадената стока е реално доставена и собствеността върху нея действително е
прехвърлена от посоченото във фактурата лице. По съображенията, изложени
по-горе, съдът приема, че в настоящия случай това изискване не е изпълнено –
нито в хода на проведеното ревизионно производство, нито в настоящото съдебно
производство се представиха безспорни доказателства, удостоверяващи реалността
на извършените доставки с надлежно оформени между страните документи. Доколкото
предмет на спорните фактури са стоки, правото на собственост върху които се
прехвърля с предаването им, то именно установяването на положителните факти на
реалното съществуване, движение, транспортиране, предаване и приемане са от
съществено значение в конкретния казус, но такива доказателства не са налице.
Според практиката на СЕС (решение по дело С-78/12 и други), дадена сделка може
да бъде окачествена като „доставка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1
от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице
прехвърля материална вещ и овластява другото лице да
се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от
значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ.
Доказването на факта на реалното предаване на стоката и прехвърлянето на
получателя на правото да се разпорежда с нея като собственик изисква да бъде
установено по безспорен начин, че доставчикът е разполагал със стока от същия
вид и количество като фактурираните и че това количество стока физически е
предадено на получателя. Установяването на факта на действителното, обективното
съществуване на фактурираната стока, съответно нейното предаване в разпореждане
на получателя предполага изследването на въпроса за предходните и последващите продажби, за съхранението и транспортирането
на стоката, заприхождаването ѝ при получателя,
физическата ѝ
наличност при получателя, което пък от своя страна изисква установяване на
възможността за съхраняването ѝ,
съответно за извършването на последващи продажби. В
този смисъл е и тълкуването, дадено от СЕС в точка 38 от Решението по дело
С-78/12. Само при категорични данни за така посочените обстоятелства може да се
направи обоснован извод за реално съществуваща стокова верига, участниците, в
която са установими, а стоката - подлежаща на
идентифициране.
В конкретния казус, с оглед
изложените по-горе мотиви към настоящото решение , съдът счита, че не би могло
да се приеме за доказано, че „Агропрофиленд“ ЕООД е
придобило видовете и количества стоки от посочените в издадените към „ИНТЕРАГРО
*“ ЕООД фактури и съответно от своя страна е прехвърлило собствеността върху
тях на своя клиент. Това е така, тъй като доставчикът не е представил надлежни
документи, че е разполагал със стока от същия вид, който съответства на
издадените фактури на ревизираното дружество; не е доказано мястото на
съхранение на стоката и транспортирането ѝ от стопанисвана от него складова база до базата на неговия клиент
- ревизираното дружество – събраните в хода на ревизионното и съдебното
производство сочат именно на извод за недоказаност на тези обстоятелства. Нито от
доставчика, нито от ревизираното лице са представени договори, от които да е
видно какви по вид, количество и единична цена стоки е заявило ревизираното
дружество; не са представени стокови разписки, спецификации, а представените
транспортни документи (пътни листи, товарителници и приемо-предавателни
протоколи) не удостоверят реално предадени и превозени стоки, тъй като датата
на издаване на същите е преди датата на реално получена доставка от съответния
вид и количество от доставчика, т.е. самите документи удостоверяват по несъмнен
начин, че се предават стоки и се извършва превоз на стоки от „Агропрофиленд“ ЕООД на „ИНТЕРАГРО *“ ЕООД преди вписаният в
документите доставчик да е придобил собствеността върху тях. Безспорно
установен е и фактът, че няма получени от съответните видове и количества стоки
и прехвърляне на собственост на стоки от „Агропрофиленд“
ЕООД към „ИНТЕРАГРО *“ ЕООД, както и че ревизираното дружество е използвало
стоките за извършване на независимата му икономическа дейност. Както бе
посочено по-горе, не са представени никакви доказателства за извършени ремонти
на съществуващи активи, за да се направи преценка дали това действително е
извършено и дали всички закупени материали са вложени в тези ремонти. Тук е
мястото да се отбележи, че съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест именно задълженото лице следва да
установи по пътя на пълно и главно доказване наличието на предпоставките за
признаване правото на приспадане на данъчен кредит за съответните данъчни
периоди, първата от които е осъществяването на доставката на стоките именно от
посочения доставчик във фактурите, по които се претендира данъчният кредит.
Изводите за липса на реалност се обосновават от пълната липса на установяване
на релевантните за спора обстоятелства, включително доставката на стоки именно
от лицето, вписано като издател на фактурите, т.е. поради неустановеност на
главния факт - настъпило данъчно събитие. При съобразяване на съдебната
практика органите по приходите са длъжни да проверят въз основа на цялостна
преценка на доказателствата и установената фактическа обстановка дали са налице
условията за възникване на право на данъчен кредит и по-конкретно - реалното
извършване на доставката на стока от издателя на фактурата. Анализирайки
фактите и доказателствата по преписката органът, издал обжалвания ревизионен
акт, правилно е приел, че ангажираните от жалбоподателя доказателства не дават
възможност за обосноваване на извод за реално извършване на фактурираните
доставки на стоки от посочения във фактурите доставчик. Правилно органите по
приходите са приели, че фактурите - предмет на спора, макар формално да
съдържат законовите реквизити, чрез тях неправомерно е начислен данък, респ.
ревизираното дружество неправомерно е приспаднало данъчен кредит. В този смисъл
правилен е изводът, че правото на приспадане на данъчен кредит по спорните
фактури не възниква. Доколкото получателят по фактурите не може да не знае, че
документите не отразяват реални данъчни събития, то следва да се приеме, че
използването на тези документи от негова страна е с единствената цел да намали
данъчните си задължения за косвен данък за съответните данъчни периоди. В
тежест на лицето, което претендира приспадане на данъчен кредит е да докаже, че
фактурираните доставки са осъществени, но приобщените в хода на съдебното
производство доказателства, обсъдени в настоящето решение, сочат на
недвусмисления извод, че жалбоподателят не е доказал осъществяването на фактурираните
доставки. Представените в тази връзка документи са недостоверни и правилно не
са кредитирани. В конкретния случай органите по приходите са
отказали правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя именно поради
липса на доказаност, че е налице предметът на фактурираните
доставки — собственост на стока от доставчика, която е прехвърлена на
жалбоподателя със спорните фактури. При тези обстоятелства, независимо, че
жалбоподателят притежава данъчни документи, след като тези документи не са
съставени във връзка с доставки на стоки, по които същият е получател, органите
по приходите правилно на основание чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, вр. чл. 6 от ЗДДС са отказали право на приспадане на
данъчен кредит в размер на 76 410,65 лева по издадените от „Агропрофиленд“
ЕООД фактури с предмет на доставка стъкло, винкел, тръби, арматурно желязо и
поцинкована ламарина за данъчните периоди от 01.08.2019 г. до 31.10.2019 г.
Изложеното до тук от фактическа и
правна страна налага извода, че ревизионният акт в потвърдената с решението на горестоящия орган част - предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство, е постановен от компетентен орган, в изискуемата форма,
при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и с
неговата цел. Приетите за установени данъчни задължения по ЗКПО и по ЗДДС за
съответните данъчни периоди се основат на несъмнено и еднозначно установени
данни. По посочените
по-горе съображения в заключение съдът счита, че жалбата е неоснователна, а
ревизионният акт в потвърдената му част като законосъобразен не следва да бъде
отменян.
При този изход на
спора и съобразно правилата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
полза на ответната страна се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в претендирания размер от
3 842 лева.
Водим от горното
и на основание чл. 160 и чл. 161 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на „ИНТЕРАГРО *“ ЕООД против
Ревизионен акт № Р-020028200000992-091-001 от 05.02.2021 г., издаден от органи
по приходите при ТД на НАП–Бургас, в
частта, с която същият е потвърден с Решение № 79 от 05.05.2021
г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Бургас
при ЦУ на НАП, за установени спрямо дружеството-жалбоподател допълнителни
задължения за данъци в общ размер на 131 169,24 лева (главница и лихви),
от който: данък по ЗКПО за периода 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 44 511,60
лева, съставляващ главница от 40 971,81 лева и лихва от 3 539,79
лева); данък по ЗДДС за периода от
01.08.2019 г. до 31.08.2019 г. в размер на 9 567,67 лева, съставляващ
главница от 8 380,36 лева и лихва от 1 187,31 лева; данък по ЗДДС за периода от 01.09.2019 г.
до 30.09.2019 г. в размер на 75 555,84 лева, съставляващ главница от
66 666,29 лева и лихва от 8 889,55 лева; данък по ЗДДС за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г. в размер
на 1 534,13 лева, съставляващ главница от 1 364 лева и лихва от 170,13
лева.
ОСЪЖДА „ИНТЕРАГРО *“
ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: с. Г., обл. *, *,
представлявано от Д.Б.Б., да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Бургас при ЦУ на НАП сумата от 3 842
(три хиляди осемстотин четиридесет и два) лева, съставляваща сторени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете