№ 126
гр. Търговище , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
шести октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН И. СТОЙЧЕВ
ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Секретар:МИЛКА С. ТОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20203500500230 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, представлявано от изп.д-р Димитър Бончев, чрез пълномощник
юриск. Велислава Любенова, със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК: гр. София, бул. ”Д-р
Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис № 4, тел. 0886 895 688; e-mail:
**********@*********.**, срещу Решение № 213/12.06.2020 г., постановено по гр.д. № 1446/19
г. на 9-ти гр. с-в, по описа на PC - гр. Търговище.
С горецитираното решение е ПРИЗНАТО СЪЩЕСТВУВАНЕТО на ВЗЕМАНЕ по
реда на чл. 422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, против Р. Д. Д. от гр. Търговище, за сумата от 6 968.13 лв., представляваща
неплатената главница по кредита за периода от 20.02.2018г. до 20.05.2020г. по цедирано на
заявителя от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД задължение по Договор за
потребителски кредит № PLUS-14404735 от 11.01.2017г., ведно със законната лихва от
07.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 480/13.05.2019г. по ч.гр.д. №
821/2019г. по описа на РС-Търговище, като е ОТХВЪРЛЕН иска в останалата му част, за
разликата над 6968.13 лв. до пълния претендиран размер от 13 563.31 лв. – неизплатена
главница по цедирано на заявителя от „БНП Париба Пърсънъл Файненс „ЕАД задължение
1
по Договор за потребителски кредит № PLUS-14404735 от 11.01.2017 г., обявено за
предсрочно изискуемо, за периода от 20.02.2018г. до 20.01.2022 г.; за сумата 55.98 лв.-
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.02.2018г. /падеж на първа неплатена
погасителна вноска/ до 20.03.2018г. /дата на настъпване на предсрочна изискуемост/; за
сумата 1 515.73 лв. – лихва/обезщетение/ за забава за периода от 21.03.2018г. до 06.05.2019г.
/датата на подаване на заявлението в съда/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
С решението Р. Д. Д. е осъдена да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 6 031.31 лв., представляваща неплатена
главница по кредита за непогасените, непадежирали погасителни вноски за периода с
падежни дати от 20.06.2020 г. до 20.01.2022 г., за които е обявена предсрочна изискуемост,
на осн. чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. ЗПК, ведно със законната лихва от 22.08.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, като е ОТХВЪРЛЕН предявения осъдителен иск
в останалата част за сумата над 6 031.31 лв. до пълния претендиран размер от 13 563.31 лв.,
както и за сумата от 1 673.18 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за
период от 20.02.2018 г. до 22.08.2019 г. и за сумата от 1 959.15 лв., представляваща лихва
/обезщетение/ за забава за периода от 21.03.2018 г. до 22.08.2019 г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ. Присъдени са разноски.
С оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, като
постановено „в противоречие с волята на страните, материалния закон и събраните по
делото доказателства, В ЧАСТТА МУ, с която съдът обявил процесния договор за
недействителен поради: •необявяване на „обща сума, дължима от потребителя“ и
•невключени в разходите „Такса ангажимент“ и „Застрахователна премия“ в „общата
сума, дължима от потребителя“ - с което не е посочена финансовата тежест на кредита
за длъжника, поради което посочените обща сума за погасяване и годишният процент на
разходите /ГПР/ са нищожни и следва да се приложи чл. 23 от ЗПК, както И В ЧАСТТА
ЗА РАЗНОСКИТЕ, въззивникът МОЛИ:
-да бъде отменено В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ първоинстанционното решение като
неправилно и незаконосъобразно и след като приложи разпоредбите на чл. 235 от ГПК, в
съответствие и с дадените задължителни указания в т. 9 от ТР № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС,
„да постанови друго такова по главните установителни искове и по евентуалните
осъдителни искове, съгласно което процесният Договор за кредит е законосъобразен и
валидно сключен, поради което Р. Д. Д. , в качеството й на кредитополучател по Договор за
потребителски паричен кредит № PLUS- 14404735 от 11.01.2017 г., дължи и следва да
изплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, предявените с исковата молба суми“;.
-да му бъдат присъдени разноски в заповедното производство и на първа инстанция,
като представя и списък по чл. 80 от ГПК за въззивната инстанция : д.такса, депозит за
особен представител (?), депозит за вещо лице и 350,00 лв, юриск. възнаграждение, съгл. чл.
78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 13, т. 2 и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Изложените в жалбата доводи и съображения са следните:
2
-Процесният договор е подписан на 11.01.2017 г. , съответно приложими за него са
разпоредбите на ЗПК в редакцията му от 29.07.2016 г. /следващата редакция- 06.03.2018 г./,
като съдът не е съобразил приетото от съдилищата в цитираните в жалбата решения на
различни съдилища, относно съдържанието на понятието „елементи на договора за
потребителски кредит“: общият размер на кредита; лихвеният процент; годишният процент
на разходите; общата сума, дължима от потребителя; условията за издължаване на кредита,
включително и погасителен план; информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания; наличието или липсата на
право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено, и другите условия за неговото упражняване – които елементи са включени в
процесния договор, предвид доказателствата по делото, а не, както неправилно е приел РС;
-първоинстанционният съд е посочил в решението си, че от отпуснатата главница 15
500,00 лв. е удържана такса ангажимент 387,50 лв., като на ответника са преведени 15
112,50 лв., точно за която сума е приложено към заключението на ССЕ платежно нареждане
от 12.01.2017 г. ИЛИ кредиторът точно е изпълнил поетите от него задължния по Договора.
Въпреки тази си констатация, съдът е приел, че „Такса ангажимент“ не е включена в
„общата сума, дължима от потребителя“, с което не е посочена финансовата тежест на
кредита за длъжника, поради което посочените обща сума за погасяване и годишният
процент на разходите /ГПР/ са нищожни и следва да се приложи чл. 23 от ЗПК. Нищо че
таксата е част от усвоената главница и че цялата главница в размер на 15 500,00 лв. е
включена в общата дължима сума от кредитополучателя/ответник по процесния Договор;
-неправилен е и извода на съда, че процесният Договор е недействителен на осн. чл.
22 от ЗПК, поради неспазване на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК, несъобразявайки редакцията му
към 29.07.2016 г.; несъобразявайки, че годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на
11,33 % и поради фиксирания размер на лихвата за срока на договора, както и поради липса
на други разходи по договора, освен договорената еднократна такса от 387,50 лв., ГПР
остава непроменен за срока на Договора, т.е. – в процесния Договор коректно е посочено
ГПР, като са взети предвид допусканията, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в приложение № 1 към ЗПК начин.
-в договора ясно са разписани параметрите, от които се определя как се изчислява
размера на месечната погасителна вноска от 385,92 лв. /327.80+58лв./ включваща главница,
лихва и застраховка, съобразно погасителния план, инкорпориран в договора; съответно
ясно е посочен и размера на „общата сума, дължима от потребителя“, а именно: 385,92 х 60
= 23 155,20 лв., поради което следва, че ответникът е разбрал икономическите последици от
сключения договор още при подписването му;
-съдът неправилно е приел, че застрахователната премия е част от ГПР по договора за
кредит, като не е съобразил, че общото между договора за кредит и застраховката е
3
единствено това, че цената на месечната застрахователна премия е част от месечната
погасителна вноска. В действителност били налице две самостоятелни правоотношения,
всяко възникнало на самостоятелно основание, а именно: Договор за кредит между Роза
Динева и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и застраховка на Роза Динева със
застраховател „Кардиф Животозастраховане и Общо застраховане“, като съдът не е
съобразил, че по отношение на застраховката са неприложими разпоредбите за
потребителските кредити, поради което и е недопустимо застрахователният договор по чл.
382 от КЗ, макар и обезпечаващ изпълнението на договор за заем, да се счита за елемент на
последния, след като самият законодател с императивна правна норма не е уредил подобно
положение;
-не е съобразена ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО на Eевропейския парламент и на Съвета
от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити- съображение 7 и 9, както
и цитираната практика на Съда на ЕС.
Отговор на въззивната жалба, редовно връчена лично на ответната по жалбата страна,
не е постъпил.
В о.с.з. пред въззивната инстанция страните не се явяват. Постъпило е писмено
становище от въззивника.
При извършената по реда на чл. 269-273 ГПК проверка, съдът констатира, че жалбата
е допустима, разгледана по същество- ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Решението е валидно и допустимо.
Предявеният иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК във вр.с чл. 240 и
сл. и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, е след проведено заповедно производство по чл. 410 ГПК, в което
срещу издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение, връчена на ответницата, е
депозирано възражение (л.17 от първоинстанционното производство), искът е предявен в
указания от заповедния съд срок, с предмет вземанията по заповедта за изпълнение, поради
което е процесуално допустим, както и предявеният, в условията на евентуалност,
осъдителен иск.
Главният иск е обоснован с твърденията, че ответницата не е заплатила две
последователни падежирали вноски по отпуснатия й кредит, довело до автоматична
предсрочна изискумост на цялото задължение по кредита, считано от 20.03.2018 г. (която
дата представлява падежа на 14-та погасителна вноска), без да е необходимо изпращане на
съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост (чл. 5 от Условия по
договора); задължението (главница, възнаградителна договорна лихва и обезщетение за
забава) не е погасено и към настоящия момент. Исковата претенция е:
13 563,31 лв.- главница за периода 20.02.2018 г. - 20.01.2022 г.;
55.98 лв.- договорна/възнаградителна/ лихва за периода 20.02.2018 (падеж на
първа неплатена погасителна вноска) - 20.03.2018г.(датата на настъпила предсрочна
изискуемост);
4
1 515,73 лв.- лихва/обезщетение/ за забава, за периода 21.03.2018 г. - до подаване на
заявлението в съда,
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
По предявените в условията на евентуалност осъдителни искове, в случай че
съдът не уважи изцяло или частично установителните искове, ищецът заявява, че с исковата
молба уведомява ответницата за предсрочната изискуемост на непадежиралите по
процесния Договор към 22.08.2019 г. главници по погасителни вноски от № 32 до № 60
включително, с падежни дати от 20.09.2019 г. до 20.01.2020 г., съгласно погасителния план
към Договора, равняващи се на сумата 8 444.42 лв. (която сума е част от претендираната в
осъдителния иск главница 13 563.31 лв.) и предявява следните искови претенции:
13 563,31 лв.- неизплатената главница за периода 20.02.2018- 20.01.2022г.;
2 631.73 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода 20.02.2018 /падеж на
първа неплатена погасителна вноска/ – 22.08.2019 г./датата на подаване на исковата молба/;
1 515,73лв.- лихва/обезщетение/ за забава, за периода 21.03.2018 г. - до датата на
подаване на исковата молба (22.08.2019),
законната лихва върху главницата, считано от датата по подаване на исковата молба
до окончателното погасяване на дълга.
Претендира разноски в заповедното и в исковото производство.
В с.з. от 10.06.2020 г., на осн.чл. 214 ал. 1 от ГПК, е допуснато изменение на тази
искова претенция, в следните ЧАСТИ: 1.договорна лихва за периода 20.02.2018г.-22.08.2018
г.- намаление от 2631,73 лв. на 1673,18 лв., 2. Обезщетение за забава за периода
21.03.2018г.- 22.08.2019 г.- увеличение от 1515.73 лв. на 1959,15 лв.- както следва:
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, отвеницата , редовно призована, не е депозирала
такъв. Депозирала е в срок възражение в заповедното производство, което съгласно
задължителни указания в т.11а от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г.,
ОСГТ, подлежи на разглеждане.
За да се произнесе по същество, въззивната инстанция съобрази следното:
По депозирано от ищеца заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против
ответника/длъжника/ Р. Д. Д. от гр. Търговище, заповедният съд е издал заповед №
480/13.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредил длъжникът
да заплати: сумата от 13 563,31 лв., представляваща главница по цедирано на заявителя от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД задължение по Договор за потребителски кредит №
PLUS-14404735 от 11.01.2017 г., обявено за предсрочно изискуемо, считано от 20.03.2018 г.,
ведно със законната лихва от 07.05.2019 г., до изплащане на задължението; договорна
лихва в размер на 55,98 лв. за периода от 20.02.2018 г. до 20.03.2018 г. и обезщетение за
забава в размер на 1 515,73 лв. за периода от 21.03.2018 г. до 06.05.2019 г., на осн. чл. 410,
ал. 1, т. 1 от ГПК, както и разноските по делото: 354,22 лв. д.т. и 100 лв.
5
юриск.възнаграждение. Посочено е в заповедта, че съобразно заявлението вземането
произтича от следните обстоятелства: „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е цедирал на
настоящия заявител вземането си по Договор за потребителски кредит № PLUS-14404735 от
11.01.2017г., обявено за предсрочно изискуемо, считано от 20.03.2018г., сключен с
длъжника с Договор за цесия от 27.07.2017г.(Приложение № 1/17.10.2018г.), като заявителят
твърди, че цесията е съобщена на длъжника по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД и до момента
задължението остава непогасено.
Заповедта е връчена на длъжника лично, на 09.07.2020 г. (л. 16) и в законния срок е
подадено писмено възражение (л.17), в което се сочи, че „договорът е недействителен, а
лихвите са твърде високи и противоречащи на закона и добрите нрави“.
Ищецът като цесионер основа вземането си на сключен между цедента – „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжника Договор за потребителски кредит № PLUS-
14404735 от 11.01.2017г. и съответно Договор за цесия от 27.07.2017г.(Приложение №
1/17.10.2018г.).
На 11.07.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
кредитополучателят Р. Д. Д. е сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS-
14404735, със следните параметрите: размер на кредита – 15 500 лв.; застрахователна
премия 3 487.20 лв.; общ размер на кредита 15 500 лв.; такса ангажимент 387.50 лв.; брой
погасителни вноски - 60 бр.; месечна погасителна вноска – 385.92 лв.; обща стойност на
плащанията- 23 155.20 лв.; годишен процент на разходите /ГПР/ 11.33 %; лихвен процент -
9.69%. Дата на първо плащане – 20.02.2017 г. В договора, в табличен вид, е инкорпориран
погасителния план, в който са посочени: пореден № на вноска, падежна дата; размер на
вноската, оставаща главница в лева. Съгласно приложените Условия по договора (чл. 2).
„Размерът на предоставения с договора заем е равен на сумата, посочена в поле „Общ
размер на кредита“ (15 500 лв.); посочената сума в поле „Застрахователна премия“ (3487,20
лв.) е разделена на равен брой вноски, съответстваща на посочения брой вноски в поле
„Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле
„Месечна погасителна вноска“. Кредитополучателят заплаща и „такса ангажимент“ (387,50
лв.), срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на
§ 1, т. 5 от ЗПК, която такса кредиторът удържа от общия размер на кредита при
усвояването му от кредитополучателя (15 500- 387.50 = 15 112.50). В чл.3 от Условията е
дефинирано, че „погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита,
ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора т.е. последната е
възнаградителната лихва“. Съгласно чл. 5 от Условията „ при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер
на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна
вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата
на втората непогасена вноска, вземането на кредитора, става предсрочно изискуемо, в
целия му размер,, включително всички определени от договора надбавки ведно с
дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от
6
кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост“.
Договорът, Условията по договора, Медицински въпросник за приемане на
застраховане и Сертификата за застраховката са подписани от кредитополучателя като
клиент.
Видно от параметрите по процесния договор, общият размер на кредита е 15 500 лв.,
като по силата на чл. 2 от Условията по договора, след еднократното удържане на „такса
ангажимент“ от 387.50 лв., оставащата нетна сума, усвоена от кредитополучателя е 15
112.50 лв. – това е и сумата, преведена от кредитора на кредитополучателя с платежно
нареждане от 12.01.2017 г. (л. 81- към ССЕ).
Видно от посоченото в договора и Общите условия, застрахователната премия
(3487.20 лв.) е разделена на равен брой вноски (60 бр.) и тази вноска за застраховка (58.12
лв./ е част от всяка месечна погасителна вноска, която по договора е в размер на 385.92 лв.
В стойността на отпуснатия кредит е включена и сумата от 387,50 лв. (еднократна такса
ангажимент , представляваща 2,5% от размера на кредита – срещу която кредиторът
сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т. 5 от ЗПК.
Ищецът счита, че тъй като кредиторът е небанкова финансова институция, не е
длъжен преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК да уведомява длъжника-
кредитополучател по договора, че е обявена предсрочна изискуемост. Изрично с исковата
молба е отправено уведомление до ответницата за предсрочната изискуемост на
непадежиралите главници по погасителни вноски към 22.08.2019 г. - датата на подаване на
исковата молба /от № 32 до № 60 вкл., с падежни дати от 20.09.2019г. до 20.01.2022г./,
равняващи се на сумата от 8 444.42 лв., която е част от главницата от 13 563.31 лв. по
предявения в условията на евентуалност осъдителния иск.
Съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен
на 27.07.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като цедент и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, като цесионер, страните се съгласяват, че цедентът регулярно
ще прехвърля на цесионера станали ликвидни и изискуеми вземания, срещу заплащане на
покупна цена от страна на цесионера, при условията и сроковете, определени в настоящия
договор, които вземания ще се индивидуализират в Опис във вид и форма на допълнително
споразумение, като от Приложение № 1 (л.15- 25), се установява, че процесният ДПК PLUS-
14404735, с длъжник-ответницата, е вписан под № 131 – с посочени остатък към 17.10.2018
г. - 16974,27 лв., от които: главница - 13 563,31 лв., договорна лихва- 2671,73 лв., лихва за
просрочие- 779,23 лв. Въз основа на пълномощно от цедента, ищецът „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД е изпратил уведомително писмо до длъжника с изх.№ УПЦ-П-БНП/
PLUS-14404735 от 22.10.2018 г. по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, неполучено от адресата и върнато на
15.11.2018 г. Същото уведомително писмо е изпратено повторно на 07.08.2019г., но тъй
като адресатът не е открит на адрес и телефон, е върнато на 14.08.2019 г.
От писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза, назначена по искане на
ищеца, и прието от първоинстанционния съд в проведеното на 26.02.2020 г. открито
7
заседание, се установява, че кредитополучателят е извършвал плащания по кредита: в
размер общо 4 635.36 лв., с която сума са погасени договорна лихва, лихва за просрочие и по
застраховка - общо 2 698.67 лв., и главница - 1 936.69 лв. Установява се, че месечната
погасителна вноска от 385.92 лв. се формира от: нарастваща вноска за дължима главница,
намаляваща вноска за договорена възнаградителна лихва (посочена като в таблиците като
„дължима лихва“) и константа - вноска от 58.12 лв. - главница по застраховка.
Съгласно т. 2 от ССЕ, размерът на неплатената главница е 12 999.44 лв., неплатената
възнаградителна лихва е 2 734.96 лв. по договора за кредит за периода от 20.02.2018 г.
/падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.01.2022 г. /падеж на последна
погасителна вноска/. Тъй като първата неплатена изцяло погасителна вноска е от
20.11.2017г. /частично платена/ до 20.01.2018г., то размерът на неплатената главница за този
едномесечен период е 563.87 лв. или общо за периода от 20.11.2017г. до 20.01.2022г. е
13563.31 лв. неплатената главница.
Съгласно т.3 от ССЕ размерът на неплатената главница за периода от 20.02.2018г.
/падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.04.2019г. /дата на последна
падежирала вноска към момента на подаване на заявление по чл.410 от ГПК/ е в размер на
3 537.37 лв.
По т. 4 от заключението, размерът на неплатената главница по договора за периода
20.05.2019г. /дата на първа падежирала вноска след подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК на 07.05.2019г./ -до 20.01.2022 г. е 9 462.07 лв.
По т. 5 от ССЕ - размерът на неплатената договорна лихва за периода от
20.02.2018г. до 22.08.2019 г. /дата на подаване на исковата молба/ е 1 673.18 лв.
Съгласно т.6 от ССЕ: Размерът на обезщетението за забава, начислено върху
главницата от 13 563.31 лв. за периода от 21.03.2018 г. /денят, следващ датата на настъпване
на предсрочна изискуемост/ до 07.05.2019 г. /дата на подаване на заявление по чл.410 от
ГПК/ е 1 556.01 лв.
По т.7 от ССЕ: Размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата от
13 563.31 лв. за периода от 21.03.2018г. /денят следващ датата на настъпване на предсрочна
изискуемост/ до 22.08.2019г. /дата на подаване на исковата молба/ е 1 959.15 лв.
Първата неплатена погасителна вноска е с падеж 20.01.2018 г.
При така установеното от фактическа страна, въззивът прави следните правни
изводи:
По предявените главни установителни искове:
Искове с правно осн.чл. 422 във вр. чл. 415 във вр.с чл. 240 ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. с
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
В производството по иск за установяване съществуването на вземане, произтичащо
от сключен между страните договор за заем/кредит, в тежест на ищеца е да докаже
качеството си на кредитор, факта, от който произтича вземането му, както по основание,
8
така и по размер, в случая- валидно сключен договор за цесия; уведомяване на длъжника за
извършената цесия; валидно сключен договор за заем, сключен с цедента; че цедентът е бил
изправна страна по договора за заем, като е изпълнил всички свои задължения по договора
за заем; че е налице виновно неизпълнение на договора от страна на ответника, и забавата
на длъжника. При оспорване на иска - ответникът следва да докаже възраженията си за
недължимост, респ. частична недължимост.
Ищецът е доказал по безспорен начин възникналото облигационно правоотношение,
по силата на договор за потребителски паричен кредит PLUS-14404735 от 11.01.2017 г.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и кредитополучателя Р. Д. Д. , и
последващия Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
27.07.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД- цедент и „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД-цесионер и Приложение № 1/17.10.2018 г.
Ответницата, не е получила писменото уведомление по чл. 99 ал. 3 ЗЗД, тъй като не е
бил открита на адресите, въпреки двукратното изпращане на уведомителни писма. В случая
изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера,
достигнало до длъжника с нея (връчена ИМ и приложения на 20.11.2019 г.) съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на осн. чл. 99, ал. 4 ЗЗД (в този смисъл
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК; решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.,
ТК; решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК.) Като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Наред с изложеното, следва да се посочи и
следното: Доколкото уведомлението по реда на чл.99 ал. 4 от ЗЗД е предвидено в полза на
длъжника - с цел да го предпази от двойно плащане на едно и също задължение, право на
длъжника е да възрази за липсата на уведомяване за цесията, само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил паричното си задължение на стария кредитор или на овластено
от него лице до момента на уведомлението. Фактът кога и на кого е връчено уведомлението
за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото
безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение по договора за заем
не е погасено (Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и
Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/201Зг., ТК) - както е и в конкретния
случай.
Няма спор по делото, че кредитодателят е изпълнил задължението си по договора и е
превел на кредитополучателя сумата от 15 112,50 лв., при договорен кредит 15 500,00 лв.,
от която сума е удържана „такса ангажимент“ към датата на усвояване на кредита, съобразно
условията на договора.
Безспорно е установено и обстоятелството, че длъжникът по ДПК е направил
9
частични плащания в общ размер 4 635.36 лв., като последното плащане е на 21.03.2018 г.
(ССЕ- л.73).
Няма спор по делото, че сключеният между страните договор попада в приложното
поле на Закона за потребителския кредит (ЗПК).
В тази връзка, на първо място, съдът дължи произнасяне по направеното възражение
от ответника за недействителност на договора в депозираното в заповедното производство
възражение в срока по чл. 114 ГПК ( т. 11а от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело
№ 4/2013 г., ОСГТК), предвид и задължението за служебна проверка.
Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК) договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение
на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите
за потребителски кредити. Предвид тези разпоредби, следва да се приеме, че договорът за
кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се
отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.
Договорът за кредит, както и останалите търговски сделки, се подчинява на общите
правила за сключването и действителността на сделките, установени в гражданското право с
разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени особени правила
за сключването и действителността му.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът следва да е сключен в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК
законодателят е определил необходимото съдържание на договора за потребителски кредит,
като с оглед разпоредбата на чл. 22 от ЗПК следва да се приеме, че визираните в същата
изрично изброени реквизити са съществени и липсата им е предпоставка да се приеме, че
договорът е недействителен (чл. 23 във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК).
При подробната преценка и съпоставка на клаузите в процесния договор с
разпоредбите на ЗПК, въззивният съд намира, че сключеният с ответницата договор
отговоря на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно изискванията на чл. 22 от
ЗПК. Договорът е сключен във формата и съобразно изискванията на чл. 10 ал. 1 от ЗПК.
Посочен е общият размер на кредита и условията за усвояването му, съгласно чл. 11, ал. 1, т.
7 от ЗПК, лихвеният процент по кредита, услровията за прилагането, съгласно чл. 11, ал. 1,
т. 9 от ЗПК, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно чл. 11,
10
ал. 1, т. 10 от ЗПК, условията за издължаване на кредита от потребителя, вкл. погасителен
план с информация за размера, броя, периодичността и датите на изплащане на кредита,
условията относно правото на отказ и др., съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11-12 от ЗПК, както и
условията за отказ, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. ЗПК. Договорът съдържа Общи
условия (нар. Условия по договора), които са неразделна част от него и са подписани на
всяка страница от страните, съгласно чл. 11 ал. 2 от ЗПК. Подписани на всяка страница са и
останалите документи, във връзка с параметрите по кредита – относно застрахователната
премия, нейното включване в дължимите суми по договора.
В случая договореният погасителен план е инкорпориран в самия договор за заем - с
посочени бр. погасителни вноски и точни дати за погасяване, с фиксирана точна сума. За да
е действителен договорът, за който няма променяща се лихва, а тя е договорена точно, не е
необходимо погасителният план да съдържа разбивка на това вноската какви части от
лихвата и главницата погасява. Съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК договорът трябва
да съдържа „ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски….“. Това е изискването на закона, а второто предложение касае
случаи при вноски, дължими при различни лихвени проценти, какъвто не е настоящият
случай. Именно затова договорът не противоречи на закона и в тази част.
Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че договорът, съобразно
изискванията на ЗПК, е действителен.
При служебната проверка, предвид и бланкетното възражение, с оглед посочените в
договора ГПР и лихвен процент съдът не констатира договорените лихви по кредита да са
прекомерни, да противоречат на закона и добрите нрави.
В договора ясно са разписани параметрите, от които се определя как се изчислява
размера на месечната погасителна вноска от 385,92 лв., включваща главница, лихва и
застраховка, съобразно погасителния план, инкорпориран в договора; съответно ясно е
посочен и размера на „общата сума, дължима от потребителя“, а именно: 385,92 х 60 = 23
155,20 лв. Ясно очертаните параметри дават основание за извод, че ответницата е била във
възможност да разбере икономическите последици от сключения договор още при
подписването му; договорът посочва по ясен и кратък начин съответните конкретни данни,
които задължително следва да се съдържат в него (съобразно изложените по-горе
съображения), и дава възможност потребителят да прецени обема на своето задължение,
което е в съответствие с приетото в ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО на Eевропейския парламент и
на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, и в частност
чл. 10, параграф 2, във връзка със съображение 31 от Директивата.
По същество- относно размера на дължимите суми:
Настоящият въззивен състав споделя съдебната практика, съгласно която
необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост
намира проявление и по отношение на небанковите финансови институции, каквато се явява
ищецът. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
11
ВКС ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. За настъпването на
предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може
договорното изменение да прояви действието си. Този извод се подкрепя и с аргумент за по-
силното основание, доколкото правният статут на банките изисква по-благоприятното им
нормативно третиране в сравнение с финансовите институции, което пряко следва и от
Решение № 12 от 02.10.2012 г. по к. д. № 4/2012 г. на КС, а при възприемане на извода, че
предсрочната изискуемост ще следва да се съобщава само от банките, но не и от
финансовите институции, очевидно този принцип ще се наруши, но по-важното – така ще се
наруши и принципът за правна сигурност и предвидимост в уредбата на потребителските
кредити, което е недопустим правен резултат. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е
императивна и нейното тълкуване е подчинено на принципа за защита на по-слабата страна,
поради което следва да се прилага във всички хипотези на предоставяне на потребителски
кредит. В този смисъл, доколкото в случая не се твърди, нито са налице доказателства
кредиторът да е изпълнил задължението си за уведомяване на кредитополучателя за
настъпване на предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (06.05.2019 г.), то съдът приема, че не са налице
основанията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на осн.чл. 5 от ОУ, поради
което и към момента на подаване на заявлението вземането не е било изискуемо в пълния
му размер. Предвид изложеното намира за неоснователно твърдението на ищеца за
настъпила предсрочна изискуемост на цялото задължение до ДПК на 20.03.2018 г.
Съгласно дадените указания в т. 9 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на
ВКС, и постановените в последствие по реда на чл. 290 от ГПК : решение № 184 от
4.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60361/2016 г., IV г. о., ГК, решение № 15/09.05.2017 г. по т. д.
№ 60034/2016 г. на І г. о. на ВКС, решаващият съд следва да вземе под внимание всички
падежирали вноски до приключване на съдебното дирене, настъпването на които падежи се
явяват нововъзникнали факти от значение за спорното право, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 3 от ГПК.
Съобразявайки задължителните указания в т. 1 от ТР № 8 от 02.04.2019 г., след като
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника ПРЕДИ подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, предявеният в настоящото
производство установителен иск е допустим и може да бъде уважен само за вноските, с
настъпил падеж към датата на формиране на СПН. Както е посочено в мотивите към т.1.2 от
цитираното ТР 8/2019 г. „ Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде
направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното
дирене в съответната инстанция /първа или втора/, а не в деня на предявяване на иска“.
Приложено към настоящия казус – предявеният установителен иск досежно
главницата е основателен в размер на 8 386.22 лв., представляваща главница по
претендираните и падежирали към датата на о.с.з. пред въззивната инстанция (26.10.2020 г.)
12
незаплатени погасителни вноски за периода 20.02.2018 г.- 20.10.2020 г.
С обжалваното решение е уважен иска до размер 6968.13 лв. (за периода 20.02.18 –
20.05.2020), поради което и предвид гореизложеното, в отхвърлителната му част, за сумата
над 6 968,13 лв., решението следва да бъде отменено и уважен предявения иск за още
1 418.09 лв. (падежирали непогасени вноски за периода 21.05-20.10.2020 г.).
По иска за договорна/възнаградителна лихва – предвид заключението на ССЕ искът е
основателен в пълен размер: 55.98 лв., за периода 20.02.2018 г.-20.03.2018 г.
По иска за обезщетение за забава за периода 21.03.2018 – 06.05.2019 г.:
Изхождайки от данните, посочени в заключението на ССЕ, извършвайки
преизчисление, съобразно падежиралите вноски (вж. таблица № 1), съдът намира, че
дължимото обезщетение за забава, под формата на законната лихва (чл. 86 ал. 1 от ЗЗД) е в
размер на 662,40 лв., в какъвто размер е основателен този иск (съответно, до пълния
предявен размер от 1515.73 лв. е неоснователен), поради което обжалваното решение следва
да бъде отменено в тази му отхвърлителна част и в този размер да бъде уважен иска, в
останалата отхвърлителна част – решението е правилно, макар и по съображения, различни
от тези, изложени от РСТ. Изчисленията, заложени в отговора на т.6 от ССЕ, са въз основа
на главница 13 563.31 лв., поради което и съдът извърши преизчисляване, съобразявайки
падежиралите непогасени вноски и исковия период.
По предявените в условията на евентуалност осъдителни искове:
С исковата молба са предявени кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове, като главни искове, и в условията на евентуалност, в случай че съда
не уважи изцяло или частично главните искове, са предявени кумулативно обективно
съединени осъдителни искове.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 11“б“ от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по
ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в производството по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е
недопустимо да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед
за изпълнение и не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за
изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което
произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера
на иска, въвеждането в това производство на друго основание, от което произтича
вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, то
ищецът може да стори с осъдителен иск само при условията на евентуалност, като се
съобрази с чл. 210 ал.1 ГПК.
В случай, че бъде отхвърлен установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вноските с
ненастъпил падеж, респ. за частта от кредита, за която кредиторът е считал, че е настъпила
предсрочна изискуемост, не се преклудира правото на кредитора да предяви отхвърлените
по установителния иск сумите по съдебен ред. Това право може да се упражни с осъдителен
иск, включително съединен с иска по чл.422. ал.1 ГПК. /Решение по реда на чл.290 ГПК - №
139/05.11.2014 г. по дело № 57/2012 г. на ВКС, ТК, I т.о., с докладчик съдия Тотка Калчева/.
13
Доколкото предявеният главен установителен иск е частично отхвърлен, то
съдът дължи произнасяне по предявените в условията на евентуалност осъдителни
искове – за главница, възнаградителна лихва, обезщетение за забава.
Съгласно установена съдебна практика на съдилищата, вкл. и на ВКС, предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
й /напр. Р № 139 от 05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 год. на I т. о. на ВКС; Р № 114 от
07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 год. на II т.о. на ВКС и Р № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. №
193/2018 год. на I т. о./ Волеизявлението за предсрочна изискуемост на кредитора, може да
е обективирано не само в нарочно писмо/уведомление, нотариална покана или в исковата
молба, но и в друг, връчен на длъжника документ. Този документ може да бъде преписът от
исковата молба, но възможността не се изчерпва с него. /Решение № 6/04.04.2019 по дело №
917/2018 г. на ВКС, ТК, I т.о./.
Съгласно т. 2 от ТР № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК,
„Размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането“.
В случая, предсрочната изискуемост на непадежиралите по процесния ДПК към
22.08.2018 г. (датата на предявяване на исковете пред РС) главници по погасителни вноски
от № 32 до № 60 вкл., с падежни дати 20.09.2019 г.- 20.01.2022 г., съгласно погасителния
план (равняващи се на 8 444,42 лв.) е настъпила на 20.11.2019 г. (датата на връчване на
препис от ИМ и приложения на ответницата).
Предвид установеното по делото и съобразявайки горецитираната съдебна практика,
по предявените осъдителни искове, съдът преценява следното:
По иска за главница: 13 563.31 лв.
Доколкото с въззивното решение се уважава предявения главен иск за още 1 418.09
лв. (общо за сумата от 8 386.22 лв.), т.е. отхвърлителната част е за сумата от 5176.78 лв., това
следва да бъде съобразено при произнасянето по евентуалния иск.
Съобразно т. 2 от заключението на ССЕ, неоспорено, размерът на незаплатените
задължения по договора, изцяло, възлиза на общата сума 12 999.44 лв.
Следователно, предвид уважения размер на установителния иск за главница, то
осъдителния иск се явява основателен за сумата от 4613,22 лв. (12 999.44 – 8 386.22), в какъв
размер следва да бъде уважен, в останалата част- отхвърлен, като неоснователен. Върху тази
главница следва да бъде присъдена законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата малба до окончателното изплащане на задължението..
Районният съд е уважил този иск за сумата от 6 031.31 лв. (12 999.44 – 6986.13).
Доколкото обаче, с настоящото решение въззивният съдът присъжда допълнително 1 418.09
лв. по главния установителен иск (поради новонастъпили факти-падежирали непогасени
14
вноски до датата на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция), в
осъдителната част за сумата от 1 418.09 лв. първоинстанционното решение следва да бъде
обезсилено.
По иска за възнаградителна/договорна лихва, претендирана за периода 20.02.2018 –
22.08.2019 г.:
Съгласно т. 5 от ССЕ, дължимата и незаплатена договорна лихва за периода
20.02.2018 г.- 22.08.2019 г. е в размер на 1673.18 лв. С оглед уважаване на установителния
иск за договорна лихва за сумата 55.98 лв. (за период 20.02.2018 – 20.03.2018г.), то
осъдителният иск се явява основателен за сумата 1 617,20 лв. (1673.18 -55.98) –договорна
лихва за периода 21.03.2018г. – 22.08.2019 г., в какъвто и размер следва да бъде уважен, в
останалата част до пълния предявен размер 1673.18 лв. – отхвърлен, като неоснователен.
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Исковата претенция за обезщетение за забава за период от 21.03.2018г. - 22.08.2019 г.
(датата на предявяване на иска) е в размер на 1959.15 лв., съобразно допуснатото
увеличение на този иск.
Предвид уважения установителен иск по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, съобразно
гореизложените мотиви, тази искова претенция (по аргумент от противното, съобразявайки
т. 2 от ТР, и приетата от съда дата на настъпила предсрочна изискуемост 20.11.2019 г.) е
основателна за сумата от 208.40 лв.- за периода от 07.05.2019г.- до 22.08.2020 г., в какъвто и
размер следва да бъде уважена, в останалата част до пълния предявен размер 1959.15 лв. –
отхвърлена, като неоснователна.
Предвид гореизложените съображения, решението на първоинстанционния съд
следва да бъде изменено в посочените части, съобразно мотивите.
По отношение на разноските:
Ищецът/въззивник е претендирал разноски за заповедното и исковото производство
пред двете инстанции. Ответницата не е направила и не е претендирала разноски.
Заплатените от ищеца в заповедното производство разноски са: д.такса- 354.22 лв., за
претендираното ю.к. възнагражд.- съдът определя дължима сума 100 лв.- на осн.чл. 78 ал. 8
ГПК във вр. с чл. 37 ЗППП вр. с чл. 26 от НЗПП. Общо: 454.22 лв.
В исковото производство пред райония съд: д.такса – 298.31 лв.+55.89 лв., ю.к.
възнаграждение-350 лв. (чл. 78 ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25 ал. 1и 2 от НЗПП),
200лв.-депозит в.л.. Общо: 904.20 лв.
За въззивната инстанция: д.такса-223.28 лв., 350лв.- ю.к. възнаграждение,
Общо:573.28 лв.
Съобразно уважената част от иска, на осн.чл. 78 ал. 1 от ГПК следва да бъдат
определени и дължимите разноски в полза на ищеца, платими от ответницата. Съгласно т.
12 от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе по разноските в заповедното производство с решението по установителния
15
иск/осъдителния иск – съобразно уважената/отхвърлената част. Исковете са уважен
частично, затова и разноските следва да бъдат присъдени на ищеца, съобразно уважената
част, респ.основателността на в.жалба, са както следва: за заповедното производство –
398.63 лв. За исковите производства – 814,67 лв. пред РС, във въззивното производство –
342,98 лв.
Предвид горното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта
за разноските, като вместо него се постанови решение с присъждане на разноски в
горепосочените размери.
С оглед размера на исковата претенция, тъй като се касае за иск срещу потребител,
решението подлежи на касационно обжалване – по аргумент от разпоредбата на чл. 280, ал.
3, т. 1 във вр. с чл. 113 от ГПК.
Водим горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 213/12.06.2020 г., постановено по гр.д. № 1446/19 г. по описа
на PC - гр. Търговище, в СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ по предявените установителни претенции с
правно осн.чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК, както следва : 1. В частта, с която ОТХВЪРЛЕН
предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, против Р. Д. Д. от гр.
Търговище, иск за признаване СЪЩЕСТВУВАНЕТО на ВЗЕМАНЕ по реда на чл. 422 във
вр. чл.415 ал.1 от ГПК, в размер над 6 968.13 лв. до 8 386.22 лв.- неплатената главница по
цедирано на заявителя от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД задължение по Договор за
потребителски кредит № PLUS-14404735 от 11.01.2017 г., за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 480/13.05.2019 г. по
ч.гр.д. № 821/2019 г. по описа на РС-Търговище; 2. В частта, с която е отхвърлен предявения
установителен иск за сумата 55.98 лв.- договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
20.02.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.03.2018 г. /твърдяна дата
на настъпила предсрочна изискуемост/; 3. В частта, в която е отхвърлен установителния иск
за сумата 662.40 лв. – лихва/обезщетение/ за забава за периода от 21.03.2018г. до
06.05.2019г., като вместо него В ТАЗИ МУ ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД гр. София, ЕИК *********, гр.София, бул. ”Д-р Петър
Дертлиев“, № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, представлявано от изп.директор Димитър
Бончев, против РОЗА ДИМЧЕВА ДИНЕВА, ЕГН **********, с адрес: гр. Търговище, ул.
„Граф Игнатиев“ № 14, вх.В, ет.3, ап.8 и с постоянен и настоящ адрес: гр.Търговище, кв.
„Запад“ бл.45, ет.7, ап.39, за сумата от още 1 418.09 лв. (хиляда четиристотин и
осемнадесет лева и девет стотинки), представляваща главница -падежирали непогасени
вноски, за периода 21.05.2020 г.- 20.10.2020 г. (датата на съдебно заседание във въззивната
инстанция), сумата 55.98 лв. (петдесет и пет лева деветдесет и осем стотинки),
представляваща договорна/възнаградителна лихва за периода 20.02.2018 г.- 20.03.2018 г.;
16
както и сумата от 662,40 лв. (шестстотин шестдесет и два лева и четиридесет стотинки) –
представляваща обезщетение за забава, на осн.чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, върху падежирали
неплатени главници, за периода 21.03.2018 г.- до 06.05.2019 г. (датата на подаване на
заявлението в заповедното производство), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане,
цедирано на заявителя “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и представляващо задължение по Договор за
потребителски кредит № PLUS-14404735 от 11.01.2017 г., е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 480/13.05.2019 г. по ч.гр.д. № 821/2019 г. по
описа на РС-Търговище - на осн.чл. 422 вр. с чл. 415 ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240 ал. 1 и
ал. 2 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата обжалвана част по отношение на
предявените установителни искове.
ОТМЕНЯ решение № 213/12.06.2020 г., постановено по гр.д. № 1446/2019 г. по
описа на PC- Търговище, в СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ по предявените, в условията на
евентуалност, осъдителни искове с правно основание чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД и
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, , както следва : 1. В частта, с която ОТХВЪРЛЕН предявения от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД против Р. Д. Д. от гр. Търговище,
осъдителен иск в размер до 1 617.20 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва
за период от 20.02.2018г. до 22.08.2019г., както и в ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявения осъдителен иск в размер до 208,40 лв. - лихва /обезщетение/ за забава за периода
от 21.03.2018г. до 22.08.2019 г., като вместо него В ТАЗИ МУ ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА РОЗА ДИМЧЕВА ДИНЕВА, ЕГН **********, с адрес: гр. Търговище,
ул. „Граф Игнатиев“ № 14, вх.В, ет.3, ап.8 и с постоянен и настоящ адрес: гр.Търговище, кв.
„Запад“ бл.45, ет.7, ап.39, ДА ЗАПЛАТИ на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.
София, ЕИК *********, гр.София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда
„Лабиринт“, ет.2, представлявано от изп.директор Димитър Бончев, сумата 1 617.20 лв.
(хиляда шестстотин и седемнадесет лева и двадесет стотинки), представляваща договорна
/възнаградителна/ лихва, върху падежирали непогасени главници, за период от 20.02.2018г.
до 22.08.2019 г., както и сумата 208.40 лева (двеста и осем лева и четиридесет стотинки),
представляваща обезщетение за забава падежирали непогасени вноски по кредита, за
периода от 07.05.2019 г. до 22.08.2019 г.(датата на подаване на исковата молба), ведно със
законната лихва за забава върху главницата от 4613.22 лв., считано от датата на предявяване
на иска- 22.08.2019г. до окончателното погасяване на задължението по Договор за
потребителски кредит № PLUS-14404735 от 11.01.2017 г. – на осн.чл. 79 ал. 1 във вр. с чл.
240 и сл. от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОБЕЗСИЛВА решение № 213/12.06.2020 г., постановено по гр.д. № 1446/19 г. по
описа на PC-Търговище, в ЧАСТТА, с която е уважен предявения иск с правно осн.чл. 79 ал.
1 във вр. с чл. 240 ал. 1 и 2 от ЗЗД в частта за сумата от 1418.09 лв. – присъдена с
настоящото решение по предявения главен установителен иск, с правно осн.чл. 422 вр. с чл.
17
415 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му отхвърлителни части по
горепосочените осъдителни искове.
ОТМЕНЯ решение № 213/12.06.2020 г., постановено по гр.д. № 1446/19 г. по описа
на PC-Търговище, в ЧАСТТА за РАЗНОСКИТЕ, като вместо него в тази му част
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА РОЗА ДИМЧЕВА ДИНЕВА , ЕГН **********, с адрес: гр. Търговище,
ул. „Граф Игнатиев“ № 14, вх.В, ет.3, ап.8 и с постоянен и настоящ адрес: гр.Търговище, кв.
„Запад“ бл.45, ет.7, ап.39, ДА ЗАПЛАТИ на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.
София, ЕИК *********, сумата 398.63 лв. - разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 821/2019 г. по описа на РС-Търговище, сумата 814,67 лв. – разноски в
първоинстанционното исково производство и сумата 342,98 лв. – разноски за въззивната
инстанция, на осн.чл. 78 ал. 1 и ал. 8 вр. с чл. 273 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните,
пред Върховен касационен съд, при наличието на основанията по чл. 280 ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18