Решение по дело №20542/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14583
Дата: 14 декември 2022 г.
Съдия: Яна Марио Филипова
Дело: 20221110120542
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14583
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110120542 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Д. Г. Ж. против „Т. С.“ ЕАД с искане да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата в размер на 313,66 лева, представляваща начислена и претендирана от
ответника незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от месец април 2010
г. до месец декември 2010 г. за топлоснабден имот - апартамент №, находящ се в гр. С., ж. к.
„О.“ , бл., вх. , с абонатен №.
В исковата молба са изложени твърдения, че при извършена справка в деловодството
на ответното дружество ищцата установила, че за процесния топлоснабден имот била
открита партида с титуляр Г. М. Ж. ( наследодател на страната), по която фигурирали
изтекли по давност вземания. Процесуалният представител на страната поддържа, че
служители на „Т. С.“ ЕАД претендирали заплащане на погасените по давност суми, като при
липса на доброволно изпълнение щели да пристъпят към принудително събиране. В
исковата молба са изложени съображения, че между страните не е налице валидно
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, ответното
дружество не е доставило енергия на посочена в счетоводните записвания стойност, а в
условията на евентуалност, че вземането е погасено по давност, поради което Д. Г. Ж. - Д. не
дължи заплащане на извънсъдебно претендираната сума от 313,66 лева. Направено е искане
сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответното
дружество.
В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва навените в исковата молба твърдения и правни изводи.
Процесуалният представител на страната поддържа, че ответникът не оспорва, че към датата
на подаване на исковата молба вземането е погасено по давност, като дружеството не е
претендирало заплащане на сумите, поради което признава исковата претенция. В
подадения отговор са изложени доводи, че дружеството не е дало повод за завеждане на
делото, поради което и доколкото признава исковата претенция, разноските по делото
следва да се възложат върху ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
1
В доказателствена тежест на ищеца по предявения отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, че по партида с абонатен номер
ответникът за периода от месец април 2010 г. до месец декември 2010 г. е начислил
процесната сума за доставена топлинна енергия за процесния имот, както и че с поведението
си ответното дружество е дало повод за завеждане на делото.
При съобразяване на наведените от страните твърдения, на основание чл. 146, ал. 1, т.
4 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че за процесния
имот, представляващ апартамент №, находящ се в гр. С., ж. к. „О.“ , бл., вх. , при ответното
дружество е открита партида с титуляр Г. М. Ж. – наследодател на ищцата – Д. Г. Ж. - Д., по
която за периода от месец април 2010 г. до месец декември 2010 г. е начислено задължение в
размер на 313,66 лева, представляващо незаплатена цена на топлинна енергия, както и че
процесните суми са погасени по давност. Предвид изложеното съдът намира, че
предявеният отрицателен установителен иск е основателен.
По въпроса за съдебните разноски, съдът намира следното:
Ответникът поддържа, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предпоставките
по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: 1/ да не
е дал повод за завеждане на иска и 2/ да признае иска. В случая по съществото си искът е
признат с отговора на исковата молба.
Относно даването повод за завеждане на делото, настоящият съдебен състав намира
следното:
Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни
мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради
изтекла погасителна давност. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако е
разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или е дал
друг повод за предявяването на иска. Кредиторът има право да претендира вземането си от
длъжника и, ако го получи то ще е надлежно, дори и ако плащането е направено след
изтичането на давността за вземането /чл. 118 от ЗЗД/. Същевременно той не е задължен да
съобразява изтеклата в полза на длъжника погасителна давност и сам да намалява размера
на претенцията си с евентуално погасената по давност част от задължението. В
разглеждания случай не са представени доказателства и не може да се приеме, че ответникът
е предприел действия или е оспорил предявения иск, респ. с поведението си същият не е дал
повод за завеждане на делото и е признал иска.
По делото не са представени никакви доказателства, от които да се установява, че
ответникът е претендирал било от наследодателя Г. М. Ж., било от ищцата Д. Г. Ж. - Д.
процесната сума, респ. че е предприел спрямо страната каквито и да било конкретни
действия за събирането й по принудителен ред.
Обстоятелството дали към 2010 г. са издадени фактури за процесните вземания не би
могло да бъде разглеждано като повод за завеждане на делото. Начисляването на сумите и
незаличаването им служебно в счетоводните регистри на ответника също не е поведение
несъвместимо с приложението на последиците на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото длъжникът
може да реши да изпълни задължението си по арг. от чл. 118 ЗЗД.
Изрично в Определение № 4077/09.05.2022 г. по ч. гр. д. 2360/2022 г. по описа на
СГС, ЧЖ – I – A състав, разглеждащо идентичен казус на предявен отрицателен
установителен иск от ищцата по настоящото дело срещу „Т. С.“ ЕАД, е прието, че
отразяването във фактури или в съобщения към фактури за суми за топлинна енергия, част
от които са за задължения с изтекла погасителна давност, както и изявление на служител
при ответника за тяхното събиране по принудителен път, не обективира такова поведение.
Погасените по давност вземания са естествени и кредиторът продължава да е техен носител,
поради което извънсъдебното поддържане да са дължими не може да се възприеме като
повод за образуване на делото.
Предвид изложеното на основание чл. 78, ал. 2 ГПК на Д. Г. Ж. - Д. не се следват
разноски, като в тежест на ищеца следва да бъдат възложени направените от ответника
2
съдебни разноски за юрисконсулско възнаграждение на процесуалния представител на
страната в размер на 100 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Д. Г. Ж. - Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес в гр. С., ул. „Г.“ №, ет., офис-партер, против „Т. С.“ ЕАД, ЕИК, със седалище
и адрес на управление в гр. С., ул. „Я.“ №, отрицателен установителен иск, че ищецът не
дължи на ответното дружество сумата в размер на 313,66 лева, представляваща начислена от
ответника незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от месец април 2010
г. до месец декември 2010 г. за топлоснабден имот - апартамент №, находящ се в гр. С., ж. к.
„О.“ , бл., вх. , с абонатен №.
ОСЪЖДА Д. Г. Ж. - Д., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. С., ул. „Г.“ №, ет.,
офис-партер, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
ул. „Я.“ №, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, сумата в размер на 100 лева, представляваща
сторени съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ ПОСТЪПВАНЕ в срока за обжалване на съдебното решение на молба по чл.
248 ГПК за изменение на постановения съдебен акт в частта относно разноските препис от
същата без да се докладва на съдията-докладчик да се изпрати за отговор на насрещната
страна в едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото
да се докладва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3