Решение по дело №1534/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1130
Дата: 6 октомври 2023 г.
Съдия: Елизабет Петрова
Дело: 20231000501534
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1130
гр. София, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева

Михаил Малчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000501534 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 06.02.2023г, постановено по т.д. № 7/2021г, Окръжен съд-
Кюстендил, ТК, е осъдил ЗД Бул инс АД да заплати на В. Т. Я. сумата от 60 000лв-
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП, настъпило на 11.09.2019г,
на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, причинено от водач, със застрахована при ответника ГОА.
Съдът не установява съпричиняване на увреждането от страна на ищеца.С решението
си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.
Решението е влязло в сила, като необжалвано, в частта, с която е уважен иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата до 30 000лв, както и в
отхвърлителната част за иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
сумата над 80 000лв, както и по отношение на претендираните имуществени вреди.
Решението на КОС се обжалва с въззивна жалба от ответника ЗД Бул инс АД, в
частта, с която е уважен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
сумата над 30 000лв. Поддържа се, че определеното обезщетение за вреди е завишено,
че обезщетението за неимуществени вреди не е справедливо. Моли решението на ОС-
Кюстендил да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск за заплащане на
1
обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за обжалвания размер.
Ищецът пред КОС, въззиваем пред настоящата инстанция, депозира писмен
отговор на въззивната жалба, с който я оспорва.
На свой ред ищецът В. Я. депозира насрещна въззивна жалба против решението
на КОС в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 60 000лв до 80 000лв. Въззивникът- ищец
поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, поради неправилно
приложение на материалния закон- чл.52 от ЗЗД и поради несъобразяване на всички
обстоятелства, относими към размера на обезщетението за неимуществени вреди.
В о.с.з. въззивникът – ответник „Бул инс”АД се представлява от адв. П., който
поддържа жалбата си, оспорва насрещната въззивна жалба . Моли решението на КОС
да бъде отменено в частта, обжалвана от застрахователя и предявеният иск да бъде
отхвърлен за сумата над 30 000лв. Претендира разноски по делото , съобразно списък-
писмена молба от 02.08.2023г .
Въззивникът с насрещна въззивна жалба В. Я. се представлява от адв. Н., която
заявява, че поддържа жалбата на ищеца, моли същата да бъде уважена. Моли съда да
постанови решение, с което след като съобрази множеството травматични увреждания
на ищеца, последиците от тях, лошите прогнози за здравето на ищеца да уважи
депозираната въззивна жалба изцяло. Претендира разноски по делото , съобразно
списък по чл.80 от ГПК, който представя. Прави възражение, че застрахователят не е
заплатил претендираното като разноски възнаграждение и евентуално, че същото е
прекомерно.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във
въззивната жалба на ищеца.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
2
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ решението на ОС-
Кюстендил е влязло в сила за обезщетението за неимуществени вреди за сумата от 30
000лв, претендирано на процесното основание / се установяват със сила на пресъдено
нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя
по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за съда е установено по обвързващ
начин, че ЗД Бул инс АД дължи на ищеца заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени при ПТП, настъпило на 11.09.2019 от водач
ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” , сключена с
ответника.
Спорен пред настоящата инстанция е въпроса за размера на дължимото се от
ответника на ищеца обезщетение, определен по реда на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Определянето на справедливо обезщетение е
свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства по всяко дело като
например характер и тежест на уврежданията, обстоятелства, при които са настъпили,
интензитет и продължителност на болките и страданията, физически и психически
последици от уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните
икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за
последните и нивата на застрахователно покритие към същия момент. Тези
обстоятелства следва да се преценят в съвкупност, за да се обоснове извод кой е
справедливият размер на дължимото обезщетение за конкретни неимуществени вреди.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищецът е бил на
55години.
По делото е представено споразумение ,одобрено от съда по реда на чл.381 и сл.
от НПК по НОХД № 46/2021г по описа на РС- Дупница,от което се установява, че
застрахованият при ответника Е. К., при процесното ПТП е причинил на В. Т. средна
3
телесна повреда, изразяваща се във фрактура на осем ребра, фрактура на леви напречни
израстъци на три поясни прешлена. В споразумението е посочено, че К. е нарушил
ЗДвП като не е съобразил скоростта си с опасностите по пътя и е управлявал МПС с
превишена скорост.
Споразумението, одобрено от съда , на осн. чл.383 от НПК има последиците на
влязла в сила присъда и съответно на осн. чл.300 от ГПК обвързва гражданския съд
относно обстоятелствата има ли деяние, кой е неговия автор и дали то е
противоправно.
Обвинението , което е било повдигнато на водача на МПС Мерцедес Е. К. е било
за причиняване на телесна повреда при управление на МПС, поради нарушаване на
ЗДвП. Тъй като претърпените увреждания от пострадалия и нарушенията на
извършителя са част от състава на чл.343 и чл.342 от НК, по които членове водачът на
МПС К. е признат за виновен следва, на основание чл. 300 ГПК, че установените в
споразумението увреждания на В. Т. и установените нарушения на ЗДвП от водача на
МПС, се приемат за установени и в гражданския процес, обезщетяващ вредите от
същия деликт.
Сходни увреждания установява и изслушаната пред първата инстанция, СМЕ ,
изготвена от в.л. д-р Н.. От експертизана се установява,че вследствие на ПТП ищецът е
получил фрактури на четири леви и четири десни ребра, фрактури на леви напречни
израстъци на три поясни прешлена, натъртвания на гръден кош и корем вляво,
лекостепенна контузия в паренхима.Според вещото лице възстановителния период на
ищеца е бил около 6 месеца, първоначалните болки са били интензивни за период от
около 2 месеца. Ищецът е изпитвал болки при дишане, което е налагало повърхностно
дишане. Имал е нужда от помощ в ежедневието. Според вещото лице болката при
счупване на множество кости е по-силна от тази, при счупването на една кост. Вещото
лице сочи още, че ищецът е имал незначително количество кръв в урината от
контузията на левия бъбрек.
В о.с.з. вещото лице сочи, че от описаните увреждания ищецът трябва реално да
се възстанови, като няма обективни данни за настъпили усложнения, които да не
подлежат на пълно възстановяване.
В о.с.з. на 19.01.2023г е изслушана и СМЕ, изготвена от вещо лице –ендокринолог
д-р М., който дава заключение, че вследствие на ПТП и преживяния във връзка с него
стрес при ищеца е обострено протичането на скрит до този момент захарен диабет,
чието проявление в срок от около два месеца след ПТП е диабетна ретинопатия,
доведа до трайна и тежка зрителна увреда с песимистична прогноза относно лечението
и лоша прогноза относно пълното взстановяване на ищеца. Според вещото лице
стресът е довел и до скрито протичаща хронична бъбречна болест. Според вещото
лице при ищеца водещ проблем за проявленията на захарен диабет е тежко протичащо
4
и продължаващо депресивно-тревожно състояние, задълбочено след загубата на зрение
и частичните резултати от лечението.
В о.с.з. вещото лице допълва, че преди катастрофата диабета при ищеца се е
развивал бавно и ако не е бил стреса от ПТП усложненията биха се развивали по-
бавно.
В о.с.з. на 17.11.2021г е изслушан свидетеля С. Я., дъщеря на ищеца, която
установява,че е видяла баща си на следващия ден след инцидента и той е бил много
зле, жив труп.Установява, че се е наложило да се дарява кръв. Установява, че му е
помагала в обслужването и в ежедневните нужди- сменяла е памперси, помагала му е
да ходи. Според свидетеля ищецът е бил получил уплах, плашел се от всичко.
Установява, че първоначално ищецът от болка не можел да легне и спял подпрян на
масата. Сънувал кошмари. Влошило се зрението му. Свидетелката установява, че
отново се е върнала в България през м.декември и баща й се е оплакал, че има черно
петно на едното око. Тогава открили диабета му. Ищецът се оплаквал ,че не се чувства
добре. Страхувал се да се вози в кола. Според свидетелката ищецът е изпаднал в
депресия и говорел, че иска да сложи край на живота си. Свидетелката установява,че и
понастоящем ищецът изпитва болки, страх, не може да се движи пълноценно и има
нужда от помощ.
Съдът счита,че може да кредитира свидетелските показания, доколкото
свидетелят съобщава факти които лично е възприел и които се подкрепят от събраната
медицинска документация и изслушаната СМЕ.
С оглед изложеното съдът приема, че с оглед претърпените от ищеца травми-
множество счупвания на ребра и на израстъци на поясни прешлени, натъртвания,
кръвонасядания, като съобрази продължителността на възстановителния период- 6
месеца, продължителния период на интензивни болки- 2 месеца, като съобрази още, че
ищецът продължава да има болки и понастоящем, като съобрази и необходимост от
чужда помощ в ежедневието- първоначално поради счупванията , а впоследствие-
поради влошеното зрение, което е неудобство за възрастен, жизнен човек, както и като
съобрази претърпяния стрес, който дава отражение в живота на ищцата и понастоящем
,установимо от разпита на свид. Я. и най – вече като съобрази трайно настъпилото
влошаване на зрението на ищеца вследствие на стреса от ПТП и възбуденото
появление на захарния диабет, от които ищеца страда съдът приема , че по
справедливост паричното обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди
възлиза на сума от 80 000лв. Заболяването на ищеца от захарен диабет не се намира в
причинна връзка с процесното ПТП, но активното влошаване на здравословното
състояние на ищеца като последица от развиващия се захарен диабет, според
изслушаното вещо лице, се дължи на стреса от ПТП. Проявлението на диабетна
ретинопатия, довела до загуба на зрението при ищеца и проявлението на диабетен
5
бъбрек, според изслушаната и неоспорена СМЕ , се намират в причинна връзка със
стреса от ПТП и тези процеси на диабета не биха се проявили в този момент, ако не е
бил стреса от процесното ПТП. Отделно от това прогнозите за подобряване на
здрйвето на ищеца и за негово възстановяване дадени от вещото лице д-р М. са
песимистични. Загубата на зрението и засиленото проявление на заболяването от
захарен диабет са тежки увреждания на здравето на ищеца, без прогноза за
оздравяване. При ищеца е настъпило необратима и тежка промяна в здравето и начина
на живот, което обосновава претърпяването на неимуществени вреди в завишен обем
и изискващо завишен размер на обезщетението за тези вреди. При определяне на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази момента на настъпване
на увреждането , както и конкретните, индивидуални и субективни изживявания на
ищеца и спрямо тях да се определи дължимото се обезщетение. При определяне на
дължимите се по справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на живот в
страната към момента на настъпване на увредата, доколкото обезщетението не следва
да служи за неоснователно обогатяване.
Застрахователят не поддържа пред настоящата инстанция направеното
възражение за съпричиняване на увреждането, видно от развитите въззивни
оплаквания, поради което съдът не дължи проверка на решението в тази му част.
Върху така определената главница застрахователят дължи лихва за забава- пред
настоящата инстанция не са развити въззивни оплаквания против началния момент на
дължимост на лихва за забава, въприет от първоинстанционния съд, поради което
въззивният съд не дължи проверка на решението и в тази му част.
С оглед изложеното съдебният състав приема, че на ищеца се дължи обезщетение
за неимуществените вреди, претърпени от процесното ПТП в размер на 80 000лв и
върху тази главница застрахователят дължи лихва за забава считано от 15.11.2020г до
окончателното изплащане на сумата.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция е отхвърлена за сумата над 60 000лв до 80 000лв и в тази част предявеният
иск следва да бъде уважен, като върху присъдената главница се дължи лихва за забава,
считано от 15.11.2020г . В останалата обжалвана част първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора първоинстанционното решение следва да бъде изменено
в частта за разноските.
Против размера на възприетите от КОС разноски на страните, направени пред
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
6
С оглед изхода от спора на пълномощника на ищеца се дължат още 1816.66лв-
възнаграждение за защита пред първата инстанция .
На ищеца застрахователят дължи съдебно –деловодни разноски в размер на още
84лв.
Застрахователят дължи по сметка на КОС държавна такса от още 800лв, както и
съдебно-деловодни разноски от още 61.00лв.
Решението на КОС следва да бъде отменено в частта, с която ищецът е осъден да
заплати разноски на застрахователя за сумата над 1640лв.
Застрахователят, с оглед изхода от спора, дължи държавна такса по сметка на
САС в размер на 400лв.
Пред настоящата инстанция на пълномощника на ищцата се дължи
възнаграждение за защита пред въззивната инстанция в размер на 4650лв, определени с
оглед изхода от спора от общо дължимите се при материален интерес от 50 000лв-
4650лв.
На застрахователят не се дължи възстановяване на внесената държавна такса и
заплащане на адвокатско възнаграждение поради неоснователност на жалбата му.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260001 от 06.02.2023г , постановено по т.д. № 7/2021г на
Окръжен съд- Кюстендил в частта, с която е отхвърлен предявения иск от В. Т. Я.
против ЗД Бул инс АД за сумата от 60 000лв до 80 000лв- претендирано обезщетение
за неимуществени вреди, както и в частта, с която В. Т. Я. е осъден да заплати
разноски по делото за сумата над 1640лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД Бул инс АД с ЕИК ********* да заплати на В. Т. Я. с ЕГН
********** сумата от още 20 000лв, представляващи разликата между присъдените 60
000лв и дължимите се 80 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 11.09.2019г, на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва
върху сумата , считано от 15.11.2020г до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260001 от 06.02.2023г , постановено по т.д. №
7/2021г на Окръжен съд- Кюстендил в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД Бул инс АД с ЕИК ********* да заплати на В. Т. Я. с ЕГН
********** сумата от ище 84лв- съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78,ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА ЗД Бул инс АД с ЕИК ********* да заплати адвокат М. Н.-Т. от САК
сумата от още 1816.66лв- възнаграждение за защита пред КОС, както и сумата от
7
4650лв - възнаграждение за защита пред САС, на осн. чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗД Бул инс АД с ЕИК ********* да заплати по сметка на Окръжен
съд- Кюстендил сумата от още 800.00лв- държавна такса, съдебно деловодни разноски
от още 61.00лв, а по сметка на Софийски апелативен съд- сумата от 400лв- държавна
такса за въззивното производство, на осн. чл.78,ал.6 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8