Решение по дело №314/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение №9970/23.12.2011г., постановено по гр.д. №3011/2010г. по описа на РС Б., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от адв. С. А., в качеството и на пълномощник на К. Г. С. и Й. В. К., на съдебен адрес: град Б., ЖК “Е.”, бл. 73а, ап. 15 – чрез адвокат А..

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за това, че с обжалваното решение, първоинсатнцоинният съд се е произнесъл по един недопустим иск, доколкото ищцата която го е предявила – Е. Б. Д. не е имала правен интерес от неговото водене пред съда. Жалбоподателките К. Г. С. и Й. В. К., никога не са твърдели че са собственици на спорната част от недвижимия имот, като не се пасивно легитимирани да отговарят по иска с правно основание чл. 124 от ГПК, тъй като процесната част от имота е била държавна собственост. Допълнителни аргументи към оплакването изведено от въззивната жалба за недопустимост на иска по който РС Б. се е произнесъл е възражението, че по отношение на правото на собственост на спорната част от процесния имот, съдът вече се е произнесъл с влязло в законна сила съдебно решение по гр.д. № 649/2004г. по описа на РС Б. и е недопустимо преразглеждането на спора от съда и постановяването на нов съдебен акт поради наличието на сила на пресъдено нещо. В тази връзка с въззивната жалба е направено искане пред ОС Б., обжалваното първоинстанционно решение да бъде обезсилено, като постановено по недопустим иск, а производството по делото прекратено.

С въззивната жалба са навадени доводи и за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, както и оплакване че същото е постановено при съществено процесуално нарушение. Твърди се в жалбата, че първоинстанционния съд превратно е интерпертирал установените въз основа на събраните пред първата инстанция доказателства. Това е довело и до погрешни правни изводи при формирането на волята на съда при произнасянето по съществото на делото, от което се извежда и оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение. Наведени са конкретни оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд, като се оспорва приетото за доказано от съда обстоятелство – че въззиваемата е придобила правото на собственост върху процесния имот по наследство от дядо си – Н. Г., въпреки че от въззивниците като ответници пред първостепенния съд, са оспорили удостовереното в Нотариален акт № 114/1969г. на РС Б., издаден на обстоятелствена проверка. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, който не е съобразил характера на спорната земя – имот отреден за озеленяване, включен в РП като земеделска земя, който по – късно е станал държавна собственост и за него е издаден Акт за държавна собственост № 772/07.10.1988г., който въззиваемата не е оспорила при разглеждането на делото в РС Б.. Изведени са със жалбата твърдения, че освен че върху имота правото на собственост не е могла да бъде придобито по силата на придобивна давност, но не е имало и спокойно и безспорно владение, тъй като за имота е имало спорове. Възразява се, ча съдът в обжалваното решение се е позовал и на съдебна спогодба от 21.05.1984г., въпреки че същата е нищожна на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД. Възразява се, че по делото не са събрани доказателства да са поискали обезщетяване за извършено придаване в предвидения в закона 5 годишен срок, който е преклузивен, а отчуждаването настъпва по силата на регулацията. От въззивния съд се иска с жалбата, да бъде отменен съдебния акт като неправилен и незаконосъобразен и да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, пред въззивната инстанция е депозиран такъв от Е. Б. Д., чрез пълномощника и адв. А. Б.. Оспорват се възраженията за произнасянето на първоинстанцоинния съд по един недопустим иск и се възразява срещу искането на това основание, обжалваното първоинстанционно решение да бъде обезсилено, тъй като влязлото в законна сила решение по гр.д. № 649/2004г. на РС Б., е постановено по дело, по което въззиваемата не е била страна, поради което същата няма обвързваща сила по отношение на нея. Възразява се в писмения отговор, че пасивната легитимация по един иск пред съда не се определя от това дали ответниците са собственици на имота, а от това дали същите оспорват правата на ищеца по делото, което в настоящия случай обуславя и правния интерес от завеждането на иска пред съда. Не са налице според адв. Б. и нарушения на материалния и процесуалния закон, като първоинстанционният съд е обсъдил и ценил всички събрани по делото доказателства, а изводите му са правилни и обосновани от доказателствената съвкупност. Оспорват се твърденията във въззивната жалба за характера на спорния недвижим имот, като се оспорва че същият съставлява земеделски имот, тъй като безспорно се установява че същият е дворно място, поради което върху същият е допустимо упражняването на владението и придобиването на имота по давност. Ето защо неоснователно е оспорването, че собственик на имота е бил Н.Г., който е придобил собствеността върху него въз основа на давностно владение, след като е владял имота явно, продължително и с намерение за своене, повече от 10 години. За неотносим към предмета на доказване по делото се счита от пълномощника на въззиваемата помощния план, който е изготвен след 1990г., след като Г. е бил вече придобил собствеността върху имота по давност. Изведени се от писмения отговор възражения, че жалбоподателите не биха могли да оспорват действителността на извършената съдебна делба, тъй като не са страна по нея, а нищожност може да се иска само чрез предявяването на иск, но не и чрез възражение срещу вече предявен такъв пред съда. С писмения отговор са наведени твърдения, че след одобряване на РП от 1988г., за предоставения в дял на Д. имота е отреден самостоятелен УПИ, като част от имота и е процесната част от 280 кв.м., придаваеми към УПИ Х. При липса на уредени сметки по придаването до м. 09.2001г. и съгласно § 8 от ПР на ЗУТ, регулационните линии са трансформирани в имотни граници след приложението на плана, което е станало към 2007г. със Заповед № 271/13.06.2007г. на Кмета на Община С.. Основният довод, наведен и с писмения отговор към въззивната жалба, е че Д. е придобила собствеността върху имота по давност, след като е владяла имота повече от 10 години, явно, спокойно и безспорно, като за тази част от имота не е имало съдебни спорове, както се твърди от процесуалният пълномощник на жалбоподателите. С писмения отговор другата страна моли съда да остави въззивната жалба без уважение, тъй като обжалваното решение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна.

Делото е с предмет предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК. С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на РС - относно приложимия материален закон и неговото приложение, както и оплаквания за допуснати процесуални нарушения, поради което съда не дава указания по въпросите, визирани в чл.146 ГПК, тъй като по тези възражения ще се произнесе по съществото на делото с решението си.

С оглед горното и липсата на доказателствени искания съдът насрочва открито съдебно заседание по делото.

Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 19.04.2012г. от 09.00 часа, за която дата да се призоват страните и техните пълномощници.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: