Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.07.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на двадесет и първи юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Десислава Костадинова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6756 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - „К.т.б.“ АД - в
несъстоятелност, твърди, че е кредитор на ответника - „О.” ООД, тъй като има
вземания към него, които са възникнали от търговска сделка, представляваща
сключен договор за банков кредит от 28.09.2006 г., по силата на който на
последното дружество е предоставен кредит в размер на 1 600 000 евро, срещу
поемане на задължение да го върне, да заплати възнаградителна лихва в размер на
8, 5 % годишно върху фактически усвоените средства, както и неустойки върху
просрочената главница. Молителят посочва, че към 07.09.2016 г. непогасените
задължения на ответника по този договор за кредит възлизат на сумата от 759
505, 88 евро, за заплащане на които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 52202/
2015 г. по описа на СРС. Тази обща сума включва следните отделни парични
задължения, възникнали по договора за кредит от 28.09.2006 г.: 1) вземане за
заплащане на погасителни вноски, дължими за периода от 20.03.2015 г. до
20.06.2015 г. в размер на 291 573, 80 евро; 2) вземане за заплащане на дължима
и предсрочно изискуема главница в размер на 394 900 евро; 3) вземане за
просрочени лихви върху редовна главница, начислени за периода от 25.11.2014 г.
до 25.06.2015 г. в размер на 47 283, 65 евро; 4) вземане за просрочени лихви
върху просрочена главница, начислени за периода от 25.03.2015 г. до 25.06.2015
г. в размер на 6 847, 65 евро; 5) вземане за текущи лихви върху редовна
главница, начислени за периода от 25.06.2015 г. до 08.07.2015 г. в размер на 1
212, 12 евро; 6) вземане за текущи лихви върху просрочена главница, начислени
за периода от 25.06.2015 г. до 08.07.2015 г. в размер на 1 947, 88 евро; 7)
вземане за неустойка върху просрочена главница, начислено за периода от
25.11.2014 г. до 08.07.2015 г. в размер на 1 544, 88 евро; 8) вземане за такси
в размер на 6 864, 74 евро. Молителят твърди, че впоследствие по силата на така
сключения договор за кредит в тежест на ответника са възникнали и следните
задължения: 1) задължение за заплащане на просрочени лихви върху редовна
главница, начислени за периода от 27.07.2015 г. до 25.09.2015 г. в размер на 3
692, 31 евро; 2) задължение за заплащане на просрочени лихви върху просрочена
главница, начислени за периода от 27.07.2015 г. до 25.09.2015 г. в размер на 10
660, 66 евро; 3) задължение за заплащане на неустойка върху просрочена
главница, начислено за периода от 27.07.2015 г. до 25.09.2015 г. в размер на 2 159, 86 евро; 4) задължение за
заплащане на разноски по кредита за периода от 27.07.2015 г. до 25.09.2015 г. в
размер на 2 370, 86 евро. Посочва, че кредитополучателят „О.” ООД не е погасил
нито едно от описаните изискуеми задължения, възникнали по търговската сделка
за банков кредит, поради което счита, че е налице хипотезата на чл. 608, ал. 2 ТЗ и това дружество е неплатежоспособно. Предвид изложеното молителят иска от
съда да обяви неплатежоспособността на „О.” ООД и да открие производство по
несъстоятелност по отношение на него. В случай, че съдът счете, че „О.” ООД не
е неплатежоспособен търговец, молителят иска съдът да обяви, че това дружество
е свръхзадължено по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ и да открие производство по
несъстоятелност по отношение на него на това основание.
Ответникът по молбата по чл. 625 ТЗ - „О.” ООД, не заявява становище по нейната основателност.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ, следва да бъде доказано на първо място, че лицето, което е сезирало съда има качеството на негов кредитор по търговска сделка. Наред с това следва да бъде установено и настъпване на едно от двете установени в закона основания за откриване на производство по несъстоятелност, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособността, която е главното основание за откриване на производство по несъстоятелност, заявено от молителя, представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
С оглед на изложеното на първо място следва да се отговори на въпроса дали „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност /„КТБ” АД /н// има качеството на кредитор на „О.” ООД по търговска сделка, както и дали в тежест на последното дружество са възникнали парични задължения по тази търговска сделка, които да са изискуеми. При съобразяване на това и на фактите, посочени от молителя, на които той основава активната си легитимация да поиска откриване на производство по несъстоятелност, се налага изводът, че в случая съдът следва да се произнесе дали в тежест на ответника по силата на сключен договор за кредит са възникнали задължения да върне на молителя получената в заем парична сума, както и да му заплати такса, възнаградителна лихва и неустойки за забавено плащане на задълженията за главница и за възнаградителна лихва.
От представените в производството писмени доказателства се установява, че между „КТБ” АД, от една страна, и „О.” ООД, от друга, са валидно възникнали облигационни отношения по сключен договор за банков кредит от 28.09.2006 г. Това е видно от представените по делото писмен договор от 28.09.2006 г. и петнадесет анекса към него, с които той е изменен, които документи обективират насрещните волеизявления на двете страни за съгласие по отношение на всички съществени елементи от съдържанието на банковата сделка за кредит. С него кредитополучателят „О.” ООД е поел задължение да върне предоставената му в заем парична сума в размер на 2 550 000 евро на месечни вноски, последната от които е с падеж на 20.11.2015 г. съгласно изменението на погасителния план, направено по взаимно съгласие на страните по договора за кредит, изразено в анекс № 15 към него, както и да заплаща възнаградителна лихва върху предоставените му за ползване средства в размер на 8, 5 % годишно върху фактически ползваните суми по кредита. По силата на този договор за кредит в тежест на ответника са възникнали и задължения да заплаща на „КТБ” АД неустойка за забава при неизпълнение в срок на задълженията за заплащане на главницата, както и при неточно във времево отношение изпълнение на задължението за заплащане на възнаградителна лихва /чл. 12 и чл. 13 от договора за кредит от 28.09.2006 г./.
По делото се доказва, че на 08.09.2015 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по гр.д. № 52202/ 2015 г. по описа на СРС, 33 състав, с която е разпоредено длъжникът „О.” ООД да заплати на „КТБ” АД следните суми: 1) сума в размер на 394 900 евро - главница по договор за кредит от 28.09.2006 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 01.09.2015 г. до изплащане на вземането; 2) сума в размер на 291 573, 80 евро – просрочена главница по договор за кредит от 28.09.2006 г., дължими за периода от 20.03.2015 г. до 08.07.2015 г.; 3) сума в размер на 35 731, 12 евро – лихва за периода от 25.11.2014 г. до 25.06.2015 г.; 4) сума в размер на 6 847, 65 евро – лихва за периода от 25.03.2015 г. до 25.06.2015 г. в размер на 6 847, 65 евро; 5) сума в размер на 1 212, 12 евро - лихва за периода от 25.06.2015 г. до 08.07.2015 г.; 6) сума в размер на 1 947, 88 евро - лихва за периода от 25.06.2015 г. до 08.07.2015 г.; 7) сума в размер на 1 544, 88 евро - лихва за периода от 25.11.2014 г. до 08.07.2015 г.; 8) сума в размер на 6 864, 74 евро - такса. Настоящият съдебен състав намира, че така издадената заповед за изпълнение е влязла в сила, тъй като в производството се установява, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 416, изр. 1, предл. 1 ГПК - тя е връчена на длъжника от съдебния изпълнител в хода на изпълнително производство – и.д. № 20158380408530 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, на 26.10.2015 г., ведно с поканата за доброволно изпълнение, към която този съдебен акт е приложен, с което е поставено началото на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който длъжникът „О.” ООД може да възрази срещу заповедта за изпълнение, като същевременно не се твърди и не се установява такова възражение да е подадено до изтичане на законоустановения двуседмичен срок за това на 09.11.2015 г.
При тълкуване във връзката им една с друга на разпоредбите на чл. 416 ГПК, чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, се налага изводът, че влязлата в сила заповед за изпълнение във всяка една от хипотезите, предвидени в чл. 416 ГПК, въпреки че няма сила на пресъдено нещо, се ползва със стабилитет, който се изразява в това, че за длъжника се преклудира възможността да оспори съществуването на вземанията към кредитора, за които тя е издадена, като се позове на фактите съществували до стабилизирането й съответно до проявлението на изпълнителната й сила. Това означава, че е недопустимо да бъде воден нов процес, между същите страни, които са конституирани като такива в проведеното заповедно производство, който да има за предмет същото материално право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед за изпълнение. Тези последици на издадената заповед са идентични с тези на силата на пресъдено нещо на решението на съда, постановено в общия исков процес. Ето защо и настоящият съдебен състав, счита, че следва да зачете влязлата в сила заповед за изпълнение, издадена срещу ответното дружество, което не е подало възражение срещу нея в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, и да приеме, че в отношенията между страните в производството по несъстоятелност не може да се разрешава отново въпроса дали вземанията, които са описани в нея, са възникнали в полза на молителя срещу ответника и дали са погасени към датата на влизането и в сила въз основа на обстоятелства, които са съществували към този момент. Следователно от влязлата в сила заповед за изпълнение, издадена по по гр.д. № 52202/ 2015 г. по описа на СРС, 33 състав, трябва да се приемат за установени по задължителен начин в отношенията между „КТБ” АД и „О.” ООД следните факти: 1) че между тези юридически лица са възникнали облигационни отношения по сключен на 28.09.2006 г. договор за банков кредита, както и 2) че по силата на този договор в полза на молителя „КТБ” АД са възникнали парични вземания срещу ответника по молбата „О.” ООД за получаване на сума в размер на 394 900 евро - главница по договор за кредит от 28.09.2006 г., ведно със законната лихва върху нея за периода от 01.09.2015 г. до изплащане на вземането; на сума в размер на 291 573, 80 евро – просрочена главница по договор за кредит от 28.09.2006 г., дължима за периода от 20.03.2015 г. до 08.07.2015 г.; на сума в размер на 35 731, 12 евро – лихва за периода от 25.11.2014 г. до 25.06.2015 г.; на сума в размер на 6 847, 65 евро – лихва за периода от 25.03.2015 г. до 25.06.2015 г. в размер на 6 847, 65 евро; на сума в размер на 1 212, 12 евро - лихва за периода от 25.06.2015 г. до 08.07.2015 г.; на сума в размер на 1 947, 88 евро - лихва за периода от 25.06.2015 г. до 08.07.2015 г.; на сума в размер на 1 544, 88 евро - лихва за периода от 25.11.2014 г. до 08.07.2015 г.; на сума в размер на 6 864, 74 евро - такса.
Договорът за банков кредит следва да се определи като търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 ТЗ вр. чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, поради което и задълженията, възникнали въз основа на него в тежест на ответника към молителя за връщане на получената в заем парична сума, за заплащане на лихви и такси, са от вида на тези, предвидени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
За да издаде заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, съдът, разглеждащ подаденото заявление, извършва проверка и за това дали документът, въз основа на който е направено искането, удостоверява вземане, което подлежи на изпълнение, т.е. проверява дали претендираното вземане на заявителя към длъжника е изискуемо – аргумент от чл. 418, ал. 2, изр. 1 ГПК и чл. 418, ал. 3 ГПК. Ето защо и в случая при съобразяване на изложеното, както и на факта, че за вземанията по договора за кредит за заплащане на главница в общ размер от 686 473, 80 евро, на такса в размер от 6 864, 74 евро, и на лихви в общ размер от 47 283, 65 евро, съдът е постановил издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и на изпълнителен лист, то следва да се заключи, че той е направил и извод, че към момента на произнасянето тези вземания са били изискуеми, който с оглед постигнатия стабилитет на заповедта за изпълнение не може да се преразглежда от настоящия съдебен състав, който трябва да го зачете и да приеме за установено между страните по спора, че изискуемостта на описаните вземания е настъпила преди 08.09.2015 г.
След като в производството се доказа, че в тежест на „О.” ООД са възникнали парични задължения към молителя за заплащане на сума в размер на 686 473, 80 евро, представляваща получена в заем сума, която подлежи на връщане, на сума в размер от 6 864, 74 евро, представляваща дължима такса, както и на сума в общ размер от 47 283, 65 евро, представляваща начислени лихви, всяко от които е възникнало от търговска сделка – договор за банков кредит, изискуемо е към момента и не се установява да е погасено, то следва да се приеме, че „КТБ” АД /н/ е легитимиран да подаде молба по чл. 625 ТЗ, както и че е налице първата от необходимите предпоставки, за да се приеме, че ответникът „О.” ООД е неплатежоспособен търговец съгласно чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали ответното дружество притежава активи, с които да заплати както така възникналите в негова тежест парични задължения по търговската сделка от 28.09.2006 г., сключена с молителя, а така също и всички други свои краткосрочни, съответно текущи задължения. За да бъде направен извод за това, следва да бъдат съобразени, от една страна, презумпциите, предвидени в чл. 608, ал. 3 и ал. 4 ТЗ в редакцията на разпоредбите към приключване на устните състезания пред настоящата инстанция и към момента, а от друга страна – и събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника, които в случая са представените по делото счетоводни документи, сред които и годишни финансови отчети на ответника, както и заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно дадено и съдържащо пълен анализ на проверената счетоводна документация. Освен това съдът трябва да приложи и правилата за разпределение на доказателствената тежест за установяване в процеса на фактите, определящи това състояние на ответника и съответно за възлагане на неблагоприятните последици от непредставяне на достатъчно доказателства за това на страната, която не е доказала обстоятелствата, от които черпи изгодни правни последици.
В тази връзка съдът съобразява първо уредената в чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция, на приложението на която се позовава молителя. В посочената норма е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен тогава, когато е спрял плащанията. При тълкуване на разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ във връзка с тази на чл. 608, ал. 1 ТЗ, съдържаща легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се заключи, че под спиране на плащанията трябва да се разбира не спиране на изпълнението от длъжника на всякакви негови парични задължения, а само на тези негови задължения, които са от категорията на изчерпателно изброените такива в чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Доколкото по делото се доказа, че длъжникът „О.” ООД не е изпълнил на падежа парични задължения, които са възникнали в негова тежест към молителя „КТБ” АД /н/ по силата на сключена между тези дружества търговска сделка, т.е. имат характер на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, то следва да се приеме, че в случая е налице спиране на плащанията по смисъла на чл. 608, ал. 3 ТЗ от този субект, като това състояние съществува от момента, в който те са станали изискуеми, което е преди 08.09.2015 г., на която дата е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, в която съдът е направил извод за това, и продължава до настоящия. Ето защо в случая е приложима презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ и въз основа на нея трябва да се приеме, че „О.” ООД е неплатежоспособен търговец.
След
подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, по която е образувано настоящото
производство, е изменена нормата на чл. 608 ТЗ, в алинея четвърта на която
съгласно редакцията й обн. в ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 03.01.2017 г., е
уредена нова презумпция за неплатежоспособност на един търговец. Тази разпоредба
е процесуалноправна, поради което и предвид липсата на разпоредба, която да
изключва общото правило за действие във времето на процесуалноправните норми,
следва да се приеме, че същата има действие в редакцията си след изменението й
и по отношение на заварените към влизането й в сила висящи процесуални
правоотношения, каквото е настоящото.
В
чл. 608, ал. 4 ТЗ е предвидено, че се предполага, че търговецът не е в
състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1, ако по изпълнително
производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал
молба по чл. 625 ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в
рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за
доброволно изпълнение.
По делото са събрани доказателства, от които
се установява, че за събиране на вземанията на молителя към „О.” ООД, присъдени
със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по гр.д. № 52202/ 2015 г. по
описа на СРС, 33 състав, която, както се посочи, е акт, който е влязъл в сила,
е образувано и.д. № 20158380408530 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, което
впоследствие е преобразувано за продължаване на изпълнителните действия под нов
номер - и.д. № 20158900400165 по описа на ЧСИ Милен Бъзински. От данните,
предоставени от съдебния изпълнител, се установява, че поканата за доброволно
изпълнение е връчена на длъжника на 26.10.2015 г., като към момента за
погасяване на дълга на ответника в хода на това производство е постъпила
единствено сума в размер на 5 140, 01 лв., която не е достатъчно за пълно
удовлетворяване на взеамнията, за събиране на които е образувано това
изпълнително дело, които са в общ размер от 1 448 531, 10 лв. Следователно по делото се доказа, че са
осъществени тези факти, при настъпване на които в законовата норма на чл. 608,
ал. 4 ТЗ, е въведено предположение, че „О.” ООД не
може да изпълни свое изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ, т.е. че той е
неплатежоспособен.
Оборването на въведените с чл. 608, ал. 3 и ал. 4 ТЗ презумпции за неплатежоспособност, които са приложими в настоящия случай, е поставено в доказателствена тежест на ответника, който следва да установи, че неговото финансово-икономическо състояние, определено на база икономически и финансови показатели, сред които основен е коефициентът за обща ликвидност, е такова, което му дава обективна възможност да погасява своите краткосрочни задължения към кредиторите с наличните краткотрайни активи.
За установяване на финансово-икономическото състояние на ответника „О.” ООД и за определяне на база на него на това дали той е в състояние да посреща своите краткосрочни задължения чрез притежаваните от него краткотрайни активи е допусната съдебно-икономическа експертиза. От изводите на вещото лице, изготвило заключението на изготвената СИЕ, е видно, че към 31.12.2015 г., към която година при прилагане на презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ се установява, че ответникът е неплатежоспособен търговец, балансовата стойност на всички краткотрайни активи, които „О.” ООД притежава, е 2 032 000 лв.
Вещото лице е констатирало, че от записванията в счетоводни документи, съставени от ответното дружество е видно, че към 31.12.2015 г. то е имало възникнали в негова тежест краткосрочни задължения в размер на 2 246 000 лв. Съдът намира, че размерът на краткосрочните задължения на „О.” ООД към тази дата е по-голям от този, който е отразен в изготвения от дружеството годишен финансов отчет към 31.12.2015 г. Това е така, тъй като се установява, че към тази дата ответникът не е осчетоводил задълженията си към молителя „КТБ” АД /н/, които са възникнали по силата на договора за кредит от 28.09.2006 г., като краткосрочни, като освен това те не са осчетоводени и в пълния им размер, за който са възникнали и до който са станали изискуеми, а и са присъдени с влязла в сила заповед за изпълнение, която има характер на окончателен съдебен акт. Вещото лице, изготвило СИЕ е направило извод, че в счетоводството на „О.” ООД към 31.12.2015 г. е осчетоводено само задължението към банката за главница в размер на 686 473, 80 евро, чиято левова равностойност е 1 342 626, 06 лв., като в него не са отразени изобщо задълженията на дружеството за заплащане на такса, на възнаградителна лихва и на лихва за забава, които е установено, че са възникнали в негова тежест по силата на договора за кредит по задължителен за него начин с акта на съда, издаден в прозводството по чл. 417 ГПК, срещу който той не е възразил и е влязъл в сила, които са в размер на 105 905, 04 лв., както и законна лихва върху присъдената главница от 394 900 евро, която към 31.12.2015 г. е възлизала на 26 226, 68 лв. Това са задължения, които към 31.12.2015 г. са станали изискуеми, което е проверено от съда, издал заповедта за изпълнение за тях срещу „О.” ООД, поради което и те са такива, които имат характер на краткосрочни и следва да се вземат предвид при извършване на анализ за това дали притежаваните от дружеството активи са достатъчни за погасяване на всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения.
Следователно стойността на краткосрочните задължения на ответника към 31.1.2.2015 г. е 2 378 131, 72 лв. При съпоставяне на тази стойност със стойността на притежаваните от дружеството към тази дата краткотрайни активи, която е 2 032 000 лв., е видно, че последната е в по-нисък размер. С оглед на тези факти, се налага изводът, че към 31.12.2015 г. „О.” ООД не е притежавало достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, което е намерило отражение и в стойностите на показателите за ликвидност и особено на основния такъв за извършване на преценка за неплатежоспособност, а именно този на обща ликвидност, който е на стойност от 0, 8544, която е под минималните референтни такива, което безспорно показва влошеното финансово - икономическо състояние на ответното дружество към този момент.
Същото е финансовото състояние на ответника и към 31.12.2016 г., към която дата притежаваните от него краткотрайни активи са с балансова стойност от 2 035 000 лв., а краткосрочните му задължения са на стойност от 2 467 000 лв. Стойността на краткосрочните задължения е получена като към балансовата им стойност е прибавена и стойността на всички задълженията на „О.” ООД към „КТБ” АД /н/ по договора за кредит от 28.09.2006 г., които са присъдени със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по гр.д. № 52202/ 2015 г. по описа на СРС, 33 състав, които са краткосрочни, доколкото са с настъпил падеж, и са в размер на 1 565 580, 60 лв., който е изчислен при съобразяване и на размера на присъдената законна лихва върху предсрочно изискуемата главница. При съпоставяне на тези две стойности, се налага изводът, че към 31.12.2016 г. длъжникът също не е притежавал достатъчно краткотрайни активи, за да може да погаси всички свои изискуеми парични задължения, поради което и показателят за обща ликвидност е доста под референтната стойност от 1 – възлиза на 0, 8249.
След като „О.” ООД не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички възникналите в негова тежест краткосрочни задължения, то съдът намира, че именно това е причината дружеството да не изпълнява последните, в които се включват и изискуемите такива, които има към молителя „КТБ” АД /н/, тъй като е очевидно, че дори и да е имало воля да ги погаси, обективно не е притежавало средства, за да стори. Ето защо и така установената невъзможност на ответника да изпълнява своите изискуеми задължения към 31.12.2015 г. и към 31.12.2016 г. е обективно състояние, което стои извън неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този субект да направи това.
Доколкото състоянието на неспособност на ответника да изпълни своите краткосрочни задължения продължава две последователни години, като липсва каквато и да е промяна в него, както и данни, от които да се направи извод, че същото може да се преодолее, следва да се приеме, че то е и трайно. С оглед на това, съдът намира, че по делото не бяха оборени презумпциите по чл. 608, ал. 3 и ал. 4 ТЗ, като напротив дори се доказа, че по отношение на „О.” ООД са налице всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по отношение на това юридическо лице трябва да се открие производство по несъстоятелност на посоченото основание, което е заявено от молителя като главно такова.
Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на ответника по молбата, следва да бъде определена и началната й дата.
В тази връзка, на първо място, съдът съобразява, че по въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. № 1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на неплатежоспособността на „О.” ООД, следва да се установи кой е първият момент, в който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.
От представените в производството доказателства се установява, че вземането на „КТБ” АД /н/ към „О.” ООД за връщане на получената в заем сума на месечни вноски по договора за кредит от 28.09.2006 г., което е в размер на 686 473, 80 евро, е станало изцяло изискуемо на 27.08.2015 г. Част от това вземане в размер на 291 573, 80 евро представлява месечни вноски от главницата с настъпил падеж, които са станали изискуеми от датата следваща уговорения между страните падеж, т.е. в периода от 20.03.2015 г. до 08.07.2015 г. Останалата част от това вземане в размер на 394 900 евро, представлява тази част от задължението за главница по договора за кредит, което е обявено за предсрочно изискуемо от кредитора в упражняване на правото, което страните по банковата сделка са се съгласили да възниква в негова полза с чл. 40 от съдържанието на сключения договор. От приетите в производството писмени доказателства се установява, че кредиторът е упражнил субективното си право да трансформира неиздължената част от кредита в предсрочно изискуем, като е отправил нарочно волеизявление в тази насока до длъжника „О.” ООД, което е обективирано в нотариална покана с рег. №4327 на Нотариус Цветелина Колева. От удостоверяванията, извършени от нотариуса за връчването на тази нотариална покана на ответника е видно, че то е осъществено на 19.08.2015 г., поради което и при съобразяване на предоставения срок за доброволно плащане от седем дни, считано от получаване на поканата, следва да се заключи, че цялото задължение по договора за кредит за заплащане на главница, е станало предсрочно изискуемо, считано от 27.08.2015 г.
Следователно към 27.08.2015 г. „О.” ООД е имал изискуемо задължение към „КТБ” АД /н/ за заплащане на главница по договор за кредит от 28.09.2006 г. в общ размер от 686 473, 80 евро, чиято левова равностойност възлиза на 1 342 626, 06 лв. Към тази дата е настъпила изискуемостта и на задълженията за заплащане на такса и на лихви, които са възникнали по описания договор за кредит и за които е издадена заповедта за изпълнение по гр.д. № 52202/ 2015 г. по описа на СРС, 33 състав , които са в общ размер от 54 148, 39 евро.
Описаните задължения, които както беше посочено, произтичат от търговска сделка, са на значителна стойност, поради което и възможността на търговеца да ги погаси е определяща за извода за цялостното му финансово състояние и съответно за това дали той може да посреща своите краткосрочни задължения към всички кредитори.
От заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че към 31.12.2015 г. „О.” ООД не е притежавало достатъчно краткотрайни активи, с които да заплаща своите текущи и краткосрочни задължения, което е видно и от показателя за обща ликвидност, който към тази дата е на стойност под референтните такива, като и през следващия изследван период не бележи тенденция към завишаване и достигане на необходимите за ликвидността на предприятието препоръчителни стойности.
Съдът намира, обаче, че това състояние на невъзможност на ответника да погаси своите изискуеми задължения е било налице още към 27.08.2015 г., когато е настъпила предсрочната изискуемост на задължението за главница по договора за кредит от 28.09.2006 г. и към който неплатената част от него е възлизала на сумата от 1 342 626, 06 лв., представляваща сбора от дължимите месечни вноски с настъпил падеж и предсрочно изискуемата част от задължението за връщане на получената в заем сума. Това се установява при съпоставяне на стойността на притежаваните от търговеца към 27.08.2015 г. краткотрайни активи и възникналите в негова тежест краткосрочни задължения. Към 27.08.2015 г. изискуемите задължения на „О.” ООД само към молителя са били в размер на 1 448 531, 11 лв. – изцяло изискуема главница и вземания за лихви и такси, присъдени с влязлата в сила заповед за изпълнение, като при прибавяне на тази сума към краткосрочните задължения, посочени в счетоводния баланса на дружеството за 2015 г. в размер на 863 000 лв., се установява, че към посочената дата общата стойност на краткосрочните задължения на ответника възлиза на сумата от 2 311 531, 11 лв. Съдът счита, че към 27.08.2015 г. притежаваните от „О.” ООД краткотрайни активи са на стойност от 2 032 000 лв., на каквато те са възлизали в края на отчетната 2015 г. Този извод се налага, като се съобрази факта, че както в края на предходната отчетна година, а именно към 31.12.2014 г., така и към 31.12.2015 г. ответното дружество е притежавало краткотрайни активи на една и съща стойност от 2 032 000 лв., което означава, че през 2015 г. то не е придобило нови такива, които да не са изразходвани за текущи плащания. Освен това, от отчета за приходите и разходите, представляващ част от ГФО за 2015 г., е видно, че през този отчетен период са отчетени приходи само в размер на 151 000 лв., като същевременно дружеството е имало разходи през годината в по-голям размер от 428 000 лв., които е заплащало с налични парични средства, поради което и следва да се приеме, че в нито един момент през 2015 г. то не е разполагало с краткотрайни активи, които да са възлизали на сума над 2 032 000 лв., на която стойност са били в началото и в края на този отчетен период, и да са достигали размера на изискуемите парични задължения. Ето защо, следва да се заключи, че в нито един момент през 2015 г., включително и към 27.08.2015 г., „О.” ООД не е притежавал достатъчно ликвидни активи, с които да изпълнява изискуемите си парични задължения към кредиторите, които към тази дата са в размер на 2 311 531, 11 лв., което състояние на невъзможност е обективно и именно то е причина за липсата на плащане.
С оглед изложеното, съдът приема, че най-ранният момент, към който по делото се установява, че ответникът има изискуеми задължения към кредитори в значителен размер, и същевременно е във влошено финансово състояние, като не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни задължения, е 27.08.2015 г., поради което и тази дата следва да бъде определена като начална такава на неплатежоспособността на това дружество.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че ответникът е неплатежоспособен търговец, като по отношение на него съдът следва да открие производство по несъстоятелност на това основание, което е заявено от молителя като главно. Решението, което съдът ще постанови трябва да има съдържанието, определено в чл. 630, ал. 1 ТЗ, а именно да бъде обявена неплатежоспособността на „О.” ООД, да се определи началната й дата, да се открие производство по несъстоятелност по отношение на това дружество, да се назначи временен синдик, както и да се определи датата на първото събрание на кредиторите.
Доколкото в
процеса се установи, че е осъществено главното основание за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на ответника, то съдът не дължи
произнасяне по евентуално заявеното такова от молителя, а именно дали това
дружество е свръхзадължен търговец по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
По присъждане на направените по делото
разноски:
От страна на молителя не е направено искане за присъждане на направените разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „О.” ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***-5, офис 24.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 27.08.2015 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на „О.” ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***-5,
офис 24.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „О.” ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***-5, офис 24, Е.Г.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, като определя месечно възнаграждение в размер на 900 лева.
ОПРЕДЕЛЯ дата за встъпване на синдика в
длъжност – в едноседмичен срок от получаване на съобщението, в който срок
синдикът следва да представи и писмена декларация с
нотариална заверка на подписа по чл. 656, ал. 2 вр. чл. 655 ТЗ и писмено
съгласие съгласно чл. 666 ТЗ.
СВИКВА първо събрание на кредиторите на „О.” ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***-5, офис 24, което ще се проведе на 16.08.2017 г. от 10:00 часа в сградата на Съдебната палата, находяща се на адрес: гр. София, бул. „********, в залата за провеждане на съдебните заседания на СГС, Търговско отделение, VІ- 17 състав, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 ТЗ, а именно: 1. Изслушване на доклада на временния синдик по чл. 668, т. 2 ТЗ; 2. Избор на постоянен синдик и предлагане на съда назначаването му; 3. Избор на комитет на кредиторите.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението
да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по
реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
СЪДИЯ: