№ 665
гр. Бургас, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20212100501190 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано
преднастоящатасъдебнаинстанцияпоповодвъззивнажалбана Д. СТ. Ш., ЕГН: **********,с
адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. *, подадена чрез упълномощения му процесуален
представител адв. Даниела Зарева против решение №260104 от 23.04.2021 г., постановено
по гр. дело № 1053/2019 г. по описа на РС- Несебър, с което са отхвърлени исковете му за
осъждане на всеки от ответниците М. Д. М., роден на **********г. и В. Н. Н., роден на
**********г. да му заплатят по равно сумата в общ размер на 5 507.40 лв. или по ,
представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатените разноски за
пътуване, настаняване и участие на неговия син М.Д.С. на Европейското първенство по
ветроходство клас “Оптимист 2019”, проведено в гр. Крозон Моргат, Франция, които вреди
са настъпили в резултат на допуснати от ответниците нарушения като членове Протестна
комисия, назначена от организатора Регата “Несебър 2019”, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от предявяване на иска – 07.11.2019г. до окончателното й
изплащане на главницата,като се решението се обжалва и в частта, с която жалбоподателят е
осъден да заплати на всеки от ответниците направените от тях по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждениеот по 800лв.
В жалбата се изразява недоволство от решението на първоинстанционния съд поради
неправилно прилагане на материалния закон досежно материалната легитимация на
ответниците и отговорността им за обезщетяване на претърпените вреди. Твърди се, че
въпреки, че съдът детайлно, подробно и правилно е установил фактическата обстановка по
делото, въз основа на която е констатирал, че са налице всички предпоставки за уважаване
на исковете, неправилно е заключил, че ответниците не следва да отговарят за заплащане на
претендираното обезщетение за претърпените вреди, тъй като не са страна по спорното
материално правоотношение, от което произтичат те. Въззивникът счита за неправилен и
1
противоречащ на материалния закон и съдебната практика извода на съда, че отговорност на
вредите следва да се търси от организатора на проявата – Общински морски клуб-Несебър
/ОМК/, който е назначил ответниците като съдии, формиращи състава на Протестната
комисия или от Българската федерация по ветроходство /БФВ/ – за неосъществен слаб
контрол върху дейността и подбора на съдиите по ветроходство, които юридически лица
биха имал регрес спрямо конкретните извършители. Сочи, че тъй като отговорността на
възложителя е акцесорна по отношение на изпълнителя, а не субсидиарна уредения може да
насочи иска си по свой избор спрямо прекия причинител, спрямо възложителя или и срещу
двамата едновременно, за който довод се позовава на цитирана в жалбата съдебна практика.
На следващо място въззивника изразява несъгласие и с извода на районния съд, че
отговорността на конкретните извършители на деянието може да бъде ангажирана от
възложителя – ОМК- Несебър или от БФВ, към която е създаване Българска ветроходна
съдийска колегия, чиито членове са ответниците само след като е ангажирана отговорността
на посочените ОМК- Несебър или от БФВ. Счита, че така даденото разрешение за
посочената поредност противоречи на чл. 45 от ЗЗД. В жалбата се излагат и съображения за
неправилност и на становището на съда за лицето, което е прието, че следва да носи
отговорност за вредите – ОМК- Несебър, както и за доводите, че не само ответниците, а
всички членове от протестната комисия следва да носят отговорност за вредите. Оспорени са
и доводите в решението за частична недоказаност на иска по размер, по съображения, че за
част от сумата в размер на 1180лв.- представляваща такса за участие отговорността следва
да се претендира на плоскостта на неоснователното обогатяване като недължимо платена.С
оглед гореизложените съображения, подробно доразвити във въззивната жалба се иска
отмяна на отхвърлителното решение на РС- Несебър и постановяване на ново, с което
исковете да бъде изцяло уважени, ведно с разноските, направени и пред двете инстанции. Не
са направени доказателствени искания. В съдебно заседание, въззвивникът, чрез
упълномощения си процесуален представител поддържа въззивната си жалба и моли съдът
да я уважи. Представя писмени бележки.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите М. Д. М., чрез адв. Маргарита Събева и
В. Н. Н., чрез адв. Милен Козарев са депозирали общ писмен отговор, в който оспорили
наведените в жалбата съображения относно неправилността на съдебното решение. Излагат
доводи, че посоченото в жалбата, че „исковете са отхвърлени само поради това, че може да
бъде ангажиране отговорността и на други лица“ не отговоря на мотивите на съда.
Въззиваемите считат, че обжалваното решение е правилно като краен резултат, но по други
съображения, а именно: липсата на противоправно поведение от тяхна страна, изцяло
оборване на презумпцията за вина и липса на причинно –следствена връзка между деянието
и настъпилия резултат. Излагат съображения, че настъпването на вредите, изразяващо се в
процесното имуществено намаляване е вследствие доброволно взетото решение на
жалбоподателя и сина му да участват в Европейското състезание при определените от БФВ
условия, което доброволно участие е именно правопораждащия настъпилите вреди факт, а
не решението на протестната комисия.По подробно изложените в писмения отговор
съображения се иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно и
законосъобразно и присъждане на разноски във въззивното производство. Не са направени
доказателствени искания. В съдебно заседание въззиваемите, чрез упълномощените си
процесуални представители поддържат писмените си отговори и молят за потвърждаване на
решението и присъждане на разноските съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните,
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, намира за установено следното :
Пред районният съд ищецът е предявил субективно съединени искове за осъждане на
всеки от ответниците да му заплати разделно сумата от по 2783.15 лв. /общо 5566.29 лв./,
впоследствие намалена в размер на сумата от по 2753.70 лв., претендира от всеки ответник
2
/общо 5507.40 лв./, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за участие на сина му М. Д. Ш. на Европейското
първенство по ветроходство клас “Оптимист 2019”, проведено в Крозон Моргат, Франция,
вследствие допуснати от ответниците нарушения като членове Протестна комисия,
назначена от организатора Регата “Несебър 2019”, ведно със законната лихва за забава,
считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.
В писмения си отговор по чл. 131 от ГПК ответниците са оспорили както
допустимостта, така и основателността на исковете, като са навели подбробни съображения,
в т.ч. и, че те не са пасивно легитимирани да носят имуществена отговорност за търсената от
ищеца обезвреда, тъй като съдийските им функции и спазване на задълженията им тях при
провеждане на Международна Регата “Несебър” 2019 са им възложени от организатора
“Общински ветроходен клуб Несебър 2000”, който считат, че следва да носи отговорност за
изпълнението на възложената им работа.
С обжалваното решение, първоинстанционния съд е отхвърлил изцяло предявените
искове, като е приел, че въпреки, че са доказани всички предпоставки на деликта по смисъла
на чл. 45 от ЗЗД, ответниците не следва да носят отговорност за заплащане на ищеца на
направените от него разноски за участие на сина му в посоченото състезание във Франция,
по съображения, че те не са страна по спорното материално правоотношение, а отговорност
на вредите следва да се търси от организатора на проявата – Общински морски клуб-
Несебър /ОМК/, който е назначил ответниците като съдии, формиращи състава на
Протестната комисия или от Българската федерация по ветроходство /БФВ/ – за
неосъществен слаб контрол върху дейността и подбора на съдиите по ветроходство, които
юридически лица биха имал регрес спрямо конкретните извършители.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
неговата нищожност или недопустимост, поради което намира, че същото е валидно и
допустимо.
Настоящата инстанция като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и като съобрази закона, намира, че първоинстанционното решение е
правилно като краем резултат и следва да бъде потвърдено, но по различни от посочените в
решаващите му мотиви съображения.
Предмет на исковата претенция са действията на ответниците в качеството им на
съдии, като членове на Протесната комисия и жури на вода, изразяващи се в уважаване на
направен протест от 27.04.2019г. срещу състезателя М. Д. Ш. /син на ищеца/ за нарушение
на състезателните правила по време на провеждане на Международна Регата “Несебър”
2019, което тяхно решение впоследстие е обявено за невалидно с решение № 1/09.09.2019г.
на Апелативната комисия при БФВ /Българската федерация по ветроходство/. Твърденията
на ищеца са, че макар и впоследствие да е отменено взетото от ответниците като членове на
Протестната комисия решение, то е породило неблагоприятни последици в неговата правна
сфера, тъй като е довело до декласиране на сина му М. Ш., вследствие на което той не е
могъл да добави първоначалните точки, които е получил от участието си в регатата преди
декласирането си към Националната ранглиста на състезателите в клас „Оптимист“ и е бил
класиран на четвърто място в ранглистата. Сочи се, че според решение от 31.01.2019г. на
УС на БФВ класирания на четвърто място в ранглистата следва да заплати за своя сметка
3
таксата и разходите за участието си в Европейското първенство по ветроходство в
Република Франция, в т.ч. и за своя сметка да организира пътуването и пребиваването си
там. Ищецът сочи, че е направил разходи за участието на сина си в Европейското
първенство по ветроходство за 2019г. в Република Франция в общ размер 5566.29 лв. /от
която таксата за участие е в размер на 1180 лв./, която впоследствие е уточнена, че възлиза
на 5507.40лв. и в този размер се иска осъждането на ответниците /всеки от тях по равно
разделно от по 2753.70 лв. / да заплатят на ищеца като обезщетение за причинените му
имуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 07.11.2019г.
до окончателното изплащане на сумата.
От фактическа страна по делото е установено следното:
Безспорно е установено, че ищецът е баща на М. Ш., род. на **.**.****г., който е
състезател по ветроходство към СНЦ „Яхт клуб Порт Бургас“ и като такъв е участвал в
регата “Несебър 2019” с лодка BUL 988. Установено е също, че двамата ответници са
национални регатни съдии съгласно чл.5.3 от Правилника за съдийската дейност на
Българската федерация по ветроходство /БФВ/ и в това си качество са били членове от
състава на Протестната комисия и жури на вода, определена от СНЦ „Общински Морски
Клуб Несебър 2000“ като организатор на регата “Несебър 2019”, по време на проведеното в
периода от 24-28.04.2019г. състезание по ветроходство. Установено е също, че на
28.04.2019г., който е бил последния ден на провеждане на регата “Несебър 2019”, лицето З.
Й. е подало протест срещу състезателя М. Ш. по съображения, че при една от гонките е
налице допир от страна на лодката му BUL 988 до лодката на пин-енда, отблъскване с ръка
от пин-енд, като не е налице поправяне. Протоколът, съдържащ данните са протеста и
решението на Протестрана комисия, са подписани от двамата ответници като членове на
Протесната комисия, вследстие на което с решение на Протесната комисия състезателят М.
Ш., който дотогава е заемал второ място в състезанието е бил декласиран. Установено е, че
дотогава същият е заемал второ място в Регата „Несебър 2019“, клас „Оптимист“ в своята
възрастова група, а след участието му в Регата „Порт Бургас“ - Бургаска ветроходна
седмица, проведена на 01-05 май 2019г., той е заемал трето място в Ранглиста „Оптимист
2019г.“ за определяне състава на националния отбор за участие в Европейско първенство,
като е имал равен брой точки – по 141, с втория в класирането. Въз основа на Решението на
Протестната комисия състезателя Ш. е класиран на следващо по ред място, което съответно
е довело до заемане на 4-то място в в Ранглиста „Оптимист – 2019г. за определяне състава
на националния отбор за участие в Европейско първенство.
Впоследствие по повод подадена през м. май 2019г. жалба против на решението на
Протесната комисия пред Апелативната комисия към БФВ, с решение от 09.09.2019г.
последната е обявила решението на Протестната комисия на Международна Регата
„Несебър 2019“ за невалидно, по съображения, че е взето при нарушаване установените в
МФВ състезателни правила.
Междувременно с писмо от 28.05.2019г. състезателят Ш. е бил уведомен от клуба по
ветроходство, за който се състезава СНЦ „Яхт клуб Порт Бургас“, че съгласно решението на
Управителния съвет на Българската федерация по ветроходство, обективирано в протокол
12/21.01.2019г., участието на четвъртия състезател от ранглистата, формирана след регата
„Порт Бургас 2019г. на Европейското първенство клас „Оптимист 2019“ Корзон Моргат,
Франция следва да се извърши за негова сметка, в т.ч. и транспорта и пребиваването за
състезанието, като в случай на участие таксата в размер на 1 180 лева следва да бъде
заплатена в срок до 17.06.2019г. Установено е, че направените от ищеца за участие на сина
му в посоченото състезание във Франция разходи са за платена такса от 1 180 лева и разходи
за гориво, пътни такси и нощувки в общ размер на 4 327.40 лева / от които за нощувки са в
4
размер на 871 евро, които възлизат в левова равностойност на сумата от 1 707.16 лв./
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Районният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото, като въз
основа на нея съобразявайки релевантните по предявените искове по чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД
факти е стигнал до правния извод за неоснователност на предявените искове, които се
споделя от настоящата съдебна инстанция като краен резултат, макар и по различни
съображения:
Предявените искове са правно основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
На първо място, правилно районния съд е приел, че исковете за обезвреда на вреди от
твърдяно непозволено увреждане в резултат на неправомерно поведение на членове на
федерацията, са допустими, тъй като липсва на законова пречка за съдебното им
предявяване пред гражданския съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Оттук следва, че за да е налице фактическия състав на
деликтната отговорност, следва да са налице следните предпоставки: противоправно
поведение на делинквента, настъпването на твърдяните от ищцата вреди, причинна връзка
между противоправното поведение и настъпилите вреди, и вина у причинителя. Съгласно
презумцията на ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД вината на дееца се счита за налична до доказване на
противното, от което следва извода, че доказателствената тежест за опровергаване на
вината носи ответника. За установяване на останалите предпоставки на деликтната
отговорност, доказателствената тежест съобразно чл. 127, ал. 1 от ГПК носи от ищцата - при
условията на пълно и главно доказване.
Не се спори, че именно ответниците в качеството си на съдии, на които е
възложено да бъдат членове на колективен орган - Протесната комисия и жури по вода на
проведената ветроходна регата през м. април 2019г. са автори на издаденото от тях решение,
с което поради уважен от тях протест синът на ищеца като участник в състезанието е
декласиран, като взетото от тях решение впоследствие е обявено за невалидно от
Апелативната комисия на БФВ. За да може обаче горепосоченото поведение на ответниците
да ангажира търсената от ищеца деликтната отговорност, е необходимо действията им да са
противоправни, т.е. с тях те да са нарушили законова забрана, така, че да е налице
несъответствие на поведението им с предписанията на правния ред и обществен порядък,
респ. те да са нарушили общото задължение да не се вреди другиму. /в т.м. решение № 444
от 24.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1952/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса
Ташева/. Това означава, че в случая поведението на ответниците би било противоправно,
ако е налице злоупотреба с правата им като членове на Протестната комисия, а именно те да
са знаели, че протеста е неоснователен, но въпреки това да са го уважили с цел да навредят
на участника Ш., така, че взетото от тях решение за декласирането му да доведе като
последица той да отпадане от състава на националния отбор за участие в Европейско
5
първенство.
Действително по делото е безспорно установено, че с взетото решение за декласиране
на участника Ш. ответниците като членове на посочения колективен орган са нарушили
установените в МФВ правила, тъй като не са проверили достоверността на твърденията на
подалото протеста лице. Тези им действия обаче макар да не са били несъобразени с
правилата на МФВ нито се твърди, нито се доказва да са представляват злоупотреба със
съдийските им правомощия. По тези съображения настоящата инстанция намира, че
поведението на ответниците при взимане на решение в качеството им на съдии- членове на
Протестната комисия не е противоправно по смисъла чл. 45 от ЗЗД. Липсата на една от
горепосочените кумулативно изискуеми предпоставки на фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД - противоправност в поведението на ответниците води до неоснователност на исковете
за търсената обезвреда и прави безпредметно изследване на останалите законови изисквания
– вреда и причинно-следствена връзка между деянието и вредата.
Що се касае до изложените в обжалваното решение решаващи мотиви за отхвърляне
на иска, а именно че ответниците не следва да носят отговорност за заплащане на ищеца на
направените от него разноски за участие на сина му в състезанието във Франция, по
съображения, че за вредите следва да отговаря на основание чл. 49 от ЗЗД организатора на
проявата – Общински морски клуб-Несебър /ОМК/, който е назначил ответниците като
съдии, формиращи състава на Протестната комисия или от Българската федерация по
ветроходство /БФВ/ настоящата инстанция намира за основателно оплакването в жалбата за
неправилност на тези изводи на първоинстанционния съд, поради противоречието им със
задължителната практика на Върховния съд, намерила израз в ППВС № 7/1958 г. В същата
се приема, че пострадалият има възможност да предяви иска за обезщетението от деликта
солидарно срещу непосредствения извършител и лицето, което му е възложило работата,
което означава, че в случая неправилен се явява извода на районния съд, че ответниците не
са легитимирани да отговарят по предявените срещу тях искове по чл. 45 от ЗЗД.
Неправилността на тези доводи на районния съд обаче не водят до промяна на
крайния резултат на изхода на спора, тъй като въпреки, че според настоящата инстанция
ответниците са легитимирани да отговарят по предявените срещу тях искове на деликтно
основание, същите са неоснователни поради липсата на противоправност в действията им,
който е един от задължителните елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
По гореизложените съображения поради съвпадане на изводите на двете инстанции
за неоснователността на предявените искове за главница и лихва, макар и по различни
съображения, решението на РС- Несебър се явява правилно като краен резултат, поради
което следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК с оглед изхода на делото в полза на всеки от
въззиваемите следва да се присъдят направените във въззивната инстанция разноски за
платено адвокатско възнаграждание в размер на по 700лв. за всеки от тях.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260104 от 23.04.2021 г., постановено по гр. дело №
1053/2019 г. по описа на РС- Несебър.
ОСЪЖДА Д. СТ. Ш., ЕГН: **********,с адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. * ДА
ЗАПЛАТИ на М. Д. М., роден на **********г., с адрес: гр. С., ж.к. Д., бл. **, вх. *, ет. *,
ап. ** и на В. Н. Н., роден на **********г., с адрес: гр.П., ул. „Р.“ № ** на основание чл. 78,
6
ал. 3 от ГПК направените във въззивното производство разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на по 700 лв. за всеки от тях.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7