№ 195
гр. Благоевград, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20211210201850 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Й. СТ. с ЕГН ********** от .... против
Наказателно постановление (НП) № 42-0001015 от 12.04.2021г. на Директора
на РД “Автомобилна администрация” - гр.София, определен от министъра на
МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗДвП; чл.189 ал.12 от
ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, с което на жалбоподателя за вменено му
административно нарушение по чл.89 т.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на
МТ, на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП е наложено административно
наказание „Глоба”, в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на на атакуваното наказателно постановление. Поддържа се,
че жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение,
както и че при издаване на обжалваното наказателно постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните права. Излагат се
съображения, че обжалваното наказателно постановление не е връчвано на
санкционираното лице, като същото разбрало за него едва след справка в
НАП, порида което и намира жалбата си за допустима. Иска се от съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
Жалбоподателят редовно призован се явява лично в съдебно заседание,
представлява се от защитник – адвокат П.Н., чрез който поддържа жалбата,
ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и взема становище по
същество, като развива съображения, че в случая не е извършван обществен
1
превоз на товари, в случая автомобил. Иска се от съда да постанови съдебен
акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, както и се
претендират направените по делото съдебни разноски.
Административно-наказващият орган не изпраща представител, но в
нарочно писмо чрез процесуалният си представител оспорва жалбата и счита
същата за неоснователна. Застъпва, че атакуваното НП е законосъобразно,
съобразено с материалния и процесуалния закона и като такова моли да бъде
потвърдено. Прави се и възражение за прекомерност на адвокаткото
възнаграждение, в случай, че съдът отмени наказателното постановление.
Районна прокуратура – Благоевград, редовно и своевременно призована
не взима становище по жалбата, не ангажира доказателства и становище по
същество.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
На 16.03.2021г. около 14.30 часа в гр.Благоевград, на КПП „Бело поле“
с посока на движението гр.Дупница, актосъставителят Андрей Г. Г. в
присъствието на свидетеля ИВ. Д. С., двамата служители на РД „Автомобилна
администрация“ – София спрели за проверка товарен автомобил ДАФ с рег.
№ ..., управляван и собственост на жалбоподателя Г. Й. СТ. с ЕГН
**********. При извършената проверка на жалбоподателя и привозното
средство било установено, че същото е с товар (автомобил), като
проверяващите приели, че се извършва обществен превоз на товари от
Благоевград до с.Бараково, видно от пътен лист от 16.03.2021г.
Проверяващите приели, че жалбоподателя, като водач на товарния автомобил
от категорията N3, извършва превоз на товари, като в момента на проверката
е без издадено Удостоверение за обществен превоз на товари в Република
България или копие от Лиценз на Общността, поради което актосъставителят
Андрей Г. Г. в присъствието на свидетеля ИВ. Д. С., на място на проверката
съставил АУАН № 288097 от 16.03.2021г. (лист 22 от делото) на
жалбоподателя Г. Й. СТ., като квалифицирал нарушението по чл.89 т.1 от
Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ. Със съставеният акт били иззени
СУМПС на жалбоподателя и един брой регистрационна табела на ППС с рег.
№ .... Акта се връчил срещу подпис на жалбоподателя Г. Й. СТ., който не
отразил обаснения и възражения по същия. Писмени възражения по акта не
постъпили и в законоустановеният тридневен срок за това. Във връзка с така
издадения Акт за установяване на административно нарушение, на
12.04.2021г. административнонаказващия орган – Директора на РД
“Автомобилна администрация” - гр.София, определен от министъра на
МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗДвП; чл.189 ал.12 от
ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, издал Наказателно постановление № 42-0001015
от 12.04.2021г. (лист 17 от делото), с което за административни нарушения на
чл.89 т.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, на основание чл.93 ал.1 т.1
от ЗАвП наложил на Г. Й. СТ. с ЕГН ********** от ...., административно
2
наказание „Глоба”, в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева. НП е изпратено за
връчване на жалбоподателя с нарочно писмо-известие с изх. № 52-00-56-
3375/1/ от 26.04.2021г. (лист 21 от делото) и с известие за доставяне № ИД
PS2700 01HWBL O (лист 24 от делото), което не било връчено и е върнато на
административнонаказващия орган на 21.05.2021г. с отбелязване, че
пощенската пратка е непотърсена. Повторно, НП е изпратено за връчване на
жалбоподателя с нарочно писмо-известие с изх. № 52-00-56-3375/2/ от
10.06.2021г. (лист 20 от делото) и с известие за доставяне № ИД PS2700
01IKED K (лист 23 от делото), което отново не било връчено на
жалбоподателя и е върнато на административнонаказващия орган на
06.07.2021г. с отбелязване, че пощенската пратка е непотърсена.
Административнонаказващият орган приел, че НП е връчено редовно на
21.05.2021г., поради което след изтичане на седемдневен срок от тази дата, в
който не потъпила жалба срещу НП, приел, че същото е влязло в сила на
29.05.2021г., поради което и направил съответното отбулязване за това върху
невръченото редовно Наказателно постановление № 42-0001015 от
12.04.2021г. Впоследствие, след справка в НАП от страна на жалбоподателя,
срещу процесното наказателно постановление постъпила в Районен съд –
Благоевград процесната жалба с вх. № 9185/29.12.2021г.
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се
потвърждават с разпита на свидетелите Андрей Г. Г. и ИВ. Д. С., които
потвърждават изцяло изложената в акта фактическа обстоятелства, както и
това, че именно те са съставили и подписали АУАН, съставен във връзка с
извършена проверка.
В хода на произвадството е разпитан свидетеля Борислав Г., който с
показанията си установява, че към момента на процесната проверка през
месец март е бил заедно с жалбоподателя С., който го помолил да му помогне
при натоварването на една кола, купе от кола. Отишли двамата с личния
товарния автомобил на С. до с.Черниче, кадето натоварили автомобилното
купе и тръгнали за дома му в с.Бараково. На прибиране били спряни за
проверка от автомобилна администрация, които установили някакви
нарушения. Свидетелят сочи, че от кабината видял, че на С. били написани
актове за това, че вози автомобилното купе, свалили предният номер на
товарния автомобил. Сочи също, че С. си представил доброволно
документите на проверяващите, а превозваното автомобилно купе и до сега се
намира в дома му в с.Бараково.
Представено е Решение № 1898 от 05.11.2021г., постановено по адм. Д.
№ 326 от 2021г. по описа на Административеин съд – Благоевград, влязло в
законна сила на 03.12.2021г., от което е видно, че е отменена заповед за
налагане на принудителна административна мярка № РД-14-964 от
16.03.2021г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“
– Благоевград, с която на основание чл.106а ал.1 т.1 б.“а“ ш т.4 б.“б“ и ал.2 т.1
от ЗАвП е наложена принудителна административна мярка спиране от
движение на товарен автомобил марка ДАФ от катнегория N3 с рег. № ... до
3
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и
отнемане на предна регистрационна табела с рег. № ... и наоснование чл.106а
ал.1 т.4 б.“б“ и ал.2 т.3 от ЗАвП е наложена принудителна мярка отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство №
STOYA803108GY9SZ06.
Представена е справка от НАП, ТД – Благоевград за задълженията на
жалбоподателя Г. Й. СТ. към 22.12.2021г., от която е видно, че на стр.2
фигурира и задължението, представляващо глоба в размер на 2000 лева,
произтичаща от процесното Наказателно постановление № 42-0001015 от
12.04.2021г. на РД „АА“ – София.
По делото е представена Длъжностна характеристика за длъжност –
Инспектор, в отдел Контрол на РД „АА“ – София, подписана от Андрей Г. Г.
и удостоверяваща процесуалната компетентност на актосъставителя.
Представени са, като писмени доказателства Заповед № РД-08-30 от
24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, МТИТС и Заповед № 589 от
31.01.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, които удостоверяват материалната
компетентност на издателя на атакуваното Наказателно постановление.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
разглежданата жалба е процесуално допустима, доколкото обжалваното
наказателно постановление не е било връчено от санкционния орган,
съгласно изискванията на ЗАНН и неправилно е било прието, че е влязло в
законна сила и изпратено на НАП, след като на два пъти писмата за
връчването му са връщани с отбелязване, че пратката не е потърсена, респ. не
е връчена. От материлано правна страна, съдът прие също, че с обжалваното
наказателно постановление неправилно и незаконосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
административно нарушение по чл.89 т.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на
МТ.
Обжалваното НП е издадено от компетентен органи и при спазване на
установената за това императивна процедура. В тази връзка е видно, че НП
притежава всички реквизити за такъв акт по ЗАНН, подробно, ясно и
конкретно е описано вмененото нарушение, доказателствата, с които е
установено последното, като НП и АУАН са надлежно връчени на
жалбоподателя срещу подпис. Ето защо, всички възражения на
жалбоподателя за нарушена процедура при издаването на НП, съдът приема
за неоснователни и недоказани. Именно пълното описанието на
административното нарушение в АУАН, и начина му на извършване, чрез
бездействие, както и посочване на нарушените правни норми от съответният
нормативен акт формират извод, че с връчване на АУАН за жалбоподателя е
било ясно в какво именно е обвинен и въз основа на какви доказателства,
което игнорира каквато и да било възможност за ограничаване правото му на
защита. В случая са спазени всички срокове по чл.34 от ЗАНН при издаване
4
на обжалваното наказателно постановление, поради което не може да се
приеме, че са налице предпоставки за прекратяване на
административнонаказателното производство поради изтекла давност.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Г. Й.
СТ. е ангажирана за вменено му административно нарушение по чл.89 т.1 от
Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ. Съгласно посочената разпоредба, по
време на работа водачът при поискване от контролните органи представя
документите по чл.100 ал.1 т.1 - 3 от ЗДвП, а именно: свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него; свидетелство за регистрация на моторното
превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке;
документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за моторното превозно средство, което се управлява, и за
тегленото от него ремарке, и удостоверение на моторно превозно средство за
обществен превоз на товари на територията на Република България за всяко
от превозните средства, с които се извършва превозът (при превози с лиценз
на Общността се изисква заверено копие от лиценза). От ангажираните по
делото доказателства обаче, не се установи по категоричен и безспорен начин,
че жалбоподателят С. е осъществил вмененото му административно
нарушение, като не е представил на контролните органи удостоверение на
моторно превозно средство за обществен превоз на товари на територията на
Република България за управляваното превозно средство, с което извършвал
превозът или копие от лиценз на Общността, тъй като от една страна в случая
не се касае за извършван обществен превоз на товари, а от друга не се
установи жалбоподателя да извършва „превоз по време на работа“. В случая
не се събраха доказателства, в частност – писмени такива, които да
удостоверят по надлежния ред, че по време на проверката жалбоподателят е
извършвал обществен превоз на товари по смисъла на пар.1 т.1 и т.2 от ДР на
ЗАвП. Превозът на товари може да бъде обществен по смисъла на пар.1 т.1 от
ДР на ЗАвП, но може да бъде и за собствена сметка по смисъла на пар.1 т.4 от
ДР на ЗАвП. В случая не е нелице „обществен превоз“, тъй като не се касае за
превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа
облага, която се извършва с моторно превозно средство, тъй като се установи,
че жалбоподателят С. е превозвал с личният си товарен автомобил купе от лек
автомобил, като това не е осъществявано срещу заплащане и икономическа
облага, а изцяло за негова сметка и полза. Касае се за „превоз за собствена
сметка“, доколкото превоза на въпросният товар е без заплащане,
предназначен единствено за собствена дейност и произтичащ от собствена
дейност, извършван със собствено ППС, управлявано лично от собственика
му, в каквато насока всичките разпитани свидетели бяха категорични. Отново
в тази връзка, не се установи и жалбоподателя да е трудово ангажиран, като
„водач“ на товарния автомобил, който е негова собственост, респ. да е бил в
състояние „по време на работа“, какъвто е императивно необходимия елемент
от изпълнителното деяние на разглежданото нарушение. Ето защо съдът прие
5
от една страна, разглежданото административно нарушение за
несъставомерно, тъй като жалбоподателя не е осъществил състава на
административното нарушение по чл.89 т.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г.
на МТ, респ. не е бил длъжен да представи на контролните органи
удостоверение за психологическа годност, а от друга и недоказано по
категоричен и несъмнен начин от обективна и субективна страна, което като
правна последица обуславя отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63д от ЗАНН (изм. ДВ бр.94
от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.), след като установи незаконосъобразността
на обжалваното наказателно постановление, съдът намери искането на
защитата за присъждане на разноски по реда на АПК за основателно, поради
което същото следва да бъде уважено. Така претендираните разноски от
страна на жалбоподателя Г. Й. СТ. в размер на 350 лева съдът намира за
допустима, основателна и доказана по размер. Видно от приложения договор
за правна защита и съдействие № ********** от 10.02.2022г., същите са
заплатени напълно и в брой на адвокат П.Н. и са в размера съответен на
посочения в чл.18 ал.2 във връзка с чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения към Закона за
адвокатурата, заявени са и се претендират от защитника в съдебно заседание,
поради което и съдът прие претенцията за основателна за посочения размера.
Водим от горното и на основание чл.58д от ЗАНН във връзка с чл.63
ал.2 т.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 42-0001015 от 12.04.2021г. на Директора на РД
“Автомобилна администрация” - гр.София, определен от министъра на
МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗДвП; чл.189 ал.12 от
ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, с което на Г. Й. СТ. с ЕГН ********** от .... за
вменено му административно нарушение по чл.89 т.1 от Наредба № 33 от
03.11.1999г. на МТ, на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП е наложено
административно наказание „Глоба”, в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА административно-наказващият орган Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - София да заплати на Г. Й. СТ. с ЕГН
********** от ...., сумата 350 (триста и петдесет) лева, представляващи
направените в хода на съдебното производство разноски за един адвокат.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6