Р
Е Ш Е
Н И Е № 261
гр.Хасково, 13.04.2020год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на пети март
през две хиляди
и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 3046 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София 1000, Район „Оборище“, бул.“Княз Александър Дондуков“ №
19, ет.2, против А.Д.А.,***, иск с правно основание чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК - за установяване
на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК по Ч.гр.д. № 379/2015г. по описа на Районен съд-Харманли.
При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове с правно основание
чл.79, ал.1, предл. първо, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 и
чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че със Заповед за
изпълнение на парично задължение от 08.06.2015г. и Изпълнителен лист от същата
дата, издадени по Ч.гр.д. № 379/2015г. по описа на РС-Харманли, ответникът бил
осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД следните суми по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
12.11.2013г.: 927.79 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 21.01.2014г. до изплащане на вземането; 298.31 лева – договорна
лихва за периода от 21.01.2014г. до 05.06.2015г.; 8.32 лева – мораторна лихва
за периода от 01.04.2015г. до 05.06.2015г., както и разноски в размер на 25
лева за държавна такса и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение. На
09.05.2016г. /след снабдяване с посочените заповед за изпълнение и изпълнителен
лист/ „Банка ДСК“ ЕАД по силата на Договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ прехвърлила на ищеца пакет от вземания, в т.ч. и процесното вземане
спрямо ответника. Длъжникът подал възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящия иск, доколкото по силата на Договора за цесия именно ищецът бил
частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД и се ползвал от издадените
заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Посочва се още в исковата молба, че
на 12.11.2013г. между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и ответника като
кредитополучател бил сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта
с револвиращ кредит за физически лица, по силата на който банката предоставила
на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, усвояван чрез
кредитна карта VISA GALAXY/MAXICARD в размер на 1000 лева,
с месечна падежна дата всяко 20-то число на месеца. Кредитът се усвоявал и
погасявал чрез разплащателна сметка за целите на картата № 21865368. Неразделна
част от договора били Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни
карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК“ ЕАД и Общите условия, които
кредитополучателят получил и приел с подписването на договора. Съгласно
Условията, при стандартна кредитна карта в лева, усвоената част от кредитния
лимит се олихвявала с лихвен процент, който към датата на сключване на договора
за кредит бил 18 % годишно /0.05 % на ден/. Лихвата се начислявала ежедневно върху
фактически ползваната сума /чл.26, ал.2 от ОУ/. При забава в плащанията, се
дължала добавка за забава в размер на 5 процентни пункта. Срокът на валидност
на картата бил 3 години, а минималната сума за револвиране на кредита бил 3 %. Съгласно т.11 от ДР на ОУ,
„минималната сума за револвиране“ била определена сума, която клиентът е длъжен
да внася ежемесечно в рамките на гратисния период. Кредитният лимит се
револвирал ежедневно с размера на погасената част от ползвания кредит. В
случай, че 4 поредни месеца, считано от месечната падежна дата, ответникът не
револвирал кредита си или револвирал със суми, по-малки от минималните суми за
револвиране за съответния период, правото на ползване на кредитната карта се
преустановявало и цялото задължение, формирано към падежната дата, започвало да
се олихвява с лихва в размер на действащия лихвен процент, увеличен с
допълнителната надбавка за забава. Ако клиентът погаси изцяло задължението до
края на следващия /пети/ гратисен период, правото на ползване на кредита се
възстановявало. Ако това не се случело, вземането на банката за целия използван
кредитен лимит ставало окончателно изискуемо и тя имала право да пристъпи към
принудително събиране на вземанията си по съдебен ред. Съгласно чл.13 от ОУ,
банката имала право да превърне кредита в предсрочно изискуем. Твърди се също,
че поради преустановяване погасяването на задължението по договора „Банка ДСК“
ЕАД превърнала кредита в предсрочно
изискуем, която предсрочна изискуемост на вземането била обявена на кредитополучателя
с нотариална покана, връчена му лично на 25.03.2015г. Банката пристъпила към
принудително събиране на вземането си по съдебен ред, като подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу кредитополучателя и
било образувано Ч.гр.д. № 379/2015г. по описа на РС-Харманли. На 09.05.2016г.
по силата на Договор за покупко-продажба на вземания банката прехвърлила на
ищеца пакет от вземания, в т.ч. и вземането срещу ответника по процесния
договор. На базата на изрично пълномощно, предоставено от „Банка ДСК“ ЕАД
ищецът изпратил от името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на
вземането до ответника. На основание издадените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, по молба на ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД срещу длъжника
било образувано Изп. дело № 497/2018г. по описа на ЧСИ С.П.. Поканата за
доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение, били
връчени на длъжника А.Д.А. по реда на чл.47, ал.1 и ал.5 от ГПК. В случай, че
съдът счете, че ответникът не е бил надлежно уведомен за цесията с получаване
на уведомителното писмо за прехвърляне на вземането, ищецът моли съда да бъде
прието, че същият е уведомен за станалата цесия с връчване на поканата за
доброволно изпълнение по изп. д. № 497/2018г. Ако съдът счете и това
уведомяване за цесията за ненадлежно, моли съда да приеме, че ответникът е
уведомен за цесията с връчване на настоящата искова молба. Предвид изложеното,
моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 927.79 лева – главница по Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
от 12.11.2013г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.06.2015г.
до изплащане на вземането; 298.31 лева – договорна лихва за периода от
21.01.2014г. до 05.06.2015г. и 8.32 лева
– лихва за забава за периода от 01.04.2015г. до 05.06.2015г., които суми са
присъдени в заповедното производство по Ч.гр.д. № 379/2015 г. по описа на Районен
съд-Харманли. Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.
При условията на евентуалност ищецът предявява осъдителен иск, като моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми:
927.79 лева – главница и 761.92 лева – непогасена по давност наказателна лихва
за забава, дължима на основание чл.30, ал.3 от Общите условия върху посочената
главница за периода от 29.11.2015г. до 29.11.2018г. Основанието на този иск било
следното: по чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с твърдяното от ищеца неизпълнение
на договора и настъпила окончателна изискуемост на вземането за усвоената и
неиздължена главница. Съгласно чл.30 от ОУ, в случай, че 4 поредни месеца,
считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита си или
револвира със суми, по-малки от минималните суми за револвиране за съответния
период, правото на ползване на кредита се преустановявало и цялото задължение,
формирано към падежната дата, започвало да се олихвява с лихва в размер на
действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава. Ако
клиентът погасял изцяло дължимото до края на следващия /пети/ гратисен период,
правото за ползване на кредита се
възстановявало. Ако това не се случело, съгласно чл.31 от ОУ, вземането за целия
използван кредитен лимит ставало окончателно изискуемо. Поради непогасяване на
минималните суми за револвиране в продължение на 4 поредни месеца, а именно –
м. януари, февруари, март и април 2014г., правото на ползване на кредита било
преустановено. Тъй като задължението не било изплатено до края на следващия
/пети/ гратисен период /15 дни след падежната дата 20.04.2014г./, а именно
04.05.2014г., на основание чл.31 от ОУ вземането за целия използван, но
непогасен кредитен лимит в размер на 444.65 лева станало окончателно изискуемо
на 20.06.2014г. Дори и да се приеме, че горното не било налице, усвоената и
непогасена главница в размер на 444.65 лева била окончателно изискуема и на
основание чл.75, ал.1 от Общите условия, поради факта, че договорът бил прекратен
на основание чл.74, т.3, б.“б“ ОТ ОУ. Посочената разпоредба регламентирала
правото на банката да прекрати едностранно, без предизвестие договора при
нарушаване от страна на клиента на договора и ОУ. Посочва се още, че с
настъпване на някое от условията по чл.74 от ОУ, според чл.75, ал.1 от същите,
правото на клиента да ползва кредита, картата и допълнителните услуги се
прекратявало, а картата се деактивира, като всички вземания на кредитора
ставали изискуеми. С преустановяване на плащанията от страна на ответника
възникнало основанието по чл.74, т.3, б.“б“ от ОУ за прекратяване на договора.
Освен това, съгласно чл.25 от ОУ, срокът за ползване на кредита съвпадал със
срока на валидност на кредитната карта. Кредитната карта не била преиздавана от
„Банка ДСК“ поради настъпване на основание за прекратяване на договора по чл.74
от ОУ, а именно – неизпълнение на задължението на кредитополучателя да погасява
усвоения от него кредит. С прекратяване на срока за ползване на револвиращия
кредит задължението ставало окончателно изискуемо. В случай, че съдът прецени,
че е необходимо едностранно изявление с цел поставяне в забава на
кредитополучателя, с исковата молба ищецът прави изявление към ответника за
връщане на предоставените суми по договора, поради изтекъл срок на ползване на
кредита и прекратяване на договора, като моли настоящата искова молба да се
счита за изявление за окончателна изискуемост на сумите, усвоени от ответника
по договора и покана за плащането им. Претендира разноски.
Назначеният особен представител на ответника счита предявения установителен
иск за недопустим. Предявения при условията на евентуалност осъдителен иск
намира за неоснователен. На първо място счита, че цесията не била надлежно
съобщена на длъжника. Искът бил неоснователен и като погасен по давност. Нещо
повече – договорът от 12.11.2013г. следвало да се подчинява на регулацията,
установена от ЗПК, действал към момента на сключването му. Това било така, тъй
като той не попадал сред изключенията, изброени в чл.4 от ЗПК, за които този закон
не се прилагал. В чл.26, ал.1 от ЗПК било предвидено, че кредиторът може да
прехвърли вземанията си срещу потребителя на друго лице, само при условие, че
договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. От процесния
договор се виждало, че в него липсвала такава уговорка. Такова право на
кредитора било предвидено в чл.73 от ОУ, която се оспорва като недействителна
поради това, че представлявала неравноправна клауза, поради което на основание
чл.26, ал.1 от ЗПК, моли съда да приеме, че вземането не е било надлежно
прехвърлено, не е произвело целените правни последици и ищецът не се намира в
материалноправна връзка с ответника, поради което иска, като неоснователен,
следвало да бъде отхвърлен. В съдебно заседание се поддържа подадения отговор
на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено Ч.гр.д.№ 379/2015г. по описа на Районен съд-Харманли
като доказателство за развилото се заповедно производство между заявителя
„Банка ДСК“ ЕАД и ответника А.Д.А..
Видно от същото е, че „Банка ДСК“ ЕАД е подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника за сумата
927.79 лева – главница, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 05.06.2015г. до изплащане на вземането; 298.31 лева –
договорна лихва за периода от 21.01.2014г. до 05.06.2015г.; 8.32 лева –
мораторна лихва за периода от 01.04.2015г. до 05.06.2015г., по Извлечение от
счетоводни книги от 05.06.2015г. по Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 12.11.2013г., както и разноски в размер на 25 лева за
държавна такса и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение делото. За посочените суми е била издадена Заповед за изпълнение № 236/08.06.2015г.
по Ч.гр.д. № 379/2015г. по описа на Районен съ-Харманли, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК. В
срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът „ОТП Факторинг България“ ЕАД е предявил
против ответника настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на
заповедта.
На 12.11.2013г.
ответникът е сключил с „Банка ДСК“ ЕАД Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, който наред с Общите
условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ
кредит на „Банка ДСК“ ЕАД от 25.10.2013г., са представени по делото и от тях е
видно, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради
което същото не следва да се излага отново текстуално, като при
необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни
доводи, основани на тях.
С Договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ от 03.05.2016г. „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлило на дружеството ищец свои вземания,
подробно описани в Приемо-предавателен
протокол от 09.06.2016г., сред които и спрямо ответника.
С пълномощно „Банка ДСК“ ЕАД е упълномощило „ОТП Факторинг България“ ЕАД с
правото да уведоми от нейно име длъжниците за извършената цесия. С Писмо
до „ОТП Факторинг България“ ЕАД „Банка ДСК“ ЕАД е потвърдила настъпилото
прехвърляне на вземанията по договора с дата на прехвърляне 09.06.2016г.
С Нотариална покана,
изх. № 12-20-00635/21.03.2015г. ответникът е бил уведомен от кредитора „Банка
ДСК“ ЕАД, че поради забава в погасяване на задълженията по сключения договор и
на основание предвидените в него условия, банката обявява кредита за предсрочно
изискуем, както и че от датата на получаване на писмото цялата непогасена
главница става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на договорения
лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за забава.
Нотариалната покана е връчена лично на ответника на 25.03.2015г.
С Уведомление от
16.06.2016г. за извършено прехвърляне на вземания ищецът, в качеството си
на пълномощник на „ОТП Факторинг България“ ЕАД е
уведомил ответника за извършената цесия, като е посочил, че в 14- дневен срок
от получаване на писмото следва дължимата сума да бъде преведена по сметка на
„ОТП Факторинг България“ ЕАД. Според представената обратна разписка към
известието за доставяне писмото, изпратено на адрес – гр.Харманли, ул.“Бор“ № 2,
е непотърсено от получателя.
Представи се по
делото и Покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 497/2018г. по описа на ЧСИ
С.П., с взискател „ОТП Факторинг България“, изпратена до длъжника А.Д.А., която
покана, видно от направеното отбелязване на 21.10.2018г. е била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
По делото съдът
назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което възприема
изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото се установява, че
остатъкът за плащане по договора е, както следва: 927.79 лева – главница;
298.91 лева – договорна лихва и 8.32 лева – лихва за забава за процесните
периоди.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, по който ищецът цели да установи,
че ответникът му дължи парични суми по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 12.11.2013г., възоснова на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т.2 от ГПК
и изпълнителен лист. Следва да се приеме предявения иск за процесуално
допустим, съгласно Определение
№ 806/17.10.2019г., постановено по В.ч.гр.д. № 653/2019г. по описа на Окръжен
съд-Хасково.
Разгледан по същество,
същият се явява основателен.
При
разглеждане на такъв иск ищецът следва да докаже, че спорното право е
възникнало, а ответникът следва да доказва фактите, които го погасяват,
изключват или унищожават. Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния
случай ищецът следва да доказва своето вземане по основание и размер, което е
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Съдът
намира възраженията на процесуалния представител на ответника, касаещо липса на активна
процесуална легитимация, поради нарушение на чл.26 от Закона за потребителския
кредит за неоснователни. Действително чл. 26 ЗПК въвежда
ограничение досежно прехвърлянето на
вземания по потребителски кредити, но
процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване
на правото на иск на ищеца са налице предвид разрешението, дадено в т.10б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При прехвърляне на вземането
чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за
изпълнение до предявяване на иска по реда на чл. 422 ГПК, легитимиран да предяви
иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл.
415, ал.1 ГПК. В полза на „Банка ДСК” ЕАД /цедент/ по Ч.гр.д. № 379/2015г. на Районен съд-Харманли е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
за претендираните суми. Същата е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Настоящият
иск е предявен в законоустановения срок от цесионера,
което обуславя допустимостта на производството и правния интерес
на ищеца от воденето му.
Предявеният иск е и основателен. Безспорно бе установено по делото
обстоятелството на валидно съществуващо облигационно правоотношение,
произтичащо от договор за издаване и обслужване на кредитна
карта от 12.11.2013г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД от една страна и ответника А.Д.А. от друга. По
процесния договор с кредитен лимит от 1000 лева длъжникът е усвоил сумата от
990 лева на 18.11.2013г., като е изтеглил от кредитната карта на банкомат
сумите, както следва: 40 лева, 150 лева, 400 лева, 400 лева. За така извършените
транзакции се дължат такси, както следва: 6.20 лева, 9.50 лева, 17 лева и 17
лева, както и е дължал 9 лева такса за издаване на самата карта, видно от
даденото и неоспорено от страните заключение на вещо лице. Няма данни по делото
ответникът да е възстановил някоя от сумите за револвиране на кредита на
съответните падежни дати, като към дата 20.05.2014г. сумата за револвиране
възлиза на 1 106.53 лева, която не е внесена.С оглед изложеното и
съобразно заключението на в.л.,неплатената дължима главница е в размер на
927.79 лева, договорна лихва в размер на 298.91 лева от 20.01.2014г. до
05.06.2015г. и лихва за забава от 01.04.2015г. до 05.06.2015г. в размер на 8.32
лева.
Не се спори между страните, а и от представените с исковата молба преписи от договор
за покупко-продажба на вземания
от 09.05.2016г., ведно с Приемо-предавателен протокол /в който фигурира и е
подробно индивидуализирано процесното вземане
към ответника А./ се установи наличието на сключен
между „Банка ДСК” ЕАД и „ОТП Факторинг България” ЕАД на 09.05.2016г. договор за
цесия, възоснова на който цедентът „Банка
ДСК” ЕАД е прехвърлил на ищцовото дружество
в неговата цялост и заедно с всички привилегии, обезпечения и други
принадлежности, включително с изтеклите лихви, пакет от свои вземания, в това
число и процесното такова от ответника. Видно от приложеното към исковата молба
потвърждение от „Банка ДСК” ЕАД до „ОТП Факторинг България” ЕАД за прехвърлянето на вземанията съгласно договора за покупко-продажба на вземания от 09.05.2016г., същата е потвърдила настъпилото
прехвърляне и договорът за цесия е произвел своето действие.
Установи се още, че ответникът е редовно уведомен за настъпилото с договора за цесия от
09.05.2016г. прехвърляне на процесното вземане с връчване на
поканата за доброволно изпълнение по изп. дело № 497/2018г. по описа на ЧСИ С.П., рег. № 874,образувано от цесионера „ОТП Факторинг България” ЕАД за събиране на процесното вземане.Длъжникът
е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от досегашния
си кредитор /цедент/, който е упълномощил за
това цесионера.Няма
пречка цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за
цесията,доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. Дори и да не се приеме, че връчването на поканата за доброволно
изпълнение не представлява надлежно уведомяване за
прехвърлянето на вземането, то ответникът е уведомен
за прехвърляне на вземането с връчване на исковата молба, ведно с приложените
към нея писмени доказателства, сред които и самия договор за цесия,
писмото - уведомление по чл. 99, ал.3 от
ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване
на длъжниците за извършената цесия. Доколкото в закона
липсват специални изисквания за начина, по който длъжникът следва да
бъде уведомен за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато уведомлението е връчено на длъжника
като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за установяване
съществуването на цедираното вземане;
като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар и
като приложение към исковата молба на цесионера,
следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с
оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. Подобно становище
е застъпено и в Решение № 3/16.04.2014г. по т. д. №
1711/2013г. на ВКС, I т. о., в което е прието, че уведомлението, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване
на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Към исковата молба в настоящото производство са приложени
доказателства за настъпилото прехвърляне на вземане, писмо,
потвърждаващо същото, изрично пълномощно за уведомяване от цедента, както и самото уведомително писмо /в този
смисъл и Решение № 78/09.07.2014г. по т. д. №
2352/2013г., т. к., II т. о. на ВКС/. С оглед на това
възражението на ответната страна в посока липса на надлежно
уведомяване за настъпилата цесия е неоснователно.
Следва да се отбележи още, че по делото бе
безспорно установен и факта, че ответникът е надлежно уведомен
за настъпилата предсрочна изискуемост,
посредством нотариалната покана, връчена му лично на
25.03.2015г., неоспорена от процесуалния представител на ответника.
Следва да се отчете и обстоятелството, че на 12.11.2016г. е изтекъл и предвиденият срок на валидност
на кредитната карта, което още веднъж налага извода, че във
всички случаи задължението на
кредитополучателя е изискуемо и подлежи на изпълнение.
В случая съдът намира за неоснователни възраженията на
процесуалния представител на ответника за наличие на неравноправни клаузи в
процесния договор и общи условия. Възможността на потребителя да се
запознае предварително с клаузите на договора и общите
условия и оттам възможността му да влияе върху тях, е основание, изключващо
неравнопоставеността на клаузите. Няма спор, че договорът,
а и Общите условия, са подписани от ответника, поради което липсват пороци,
опорочили волята на страната по един двустранен договор. В настоящия случай, от една страна, оспорваните като неравноправни
клаузи са приети изрично от ответника при
сключване на договора и подписване на общите условия, автентичността
на същите по отношение на положените от ответника подписи не е оспорена, а от
друга страна, сами по себе си клаузите не са неравноправни.
С оглед всичко изложено и като съобрази депозиранато по
делото заключение, съдът намира предявения установителен иск за изцяло доказан
по основание и размер. Същият не е погасен и по давност, тъй като и такова
възражение бе направено. Видно от доказателствата по делото е, че процесното
вземане към момента на подаване на заявлението - 08.06.2015г. не е било погасено по давност.
С оглед уважаване на главния установителен иск, съдът не
дължи произнасяне по предявения при условията на евентуалност осъдителен иск.
Съдът, който разглежда предявен
иск по чл.422 от ГПК следва да се произнесе
и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели
отговорността за разноските в заповедното производство, както и в исковото
производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС.
Съобразно изхода на исковото производство и уважаване на исковата претенция,
дължимите разноски в заповедното производство са в размер на 325 лева: 25 лева – платена държавна такса
и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение,
които следва да се присъдят на
ищеца.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 633 лева, от които
125 лева – платена държавна такса, 158 лева – възнаграждение за особен
представител, 200 лева – разноски за вещо лице и 150 лева – възнаграждение за
юрисконсулт в размер, определен от съда.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на А.Д.А.,
ЕГН **********,***, ЧЕ ДЪЛЖИ на „ОТП
Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.София 1000, Район „Оборище”,
бул.”Княз Александър Дондуков” № 19, ет.2, сумата 927.79 лева – главница по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
12.11.2013г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.06.2015г. до
изплащане на вземането; 298.31 лева – договорна лихва за периода от
21.01.2014г. до 05.06.2015г. и 8.32 лева
– лихва за забава за периода от 01.04.2015г. до 05.06.2015г., за които суми е
издадена Заповед № 236/08.06.2015г. за изпълнение на парично задължение
възоснова на документ. по чл.417 от ГПК по Ч. гр.д.№ 379/2015г. по
описа на
Районен съд-Харманли.
ОСЪЖДА А.Д.А.,
ЕГН **********,***3, да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София 1000, Район „Оборище”,
бул.”Княз Александър Дондуков” № 19, ет.2, сумата в размер на 958 лева, от
която 633 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и
325 лева, представляваща направени разноски по Ч.гр.д. № 379/2015г. по описа на
Районен съд-Харманли.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.