М
О Т И
В И
Обвинението срещу подс. М.С.Т. е по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 т. 3 НК за ТОВА, ЧЕ на 28.02.2017 год. в
гр.Стара Загора отнел чужди движими вещи, както следва: един брой дамска чанта
от естествена кожа на стойност 121,00 лв.(сто двадесет и един лева); един брой
мобилен телефонен апарат марка "Samsung Galaxy GT-S7582", ведно с два
броя SIM карти на „Мтел" на стойност 119,20 лв.(сто и деветнадесет лева и
двадесет стотинки); един брой мобилен телефонен апарат марка „NOKIA 113",
ведно със SIM карта на „Виваком" на стойност 16,80 лв.(шестнадесет лева и
осемдесет стотинки); един брой слънчеви очила на стойност 22,60 лв. (двадесет и
два лева и щестдесет стотинки); един брой диоптрични очила марка „Vogue"
на стойност 178,00 лв. (сто седемдесет, и осем лева); един брой дамски кожен
портфейл марка „Petek" на стойност -28,76 лв.(двадесет и осем лева и
седемдесет и шест стотинки); сумата от 130 щатски долара, равняващи се на
239,93 лв. (двеста-тридесет и девет лева и деветдесет и три-стотинки); един
брой златно кръстче с тегло от 2
грама от 18-каратово злато на стойност 60,00
лв.(шестдесет лева); парична сума в
размер на 1 000,00 лв.(хиляда лева), всичко на обща стойност 1786,29 лв.(хиляда
седемстотин осемдесет и шест лева и двадесет и девет стотинки). от владението
на Р.К., Д. на 56, год. с намерението противозаконно да ги присвои като
употребил за това сила и макар и непълнолетен е разбирал
свойството - и значението- на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Подсъдимият в с.з. се признава за виновен.Защитникът му адвокат Ч.
пледира за налагане на минимално наказание.
Представителят на Районна прокуратура Ст.
Загора в с.з. поддържа обвинението срещу подсъдимия.
Съдът прие за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявеният граждански иск от Р.К.Д. против подс. М.
Т. за сумата 1 786, 29 лева обезщетение за причинените имуществени вреди в
едно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане –
28.02.2017 година – до окончателното изплащане на главницата.
Гражданската ищца в с.з. поддържа
предявеният граждански иск.
Съдебното следствие е проведено по реда
на съкратеното съдебно следствие – чл. 371 т. 2 НПК.
От направеното самопризнание на
подсъдимия и събраните на ДП доказателства установени с доказателствени
средства – показанията на свидетелите, писмени, експертното заключение,
обясненията на подсъдимия - преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът
приема за установено следното :
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА И АНАЛИЗА НА
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ.
На 28.02.2017 г. свидетелката Р.К.Д. е била на
тържество в кв. /малкия/ „Железник“ в град Стара
Загора. Около 22,30 заедно с друга нейна колежка се прибирали пеша по бул.
„Цар Симеон Велики“, като се движили по северния тротоар. След това завили по
ул.“Армейска“ на север и продължили да се движат по източния тротоар. До
„Изчислителния център“ се разделили с колежката си и св. Д. продължила да върви
към дома си на ул. „Армейска“ №16.
Близо до кръстовището чула някаква глъчка и се обърнала като видяла група от
момчета от ромски произход на около 6 метра от нея, но продължила да върви напред.
Дамската си чанта с презрамка я носела на
рамото си. Изведнъж чула бързи стъпки зад гърба си и усетила , че някой дръпнал
рязко презрамката на чантата и от което презрамката се скъсала и подс. М.С.Т. побягнал със чантата в ръце. Последният избягал при останалите от групата момчета и заедно всички побягнали по северния тротоар на улицата към
кръстовището с ул. „Капитан Петко войвода“. В групата от
момчета са били и непълнолетните св.Йордан Данев Калчев, св.Илия Станилов Илиев,
св.Ромео Юлиянов Вълчев, св.Петър Георгиев Йорданов и св.Семо Антоанетов Илиев.
Всички тичали до „Топливо“, до
бензиностанцията и там се спрели. Подс. Т. бръкнал в чантата и взел портмонето
и го отворил. Видял, че в него има 1000,00 български лева и около 4,00 лв. на
монети/2 монети по 1 лв. и 1 монета от 2 лв./ и ги взел. После взел и четири
торбички с мартенички. Св. Илия Станилов Илиев извадил от чантата 130,00 долара, от които
взел 120 долара, една шепа монети както и един мобилен телефонен апарат
марка „NOKIA 113” и диоптрични очила
марка „Vogue”. Телефона св. Илиев му извадил батерията и я взел, а
телефона счупил и после го хвърлил. Св. Петър Георгиев Йорданов и той взел една
банкнота от 10 долара. Св. Калчев и той бръкнал в чантата и извадил още един
телефон, бял на цвят, модел, „Самсунг GT-S7582“. След
като взели тези вещи от чантата тръгнали нагоре към махалата в която живеят
като св. Илиев носел чантата, а подс.Т. държал портфейла и четирите мартенички.
Св.Илиев изхвърлил чантата, а подс. Т. изхвърлил портфейла в изоставен двор,
където имало големи къщи в строеж.
На другия ден сутринта в махалата
подс.Т. се видял със св.Вълчев и св. Калчев, като същия му дал телефона„Samsung
GT-S7582“, който бил взел от чантата на св. Р.К.Д. и му дал 20,00 лв. Св.Вълчев поискал от подс. Т. пари и
той му преброил и дал 200,00 лв. /две по 100,00 лв./.
След разкриване на престъплението
телефон „Самсунг“бил предаден във 02 РУ
Стара Загора и с разписка от 10.04.2017 г. е върнат на св. Р.К.Д..
На 01.03.2017 г. св. Р.а.аоколо 07.15
ч. е намерила до бензиностанция „БМ Ойл“ черно калъфче с документи и го е
предала в 02 РУ Стара Загора а именно : лична карта;
СУМПС; Контролен талон; Дебитна карта, издадена от „Уникредит Булбанк“, които
са върнати на св. Р.К.Д. с разписка от
01.03.2017 г.
С разписка от 07.04.2017 г. св.З.к.м
е предала лилава рамка без стъклата на диоптрични очила марка
„Vogue”, които св. Илиев е подарил на внучето и. Рамката е
върната на св. Д. с разписка от 10.04.2017 г.
Описаната
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подс. Т. в с.з.,
които се подкрепят от доказателсдтвения материал на ДП – показанията на свидетелите Д., ************, експертно
заключение на оценъчната експертиза, разписки, протокол за доброволно
предаване.
Видно от заключението на
назначената Съдебно икономическа експертиза стойността на отнетите вещи е
следната:
един брой дамска чанта от естествена кожа на стойност 121,00 лв.(сто двадесет и
един лева); един брой мобилен телефонен апарат марка "Samsung Galaxy
GT-S7582", ведно с два броя SIM карти на „Мтел" на стойност 119,20
лв.(сто и деветнадесет лева и двадесет стотинки); един брой мобилен телефонен
апарат марка „NOKIA 113", ведно със SIM карта на „Виваком" на
стойност 16,80 лв.(шестнадесет лева и осемдесет стотинки); два броя връзки с
единадесет на брой секретни ключа, - без пазарна стойност; един брой ключ за
лек автомобил „Фолксваген Пасат" - без пазарна стойност; един брой
слънчеви очила на стойност 22,60 лв. (двадесет и два лева и щестдесет
стотинки); един брой диоптрични очила марка „Vogue" на стойност 178,00 лв.
(сто седемдесет, и осем лева); един брой лична карта - без пазарна стойност;
един брой СУМПС и талон към него - без пазарна стойност; един брой дебитна
карта, издадена от Уникредит Булбанк - без пазарна стойност; един брой дамски
кожен портфейл марка „Petek" на стойност -28,76 лв.(двадесет и осем лева и
седемдесет и шест стотинки); сумата от 130 щатски долара, равняващи се на
239,93 лв. (двеста-тридесет и девет лева и деветдесет и три-стотинки); един
брой златно кръстче с тегло от 2
грама от 18-каратово злато на стойност 60,00
лв.(шестдесет лева); един брой карта на бензиностанции „Shell" - без-
пазарна стойност; един брой карта от магазини „БИЛА" - без пазарна
стойност и парична сума в размер на 1 000,00 лв.(хиляда лева), всичко на обща
стойност 1786,29 лв.(хиляда седемстотин осемдесет и шест лева и двадесет и
девет стотинки).
Следователно цитраните до тук
доказателствени средства дават основание на съда да направи единствено
възможният извод относно главният факт в процеса – има ли извършено
престъпление и кой е неговият автор – подс. Т. е автор на процесното деяние,
което мотивира съда да приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин.
Имайки предвид установената фактическа
обстановка съдът намира, че подс. Балабанов е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 т. 3 НК .
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
Грабежът е съставно престъпление и се
състои от две части – отнемане на чужда вещ и употреба на физическа или
психическа принуда.
В конкретният казус са осъществени и
двете части на престъплението грабеж по чл. 198, ал. 1 НК.
Извършено е изпълнителното деяние
отнемане – деецът е прекратил фактическата власт на пострадалата върху вещите
предмет на престъплението / дамска чанта с намиращите се в нея вещи и пари / и
е установил своя трайна фактическа власт - имал е възможност да се разпорежда
като със сви, което е и направил.
За да осъществи изпълнителното деяние и да
сломи съпротивата на пострадалата подсъдимият е използувал физическа принуда –
издърпал е чантата от ръцете и ,със сила е успял да я отнеме.
Подс. Т. е бил непълнолетен, но
в конкретната фактическа обстановка е можел да се ориентира правилно, да взема
адекватни решения, извършил е поредица от целенасочени и координирани отделни
действия т.е. той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си и следва да
носи НО като наказанието му се редуцира съгласно чл. 63 ал. І т. 3 от НК.
Не се събраха доказателства даващи
основание да се приеме, че престъплението е извършено поради увлечение или
ликемослие, а и обществената опасност на деянието не дава основание на съда да
приложи чл. 61 НК.
От установената в хода на съдебното
следствие фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимия
следва извода, че към момента на деянието е действал с пряк умисъл.
Подс. Т. е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал
настъпването им. Той е съзнавал всички обективни признаци от състава на
престъплението / че отнема чужди вещи, че употребява сила улесняваща отнемането
на вещите / , преследвал е една конкретна пряка цел - да установи владение
върху предмета на прлестъплението / , която със свои целенасочени и
координирани отделни действия е успял да реализира.
Имайки предвид изложените до тук мотиви
и на основание чл. 198, ал. 1във вр. с чл. 63, ал. 1 т. 3 НК подс. Т. следва да бъде признат за виновен
и наказан.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства
–критичното отношение към извършеното деяние, чистото съдебно минало, частично
възстановените щети, сравнително добри характеристични данни, а като отегчаващи – високата стойност на
предмета на престъплението.
Следователно на подсъдимия следва да
се наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, съответно на извършеното престъпление и с оглед постигане целите на чл. 36 НК –
ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода .
Предвид изложените по-горе смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства няма никакво основание за определяне на
наказанието при условията на чл. 55 НК.
Съдебното следствие е проведено по
реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл. 370, ал. 1 НПК / съкратено съдебно
следствие/ и на основание чл. 372, ал. 2 във вр. с чл. 58 А, ал. 1 от НК съдът
няма алтернатива и определеното наказание в размер на 1 година лишаване от
свобода следва да се намали с една трета и да се определи за изтърпяване
наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът намира, че за постигане
целите на наложеното наказание и преди всичко за поправянето на осъдения
наложеното наказание не следва да се изтърпява ефективно, а на основание чл.
69, ал. 1 във вр. с чл. 66, ал. 1 НК изпълнението следва да се отложи за срок
от ТРИ години.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
С извършеното престъпление
подсъдимият е причинил имуществени вреди на пострадалата / конституирана и като граждански ищец/,
поради което на основание чл. 45 и следващите от ЗЗД същият дължи обезщетение.
Подс. Т. с извършеното престъпление е
причинил имуществени вреди в размер на 1 667,09 лева / експертно
заключение/ изразяващи се в намаляване активите на имуществото му, поради което
следва да заплати обезщетение .
Тъй като мобилния телефон на стойност
119,20 лева е върнат на пострадалата в тази част иска се явява неоснователен и
следва да се отхвърли.
Подсъдимият на основание чл. 86 ЗЗД
дължи и законната лихва считано от датата на непозволеното увреждане до
окончателното изплащане на главницата.
РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ
На основание чл. 189, ал. 3 НПК
направените по делото разноски в размер на 100 лева / възнаграждение за вещите
лица / следва да се заплатят на ОД на МВР Ст. Загора от подсъдимия, а на РС
град Стара Загора държавна такса в размер на 66,68 лева.
Причини – Стремеж за облагодетелстване
по неправомерен начин
Водим от горните мотиви съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ