№ 25
гр. Тополовград, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Христов
при участието на секретаря А.В.А.
като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Гражданско дело №
20222320100024 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от
„МАЙ ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, район Северен, ул.“Златна панега“ № 2А, ет.6, ап.14,
представлявано от управителя И.Р.И., чрез пълномощник адв.М.К. от АК –
Ямбол със съдебен адрес: гр.Т., ул.“*************** против община Т. с
адрес: Т., пл.“Освобождение“ № 1.
Обстоятелствата, на които ищецът основава претендираните права и
предявения иск са следните:
Твърди се в исковата молба, че ищецът е собственик на недвижим имот,
находящ се в с.Б.п., общ.Т., за когото притежава нотариален акт № 54, т.1,
рег.№ 00606, дело № 0046/07.04.2021 г. на Нотариус М.Б., с район на действие
РС – Тополовград, рег № 746 на Нотариалната камара, приложен към делото.
Видно от горепосочения нотариален акт, „МАЙ ТРАНС“ ЕООД е закупило
едно дворно място, находящо се в с.Б.п., общ.Т., ул.***************, с площ
от 1010 кв.м., съставляващо поземлен имот с планоснимачен № 17, в кв.2 по
ПУП на същото село, утвърден със Заповед № 462/08.10.1962 г., при съседи:
ПИ-14-П.И.И., ПИ-15-И.М.Й., ПИ-16-М.Д.М., улица и извънселищна
1
територия, заедно с построените в това дворно място: едноетажна паянотова
жилищна сграда строена 1942 г., със застроена площ 54 кв.м. и масивен гараж
строен 1971 г. със застроена площ 18 кв.м. Твърди се, че границите на
процесния имот никога не са били променяни от влизането в сила на плана от
1962 г. до настоящия момент. Праводателят-продавач на имота се е
легитимирал с Нотариален акт. № 123, т.2, рег.№ 489, дело № 333/2006 г. на
С.Г. – съдия по вписванията при РС-Тополовград. Имотът е владян без
прекъсване, явно и спокойно от него, а след продажбата владението се
осъществява по същия начин от ищеца. Имотът е деклариран в данъчна
служба, плаща си през всичките тези години данъците и никога не е имало
спор с когото и да е било, относно собствеността на имота. Новият
собственик-ищецът също е декларирал имота си и си плаща данъците.
Ищецът твърди, че при поискване на скица за имота е установил, че
целият имот попада извън регулацията на селото и за него е образуван
следния имот по Картата на възстановената собственост на землището на село
Б.п., а именно: поземлен имот с идентификатор 07346.76.6 с площ от 1014
кв.м., с адрес на имота: с.Б.п., общ.Т., местността „Воловарника“, трайно
предназначение на територията – земеделска, с НТП – нива, десета категория,
номер по предходен план 076006, при съседи: имоти с идентификатори
07346.76.9, 07346.76.10, 07346.76.11, 07346.888.9901, 07346.76.5, 07346.76.7.
След съгласуване с ОСЗГ на скицата, издадена за имот с пл.№ 17, в кв.2 по
плана на селото се оказало, че имот с идентификатор 07346.76.6 е собственост
на община Т., въпреки че не е съставен акт за общинска собственост. Като
основание е записано „земи по чл.19 от ЗСПЗЗ“, което според ищеца е
абсурдно, тъй като този имот никога не е бил одържавяван и никога не е бил
във владение на друг субект. Имотът е бил третиран от собствениците като
дворно място през всичките тези години, застроен е и в него има жилищна
сграда и гараж, които се ползват по предназначение и затова не е бил заявен
за възстановяване по ЗСПЗЗ.
Поради което се претендира да бъде постановено решение, с което на
основание чл.124 ал.1 от ГПК съдът да приеме за установено по отношение на
ответника община Т., че ищецът е собственик на следния недвижим имот по
Картата на възстановената собственост на землището на с.Б.п., общ.Т., а
именно: поземлен имот с идентификатор 07346.76.6, с площ от 1014 кв.м., с
адрес на имота: с.Б.п., общ.Т., местност „Воловарника“, трайно
2
предназначение на територията: земеделска, с НТП – нива, десета категория,
номер на предходен план 076006, при съседи: имоти с идентификатори
07346.76.9, 07346.76.10, 07346.76.11, 07346.888.9901, 07346.76.5, 07346.76.7.
Претендират се и направените по делото разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени
на ответника на 09.05.2022 г. В законоустановения срок не е постъпил
писмен отговор по чл. 131 ал. 1 от ГПК и не е взето становище по иска.
Ищецът „Май Транс“ЕООД – редовно призован, явява се управителя,
заедно с пълномощника си адв.М.К.о от АК – Ямбол.
Ответникът община Т., редовно призовани, не изпращат представител
в съдебно заседание.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
С нотариален акт № 54, т.1, рег.№ 00606, дело № 0046/07.04.2021 г. на
Нотариус М.Б., с район на действие РС – Тополовград, рег № 746 на
Нотариалната камара дружеството „Май Транс“ЕООД е закупило недвижим
имот в село Б.п., общ.Т., с площ от 1010 кв.м., съставляващо поземлен имот с
планоснимачен № 17, в кв.2 по ПУП на същото село, утвърден със Заповед №
462/08.10.1962 г., при съседи: ПИ-14-П.И.И., ПИ-15-И.М.Й., ПИ-16-М.Д.М.,
улица и извънселищна територия, заедно с построените в това дворно място:
едноетажна паянотова жилищна сграда строена 1942 г., със застроена площ
54 кв.м. и масивен гараж строен 1971 г. със застроена площ 18 кв.м. По
делото е представена скица № 570/02.12.2021 г. на община Т., от която е
видно, че имотът е собственост на „Май Транс“ЕООД, съгласно нотариален
акт № 54, том първи, д.46/2021 г. община Т. е издала на ищеца удостоверение
с изх.№ 835 от 02.12.2021 г., че имотът находящ се в с.Б.п., собственост на
„Май Транс“ЕООД представлява дворно място с квадратура от 1010 кв.м. с
планоснимачен номер № 17 по плана на с.Б.п., с построени в него паянтова
жилищна сграда със застроена площ от 54 кв.м. и масивна сграда – гараж със
застроена площ от 18 кв.м. Издадена е от община Т. и удостоверение за
данъчна оценка изх.№ 787/30.22.2021 г.
От скица № 15-90890 от 30.01.2022 г. на Служба по геодезия,
3
картография и кадастър – гр.Хасково е видно, че имотът от 1014 кв.м. с
идентификатор № 07346.76.6 в землището на село Б.п. е със собственик
община Т., с основание за собственост – предоставени земи за стопанисване
от общината по чл.19 от ЗСПЗЗ. Съдът е изискал от ответника – община Т. да
представи документ, от който да е видно дали процесния имот има съставен
акт за общинска собственост, но същият не е представил такъв по делото.
Видно от гласните доказателства по делото – показанията на
свидетелите Д.И. и Г.К. се установява, че процесният недвижим имот, който
представлява дворно място с построена в него едноетажна жилищна сграда и
гараж е бил собственост на В.Н.К. от с.Б.п., която го е продала на ищеца „Май
Транс“ЕООД. Свидетелите заявяват, че са живели в този дом при предишния
собственик, а след това са продължили да живеят в този имот със съгласието
на новия собственик – ищецът по делото.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които кредитира като обективни и непротиворечиви, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК
е допустим и разгледан по същество, същият се явява основателен и доказан,
и следва да бъде уважен като такъв. Съображенията на съда са следните:
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че се
касае за имот, който се е владял от праводателят-продавач, а след това и от
купувача – ищец по делото, който и в момента го владее. За същият имот има
издаден нотариален акт на продавача от 2006 г. Имотът никога не е бил
отчуждаван, никога не е влизал в ТКЗС нито в АПК и за този имот през
всичките години са плащани данъци. По делото е установено, че макар
имотът да е бил изключен от регулация, същият никога не е бил включван в
блокове на ТКЗС, нито е бил отчуждаван и причисляван към държавен
поземлен фонд по реда на ЗПИНМ /отменен/ или ЗТ/отменен/. Следователно
същият не е бил държавна собственост. В случая не е следвало да се провежда
реституционна процедура, предвидена от ЗСПЗЗ по отношение на спорния
имот и след като не е сторил това, това че имотът е попаднал в приложното
поле на чл.19 от ЗСПЗЗ и след изтичането на предвидения в разпоредбата
срок е станал частна общинска собственост е неправилно. Съдът счита, че
имотът на ищеца не е бил в категорията на имотите, собствеността върху
4
които подлежи на реституцията по реда на ЗСПЗЗ. В различните хипотези на
нормата на чл.10 се регламентират случаите, при които се възстановяват
правата на собствениците на земеделски земи и съгласно ал.1 по реда на
ЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост, които са притежавани преди
образуването на ТКЗС или ДЗС и са били отнети от техните собственици,
независимо дали в последствие са били включени в стопанства или други
образувани въз основа на тях селскостопански организации. Липсват всякакви
доказателства процесният имот след изключването му от регулация да е бил
внесен в ТКЗС или включен в него по установения ред. Не са ангажирани и
доказателства той да е бил стопанисван от ТКЗС или друга организация, да е
бил безвъзмездно отстъпван, отчуждаван на някакво правно основание или
отнеман неправомерно, а напротив, доказано е непрекъснато и несмущавано
владение от страна на ищците. Поради това по отношение на спорния имот не
е следвало да бъдат провеждани реституционни процедури, а придобимата
давност не може да бъде заличена, както предвижда разпоредбата на чл.5 ал.2
от ЗВСВОНИ за имотите подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ.
Следователно, той не попада и в обхвата на нормата на чл.19 от ЗСПЗЗ и не
може да бъде третиран като незаявена за възстановяване земеделска земя,
която да премине в управление на ответната община, а 10 години след
влизане в сила на плана за земеразделяне да се трансформира в общинска
собственост. Категорично и еднозначно е доказано, че към момента на
предявяване на установителния иск – 17.02.2022 г. ищецът е бил собственик
на процесния недвижим имот, придобит с нотариален акт. Още повече, че
община Т. не е представила доказателства за съставяне на акт за общинска
собственост.
Поради това следва да бъде признато за установено по отношение на
община Т., че ищецът е собственик по на процесния недвижим имот.
При този изход от делото ответникът община Т. следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер на
450,00 лв., от които 400 лв. за адвокатско възнаграждение и 50,00 лв.внесена
държавна такса. Доказателства за други разноски по делото не са
представени.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА за установено по отношение на община Т., с адрес: Т.,
площад”Освобождение”, че „МАЙ ТРАНС“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, район Северен, ул.“Златна
панега“ № 2А, ап.14, представлявано от управителя и едноличен собственик
на капитала И.Р.И. с ЕГН ********** е СОБСТВЕНИК на следния
недвижим имот по Картата на възстановената собственост на землището на
село Б.п., общ.Т., обл.Хасково, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 07346.76.6, с площ от 1014 кв.м., местност
„ВОЛОВАРНИКА“, трайно предназначение на територията: земеделска, с
начин на трайно ползване – нива, десета категория по КВС на землището на
село Б.п., община Т., област Хасковска, номер по предходен план № 076006,
при съседи: имоти с идентификатори 07346.76.9, 07346.76.10; 07346.76.11;
07346.888.9901; 07346.76.5; 07346.76.7
ОСЪЖДА община Т. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „Май Транс“ЕООД –
гр.Пловдив, представлявано от управителя му И.Р.И. разноски по делото в
размер на 450,00 лв./четиристотин и петдесет лева/, от които 400,00 лв.
/четиристотин лева/ за адвокатско възнаграждение и 50,00 лв. /петдесет лева/
внесена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
6