Р
Е Ш Е
Н И Е №
260337
гр.
Пловдив 08.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд Х-ти граждански състав в публичното заседание на
двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Пламен Чакалов
Членове: Румяна Андреева
Бранимир
Василев
при секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното
от съдия Чакалов в. гр. д. № 335/21г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 261518/30.11.2020г. на Пловдивския районен съд, І-ви гр. с., постановено по гр. д. № 7815/20г. в частта, с която се отхвърля предявените от П.Г.Т., ЕГН ********** *** искове за признаване за
незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповеди № РД-11-428 от
28.02.2002г. и № РД-11-427 от 28.02.2020г. на работодателя, с която трудовото
му правоотношение се прекратява на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ „по взаимно
съгласие”; възстановяването му на работа на заеманите преди уволнението
длъжност *** общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап – химия и
опазване на околната среда и учител общообразователен учебен предмет в
гимназиален етап – философия и за заплащане на обезщетение за оставането му без
работа за периода 16.03.2020 г. - 31.08.2020 г. в размер на 6 199,05 лева, като
неоснователни.
Жалбоподателят П.Г.Т., ЕГН ********** моли съда да
отмени решението на районния съд по съображения, подробно изложени в жалбата, и
да постанови друго, с което уважи предявените искове. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна Средно училище „Христо Ботев“ град Съединение
счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното
решение, като претендира разноски.
Предвид доказателствата, съдът
установи следното:
Няма спор, а и от представените преписи
от трудови договори, заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение и
заявление за освобождаване от длъжност се установява, че П.Г.Т. е работил по трудов договор
като „***“ по химия и опазване на околната среда и по философия.
Със Заповед № РД-11-427/28.02.2020г.
и № 11 – 428/28.02.2020г. на Директора на СУ „Христо Ботев“ гр. Съединение трудовите
правоотношения между страните са прекратени по взаимно съгласие, считано от 02.03.2020г.
Основното възражение срещу така
прекратените трудови правоотношения е, че между страните не е постигнато
взаимно съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като на
жалбоподателя не е предоставена възможност да заяви, че е съгласен с датата, на
която работодателят възнамерява да прекрати трудово правната връзка между тях.
Този довод е неоснователен. Безспорно
е установено, че на 28.02.2020г. П. Г. Т. е подал до Директора на училището
молба за освобождаване от длъжност по взаимно съгласие, а на 02.03.2020г.
свидетелят Н. Ю. му е донесъл процесните заповеди за прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие, които П.Т. е подписал. Нормата на чл. 325, ал.1,
т.1 от КТ не поставя като условие за прекратяване на трудовия договор подалия
молбата да се съгласи с точната дата, на която ще се прекрати трудовия договор.
В посочената норма е посочено, че страната, към която е отправено предложение
за прекратяване на трудовия договор трябва в седемдневен срок от получаване на
предложението да уведоми другата страна, ако приеме предложението ú, без
да е необходимо страните да постигнат съгласие за датата, на която ще се
прекрати трудовия договор. В настоящия казус СУ „Хр. Ботев“, гр. Съединение е
уведомило П. Т., че прекратява трудовия договор в указания от закона срок, а
именно на 02.03.2020г. и с това е осъществен фактическия състав на прекратяването
на трудов договор по взаимно съгласие.
Само за пълнота следва да се
отбележи, че върху този извод не влияе обстоятелството, че върху заявлението подадено
от Т. за прекратяване на трудовия договор е поставена резолюция: „Разрешавам
считано от 06.03.2020г.“, а трудовия договор е прекратен от 02.03.2020г.,
понеже правно релевантното обстоятелство, е уведомлението на страната поискала
прекратяването на договора да е извършено в срока по чл. 325, ал.1, т.1 от КТ,
което в настоящия казус е налице.
Изложеното налага извода, че при
прекратяване на процесното трудово правоотношение е спазена процедурата по реда
на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ и затова искът за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна е неоснователен и следва да се отхвърли.
Неоснователността на този иск
обосновава неоснователността и на акцесорните искове за възстановяване на
жалбоподателят на предишната работа и за заплащане на обезщетение за оставането
му без работа, , които следва да се отхвърлят.
Като е достигнал до същите правни
изводи и е отхвърлил исковете, районният съд е постановил правилно решение,
което следва да се потвърди.
По възражението за прекомерност
на разноските на въззиваемата страна: Съдът намира, че претендираното
възнаграждение от 1 400лв. е прекомерно с оглед фактическата е правна сложност
на делото, която предвид обстоятелството, че предмета на спора пред въззвния
съд се концентрира единствено около преценка на наличието на хипотезата по чл.
325, ал.1, т.1 от КТ, като не се налага обсъждане на нови аргументи пред настоящия съдебен състав, поради което
възнаграждението на въззиваемата страна ще се намали до размера от 1000 лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261518/30.11.2020г. на Пловдивския районен
съд, І-ви гр. с., постановено по гр. д. № 7815/20г. в частта, с
която се отхвърля предявените от П. Г. Т., ЕГН **********
срещу СУ „Христо
-стр.3 от Решение по в. гр.
д. № 335/21г. на ПдОС-
Ботев“
град Съединение искове за признаване за незаконно уволнението на ищеца,
извършено със заповеди № РД-11-428 от 28.02.2002г. и № РД-11-427 от
28.02.2020г. на работодателя, с която трудовото му правоотношение се прекратява
на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ „по взаимно съгласие”; възстановяването му
на работа на заеманите преди уволнението длъжност *** общообразователен учебен
предмет в прогимназиален етап – химия и опазване на околната среда и учител
общообразователен учебен предмет в гимназиален етап – философия и за заплащане
на обезщетение за оставането му без работа за периода 16.03.2020 г. -
31.08.2020 г. в размер на 6 199,05 лева, като неоснователни
ОСЪЖДА П.Г.Т., ЕГН **********,***, да
заплати на Средно училище „Христо
Ботев“ град Съединение, Пловдивска област, ул. „Баба Исака Скачкова“ № 3
сумата от 1000 лв. /хиляда лева/ - разноски, направени във въззивното
разглеждане на делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок, считано
от 09.03.2021 г.
Председател:
Членове:1.
2.