Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Ловеч, 10.04.2023 година
.
в
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав
в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ПЛАМЕН ПЕНОВ
2.РАДОСЛАВ А.
при
секретаря Христина Христова като разгледа докладваното от съдия ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА в.гр. д. № 156 по описа
за 2020 година и за да се произнесе
съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК
Постановено е съдебно решение
№492/25.11.2019 г. по гр.д.№228/18 г. по описа на ТРС, с което е обявена за
недействителна спрямо М.А.А.К., гражданин на Х., с адрес: Д.Х.2, В.П.15,
У,Л. SE18 6FY, извършената сделка чрез Нотариален акт за дарение от 11.01.2018
г., № 001, том I, рег. № 36, дело № 001 от 2018г. на нотариус Б.К., вписан под
№ 337 в регистъра на Нотариалната камара, между М.Р.Р., ЕГН **********, като
дарител, и Е.К.К., ЕГН **********, като дарена, вписан в Служба по вписванията
- Троян, Акт № 17, Том 1, 2018г., № от вх. рег. 42/11.01.2018г., чрез която
първата ответница е прехвърлила на втората ответница следните недвижими имоти: Поземлен имот с площ от 788 кв.м., находящ се
в село Орешак, община Троян, област Ловеч, с адрес: улица "Б.", с
трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване
-ниско застрояване (до
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба с вх..№7306/17.12.2019 г. подадена от М.Р.Р. и Е.К.К., и двете
със съдебен адрес:***, адв. В.А. срещу
Решение № 492 от 25.11.2019 г. по гр.д. № 228/2018 год. на ТРС.
Сочи, че с цитираното решение ТРС е уважил
изцяло предявения иск като основателен и доказан, като ги осъжда да платят на
ищеца разноските по делото.
Изтъкват, че не са доволни от решението,
поради което го обжалват с молба да бъде отменено изцяло и вместо него да се
постанови ново, с което да се прекрати делото поради недопустимост на иска или
отхвърлите изцяло иска.
Твърдят, че решението е необосновано,
незаконосъобразно, при разглеждането на делото са допуснати нарушения на
съдопроизводствени правила.
Сочат, че съдът е насрочил делото на
12.09.2019 г., като в съдебното заседание не е дал ход на делото, насрочил е
делото за 23.10.2019 г. от 10.00 часа, като е постановил ,Да се призоват
страните".
Сочат, че за заседанието на 23.10.2019 г.
не са редовно призовани, съгласно определението на съда, поради което ход на
делото не е следвало да се дава и вместо да отложи делото, ТРС е приел, че
ответниците са редовно призовани и е дал ход на делото, а след това е отменил
определението си от 12.09.2019 г., с което е разпоредил призоваване на страните
и по този начин са лишени от участие в процеса - не са участвали и не са
представлявани в съдебното заседание на 23.10.2019 г.Твърди, че с определение № 303 от 06.06.2018 г. ТРС е
изготвил проекто-доклад по делото, като със същото определение са допуснати
свидетели на ответниците.
Сочат, че ТРС с определение от 23.10.2019
г. отменя определението си 06.06.2018 г., с което са допуснати свидетелите на
ответниците, приема нови доказателства от ищцовата страна и дава ход по
същество, като след пледоарията на адвоката на ищеца съдът е дал на същия
възможност за представяне на писмени бележки, а на ответниците не е представена
такава възможност.
Излагат, че след връчването на
проекто-доклада не е провеждано редовно заседание за обявяване на доклада, ТРС
не е посочил, че за някои твърдения ответниците не сочат доказателства, така
например за твърдението, че процесният имот е придобит от ответницата М.Р. чрез
дарение от баща си на 22.11.2017 г., за фамилния характер а имота, за
уведомленията до отв. М.Р. и др, като считат, че ТРС е бил длъжен да укаже на
ответниците за кои обстоятелства не сочат доказателства, а вместо това -
заличава допуснати доказателства на ответниците.
Изтъкват, че посочените нарушения са довели
до нарушаване правото на защита на ответниците, правото да се ангажират
доказателства, включително и допуснати такива от съда.
Сочат, че ответницата М.Р. е обявена в
несъстоятелност от Арбитражен отдел към Службата по несъстоятелност на
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, гр. Бирмингам, по дело
№ ВКТ5071852, за синдик е назначен съдията изпълнител на областния съд, видно
от приложената заповед за несъстоятелност от 27 март
Твърдят, че обявената несъстоятелност е
валидна от дата 27.03.2019 г. и за нея е уведомен ищеца К. чрез неговия
представител в София „*****" - адвокат К.Ш.с писмо от 05.04.2019 г. Сочат,
че кредиторът и адвоката му са наясно, че спрямо длъжника не може да се водят
никакви искове за събиране на дълга, защото посочения държавен синдик се
разпорежда директно с имуществото и синдикът изрично е уведомил изрично
кредитора всякакви искове да бъдат отправяни към него.
Изтъкват, че въпреки уведомлението,
кредиторът подава молба за възобновяване на производството по гр.д. № 228/2018
г. на ТРС, без изрично да уведоми българския съд за банкрута на ответницата М.Р.,
с което извършва нарушение на закона.
Сочат, че ТРС също е уведомен за
несъстоятелността, тъй като от страна на ищеца е представено решение от
20.06.2019 г. на Висшия съд, отделение на Кралския съд на Обединеното кралство
по иск HQ 17X04681, с което решение е постановено прекратяване на част от иска
и присъждане на междинно плащане на разноски в размер на сумата 50000 британски
паунда от М.Р. на ищеца М. К..
Твърдят, че в решението е посочено, още в
първото изречение, че ответницата М.Р. е уведомила писмено съда за обявяването
си в несъстоятелност след което и назначеният синдик е уведомил съда с писмо от
17 юни
Излагат, че при положение, че пред ТРС е
имало достоверна информация с цитираното решение, че ответницата М.Р. е обявена
в несъстоятелност, то продължаването на съдопроизводствените действия е в
противоречие с правилата за несъстоятелността.
Изтъкват, че тъй като несъстоятелността е
обявена във Великобритания, а претенцията на ищеца е предявена пред български
съд, то за уреждане на отношенията е приложим РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/848 НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 май 2015 година относно производството
по несъстоятелност, който цитират
Сочат, че съдът в мотивите приема, че цялото
имущество служи за обезпечаване на задълженията на длъжника, като при открито
производство по несъстоятелност всичкото това имущество е на разпореждане на
назначения синдик, а висящите дела подлежат на спиране.
Цитират, че съгласно чл. 637 от Търговския
закон, приложим съгласно 18 от Регламента, „С откриване на производството по
несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени
граждански и търговски дела срещу длъжника с изключение на трудови спорове по
парични вземания."
Твърдят, че ТРС е изложил подробни мотиви,
че решението на английския съд подлежи на изпълнение и следва да бъде
съобразено от Българския съд, но не е отчел, че задължителен за съда е също
така и издадената заповед от съдът на Великобритания за обявяването в
несъстоятелност на ответника М.Р., за което има данни в приложеното съдебно
решение.
Считат, че като е продължил хода на делото,
ТРС се е произнесъл по недопустимо производство, с което и постановеното
решение е недопустимо.
Сочат, че въпросът за постановената
несъстоятелност на ответницата М.Р. от Кралския съд в Англия и Уелс е поставян
и пред българските съдилища, като с определение № 23944/15.10.2019 г. и
разпореждане № 32218/15.10.2019 г. по ч.гр.д. № П 11552/2019 г. на СГС, ГО, 1-23
състав, съдът като е съобразил разпоредбите по несъстоятелността е разпоредил
спиране на изпълнителното производство от български ЧСИ по вземането на М.К.
срещу М.Р. и отказ на изпълнение на съдебно решение от страна на М.Р..
Твърдят, че двата съдебна акта са
постановени след съдебното заседание на ТРС и били внесени в съда с молба вх. №
6668/22.11.2019 г., тъй като имат значение за допустимостта на иска, но съдът
не ги е съобразил в решението си от 25.11.2019 г.
Смятат, че СГС е съдът с най-широка
компетентност за признаване по съдебен ред на съдебни актове, постановени в
друга държава, съгласно чл. 622 и сл. от ГПК.
Твърдят, че в приложените определение и
разпореждане на СГС съдът е приел, че Република България следва да зачете
представената заповед за обявяване на банкрут на М.Р., индивидуално изпълнение
срещу същата е недопустимо, след като е образувано производство по
несъстоятелност, а вземанията на кредиторите следва да се предявят по
специалния ред, предвиден в националното право на Обединеното кралство - Закона
за несъстоятелността от
Считат, че такива вземания следва да се
предявят пред синдика, който има съответната компетентност да събира всички
активи на длъжника в масата на несъстоятелността, да я осребрява и разпределя
активите на длъжника за удовлетворяване на кредиторите.
Изтъкват, че поради невъзможност за плащане
на разходи за адвокатска защита ответницата М.Р. не е участвала активно в
процеса в Англия и е осъдена за суми според твърденията на ищеца, без
доказателства за наличието на каквито и да било облигационни връзки между нея и
М. К..
Сочат, че ТРС приема, че облигационните
отношения са възникнали много преди внасянето на исковата молба в английския
съд на 22.12.2017 г., както и че ответницата М.Р. е знаела и искала да увреди
кредитора с дарението на процесния имот, извършено на 11.01.2018 г.
Изтъкват, че в исковата си молба ищецът
въвежда твърдение, според което в периода между 09.04.2017 г. и 12.10.2017 г. е
превел на ответницата М.Р. сумата 192000 британски лири.
Сочат, че М.Р. е придобила процесния имот
от баща си чрез дарение на 21.11.2019 г., след което го е дарила на майка си на
11.01.2018 г.и ако наистина ответницата М.Р. е искала да измами ищеца, като е
получавала от него суми до 12.10.2017 г., то е безсмислено да придобива имот от
баща си, който да служи като обезпечение на кредитора й и в този смисъл не би
могло да се търси какъвто и да е умисъл за увреждане на кредитора по смисъла на
чл. 135 от ЗЗД и Павловия иск е неоснователен.
Смятат, че Павловия иск е лишен от правен
интерес при положение, че договора за дарение между М.Р. и баща й Р.Р. е
отменен с решение по гр.д. № 421/2018 г. на ТРС, вписано на 12.07.2018 г. под №
212, том I, дв. Per. № 1872/2018 г. на Служба по вписванията при ТРС.
Излагат, че целта на иска по чл. 135 от ЗЗД
е да върне в патримониума на длъжника недвижим имот, с който се е разпоредил
във вреда на кредитора, като в случая дарението е отменено и собствеността
върху процесния имот не може да бъде върната в патримониума на длъжника и ако
съдът не бил дал ход на делото по същество в първото по делото заседание на
23.10.2019 г., то ответниците биха имали възможност да представят описаните
доказателства, които имат отношение към решаването на спора.
Сочат, че имотите предмет на иска,
доколкото това са няколко имота, а според ответниците това е един имот,
включващ: поземлен имот с площ от 788 кв.м., предназначен съгласно
кадастралната карта за ниско застрояване /до
Изтъкват, че тъй като ТРС в последното
съдебно заседание от 23.10.2019 г. е отменил определението си за начина на
призоваване и е заличил допуснатите свидетели, с което е ограничил правото на
защита на ответниците, моли да бъдат уважени доказателствените искания на
ответната страна, тъй като част от доказателствата имат значение за
допустимостта на иска и молят да бъдат приети и обсъдени при решаването на
спора.
Молят да бъдат допуснати до разпит двама
свидетели при режим на призоваване за установяване на относими към спора
обстоятелства по исковата молба и отговора на исковата молба - знаел ли е ищеца
за извършеното дарение от Р.Р. на М.Р., заедно ли са живяли М.Р. с ищеца и до
кога, да установи фамилния характер на процесния имот.
Представя писмени доказателства.
В законоустановения срок е постъпил отговор
на въззивната жалба от М.А.А.К.
(М.А.А.К.), гражданин на Х., роден на *** г. в Х., Х., с постоянен адрес: ******,
Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, действащ чрез адв. С.И. -
САК съдебен адрес:***, офис ЗА -процесуален представител срещу въззивна жалба
против Решение №492/25.11.2019 г. по гр. д. №228/2018 г. на ТРС.
Счита, че подадената жалба е неоснователна
и не кореспондира с материалите по делото, поради което моли да бъде оставена
без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение на PC - гр. Троян, тъй
като същото е допустимо и правилно, поставено при точно приложение на
материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано,
като съответстващо на събраните доказателства по делото.
Изтъква, че във въззивната жалба се излагат
няколко довода, за които се твърди, че обосновавали недопустимост на решението
на ТРС, но нито един от твърдените пороци на първоинстанционното решение не е
налице и то е допустимо и законосъобразно.
Заявява, че видно от документите по делото,
страните са били редовно призовани за о.с.з., което е трябвало да се проведе на
12.09.2019 г. Сочи, че на тази дата не е даден ход на делото и то е отложено за
23.10.2019 г. от 10.00 ч. и действително, поради грешка, в протокола е
записано, че страните следва да бъдат призовани за следващото о.с.з, но това
обаче е в противоречие с нормата на чл.56, ал.2 от ГПК, която разпорежда, че
„Страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават
за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието.".
Счита, че тази разпоредба е императивна (каквито по правило са процесуалните
норми), поради което намира приложение, независимо от разпореждането на съда за
призоваване и съответно, в о.с.з. на 23.10.2019 г. районният съд е констатирал,
че и двете страни са били редовно призовани за първото о.с.з., насрочено за
12.09.2019 г., респ. по силата на чл.56, ал.2 от ГПК, те се считат за надлежно
уведомени за отлагането на делото за 23.10.2019 г., без да бъдат призовавани.
Смята, че изхождайки от разпоредбата на
чл.56, ал.2 от ГПК, PC - гр. Троян правилно и законосъобразно е преценил, че за
о.с.з. на 23.10.2019 г. и двете страни са били редовно призовани и е дал ход на
делото, като съответно, на основание чл.253 от ГПК, ТРС е изменил неправилното
си определение за призоваване на страните, четено в о.с.з. на 12.09.2019 г.и с
оглед на това, не е налице твърдяната недопустимост на решението на Районен съд
- гр. Троян, нито порок, обуславящ неговата неправилност.
Смята, че ТРС правилно е отменил
определението си за допускане на свидетели на ответниците, защото въпреки дадената им възможност, никой
от ответниците не доведел допуснатите му свидетели и съответно, правилно ТРС е
заличил тези свидетели, доколкото не беше представена основателна причина за
неявяването им, а освен това, видно от обстоятелствата, за които беше поискано
изслушването на свидетелите, те касаят изцяло факти, релевантни към спора по
същество между М.Р. и М.К., с който е бил сезиран съдът във Великобритания и
съответно, след като на районния съд в гр. Троян е представено необжалвано и
влязло в сила решение на Висшият съд на Англия и Уелс, Съдебна колегия на
кралицата (Кралска колегия) по дело № HQ17X04681, българският съд е бил длъжен
да вземе това решение предвид -чл.621 от ГПК и поради това и ТРС правилно е
преценил, че изслушването на свидетели относно естеството и размера на
вземанията на ищеца М.К. спрямо ответницата М.Р., е недопустимо, при наличието
на влязло в сила британско решение по въпроса.
Смята за напълно несъстоятелно добавеното в
т. 1.3 от въззивната жалба съображение, че решението на ТРС било постановено
при процесуално нарушение, тъй като съдът дал възможност за писмена защита на
ищеца, но не и на отчетниците, тъй като според чл.149, ал.З от ГПК, съдът има
възможност, но не и задължение да предостави на страните възможност за
представяне на писмени защити и при отсъствието на искане от страна на
ответниците за предоставяне на такава възможност, ТРС правилно не е чел
разпореждане в този смисъл и по описаните причини и в тази си част жалбата е
неоснователна.
Сочи за неоснователни и доводите на
жалбоподателите, че след проекто-доклада нямало проведено редовно заседание за
обявяване на доклада, тъй като видно от протокола за о.с.з., проведено на
23.10.2019 г., съдът е приел окончателен доклад по делото, а относно
редовността на проведеното първо заседание по делото вече е изложил становището
си по-горе. Заявява, че не отговаря на истината и твърдението, че ТРС не бил
разпределил доказателствената тежест в процеса, тъй като в действителност, това
е направено още с Определение №303 от 06.06.2018 г. (стр.7), в което се съдържа
проекто-докладът по делото и в о.с.з. на 23.10.2019 г. този проекто-доклад е
обявен за окончателен доклад, като това обхваща и частта му относно
разпределението на доказателствената тежест.
Счита търдението по т.1.5 от въззивната
жалба за голословно, тъй като към него не са изложени никакви конкретни доводи,
различаващи се от наведените във връзка с предходните точки на жалбата и поради
това, не следва да се приема, че има някакви други процесуални нарушения на
ТРС, които да се претендират с жалбата.
Излага, че относно твърдината
несъстоятелност на ответницата М.Р. и преди всичко, при преценка правилността
на решението на PC - гр. Троян, следва да се има предвид, че в рамките на
производството пред първата инстанция не били ангажирани твърдения за
несъстоятелност на първата ответница, нито били представени доказателства за
това, като съответно, ТРС не е имал основание да се произнася по този въпрос,
респ. решението му не може да е неправилно на това основание.
Смята, че това възражение не може да бъде
правено пред втората инстанция, тъй като е вече преклудирано.
Счита, че видно от представените с
въззивната жалба документи, всички те са датирани между 04.03.2019 г. и
15.10.2019 г. и съответно, всеки един от тях е можел да бъде своевременно
представен пред районен съд - гр. Троян по време на първото о.с.з., проведено
на 23.10.2019 г.
Цитира, че съгласно чл.260, т.5 и т.6 от ГПК, с въззивната жалба могат да се представят само новосъздадени или
новооткрити доказателства, както и да се твърдят само новонастъпили или
новоузнати факти, като нито едно от обстоятелствата, свързани с производството
по несъстоятелност, не е новонастъпило или новоузнато по смисъла на чл.260 от ГПК и нито едно от представените доказателства не е новосъздадено или
новооткрито и поради това и възможността за твърдение на такива факти и за
ангажиране на представените доказателства, се е преклудирала за отчетниците,
поради което и решението на ТРС не може да бъде оспорвано на основание
твърдяното производство по несъстоятелност на ответницата Р., а представените с
жалбата писмени доказателства не следва да бъдат приемани.
Заявява, че на следващо място, по отношение
на М.Р. няма влязло в сила решение на британския съд за обявяването й в
несъстоятелност, тъй като М.К. е обжалвал своевременно решението на британския
съд, в резултат на което е образувано дело BR-2009-000895 на Висшия съд,
Съдилища по търговски и имуществени въпроси в Англия и Уелс, което е насрочено
за 16 и 17 ноември
Твърди, че съгласно чл.621, ал.1 от ГПК,
„Съдебно решение или друг акт се зачита от органа, пред който се предявява, въз
основа на препис, заверен от постановилия го съд, и придружаващото го
удостоверение, когато акт на Европейския съюз изисква това" (курсивът -
мой), като в конкретния случай не е приложено нито удостоверението, което
следва да придружава разпореждането на съда, нито каквото и да е доказателство,
че Заповед за банкрут, издадена по дело № ВКТ5071852 на Офиса на съдията по
несъстоятелността на Обединеното кралство е влязла в сила, тъй като в
действителност тя не е влязла в сила. Сочи, че съгласно чл.19, 1 от Регламент
(ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета, признаване на решенията за
несъстоятелност се предвижда след влизането им в сила, както е посочено и в
приведения във въззивната жалба цитат от чл.19 от Регламента. Твърди, че в
конкретния случай, на 23.07.2019 г. М.К. е подал жалба срещу заповедта за
банкрут, копие от която прилага и доколкото няма съдебен акт на британския съд,
който да подлежи на признаване или да бъде взет предвид у нас, то решението на
ТРС е правилно и законосъобразно и не следва да бъде отменяно.
Твърди, че решението на ТРС е правилно и
законосъобразно, тъй като българското търговско право въобще не познава
института на производството по несъстоятелност по отношение на физическо лице,
което не е търговец. Цитира, че съгласно чл.45, 1, а) от Регламент (ЕС)
№1215/2012 г., съдебно решение, постановено в една държава - членка на ЕС не се
признава в друга държава членка, „ако такова признаване явно противоречи на
обществения ред в сезираната държава членка". Смята, че тази разпоредба
декларира общопризнатия принцип на суверенитет на държаните членки, който им
позволява да отказват приложението на решения, противоречащи на норми от
обществен ред на съответната страна.
Твърди, че в Република България институтът
на несъстоятелността е уреден в част четвърта на ТЗ, а съгласно нормата на
чл.607а, ал.1 от ТЗ, производство по несъстоятелност може да бъде открито и
проведено само за търговец и това касае и физическите лица, за които може да
бъде открито такова производство единствено ако са търговци по смисъла на чл.1
от ТЗ. Сочи, че в конкретния случай няма данни М.Р. да притежава качеството
търговец, а и тя не твърди такова нещо и от това следва, че г-жа Р. не може да
бъде обявена в несъстоятелност по реда и по смисъла на българското право.
Счита, че нормите относно статута на
физическите и юридическите лица са разпоредби, касаещи стабилността на
гражданския оборот, поради което са норми от обществен ред и след като правото
на Република България не допуска обявяване в несъстоятелност на физически лица,
които не са търговци, то решение на чуждестранен съд, обявяващо такава
несъстоятелност, не може да бъде изпълнено у нас, на основание чл.45,1, а) от
Регламент (ЕС) №1215/2012 г.
Изтъква и нещо повече, че дори да се
приеме, че неприложимостта на института на несъстоятелността по отношение на
физическите лица - нетърговци не е въпрос на обществен ред, то обявената в
Англия несъстоятелност на длъжника пак не може да бъде взета предвид у нас и
това е така, защото ако се приеме, че несъстоятелността спира всяко съдебно
производство, при липсата на производство по персонална несъстоятелност на
физическите лица, ще е налице пълно отсъствие на възможност в българското право
за съдебна защита по отношение на такова физическо лице и подобен резултат е
напълно недопустим, тъй като кредиторите на такова физическо лице биха били
оставени без всякаква правна защита, което е немислимо и именно това се цели с
подадената въззивна жалба. Счита, че във всеки случай правната уредба на
страната следва да бъде прилагана по начин, че да защитава субективните права,
признати от нашия правен ред и след като един кредитор е доказал правата си по
съдебен ред, то те трябва да могат да бъдат защитени по съдебен ред.
Твърди, че видно от горното, заповедта за
обявяване в Англия на несъстоятелността на длъжника М.Р. в качеството й на
физическо лице, не може да бъде призната и приведена в изпълнение в Република
България, поради отсъствието на аналогичен институт в нашето право и по тази
причина и решението на ТРС не е опорочено от обстоятелството, че невлязлата в
сила заповед за несъстоятелност на М.Р. не е била взета предвид и тя не може да
бъде взета предвид дори и във въззивното производство поради противоречието й с
правилата на обществения ред в Република България и поради отсъствието на
материално-правния институт на личната несъстоятелност и на съответните
процесуални разпоредби в нашето право.
На следващо място счита за напълно
неоснователни доводите във въззивната жалба, че приложение трябвало да намери
нормата на чл.637 от ТЗ, тъй като никоя от нормите на ТЗ относно
несъстоятелността не може да намери приложение по отношение на М.Р., тъй като
тя не е търговец.
Заявява, че нормите на института на
несъстоятелността не могат да се прилагат по аналогия, поради което не само
чл.637 от ТЗ, но и всички други разпоредби на Част четвърта на ТЗ не могат да
намерят приложение в настоящото производство и въобще по отношение на М.Р. и
поради това, производството по настоящото дело не следва да се спира или прекратява
на основание чл.637 от ТЗ.
Сочи, че що се отнася до твърдението, че
заповедта за несъстоятелността на М.Р. е вече признато в Република България, то
е невярно и не отговаря на истината. Признава че действително, в рамките на
производството по ч. гр. дело №11552/2019 г. на СГС са постановени цитираните
решение и определение, но това е станало в едностранно производство, в което М.К.
не е участвал и след узнаването на определението, са го обжалвали в срок, като
към настоящото прилага копие от подадената въззивна жалба. Сочи, че въз основа
на нея е образувано в. гр. дело №568/2020 г. на Софийски апелативен съд,
Гражданска колегия, 10-и състав, което може да бъде установено с проверка на
електронната страница на САС по номера на делото на СГС, като от своя страна,
евентуалното решение на САС по това дело ще подлежи на касационно обжалване.
Твърди, че съответно, приключването на
производството по това гражданско дело не се очаква скоро, а дотогава не може
да се твърди, че българският съд е признал действието на заповедта за
несъстоятелност.
Изтъква, че ако се възприеме тезата на
жалбоподателя М.Р., че заповедта за нейната несъстоятелност следва да бъде
изпълнена в Република България, то въззивната й жалба е подадена от лице, което
не е процесуално легитимирано, тъй като в случай, че заповедта за банкрут е
приложима у нас, то г-жа Р. е десезирана и само синдикът/синдиците, назначени
от Офиса на съдията по несъстоятелността на Обединеното кралство по дело №
ВКТ5071852, могат да обжалват решението на районен съд - гр. Троян от името на
длъжника.
Сочи, че ако бъде споделено разбирането,
изложено във въззивната жалба, а именно, че в Република България следва да бъде
приложена заповедта за банкрут по дело № ВКТ5071852 на Офиса на съдията по
несъстоятелността на Обединеното кралство, то това означава, че за
компетентните български органи (включително и настоящия съд) въззивникът М.Р. е
напълно десезиран и не може да осъществява процесуални действия по друг начин,
освен чрез служебните ликвидатори (синдици) г-н Л.П. и г-н С.У.и това би
следвало от чл.658 от ТЗ.
Счита, че съответно, ако съда не приеме, че
е налице изначална липса на процесуална легитимация на М.Р. като жалбоподател,
което води до недопустимост на въззивната жалба, то тази жалба е най-малкото
неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
Заявява относно твърдяната неправилност на
решението на PC - гр. Троян от страна на въззивницата и относно твърденията й,
че нямала намерение да увреди кредитора си М.К., то изложеното на стр.4 - 5 от
въззивната жалба е напълно неотносимо към предмета на делото.
Сочи, че както е последователно застъпено в
правната теория и съдебната практика, за да е налице увреждане на кредитора, не
е необходимо длъжникът да е целял това или дори да е знаел за увреждането, като
увреждането се състои в обективното създаване на затруднение за кредитора да се
удовлетвори от имуществото на длъжника, без да е необходимо това да е целен или
съзнаван резултат.
Отделно от това счита, че в случая
приобретател по отчуждителната сделка (втората ответница) е майката на М.Р.,
поради което съгласно чл.135, ал.2 от ЗЗД знанието за увреждането се предполага
по законна презумпция.
Съответно твърди, че доводът, че липсвал
умисъл от страна на г-жа Р. да увреди кредитора си М.К., е не само
неоснователен, но и принципно неотносим към Павловия иск и по тази причина и
решението на ТРС, е правилно в частта му, с която съдът е приел, че сделката по
отчуждаване на процесиите недвижими имоти, извършена между двете ответници, е
увреждаща ищеца в качеството му на кредитор на М.Р..
Относно твърдението, че Павловият иск е лишен
от правен интерес счита, че този довод на ответниците показва пълно неразбиране
на института на Павловия иск и на вписването в Имотния регистър при Агенцията
по вписванията.
Сочи, че целта на Павловия иск не е „да
„върне имота в патримониума на длъжника" (г-жа Р.), а да позволи на
кредитора М.К. да се удовлетвори от стойността на този имот, като правото на
собственост върху имота е ирелевантно за уважаването на Павловия иск, тъй като
той няма вещноправен ефект.
Сочи, че на следващо място, искът по чл.135
от ЗЗД подлежи на вписване и е вписан в Имотния регистър, воден от Агенцията по
вписванията, като вписването в регистъра създава противопоставимост по
отношение на всички трети лица и това касае и иска за разваляне на дарението,
който е вписан след това - едва на 12.07.2018 г., т.е. повече от месец след
Павловия иск, който е вписан на 06.06.2018 г.
Сочи, че никакво разпореждане или искова
претенция, вписани след исковата молба на М.К., не са противопоставими на
последния, поради което правният му интерес от воденето на Павловия иск не е
отпаднал след връщането на процесните имоти в патримониума на г-н Радев.
Твърди, че правото на собственост върху имотите вече е на г-н Радев, но
неговата искова молба е вписана втора, поради което, при уважаване на Павловия
иск, М.К. ще има право да се удовлетвори от тези имоти, независимо чии са те
към този момент и съответно, решението на ТРС е правилно и от гледна точка на
този аргумент.
Заявява, че останалите доводи на жалбоподателите, че имотът бил един, а
не няколко отделни и че имотът бил „фамилен", са освен неверни, също така
и напълно неотносими, поради което е излишно да бъдат обсъждани.
Моли съда да не допуска изслушването на
поисканите свидетели, тъй като техните показания са недопустими и неотносими.
Счита, че въпросите относно това кога и за
какъв период въззивницата Р. е живяла с М.К., са решени от Висшия съд на Англия
и Уелс с влязло в сила решение и не могат да бъдат предмет на изследване в
настоящото производство, като това следва от чл.297, вр. с чл.621, ал.1 от ГПК
и дори да се приеме, че решението на съда на Обединеното кралство не се ползва
със сила на пресъдено нещо, то изслушването на свидетелите е недопустимо по
силата на чл.164, ал.1, т.2 от ГПК.
Сочи, че що се касае до обстоятелствата
дали Р.Р. К. е знаел за дарението и дали имотът е „фамилен", те са
неотносими, като самият термин „фамилен" не е легален и няма определено
правно значение, като знанието на кредитора за дарението пък е ирелевантно,
съгласно чл.135, ал.2 от ЗЗД.
Счита, че представените „нови"
доказателства не следва да бъда приемани, тъй като възможността за тяхното
представяне пред съда е преклудирана, тъй като съгласно чл.260, т.6 от ГПК,
пред втората инстанция могат да се представят само нови доказателства.
Сочи, че по смисъла на този текст,
„нови" означава или новосъздадени, или новооткрити, като никое от тези
доказателства не е новосъздадено, тъй като всички те са писмени документи,
датирани преди датата на първото заседание по делото пред първата инстанция на
23.10.2019 г. и поради това те не могат да бъдат квалифицирани като
новосъздадени, като те не са и новооткрити. Цитира, че според практиката на ВКС
по чл.290 от ГПК, новооткрито доказателство е такова, което страната е узнала
непосредствено преди представянето му и то може да се представи след отговора
на исковата молба само ако ответникът „не е могъл да узнае своевременно
фактите, на които се основава то или да посочи и представи доказателства за
тях, при полагане на дължимата грижа за добро водене на делото съгласно чл.
147, т. 1 ГПК." (Решение №182 от 19.08.2013 г. по гр. дело №939/2012 г. на
ВКС, IV г.о. В същия смисъл и Решение №300 от 04.01.2012 г. по гр. дело
№136/2011 г. на ВКС, II г.о.). В такава насока е и правната теория. Сочи, че
случаят не е такъв, поради което представените с въззивната жалба доказателства
са недопустими и моли да не се приемат.
Твърди, че видно от изложеното, не е налице
нито един от пороците, твърдени във въззивната жалба и решението на районния
съд в гр. Троян не е нито недопустимо, нито неправилно, а напротив - обжалваният
съдебен акт е постановен при точно приложение на материалния закон, спазване на
съдопроизводствените правила и е основан на събраните доказателства по делото.
Поради това моли съда да не уважава
въззивната жалба на М.Р. и Е.К. и да остави в сила Решение №492 от 25.11.2019
г. по гр. дело №228/2018 г. на Районен съд - гр. Троян.
Представя писмени доказателства.
По искане на страните съдът е
спрял производството по делото първоначално на основание чл.229 ал.1 т.1 от ГПК
по общо съгласие на страните с определение №260081/9.10.2020 г, а след това с
определение от 13.07.2021 г. до решаване на дело BR-2009-000895 по несъстоятелност на М.Р. на Висшия съд на Англия и Уелс.
След постановяване на решение от 24.10.2022 г. по дело BR-2009-000895 по несъстоятелност на М.Р., съдът е възобновил производството
по делото.
В съдебно заседание въззивницата
не се явява и не се представлява, след като е била призована на посочения от
нея адрес на л.515 от делото в гр.София.
Ответниците също редовно призовани не се явяват, като за М.К. се явява адв.С.И. от САК, който поддържа въззивната жалба и излага, че решението
на ТРС е правилно и следва да бъде потвърдено. Представя подробна писмена
защита в подкрепа на твърденията си, че искът по чл.135 от ЗЗД е основателен и
доказан и следва да бъде уважен, така както е сторил и ТРС, като решението му
следва да бъде потвърдено, а взззивната жалба да бъде оставена без уважение.
От представените
по делото доказателства: гр.д.№228/18 г. по описа на ТРС и представените пред
настоящата въззивна инстанция писмени доказателства, от обясненията на страните
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност
съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:
От
представеният по делото
нотариален акт № 001, том I, per. № 36, дело № 001 от 2018г. на нотариус Б.К.,
вписан под № 337 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие района
на Троянски районен съд, съдът установява, че на
11.01.2018 г. въззивницата
М.Р.Р., като дарител, е
прехвърлила безвъзмездно на майка си Е.К.К. посочените в исковата молба
недвижими имоти, находящи се в с.Орешак, обл.Ловешка, а именно: Поземлен имот с площ от 788 кв.м.
(седемстотин осемдесет и осем квадратни метра), находящ се в село Орешак,
община Троян, област Ловеч, с адрес: улица "Б.", с трайно
предназначение на територията -урбанизирана и начин на трайно ползване -ниско
застрояване (до 10 м.) с номер по предходен план - 176 и с идентификатор №
53707.503.176 (пет три седем нула седем точка пет нула три точка едно седем
шест) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД - 18 - 58 от 04.09.2006г. на Изп. Директор на АГКК, при граници и съседи на
имота: имот № 53707.41.60 (пет три седем нула седем точка четири едно точка
шест нула), имот № 53707.41.2 (пет три седем нула седем точка четири едно точка
две), имот № 53707.41.3 (пет три седем нула седем точка четири едно точка три),
имот № 53707.41.5 (пет три седем нула седем точка четири едно точка пет), имот
№ 53707.503.198 (пет три седем нула седем точка пет нула три точка едно девет
осем) и имот № 53707.503.177 (пет три седем нула седем точка пет нула три точка
едно седем седем), Двуетажна сграда с
предназначение - Жилищна еднофамилна сграда, със застроена площ от 48 кв.м.
(четиридесет и осем квадратни метра) и с идентификатор № 53707.503.176.1 (пет три седем нула
седем точка пет нула три точка едно седем шест точка едно), находяща се в
Поземлен имот с площ от 788 кв.м., находящ се в село Орешак, община Троян,
област Ловеч, с адрес: улица "Б.", с трайно предназначение на
територията -урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10
м.) с номер по предходен план - 176 и с идентификатор № 53707.503.176 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -18 -
58 от 04.09.2006г. на Изп. Директор на АГКК, при граници и съседи на имота:
имот № 53707.41.60, имот № 53707.41.2, имот № 53707.41.3, имот № 53707.41.5,
имот № 53707.503.198 и имот № 53707.503.177 и Едноетажна сграда с предназначение - хангар, депо,
гараж със застроена площ от 20 кв.м. (двадесет квадратни метра) и с
идентификатор № 53707.503.176.2 (пет три седем нула седем точка пет нула три
точка едно седем шест точка две), находяща се в Поземлен имот с площ от 788
кв.м., находящ се в село Орешак, община Троян, област Ловеч, с адрес: улица
"Б.", с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин
на трайно ползване -ниско застрояване (до 10 м.) с номер по предходен план -
176 и с идентификатор № 53707.503.176 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД -18 - 58 от 04.09.2006г. на Изп. Директор
на АГКК, при граници и съседи на имота: имот № 53707.41.60, имот № 53707.41.2,
имот № 53707.41.3, имот№ 53707.41.5, имот№ 53707.503.198 и имот №53707.503.177.
Съдът установява от представените решение от
07.02.2019 г. и допълнителното решение от 20.06.2019 г. по дело (иск) №
HQ17X04681 на Висшия съд на Англия и Уелс (High Court of Justice), колегия на
кралицата (Кралска колегия, Queen's Bench Division), че ответницата М.Р.Р. е
осъдена да заплати на ищеца М.А.А.К., по първото решение сумата от 185691
британски паунда/лири стерлинги, от които 182 050 паунда-основна сума и 3 641 паунда лихва, а след
това с второто решение - и сумата от 50 000 британски паунда/лири стерлинги,
представляващи съдебни разноски по делото, като тези
решения след като не
са обжалвани са влезли в сила.
Въззивницата М.Р. инициира
производство по чл.622 ал.2 от ГПК пред СГС с цел да оспори това решение на
Висшия съд на Англя и Уелс. С разпореждане №32218/15.10.2019 г. по
ч.гр.д.№11552/2019 г. на СГС е отказано изпълнение на решението на Висшия съд
на Англия и Уелс. Това разпореждане е обжалвано от въззиваемият К. пред САС,
който с решение №10074/4.07.22 г. по в.гр.д.№568/20 г. отменя разпореждането на
СГС и постановява изпълняемостта в България на решението на Висшия съд на
Англия и Уелс.
В настоящето въззивно
производство въззивницата поддържа твърдение, че е обявена в несъстоятелност
във Великобритания, като представя заповед за обявяване на банкрут, издадена в
административното производтво под №ВКТ5071852, проведена пред администратора
при Службата по несъстоятелност на Англия и Уелс. По иск на К. за анулиране на
обявяването в банкрут на Р. Отделението на Канцлера на Висшия съд на Англия и
Уелс постановява решение от 24.10.2022 г. по д.№ BR-2009-000895, с което отменя заповедта за банкрут на Маниула Р. по право. Това решение е приложено по делото в превод на български език на
л.577 до 608.
При тези
доказателства настоящата инстанция намира, че е сезирана с иск
с правно основание чл. 135 ал.1 пред.1 от ЗЗД за
обявяване за недействителен спрямо ищеца М.А.А.К. сключения между ответниците – М.Р. и майка й Е.К. договор за
дарение- нотариален акт № 001,
том I, per. № 36, дело № 001 от 2018г. на нотариус Б.К., вписан под № 337 в
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие района на Троянски
районен съд.
Според тази разпоредба на ЗЗД за да бъде уважен така нареченият „Павлов”
иск то следва да са налице кумулативно следните предпоставки: ищецът да е
кредитор с парично вземане или непарично притезание, действие на длъжника, с
което уврежда кредитора и знание от негова страна за увреждането, както и вземането на кредитора да е възникнало
преди датата на извършването на правното действие от длъжника. В казуса безспорно са налице
всички тези предпоставки, за да бъде уважен иска, а именно: ищеца има
качеството на кредитор по отношение на първия
ответник и като титуляр на вземане за връщане на присъдена с влязло в сила съдебно решение сума е
активно матариално правно легитимиран да води иск за
прогласяване относителна недействителност на сделката, която го
уврежда.
Вземането
на ищеца спрямо първия ответник е възникнало преди сключването на оспорената сделка. Тя е увреждаща спрямо кредитор-ищец, доколкото му се
отнема възможността да се удовлетвори от
това имущество на длъжника. По своя характер договорът за дарение е двустранен, каузален,
консенсуален и формален тип договор, към който правилата за недействителността
от гражданското право се прилагат. В конкретния случай ищецът е придобил
качеството си на кредитор преди сключване на договорът за дарение, а съгласно
чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите
кредитори. От представените писмени доказателства се установява, че Марселиус К.
е подал исковата молба срещу М.Р. пред Висшия съд на Англия и Уелс на
22.12.2017 г., а на 28.12.2017 г. е подал и основания на иска, подписани от
ищеца и адвокат Бутимор. Видно от изложените от страните твърдения в исковата
молба и отговора й, заемните отношения между страните са се развили и
приключили преди подаване на исковата молба, в периода от 9.04.2017 до
12.10.2017 г. т.е. предхождат датата на дарението 11.01.2018 г. Константната
практика на ВКС в тези случаи гласи, че когато се касае за вземане, установено
със съдебно решение, датата на възникване на задължението на кредитора не е тази
на съдебното решение, а тази, произтичаща от договорните отношения между
страните, предмет на спора. Знанието на ответницата Е.К.-майка на длъжницата за
увреждането се предполага съгласно чл.135 ал.2 от ЗЗД, а и след като сделката е
безвъзмездна, според въззивния състав, не е необходимо знание за увреждане у
приобретателя, по аргумент от чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Освен това без всякакво значение
е какво имущество притежава длъжника, щом сделката е увреждаща и тази хипотеза
има значение единствено в случаите, когато се претендира относителна
недействителност на основание чл.135 ал.3 от ЗЗД, т.е когато увреждащата сделка
предхожда вземането на кредитора, а него следва. Настоящият казус обаче не е
такъв. В тази връзка съдът съобразява т.1 от Тълкувателно решение №5/29.12.2014
г. на ВКС по т.д.№5/2013 г. на ОСГТК, където е посочено, че Павловият иск е
облигационен, а не вещен иск и в тази връзка увреждащата сделка остава
действителна за страните по нея/прехвърлител и приобретател/. Приема се, че
сделката е недействителна т.е. счита се за нестанала само по отношение на
кредитора-ищец и оттук следва, че искът с правно основание чл.135 от ЗЗД няма
вещноправно действие и при уважаването му прехвърленото имущество не излиза от
патримониуама на приобретателя. ОСГТК приема, че при успешното провеждане на
Павловия иск, кредиторът-ищец по отношение на паричното вземане получава възможността
да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото
имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на третото лице и
собственика на тази вещ понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд
дълг след като тя в случая е придобита безвъзмездно. Посочено е също, че
уважаването на иска не създава солидарна отговорност между ответниците за
изпълнение на паричното задължение, легитимиращо ищеца като кредитор, както и
не легитимира приобретателя като длъжник, а за него единствено се въвежда
задължението да предостави имуществото си за удовлетворението на чуждо парично
задължение и ако той иска да се освободи от изпълнението, може да плати на
кредитора, погасявайки задължението на праводателя си, като след това може да
иска възмездяване от него. Неоснователни в тази връзка са и възраженията на М.Р.,
че процесният имот не е нейна собственост, тъй като с влязло в сила решение по
гр.д.№421/2018 г. по описа на ТРС, вписано на 12.07.2018 г. под №212 т.1
рег.№1872/18 г. на СВ при ТРС е бил развален договорът за дарение между нея й
баща й Р.Р.. Исковата молба по предявеният Павлов иск е вписана на 19.02.2018
г. под №55 т.1дв.рег.№417/20018 г. на СВ при ТРС/л.90 от гр.д.№43/18 г. по
описа на ЛОС, поради което съдебното решение по искова молба, вписана след тази
дата е непротивопоставима на ищеца/чл.114 от ЗС/, който би могъл да се
удовлетвори от този имот, незавсимо чия собственост е той към този момент.
Неоснователно е възражението на
въззивницата, че е била нередовно призована за съдебно заседание на 23.10.2019
г. от ТРС. Тя лично е подала молба с вх.№4986/11.09.19 г., с която е заявила на
съда, че се поради отказ от защита на нейните пълномощници тя не е могла да
организира защитата си, като моли да не се дава ход на делото на 12.09.2019 г,
като същото да бъде отложено за друга дата, като посочва и датите, на които тя
не може да се яви. Съдът е съобразил тази молба на М.Р., като е отложил делото
за датата 23.10.2019 г., като погрешка е посочил страните да се призоват за
следващото съдебно заседание, въпреки, че само ищецът К. е бил нередовно
призован. Съгласно чл.56 ал.2 от ГПК, страните, които са редовно призовани, при
отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е
обявено в заседанието. Такъв е и настоящият случай, Р. и К. са били редовно
призовани за 12.09.2019 г., но не са се явили по делото, и правилно съдът в с.з
на 23.10.2029 г.е отменил по реда на чл.253 от ГПК своето определение за
призоваване на ответниците и е дал ход на делото. Не е извършено процесуално
нарушение, след като и двете са били редовно призовани за предходното
заседание, като дори са подали и молби за отлагане на делото. Не са налице
други процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, след като той е
изготвен с нарочно определение №303/6.06.2018 г. и е връчен на страните, като в
с.з. на 23.10.2029 г. е обявен за окончателен. Даване на срок за писмена защита
е правна възможност, но не и задължение на съда съгласно чл.149 ал.3 от ГПК.
Освен това свидетелски показания не са били необходими за правилно решаване на
спора с оглед твърденията на ответницата, че с тях ще се установява фамилен
характер на имота и нейно здравословно състояние. Техните имена не са били посочени
в отговора, поради и което съдът не би могъл да ги допусне поименно, а е дадена
възможност на ответниците да ги доведат. Те не са сторили това, поради и което
съдът е обявил делото за решаване, като е отменил определението си в частта, с
която е дадена възможност на ответниците да ги доведат. Във въззивната жалба
отново се прави искане за разпит на свидетели, но съдът е оставил без уважение
това искане, тъй като фактите, които ще се изясняват с техните показания са
неотносими към спора с правно основание чл.135 от ЗЗД.
Следователно предявеният иск с правно
основание чл.135 ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде уважен,
като следва да се
обяви за недействителна спрямо
М.А.А.К., гражданин на Х., с адрес: Д.Х.2, В.П.15, У,Л. SE18 6FY, извършената
сделка чрез Нотариален акт за дарение от 11.01.2018 г., № 001, том I, per. №
36, дело № 001 от 2018г. на нотариус Б.К., вписан под № 337 в регистъра на
Нотариалната камара, между М.Р.Р., ЕГН **********, като дарител, и Е.К.К., ЕГН **********,
като дарена, вписан в Служба по вписванията - Троян, Акт № 17, Том 1, 2018г., №
от вх. per. 42/11.01.2018г., чрез която първата ответница е прехвърлила на
втората ответница следните недвижими имоти: Поземлен имот с площ от 788 кв.м.,
находящ се в село Орешак, община Троян, област Ловеч, с адрес: улица "Б.",
с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно
ползване -ниско застрояване (до 10 м.) с номер по предходен план - 176 и с
идентификатор № 53707.503.176 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД -18 - 58 от 04.09.2006г. на Изп. Директор на АГКК,
при граници и съседи на имота: имот № 53707.41.60, имот № 53707.41.2, имот №
53707.41.3, имот № 53707.41.5, имот № 53707.503.198 и имот № 53707.503.177;
Двуетажна сграда с предназначение - Жилищна еднофамилна сграда, със застроена
площ от 48 кв.м. с идентификатор № 53707.503.176.1, находяща се в Поземлен имот
с идентификатор № 53707.503.176, при граници и съседи на имота: имот №
53707.41.60, имот №53707.41.2, имот № 53707.41.3, имот № 53707.41.5, имот №
53707.503.198 и имот № 53707.503.177 и Едноетажна сграда с предназначение -
хангар, депо, гараж със застроена площ от 20 кв.м. с идентификатор №
53707.503.176.2, находяща се в Поземлен имот с идентификатор № 53707.503.176,
при граници и съседи на имота: имот № 53707.41.60, имот № 53707.41.2, имот
№53707.41.3, имот № 53707.41.5, имот№ 53707.503.198 и имот № 53707.503.177.
Следователно по тези съображения
предвид съвпадане на правните изводи на съда, с тези на ТРС в атакуваното му
решение, същото следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход от процеса след
като въззиваемият не е претендирал присъждане на разноски по делото, то съдът
не следва да се произнася по разноските.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение №492/25.11.2019
г. постановено по гр.д.№228/18 г. на РС-Троян.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му на страните при
наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.