№ 14122
гр. Варна, 27.11.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20233110102423 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. №
15523/28.02.2023 г., подадена от М. С. М. и К. С. К., чрез процесуалния им
представител – адв. М. К..
Един от предявените с исковата молба искове е положителен
установителен такъв с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с искане ищците
да бъдат признати за съсобственици от по ½ ид. част върху правото на
собственост върху движимите вещи – парични средства по банковите
влогове, притежавани приживе от тяхната майка и наследодателка Бела
Трендафилова К. в ответната банка – „БАНКА ДСК“ АД.
С разпореждане № 7972/01.03.2023 г. съдът е дал ясни и конкретни
указания до ищците, едно от които, касаещо посочената искова претенция, е
да обосноват правния си интерес от воденето му, като съобразят собствените
си твърдения, че преживял съпруг на починалата им майка е лицето Огнян
Димитров Бангиев, който също се явява неин наследник с оглед разпоредбата
на чл. 9, ал. 1 ЗН.
Постъпила е уточняваща молба от 14.03.2023 г., в която се излага, че
правният интерес на ищците от воденето на този иск е обусловен от
обстоятелството, че банката-ответник е оспорила правото им на абсолютна
собственост върху влоговете на Бела Трендафилова К.. По-нататък в същата
тази молба се говори за правен интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск за собственост, какъвто реално обаче не е предявен в
производството.
Ето защо с разпореждане № 9883/15.03.2023 г. производството по
делото повторно е оставено без движение, като на ищците са дадени указания
да посочат изрично дали предявеният установителен иск всъщност
представлява иск за наследство по смисъла на чл. 110, ал. 1, пр. 1 ГПК,
предвид оспорване от страна на банката на наследствените им квоти; да
обосноват правния си интерес от воденето на този иск, без участието на
преживелия съпруг Огнян Бангиев /в уточняващата молба изрично е
1
посочено, че интересът от предявяването на отрицателен установителен иск е
обусловен и от това, че това лице би оспорило занапред обема на
притежаваните им наследствени права/, като съобразят обаче, че такъв
отрицателен установителен иск не е предявен в производството; при
предявяването на иск за наследство всяка от ищците следва да формулира
надлежен петитум на иска си, като съответно насочи иска и срещу
преживелия съпруг Огнян Бангиев, в който случай следва да представят и
препис от уточняващата молба за връчване на документите по делото и на
този ответник.
Постъпила е уточняваща молба от 24.03.2023 г., в която ищците
изрично посочват, че предявеният установителен иск не представлява иск за
наследство по смисъла на чл. 110, ал. 1 ГПК. Излагат, че банката-ответник е
отказала едноличното им право от по ½ ид. ч. върху наследствените влогове.
Интересът от заявената от тях искова претенция е свързан с постигането на
благоприятен за страната правен резултат.
С определение № 1685/03.05.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. №
857/2023 г. по описа на ВОС, недопуснато до касационно обжалване, е
потвърдено определение № 3716/24.03.2023 г., постановено по гр. д. №
2423/2023 г. по описа на ВРС, XLVI състав, с което е прекратено
производството в частта по предявените от М. С. М. и К. С. К. искове с
правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника „Банка ДСК“ АД да им
предаде владението и ползването на всички парични средства в лева и във
валута, по банковите влогове на тяхната майка и праводател Бела
Трендафилова К. /клиент на банковата институция/, притежавани от нея при
ответната банка, както и ответникът да бъде задължен да им предостави
свободен и необезпокояван достъп до банковите влогове на майка им, в лева
и във валута, в клоновата мрежа на „Банка ДСК“ в гр. Варна, за ползването
им по предназначение, и да се въздържа занапред от действия, които
смущават или пречат на имущественото им право, на основание чл. 130 ГПК.
Предвид определенията на ВОС и на ВКС и с оглед изминалия период
от време от предявяване на останалите искови претенции с разпореждане №
39849/19.10.2023 г. съдът е дал указания до ищците в едноседмичен срок да
заявят ясно и безпротиворечиво продължават ли да поддържат останалите
предявени искове, единият от които е за признаване на установено, че са
съсобственици на по ½ ид. част от правото на собственост върху движимите
вещи – парични средства по банковите влогове, притежавани приживе от
майка им Бела Трендафилова К. в ответната банка, като съобразят
произнасянията на ВОС и на ВКС във връзка с депозираната от тях частна
жалба срещу прекратителното определение от 24.03.2023 г. по настоящото
дело.
С молба от 08.11.2023 г. ищците, чрез процесуалния си представител –
адв. М. К., заявяват, че поддържат така предявените искове. Изрично
посочват, че на 31.10.2023 г. са предявили нов иск пред ВРС за връщане на
даденото от страна на банката-ответник по наличните банкови парични
авоари на майка им в левове и във валута, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
С разпореждане № 43335/10.11.2023 г. производството по делото
отново е оставено без движение, като на ищците са дадени указания да
посочат изрично дали предявеният установителен иск за собственост /с
формулиран петитум – да бъдат признати за съсобственици от по ½ ид. част
2
върху правото на собственост върху движимите вещи – парични средства по
банкови влогове/ всъщност представлява иск за наследство по смисъла на чл.
110, ал. 1, пр. 1 ГПК, предвид изложените твърдения, че банката-ответник
оспорва наследствените им квоти, като съобразят и спецификата на парите
като вещ; да обосноват правния си интерес от воденето на този иск, като
съобразят обстоятелството, че вече са завели иск за реално изпълнение – за
заплащане в тяхна полза на дължимите суми по банковите влогове на
наследодателя – починалата им майка; в случай че заявените установителни
искове представляват по същността си искове за наследство – всяка от
ищците следва да формулира надлежен петитум на иска си.
Постъпила е уточняваща молба от 24.11.2023 г., в която ищците
изрично посочват, че предявеният от тях установителен иск за собственост не
представлява иск за наследство по смисъла на чл. 110, ал. 1, пр. 1 ГПК.
Изрично подчертават, че не са сочили и не са твърдели, че банката-ответник е
оспорила наследствените им квоти от по ½ ид. ч. Считат, че имат интерес от
воденето на този иск доколкото наследените парични средства са лична
собственост на починалата им майка. Поддържат, че имат собственически
права върху процесното движимо имущество – паричните средства върху
банковите влогове на Бела Трендафилова К..
С оглед така заявеното от ищците в исковата им молба и уточняващите
молби към нея съдът приема, че предявените от ищците положителни
установителни искове за собственост са процесуално недопустими. Парите по
своя характер представляват облигационни вземания, като всяка от ищците се
легитимира като носител на парично вземане, съответстващо на
наследствената й квота. В случая, както се посочва в молбата от 08.11.2023 г.,
ищците са предявили срещу банката-ответник надлежни искове за реално
изпълнение на задължението на банката да върне предадените й като
депозит/влог парични средства. В това производство ще бъдат изследвани и
наследствените им квоти от наследството на починалата им майка.
Самостоятелен иск за признаване на правото им на съсобственост /какъвто
нееднократно ищците заявяват, че предявяват и поддържат/ върху движимите
вещи – паричните влогове е недопустим. И това следва именно от
спецификата на парите като вещ, имащи качеството на платежно средство и
всеобщ еквивалент за размяна. Недопустимо е установяване право на
собственост върху парични облигационни вземания.
По изложените съображения съдът приема, че производството по
делото в частта му по така предявените установителни искове за собственост
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъде прекратено като
недопустимо, на основание чл. 130 ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2423/2023 г. по описа на
Варненски районен съд, ХLVI състав, в частта му по предявените от М. С.
М., ЕГН ********** и К. С. К., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника
„Банка ДСК“ АД, че ищците са съсобственици от по ½ ид. част върху правото
на собственост върху движимите вещи – парични средства по банковите
3
влогове, притежавани приживе от тяхната майка и наследодателка Бела
Трендафилова К., ЕГН **********, в ответната банка, на основание чл. 130
ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на ищците пред Варненски окръжен съд.
Препис от определението да се връчи на ищците, чрез процесуалния им
представител – адв. М. К..
След влизане в сила на определението делото да се докладва с оглед
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4