Р
Е Ш Е
Н И Е №
Гр.Враца 02.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански
районен съд, ІV
- наказателен състав в публично заседание на 05.10.2020 година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИСКРА КАСАБОВА
При
секретаря Ц.Цекова като разгледа докладваното от съдията НАХД №491 по описа за 2020г. на ВРС, въз основа на закона и доказателствата
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН
ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 3288227 на ОД на МВР - Враца, с който на П.П.К. ***, с ЕГН ********** и е наложено
административно наказание ГЛОБА
в размер на 300/триста/ лева за извършено
нарушение по чл.21 ал.1 вр.
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от ЗАКОНА
ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА /ЗДвП/, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН
съгласно чл.63 ал.1 от ЗАКОНА ЗА
АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ /ЗАНН/.
РешенИЕТО подлежи на
обжалване в 14/четиринадесет/дневен
срок от уведомяването пред
Врачански административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И
П.П.К. ***, с ЕГН ********** е обжалвал ЕЛЕКТРОНЕН
ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К”
№ 3288227 на ОД на МВР -
Враца, с който му е наложено
административно наказание ГЛОБА
в размер на 300/триста/ лева за
извършено нарушение по чл.21 ал.1
вр. чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП.
В жалбата чрез адв. С.Г. се
иска отмяната на ЕФ, като се твърди че жалбоподателя не е собственик на
процесното МПС, както и че на посоченото дата час и място не е управлявал
посоченото МПС, като наред с това се навеждат съображения за допуснати съществени нарушения на закона.
Ответникът по делото ОД на МВР - Враца в придружителното писмо по делото ангажира
становище в подкрепа на издадения ЕЛЕКТРОНЕН
ФИШ за налагане на глоба.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН във
вр.чл.189 ал.8 ЗДвП.
Анализирайки събраните по делото доказателства съдът
приема за установено следното:Настоящото производство е образувано след като същото е изпратено от
Софийски районен съд по подсъдност и за разглеждане във Врачански районен съд.
За това че на 16.08.2019 год. в 16.26 часа, в обл.Враца общ.Мездра по път І-1 /Е -79/, на км 159 + 000 в извън населено място с посока на
движение Враца – Мездра, с със стационарно преносим уред за осъществяване на
контрол на пътното движение /СПУК/ с фабричен №11743bc87 собственост на ОД
на МВР – Враца –
АТСС ”АRН САМ S1”, е било заснето движението на л.а.”***който
се движел със скорост от 121 км.ч. при разрешена такава от
За така установеното нарушение бил съставен ЕФ серия К
№2982603 на лицето ***в качеството му на
собственик на МПС-то. С
дата 19.12.2019г. в ОД на МВР – Враца, е постъпила Декларация с която
последният декларира, че считано от 23.05.2013г. не е собственик на процесното
МПС, като ведно с декларацията е приложил и договор за покупко – продажба от
23.05.2013г., от които е видно, че новият собственик е настоящият
жалбоподател - П.П.К.. При това положение издадения на лицето ***ЕФ серия К
№2982603 ОД на МВР – Враца - бил
анулиран.
Последвало издаването на обжалвания ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА
НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 3288227на
ОД на МВР - Враца, като на жалбоподателя П.П.К.
е наложено административно наказание глоба в размер 300 лева за извършено нарушение по чл.21 ал.1 вр. чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2
т.4 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от приложените делото писмените доказателства – писмо;
жалба, Заверено копие от Електронен фиш серия
„К” № 3288227 издаден от ОДМВР-Враца; снимков материал;
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване на БИМ, Заповед № 8121з – 931
от 30.08.2016г. от министъра на вътрешните работи, Разпечатка от стационарно
преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение /СПУК/ с фабричен
№11743bc87 – АТСС ”АRН САМ S1” за
датата на нарушението, Писмо от БИМ, Протокол от проверка №65-С - ИСИ/19.10.18г.
на БИМ, Справка за собственост на МПС,
ЕФ серия К №2982603 ОД на МВР – Враца, Договор за покупко – продажба от
23.05.2013г., Протокол за използване на
АТСС от дата 19.08.19г., дигитална
снимка за временно монтирано АТСС за 16.08.19г. и др.
Съдът намира жалбата подадена в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП, разгледана по същество, същата е процесуално
допустима като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес,
но неоснователна по следните съображения: На
първо място разглеждайки жалбата по същество, съдът констатира, че
електронен фиш серия „К” № 3288227 на ОДМВР Враца е издаден в съответствие с утвърдения със Заповед № 8121з – 931 от 30.08.2016г. от министъра на
вътрешните работи - образец и като такъв същият съдържа лимитативно
посочените в чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити – данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението; датата и точния час на извършване на нарушението;
регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика, на когото е
регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените
разпоредби и съответно размерът на глобата.
При това следва да се отбележи, че не е нарушение обстоятелството, че в ел.фиш не
е с посочена дата на издаване, в какъв срок и пред кой орган подлежи на
обжалване, кое длъжностно лице го е издало и подпис на издател, тъй като същото
не е предвидено изрично в закона относно електронните фишове и в образеца на
ел.фиш. При това съдът приема, че електронният фиш отговаря на
изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП и е редовен от външна страна,
поради което и не възприема наведените в жалбата съображения в обратния смисъл.
На второ
място съдът счита, че нарушението е безспорно е установено, като на място на
нарушението - в обл.Враца общ.Мездра по път І-1 /Е -79/, на км 159 + 000 извън населено място с посока на
движение Враца – Мездра е заснето
движението на процесното МПС, като заснемането е извършено със стационарно
преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение /СПУК/ с
фабричен №11743bc87 – АТСС ”АRН
САМ S1” на ОД на МВР – Враца – който е преминал задължителната
проверка в лаборатория на БИМ и е годно измервателно средство, преминало
последваща проверка видно Протокол от проверка
№65-С - ИСИ/19.10.18г. на БИМ и е съответно
на одобреният тип радарна система, което е видно от съдържанието на приложените
по делото – документи - Удостоверение за одобрен вид средство за измерване от
БИМ, както и от Писмо от БИМ. От тези доказателства, които не са оборени по делото се
установява, че в конкретния случай е използван стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение за
видео-наблюдение собственост именно на ОД на МВР Враца, който е достатъчно
индивидуализиран и изправен.
За процесната дата с посоченият уред за осъществяване на контрол са
регистрирани нарушения на скоростта, в периода от 10.00 до 17.00 часа, като от
приложената Разпечатка от стационарно преносим уред с фабричен №11743bc87 – АТСС ”АRН
САМ S1” на ОД на МВР – Враца за датата на нарушението, е видно
че същото е регистрирано в 16.26 часа, във клип №0098021, като в ЕФ изрично е отразено,
че се касае за посоченото автоматизирано техническо средство на ОД на МВР - конкретно
е посочено и мястото на извършване на нарушението в съдържанието на електронния
фиш, а именно в обл.Враца
общ.Мездра по път І-1 /Е -79/, на км
159 + 000 извън населено място с посока на движение Враца – Мездра, видно от
приложените по делото протокол и разпечатка на снимков материал, която е
веществено ДС, съгласно чл.189 ал.15 от ЗДвП.
На
следващо място установено е и че санкционираното с издадения електронен фиш
административното нарушение е осъществено в отсъствието на жалбоподателя и на
контролен орган, при което следва, че са спазени изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП - установяването и
заснемането на административното нарушение да става при кумулативното
наличие на трите задължителни
предпоставки, а именно:
- първо със стационарно техническо
средство,
- второ в отсъствие на контролен орган и
- трето
в отсъствие на нарушител.
На четвърто място за прецизност следва да се отбележи, че е налице
различие между обжалвания по настоящето дело ЕФ и снимковия материал, относно
превишената скорост.В електронният фиш е отразено, че превишаването на
скоростта е с 31км/ч, за разлика от
действително установеното отразено в клипа, тоест установената скорост в ЕФ е посочена като 121км/ч., вместо
действителната 125 км/ч., отразена в клипа, но предвид това, че соченото в
електронният фиш превишаване и установеното попадат в рамките на предвидената в
разпоредбата на чл.189, ал.1, т.4 от ЗДвП скорост, съдът намира, че допуснатият
порок не е съществен, тъй като е в полза на наказания нарушител и е вследствие
приспадане на посоченото и в снимките „3/три/ процента толеранс”, като допустимо
отклонение на заснемащото техническо средство.
На пето място по отношение авторството на
деянието, доколкото в срока за посочване/деклариране/ на данни за лицето,
управлявало автомобила от страна на жалбоподателя не са наведени възражения и
не е конкретизирано трето лице, което да го е управлявало, съдът приема, че
безспорно е установено, че на санкциониране подлежи именно настоящият жалбоподател.
От субективна страна жалбоподателят е осъществил
деянието при форма на вина евентуален умисъл. Същият е съзнавал, че се движи
със скорост над разрешената и че застрашава обществените отношения, свързани с
осъществяване на транспорта (съзнавал е характера на извършеното и е предвиждал
последиците му), но въпреки това е превишил скоростта за движение с 31км/ч., (съгласил се е с настъпването
на последиците).
От материално правна страна, от анализа
на доказателствените източници се достига до извод, че се потвърждават по
категоричен и недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в
електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата, място и час, с
автоматизирано техническо средство – тип – стационарно преносим уред с фабричен №11743bc87 – АТСС ”АRН
САМ S1” на ОД на МВР – Враца е било заснето движението на л.а.”ФОЛКСВАГЕН
КАРАВЕЛ” с ДК №СА 77 – 89 МК собственост
на П.П.К. ***, който се е движил със скорост от 121км/ч., тоест с 31 км/ч., над максимално разрешената за
движение в процесния пътен участък скорост от
Що се
отнася до наведено съображение от страна на процесуалният представител на
жалбоподателя, че не жалбоподателя К. е собственик на лекият
автомобил ”***с които е извършено процесното нарушение, то този факт е изяснен по делото
с приложеното по преписката писмено доказателство /договор за покупко – продажба от 23.05.2013г./, от които
е видно, че собственик на установеното в нарушение МПС е настоящият
жалбоподател - П.П.К., макар последният да не е декларирал пред компетентните
органи в едномесечен срок този факт, така както чл. 145, ал.2 от ЗДвП изисква и за което
същият подлежи на отделна административна санкция по чл.177, ал.6 от ЗДвП.
Противно
на твърдяното в жалбата по делото още с административно наказателната преписка
са приложени, както снимков материал установяващ мястото на нарушението описано
в ЕФ и нарушителя, така снимка по чл.10, ал.3 и Протокол по
чл.10,
ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР /л.30 от НАХД №
5338 /20г. на СРС/, касаещ
използването на мобилна АТСС за дата 16.08.2019г., съгласно одобреното с Наредбата
приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на
движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и др. обстоятелства,
необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения
електронен фиш.
И ако
процесуалният представител на жалбоподателя си беше направил труда да се
запознае физически с приложените по НАХД № 5338 по описа за 2020г.
на СРС или поне с НАХД №491
по описа на ВРС за 2020г. доказателства, сам щеше да се увери, че от страна
на наказващият орган не са допуснати твърдените от него „хипотетични
процесуални нарушения“.
Следва да се отбележи и че нарушението
е квалифицирано, като такова по чл.21
ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182
ал.2 т.4 от ЗДвП, е наложена адекватната към датата на извършване на
нарушението и издаване на ЕФ санкция. Правилно наказващият орган отчитайки
нормата на чл.3 ал.1 от ЗАНН, съгласно
която „за всяко административно нарушение се прилага нормативния акт, който е
бил в сила в момента на извършването му” е определил и размерът на
наложената санкция в размера установен от нормата на чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, в редакцията на закона актуална към датата
на нарушението - /ДВ. бр. 101 в сила от 2016г./, съгласно която „за превишаване на разрешената
максимална скорост в извън населено място от 31 до
Санкционната разпоредба е предвидила това по вид и размер
наказание, само за нарушителите – физически лица, тъй като
административнонаказателната отговорност е лична и субект на нарушението по
ЗДвП, може да бъде само физическо лице, като глобата е определена във фиксиран размер и не подлежи на
индивидуализация.
Не на последно място настоящият
съдебен състав намира, че в конкретния случай по отношение на нарушението не
може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
за маловажен случай. Това е така, тъй като нарушението е формално и липсват
съставомерни вреди, като законодателя е възприел, че самото нарушение на
правилата за движение по пътищата е с достатъчно висока степен на обществена
опасност. Контролът върху скоростта за движение е насочен към осигуряване на
безопасността на движение, която дейност е с повишена опасност. Крайната цел на
контрола е недопускане на ПТП, поради превишена скорост.Не се констатираха
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила каквито се твърдят от
процесуалният представител на жалбоподателя, поради което и съобразно
изложените доводи съдът счете, че атакуваният електронен фиш, като правилен и
законосъобразен, следва да се потвърди.
Що се отнася до отправеното искане
за присъждане на направените адвокатски разноски с оглед на така постановеният краен резултат
такива не се дължат на наказаното лице.
Затова и
съдът ПОТВЪРДИ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ
ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 3288227 на ОД на МВР - Враца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН,
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.
По
гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: