Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 14.07.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІІ А въззивен състав,
в публично съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
Председател: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при участието на секретаря Емилия
Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно
гражданско дело № 1422 по описа за 2021г. по описа на СГС и взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С
решение от 26.02.2020г. по гр. д. № 78082/2018г. Софийски районен съд, ГО, 169
състав, е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от ДП „Б.С.Т.“
срещу ЕТ „А. – А.Т.“ иск с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземане за сумата от 5 760, 80 лева –
главница по договор от 14.09.2014г., както е отхвърлен предявеният иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от
1 549, 35 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна
лихва върху главницата за периода от 22.03.2016г. до 11.12.2018г.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца от ДП „Б.С.Т.“,
в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от
първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.
Конкретно се твърди, че претендираните вземания произтичат от сключения между
страните договор за поръчка от 15.09.2014г., по силата на който ответникът е
поел задължение да осъществява дейност по събиране на постъпления от
организираните хазартни игри от Българския спортен тотализатор, а насрещната
страна се е задължила да заплаща възнаграждение. Сочи се, че претендираната
главница представлява събраните постъпления от участниците в игрите на
тотализатора в седем поредни тиражи, проведени през м.03. и м.04.2016г., които
обаче не са отчетени /внесени/ от ответника в договорения срок по сметката на
ищеца. В жалбата се изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за
неоснователност на исковете поради липса на доказателства, че ищецът е изправна
страна по договора и предвид неангажирането на доказателства за възникването и
изискуемостта на предявеното вземане. Развити са подробни съображения относно
приложимата нормативна уредба и относно конкретно поетите от страните по
договора задължения. Счита, че от представените и неоспорени писмени
доказателствени средства се установява размера на задължението, както и
обстоятелството, че ответникът е неизправна страна. В случая били ангажирани
извадки от Централната компютърна система на ДП „БСТ“, отразяващи всички
регистрирани от ответника операции /приемане на залози и изплащане на печалби/,
посредством личния номер на касиера и чрез полученото от него терминално
устройство. Релевирани са доводи, че вписванията в тази система имат
характеристиката на официален свидетелстващ документ, които не са оспорени от
насрещната страна. Ето защо счита, че предявените искове са доказани по
основание и размер, поради което прави искане за отмяна на обжалваното решение
и постановяване на друго, с което претенциите да се уважат.
Насрещната
страна в производството - ЕТ „А. – А.Т.“, не изразява становище.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено
следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
От
представения и неспорен договор от 15.09.2014г., се установява, че Държавно предприятие
„Б..С.Т.“ /ДП „БСТ“/, в качеството на доверител, е възложило на ЕТ „А. – А.Т.“,
в качеството на довереник, извършването на следните дейности: събиране на
залози за лотарийните игри и игрите със залагания върху резултати от спортни
състезания и надбягвания с коне и кучета, организирани от доверителя въз основа
на издадени лизенци от Държавната комисия по хазарта; изплащане на печалби,
съобразно правилата на съответните игри; обработка на удостоверителни знаци
/фишове/ за игрите, организирани от доверителя. Довереникът е поел задължение
да заплаща възнаграждение на довереника в размер на 6 % от брутната сума на
направените залози в пункта за приемане на залози /чл. 4, ал. 1 от договора/.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от договора, довереникът се е задължил да събира залози
за участие в игрите като обработва попълнените от участниците в игрите фишове
или чрез непосредственото въвеждане на залозите в терминала. Събирането на
залозите за участие в игрите и изплащането на печалбите ще се извършва
единствено на основата на функционирането на изградената и поддържана от
доверителя Централна компютърна система /наричана Системата/ /чл. 1, ал. 8 от
договора/. В чл. 1, ал. 10 от процесния договор е уговорено, че връзката на
довереника със Системата ще се извършва чрез специализирана компютърна
конфигурация със съответен хардуер и софтуер /наричана „терминал“/, като
предоставянето на терминала се удостоверява с протокол, в който се сочат
индивидуализиращите данни на устройството и мястото, на което същото ще бъде
инсталирано. Страните са постигнали съгласие в клаузата на чл. 5, ал. 1 от
договора, че довереникът внася сумата, определена за внасяне от Системата
/събраните суми за залози/, не по-късно от 12.00 часа на деня, следващ деня на
приключване на тиража по конкретно посочена сметка на ДП „БСТ“.
По
делото е представен приемо-предавателен протокол от 16.06.2016г., от който се
установява, че на посочената дата служител на ищцовото дружество е приел от
ответника А.Т. – касиер приемчик/МОЛ с личен номер 121-961, 1 брой терминално
устройство „Мелиора“, включващо основно тяло /компютърен модул, сканиращ
механизъм, модем и аксесоари, с подробно описани серийни номера на всеки един
модул/. В приемо-предавателния протокол е посочен и сигнатурния номер на
устройството, посредством което се регистрират приетите залози – 121-002-003.
В
исковата молба се твърди, че към 21.09.2018г. ответникът не е отчел получените
постъпления от събрани залози за общо седем тиража на стойност от 5 760,
80 лева, както следва: за тираж 2016022, проведен на 20.03.2016г; за тираж
2016023, проведен на 24.03.2016г.; за тираж 2016024, проведен на 27.03.2016г.;
за тираж 2016025, проведен на 31.03.2016г.; за тираж 2016026, проведен на
03.04.2016г.; за тираж 2016027, проведен на 07.04.2016г. и за тираж 2016028, проведен
на 10.04.2016г. Във въззивната жалба ищецът изрично е заявил, че съгласно
процесния договор и правилата на игрите именно предаденото на 16.06.2016г.
устройство с № 121-002-003 е това, чрез което ответникът ще се идентифицира при
работата си в единната компютърна система, ще приема залози и ще изплаща
печалби на участниците в игрите.
По
делото е представена извадка от Централната компютърна система на ДП “БСТ“,
отразяваща по всеки от седемте процесни тиража от 2016г., всички регистрирани операции,
посредством терминално устройство с № 121-002-003.
Във
въззивното производство е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което следва да се кредитира като пълно и обосновано. От същото се установява,
че за процесния случай счетоводните книги на ищеца са водени редовно, като
записванията по счетоводните сметки, отразяващи разчетите с ЕТ „А. – А.Т.“ са
своевременно и правилно отразени. Неплатеният остатък от получените постъпления
по процесните тиражи възлиза на сумата от 5 760, 80 лева.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните
правни изводи:
При
предявен иск относно изпълнение на договор за поръчка на основание чл. 284, ал.
2 от ЗЗД, доверителят следва да докаже мандатното правотношение и че ответникът
е получил в изпълнението й процесната сума, представляваща постъпление от
приети залози за тиражи на БСТ, проведени в периода от 20.03.2016г. до
10.04.2016г., а ответникът /довереникът/ носи доказателствената тежест за
установяване, че е предал получената от него сума на ищцовата страна.
Съгласно
чл. 280 от ЗЗД договорът за поръчка е неформален договор по силата на който
едната страна, наречена довереник се задължава да извърши за сметка на другата
страна, наречена доверител, възложените му от него правни действия. Довереникът
е длъжен да извърши поръчаните му действия, да действа с грижата на добър
стопанин и да съблюдава интересите на доверителя и да пази имуществото, което е
получил във връзка с поръчката – чл. 281 от ЗЗД. Според чл. 284 от ЗЗД
довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, да
даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение
на поръчката.
Въз
основа на събраните по делото писмени доказателства се установи съществуването
на правоотношение между страните, произтичащо от валиден договор за поръчка от
15.09.2014г. Възложената на ответника дейност по събиране на залози за
лотарийните игри и игрите със залагания върху резултати от спортни състезания е
извършвана на основата на функционирането на изградената и поддържана от
доверителя Централна компютърна система /наричана Системата/, като връзката на
довереника със Системата е осъществявана единствено чрез специализирана
компютърна конфигурация със съответен хардуер и софтуер /наричана „терминал“/ -
чл. 1, ал. 10 от договора. В цитираната клауза е посочено още, че
предоставянето на терминал се удостоверява с протокол, в който се сочат
индивидуализиращите данни за устройството и мястото, на което същото ще бъде
инсталирано. В чл. 23, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че
договорът се сключва за срок от 2 години, считано от датата на установена
връзка между Централната компютърна система на доверителя и терминала,
удостоверено в двустранно подписан протокол между страните. Следователно,
фактическото изпълнение на възложената работа е поставено в зависимост от
изпълнение на задължението на доверителя да предостави в държане на довереника
съответното терминално устройство, посредством което ще се събират залози за
лотарийните игри и ще се извършват всички дейности по изплащане на печалби и
обработка на фишове за игрите. Всички дейности по приемане на залози и
изплащане на печалби следва да бъдат извършени посредством компютърна
конфигурация, която се индивидуализира с уникален номер на терминалното
устройство. Ищецът твърди, че е предоставил на насрещната страна терминално
устройство с № 121-002-003, посредством
което ответникът е извършвал възложената с процесния договор работа. Всички
представени писмени доказателствени средства по делото отразяват данни за
извършените операции в Централната компютърна система на ищеца посредством
терминално устройство с посочения номер. Въззивникът твърди, че с
приемо-предавателен протокол от 16.06.2016г.
е предал на собственика и представляващ едноличния търговец А.Т. терминалното
устройство, с което последният да приема залози и да изпълнява предмета на
договора. За установяване на това свое твърдение е представил двустранно
подписан протокол от 16.06.2016г., касаещ действия между страните по приемане и
предаване на терминално устройство с № 121-002-003. Противно на твърденията на
ищеца, в представения протокол е удостоверено връщането на посоченото
терминално устройство от ответника, а не предаването на същото устройство от
страна на доверителя. От така представения и неоспорен двустранно подписан
свидетелстващ документ от 16.06.2016г. се установява, че към посочената дата
процесното терминално устройство се е намирало във фактическо държане на
ответника. Ищецът претендира изпълнение по отчетна сделка /неотчетени
постъпления от залози/ по отношение на тиражи на игрите на БСТ, проведени в
периода от 20.03. до 10.04.2016г. По делото не са ангажирани доказателства, че
процесното терминално устройство с № 121-002-003 е било предоставено и се е
намирало във фактическо държане на ответника конкретно за исковия период /м.03.
– м.04.2016г./, поради което не може да се направи извод, че приетите залози за
процесните тиражи са регистрирани именно от ответника. Друг извод не следва от
приетите по делото извадки от Централната компютърна система на ищеца, тъй като
в същата не се съдържат данни, установяващи изпълнение на задължението на ищеца
да предостави на насрещната страна по договора конкретното терминално
устройство, чрез което са извършвани дейности в исковия период. Заключението на
съдебно-счетоводната експертиза също не може да обоснове извод, че именно
ответникът е приемал залозите за игрите по процесните тиражи и е регистрирал
същите посредством процесното устройство. Извършената проверка в счетоводството
на ищеца касае редовността на счетоводните операции, вписани по отношение на
приходите и разходите, регистрирани с терминално устройство № 121-002-003 за
периода от 20.03.2016г. до 10.04.2016г. При липсата на доказателства, че това
терминално устройство е било предоставено на ответника за изпълнение на
договора през исковия период, не може да се направи несъмнен извод за възникване
на задължение по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД в патримониума на ответника.
Неоснователни
са наведените от жалбоподателя оплакванията за допуснато процесуално нарушение
на нормата на чл. 153 от ГПК от първоинстанционния съд при определяне на
предмета на спора. Действително, отговорът на исковата молба на ответника е
подаден на 27.03.2019г. след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.
131 от ГПК. Преписът от исковата молба е връчен лично на ответника на
26.02.2019г. и срокът за подаване на отговор е изтекъл на 26.03.2019г.
/вторник, присъствен ден/.
Безпротиворечива е съдебната практика /която се споделя от въззивния
съд/, че липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок на исковата молба
прави иска основателен или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по
чл. 154, ал. 1 от ГПК. По тези съображения последиците от разпределението на
тежестта на доказване и отнасянето във вреда на носещия тежестта на доказване
неустановяването на посочения правопораждащ претендираното право факт, не
превръща безспорно между страните обстоятелство в спорно. Неподаването на
отговор на исковата молба не освобождава ищеца от доказателствената тежест по
чл. 154, ал. 1 от ГПК да установи по реда на пълното и главно доказване всички
правопораждащи претенцията му юридически факти. Неподаването на отговор от
ответника, респ. подаването на такъв след срока, не освобождава ищеца от
процесуалното му задължение съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК да
докаже, и то при условията на пълно и главно доказване, правопораждащите
вземането му факти, след като няма признание на иска, респ. отделени като
безспорни и ненуждаещи се от доказване факти с доклада по делото. Липсата на
изразено становище по предявения иск от ответника не е равнозначна на
признаване на иска, респ. на определени факти от значение за спорното право. В
този смисъл е и трайната практика на ВКС /решение № 27 от 16.04.2014г. по т.д.
№ 1893/2013г., ТК, ІІ ТО, решение № 67 от 06.07.2010г. по т.д. №
898/2009г., ТК, І ТО и др./ - неподаването на писмен отговор в
срока по чл. 131 ГПК не лишава ответника от възможност да
оспори исковете, нито освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.
154, ал. 1 ГПК и от задължението да установи правнорелевантните факти, на
които основава исковата си претенция. Поради това правилно с атакуваното
решение СРС е приел, че представеният приемо-предавателен протокол не доказва,
че именно чрез този уред ответникът е регистрирал в системата приетите залози
за процесните тиражи.
По
тези съображения се налага извод, че предявеният иск по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД е
неоснователен.
Предвид
неоснователността на иска за главното парично вземане, неоснователна се явява и
претенцията за акцесорното вземане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД /предявена в
производството чрез осъдителен иск/.
Като
е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено.
По
отношение на разноските:
Въззиваемата
страна не е доказала извършването на разноски в производството, поради което
такива не следва да се присъждат независимо от изхода на спора.
Търговският
характер на спора произтича от правоотношение, което е възникнало в резултат на
търговска сделка, сключена между търговци, поради което следва да се приложи
прагът за касационно обжалване от 20 000 лева, регламентиран в чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК, и да се приеме, че атакуваното решение не подлежи на касационно
обжалване.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 52162 от
26.02.2020г., постановено по гр.д. № 78082/2018г. по описа на СРС, ГО, 169 състав.
Решението
не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.