Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, № 750/08.06.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в открито заседание
на осми март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар
С.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 2029
по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК) във връзка с
чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищецът Д.Д.С., ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** и съдебен адрес:***, чрез адвокат С.К., е предявил иск
против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Бургас за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 2000 лв., ведно с
мораторна лихва за периода 02.04.2017г.-13.08.2021г., в размер на 800 лв. и законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Ищецът
твърди, че понесените от него неимуществени вреди се изразяват в обида,
притеснение и преживян стрес, причинени от незаконосъобразно действие на
служител на ответника, изразяващо се в изземване на свидетелство за управление
на МПС на ищеца при извършена проверка на 02.04.2017г., която се удостоверява
от съставения по време на проверката акт за установяване на административно
нарушение № 243 от същата дата.
Ищецът твърди, че на
02.04.2017г. по пътя от с.Лъка към гр.Каблешково, управлявайки л.а. „Шкода“, с
рег. № А 7357 ВН бил спрян за проверка от полицейски патрул, при която се
оказало, че има неплатени глоби. За това нарушение му бил съставен АУАН и му
било отнето свидетелството за управление на МПС, независимо че той възразявал
срещу отнемането на свидетелството. След приключване на проверката продължил
пътя си като водач на описаното по-горе МПС, но вдигнал кръвно, което според
ищеца се дължи само на действията на полицейския служител Й.Б. ***. Станало му
лошо и в с.Александрово допуснал самостоятелно ПТП, вследствие на което било
увредено здравето на пътуващата с него Ж.Г.С.– негова съпруга. Тя получила
фрактура на дясно бедро с контузно-разкъсна рана и счупване на шийката на
дясната бедрена кост. По случая било образувано досъдебно производство от
Районна прокуратура Поморие, което било прекратено по-късно.
Ищецът твърди, че
полицейският служител Й.Б. незаконосъобразно му отнел свидетелства за
управление на МПС, за това по повод проведено застрахователно производство във
връзка със здравословното увреждане на съпругата му, поискал от сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Бургас да извършат проверка и да установят, че
действията на полицай Б. са били неправомерни. В отговор ищецът разбрал, че
свидетелството му за управление на МПС било отнето въз основа на издадена ЗПАМ,
за чието съществуване той не подозирал към този момент. По тази причина и въз
основа на писмото на органите на МВР за издадената ЗПАМ, както и последващата
кореспонденция между застрахователя и РУ Поморие на съпругата на ищеца било
определено значително по-ниско по размер обезщетение, защото ищецът по време на
произшествието управлявал моторното превозно средство след като свидетелството
му за управление било отнето. Твърди, че действията на полицай Й.Б. по отнемане
на свидетелството за управление на МПС са незаконосъобразни, тъй като към
02.04.2017г. те не са били облечени в законова регламентация, а са извършени в
противоречие с действащата към момента нормативна уредба. Затова иска да бъде
обезщетен за претърпените вреди вследствие незаконосъобразното отнемане на
свидетелството за управление на МПС. Твърди, че като последица от
незаконосъобразното действие на полицай Б. са били ограничени правата на ищеца,
защото е бил лишен от свидетелството си за управление на МПС, което според
ищеца е в пряка причинна връзка със събитията, настъпили след това, а именно
довело е до влошаване на неговото здравословно състояние, от което пък е
произтекло допуснатото ПТП с причиняване на телесна повреда на пътника в
автомобила – неговата съпруга. Освен това, незаконосъобразното действие на
полицай Б. според ищеца се отразило на размера на определеното на съпругата му
застрахователно обезщетение.
В съдебно заседание
ищецът, чрез представител по пълномощие адвокат С.К., поддържа иска, ангажира
доказателства и пледира за уважаване на исковата претенция. Претендира
разноски.
Ответникът по иска –
Областна дирекция на МВР Бургас, не изпраща представител и не изразява
становище.
Представителят на
Прокуратурата счита, че предявеният иска е неоснователен и предлага съдът да го
отхвърли.
ФАКТИ:
Според представен по
делото АУАН с бланков № 698952 процесният ищец е бил спрян за проверка на
02.04.2017г. около 15:30 часа на път Трети клас № 90635 от с.Лъка в посока
гр.Каблешково. Ищецът С. управлявал лек автомобил с рег. № А 7357 ВН. При
проверката било констатирано, че не е изпълнил задължението си да заплати
наложена глоба с наказателно постановление или фиш по Закона за движение по
пътищата в законоустановения срок, което е квалифицирано като нарушение на
чл.190, ал.3 от ЗДвП. Въз основа на така описания АУАН е било издадено
наказателно постановление № 17-0320-000245/21.04.2017г., което е връчено на
ищеца на 23.06.2017г.(л.39) По делото няма данни наказателното постановление да
е обжалвано. В АУАН освен описание на нарушението е посочено, че е иззето като
доказателство свидетелство за управление на МПС № *********.
По делото е
представена заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
17-0320-000056/02.047.2017г., издадена от началник група в РУ Поморие при ОД на
МВР Бургас. Със заповедта на основание чл.171, т.1, буква „д“ от ЗДвП временно
е отнето свидетелство за управление на МПС на Д.С. до заплащане на дължимата
глоба. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че на 02.04.2017г. е
констатирано нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП, изразяващо се в управление на
МПС от страна на С., въпреки че не е изпълнил задължението си да заплати
наложена глоба с наказателно постановление или фиш по ЗДвП.
Описаната ЗПАМ е била
обжалвана по реда на АПК пред Административен съд Бургас. По нея е образувано
административно дело № 1108/2019г., по което съдът е постановил решение
№317/27.02.2020г., с което отхвърлил жалбата. От мотивите на решението се
установява, че заповедта е обжалвана само по отношение на нейната валидност, с
твърдение, че тя е нищожна поради некомпетентност на издателя й и поради
противоречие с материалноправни разпоредби. След приключване на делото с влязло
в сила решение, процесният ищец отново подал жалба срещу същата ЗПАМ, по повод
на която е било образувано административно дело №923/2021г. по описа на
Административен съд Бургас, което с определение № 968/14.05.2021г. е
прекратено, а жалбата е оставена без разглеждане на основание чл.159, т.6 от АПК, защото спорът вече е разгледан и има влязло в сила съдебно решение, което
прегражда възможността за пререшаване на спора.
От докладна записка рег.
№ 320р-2858/02.04.2017г., съставена от полицейски инспектор Г. Д. при РУ
Поморие, се установява, че на същата дата в 16:50 часа процесният ищец, при
ясно време и суха асфалтова настилка, на прав участък, загубил управлението над
моторното превозно средство и допуснал самостоятелно ПТП в железобетонен
осветителен стълб. Вследствие на удара съпругата на ищеца – Ж.С., возеща се на
предната седалка с поставен обезопасителен колан е ударила десния си крак в
страничен десен праг. Откарана е в МБАЛ Бургас, където след извършен преглед е
констатирана фрактура на дясното бедро без опасност за живота. Водачът на
автомобила – ищецът С., е бил тестван с техническо средство за наличие на
алкохол и му била взета кръвна проба за химичен анализ, от които се установило,
че той не е употребил алкохол.
На 20.02.2018г.
заместник-началник сектор ПП по повод писмо на ищеца отговорил, че във връзка с
негова молба, заведена под вх. №769000-2259/2018г. по описа на сектор „Пътна
полиция“ била извършена проверка, при която се установило, че на 02.04.2017г.
било отнето свидетелството за управление на МПС на С. от служител на РУ
Поморие, като за това е издадена ЗПАМ на основание чл.171, т.1, буква „д“ от ЗДвП, а относно начина на придвижване е посочено на С., че след като му било
отнето свидетелството за управление, той не е следвало да управлява автомобила.
По делото е
представено сключено споразумение между ищеца, като деликвент, „Групама
Застраховане“ ЕАД, като застраховател и съпругата на ищеца Ж.С., като
пострадала, по силата на което застрахователят приел да изплати на Ж.С.
застрахователно обезщетение в размер на 16 000 лв. за причинените й вреди
в резултат на настъпилото на 02.04.2017г. пътно транспортно произшествие,
причинено от Д.С. (л.9-л.10).
По делото е
представено постановление за прекратяване на наказателно производство от
03.05.20148г. на прокурор в Районна прокуратура Поморие, с което е прекратено
досъдебно производство №598/2017г.по описа на РУ Поморие, образувано за
престъпление по чл.340, ал.1, буква „б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК. В
мотивите на постановлението е посочено, че от събраните доказателства по
несъмнен начин е доказано, че за възникналото пътно-транспортно произшествие
отговорност носи Д.С., който нарушил правилата за движение, регламентирани в
Закона за движение по пътищата. Доказана е пряката и непосредствена
причинно-следствена връзка между поведението на С., което е довело до
възникналото ПТП и причинените телесни увреждания на пострадалата Ж.С., но
пострадалата Ж.С. е направила искане наказателното производство да бъде
прекратено по реда на чл.343, ал.2 от НК, според която наказателното
производство се прекратява, ако пострадалият поиска това за престъпления по ал.
1, буква "б" на същия член, когато спрямо дееца не е било
прекратявано наказателно производство на това основание през последните пет
години.
След прекратяване на
наказателното производство по повод същото деяние е издадено наказателно
постановление № 18-0320-000639/14.08.2018г., с което за нарушение на чл.20,
ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от същия закон на Д.С. е наложена глоба, в
размер на 20 лв. за това, че на 02.04.2017г., около 16:50 ч. в с.Александрово,
община Поморие, управлявайки личното си моторно превозно средство лек автомобил
марка „Шкода“ с рег. №А7357ВН не контролирал постоянно превозното средство, в
следствие на което автомобилът излязъл вдясно от пътното платно и се ударил
челно в железобетонен осветителен стълб. В следствие на пътно-транспортното
произшествие настъпили материални щети по автомобила и била причинена средна
телесна повреда на Живка Георгиева Стоева.
По делото са събрани
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д.Д. С. – син на ищеца. В
показанията си свидетелят заяви, че на 02.04.2017г. майка му и баща му тръгнали
с личната си кола към дворно място в с.Александрово, община Поморие. По-късно
вечерта съсед се обадил на свидетеля, за да му съобщи за произшествието, както
и за това, че майка му се намира в Окръжна болница Бургас. Когато разговарял с
баща си, той бил много притеснен, в някакво замаяно състояние, треперел, бил
със забавени реакции и понякога не отговарял на въпросите, които свидетелят му
задавал. Според свидетеля това състояние на баща му продължило много дълго
време, защото лечението на майка му също продължило много време. Според
свидетеля здравословното състояние на майка му се отразявало пряко на
емоционалното състояние на баща му. Свидетелят заяви, че в процеса на общуване
със застрахователя във връзка с травмата, причинена на майка му, разбрал, че
полицията е отнела свидетелството за управление на МПС на баща му без да има
законово право за това. Свидетелят посещавал няколко пъти Районното управление
в Поморие във връзка с незаконосъобразното отнема на СУМПС, като искал да се
изясни какво е отношението на полицията към този акт, случил се около час преди
пътно-транспортното произшествие. Тези действия на свидетеля са били обусловени
от искането на застрахователя да се представи мнение, което да изхожда от
Районното управление в Поморие с признание, че свидетелството правоуправление
било отнето неправомерно, но началникът на районното управление отказал да
отговаря на такива въпроси. Свидетелят твърди, че СУМПС било отнето в момента
на извършване на проверката от съответния полицай – служител на РУ Поморие,
като тази проверка се случила малко преди пътно-транспортното произшествие.
Счита, че свидетелството за управление е отнето с АУАН, който е съставен тогава,
а не с впоследствие издадената заповед за налагане на ПАМ. Според свидетеля
баща му не се е чувствал виновен за това, че е причинил ПТП, при което е пострадала майка му. След
произшествието баща му бил притеснен и споделил, че му е прилошало малко преди
момента на самото произшествие и самия момент на произшествието не го помни, но
не е споделял да е изпитвал вина за пътно-транспортното произшествие. Според
свидетеля баща му бил недоволен, че застрахователят намалил обезщетението на
майка му, но въпреки това не чувствал вина, че в следствие на
пътно-транспортното произшествие съпругата му е пострадала. В показанията си
свидетелят заяви още, че баща му не е чувствал вина и за това, че след отнемане
на свидетелството за управление на МПС отново се е качил на автомобил и
продължил пътя, тъй като според свидетеля, ако е трябвало да преустанови
шофирането, то това е следвало да бъде изрично заявено от полицаите, които са
го проверявали. Според свидетеля тези полицаи трябвало да кажат на баща му, че
е забранено да продължи да шофира, а те не са го спрели когато отново е
потеглил. Не са взели никакви мерки. Според свидетеля баща му се е качил и
продължил да управлява автомобила си със съзнанието, че има право да си довърши
пътя до там, за където е тръгнал. Същевременно свидетелят заяви, че баща му е
изряден шофьор. Кара умерено бавно, няма отнети точки и няма други нарушения,
винаги си взима шофьорската книжка, когато тръгне на път. Свидетелят заяви още,
че според споделеното от баща му проверяващият полицай бил много груб с него.
Говорел на висок тон и това допълнително притеснило баща му, освен фактът на
отнетото свидетелство.
Другият свидетел – Й.Г.Б.
*** при ОД на МВР Бургас, в показанията си заяви, че на 02.04.2017г. работел по
контрол на трафик на пътното движение на територията на гр.Каблешково. Около
15:30 часа спрял лек автомобил „Шкода“, чийто водач бил ищецът С.. При
извършване на проверка се установило, че водачът има незаплатени глоби. Освен
това се установили и други нарушения като пропускане на срока за преглед на
автомобила и непредставяне на контролен талон към свидетелството за управление
на МПС. След като извършили служебна справка установили, че има и незаплатена
глоба и за това свидетелят, в качеството на актосъставител съставил АУАН,
представен по делото на л.5 и още 2 бр. фишове. Прочел текста на АУАН на
водачът на автомобила, а фишовете съставил за отсъствието на преглед и за
непредставянето на контролен талон. Свидетелството за управление на МПС било
приложено към съставения АУАН като доказателство. Водачът собственоръчно
написал, че няма възражения. Свидетелят твърди, че С. не казал нищо след като
му било взето свидетелството за управление на МПС. Водел спор единствено с жена
си, която била в колата.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искът
е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 от АПК,
поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество е неоснователен.
Разпоредбата на чл.1, ал.1
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда, че
държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност.
За уважаване на предявения
иск ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: че
е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те са в пряка връзка с
посоченото незаконосъобразно действие, както и че това действие е извършено от
длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност.
Непозволеното увреждане
представлява сложен юридически факт, включващ следните елементи: деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата.
Отговорността на държавата и общините е обективна и вина в случая не се
изследва.
Освен противоправното деяние
за наличието на непозволено увреждане следва да се установи настъпила вреда,
която е в пряка причинна връзка с причиненото деяние. Вредата представлява
смущение, накърняване или унищожаване на правата на човека, представляващи
неговото имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и психично
състояние.
От събраните по
делото доказателства в конкретния случай се установява, че не е налице първата
предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – липсва
незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на
административен орган, от които да произтича претендираната вреда, подлежаща на
обезвреда.
В исковата молбата и
направеното уточнение в първото съдебно заседание се твърди, че вредите, за
които се претендира обезщетение, произтичат от незаконосъобразно действие на
служител на ОД на МВР Бургас и се изразява в това, че този служител е иззел
свидетелството за управление на МПС на ищеца при извършена проверка на
02.04.2017г., при която е бил съставен АУАН № 243 от същата дата. В посочения
АУАН като нарушена норма е записан чл.190, ал.3 от ЗДвП, според който
наложеното наказание „глоба“ се заплаща в едномесечен срок от влизане в сила на
наказателното постановление, електронния фиш или съдебното решение, или
определение на съда при обжалване. Според съставения акт ищецът е управлявал
описаното в него МПС, като същевременно не е изпълнил задължението си да
заплати наложената му глоба с наказателно постановление или фиш. В този момент
свидетелството за управление на МПС на С. е било приложено като доказателство,
съгласно чл.41 от ЗАНН. Тази дейност, която е извършил младши инспектор Й.Б.,
не е административна дейност по смисъла на АПК, защото органът, който я
извършва няма функции, които да му придадат качество на административен орган.
Правомощията, които е осъществявал Б., са регламентирани в Закона за
административните нарушения и наказания. Неговата функция в случая е на
актосъставител, а съставеният АУАН е сложил началото на
административнонаказателно производство. За да бъде квалифицирано това действие
като административна дейност, следва едновременно да са налице следните
предпоставки – длъжностното лице, което извършва действието, да има правомощия
да осъществява административна дейност и самото действие да е осъществено при
или по повод изпълнение на административна дейност. Конкретното действие обаче
е извършено от оправомощен орган, който извършва контрол на пътя и самото
действие се осъществява при изпълнение на наказателна дейност, а не на
административна дейност, защото съставянето на АУАН и събирането като
доказателство на свидетелството за управление на МПС са действия, които се
извършват в рамките на една наказателна процедура, с която се санкционират
лицата, извършили административни нарушения.
Освен липсата на
действие, което да е извършено при или по повод изпълнение на административна
дейност, няма доказателства и за причинна връзка между действията на полицай Б.,
изразяващи се в съставяне на АУАН № 243/02.04.2017г. и изземване на СУМПС като
доказателство и настъпилото впоследствие на друго място и по друго време ПТП,
причинено от ищеца, вследствие на което е нанесена телесна повреда на неговата
съпруга.
В исковата молба се
твърди, че след като му било взето свидетелството за управление на МПС ищецът С.
се притеснил и се ядосал, затова продължавайки пътя си с автомобила малко
по-късно същия ден в 16:50 часа в с.Александрово, община Поморие изпуснал от
контрол управляваното от него МПС и се ударил челно в железопътен осветителен
стълб, вследствие на което освен материални щети върху автомобила, причинил и
средна телесна повреда на неговата съпруга Ж.С.. За да се твърди причинна
връзка между двете събития, трябва да се докаже, че случилото се в първото
събитие – съставяне на АУАН от свидетеля Б. и прилагане като доказателство
СУМПС на ищеца, пряко и непосредствено е довело до вредите, които са настъпили
от осъщественото по-късно ПТП. Между двете събития обаче няма такава връзка. Тя
съществува само в субективната представа на ищеца. Дори да се приеме, че АУАН е
съставен неправомерно, след като е било иззето свидетелството за управление на
МПС, ищецът е останал без легитимна възможност да продължи да управлява
собствения си автомобил. Въпреки, че СУМПС е бил приложен като доказателство
към АУАН, т.е. вече не се е намирал фактически у ищеца, след проверката той се
е качил на автомобила и продължил по пътя си, като малко по-късно е причинил
въпросното ПТП, а през това време не е разполагал със СУМПС. Отделно от това
обстоятелството, че се ядосал на младши инспектор Б. за неправомерно взетия
СУМПС е факт, който от една страна не е доказан, доколкото от показанията на
свидетеля Б. и от записаното в акта, че няма възражения, не може да се изведе
такъв извод. От друга страна субективното отношение на ищеца към проверката,
извършена от Б., няма никаква пряка и непосредствена връзка с това, че по-късно
същият ищец е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП и предизвикал ПТП.
По тези две
съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй
като не са налице всички предпоставки на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, чиято кумулативна
наличност е необходима, за да се стигне до извод за обоснована нужда от
обезвреда
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че СУМПС е приложен към АУАН като
доказателство, съобразно изискванията на чл.41 от ЗАНН, а впоследствие със
заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
17-0320-000056/02.04.2017г. на началник група РУ Поморие при ОД на МВР Бургас
на основание чл.171, т.1, буква „д“ от ЗДвП временно е било отнето
свидетелството за управление на МПС. Двете основания са различни и имат
различни последици. В процесния случай ищецът е разполагал с процесуалната възможност
да оспори тази заповед по отношение на нейната незаконосъобразност с оглед
твърдението му, че към момента на извършване на деянието (02.04.2017г.)
въпросната разпоредба на чл.171, т.1, буква „д“ от ЗДвП вече е била обявена за
противоконституционна.
Заповедта е била
оспорена пред съда, но само по отношение на нейната валидност и с решение №
317/27.02.2020г., постановено по административно дело № 1108/2019г. по описа на
Административен съд Бургас жалбата е била отхвърлена като неоснователна, тъй
като не са открити предпоставки, които да водят до нищожност на оспорената
заповед. Ако въпросната заповед беше обявена за незаконосъобразна по надлежния
съдебен ред, едва тогава би бил налице незаконосъобразен административен акт,
за който да се претендира обезщетение при наличие на доказани вреди, настъпили
вследствие на тази незаконосъобразност. В случая няма нито административен акт,
който да е обявен за незаконосъобразен, нито е налице незаконосъобразно
действие, което да е извършено при или по повод административна дейност.
Твърдението, че СУМПС
е иззет неправомерно на 02.04.2017г. не намира опора в закона. Към 02.04.2017г.
нормата на чл.190, ал.3 от ЗДвП е действащо право, тя е била обнародвана в ДВ,
бр.51 от 26.06.2007г. и до настоящият момент не е променена в същината си,
освен добавянето на „електронен фиш“ след „наказателно постановление“ с ДВ,бр.
101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г. Няма изменение и в нормата на чл.41 от ЗАНН, която дава възможност на актосъставителя да изземва и задържа
доказателства, каквото в случая се явява СУМПС.
Що се отнася до
основанията за налагане на ПАМ, изразяваща се във временно отнемане на СУМПС
визирани в чл.171 от ЗДвП, първо следва да се подчертае, че ПАМ не е наложена и
не се налага от актосъставителя, конкретната ПАМ не е обжалвана по отношение на
нейната унищожаемост, а само с възражения за нищожност и жалбата е отхвърлена с
влязло в сила съдебно решение, и в процесната искова молба не се твърди, че
претърпените вреди са настъпили вследствие незаконосъобразната ЗПАМ №
17-0320-000056/02.04.2017г.(л.41), а поради действия извършени от
актосътавителя.
Освен това към
02.04.2017г. разпоредбата на чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП (ДВ,
бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.)
има следния текст: „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: 1.временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач: д) който управлява моторно
превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно
заплащане – до заплащане на дължимата глоба“. Този текст на нормата послужила
за основание за издаване на ЗПАМ № 17-0320-000056/02.04.2017г. остава
непроменен до 30.03.2021г., когато е обнародвано решение на Конституционния съд
на РБ № 3 от 23.03.2021 г. на КС по к. д. № 11/2020 г. (Oбн., ДВ, бр.26 от
30.03.2021г.), с което чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП е
обявен за противоконституционен.
Поради
неоснователност на предявения иск разноски следва да се присъдят в полза на
ответника, но такива не са претендирани.
По тези съображения и
на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд – Бургас,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Д.Д.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** против Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Бургас иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, в размер на 2000 лв., ведно с мораторна лихва за периода
02.04.2017г.-13.08.2021г., в размер на 800 лв. и законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното плащане, изразяващи се в обида,
притеснение и преживян стрес, причинени от незаконосъобразно действие на
служител на ответника, състоящо се в изземване на свидетелство за управление на
МПС на ищеца при извършена проверка на 02.04.2017г., която се удостоверява от
съставения по време на проверката акт за установяване на административно
нарушение № 243 от същата дата.
Решението може да се
обжалва в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховния административен съд
на Република България.
СЪДИЯ: