РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Плевен, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева
изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 281 по описа за
2022 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) .
Административното дело е образувано по жалба на К.М.Б.,***,
съдебен адрес:*** чрез адв Р.А. *** срещу
заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0938-000140/14.03.2022 г. на началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР Плевен, с която е временно отнето
свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността, но не
повече от 18 месеца .
В жалбата се посочва, че заповедта незаконосъобразна,
тъй като противоречи на материалния закон, издадена е при съществено нарушение
на административно-производствените правила. Посочва, че не е налице отказ да
бъде проведен тест за употреба на наркотични вещества, тъй като й е издаден талон за изследване, който е без холограмен стикер
и не е възможно използването му. Посочва, че страда от „ Сколиоза идиопатика
средно тежка степен“, установено с ЕР, и получава силни болки в гръбначен стълб
и желязодефицитна анемия и здравословното й състояние се влошава рязко на
13.03.2022 г. към 22.00 часа и се обръща с молба към Д.С. да я закара до дома й , за да си вземе
лекарства, като е спрян за проверка и след снемане на регистрационни табели, тя
откарва автомобила до дома си. По време на управление на автомобила е спряна за
проверка и не може да даде проба, тъй като е обезводнена поради здравословното
й състояние. След проверката се прибира вкъщи и се влошава, което прави
невъзможно даването на проба и едва на 14.03.2022 г. е имала такава възможност.
Намира, че неправилно е оценено поведението й и не следва да бъде издадена
процесната заповед, тъй като няма
нарушения , не е взето предвид здравословното й състояние и възраженията
й. Моли за отмяна на заповедта.
В съдебно заседание оспорващата - К.М.Б.,***, съдебен адрес:*** се явява лично и с адв Р.А. ***, като поддържа жалбата и
намира, че е налице нарушение при издаване на заповедта, тъй като на 14.03.2022 година е издаден АУАН и не е изтекъл срок за подаване на възражения
срещу него и обяснения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Счита, че органът не е знаел, дали е налице дадена кръвна проба по
издаден талон при издаване на акта и не са предоставени стикери на оспорващата,
което прави невъзможно даването на проба. Счита, че обективното й здравословно
състояние възпрепятстват даването на проба. Посочва, че липсват мотиви в акта,
тъй като се описват фактите от АУАН. Моли за отмяна и присъждане на разноски за
държавна такса.
В съдебно заседание ответникът
– началник сектор „Пътна полиция“ ОД на МВР Плевен, не се явява , не се
представлява. Представено е писмено становище, в което се посочва , че жалбата
е неоснователна и е налице безспорно отказ за тест за употреба на наркотични
вещества и техните аналози, като представените резултати от изследване от
14.03.2022 г. от ДКЦ II са неотносими, тъй като не показват резултат от
изследване за употреба на наркотични вещества. Счита за недоказани твърденията
на оспорващата, че изпитва силни болки, които не позволяват управление на МПС и
ЕР на ТЕЛК е неотносимо, тъй като е със срок 2 години - до 2013 година. Счита,
че заповедта е съответна на материалния закон и правилно е приложен чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Моли
за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд - Плевен, шести състав, като
обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа
страна:
На 14.03.2022 година е съставен акт за установяване на
административно нарушение, серия GА № 573342 (лист 17) по делото, тъй като при проверка
на същата дата в 01.00 часа в гр.Плевен,
ул. „Дойран“ срещу номер 154 с посока на движение към ул. „В.Левски“ като водач
на лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № ***, който не е нейна собственост, отказва
да й бъде извършена проба за установяване употреба на наркотични вещества или
техните аналози с тестова касета Дрегер Дръгтест 5000STK 7 REF 832157 LOT ARPC-0771
валиден до юли 2022г., като е издаден талон за
изследване с номер 0064824 и осем броя холограмни стикери.
По делото е приложена
и заповед № 316з-27/03.01.2018 г. на
директора на ОД на МВР Плевен (лист 22)
за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат
принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т. 4, т.5 от ЗДвП, като в т. 1.1 такава компетентност има началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР Плевен.
Със заповед за прилагане принудителна административна
мярка № 22-0938-000140/14.03.2022 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Плевен, е
отнето временно свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса с
отговорността, но не повече от 18 месеца .
Представено е възражение на оспорващата срещу
издадения АУАН, медицински документи за соченото заболяване от лицето,
медицински изследвания от 14.03.2022 г. за пълна кръвна картина, които са
неотносими, АЛ от 18.03.2022 година с препоръка за оперативно лечение, ЕР на
ТЕЛК № 2249/04.10.11 със срок до 01.10.2013 г. за наличие на общо заболяване
„Сколиоза идопатика –средно тежка“.
На л. 21 по делото е приложен талон за изследване №
0064824 от 14.03.2022 г., в който се обективиран отказ за проверка с техническо
средство за наркотични вещества или техни аналози, в който се посочва, че
следва до 45 мин от приключване на
проверката в 01.40 часа на 14.03.2022 г. да се яви в СПО гр.Плевен за даване на
проба.
Приложен е протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични вещества или техните аналози от 14.03.2022 г , в който
също е обективиран отказ на лицето да даде проба, като проверката е била от
01.00 ч. до 01.40 часа.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима
като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
тъй като съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква
"а" и т. 6 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. По делото е приложена
заповед № 316з-27/03.01.2018 г. на директора
на ОД на МВР Плевен (лист 22) за
компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат
принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т. 4, т.5 от ЗДвП, като в т. 1.1 такава компетентност има и началник на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен.
Съдът намира, че заповедта е издадена в установената форма и при спазване на административно-производствените правила и при правилно прилагане на закона. Неоснователни са доводите на оспорващата, че е следвало заповедта да се издаде след изтичане на срок за подаване на възражения по издаден АУАН , тъй като тези срокове са относими при преценка законосъобразност на издадено НП, а не се прилагат при издаване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка.
Съгласно чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ
"временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство", на всеки който откаже да
бъде проверен за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца. В случая по делото е безспорно установено, че Б. управлява
МПС и при проверката отказва да й бъде извършено медицинско и химическо
изследване.
Обстоятелството, че оспорващата е управлявала
моторното превозно средство, се установява от съставения АУАН , който като
официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно неговата вярност до доказване на противното по
аргумент от чл. 189, ал.
2 ЗДвП, като не са ангажирани доказателства, които да опровергават констатациите в АУАН.
Неоснователни са доводите на оспорващата, че
здравословното й състояние не позволява даване на проба, тъй като Б. страда от
заболяване, което не препятства вземането на проба чрез тампон за слюнка , а и
представените документи не доказват тази невъзможност, тъй като гръбначното
заболяване не води до невъзможност за даване на биологична проба, като силната
болка, която се твърди че изпитва не препятства управлението на автомобил и не
може да се приеме, че прави невъзможно даването на материал за тест за употреба
на наркотични вещества или техни аналози.
Неотносими са представени АЛ и медицински документи
преди 14.03.2022 и след тази дата, тъй като същите не доказват здравословен
проблем, който да препятства даването на проба за установяване употреба
наркотични вещества. Представеното изследване от 14.03.2022 г от ДКЦ III Плевен ЕООД не може да служи като доказателство за
установяване употреба или не на наркотични вещества, тъй като представлява
изследване на кръвни показатели, от които не може да се установи, дали лицето е
употребило наркотични вещества, а и за да е налице валидна проба, то тя следва
да е дадена в указания в талона период от 45 мин след издаването му или до
02.25 часа на 14.03.2022 г., а не са ангажирани доказателства , че лицето е
посетило СПО гр.Плевен.
Съдът намира, че наведените от Б. доводи, че липсват
холограмни стикери към издаден талон за изследване и това прави невъзможно
изследването, за неотносими към предмета на спора, тъй като същата не е посетила СПО гр.Плевен, за да даде проба липсата или не на стикери не е причина за
отказа й. Доводите за тежко здравословно състояние не се възприемат, тъй като
същата е управлявала МПС, присъствала е на проверката, движила се е и не може да се приеме, че заболяването й
възпрепятства даването на проба.
Настоящият състав намира, че наложената принудителна
административна мярка съответства и с целта на закона и с принципите за
съразмерност по чл. 6 от АПК.
Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже
нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се
постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в
страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Временното
отнемане на свидетелството за управление на МПС препятства възможността за
водача да управлява МПС по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново
и/или повторно нарушение. Предвидената мярка е израз на държавната политика за
ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на наркотични
вещества или при отказ да се извърши проверка за употреба, което е и обществено
значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали. Предвид установените
факти по делото съдът намира, че отмяната на процесната ПАМ би се явила в
противоречие с целта на закона.
С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед
е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса
на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта
на закона и следва оспорването да бъде
отхвърлено.
С оглед изход на делото, искане на ответника за
присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 78, ал. 8
от Граждански процесуален кодекс, във вр. с чл. 37, ал. 7 от Закона за правната
помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът намира, че К.М.Б.,
ЕГН: **********,***, следва да заплати на ОД на МВР Плевен разноски в размер на
100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 ,
предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на
К.М.Б.,***, съдебен адрес:*** чрез адв Р.А. *** срещу заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0938-000140/14.03.2022 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Плевен, с която
временно е отнето свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса с
отговорността, но не повече от 18 месеца .
Осъжда К.М.Б., ЕГН: **********,*** да заплати на ОД на
МВР Плевен разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: