Р Е Ш Е Н И Е
№…………………2020
г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
КРАСИМИР ГАЙДАРОВ
Секретар Елка
Колева
Прокурор Владислав
Томов
като разгледа
докладваното от съдията Петър Митев
ВНОХД №240 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Въззивното производство
е по реда на чл.313 и сл. НПК и е образувано по
жалба на адв. Ж.Г. защитник на подс. С.С.Б.
против Присъда № 225, постановена на 07.10.2019 г.
по НОХД №
3571/2019г. по описа на ВРС, 32 състав. С обжалвания съдебен
акт подс.
Б. е бил признат за ВИНОВЕН в извършване на престъпление
по чл. 343, ал. 3, б. „а", пр. 2, вр. ал. 1,б. „б", пр. 2, вр. чл. 342, ал.1 НК за това, че на 17.08.2017
г., на автомагистрала „Черно море", обл. Варна, при управление на МПС –
л.а. „Фолксваген Туран" с рег. № СМ 4849 АР, нарушил правилата за движение
по Закона за движение по пътищата, а именно: чл. 25, ал.1 ЗДвП: „Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение" и чл. 41, ал. 1 от ЗДвП: „Пътните превозни средства се
изпреварват от лявата им страна" и по непредпазливост причинил средни
телесни повреди на повече от едно лице - на H. P. C.,,
/Е.К./, изразяваща се в комбинирана травма на ниво 6 - 7 шийни прешлени с
приплъзване на 6-ти шиен прешлен над 7 /листеза 1 степен/, кръвоизлив над
твърдата мозъчна обвивка в същата област, счупване на дясното краче на дъгата
на 6 - ти шиен прешлен, счупване на бодилестия израстък на 6 -ти шиен прешлен,
обусловило трайно затруднение в движенията на шията за период от около 3
месеца, сгъвно счупване на тялото на 4-ти гръден прешлен, обусловило трайно
затруднение в движението на снагата за период от около 6 месеца и на С.Д.Ч.,
изразяваща се в счупване на голямата изпъкналост на големия туберкул на дясната
раменна кост, обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен
крайник за период от около 3 месеца, за което на основание чл. 343, ал. 3, б. „а", пр. 2, вр. чл. 54 ал. 1, вр.
чл. 58а ал. 1 от НК е определено наказание „лишаване от свобода” за срок от
една година и шест месеца, намалено с 1/3 с оглед на което му е било наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от три години.
Със същата присъда на основание чл.
343г, вр. чл. 37 от НК на подсъдимия е било наложено и наказание „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство” за срок от една година и шест
месеца, като на основание чл.59, ал.4 НК е било приспаднато времето, през което
същият е бил лишен от това право по административен ред.
В тежест на подсъдимия са били
възложени направените по делото разноски и тези за адвокатско възнаграждение
направени от частните обвинители H. P. C.,, /Е.К./ и С.Д.Ч..
В жалбата / и допълнинието към нея / постановената присъда се оспорва в санкционната
й част като се посочва, че неправилно първоинстанционният съд е игнорирал
смегчаващите отговорността обстоятелства. Навеждат се доводи за явна
несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, намерило израз по
отношение на неговия размер. Претендира се изменение на обжалваната присъда,
като се намали размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и на
размера на кумулативното наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Иска
се определяне на наказание от една година „лишаване от свобода“, което да се
редуцира с 1/3 с приложение института на чл.66 ал.1 НК и намаляване на размера
„лишаване от право да управлява МПС“ от една година и шест месеца на девет
месеца.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ВОП счита за несъстоятелно
оплакването за несъразмерност на наложеното наказание. Поддържа,
че правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е отчел всички
обстоятелствата по делото, като присъдата е постановена в съответствие със
специалната и генералната превенция. Моли същата да бъде потвърдена.
Частните обвинители редовно призовани, не се явяват, не се представляват. Повереникът им,
редовно призован, не се явява.
В пледоарията си
пред ВОС защитата на подсъдимия поддържа жалбата. Счита наложеното наказание на
подсъдимия за явно несправедливо и ангажира въззивното основание по чл. 334,
т.3 от НПК. Релевира доводи и срещу размера на кумулативното наказание лишаване
от право на дееца да управлява моторно превозно средство. Твърди, че подсъдимия
има единствено и само положителни характеристични данни, семеен и единствен
носител на доходи в семейството. Изтърпяване на наказанието в тези размери, в
частност лишаване от право да управлява МПС, ще лиши домакинството му от един
доход. Сочи, че първоинстанционният съд не е взел предвид и неговото поведение
непосредствено след настъпилото ПТП, че именно той е оказал първоначална помощ
на пострадалия. Иска се изменение на присъдата и намаляване на размера
„лишаване от право да управлява МПС“.
Подсъдимият, редовно призован, не се явява пред въззивния съд.
Съдът, след
преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
постановеният акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира за установено
следното:
Въззивната жалба е
подадена в срок от процесуално легитимиран субект, поради което и се явява
допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна по следните аргументи:
Производството по
делото пред първата инстанция е протекло по реда на чл.371, т.2 от НПК. Въз основа на направеното от
подсъдимия признание на фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, подкрепено изцяло от събраните на досъдебното производство
доказателства, настоящата въззивна инстанция приема за правилно установена
фактическата обстановка по делото така,
както е изложена в атакуваната присъда, а именно:
През 2017 г. подсъдимият С.С.Б. бил
правоспособен водач. Същият притежавал и управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил „Фолксваген Туран" с per. № СМ 4849 АР.
На 17.08.2017 год., в около 14.30
часа, Б. управлявал автомобила по автомагистрала „Черно море" в посока от
гр. Бургас към гр. Варна. Пътното платно, по което се движел, било с две пътни
ленти, разделени с прекъсната разделителна линия. В дясно на двете ленти за
движение имало трета, аварийна лента, отделена от лентите за движение с
непрекъсната линия. Подсъдимият се движел в лява пътна лента със скорост около
132 км/ч.
По
същото време, по автомагистрала „Черно море" в посока от гр. Бургас към
гр. Варна, също в лява пътна лента, със скорост от около 141.1 км/ч, се движел
лек автомобил „Ланд Ровер Дефендер" с peг. № ****, управляван от M. L. O.
(М. Л. О.), френски гражданин. На предна дясна седалка се возела С.Д.Ч., а на
задна седалка зад водача се возел H. P. C., (Е.П.К.), френски гражданин.
Автомобилът бил собственост на С.Г. Баждаров и бил оставен в сервиз, собственост
на А. М. Х., находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин". M. L. O. (М. Л. О.)
харесал автомобила, докато бил в гр. София и имал намерение да го закупи.
Затова оставил парична сума като капаро и взел автомобила, за да го тества. M. L.
O. (М. Л. О.) управлявал лекия автомобил „Ланд Ровер Дефендер" пред
управлявания от подсъдимия лек автомобил „Фолксваген Туран". На
1,3 км от началото на автомагистрала „Черно море", обл. Варна, в посока от
град Бургас към град Варна, лекият автомобил „Фолксваген Туран", движещ се
в лява пътна лента, управляван от Б., застигнал движещия се попътно в лява
пътна лента л.а. „Ланд Ровер Дефендер" с водач M. L. O. (М. Л. О.), като
се движел на намалена дистанция зад него. Лек автомобил „Ланд Ровер
Дефендер" не се прибрал в дясна пътна лента, тъй като бил предприел
изпреварване на автомобил, движещ се в дясна лента. Поради това, подсъдимият
решил да изпревари лекия автомобил „Ланд Ровер" от дясната страна.
Маневрата изпреварване отдясно била изпълнена от малка дистанция между двата
автомобила, както при положение на автомобилите един зад друг, така и при
положение на странично успоредно движение. Подсъдимият навлязъл в дясна пътна
лента, изпреварил автомобила, управляван от M. L. O. (М. Л. О.), като при това
изпреварване скоростта му на движение била по-висока от 141.1 км/ч, след което
отклонил автомобила си наляво, за да заеме отново лявата пътна лента, в която
първоначално се движел. При това връщане в лявата пътна лента настъпило
сближение и удар между задна лява част на л.а. „Фолксваген Туран" с peг. №
***** и предна дясна част на л.а. „Ланд Ровер Дефендер" с peг. № ****.
След настъпилия удар между двата автомобила водачът на л.а. „Ланд Ровер"
загубил контрол над автомобила и допуснал удар в ляво на мантинелата, след
който автомобилът се установил с откъснато ляво колело, в условията на
неуправляемост и се насочил надясно, където, след пресичане на дясно
разположените пътни ленти, се преобърнал през таван и се спрял в канавката,
разположена вдясно от аварийната лента на платното за движение. В резултат на
пътно-транспортното произшествие пострадали пътниците в л.а. „Ланд Ровер"
- С.Д.Ч. и H. P. C., (Е.П.К.). Въпреки че мястото на произшествието не било
запазено, бил извършен оглед от разследващ полицай в Сектор „Пътна
полиция" ОД МВР - Варна. За ориентир на огледа е взета зелена правоъгълна
табела (километрична) с надпис 8-ми километър и посока от гр. Бургас към гр.
Варна.
От
заключението на назначените съдебно-медицински експертизи се установява, че
пострадалите С.Д.Ч. и H. P. C., (Е.П.К.) са получили увреждания, както следва:
С.Д.Ч.
е получила следните травматични увреждания: контузия на главата, контузия на
гръдния кош, счупване на голямата изпъкналост на дясната раменна кост.
Счупването на голямата изпъкналост на големия туберкул ма дясната раменна кост
обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период от
около три месеца. Останалите травми обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
H.
P. C., (Е.П.К.) е получил следните травматични увреждания: комбинирана травма
на ниво 6-7 шийни прешлени с приплъзване на 6 шиен прешлен над 7 (листеза I
степен), кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в същата област, счупване на
дясното краче на дъгата на 6 шиен прешлен, счупване на бодилестия израстък на 6
шиен прешлен, сгъвно счупване на тялото на 4 гръден прешлен, контузия на дясната
раменнолопаткова става, контузия на десен лакът, контузия в лъчеводланната
става. Комбинираната травма обусловила трайно затруднение в движенията на шията
за период от около три месеца. Счупването на тялото на 4 гръден прешлен е
обусловило трайно затруднение в движенията на снагата за период от около шест
месеца. Останалите травми обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Видно
от изготвената автотехническа експертиза, основна причина за възникналото
пътнотранспортно произшествие е поведението на водача на л.а. „Фолксваген"
относно останалите участници в движението.
От
обстоятелствената част на ATE е видно, че водачът на л.а. „Фолксваген"
предприел изпреварване отдясно на л.а. „Ланд Ровер", като маневрата била
изпълнена от малка дистанция. При заемането отново на лява пътна лента от
водача на „Фолксваген" последвал удар между двата автомобила.
Мястото
на удара се намира на около 454 метра след приетия в огледа на
местопроизшествие ориентир.
Видно
от заключението на изготвената тройна автотехническа експертиза, скоростта на
движение на л.а. „Ланд Ровер" с peг. № **** към началото на ситуацията,
довела до ПТП, е била около 141.1 км/ч, а тази на застигналия го и изпреварил
автомобил с неописано време за задминаване на техническата дължина на л.а.
„Ланд Ровер", л.а. „Фолксваген Туран" с per. № ***** е била по-висока
от 141.1 км/ч. Изчислената му скорост на движение на база участъка със служебно
спиране след точката на съприкосновение между двата автомобила е била около 132
км/ч.
При така установената фактическа
обстановка подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези
факти. Виновността му е установена по безспорен начин - изложените фактически
обстоятелства напълно се подкрепят от събраните по делото доказателства, поради
това няма основание направеното от него признание по реда на чл.372, ал.4 НПК
да се подлага на съмнение. По делото не съществува и никакво съмнение относно
авторството и вината на подсъдимия Б.. Впрочем, те не са спорни и не би могло и
да бъдат, съобразно реда по който е протекло производството. Доколкото правилно
утвърдените факти са законосъобразно отнесени към изследването и възприемането
на обективните и субективни елементи на състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „а", пр. 2,
вр. ал. 1,б. „б", пр. 2, вр.
чл.342, ал.1 НК, първоинстанционния съд е приложил правилно
законът, който е следвало да бъде приложен, поради което не се налага корекция
в тази част.
По спорния
момент в настоящото наказателно производство, а именно размера на наложеното
наказание:
Защитата възразява, че първоинстанционния
съд не е взел предвид поведението на подсъдимия непосредствено след настъпилото
ПТП това, че именно той е оказал първоначална помощ на пострадалите. Тук следва
да се отбележи, че в хода на проведеното ДП в качеството си на обвиняем Б. не е
давал никави обяснения. Твърдените обстоятелства досежно поведението му след
деянието обаче не са намерили никакво отражение във фактическата обстановка по
делото и липсват в обвинителния акт. Това, че е направил всичко зависещо от
него за оказване помощ на пострадалите не съществува като факти в
обстоятелствената част на ОА, който факти са били признати от него в съдебната
фаза и не води до противни фактически изводи / за каквито настоява защитникът
/, за да обосноват привилегирован състав по чл.343а от НК.
Следва да се има предвид, че съгласно Т.Р. №1 от 06.04.2008г. по тълк. д. №1/2008г. на ОСНК при ВКС при проверка на първоинстанционната присъда, постановена след надлежно проведено по чл.372 ал.4 и чл.373 ал.3 от НПК съдебно следствие, е недопустимо въззивният съд да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Следователно след като в приетата и призната от подсъдимия фактическа обстановка не са установени никакви действия на деецът след деянието по оказване помощ на пострадалите лица делото не може да се реши в хипотезата на чл.343а НК. Липсата на факти в обвинителния акт съставляват пречка за приложението на посочения привилегирован състав.
Ето защо не е налице основанието по чл.337
ал.1 т.2 НПК за корекция от въззивната инстанция по преквалифицирането на
деянието в по - леко наказуемия състав на чл.343а, ал.1, б.”а” от НК.
На
следващо място оплакванията на защитата за явна несправедливост на наказанието
са неоснователни, тъй като първостепенния съд е изследвал въпроса с
индивидуализацията на наказанието, при което са отчетени както общите
изисквания за това, уредени в общата част на НК, така и специалните, относно
определяне на наказанието при съкратено съдебно следствие пред първата
инстанция, по глава 27 от НПК.
При определяне на дължимото в случая
наказание на подс. Б. няма пренебрегнато обстоятелство от значимите за
дефиниране на наказателната му отговорност – степента на обществена опасност на
деянието и на дееца. От една страна правилно като смекчаващи отговорността му
обстоятелства са приети чистото съдебно минало и младата му възраст. От друга
като отегчаващи обстоятелства е съобразена високата степен на обществена
опасност на деянието, намерила израз във вредоносен резултат - причинени
телесни повреди на двете пострадали лица от престъпното поведение на
подсъдимия. Определено като - самонадеяно, което е по-укоримо и определящо
проявлението на съзнавана непредпазливост при която извършителите на деяние
подлежат на определяне на по-тежко наказание в рамките на предвидените в закона
санкции, при равни други условия, така както правилно и законосъобразно е приел
ВРС съобразявайки съдебната практика. Това обстоятелство правилно е било ценено
от съда като отегчаващо, в синхрон с разбирането, от цитираното ТР № 2 / 2016
от ОСНК на ВКС.
Всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства
са преценявани и им е отдадено съответното значение – наказанието е определено
при условията на чл. 58а, ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК.
За разлика от защитата настоящият въззивен
състав намира, че първоинстанционния съд не е пренебрегнал положителните характеристични
данни, не е игнорирал смекчаващите отговорността обстоятелства, нито пък е
намалил относителната им тежест. Не е надценено и значението и относителната
тежест на приетите отегчаващи обстоятелства.
Наложеното на подсъдимия наказание след
редукцията по чл.58а НК в размер на една година „лишаване от свобода“ не се
явява явно несправедливо и не изисква корекция в посока намаление. Същото е
съответно на извършеното деяние и данните за личността на дееца и е достатъчно
за постигане на целите по чл.36 НК. Всяка проява на по-голямо снизхождение би
била неоправдана и не би допринесла за изпълнението на целите на специалната и
генерална превенция.
Липсва очевидно несъответствие между
извършеното от подс. Б. престъпление и наложеното му наказание.
Ваззивният състав намира, че изцяло
законосъобразно е постановено и кумулативно предвиденото наказание лишаване от
право подсъдимият да управлява МПС като е зачетен периода, през който е бил
лишен за това право по административен ред, защото редакцията на разпоредбата
на чл.343г от НК задължава съдилищата „във всички случаи” на осъществяване на
изброените престъпления по транспорта да постановяват и лишаване от право по
чл.37, ал.1, т.7 от НК, вкл. и по т.6. Тази специална разпоредба дерогира
общата на чл.55, ал.3 от НК, която дава възможност на съда да не постанови
„по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от
свобода”. Наред с това следва да се отбележи, че съгласно ал.5 на чл.58а от НК,
при определяне на наказанията на деец в процедура на съкратено съдебно
следствие по чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК за престъпление, за което
се предвиждат наказания по чл.37, ал., т.2-11 от НК „правилата на ал.1 - 4 не се прилагат”.
В този смисъл ВРС законосъобразно е наложил
на подс. Б. наказание лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК и
преценявайки миналото му като водач на МПС е определил срока на лишаването му
да управлява МПС за една година и шест месеца, който не е по-малък от
лишаването от свобода.
Допуснатите от подсъдимия множество
нарушения по ЗДвП с налагани административни наказания / въпреки давността / и
настоящи, които са предмет на обвинението разкриват обективния му облик на
водач, явяващ се системен нарушител на ЗДвП и правилника, демонстриращ явно
неуважение към тяхното съблюдаване, въпреки по-високото изискване, което
законът поставя към професионалните водачи на МПС и автобусните шофьори какъвто
е и той при спазване на правилата за движение по пътищата.
Съотношението между смекчаващите и
отегчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, относно преценката на миналото му като водач на МПС и
допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата - чл.25 ал.1 и чл.41
ал.1 от ЗДвП които са в пряка причинна връзка с престъпния резултат, мотивират
настоящата въззивна инстанция да обоснове извод, че наложеното му наказание по
чл. 343г от НК – лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и
шест месеца е правилно и законосъобразно отмерено от първата инстанция.
Така определената на подсъдимия кумулативна
санкция не е несъответна на обществената опасност на допуснатото от него ПТП с
тежки за пострадалите резултати, както и неговата лична, колкото и да са
положителни личностните качества на подсъдимия и характеристичните данни за
него. Отделно от това следва да се посочи, че според ППлВС №1/83 г. дори и
изключителните или многобройни смекчаващи обстоятелства са неотносими при
лишаването от права, защото могат да влияят единствено и само върху изрично
изброените в ал.1, т.1 и 2 на чл.55 от НК видове наказания, но не и върху
лишаването от права, каквото е „лишаване от право да управлява МПС“ по чл.37, ал.1, т.7 от НК.
Ето
защо отчитайки вида на извършеното престъпление и
категорията обществени отношения, върху които рефлектира същото – движението по
пътищата ВОС счита, че както наложеното наказание „лишаване от свобода“, така и
наказанието “лишаване от право да управлява МПС“ биха имали възпитателен ефект
върху подсъдимия, който за в бъдеще следва да се въздържа от извършване на
подобни общоопасни престъпления по транспорта, а още повече, че и работата му е
свързана с транспорт на хора.
Настоящата въззивна инстанция прецени, че няма
основание за намаляване на определеното основно наказание, нито на по-лекото
кумулативно, тъй като те не са явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал.1
т.3 от НПК.
По делото не се установяват основания за
повече снизхождение към подсъдимия.
Предвид
изложеното атакувания съдебен акт не страда от пороци налагащи неговото
изменение или отмяна, поради което следва да бъде потвърден изцяло като
правилен и законосъобразен.
При
служебната проверка на присъдата,
въззивният
съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното
производство или в с. з., / които да се явяват съществени по смисъла на НПК и
да налагат отмяна на присъдата
и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на
съда.
Воден
от горното и на основание чл. 334, т.6 и чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло
присъда № 225 от 07.11.2019г. постановена по НОХД
№3571/2019г. по описа на Варненски районен съд, 32 състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.