№ 522
гр. Варна, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20213100900176 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на ОСНОВНОТО ИСКОВО ПРОИЗВОДСТВО
(гл. 113 ГПК).
Приети са за разглеждане обективно съединени искове, предявени от „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“АД, ЕИК ********* гр. София, пл. Св. Неделя № 7, представлявано от Т.П. и
Д.В., чрез адв. М. Ж.(ВАК) със сл. адрес гр. Варна ул. П. Каравелов № 9 ет. 3 офис 49 срещу
ФР. ФР. Г., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Евлоги Георгиев № 9 вх. 17 ет.6 ап. 76, чрез
адв. Т. и Друмева(ВАК) със сл. адрес гр. Варна ул. П. Каравелов № 3 ет. 1 офис 1, за
установяване по отношение на оспорващ потребител - кредитополучател на дължимост на
вземания на банка- кредитор по издадена заповед за незабавно изпълнение,
удостоверяваща изискуеми задължения по ипотечен потребителски кредит:
за връщане на предсрочно изискуема главница по договор за банков ипотечен кредит в
размер на 96160.54лв( формирана от сбора на 9 просрочени вноски по погасителен
план до 19.02.2020г и целия остатък от ползвана главница), ведно със законна лихва от
подаване на заявлението
за плащане на сборно вземане от 1585.47лв за договорни лихви, претендирани като
начислени по редовна главница, уговорени в т. 4.1 от договора като ежемесечно
възнаграждение за ползване на кредита(променлив ГПЛ) за периода от 1.10.2019 до
19.02.2020г
за плащане на сборно вземане от 1980.31лв за договорни лихви, претендирани като
начислени при просрочие на главница върху цялата ползвана главница, уговорени в
чл. 11.1 от договора за периода от 1.06.2019 до 13.10.2020г.
1
за плащане на сборно вземане от 4734.97лв за договорна неустойка за просрочие на
главница, уговорена в чл. 11.1.3. вр. 5.8 от договора за периода от 1.06.2019 до
13.10.2020г.
за плащане на сборно вземане от 108.45лв за договорна неустойка за просрочие на
редовна лихва, уговорена в чл. 11.1.3. вр. 5.8 от договора за периода от 1.10.2019 до
13.10.2020г.
за плащане на 72лв направени разходи за уведомяване на длъжника за предсрочна
изискуемост на дълга,
ведно с АКСЕСОРНИ ПОСЛЕДИЦИ от провеждане на заповедно производство.
Ищецът основава претенцията си на твърдения за предоставен с договор от
2.10.2017г. ипотечен кредит в общ размер 98574 лв, договорен за покупка и ремонт на
жилище за лични нужди на кредитополучателката, с годишна лихва в плаващ размер,
формиран от сбор от пазарен лихвен индекс (3м.Софибор) и фиксирана надбавка и
уговорено връщане на равни аюитетни вноски по погасителен план. Освен лихвите, наред с
първоначалната такса, събрана при усвояването на кредита, в погасителния план са били
добавени и застрахователни премии за сметка на кредитополучателя (по застраховка
кредитна протекция). Допълнително било определено и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, фиксирана на 10 % върху всяка забавена вноска за главница или
възнаградителна лихва за целия срок на просрочие.
Като се позовава на пропуснато плащане на девет вноски по погасителния план с
падежи след 01.06.2019г, кредиторът сочи, че с връчени от ЧСИ книжа на 15.01.2020г е
уведомил кредитополучателя за упражняване на правото си да иска предсрочно плащане на
цялата главница. Тъй като изпълнение не последвало, кредиторът осчетоводил на
19.02.2020г обявения за предсрочно изискуем цял дълг и договорната лихва до този
момент(по погасителен план и по невключени в него просрочени ползвани остатъци),
начислил неустойката за забава върху просрочените главница и лихви и след като със
следваща покана, връчена на 29.09.2020г предупредил длъжницата за последиците от
упражненото си право, поискал издаване на спорната заповед за незабавно изпълнение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Ф.Г., чрез пълномощника си адв.Т. оспорва
предсрочната изискуемост на вземането и дължимостта на претендираните лихви и
неустойки, като счита, че банката не е отразила правилно получени плащания. Оспорва
допусната от кредитополучателката забава и предпоставките за упражняване на право на
предсрочна изискуемост, както и надлежното уведомяване на длъжника.
Оспорва правото на банката да определя едностранно лихвения процент, уговарянето
на необосновано високо обезщетение за забава, като сочи неравноправен характер на
наложени на потребителя без индивидуално уговаряне и в противоречие с изисквания за
добросъвестност клаузи, евентуално уговаряне в противоречие с правилата на морала или
прекомерно уговорена неустойка. Оспорва начислените от банката задължения, като
осчетоводени въз основа на недействителни уговорки пряко противоречащи на Закона за
потребителския кредит, евентуално представляващи неравноправни клаузи по смисъла на
2
Закона за защита на потребителите. Като счита, че тези клаузи не следва да се прилагат,
твърди, че внесените по сметката суми от кредитополучателя са били достатъчни за да
осигурят наличност за погасяване на дължимата остатъчна чиста стойност на кредита,
съответно и изявлението на кредитора не е могло да породи последиците си и съответно
оспорва довършването на фактическия състав на предсрочна изискуемост преди сезирането
на заповедния съд.
Възраженията по валидността на уговорките са репликирани от кредитора, с
посочване на добросъвестно прилагане на уговорките, предложени на клиента и надлежно
отчитане на всички вноски, направени от длъжника и целево предназначени за погасяване
на кредита.
По същество, пълномощникът на банката кредитор бланкетно пледира за уважаване
на претенцията в цялост. В подробни писмени бележки излага доводи по установените с
експертиза нерегулярни плащания на задължения, породени от валидно договорена
кредитна сделка; обосновава съответствието на оспорените клаузи с изключение,
признаващо на доставчик на финансова услуга възможност за договаряне на променливи
параметри на престацията при обвързването им с фактори извън контрола на търговеца и
ясно оповестени разбираеми условия за отчитана на промените и уговаряне на
обезщетенията за забава само върху просрочени задължения без необосновано високи
размери.
В пледоария по същество, пълномощник на ответницата поддържа бланкетно
оспорването и възраженията, като моли за пълно отхвърляне на претенцията на кредитора.
Ответната страна не се ползвала от предоставена от съда възможност за писмено изложение
на защита по същество.
Насрещните страни претендират за определяне на разноски по делото,
конкретизирани в неоспорени списъци по чл. 80 ГПК(л.228 и л.232).
Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са били
разрешени в нарочно определение № 878/18.07.2021г. (л.152). Окончателен устен доклад е
обявен в съдебно заседание на 09.09.2021г. (л. 175), след допълване в обявения на страните
проект на признание за получено частично плащане (л.154-157). Освен мотивите на съда
относно окончателната правна квалификация на претенциите, приложимото право и по-
подробно изложение на релевантните твърдения и възражения в обхвата на предмета на
спора, съдът е докладвал и общата императивна закрила в полза на потребителите срещу
неравноправно договаряне на финансови услуга при кредитиране, съответно на
задължението, установено в чл. 7 ГПК.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Няма спор относно договарянето на кредитиране със съдържание в неоспорени
писмени документи (л. 16- 21), от които се установява, че търговската банка отпуснала
3
кредит в размер на 98574 лв, договорен за покупка и ремонт на жилище за лични нужди на
кредитополучателката с договор за ипотечен кредит № 301/1523/49279507, сключен на
2.10.2017г. Сумата била предоставена за усвояване по разплащателната сметка на
кредитополучателката. Длъжницата поела задължение да върне кредита до 2.1.2052г. по
погасителен план на равни анютетни вноски, включващи части от главница и начислена
лихва, съответно определена в чл. 4.1 като годишна лихва в плаващ размер, формиран от
сбор от пазарен лихвен индекс (3м.Софибор) и фиксирана надбавка 3.417%, или общо
достигнат при договарянето годишен лихвен процент(ГЛП) 3.5%. В чл. 11.1.1 и 11.1.2 е
договорено че с този процент се олихвява целия текущ дълг за ползвана главница (редовна
или просрочена), като бил изготвен и връчен на клиента погасителен план с равни вноски (с
падеж първо число), в който са посочени частите от дължима ежемесечно главница и
съответно изчислена месечна лихва от 3.5% върху редовно ползван остатък(отчетен според
ежемесечно намаляване при спазване на плана).
Страните се съгласили по приложението на общите условия на банката(удостоверени
като получени от потребителя при инкорпорирането им в договора) като
кредитополучателят е приел посочено в чл. 9.4 от тях автоматично изменение на
приложимия към договора ГЛП при промяна в лихвения индекс с повече от 0.25 пункта
спрямо актуалния му размер, и съответно изменение при запазване на непроменен размер на
надбавката, с актуализиране на текущия лихвен процент и анюитетите по погасителния
план. При изясняването на ГПР в чл. 5.3 изрично е оповестено, че всички разходи на
кредитополучателя са включени в погасителния план, където освен началната такса и
вноските за главница и лихва са добавени и застрахователни премии за сметка на
кредитополучателя (по застраховка кредитна протекция). Други текущи такси(извън
комисионната за предсрочно прекратяване по чл. 5.1. и разходите, свързани с ипотеката по
чл. 5.6) са договорени чрез препращане към тарифа за физически лица.
Извън текущите лихви, страните уговорили и обезщетение за забава, като в чл. 11.1.3.
го определили в размер на законната лихва върху всяка забавена вноска за главница или
възнаградителна лихва за целия срок на просрочие, като в чл. 5.8 размерът е фиксиран на 10
%. Право на кредитора за търсене на пълното изпълнение преди настъпване на всички
падежи по погасителния план е предвидено в чл. 17.1 като автоматична последица от
неизпълнение на която и да е от вноските или части от тях, както и при неизпълнение на
задължения, фиксирани в общите условия, като преценката на кредитора да упражни това
свое право е предвидено да се обяви на длъжника с уведомление, изпратено на адрес за
кореспонденция, вкл. на електронен адрес или факс.
Изготвен е бил погасителен план с месечна сборна вноска от 443.72лв, при отчитане
на лихва 3.5% и ГПР 4.3496% формиран само от добавената начална такса и премия по
кредитна застраховка.
Спорни са конкретните обстоятелства, при които страните са постигнали съгласие по
това съдържание на условията. Въпреки указанията за доказване на начина, по който
клиентът е бил запознат с предлагани от банката условия на ипотечното кредитиране,
4
допълнителни доказателства извън съдържанието на така коментираните писмени
съглашения не са ангажирани. Представената молба за ипотечен кредит (л. 34) представлява
стандартен формуляр с попълнени от кандидат за кредитиране само лични данни и
декларация за липса на налична задлъжнялост, но не и конкретни предложения за условията
на бъдещия договор, които да бъдат обсъждани с доставчика на финансовата услуга.
Съпоставено с окончателния вид на договора това искане сочи несъмнено, че преговори са
можели да се водят само по размера на главницата, срока и начина на усвояване и
погасяване с ежемесечна падежната дата. Налага се извод, че между страните е договорено
ползване на типичен за банката кредитен продукт, разработен като предлаган при общи
условия, като невъзможността на клиента да се отклонява от тях е изключена още с
попълване на първия типизиран формуляр. Ето защо съдът приема за категорично
установено, че сделката е сключена при условия, едностранно унифицирани от доставчика
за всички потенциални негови клиенти. За индивидуално договорено може да се приеме
само съдържанието на първата част от кредитния договор, в която са били посочени
конкретни параметри по размера на поискана сума за главница, срока и конкретно
предложени компоненти на променлив лихвен процент и фиксираната надбавка, определени
според индивидуалните особености на клиента и продукта. Останалата част от
съдържанието на този договор и по-конкретно правото за определяна на ново съдържание на
променливия компонент, санкциите за забава и допълнителните плащания на такси не е
уговаряно по начин, отразяващ индивидуален интерес на клиента, а чрез директно
препращане към предварително съставени и неподлежащи на обсъждане общи условия и
тарифа. Именно в тази част от съдържанието на сделката остават и спорните клаузи,
уреждащи промяната на лихвата и отражението й върху размера на събирано от банката
текущо възнаграждение, неустойките за забава и начислените такси.
Назначеното по делото вещо лице, чието заключение(л.194) съдът кредитира изцяло
като съответно на специалните му знания, приложени върху предоставените от банката
счетоводни записвания, е констатирало, че уговорена главница е била предоставена в
съответствие с уговорената цел на договора, като сума от 68454лв е била преведена в
изпълнение на задължение на ищцата на продавач на закупено жилище, а остатък от
31120лв е усвоен от разплащателна сметка, като банката е събрала от него само 295.72лв
като начална такса, както и такси за преводните услуги и две застахователни премии
съответно по лична и имуществена застраховка по обезпечението. Вещото лице е
установило, че първоначално отчетения лихвен процент от 3.5% годишно точно е
съответствал на уговорката за сумиране на променливия компонент (3м.Софибор) и
фиксирана надбавка 3.417% и не е бил променян от кредитора по време на действие на
договора. Видно от съставената справка – приложение № 4 и 5 (л.216- 220) от 01.10.2018г.
променливият индикатор и надбавката са променени, но общият размер на лихвата е
съхранен, като експертът потвърждава че отчитането на текущите задължения и съответно
погасяването им с постъпващите в банката суми, внесени от длъжника съответстват на
уговорките за разпределяне на части от главница и текуща лихва по първоначалния
погасителен план. Същевременно при съпоставката на стойностите на конкретните
5
индикатори вещото лице е констатирало незначителни колебания в стойностите,
недостигащи до 0.25 процентни пункта за целия проверен период.
При тези факти съдът съобразява следното:
Както общите правила на банковата дейност( чл. 58 ал.1 т. 1 и 2 ЗКИ), така и
специалната уредба на ипотечното кредитирате (чл. 23 ал.5 ЗКНИП) към момента на
сключване на договора са допускали банките да оповестят условията си за кредитиране по
начина, ползван в настоящия казус(с писмени общи условия, включени в съдържанието на
договора, сключен с клиента). В случая обаче несъмнено кредитополучателката е физическо
лице, а липсват данни сумата да е била използвана за професионална дейност, поради което
сделката има потребителски характер. Специални правила относно потребителско
кредитиране, обезпечено с ипотека изискват предварително запознаване на
кредитополучателя със съществените условия на кредитния продукт, включително и за
възможностите за промяна на уговорките и последиците от такива промени. По делото няма
ангажирани доказателства за преддоговорните отношения, но с оглед бланкетното искане за
кредитиране съдът приема, че кредиторът е отправил към потребителя директно обвързващо
предложение след проверка на кредитоспобността му, като именно изготвеното от банката
съдържане на договора в първата чу част е била предмет на предварително обсъждане с
клиента. Тази първа част покрива изисквания на чл. 24 ЗКНИП, като сочи вида на
предоставения кредит(т.3); срока на договора(т.6); общия размер на кредита и условията за
усвояването му(т.2,6); условията за погасяване на кредита от потребителя с анюитетни
вноски(т.7.1 и 7.2), променливия лихвен процент по кредита, с изрично посочване на
референтния пазарен индикатор като променлив индекс 3мСОФИБОР(т.4.1); годишен
процент на разходите по кредита, изчислени по лихвения план с посочване на всички
разходи, включени в него(т.5.3); обща сума, дължима от потребителя по кредита(т.5.4);
обезпечението върху конкретен имот(т.8); точен размер на комисиона, дължим при
предсрочно погасяване на кредита(т.5.1); неустойката за забава като обезщетение при
просрочени плащания(т.5.8); добавената услуга по застраховка в полза на кредитора(т.9.1) и
разходите, поети от потребителя по повод учреденото обезпечение(т. 5.6). В следващия
раздел са допълнително пояснени като конкретни права и задължения на страните всеки от
тези елементи, като конкретно начина на изчисляване на текущ лихвен процент е уговорен с
препращане към съответен текст от общите условия(т. 11.1.1 и т.11.3), а обезщетението да
забава като неустойка за допусната забава е потвърдено до размер на законна лихва,
отчитано при всеки месечен падеж на вноска по погасителния план (т.11.1.3). В последния
раздел(т.24) като добавено съдържание (неразделна част) на договора са посочени и общи
условия на банката и изготвения от нея погасителен план, приети от клиента,
застрахователните полици за лична и имуществена застраховка, както и правото на
потребителя да получава при поискване и безвъзмездно във всеки един момент от
изпълнението копия от документацията и извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания. С това съдържание съдът приема, че е
постигнато съгласието на договарящите се по всички необходими реквизити по чл. 23, ал. 1,
6
чл. 24, ал. 1, т. 5 – 9 и 11 и чл. 25, ал. 3 от ЗКНИП и не е налице основание за обявяване на
недействителност на основание, предвидено в специален закон(чл. 38 ЗКНИП). Доводът на
защитата за неясно оповестена методика за определяне на лихвения процент не може да
бъде приет, при отчитане на приложени и несъмнено връчени след приподписване общи
условия, в които конкретно е посочено, че променливия пазарен индекс се обявява от БНБ
(чл.13) и се прилага в стойност, оповестена на официална страница на независима
информационна агенция в период от първия ден на съответно тримесечие до деня,
предшестващ начало на следващ отчетен тримесечен период(чл.9.3.1), а когато
новообявената стойност се промени с повече от 0.25 % пункта, тази нова стойност
автоматично подменя заложената в текущия погасителен план стойност на индикатора и се
отчита от банката с фиксираната надбавка до нов лихвен процент за текущо изчисляване на
вноската занапред(чл.9.4). Чрез изричното препращане към тази методика за отчитане е
постигната достатъчно ясна уговорка, покриваща изискванията на чл. 25 ал.3 ЗКНИП, тъй
като формулата за определяна на лихвата не се променя (индикатор плюс надбавка)и
изисква единствено да се следи динамика на всяко тримесечие, когато публично се
оповестява нова стойност.
Извън специалната уредба обаче в конкретния случай намира приложение и общата
потребителска закрила, изискваща от доставчика да се въздържа от уговаряне на права в
своя полза, с които се нарушава справедливия баланс на интересите на насрещните страни.
Кредитната сделка с потребител изцяло попада и в приложното поле на общата императивна
закрила срещу неравноправно договаряне(чл. 12 от ДР на ЗЗП) и по специално чл. 143, чл.
144, чл. 146, чл. 147 ЗЗП. Доколкото уговорките за промените в лихвения процент,
допълнителните разходи и правата при допусната забава са включени в разделите,
предложени на кредитополучателя като готово съдържание на обвързващо предложение и
няма доказателства да са обсъждани, коментирани и модифицирани според индивидуални
потребности на търсещ кредитиране клиент, съдът е длъжен да подложи на проверка за
добросъвестност съмнителните клаузи(чл. 7 ал. 3 ГПК). Както правото за изменение на
променливия лихвен процент, така и правота на определяне и възлагане на клиента на
допълнителни разходи и събиране на неустойки, недвусмислено създават опасност от
неравноправност в положението на страните, тъй като кредиторът може да съхрани
възможност едностранно да актуализира получаваната от него престация като увеличава
възнаграждението при неблагоприятна за него промяната на икономическите условия,
докато същата възможност за длъжника може да не бъде осигурена.
На първо място съдът отчита, че при дългосрочно кредитиране (в случая 35 години),
поради естествената и предвидима динамика на пазара, абсолютното фиксиране на лихвата
би било в противоречие с добросъвестността, тъй като принципно ще постави една от
страните в положение да понася изцяло риска от обосновано предвидими обективни
промени. Съответно и за този тип договори не може да не се счита, че уговорката за някакъв
вид изменение на лихвата е съответна на предвидима и за двете страни двупосочна
динамика на цените на кредитирането за дългосрочен период и съответно сама по себе си не
7
поражда значително несъответствие, а напротив(подобно на валоризационните клаузи) цели
да осуети предвидима нееквивалентност в отношенията между страните. Променливият
процент на лихвата сам по себе си не изключва добросъвестността в договарянето, стига
промяната на фиксираната погасителна вноска (договорена в размер поносим за клиента,
според обявените очаквани трайни негови доходи) да се отчита по предвидим и за двете
страни начин. Такава клауза принципно би била изключена от потребителска закрила, ако е
ясно и разбираемо уговорена и ако клиентът запазва възможност да ограничи
неблагоприятни за себе си последици (чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО и чл. 59 ал.2 ЗКИ).
Точно такъв е процесния случай, тъй като макар и да е формулирано като право,
определянето на конкретния размер на текуща лихва е обвързано ясно и категорично само с
прилагане на аритметични операции със стойности, които са променят независимо от волята
на коя да е от страните и следва да се отчитат както при движение нагоре, така и надолу.
Намесата на кредитора при това действие при спазване на „наложената“ с общите условия
методика ще се изчерпи само с администрирането на задълженията, тъй като за да реализира
„правото“ си да увеличи лихва, съответно и вноска, банката е задължена да отчете на всяко
тримесечие новообявен статистически пазарен индекс(бенчмарк), да го съпостави с текуща
стойност и да преизчисли по фиксирана формула на годишна лихва текущата стойност на
анюитетна вноска само ако колебанието е съществено, независимо дали това увеличава или
намалява задължението на кредитополучателя. Затова при така определен лихвен процент
не съществува никаква опасност за дисбаланс при прилагане на автоматизъм при
констатирана промяна над 0.25% пункта. Напротив именно уговорката за незабавно
пренасяне на съществено колебание на пазарния индикатор върху лихвата, като цена на
продължаващо ползване, гарантира баланса на финансовата тежест за двете насрещни
страни в хода на продължаващо действие на кредитирането, като освобождава потребителя-
непрофисионалист от тежестта сам да следи за публично обявени стойности и тяхната
динамиката и да изчислява сам дълга си. Съдът не намира основание за отричане на
действието на уговорките от т. 4 и т.11.1.1,2,3,4 и 6 и чл. 9.3.3.2,9.4,9.6, 9.7 и 9.7.1(посочени
конкретно в защитата на ответника) като неравноправни клаузи, нарушаващи справедливия
баланс на права и задължения в ущърб на потребителя. Те не покриват критериите,
изведени в практиката по приложението на чл. 147 ЗЗП (решение №236/20.12.2016 по т.д
№3082/2015 на ВКС, ІІ т.о; решение №205/7.11.2016г. по т.д.№154/2015г. на ВКС,решение
№165/3.12.2016г. по т.д.№1777/2015г. на ВКС, І т.о.), отнасяща се до договаряне по начин
осуетяващ възможност на кредитополучателите да преценят бъдещата финансова тежест по
задължението за връщане на кредит и позволяващ на кредитора да увеличава
възнаграждението си до непосилен за потребителя размер по непрозрачен начин и по своя
собствена преценка, без клиента да има възможност да се освободи от непредвиден при
договарянето ангажимент.
Същите съображения следва да се приложат и по отношение на допълнително
уговорено право за въвеждане на такси в тарифи, приемани едностранно от кредитора и
неоповестени предварително като разход, увеличаващ цената на кредитирането. В
конкретния случай, в ясно оповестената част от раздел първи единствената ясно посочена
8
сума е комисиона за предсрочно погасяване, а останалите допълнителни разходи е следвало
да се „уговорят“ в погасителния план като застраховки, свързани с кредита. Извън тях обаче
са били предвидени и таксите, свързани с откритата за целите на кредитирането
разплащателна сметка, които са посочени като променливи- чрез препращане към тарифа,
одобрявана и променяна текущо по инициатива на самата банка. За разлика от общите
условия, които са приложени като подписано и несъмнено възприето от потребителя
приложение(изрично посочено в т.24 от договора), тарифата си банката не е оповестила при
договарянето. Няма данни и за конкретното съдържание на застрахователните договори и
размерите на поети от кредитополучателя размери на премиите. Макар и да са посочени
като приложения двете полици не са представени от кредитора за да може съда да се убеди в
съдържанието на предоставените с тях покрития. Представена е само тарифа, в която са
посочени различни размери на такси, събирани по кредитни услуги, като в раздел 7.2 са
обособени такси, относими към ипотечния договор, сключен след 2014г. Според тази
тарифата, одобрена с изрична забележка, че се прилага за сделки, в които страните не са
уговорили изрично други такси, при договори от типа на процесния банката е обявила, че
изисква от клиентите си еднократна комисиона за определяне на кредитен риск в размер на
0.30% от общ размер на кредита и 25 лв за ипотечен сертификат, като всички други
задължения се свързват с допълнителни искания при промени на параметри на начално
кредитиране. Съдът съпоставя това съдържане на тарифата с размерите на задълженията,
включени в индивидуалните характеристики на дълга на ответницата в съставения
погасителен план(л.29). Налице е пълно съвпадение, тъй като освен началната комисиона,
включена в първата дължима сума, няма други начислени такси със следващи падежи. В
този смисъл, макар клаузата за определяне на разходи чрез тарифиране принципно да
поражда съмнение за неясно възложено на потребител задължение и уговорено право на
кредитора да оскъпява в свой интерес вече предоставена на клиента услуга, с фиксирането
на единствената такса в твърд размер (установен с проста аритметична операция до
295.72лв) във връчен на потребителя погасителен план, рискът от дисбаланс в отношенията
е вече изключен.
Съдът констатира допълнително, че освен началната такса(комисион) в плана е
залегнало и допълнително задължение за поемане на разход в размер на 120 лв за
изготвената пазарна оценка на обезпечението. Това „оскъпяване“ е предвидено изрично в
чл.10.4 от общите условия и съответства на характеристиките на ипотечния кредит,
изискващ предварителна преценка не само на възможностите на длъжника за осигуряване на
текущи доходи в размер, достатъчен да понесе цената на дългосрочно кредитиране, но и на
покритието, предлагано с имотното обезпечение. В тази връзка оценяването на имота, чието
придобиване се осигурява със заетите от потребителя средства, несъмнено е съществена част
от преддоговорната подготовка за сделката. Доколкото няма данни оценяването да е било
осигурено пряко от предлагащия обезпечението бъдещ купувач, но несъмнено банката е
съставила въз основа на налична оценка своето обвързващо предложение за размер на
възможно кредитиране въз основа на такава оценка(чл. 11 от общите условия), включването
9
на сумата в погасителния план несъмнено е признание на клиента за направен разход от
кредитора, който е приет от клиента като полезен за него и поет за негова сметка.
Сборуването на началната такса и предварителния разход съответства точно на общата
сума от 415.72лв на всички разходи, дължими като първа вноска, посочена в подписания и
връчен на потребителя погасителен план. С това съдът преценява че е било преодоляно
наличието на неяснота, застрашаваща интереса на потребителя, още повече, че именно към
този план препраща бланкетната клауза от договора.
Освен разпределените в равните анюитетни вноските части от главница, лихва и
допълнените начални разходи обаче, в плана са посочени още една група разходи, чието
предназначение остава неясно. В характеристиките е обявен разход за договорената от
потребителя застраховка за кредитна протекция, като размерът от 0.0343% месечно от обща
стойност на кредита точно съответства на 33.81лв. Тази сума обаче е посочена като
непроменлив размер на застрахователна премия, добавен към всяка анюитетна вноска,
въпреки, че размерите на ползваната главница, респективно на застрахователното покритие
намалява ежемесечно. Съпоставката на този допълнителен разход с уговорките от раздел
първи на сключения договор (т.9.1) не изясняват точния механизъм за това оскъпяване, тъй
като клаузата е бланкетна и препраща към други съглашения. Липсва ясно обявяване на
основанието на този разход, доколкото принципно застраховането е обявено като „лично“,
отделно от застраховката на недвижимия имот (т.9.2), поета като задължение за поддръжка
от самия собственик – кредитополучател, но за разлика от имуществената застраховка, за
кредитната протекция премията е уредена като платима на банката, а не на застрахователя.
Съдът преценява, че както размера на този „добавен“ разход, така и допълнителното благо,
което потребителя следва да получи срещу това плащане не е уговорен по начин, който да
позволи на средно подготвен за сключване на подобна сделка клиент да се ориентира в
увеличението на финансовата тежест по търсеното ипотечно кредитиране.
На първо място, видно от конкретизираните уговорки в раздел първи от договора,
всички изрично посочени в погасителния план разходи(каквито са и тези премии) са обявени
като включени във формулата за определяна на ГПР като основен показател за ориентация
на клиента в избора му на конкурентен пазар на кредитни услуги. При сумирането на
обявените първоначално задължения в пописания и несъмнено обсъден с клиента план,
освен сумите на главница и лихва, като сбор от всички анюитетни вноски е посочена обща
сума формирана и от началните такси и сбор от добавени към всяка от 420 -те вноски
ежемесечни плащания за премии от по 33.81лв (14200лв), като допълнителен разход по
кредитната протекция. Въпреки тази добавка общата дължима от клиента сума е обявена на
186797.98лв по плана(л.33 гръб), а в т.5.4 от договора(л.16 гръб) общото задължение е
посочено в по-голям размер от 190640.10лв. Няма уговорени други разходи, така че
разликата от 3842лв явно произтича от другата застраховка, чиято стойност обаче не е
обявена в плана, тъй като тя е поета от собственика на имота и само ако не бъде изплатена
директно на застрахователя ще бъде събирана от кредитора за сметка на кредитополучателя,
за което е уговорено изрично овластяване в т.13.4. Явно е различното третиране на двете
10
застраховки, което налага извод, че „личната“ застраховка по т.9.1 наименована „кредитна
протекция“ е била договорена с потребителя не като самостоятелна застрахователна услуга,
а като „пакетно предложение“ по смисъла на чл. 12 от ЗКНИП за обвързване на клиента със
застраховка, служеща за допълнително обезпечение в полза на кредитора, като условие за
получаване на кредитиране, а не като самостоятелна услуга търсена от потребител на
застрахователния пазар. По делото не са представени условията на тази задължителна
застраховка(въпреки оповестяването им като неразделна част от договора), съответно и
съдът не може да се убеди, че допълнителните плащания, наложени на кредитополучателя
са му били разяснени като повишение на финансовата тежест, която следва да понесе за да
получи търсеното кредитиране като конкретно благо (положителен кредиторов интерес)
заради което е поставено началото на договарянето между страните.
За всяка сделка, при която тече договаряне между естествено неравнопоставени
субекти, добросъвестността изисква от доставчика, специализиран на пазара на
кредитирането и несъмнено професионално запознат като бенефициент и с предлагането на
специална застрахователна услуга по застраховки за риск от неплатежоспособност на
длъжник, да разясни и предложи на своя клиент съдържание на клаузи разбираеми за
потребител, встъпващ в договора без предварителна подготовка за сделка, различна от
текущата му нужда от парични средства за покупка на жилищен имот. Затова при
„добавяне“ към главница и лихва на допълнителни суми, които са договорени като цена на
допълнителна услуги, законосъобразното договаряне изисква предварителна консултация за
да може клиентът да възприеме, не само че в пакета на финансовата услуга банката предлага
задължителна за потребителя застраховка, която оскъпява ползване на кредита. Наред с това
доставчикът следва да разясни и че застрахователното покритие за така уговорената
допълнителна цена е с параметри, които не са по-неизгодни от тези на други доставчици.
Само така клиентът не би бил лишен от възможност да формира свободно воля без да е
провел самостоятелно потребителско търсене на застрахователния пазар и справедливо да
бъде обвързван с пакетно договаряне, при което обикновен потребител е естествено
затруднен да възприеме в цялост последиците от множеството изявления, които прави в
хода на преговорите, довършени с подписване на обвързващия документ.
Този начин на договаряне поставя под обосновано съмнение и възможностите на
неподготвения за застраховане потребител да разграничи ясно различните по предмет
договори, с които се обвързва и действително да възприеме по отделно „кредитната
протекция“ и имуществената застраховка, която остава извън погасителния план, като
различни допълнения, оскъпяващи по различен начин „пакета“ на ипотечното кредитиране.
Съответно това съмнение налага извод, че потребителят е обвързан неравноправно без да е
могъл да осъзнае конкретния си личен интерес от задължаването си с цена на
застрахователна премия, добавена към погасителни вноски и действително произтичащите
за него икономически последици от съгласието му да бъде застрахован от кредитора си (по
аргументите, изложени по сходен въпрос в дело C 96/14, както и принципното разрешение
на въпросите за критериите за отграничаване на основен от допълнителен предмет на
11
договаряне в съединени дела C-224/19 и C-259/19). Този начален дисбаланс в правата и
задълженията изключва действието на тази част от погасителния план за потребителя и
съответно съдът следва да отчита съдържанието на сделката без тях(чл.147 ал.2 вр.чл. 146
ал.1 и 3 ЗЗП), без това да изключва действието на договора като цяло, тъй като
съществените му елементи по кредитната сделка от пакета, определени по индивидуално
предложени стойности на равните месечни вноски за анюитети по главница и лихва и
началния разход не се засягат от опорочените клаузи, а запазването на договора в
първоначалните, неизменени параметри е съответно на интереса на закриляния
кредитополучател(продължаващ да се ползва от уговорените падежи по дългосрочния план)
В този смисъл е разяснено и значението на потребителската защита при тълкуване на
Директива 93/13/ЕИО в практиката на СЕС (С92/11, С-421/14, C-415/11 и С 226/12, C-453/10
и C-397/11).
В заключение съдът констатира, че освен уговорката за изплащане на ежемесечни
премии в т. 9.1, фиксирана като разход в погасителен план в т. 5.2 от кредитния договор,
наложени на потребителя без разясняване на индивидуалните особености на
допълнителната услуга, няма други уговорки, които да нарушават баланса на правата и
задълженията на страните, по несъвместим с добросъвестността начин. Затова и за целите
на установяване на твърдяното от кредитора неизпълнение съдът ще приложи валидната
част от уговорената кредитна сделка за предоставена срещу първоначално възстановяване на
разход от 120 лв за оценка на недвижим имот, заплащане на еднократна комисиона за 295.72
лв за определяне на кредитен риск и учредяване на ипотека, парична сума в размер на 98574
лв като главница за закупуване и ремонт на жилище, подлежаща на връщане по погасителен
план с 420 месечни равни вноски, изчислени в размер на по 443.76лв, определени при
начално уговорена променлива лихва от 3.5% годишно, актуализирана на всяко тримесечие
при наличие на промяна с повече от 0.25 % изменение на пазарен лихвен индекс
(3м.Софибор).
По делото съдът категорично установява, че и двете страни са изпълнили началния
етап от уговорките, като въз основа на предварителното проучване и съобразяване на
експертна оценка, клиентът е учредил ипотеката върху закупено жилище. Проверката на
назначеното по делото вещо лице сочи, че в съответствие с уговорката първия транш от 68
454 лв. е преведен директно по сметка на продавача на имота, а остатък като втори транш от
30 120 лв. е предоставен в наличност по разплащателна сметка на кредитополучателката, от
където са били теглени в брой текущо нужните на клиентката парични суми и са събирани
началните разходи и текущите вноски за погасяване на месечните задължения по
нареждания от банката.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като резултат от приложените
специални знания по констатирани транзакции, осчетоводявани периодично от банката
както при усвояване на наличности по сметката, така и при получени целево суми, внесени в
брой от клиента и самостоятелните изчисления, направени от експерта по уговорената от
страните формула за определяне на текущата лихва. Вещото лице потвърждава, че за целия
12
процесен период, кредиторът е прилагал първоначалния погасителен план, без лихвеният
процент да е бил променян. Съпоставката на публично оповестяваните стойности на
референтния показател сочи, че колебанията не са надхвърлили уговорения праг от 0.25%
пункта и съответно не е възникнало основани за актуализиране на лихвата и вноските по
плана. Едва след 01.10.2018г индекса Софибор е заменен с друг референтен лихвен процент.
Това съвпада с общоизвестния факт ( обявен на интернет сайта на БНБ) за преустановяване
след на 29.06.2018 на изпълнението на дейностите, свързани с изчисляването и
публикуването на справочните индекси СОФИБИД и СОФИБОР. Към този момент вече е
действала и нова редакция на чл. 25 ал. 6 от ЗКНИП, изискваща от кредиторите,
предоставили ипотечни кредити с променлива лихва, обвързана с пазарен индекс (бенчмарк)
да приложат в тази хипотеза специален план за замяна на формулата за определяне на
лихвата, след обявяването му на клиента по подходящ начин и предоставяне на възможност
за предсрочно погасяване. Макар по делото да няма доказателства за спазване на тази
процедура, до септември 2019г. клиентката е продължила да обслужва текущо задължения,
макар и със закъснение, като не само е осигурявала наличности по сметката, но и целево е
внасяла суми за погасяване на кредитното задължение(л.150). Съдът възприема това
поведение като несъмнена индикация за съхраняване на действието на сделката при
първоначално уговорени условия. Съответно и кредиторът е актуализирал съдържанието на
липсващия индикатор като го е заменил с нов статистически индекс, и надбавка, до размера
на текущия лихвен процент, така както изисква новата нормативна рамка. Вещото лице е
категорично, че вноските са отчитани по първоначалния погасителен план с лихвен
процент, съхранен до края в размер 3.5 % годишно, а според съставеното приложение № 4 в
издирените текущи референтни стойности и на новия индикатор до края на процесния
период няма колебание, което да надхвърли 0.25% и да налага промяна на лихвата.
От проверените от експерта начисления по сметката на кредитополучателя
(изследвани с изчисления на вещото лице в приложение №3 от експертизата) се установява,
че към частите от редовната лихва, включени в спазвания стриктно погасителен план са
били добавени и суми, начислени като лихви върху частите от главницата, които не са били
погасени на падежна дата поради недостатъчно осигурена от клиента наличност. Съдът
съобразява, че изяснената в т. 2 от заключението формула за определяне на размер на
равните месечни анюитети, респективно заложените в погасителния план части от текущо
изискуема главница и редовна месечна лихва, изисква регулярно ежемесечно погасяване,
тъй като за всеки следващ месец олихвяемата основа на ползвана от кредитополучателя сума
намалява с върната част от предходен период. В откритото заседание вещото лице
потвърждава, че в плана, изготвен за целите на добросъвестно пълно и точно изпълнение на
задълженията, не могат да се включат лихви за частите от главницата, които се ползват
извън предвидения срок, тъй като не са върнати на падеж. Затова и при забава на вноски се е
налагало допълнително осчетоводяване на договорената лихва от 3.5% годишно, която да се
доначисли извън текуща вноска само върху размера на главница, останала непогасена от
предишен период и затова невключена в олихвената основа, заложена в плана. Съдът
намира, че с това осчетоводяване кредиторът добросъвестно е администрирал изпълнението
13
на длъжника, като с периодично събираните суми за допълнителната редовна лихва
(проверени от вещото лице със справка в приложение 5) са допълни размерите на текущо
дължима лихва за фактически ползвана (невърната) главница в цялост в размер
съответстващ точно на уговорката между страните без да е нарушен погасителния план.
Различен характер имат другите две задължения, събирани от кредитора при
пропуснат падеж, съответно проверени от вещото лице по приложение 6 и 7. Начислените
допълнително суми от 10 % върху частите от вноски с пропуснат падеж както за главница,
така и за лихва съответстват на уговорени обезщетения за забава и експертът потвърждава,
че начислявани за дните от съответната падежна дата до постъпило закъсняло плащане, така
както е било уговорено в т.5.8 от договора и чл. 9.9 от общите условия. Само тези
начисления съответстват на вредите от пропуснато текущо постъпление и затова само
техния размер следва да се преценява при разглеждане на възражението за прекомерно
завишено неустоечно обезщетение. В случая съдът преценява като валидно основанието за
събиране на тази неустойка и в двата й компонента, съответни на двете части от всяка
месечна вноска. Размерът на това обезщетение не е прекомерно висок, тъй като не
надхвърля по размер гарантирано в закона за всеки кредитор(независимо от вида на
паричното задължение) нормирано обезщетение като законна лихва от поне 10 %(чл. 86
ЗЗД). В този размер обезщетение за забава е допустимо и според специалното правило на чл.
43 ал.2 ЗКНИП. При тази нормативна уредба неустойката не може да бъде обоснована като
източник на неоправдано обогатяване за кредитора. Следва да се отчете, че вредите на
кредитора, които това обезщетение покрива несъмнено надхвърлят очаквана
възнаградителна лихва(покрита като позитивен интерес с доначислена лихва от 3.5 % върху
просрочена главница) и се изразяват в липсата на регулярни планирани постъпления на
оборотни средства (като приходи от върнати главници и текущи лихви) в предприятието на
кредитора, предназначени за обслужване на другите му специфични функции по
влогонабиране и кредитиране на други клиенти. Освен чисто компенсаторния характер,
неустойката следва да стимулира срочното изпълнение на длъжника и това естествено
налага размерът да надхвърля предвидимите по принцип вреди с определена санкционна
горница или поне неустоечната клауза да поражда някакво друго предимство за кредитора,
така че допусналият забава длъжник да търпи неизгодни последици от неизпълнението.
Затова и начисление на неустойка в законоустановен размер върху просрочени текущи
задължения по план с фиксирани падежи не е несъвместимо с изискванията за
добросъвестност и не представлява нито неравноправна клауза, нито уговорка накърняваща
общоприет принцип на справедливост (според възприетите в задължителната практика
критерии на ТР ОСГТК 1/2009г ВКС). Възражението срещу действителността на уговорката
за неустойка е неоснователно.
При осчетоводяването на задълженията и тяхното погасяване банката точно е
приложила и реда за приспадане на натрупващите се различни задължения, обявен в чл. 21.1
от общите условия, който не се отклонява от правилото на чл. 76 ЗЗД за погасяване първо на
обезщетенията за забава, и след това начислените лихви и изискуеми части от главница.
14
Налага се краен извод, че при отчитане на усвоените наличности за покриване на
начислени задължения на своя клиент, банката кредитор е приложила неравноправни клаузи
само по отношение на допълнителните разходи за застраховки. Всички останали събрани от
кредитора суми са изцяло съответни на индивидуално уговорените детайли в първоначалния
погасителен план и раздел първи от кредитния договор и покриват действително дължими
части от изискуема главница( до падежна дата 01.07.2019г), възнаградителна лихва за цялата
ползвана главница и обезщетения за забавено плащане на вноските, както и фиксираните
първоначални разходи в общ сбор 415.72лв.
Констатираните от вещото лице удръжки, основани на застрахователно покритие
включват начислени и събрани от банката застрахователни премии до падежната дата
01.02.2019г в размер на по 33.81лв месечно(възприети от експерта неточно като
имуществена застраховка), като извън посочените в плана има една удръжка в деня на
усвояването или общо са усвоени 16 броя формиращи сбор от 540.96лв. Допълнително са
усвоени и суми на 10.10.2017 и на 20.11.2018г в общ размер 225.95лв., обозначени в
експертизата като плащане по застраховка живот извън включените в ГПР допълнителни
разходи. Съответно на извода за недължимост на каквито и да са суми за застрахователните
продукти по самата кредитна сделка и липса на убедителни доказателства за договаряне на
премии, които банката да е погасила за сметка на застраховащия се длъжник, за да възникне
основание за регресно вземане, съдът намира тези събрани от кредитора суми за усвоени от
наличности над дължимото, а това налага те да се приспаднат от несъбрания остатък.
Общият необосновано събран дълг възлиза на 766.91лв. и тази сума следва да се приспадне
от останалите непогасени с вноските на длъжника остатъци, изчислени от вещото лице.
В приложение № 3 към експертизата, след приспадане на последното отчетено
плащане от 26.09.2019г. са останали изискуеми просрочени части от неустойка 4.88лв и
възнаградителна лихва от 1.72лв, както и остатък и три пълни вноски за главница с падежни
дати от 01.06.2019 до 01.09.2019 общо в размер на 489.59( остатък от 117.65лв за юни,
129.82лв за юли, 120.88лв за август и 121.24 за септември). Така общото изискуемо
задължение достига само до 496.19лв. Съответно освен покритието на всички задължения с
падеж 01.09.2019г вкл., надвнесената сума е достатъчна да обслужи само част от следващата
вноска с падеж 1.10.2019г до размер от 270.72лв., с който може да се покрие само част от
лихвата до остатък от 8.32лв, а главница от 130.91лв остава неплатена.
Няма установени други плащания или наличности, които да намаляват задълженията
и съдът намира за установена (при прилагане на най-благоприятно за потребителя отчитане
на дълга), забавата на кредитополучателя по вноска с падеж 1.10.2019г и всички следващи
вноски по плана.
Продължилата забава пред следващите месеци покрива изцяло хипотезата, уговорена
в т. 17 от договора като фактически състав, пораждащ предсрочна изискуемост. С тази
клауза страните изрично са се отклонили от диспозитивно правило (чл. 71 ЗЗД), като са
договорили конкретни фактически състави, при настъпване на който кредиторът да може да
лиши длъжника от преимуществата на сроковете по погасителния план, без да е необходимо
15
да доказва по общия ред обективна неспособност за обслужване на плащанията. Тази
договорка принципно е допустима при уреждане на отношения със специализирани в
кредитните услуги търговци (чл.42 ал.1 ЗБ и чл. 60 ал. 2 ЗКИ), чиято дейност изисква
регулярност на разплащанията (с оглед осигуряване и регулярност на обслужването на
клиентите им по депозитите услуги). Уговорката е в допустимо отклонение и от специалния
диспозитивен ред по чл. 432 ал. 2 от ТЗ.
Предупреждението за отпадане на срока за ползване е изрично посочено в
окончателното обвързващо предложение на кредитора(т.15.4.4, т.29), което потребителя е
приел и за разлика от другите фактически състави, уредени чрез препращане към общите
условия, пропускане на падежа по коя да е от вноските е конкретизирано изрично като
случай, в който банката има право да прецени накърняването на кредиторовия си интерес
като съществено и да обяви предсрочна изискуемост на главницата и лихвите. Съдът
преценява, че формулировката в т.17.1. е ясна и не поражда съмнение за конкретните
неблагоприятни последици, които застрашават потребителя в случай на неизпълнение. Не е
налице и дисбаланс в правата и задълженията на страните, тъй като уговорените в полза и
на двете страни срокове по погасителния план могат да бъдат трансформирани едностранно
както от кредитора, така и от длъжника. Както кредитополучателят може да наложи
предсрочно погасяване като предложи част или цяла главница преди падеж за да си спести
тежестта на уговорена до края на срока възнаградителна лихва след първата година на
ползване на кредита (т.11.2), така и кредиторът може да ограничи нарастване на вреди от
забавата на длъжника, като се откаже от начисляване на лихва в изпълнение на плана
занапред (т. 25.1) и поиска незабавно връщане на главницата с уведомление за предсрочна
изискуемост, представляващо окончателна покана за пълно изпълнение(т.17.1.2). Затова и
само по себе си правото на предсрочна изискуемост не може да се третира като
недобросъвестна форма на отказ от задължение на доставчика, а като конститутивно право
на изправна страна, породено от неизправност на потребителя. В допълнение към тези
конкретни условия, съдът отчита и предварително оповестения от банката в чл. 30.2 от
общи условия като съществен за нея период на забава на длъжника от 31 дни за пълна
вноска по плана, което индикира въведеното добросъвестно от търговеца самоограничение в
случаите на незначителна забава или временно и преодолимо от клиента затруднение в
обслужването на кредита. По тези съображения съдът не намира основание да отрече
валидност на уговорките между страните.
По съображенията в задължителното тълкуване (т.18 от ТРОСГТК 4/2013 на ВКС),
обявяването на предсрочната изискуемост може да бъде само действие на кредитора, като
неговото изявление е втори изискван от императивно правило на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ
субективен елемент от фактическия състав. В случая уговорката между страните за
„преценка“ на момента, в който да се приложат последиците от забавата на длъжника
налага тълкуване, изискващо изявление за оповестяване на волеизявление (в резултат на
тази преценка на кредитора), въз основа на което да се приложи клаузата за автоматично
отпадане на срока. Затова и съдът приема, че уговореният от страните трансформиращ
16
ефект може да има само нарочното волеизявление на кредитора за отнемане
преимуществото на срока по договора, като упражняване на субективно потестативно право,
установено в полза на кредитора.
Съдът се ръководи от установено в практиката тълкуване, че отчитането на момента
на уведомяване на неизправни кредитополучатели е обусловено само от избрания в
съответствие с уговорките между страните способ (Решение № 6 от 4.04.2019 г. на ВКС по т.
д. № 917/2018 г., I т. о., ТК, Решение № 208 от 9.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 394/2017 г., I т.
о., ТК, Решение № 148/2.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение №
180/23.11.2016 г. по т. д. № 2400/2015 г. на ВКС, I т. о.). В т.17.1.1 за като приемливи за
страните са посочени писмени изявления, отправени до адрес за кореспонденция, вкл. с
електронно писмо или факс, а в общите условия е предвидено този адрес да съвпада с
посочен от клиента в искане за отпускане на кредита или в договора за кредит и
приложенията му(чл. 29.1) и клиентът се е задължил да уведомява банката за промени в
обявена информация(чл. 27.2.1). В допълнение е уговорено фикционно връчване на
писмените изявления, достигнали до този адрес, но върнати на подателя поради ненамиране
на адресата(чл.24.4). В конкретния случай, кредиторът е отправил изявлението си за
обявяване на предсрочната изискуемост на два пъти, като първоначално се е позовал на
забава към 06.11.19г. в покана за връщане на цялата главница, отправена чрез съдебен
изпълнител на 26.11.19 и удостоверена като връчена в протокол от 15.01.20г. на обявения по
договора адрес, съвпадащ с регистрирани постоянен и настоящ адрес в гр. Варна ул. Евлоги
Георгиев №9 вх.17 ет.6 ап. 76(л.41 от заповедно дело). Връчителят е удостоверил, че след
трикратни посещения в различни часове на деня в период около месец, адресатът не е
открит, а търсеното лице не се е явило да получи депозирани книжа в указания срок, изтекъл
на 13.01.2020г след залепено съобщението на вратата на жилището и пуснато в пощенската
кутия. Това официално по характера си удостоверяване не е опровергано от ответницата и
съдът намира за категорично доказани презумпционни предпоставки по чл. 47 ГПК, като
отчита че правилото е приложимо и при връчване на извън-съдебни изявления от нарочно
натоварен с връчването съдебен изпълнител. Явно е, че като е избрал официалния ред за
удостоверяване на достигане на изявление до страната по гражданско –правна сделка,
кредиторът добросъвестно е положил грижа за уведомяване на длъжника на известните му
адреси и фингираното връчване следва да бъде зачетено.
Второ уведомление, но вече с позоваване на продължаващата до 25.08.2020г. забава
е отправено до адреса на ипотекирания имот с писмена покана(л.38 от заповедно дело),
удостоверена като връчена на 29.09.20г лично на кредитополучателката, чрез служителя на
натоварения от банката съдебен изпълнител (л.53). Действия по предлагане на закъсняло
изпълнение не се установяват.
При тези факти, съдът преценява, че към момента на насочване на първата
покана(при зачитане на недължимо събраните суми като погасяване на текущ дълг) забава е
имало само за част от октомврийската вноска и за цялата неплатена вноска с ноемврийски
падеж, но в периода на издирване на длъжника на обявените адреси вече е бил натрупан
17
допълнително и 31 дневен срок за забава, който може да обоснове същественото
накърняване на интересите на кредитора и прилагане на последици от отпадане на падежите
по погасителния план. След фингираното връчване е довършен фактическия състав на
предсрочната изискуемост и от този момент кредиторът е можел да третира като изискуеми
и още непадежиралите вноски за главницата по кредита. Видно от извлечението от сметката,
представено от кредитора при подаване на заявлението за спорната заповед за изпълнение,
на 19.02.2020г банката е осчетоводила като размер на изискуема главница целия ползван
остатък, съответен на вноските с ненастъпили падежи (от 01.03.2020 до края на срока за
ползване 2.10.2052г), преустановила е отчитане на лихвата в размери, включени в
погасителния план и е започнала да начислява както редовна лихва върху вече изискуем в
цялост остатък от главница, така и неустойките за забава върху просрочените по-рано
вноски. Тъй като към този момент са били изпълнени и двете предпоставки с обективен
(достатъчно продължителна забава на целите ноемврийска и декемврийска вноски) и
субективен (фикционно връчено уведомление в което недвусмислено е обявена преценка на
кредитора да упражни правото си да иска изпълнение извън погасителен план) характер,
съдът приема, че действията на кредитора по преустановяване на прилагането на уговорени
месечни падежи в полза на длъжника са правомерно обосновани с последици на вече
довършен в цялост фактически състав на упражнено в съответствие с договорените условия
и изисквания на закона право на предсрочна изискуемост. Последващото второ по ред
уведомление не може да промени този извод, още повече, че в него вече са посочени като
просрочени натрупвани по вече изискуемата в цялост главница такси и задължения по друга
кредитна сделка.
При това заключение, съдът отчита изчисленията на вещото лице към 19.02.2020г
(вариант 1) по последната задача от експертизата (л. 199), и констатира съвпадение с
посочените данни в сметката, съставена от кредитора (л.17 от заповедното дело). Това
изключва възприемането на който е да е от вариантите на експертизата и налага намаляване
на посочените от вещо лице стойности в приложение № 3 с корекциите поради
приспадането на събраните по-рано премии по застраховки. Размерът на допълнително
начислена договорна лихва също следва да се ограничи до начисления само върху дължими
неплатени остатъци от вноските, в стойности по приложение 5 до тази дата. След отпадане
на действието на плана длъжникът вече се счита в забава по всички задължения за главница
и натрупана до момента лихва и отказът на кредитора от дадения на длъжника срок за
ползване изключва основанието за получаване на уговорено възнаграждение занапред, като
остатъчният кредиторов интерес се покрива изцяло с обезщетенията за забава, или в случая
с неустойка от 10% върху всички просрочени остатъци(т.2 от ТРОСГТК3/2017 ВКС). Затова
и съдът отчита стойностите по приложение 6 и 7 до момента, посочен от кредитора при
сезирането на заповедния съд 13.10.2020г.
Установените с аритметични операции по констатирани от вещото лице размери
възлизат на :
Вноски поГлавницаОстатък поРедовна3.5%10% Неустойка10% Неустойка
18
планпопредсрочнолихва,Доначисленаза забава поза забава по
падежиралиизискуемивключена влихва поредовна редовна лихва
вноскивноскипадежиралиглавница вглавница вв падежирали
вноски допадежиралипадежираливноски до
19.02.20вноски довноски до19.02.20 и до
19.02.2019.02.20 и до 13.10.20
13.10.20
Октомври130.91-8.321.79лв5.13+8.65= 0.88лв за 379
201913.78лвдни
(определен с
лихвен
калкулатор за
10 % годишно)
Ноември122 287.951.30лв3.75+8.07=8.80+19.04=
201911.82лв
27.84лв
Декември131.65 278.301.02лв2.93+8.70=6.18+18.40=
201911.63лв
24.58лв
Януари 2020122.77 287.770.58лв1.67+8.12=3.91+18.99=
9.79лв
22.90лв
Февруари123.14 286.810.22лв0.62+8.14=1.43+18.96=
20208.76лв
20.39лв
Общо до630.47 1149.154.91лв55.78лв96.59лв
19.02.20
Следняма95040.48нямаНяма6283.23лв само
предсрочнатапо предсрочно
изискуемостизискуемия
остатък след
19.02.20 до
13.10.20
Общи95670.95 лв1149.154.91лв6339.01лв96.59лв
остатъчни
размери
В тези размери претенциите на кредитора за изискуема главница, лихви и
неустойки са основателни и следва да се уважат. Неоснователни са исковете за търсените
горници до 96 160.54лв за главница, до 1585.47лв за лихва по вноски, до 1980.31лв
доначислена лихва и до 108.45 лв за неустойка по просрочени лихви. Ищецът е претендирал
само 4734.97лв като неустойка за забавена главница, до този размер вземане на това
основание е изцяло установено.
Неоснователна изцяло е претенцията за разходи, претендирани от кредитора като
извършени за сметка на потребителя за изпращане на уведомлението за предсрочната
изискуемост. Това вземане кредиторът обосновава с уговорка в т.15.4.4. от кредитния
договор, която е извън индивидуализираното основно съдържание и е формулирана по
начин, изключващ каквото и да е съмнение, че е не е обсъждана конкретно с клиента (в нея
са визирани всички потенциални клиенти на доставчика). Тази уговорка третира разходите
19
направени по повод събиране на предсрочно изискуем дълг различно от типичните разходи
по кредита, уговорени за допълнителните услуги, съпътстващи основното кредитиране,
които доставчикът на финансовата услуга може да предлага на потребителя срещу
допълнително заплащане във вид на такси и комисионни, индивидуализирани по размери в
погасителния план, според първия раздел на договора. Това напълно съответства на
същността на действията на кредитора, който при упражняване на потестативно право в
свой интерес не предоставя допълнително благо на клиента си, а трансформира срока на
ползването като основна престация. Затова и действията генерирали разхода са част от
присъщата на кредитора основна дейност по администриране на вече просрочен кредит. Не
може да се приеме, че предвидими за кредитор, специализиран в този сектор на пазара на
кредитиране, са само разходи по срочно и добросъвестно изпълнение на правоотношението.
Напротив, при уговаряне на сделка, предшествана от проверка за платежоспособност на
клиент, получаващ право да ползва определена главница срещу заплащане и задължаващ се
да върне кредита на части с уговорени падежи, кредиторът несъмнено следва да положи
дължимата грижа в необходимия обем, включващ и съобразяване на риска от неизпълнение
на задължението и предвидимите действия за преодоляване на това неизпълнение, още
повече че получава такса за тази предварителна преценка на риска и изисква имотно
обезпечение и застраховки като допълнителни гаранции за точно изпълнение. Именно
защото е договорил в своя полза право на предсрочна изискуемост, кредиторът е следвало
да предвиди и средствата за реализирането на това право, включително и стойност на
възложени на външни доставчици услуги по връчване на уведомление но длъжниците,
изисквано от закона като елемент от фактическия състав, пораждащ промяната в
погасителния план и падежите, уговорени в полза на длъжника. Затова и направените
разходи, макар и по повод допуснато неизпълнение от кредитополучателя не са
допълнителни, извънредни и непредвидени, а напротив, имат типичен за този вид дейност
характер и следва да се калкулират в стойността на основната престация. Затова действия по
добросъвестно изчерпване на допустимите средства за връчване на писмено изявление за
последици от забава на длъжника следва да се предвидят като включени в цената
администриране на изпълнението на длъжника, присъщи за сделка на потребителско
кредитиране. Отделното начисляване на суми за уведомяване на клиент по същество е
идентично действие с начисляване на допълнително възнаграждение за дейност, покрита от
основното възнаграждение (договорната лихва). Такова начисление обаче е изключено с
изрично правило на чл. 27 ЗКНИП. Дори и да се приеме, че след забава разходите вече не са
типични за основната престация, а са породени от неизпълнение, те пак не биха могли да
обосноват валидно задължение, като се „префактурират“ по сметка на кредитополучателя,
тъй като в този случай биха представлявали допълнителна компенсация за вреди, понесени
от изправна страна поради забава на длъжника. Тези вреди обаче, по изрично правило на чл.
43 ал.2 ЗКНИП, не подлежат на покритие извън лимита на законна лихва, уговорена отделно
от кредитора като мораторна неустойка. Отделен е въпросът, че в настоящото дело ищецът
не представя конкретни доказателства за реално заплащане на разходи до претендирания
размер, а такава сума е включил във второто уведомително писмо до длъжника като я е
20
свързал с направени разходи по договор за кредитна карта, а не по процесната ипотечна
сделка. В заключение липсва както валидно основание за такова плащане, така и
доказателства за размера му. В тази част искането на кредитора следа да се отхвърли изцяло.
Разрешението на спора по същество следва на намери и съответно отражение върху
акцесорните последици от заявяването на оспореното вземане за плащане по реда на чл. 417
ГПК, съответно да се установи добавянето на законната лихва към основателното вземане за
изискуемата главница и да се потвърди понасянето на отговорността за направените от
кредитора разноски в производството с отделен осъдителен диспозитив (т.12 на ТР 4/2013г
на ОСГТК. Определените от заповедния съд разноски в размер на 4612.39лв следва да се
намалят до 4480.80лв, съответно на основателната част от исковете на кредитора(101
656.57/104 641.74).
Пред настоящата инстанция страните са направили допълнителни разноски за защита
по същество, като според неоспорения списък и доказателствата за заплатените по сметка на
съда такси(2185.62лв), възнаграждение на експерта (702лв) и уговорен и внесен по банков
път хонорар на адвоката на ищеца(4097.78лв), общият размер направени разходи за
съдебната фаза възлизат на 6985.40лв, от които ищецът има право да получи само 6786,12лв,
като част съответна на уважените искове, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
Ответницата също е поискала определяне на разноски, както при първоначална
защита в заповедно производство, така и за защита с отговора по исковата молба. По делото
няма данни за направени разходи, но още при подаване на възражението си, длъжницата е
ползвала безплатно предоставена адвокатска услуга, такова е и договарянето за
представителството в исковия процес. Представени са два договора с удостоверено
безплатно представителство в хипотеза на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв.: от 26.01.21г, сключен с адв.
Друмева за оспорване на заповедта(л.83) и от 31.05.21г., сключен с адв. Т., поела защита по
търговския спор(л.233). При липса на оспорване на съвпадащите волеизявления на страните
по договора за правна помощ, съдът следва да приеме за установена материалната
затрудненост на страната като основание за договарянето на безплатната услуга. В случая
насрещната страна не е възразила, поради което и предпоставките за предоставяне на
безплатна адвокатска помощ, удостоверени от довереника, съответно и за възмездяване на
пълномощника са налице (определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на
ВКС, ГК). В полза на пълномощника, извършил защитата срещу неоснователната претенция
следва да бъде определено минимално възнаграждение. При определяне на размера му
съдът преценява, че защитата в заповедното производство при подаване на възражение не
може да бъде реализирана в пълен обем. Дори и да е подготвена от адвоката в цялост, за да
може да обоснове надлежно процесуалното поведение на доверителя си, самия характер на
възражението изключва упражняването на същинска защита на тази страна. Възражението
само мотивира насрещната страна да продължи защита на претенция по исков ред и едва в
бъдещия съдебен процес по чл. 422 ГПК подготвената защита ще може да бъде и евентуално
ефективно предоставена на доверителя чрез процесуално представителство в типичния
пълен обем. Затова и в полза на адвокатите реализирали защита и в двете фази на оспорване
21
на претенция на кредитора следва да се присъдят съответни възнаграждения, като за
адвокатската помощ по повод възражение (проучване на заповедно дело с даване на мнение
за упражняване на право на възражение по него с бланков формуляр) се определи
възнаграждение съответно на правен съвет в размер на 60 лв, а за исковото производство
възнаграждение за пълното процесуално представителство (обосноваване на доводи за
недължимост в писмен отговор и защита в открити заседания по пълно съдебно дирене и
пледоария по същество) в размер от 3600лв, така както е договорен в рамките на минимум,
определен според сборния интерес по делото (104641.74лв), на осн. чл. 6 т. 3 и чл.7 ал.2 т.5
от НМРАВ. Съразмерно на неоснователната част от разгледаните
претенции(2985.17/104641.74), в полза на адв. Друмева следва да се присъди
възнаграждение от само 1.71лв, а на адв. Т. само 102.70лв.
Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.237 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че вземанията, удостоверени по заповед за незабавно
изпълнение №261076/26.10.2020г, издадена по ЧГД № 12994/2020г. на ВРС СЕ ДЪЛЖАТ от
кредитополучателя по договор за ипотечен кредит № 301/1523/49279507 от 02.10.2017г., на
осн. чл. 22 и чл. 25 и 43 от ЗКНИП до изискуеми суми, както следва:
95 670.95лв, представляваща сборен размер на ползваната от потребителя
главница, формирана отчасти от вноски с пропуснати падежи по първоначален
погасителен план в размер на 630.47 лв до 19.02.2020г и целия предсрочно изискуем
остатък от 95040.48лв. ведно със законна лихва върху тази главница, считано от
подаване на заявление за снабдяване със заповед за изпълнение 14.10.2020г до
окончателно изплащане на задължението;
1149.15лв, представляваща сборно вземане за договорни лихви, начислени по
редовна главница(части от вноски по плана до 19.02.2020г), уговорени в т. 4.1 от
договора като ежемесечно възнаграждение за ползване на кредита(променлив ГПЛ) за
периода от 1.10.2019 до 19.02.2020г.
4.91лв, представляваща сборно вземане за договорни лихви, начислени при
просрочие, уговорени в чл. 11.1 от договора като възнаграждение за ползвана главница
извън олихвени части по плана(доначислени лихви) за периода от 1.10.2019 до
19.02.2020г.
4734.97лв, представляваща сборно вземане за договорна неустойка за
просрочие на главница, уговорена в чл. 11.1.3. вр. 5.8 от договора за периода от
1.10.2019 до 13.10.2020г.
96.59лв, представляваща сборно вземане за договорна неустойка за просрочие
на редовна лихва, уговорена в чл. 11.1.3. вр. 5.8 от договора за периода от 1.10.2019 до
13.10.2020г.
22
по иска, предявен по реда на чл. 422 ал.1 ГПК от "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД,
ЕИК ********* гр. София, пл. Св. Неделя № 7, представлявано от Т.П. и Д.В. срещу ФР.
ФР. Г., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Евлоги Георгиев № 9 вх. 17 ет.6 ап. 76.
ОТХВЪРЛЯ обективно съединените от същия кредитор претенции срещу същия
длъжник по същия договор, както следва:
за горница над 95670.95 лв до 96160.54лв, претендирани като сборна изискуема
главница
за горница над 1149.15лв до 1585.47лв, претендирани възнаградителни лихви,
включени във вноски по плана от 1.10.2019 до 19.02.2020г.
за горница над 4.91 лв до 1980.31лв, претендирани доначислени лихви върху
ползвана главница извън начислените във вноски по плана за период от 01.06.2019 до
13.10.2020г.
за горница над 96.59лв до 108.45лв, претендирана неустойка за забавено
плащане на начислени в просрочени вноски лихви за период 1.10.2020 до 13.10.2020г.
за 72лв направени разходи за уведомяване на длъжника за предсрочна
изискуемост на дълга.
ОСЪЖДА ФР. ФР. Г., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Евлоги Георгиев № 9 вх. 17
ет.6 ап. 76 да заплати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД, ЕИК ********* гр. София, пл. Св.
Неделя № 7, представлявано от Т.П. и Д.В. сумата от 4480.80лв (четири хиляди
четиристотин и осемдесет лева и осемдесет стотинки), представляваща разноски за
заповедно производство, за които е издаден изпълнителен лист по загубила изпълнителна
сила заповед за незабавно изпълнение №261076/26.10.2020г, издадена по ЧГД №
12994/2020г. на ВРС на осн. чл. 81 ГПК, както и 6786,12лв (шест хиляди седемстотин
осемдесет и шест лева и дванадесет стотинки), представляваща направени от ищеца
разноски по основателни части от исковете, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД, ЕИК ********* гр. София, пл. Св. Неделя
№ 7, да заплати на Р.В.Д., адвокат от ВАК с №********** със служ. адрес гр.Варна ул.
Петко Каравелов № 3 ет.1 офис 1 сумата от 1.71лв(един лев и седемдесет и една стотинки),
представляваща минимално възнаграждение за безплатно предоставена адвокатска услуга за
процесуално представителство по оспорване на издадената заповед за изпълнение,
съразмерно на неоснователни части от исковете, на основание чл. 38 ал.2 ЗАдв, вр. чл. 78,
ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД, ЕИК ********* гр. София, пл. Св. Неделя
№ 7, да заплати на КР. Н. Т., адвокат от ВАК с №********** със служ. адрес гр.Варна ул.
Петко Каравелов № 3 ет.1 офис 1 сумата от 102.70лв(сто и два лева и седемдесет стотинки),
представляваща минимално възнаграждение за безплатно предоставена адвокатска услуга за
процесуално представителство в първа инстанция на исков процес, съразмерно на
неоснователни части от исковете, на основание чл. 38 ал.2 ЗАдв, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК.
23
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със
съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
24