№ 58
гр. София , 25.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на трети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Валентина И. Колева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20201000502736 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни
жалби на двете страни, срещу Решение №2933/12.05.2020 г. по гр.д.№8031/2019 г. на
СГС – I ГО – 29 състав, постановено по предявен от Л. В. А. – А., против Столична
община, иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесни
увреждания, настъпили на 23.05.2019 г. при спъване и падане в резултат от разкъртен с
липсващи елементи участък от десен тротоар на ул.“Уилям Гладстон“ в посока от
бул.“Витоша“ към ул.“Г.С.Раковски“, стопанисван от ответника Столична община,
която сума се претендира ведно със законната лихва от датата на увреждането, до
окончателното плащане. С обжалваното решение съдът частично е уважил предявения
иск, като е осъдил ответната Столична община да заплати на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 12 000 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума за периода от 23.05.2019 г. до окончателното плащане, като за
разликата над този размер, до пълният предявен размер от 40 000 лв., е отхвърлил иска,
като неоснователен, и е присъдил на страните разноски по съразмерност. Недоволни от
така постановеното решение са останали и двете страни.
С въззивна жалба вх.№53796/16.06.2020 г., подадена от ответника Столична
община, чрез юрк. Ц. С., се обжалва решението изцяло в неговата осъдителна част.
Релевирани са оплаквания за неправилност и необоснованост. Не се установяват по
несъмнен начин основанията за ангажиране на отговорността на Столична община за
претърпяната от ищцата злополука - към момента на инцидента тротоарната настилка
е била проходимо и здраво закрепена, без разбити, липсващи и разкривени тротоарни
плочки; няма реализирано от Столична община противоправно действие или
1
бездействие на нейни служители, няма причинна връзка между действие или
бездействие на служители на общината и настъпилото увреждане на ищцата, както и
липсва възлагане на работа от Столична община, при или по повод на която да е
причинено увреждането. В условията на евентуалност – ако се приеме, че на
посочения участък е имало разбити, липсващи или разкривени тротоарни плочки, и
ищцата е забелязала подобно обстоятелство, тя е следвало да подходи съобразно
видимото състояние на тротоара. В този случай ищцата не се е придвижвала с нужното
внимание, поради което в този случай тя е допринесла за настъпване на вредите,
поради което на осн. чл.51 от ЗЗД обезщетението следва да се намали съответно на
съпричиняването. Съдът е постановил решението въз основа на противоречиви
свидетелски показания. Ако се приеме, че отговорността на Столична община следва
да бъде ангажирана, се поддържа нарушение на чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на
несправедливо висок размер на обезщетението, който е и необоснован, тъй като съдът
не е посочил какви са били неговите критерии при определяне на размера на
обезщетението. Излагат се съображения по съществото на спора, като се обсъждат
събраните по делото доказателства. Настоява се за отмяна на решението в осъдителна
му част, и постановяване на ново по същество, с което предявеният иск да бъде изцяло
отхвърлен, като неоснователен и недоказан. При условията на евентуалност се иска
размерът на обезщетението да бъде намален, съобразно принципа на справедливостта,
като се отчете и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител с приложено пълномощно, отговаря на
изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на
чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№79372/04.08.2020 г., подаден
от Л. В. А. – А., чрез адв. Е. Е.. Поддържа се становище за процесуална допустимост,
но неоснователност на въззивната жалба на ответника. Възражението за съпричиняване
е преклудирано, тъй като не е направено в срока по чл.131 от ГПК, нито до
приключване на съдебното дирене пред първостепенния съд. Не са налице твърдените
нарушения на материалния закон. Определеното обезщетение в действителност е в
занижен размер. Излагат се съображения по съществото на спора, като се анализират
събраните по делото доказателства. Настоява се за оставяне на въззивната жалба на
ответника без уважение.
С въззивна жалба вх.№54737/17.06.2020 г., подадена от ищеца Л. В. А. – А.,
чрез адв. Е. Е., се обжалва решението в цялата му отхвърлителна част. Релевирани са
оплаквания за неправилност на решението в тази част, поради нарушения на
материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Предвид установените по делото релевантни факти, се поддържа, че справедливият
размер на обезщетението е в размер на 40 000 лв., поради което на това основание се
иска да се отмени решението в отхвърлителната му част, и да се уважи иска до
пълният му предявен размер. Направено е доказателствено искане за допускане на
съдебно-медицинска експертиза, на основание чл.266, ал.1 от ГПК, тъй като към
момента на изготвяне на СМЕ пред първостепенния съд не е бил приключил
възстановителния период за получените увреждания.
2
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в
срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е
допустима.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор на
въззивната жалба на ищеца.
Съдът е приел за допустимо и основателно направеното пред въззивния съд
доказателствено искане, и допусната и приета от настоящата инстанция допълнителна
СМЕ.
На осн. чл.269 от ГПК, при извършената служебна проверка, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е
постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани и
правосубектни страни, поради което е допустим.
По същество на подадените въззивни жалби, съдът намира следното:
Пред въззивната инстанция не се спори между страните, че на 23.05.2019 г. в гр.
София, около 14:35 ч., ищцата, тогава на 70 г., е претърпяла злополука, като е паднала
на десния тротоар на ул.“Уилям Гладстон“, спрямо посока на движение от
бул.“Витоша“ към ул.“Г.С.Раковски“, на няколко метра преди пресечката на ул.“Уилям
Гладстон“ с ул.“Рачо Димчев“, пред входа на охраняем паркинг на №56. Не се спори,
че при падането ищцата е получила травматични увреждания, изразяващи се в
счупване на лявата лъчева кост в долната ѝ част, счупване на 5-та метакарпална кост на
дясната ръка, счупване на носни кости, охлузване на носа, долната устна и брадичката,
кръвонасядания около двете очи. Спорни между страните са механизмът на
злополуката – спори се какво е било състоянието на тротоарната настилка към момента
на злополуката, както и по наличието на причинна връзка между състоянието на
тротоарната настилка и падането на ищцата, спори се по наличието на причинна връзка
между злополуката, претърпяна от ищцата, и противоправно действие или бездействие
на служител на Столична община, по обема, вида и интензитета на търпяните от
ищцата болки и страдания във връзка с получените травматични увреждания, и
размерът на справедливото обезщетение за тях. С въззивната жалба е релевирано
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца, което не
е било релевирано своевременно - с отговора на исковата молба в срока по чл.131 от
ГПК, поради което и на осн. чл.133 от ГПК е настъпила процесуална преклузия за
неговото релевиране, и същото не следва да бъде разглеждано от въззивната
инстанция.
По спорните между страните обстоятелства и направените оплаквания, въз
основа на събраните по делото доказателства от първостепенния и въззивния съд, на
осн. чл.235 от ГПК, съдът намира следното:
От приетите като доказателства документи - съставен от ЦСМП – София -
у.ф.257 №054322 от дата 23.05.2019 г. /на л.92/, и Приложение №3 /фиш за спешна
медицинска помощ на л.93/, се установява, че в 14:45 ч. в ЦСМП е постъпило
3
повикване по повод на падане на улицата и кървене от главата, относно пострадалата
Л. А., на 70 г., с посочено местоположение - на тротоара на ул.“Уилям Гладстон“ и
ул.“Рачо Димов“, която е била обслужена от екип на ЦСМП – София, и е
хоспитализирана във ВМА.
От Съдебномедицинско удостоверение №149.05/2019 г. /на л.9/ се установява, че
на 25.05.2019 г. е бил извършен преглед на ищцата, при който са установени: счупване
на лявата лъчева кост в дисталния край, счупване в основата на прокдсималната
фаланга на 5-ти пръст на дясна длан, поставени гипсови имобилизации,
кръвонасядания и охлузвания по лицето, счупване на носни кости. Така установените
увреждания са причинени от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и
могат да бъдат получени по механизма при падане от собствен ръст върху терен по
времето и по начина, съобщен от пострадалата – при спъване и падане на разбит
тротоар, настъпило на 23.05.2019 г. около 14.40 ч. Счупването на лъчевата кост на
лявата ръка в дисталния край е довело до трайно затруднение на движенията на
горния ляв крайник, а счупването в основата на проксималната фаланга на 5-ти пръст
на дясната длан е довело до трайно затруднение на движенията на десния горен
крайник. Останалите травматични увреждания са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
За установяване на механизма на настъпване на злополуката по делото са
събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката Р. А. /дъщеря на ищцата/.
От показанията на св. А. се установява, че на 23.05.2019 г. след обяд около 15:00 ч.
свидетелката и пострадалата се разхождали по ул.“Гладстон“, като ищцата била с
равни обувки. Движели се по тротоара, в посока от „Витошка“ към „Раковски“ и на
ъгъла на ул.“Гладстон“ с ул.“Рачо Димчев“, малко преди находящият се там паркинг,
на около 50 м. от новоремонтирания пл. „Славейков“, и на 50 м. от сградата на
информационния център на Европейския парламент. В този участък тротоарът се
оказал разбит – имало разбити и липсващи тротоарни плочки, имало разкривена
отводнителна шахта. Ищцата се препънала в разбитите плочки, и полетяла с лице
напред. При падането счупила и двете си ръце, а лицето било обезобразено и със
счупен нос. Случаен минувач помогнал на свидетелката да вдигне ищцата, притекли се
на помощ и хора от съседното кафене, които станали случайни свидетели на
злополуката. Ищцата била с окървавено лице, от което обилно течала кръв, не можела
да говори, била в шок, при изправянето ръцете стояли в неестествено положение.
Свидетелката повикала „Бърза помощ“, която дошла много бързо, и откарала ищцата и
свидетелката в спешния център на Военна болница, където извършили необходимите
на ищцата медицински манипулации – направили снимки, поставили гипс на ръцете,
специалист УНГ се погрижил за счупения нос. За около месец раните на лицето на
ищцата зараснали. Ищцата носела гипса на двете си ръце между 30 и 40 дни, през който
период за нея се грижели свидетелката и нейния син, тъй като имала нужда от чужда
помощ. След махането на гипса ищцата дълго време не можела нищо да прави с ръцете
си, защото изпитвала болки, и за много от ежедневните си нужди продължавала да има
нужда от чужда помощ. Към датата на разпита на свидетелката /в о.с.з. на 05.02.2020
г./, ищцата все още не се била възстановила – лявата ръка била все още подута в
областта на китката, и се подува повече при натоварване, малкият пръст на дясната
ръка е изкривен и обездвижен, и в студено време ищцата не можела да слага ръкавици.
Съдът преценява показанията на тази свидетелка на основание чл.172 от ГПК,
като отчита близката родствена връзка с ищцата, която е нейна майка, което
4
обстоятелство обуславя интерес от изхода на делото в полза на ищцата. Въпреки това,
съдът намира показанията на свидетелката за подробни, логични, непротиворечиви, и
кореспондиращи на останалите събрани по делото доказателства, поради което ги
кредитира.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Л. М.
– личен лекар на ищцата. От същите са установява, че ищцата е здрава, дейна жена,
която продължава да работи и след пенсионирането си. През пролетта на предходната
година /преди разпита на свидетелката в о.с.з. на 05.02.2020 г./ ищцата дошла в
кабинета на свидетелката, като била обезобразена - със счупен нос, в областта на
челото и носа била цялата в рани и ожулвания, с гипс на китката на едната ръка и гипс
на другата ръка, с ожулвания по крайниците. Свидетелката издала на ищцата първия
болничен лист, а впоследствие я представила пред ЛКК за продължаване на
временната нетрудоспособност, тъй като ищцата все още не се била възстановила и не
можела да работи. Възстановяването било продължително, и към датата на съдебното
заседание /05.02.2020 г./ все още не било приключило – ръката продължава да се
подува, малкият пръст е трайно деформиран. След счупването на носа се загубило
обонянието , и все още не било възстановено. Преживяла психична травма – след
злополуката не можела да спи. Около месец и половина била с гипс на ръцете, а
лечението продължило 4-5 месеца.
За установяване на претърпените от ищцата болки и страдания по делото е
приета Съдебно – медицинска експертиза с вх.№14445960/26.11.2019 г. /на л.94/ от
която се установява, че вследствие на претърпяната злополука на 23.05.2019 г., ищцата
Л. В. А. – А., тогава на 70 г., е получила травматични увреждания, изразяващи се в:
Счупване на лявата лъчева кост в долната част; счупване на 5-та метакарпална
(дланна) кост на дясната ръка; счупване на носни кости; охлузване на носа, долната
устна и брадичката в различни размери; кръвонасядания около двете очи. Описаните
травматични увреждания са често срещани при падане на пътната настилка, и добре
отговарят да са получени именно по този механизъм. Полученото счупване на лявата
лъчева кост е причинило на ищцата трайно затруднение на движенията на левия горен
крайник за срок от 3 месеца. Полученото счупване на 5-та метакарпална кост е
причинило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок от 2
месеца. Полученото счупване на носните кости и претърпените мекотъканни увреди са
причинили на пострадалата временно затруднение на дишането през носа, болки и
страдания. На ищцата е била оказана спешна медицинска помощ, и под локална
анестезя е било извършено наместване на счупената лъчева кост, и на фрактурата на 5-
та дланна кост и обездвижването им с гипсова имобилизация – за лъчевата кост за 35
дни, а за счупения пръст – 25 дни. Лечението е продължило амбулаторно,с назначени
контролни прегледи, предписан режим и обезболяващи средства, а след свалянето на
гипсовите превръзки – с рехабилитация. Лечебният и възстановителният период за
всички травматични увреждания е приклячил за срок от 3 месеца, през който период
ищцата е търпяла болки и страдания, които са били най-интензивни през първите 3
седмици непосредствено след злополуката, както и при обработването на
нараняванията в областта на носа и лицето. Извън посочените периоди ищцата е
търпяла периодично явяващи се болки, които са отзвучавали след прием на
обезболяващи медикаменти. Шест месеца след злополуката ищцата продължава да
търпи единични болки в местата на фрактурите – при смяна на времето и обща
преумора. От охлузванията не са останали трайни белези. Счупените носни кости са
5
заразнали с малка девиацияна пирамидата. Дишането през носа е възстановено.
Счупената 5-та дланна кост на дясната ръка също е зараснала, а движенията на пръста
вече са възстановени. Фрактурата на лявата лъчева кост е лекувана неоперативно.
Поради това, че фрактурата е вътреставна, е зараснала с малка остатъчна деформация.
Движението „екстензия“ /разгуване/ на лявата киткова става е с намален обем с 10
градуса. Намалена е силата на захват. С провеждане на физиолечение и рехабилитация
тези дефицити ще изчезнат.
Тъй като към момента на приемане на първоначалната СМЕ възстановителните
процеси не са напълно завършени, пред въззивната инстанция е допусната и приета
Допълнителна съдебно-медицинска експертиза вх.№14531/17.11.2020 г. /на л.43 от
въззивното дело/, от която се установява, че на 15.11.2020 г. е бил извършен личен
преглед на ищцата за нуждите на експертизата, при който е установено обективно
състояние на ищцата 1 г. и 6 месеца след злополуката, което вече е стабилизирано.
Установен е остатъчен кожен белег в челната област на главата с дължина 3 см.
Фрактурата на лявата лъчева кост е лекувана неоперативно, зараснала е окончателно, с
малка остатъчна деформация от натрупания калус и поради това, че фрактурата е била
вътреставна. Китката след работа остава оточна и палпаторно болезнена. Само
движението „екстензия“ в лявата киткова става е трайно в намелен обем с 10 градуса.
Намалена е силата на захват на лявата ръка. Останалите движения вече са в норма.
Счупената 5-та дланна кост на дясната ръка е зараснала, а движенията на пръста вече
са възстановени при флексия, но при нормално състояние 5-тия пръст стои в
екстензионно положение /т.нар. пръст „чукче“/. Захват с всички пръсти е възможен, но
5-ти пръст има по-слаб захват при флексия. Ъгловата деформация на 5-ти пръст може
да бъде коригирана оперативно при желание на пострадалата. Носът е с правилно
конфигурация след наместването на счупените кости, но с малка остатъчна девиация
на септума (преградата) която затруднява дишането при студено и влажно време.
Дихателната дейност е възстановена. Ищцата се оплаква от загуба на обоняние след
злополуката, във връзка с което е била консултирана от специалист УНГ. При
изслушването на експертизата в о.с.з.03.12.2020 г. вещото лице пояснява, че при
ищцата е установено намаление на обонянието, в резултат от това, че е налице
механична преграда от изкривения септум, и не може да достигне достатъчно въздух
до обонятелните рецептори. Това механично преграждане би могло да се отстрани чрез
допълнително оперативно лечение, при желание на ищцата.
Съдът намира изготвените заключения както на първоначалната, така и на
допълнителната СМЕ за компетентно изготвени, обосновани, логични, и
кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства - у.ф.257 №054322 от
дата 23.05.2019 г. /на л.92/, и Приложение №3 /фиш за спешна медицинска помощ на
л.93/, Съдебномедицинско удостоверение №149.05/2019 г. /на л.9/, Лист за преглед на
пациент в СО №016287/23.05.2019 г. /на л.11/, Амбулаторен лист №016290/23.05.2019
г. за преглед от ортопед /на л.12/, Амбулаторен лист №3/23.05.2019 г. от ВМА за
преглед при неврохирург /на л.13/, Резултат от образно изследване от 23.05.2019 г. /на
л.14/, Болнични листове за временна нетрудоспособност за периода от 27.05.2019 г. до
28.08.2019 г. /л.15-л.20 и л.85-86/, Медицинско направление със заключение от
31.10.2020 г. /н л.51 от въззивното дело/.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че на 23.05.2019 г. ищцата Л. В. А. – А., тогава на 70 години, около
14.40 ч., като пешеходец, разхождайки се по тротоара на ул.“Гладстон“, в посока от
6
„Витошка“ към „Раковски“, на ъгъла на ул.“Гладстон“ с ул.“Рачо Димчев“, малко
преди находящият се там паркинг, на около 50 м. от новоремонтирания пл.
„Славейков“, и на 50 м. от сградата на информационния център на Европейския
парламент, се препънала в резултат на разбит тротоар – с разбити и липсващи
тротоарни плочки, и паднала по лице върху пътната настилка, при което получила
травматични увреждания, изразяващи се в счупване на лявата лъчева кост в долната
част, счупване на 5-та метакарпална кост на дясната ръка, счупване на носни кости,
охлузване на носа, долната устна и брадичката, кръвонасядания около двете очи.
Посоченият механизъм на получаване на травматичните увреждания се установява
непротиворечиво от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелката
Р. А., които се подкрепят от събраните писмени доказателства - у.ф.257 №054322 от
дата 23.05.2019 г. /на л.92/, и Приложение №3 /фиш за спешна медицинска помощ на
л.93/, Съдебномедицинско удостоверение №149.05/2019 г. /на л.9/, посочените
анамнестични данни в Лист за преглед на пациент в СО №016287/23.05.2019 г. /на
л.11/, Амбулаторен лист №3/23.05.2019 г. от ВМА за преглед при неврохирург /на
л.13/, от приетите по делото СМЕ и ДСМЕ. Ответникът оспорва механизма на
получаване на травматичните увреждания, като отрича факта тротоарната площ да е
била повредена. По делото обаче не са представени никакви доказателства, които да
внасят съмнение в показанията на св. Р. А., поради което съдът намира, че ответникът
не е провел успешно насрещно доказване, което да разколебае извода за механизма на
настъпване на уврежданията. Ето защо, съдът намира за установено от фактическа
страна, че падането на ищцата е настъпило в пряка причинна връзка с разбитата
тротоарна настилка в посочения участък от тротоара на ул.“Уилям Гладстон“.
Съгласно чл.8, ал.3 от Закона за пътищата, общинските пътища са публична
общинска собственост, като съгласно чл.8, ал.5 от ЗП, собствеността се разпростира
върху всички основни елементи на пътя, включително обхвата на пътя, съгласно чл.5,
ал.1, т.1 от ЗП. Съгласно чл.30, ал.4 от ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на
тротоарите и пешеходните подлези по републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии, се организират от съответната община. Съгласно чл.31 от
ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища също се
осъществява от съответната община. Следователно, налице е вменено на Столична
община законово задължение по чл.30, ал.4 от ЗП и чл.31 от ЗП да ремонтира и
поддържа тротоарите в границите на урбанизираната територия на Столична община.
Същата е следвало да изпълнява тези свои задължения, чрез свои служители, или чрез
възлагането на изпълнението на тези отговорности на съответни трети лица –
изпълнители, по предвидения за това законов ред. В резултат от бездействието на
Столична община да изпълни задължението си по чл.30, ал.4 от ЗП да ремонтира
тротоара на ул.“Уилям Гладстон“, в посочения участък, в пряка причинна връзка със
съществуваща неизправност на тротоарната площ, ищцата се е спънала и паднала, в
резултат от което е получила установените по делото травматични увреждания,
изразяващи се в счупване на лявата лъчева кост в долната част, счупване на 5-та
метакарпална кост на дясната ръка, счупване на носни кости, охлузване на носа,
долната устна и брадичката, кръвонасядания около двете очи и е претърпяла
свързаните с тях болки и страдания.
Следователно, по делото се установяват елементите от фактическия състав на
гаранционната отговорност на ответната Столична община по чл.49 от ЗЗД –
установява се противоправно бездействие на служители на Столична община, да
7
поддържат тротоарните площи наул.“Уилям Гладстон“, което е в пряка причинна
връзка с получените от ищцата травматични увреди, и претърпените от нея болки и
страдания. Доколкото по делото не се твърдят и не се установяват обстоятелства,
изключващи виновното поведение на служителите на Столична община, съдът намира
за установен по основание предявеният от ищцата иск за обезвреда.
За определяне на размера на претендираното обезщетение, съдът намира за
установено от фактическа страна, че във връзка с претърпените от ищцата травматични
увреждания, изразяващи се в счупване на лявата лъчева кост в долната ѝ част, счупване
на 5-та метакарпална кост на дясната ръка, счупване на носни кости, охлузване на
носа, долната устна и брадичката, кръвонасядания около двете очи, на ищцата е било
причинено трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок от 3
месеца, трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок от 2
месеца, временно затруднение на дишането през носа, болки и страдания. За лечение
на травматичните увреждания на ищцата е била оказана спешна медицинска помощ, и
под локална анестезя е било извършено наместване на счупената лъчева кост, и на
фрактурата на 5-та дланна кост и обездвижването им с гипсова имобилизация – за
лъчевата кост за 35 дни, а за счупения пръст – 25 дни. Лечението е проведено
консервативно и амбулаторно, като след свалянето на гипсовите превръзки ищцата е
провела рехабилитация. Лечебният и възстановителният период за всички травматични
увреждания е приключил за срок от 3 месеца, през който период ищцата е търпяла
болки и страдания, които са били интензивни през първите 3 седмици непосредствено
след злополуката, а впоследствие са били периодично явяващи се, и са отзвучавали
след прием на обезболяващи медикаменти. През възстановителния период ищцата се е
нуждаела от чужда помощ за посрещане на ежедневните си нужди – хранене, обличане,
поддържане на личната хигиена, домакински дейности. При настъпване на злополуката
ищцата е преживяла силен стрес, изпаднала в шок, а впоследствие за продължителен
период съня бил нарушен. След изтичане на възстановителния период, охлузванията
на меките тъкани са зараснали напълно, като е останал кожен белег в челната област на
главата с дължина 3 см. Фрактурата на лявата лъчева кост е зараснала е окончателно, с
остатъчна деформация от натрупания калус, китката след работа остава оточна и
палпаторно болезнена, движението „екстензия“ в лявата киткова става е трайно в
намелен обем с 10 градуса, намалена е силата на захват на лявата ръка. Счупената 5-та
дланна кост на дясната ръка е зараснала, а движенията на пръста вече са възстановени
при флексия, но при нормално състояние 5-тия пръст стои в екстензионно положение,
захват с всички пръсти е възможен, но 5-ти пръст има по-слаб захват при флексия.
Носът е с правилно конфигурация след наместването на счупените кости, и
дихателната дейност е възстановена. Налице е остатъчна девиация на вътрешната
носна преграда, в резултат на което е умерено затруднено дишането при студено и
влажно време, и е намалено обонянието. Механичното преграждане на носа в резултат
от девиацията на носната преграда, както и ъгловата деформация на 5-ти пръст биха
могли да се отстранят чрез допълнително оперативно лечение, при желание на ищцата.
Преди настъпване на злополуката ищцата е била работеща пенсионерка, като в
резултат от злополуката е била нетрудоспособна за период от 3 месеца, през които не е
можела да си осигурява допълнителните трудови доходи, на които е разчитала преди
това. Съдът взема предвид, че ищцата е била на възраст 70 години към настъпване на
увреждането, но е била активна, работеща, здрава за възрастта си, а в резултат от
увреждането за продължителен период е била в невъзможност да води обичайния си
начин на живот, изпаднала е в безпомощно състояние, и в зависимост от чужда помощ,
8
възстановяването е било затруднено с оглед възрастта, и не е настъпило пълно
възстановяване на функцията на лявата китка и на 5-ти пръст на дясната ръка, налице е
трайно намаляване на обонянието. Съдът отчита, че обонянието и нормалното дишане
биха могли да се възстановят, както и да се възстанови ъгловата деформация на 5-ти
пръст, но това би могло да стане с последващи оперативни интервенции, които с оглед
напредналата възраст на ищцата трудно биха били предприети.
При така установените по делото болки и страдания, претърпяни от ищцата в
пряка причинна връзка с бездействието на Столична община да осигури изпълнението
на вменените със закон задължения да поддържа тротоарните площи на територията
на Столична община, съдът намира, че справедливото обезщетение, което следва да
получи ищцата, с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, определено съобразно
формулираните критерии в ППВС №4/1968 г., следва да бъде определено в размер на
20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, която сума според настоящия съд съответства на
вида и характера на уврежданията, интензивността и продължителността на търпяните
болки и страдания, остатъчните трайни негативни последици, но от друга страна – на
проведеното консервативно лечение в амбулаторни условия, настъпилото
възстановяване без усложнения, възможността за пълното преодоляване на
остатъчните дефицити на обонянието и деформация на 5-ти пръст чрез последваща
оперативна интервенция, ако ищцата има желание за това. Съдът намира, че така
определения справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди,
съответства на икономическата конюнктура в страната, и е съобразено със съдебната
практика по сходни случаи.
Като е достигнал до различни изводи за размера на справедливото обезщетение,
първостепенният съд е постановил частично неправилно решение в отхвърлителната
му част, с която предявеният иск е бил отхвърлен за горницата над 12 000 лв. до
размера от 20 000 лв., поради което в тази част решението на първостепенния съд ще
следва да се отмени, и вместо него да се постанови ново решение по съществото на
спора, с което да се присъди на ищцата допълнително обезщетение в размер на 8000
лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането /23.05.2019 г./
до окончателното плащане. В останалата обжалвана част решението се явява правилно
и законосъобразно, и ще следва да се потвърди.
Съобразно този изход от спора, решението на първостепенния съд в частта му за
разноските също ще следва да се отмени частично в частта му, в която ищцата е била
осъдена да заплати на ответната Столична община, сумата над размера от 80 лв. до
присъдения размер от 112 лева.
Съобразно изхода от спора пред въззивната инстанция, в полза на ищцата на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени разноски за въззивното
производство и допълнителни разноски за първоинстанционното производство,
съразмерно на уважената част от иска с решението на въззивния съд. За
производството пред въззивната инстанция ищцата е претендирала със списък по чл.80
от ГПК разноски в общ размер от 2260 лв., от които 560 лв. за ДТ, 400 лв. за СМЕ и
1300 лв. за адвокатско възнаграждение. От направените разноски за държавна такса в
размер на 560 лв., в полза на ищцата следва да се присъди част, съответна на уважената
част от въззивната жалба – т.е. 8/28 части от 560 лв., или сумата от 160 лв. Останалите
разноски са направени както във връзка с въззивната жалба на ищцата, така и с
въззивната жалба на насрещната страна, поради което от тях следва да се присъди
9
част, съответна на уважената част от обжалваемия интерес на ищцата по двете жалби –
т.е. ½ от 1700 лв., или сумата от 850 лв. Или общо за въззивното производство
ответникът Столична община следва да бъде осъден да заплати на ищцата общо сумата
от 1010 лв., представляваща разноски за въззивното производство. За
първоинстанционното производство ищцата е претендирала със списък по чл.80 от
ГПК разноски в общ размер от 2490 лв., от които 500 лв. за държавна такса, 260 лв. за
експертиза и 1730 лв. за адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част от иска
с решението на въззивния съд, ищцата има право да бъдат възстановени от ответника
20/50 части от направените от нея разноски за първоинстанционното производство, т.е.
сумата от 996 лв. С решението на първостепенния съд ответникът е бил осъден да
заплати на ищцата сумата от 747 лв., поради което с въззивното решение следва в
полза на ищцата да се присъдят още 249 лв. за разноски за производството пред
първостепенния съд.
Ответникът има право, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да му бъдат присъдени
част от направените от него разноски за процесуално представителство пред
въззивната инстанция, съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба на
ищцата, но същият не е направил искане за това, поради което разноски за въззивното
производство не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №2933 от 12.05.2020 г., постановено по гр.д.№8031 по описа
за 2019 г. на Софийски градски съд – I ГО – 29 състав, В ЧАСТТА МУ, с която е
отхвърлен предявения от Л. В. А. – А., с ЕГН**********, против Столична община, с
ЕИК *********, иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД,
за сумата над размера от 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/ до размера от 20 000
лв./двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в понесени болки, страдания, неудобства и дискомфорт от
получени: счупване на лявата лъчева кост в долната част, счупване на 5-та
метакарпална кост на дясната ръка, счупване на носни кости, охлузване на носа,
долната устна и брадичката, и кръвонасядания около двете очи, в резултат от
осъществило се на 23.05.2019 г. спъване и падане в резултат от разбити, части от тях
липсващи и разкривени плочки на тротоара на ул.“Уилям Гладстон“ в гр. София,
непосредствено преди кръстовището с ул.“Рачо Димчев“ и в близост до паркинг,
КАКТО И В ЧАСТТА, в която ищцата Л. В. А. – А., на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от
ГПК е била осъдена да заплати на ответника Столична община, сумата над размера от
80 лв. /осемдесет лева/, до размера от 112 лв. /сто и дванадесет лева/ за разноски, И
ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична община, с ЕИК *********, с адрес: гр. София,
ул.“Московска“ №33, на основание чл.49 от ЗЗД във вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД, да заплати
на Л. В. А. – А., с ЕГН**********, с адрес: гр. ***, ж.к.“***“, бл.5, вх.А, ет.3, ап.9,
сумата от още 8000 лв. /осем хиляди лева/, представляваща допълнително обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки, страдания, неудобства и
10
дискомфорт от получени: счупване на лявата лъчева кост в долната част, счупване на
5-та метакарпална кост на дясната ръка, счупване на носни кости, охлузване на носа,
долната устна и брадичката, и кръвонасядания около двете очи, в резултат от
осъществило се на 23.05.2019 г. спъване и падане в резултат от разбити, части от тях
липсващи и разкривени плочки на тротоара на ул.“Уилям Гладстон“ в гр. София,
непосредствено преди кръстовището с ул.“Рачо Димчев“ и в близост до паркинг,
ВЕДНО със законната лихва върху тази сума за периода от 23.05.2019 г. до
окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2933 от 12.05.2020 г., постановено по гр.д.№8031
по описа за 2019 г. на Софийски градски съд – I ГО – 29 състав, В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Столична община, с ЕИК *********, с адрес: гр. София,
ул.“Московска“ №33, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на Л. В. А. – А., с
ЕГН**********, с адрес: гр. ***, ж.к.“***“, бл.5, вх.А, ет.3, ап.9, сумата от 1010 лв.
/хиляда и десет лева/, представляваща разноски за въззивното производство, КАКТО и
още сумата от 249 лв. /двеста четиридесет и девет лева/, представляваща допълнителни
разноски за производството пред първостепенния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11