Р Е Ш
Е Н И Е
№…………….. .................................... 2017 година,
гр.ВАРНА
В И М
Е Т О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
В съдебно
заседание, проведено на 08.11.2017 г. при на секретар Мая Вълева разгледа докладваното от председателя административно дело № 1903/2016г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Проиводството е по реда на чл.
156 и следващи от ДОПК.
Образувано е пред настоящия състав след
отмяна на Решение № 403/29.02.2016 г., постановено по адм. д. №3802/2015 г. по
описа на АС Варна, образувано по жалба от М. Й. Б. – М. ***000314000343-091-001/28.08.2015 г.издаден от орган
по приходите при ТД на НАП – гр.Варна,
потвърден с Решение № 534/12.12.2015г.
на директора на Дирекция „ОДОП” гр.Варна, с който на
жалбоподателката са определени
задължения по ЗДДС за д.п. .12.2009г. в размер на 75 339.77 лв. главница и лихви в размер на
43 397.89 лв. С решение № 7874/29.06.2016 г. на ВАС делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на АС Варна, с дадени задължителни
указания, едно от които е да се назначи ССЕ,
с помощта на която да се установи дали е достигнат оборота на
задължителна регистрация по ЗДДС, при условие, че се изключи стойността на
стоките по фактурите на „Метро Кеш енд Кери Българя“ ЕООД, които не са свързани
с търговската дейност на лицето и по
фактурите за които не е доказана реална доставка, и въз основа
на това да се определи възникнали ли са задължения по ЗДДС и в какъв
размер.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на ревизионния акт. Твърди се мълчаливо
потвърждаване от решаващия орган на ревизионния акт, като се изтъква, че
жалбата до Директора на Дирекция «ОДОП» е подадена на 09.09.2015 г. Доводите за
незаконосъобразност и необоснованост на РА, изразени от жалбоподателката, се
подкрепят от твърдението, че неправилно ревизиращите органи интерпретирали фактурите
на доставчиците и обясненията им, свързани с липса на подпис на жалбоподателката
върху същите фактури като доказващи реалността на доставките.
Твърди се, че в административната
преписка няма изявление ЕТ „Мегаплан
комерс-М.Й.” да е получавал такива
доставки, не са транспортирани или предадени на същия едноличен търговец стоките,
предмет на тези доставки, няма приемо-предавателни протоколи, товарителници,
пътни листи или други доказателства за предаването им от доставчиците и получаването
им от ЕТ. Изтъква, че самата фактура не доказва предаването на стоките, т.е. прехвърляне на правото на собственост
върху тях, на доказване подлежи именно фактическото им предаване от
доставчиците на търговеца. Счита, че
това не е доказано от РО, то не е налице и реалност на доставките към ЕТ
„Мега Плам Комерс-М.Й.“, поради което и не е имало как ЕТ да продаде същите стоки и съответно да дължи за това ДДС.
Въз основа на изложеното е
формирано искане за отмяна на ревизионния акт, като незаконосъобразен.
Ответникът
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, счита, че
в хода на съдебното производство жалбоподателката не ангажирала
доказателства, които да оборват
констатациите на органите по приходите.
Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, преценявайки
доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, вземайки предвид
становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С обжалвания Ревизионен акт №
Р-03000314000343-091-001/28.08.2015г., на М.Й.Б.-М. за м.12.2009г., данъчен период
28.12.2009г. – 31.12.2009г. за установени задълшеня по ЗДДС в размер от 75333.50 лв. –главница и лихва
– 43397.89 лв.
Ревизионният акт е обжалван по
административен ред, потвърден е с Решение №
534/12.12.2015г. на директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП
Варна.
В хода на ревизията е установено, че М.Й.Б.
- М. е регистрирана като едноличен търговец с фирма ЕТ „Мега - Плам Комерс - М.Й."
- заличен търговец, с предмет на дейност търговия на дребно в неспециализирани
магазини, предимно с пакетирани хранителни стоки, кафе, безалкохолни и
алкохолни напитки. През ревизирания период, жалбоподателката стопанисва
павилион, с вписана търговска площ от 15кв.м., находящ се в гр.Варна,
ж.к.„Младост", бл. 107 - на автобусна спирка „Кап. Георги Георгиев. ЕТ
„Мега - Плам Комерс - М.Й." - заличен търговец е регистриран по ЗДДС,
считано от 28.12.2009г. За дейността на едноличния търговец са подадени ГДД по
реда на ЗДДФЛ. Установено е, че съгласно Договор за покупко-продажба на
търговско предприятие от 10.10.2013г., на основание чл. 15 от ТЗ е извършено
прехвърляне на предприятието на ЕТ „Мега - Плам Комерс - М.Й.“ - заличен
търговец на „Мегън" ЕООД като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения, като едноличния
търговец е заличен от търговския регистър на 15.11.2013г.
На основание чл.37 ал.1 - 3 от ДОПК на
лицето са връчени Искания за представяне на документи и писмени обяснения с
изх. № Р-03000314000343-040-001/21.05.2015г., с което са изискани документи и
счетоводни регистри касаещи дейността му. В отговор са представени на
04.06.2015г. писмени обяснения, съгласно които във връзка с продажбата на
предприятието на ЕТ „Мега—Плам Комерс - М.Й." по договор от 10.10.2013г.,
цялата счетоводна документация е предадена на „Мегън“ ЕООД, поради което
ревизираното лице не разполага с изисканите документи. С Протокол № 0309890/21.05.2015г.
е приобщен Протокол № ПФ-03000315039277-ДРП-001/11.05.2015г. за извършена
насрещна проверка на правоприемника на ЕТ „Мегън“ ЕООД.
Извършената от РО проверка на данните в отчетните регистри -
Дневник за покупките и Дневник за продажбите, както на ревизираното лице, така
и от неговите контрагенти установила несъответствие в декларираните данни от
ревизираното дружество, а именно неотчетени покупки на стоки и съответно
неотчетени приходи за периода 01.01.2009г. - 31.12.2009г. от следните
контрагенти: „Бритиш Американ Табако България" ЕООД, „Аксон България"
ООД, „Авенди" ЕООД, „Ротер" ЕООД, „Еуросток дистрибюшън" ЕООД,
„Метро кеш енд кери България" ЕООД, „Кока Кола Хеленик Ботълинг Къмпъни
България" АД, „Табак логистик груп" ЕООД, „ОМК" АД, „Интерснак
България" ЕООД, „Стар фудс България" ЕООД, „Кавен Орбико"
ООД, „АНРИ X" ЕООД, ЕТ "АМ - Ρ 52 - Марианка Аврамова"
и „АГИВА" ООД.
На
доставчиците са извършени насрещни проверки, представени са доказателства относно издадени фактури,
хронологични регистри на счетоводни сметки, касаещи извършените продажби, както и писмени обяснения. От „АГИВА" ООД са представени
трудов договор и копие на талон за МПС, а от „Кока Кола Хеленик Ботълинг
Къмпъни България" АД са представили и касови ордери.
Така, въз основа на тези
само доказателства, събрани в хода на ревизията, от РО е направен извод, че стоките предмет на
доставка по фактурите, подробно описани в РД, издадени от Бритиш Американ
Табако България" ЕООД, „Аксон България" ООД, „Авенди" ЕООД,
„Ротер" ЕООД, „Еуросток дистрибюшън" ЕООД, „Метро кеш енд кери
България" ЕООД, „Кока Кола Хеленик Ботълинг Къмпъни България" АД,
„Табак логистик груп" ЕООД, „ОМК" АД, „Интерснак България" ЕООД,
„Стар фудс България" ЕООД, „Кавен Орбико" ООД, „АНРИ X" ЕООД, ЕТ "АМ - Ρ 52 - Марианка Аврамова"
и „АГИВА" ООД са постъпили в обекта, стопанисван от ревизираното лице т.е. осъществено е
прехвърляне на собственост върху стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС.
След съпоставка
на издадените същите доставчици фактури с тези, отразени в счетоводните регистри на търговеца,
органите по приходите установили
незаприходени в счетоводството стоки за м.12.2009г. на стойност
376 698.85лв. За определяне на продажната цена на стоките, приходите от
продажбата на които не са отчетени, органите по приходите се позовали на средния размер на надценката,
ползвана от ЕТ за отделните видове стоки, определена като процент, установяващ
съотношението между отчетната стойност на продадените стоки и отчетените
приходи от продажба на тези стоки, а данъчната основа на тютюневите изделия е
определена на база фиксираната с ПМС цена.
При реализация на стоките, осъществена според РО в период
28.12.-31.12.2009 г. не бил
отчетен приход и няма начислен ДДС, т. е. формиран е извод, че са налице
обстоятелства по чл. 122 ал. 1 т. 2 - налице са данни за укрити приходи и по
т.5 от ДОПК – документите, необходими за установяване на основата за облагане с
данъци липсват или са повредени до степен негодни за ползване. На основание чл.
124, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице е връчено Уведомление с изх. №
Р-03000314000343-113-001/08.06.2015г., с което е уведомено, че основата за
облагане по ЗДДС за периода от 28.12.2009г. до 31.12.2009г. ще бъде определена
по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като от лицето е изискано да представи и
декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за ревизирания период. Такива не са представени.
Въз основа на приетото от
фактическа страна, основавайки се на съдържанието на фактурите, издадени от
доставчиците на ЕТ е прието, при извод за констатирани обстоятелства по чл.
122, ал.1 т.2 от ДОПК е установена данъчна основа по ЗДДС със
съответстващ ДДС, начислен на основание чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, във връзка с
чл.122 от ДОПК за м.12.2009г. в размер на 75 339.77лв. върху данъчна
основа в размер на 376 698.85лв.
В хода на съдебното производство
във връзка с оспорване на автентичността на подписите на фактурите, издадени от
доставчиците на ЕТ, въз основа на които е установено данъчното задължение, в
съответствие и с указанията, дадени от ВАС в Решение № 7874/23.06.2016 г. по
делото беше проведена СГЕ.
При проведеното изследване,
констатациите на експерта графолог са в две насоки:
- липса на положени подписи
под графа“получател“ на фактурите, издадени от: Бритиш Американ Табако България" ЕООД; Авенди" ЕООД, „Ротер" ЕООД; „Интерснак България" ЕООД; „Метро кеш енд кери
България" ЕООД;
„ОМК" АД; Стар фудс България"
ЕООД, а от “Табак
логистик груп“ ЕООД няма представени за
изследване фактури.
- относно фактурите , издадени от
„Еуросток дистрибюшън"
ЕООД експертът посочва, че фактури№№
**********/22.03.2009 ; **********/19.10.2009 г. и **********/17.09.2009 г., са
изпълнени от едно и също лице, но не са
изпълнени от М.Й.Б.-М. (т.2.1); фактури №№**********/105.2009 г.,
**********/115.06.2009 г. № **********/15.06.2009 г. и **********:17.09.2009 г.
са подписани от едно и също лице, но не са изпълнени от М.Й.Б.-М.. Последната
констатация е валидна и за ф.№ **********/01.10.2009 г.
-
относно фактурите с издател „Ротер" ЕООД, само за ф.№164841:22.07.2009 г.
е вероятно подписът да е изпълнен от М.Й.Б.-М..
- относно фактурите с издател
„Кавен Орбико“ ЕООД 0 тези описани в т.9.1 са изпълнени от едно и също лице, но
не – от М.Й.Б.-М.. По-интересна е констатацията на вещото лице, че подписите
под фактурите със същия издател, описано подробно в т.9.2 са изпълнени от същото лице –изпълнител на
подписите във фактурите с издател „„Еуросток дистрибюшън" ЕООД
-т.2.2 от заключението.
Подобни констатации са отразени и
в т.9.4; т.9.3,
-
Относно фактурите с издател „Аксон
България" ООД констатациите са, че
подписите по издадените от този доставчик фактури са изпълнени от лицата,
подписали фактурите с издатели “Еуросток“ ЕООД и „Кавен орбико“ ЕООД.
-
Относно фактурите с издател „Кока Кола Хеленик Ботълинг Къмпъни България" АД общото заключение е, че от
всички изследвани фактури подписите ,
положени на „получил“ не са изпълнени от М. Борисовма-М., като отново се
констатира изпълнение на подписи от лицето – изпълнител на подписите по т.2.2 и
т.3.3
-
- относно фактурите с доставчик „АМ - Ρ 52 - Марианка Аврамова" вещото лице констатира, че подписите под една
част от тях са изпълнени от лицето, подписало фактурите, издадени от „Кавен
Орбико“ ООД – описаните в т. 14.1, а тези,
описани в т.14.2 и т.14.4 са изпълнени
от лицето, подписало фактурите издадени
от „Еуросток“ ЕООД; тези по т.14.3 – подписът е изпълнен от лицето, подписало фактурите , издадени от „Ротер“ ООД
Съдът кредитира изцяло изводите на вещото лице. По отношение на заявеното от ответника искане за провеждане на графологично изследване на
подписите на лица, наети от ЕТ през процесния период взе предвид съдържанието
на депозираната от ревизираното лице в
молба с.д.№ 9045/05.06.2017 г., и
заявеното в нея, че като търговец не е
упълномощавал работещи в търговския
обект лица да сключват сделки с търговци
на едро за доставка на стоки на ЕТ „Мега плам Комерс“, зачитайки
изцяло това изявление, счита, че провеждането на допълнителна СГЕ е недопустимо.
Дори и да се приеме хипотетично, че лица работещи за търговеца са подписвали
фактури по сделки с негови доставчици,
то това не е действие, което да обвърже ЕТ, защото не е извършено от негово име
и за негова сметка, в рамките на търговските му отношения с контрагента.
По делото беше възложена ССЕ,
като експертът следваше даде отговори на поставените му въпроси, съобразявайки
се със заключението на СГЕ.
Вещото лице изпълни точно и компетентно поставената му задача, съобразило
е изчисленията си само
две фактури – посочените в таблица ва стр.3 , изготвило е заключение в два варианта, – при
първия вариант, ако в периода на издаване на процесните фактури ЕТ е
регистриран по ЗДДС и стоките, доставени по тях са реализирани в този данъчен
период – задължения по ЗДДС не следват, тъй като към 07.2009 г. и 08.2009 г.
търговецът не е формирал оборот за задължителна регистрация по ЗДДС.
При втория вариант , ако се
приеме, че стоките, описани в процесните фактури са реализирани към 31.12.2009
т. вещото лице дало два подварианта, отчитайки факта, че ЕТ „Мега плам Комерс-М.Й.“
е регистриран по ЗДДС на основание чл. 100 от същия закон - регистрация по избор:
-
По начина на изчисление на ДДС
приложен в РА - върху „търговския
оборот“ задължението възлиза на 114.63 лв.
-
Изчислен като включен в стойността
на „търговския оборот“ възлиза на 95.53
лв.
С оглед установеното от
фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи:
Прието е от РО, че е налице е данъчно събитие по смисъла на
чл.25 от
ЗДДС, а именно данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки
или услуги, извършена от данъчно задължено по този закон лице.
Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази
изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното
събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост,
респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на
чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката/, а при
доставката на услуги - към момента на извършването им / чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/.
В
ревизионната преписка не се откриха доказателства, които да сочат ясно и
недвусмислено, че собствеността върху
стоките, описани в процесните фактури – предмет на ревизията е прехвърлена от
доставчиците на едноличния търговец. Обясненията на първите не са достатъчни да
обосноват извод за осъществяването на такова прехвърляне - за това биха свидетелствали пътни листи,
стокови разписки или др., въобще приемо-предавателни документи. Процесните
фактури не обективират волеизявления между страните за приемо-предаване на
съответните стоки по вид и количество, няма
информация и за точното място на предаване.
За да е налице данъчно събитие, което като последица да доведе до начисляване на ДДС са налице предпоставките за начисляване на ДДС, необходимо е установяване по категоричен начин на факта на приемо-предаването на стоките от доставчиците на получателя, което в случая не е изпълнено.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на
ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни
до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства.
Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и
доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно в
производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят
основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на
императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи
при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да
се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се
позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни
доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се
възлага на ревизирания субект.
Основанията за извършване на ревизия по
особения ред са изрично изброени от разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1 - т. 7 от ДОПК. В конкретния случай, за да преминат към извършване
на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че за ревизирания
период търговецът не е декларирал получени от него облагаеми доходи от други източници, поради което са
налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 - данни за укрити приходи или доходи.
Правилата за определяне на данъчната основа
за облагане с данъци, както и размерът на последните са нормативно установени.
Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да
приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях
основа. За целта основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК следва да са безспорно установени и
тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане
по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти,
обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК.
В тази връзка съдът намира уместно да се позове на Решение на СЕС по дело С-576/15, в т. 44 на
което е записано:“мерките, които държавите членки могат да приемат по силата на
посочения член 273, за да осигурят
правилното събиране на данъка и да предотвратят данъчните, не трябва обаче да надхвърлят необходимото за
постигане на такива цели и не трябда да
поставят под въпрос неутралитета на ДДС“ .
Даденото от Съда тълкувание, по поставения главен въпрос на запитващата
юрисдикция относно общата система на
ДДС, както и принципа на данъчния неутралитет
е в следния буквален смисъл: „Чл.
2, параграф 1 , буква а), чл. 9, пар.1, чл. 14, пар.1 и членове 73 и 273 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. допускат националната правна
уредба, по силата на която, когато в склада на данъчнозадълженото лице липсват
стоки,
които са му доставени, и свързаните с тях данъчни документи не са
отразени в счетоводството на ДЗЛ,
данъчната администрация може да презюмира, че ДЗЛ впоследствие е продало
посочените стоки на трети лица, и да определи данъчна основа за продажбите на посочените стоки на базата
на фактите, които и са известни, в съответствие с правила, които не са
предвидени в посочената директива“
В тази насока следва да се
посочи, че, на
фактуриране подлежат само действително извършените доставки. Според чл. 6, ал.
1 от ЗДДС, доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на
собственост или друго вещно право върху стоката.
В
настоящия случай, за да е осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
несъмнено е необходимо освен сключването на сделка за доставка на стока или
услуга, последната да е реално доставена в случая от всеки един от доставчиците
, по издадените от тях фактури на ЕТ
„Мега Плам Комерс-М.Й.“
С оглед изложеното дотук,
съдът намира, че събраните доказателства в хода на ревизионното производство не
доказват по безспорен и категоричен начин реалното извършване на доставките на
стоки по спорните фактури. Законът /ЗЗД и ТЗ/ не установява изискване за форма
за действителност на покупко-продажбата на такъв вид стоки, поради което и с
факта на издаването на фактурите принципно е възможно да е постигнато съгласие
между продавача и купувача за продажба на определено количество и вид стока
Именно фактът на получаване на стоките/услугите, фактурирани от жалбоподателя, остана недоказан в настоящото
производство. Този факт е останал недоказан още в хода на самото ревизионно
производство. Изводите на приходната администрация относно наличието на реални
доставки между жалбоподателя и дружествата-доставчици са напълно необосновани и формирани в
противоречие с принципа на "Законност", установен в чл. 2, ал. 1 от ДОПК, който изисква ревизиращите органи да прилагат законите точно и еднакво
спрямо всички лица.
Съвсем друга е процесуалната активност и
възприетата от приходната администрация практика, както и
подходът и при изследване на същия въпрос - с реалността на доставките за
целите на облагане с ДДС, когато се
касае за признаване правото на задълженото лице на данъчен кредит по конкретни
данъчни фактури, като това право никога не е било признавано от администрацията
въз основа само на писмени обяснения, на
издадени и съответно осчетоводени фактури.
След като в случая ответникът твърди наличието
на реални доставки, като основание за начисляване на ДДС по обсъжданите
фактури, то в негова тежест е да ангажира доказателства, установяващи
осъществяването на този положителен факт. Жалбоподателят твърди обратното,
липсата на факт от обективната действителност, поради което при обжалването
следва да бъде проверено от съда това твърдение на база на логичен анализ на
фактите и обстоятелствата по делото.
Когато приходната администрация твърди реалност на
доставките, извършени от ревизираните лица, следва да прилага същия
доказателствен стандарт, който изисква от самите ревизирани лица във връзка с
доставки, по които се претендират право
на данъчен кредит( така в Р 7480/14.06.2017 г. на Осмо отделение на ВАС и др.)
Ревизионният акт е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Предвид изхода от спора на основание чл. 161 от ДОПК и във връзка с чл. 226, ал.3 ог АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото е
своевременно, основателно и доказано – представени са пълномощно и договор за правна защита и
съдействие на л.13 и л..22 от адм. д. №3802/2015 г. по описа на АС Варна, договор за правна защита и
съдействие – л. 24 от адм. д. № 4579/2016 г. по описа на ВАС, следва да бъдат
уважени, ведно със сторените в хода на съдебното производство по настоящото
дело разноски.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 160 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ РА №Р-03000314000343-091-001/28.08.2015 г.издаден
от орган по приходите при ТД на НАП – гр.Варна,
потвърден с Решение № 534/12.12.2015г.
на директора на Дирекция „ОДОП” гр.Варна, с който на ЕТ „Мега Плам Комерс-М.Й.“ са
определени задължения по ЗДДС за д.п.
.12.2009г. в размер на 75 339.77 лв. главница и лихви в размер на
43 397.89 лв.
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ Варна да заплати
на М.Б.Й. – М. действаща като ЕТ „Мега Плам Комерс-М.Й.“ сумата от 6300 (шест
хиляди и триста) лв. представляващи сторените по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14–дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА