Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр.София, ….04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIV въззивен състав
в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНДРЕЙ
АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ
М. ГЮРОВА
с
участието на секретаря Даниела Пиралкова, след като
разгледа докладваното от съдия ДЕЧЕВ ВНЧД
№ 5535 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI
НПК.
Образувано е по жалба на И.В.Б. срещу
разпореждане от 18.12.2017г. по нчхд № 12093/2017г.
по описа на СРС, НО, 152 състав, с което е прекратено на осн.
чл. 250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК
наказателно производство водено срещу подсъдимите Б.К. М. – С., И.М.Й., С.Л.В.,
К.Т.Р. и М.С.Т. за извършено престъпление по чл. 148, ал.2, вр.
ал.1, т.1, 3 и 4, вр. чл. 147, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В жалбата се поддържа, че разпореждането
е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна и връщане на делото
за разглеждане по същество.
С определение от 21.12.2018г.
постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съд е насрочил делото в открито
съдебно заседание, като е приел, че за правилното изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага събирането на доказателства.
В съдебно заседание повереника на
частния тъжител Б. – адв. И. моли да се уважи жалбата.
Твърди, че първоинстанционният съд е прекратил производството, като не е
приложил втората и третата хипотези, съдържащи се в чл. 184 НПК. Сочи, че пред
настоящата инстанция са депозирани писмени доказателства, от които се
установява, че са изпълнени указанията на първоинстанционния съд, но е
допусната техническа грешка, като вместо до правилния 152-ри състав писмото е
било адресирано до погрешния 20-ти състав. В тази връзка се оспорва
прекратяването на делото, като се счита, че е налице постъпване в друг съд,
съответно е възникнало задължение да се препрати незабавно писмото със
съответните книжа, което не е било изпълнено, и не е било взето предвид от
152-ри състав. Излага се, че писмото е било изпратено в СРС, като са спазени
изискванията, поради което тяхното неспазване в срок е неправилно и
разпореждането е неоснователно.
Частнийт
тъжител не изразява лично становище по жалбата.
Защитата на подс.Б.
М. – адв. Й. оставя на въззивната инстанция да
прецени дали срокът е спазен.
Защитата на подс. С. В.- П. и подс.М.Т. – адв.Ц. счита, че
частната жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Твърди, че
така поставения съдебен акт е правилен и законосъобразен, същият е подробно
мотивиран, поради което следва същият да бъде потвърден.
Подсъдимата Б. М.- С. редовно уведомена
се явява пред въззивната инстанция, поддържа становището изложено от защитата
й, и в предоставеното й право на последна дума моли съда да потвърди
постановения от СРС съдебен акт.
Подсъдимата С. В.- П. редовно уведомена
се явява пред въззивната инстанция, поддържа становището изложено от защитата
й, и в предоставеното й право на последна дума моли съда да потвърди
постановения от СРС съдебен акт.
Подсъдимата М.С.- Т. редовно уведомена
се явява пред въззивната инстанция, поддържа становището изложено от защитата
й, и в предоставеното й право на последна дума моли съда да потвърди постановения
от СРС съдебен акт.
Подсъдимата И.Й. редовно уведомена не се
явява пред въззивната инстанция и не взема становище по делото.
Подсъдимият К.Р. редовно уведомен не се
явява пред въззивната инстанция и не взема становище по делото.
Софийски градски съд, като съобрази
изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена от легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Производството пред СРС, НО, 20 състав нчхд № 22697/2016г. е образувано по тъжба от И.В.Б. с вх. №
99110/28.12.2016г.
С разпореждане на съдията-докладчик при
СРС, НО, 20 – ти състав от 07.01.2017г. постановено по нчхд
№ 22697/2016г. на основание чл. 250,
ал.1 НПК е прекратено наказателното производство по същото дело.
С решение от 11.07.2017г. по внчд № 1445/2017г. по описа на СГС, НО, XVII въззивен състав е отменил
разпореждането от 07.01.2017г. постановено
по нчхд № 22697/2016г. , като е върнал делото на СРС
за разглеждане от друг състав на съда.
С разпореждане от 22.11.2017г. по нчхд № 12093/2017г. по описа на СРС, НО, 152-ри състав
съдът на основание чл. 250, ал.1, т.1 вр. 24, ал.5,
т.2 НПК не е дал ход на тъжбата, като е указал на тъжителката в 7-мо дневен
срок от получаването на препис от разпореждането да отстрани нередовностите в тъжбата с преписи за всички лица, срещу
които тъжбата е насочена, както и да се представи доказателство за платена
държавна такса.
Препис от разпореждането е връчен на
частния тъжител на 04.12.2017г.
Тъжителката с обратна разписка ИД –РS –
1000-03GJEH-F от 11.12.2017г. е изпратил 5 броя преписи за подсъдимите (
допълнения), като и вносна бележка за платена държавна такса от 11.12.2017г. ,
но по нчхд № 22697/2016г. на СРС, НО, 20 състав,
вместо по нчхд № 12093/2017г. по описа на СРС, НО,
152-ри състав. По делото липсват до датата на издаване на разпореждането на
съда уточняваща молба, нито доказателства за платена сметка на СРС държавна
такса по нчхд № 12093/2017г. по описа на СРС, НО, 152-ри
състав.
Настоящият
съдебен състав счита, че атакуваното разпореждане на съдията-докладчик от СРС
за прекратяване на наказателното производство по делото е неправилно, макар и
не по вина на изготвилия го съдия от СРС, респ. депозираната срещу него жалба
от тъжителката Б. е основателна.
Разпоредбата на чл. 250, ал.1, т.1 от НПК регламентира правомощието на съдията-докладчик да прекрати наказателното
производство, образувано по тъжба на пострадалия, в случаите по чл. 24, ал.5 НПК, т.е. необходимо
е да бъде извършена проверка за наличието на изчерпателно изброените в закона
основания за прекратяване.
Тъжбата като способ за сезиране на съда
с твърдения за извършено престъпление, преследвано по частеноправен
ред е акта, с който се определя предмета на делото ( фактите и правната им
квалификация), а оттам предмета на доказване по него, поради което законът
поставя изисквания към нейното съдържание, които са минимални, но задължителни.
Първото и основно изискване е тъжбата да съдържа всички факти и обстоятелства,
които индивидуализират престъплението, за което е повдигнато обвинение срещу
конкретни лица. В конкретния случай, на тъжителя Б. е дадена възможност от
съдията-докладчик, съгласно разпореждането от 22.11.2017г. да приведе тъжбата
си в съответствие с изискванията на чл. 81, ал.1 НПК, както и да бъде внесена
държавна такса. Същата е изпратила в последния ден от седмодневния срок –
11.12.2017г. изисканите от съдията-докладчик от СРС допълнения по чл.81, ал.1
от НПК към входираната тъжба и документ удостоверяващ
платена държавна такса за наказателно дело за престъпление от частен характер,
но от предоставеното платежно нареждане за платена държавна такса, известие за
доставяне, системен бон издаден от „Български пощи“ЕАД, се установява, че тя е
платена по друго дело - по нчхд № 22697/2016г., т.е.
по първото наказателно дело, което е било образувано в СРС по същата тъжба и е
било разгледано от 20 състав. Видно от резолюция на председателя на 152 състав
от НО на СРС, тези допълнения към тъжбата и документите за платена държавна
такса са били докладвани на съдията-докладчик по нчхд№12093/17г.
по описа на СРС, НО, 152 състав едва на 19.12.2017г., т.е. един след като е
било вече издадено обжалваното по настоящото въззивно
дело разпореждане за прекратяване на наказателното производство на осн.чл.250, ал.1, т.1, врчл.24,
ал.5, т.2, вр.чл.81, ал.1 от НПК.
Макар допълненията на тъжбата по чл.81
от НПК и платената държавна такса да са били направени във връзка с нчхд № 22697/2016г. на СРС, НО, 20 състав, вместо по нчхд № 12093/2017г. по описа на СРС, НО, 152-ри състав,
очевидно е че те се отнасят до тъжбата на И.Б., заради която е било образувано в СРС,
първоначално пред 20 състав, а впоследствие пред 152 състав, наказателно
производство за престъпление от частен характер „клевета“.
В настоящият случай въззивният
съд напълно споделя довода на повереника, че в случая
са били изпълнени втора и трета хипотеза на чл.184 от НПК, поради което
частната жалба е основателна, а обжалваното разпореждане следва да се отмени
като делото се изпрати за разглеждане по същество от СРС.
Съдията-докладчик следва да прецени дали
с направените допълнения към тъжбата тя вече отговаря на изискванията на чл.81
от НПК и съответно да осъществи
правомощията си по чл.250-252 НПК.
По изложените съображения и на основание
чл. 250, ал.4, вр. ал.1, т.1 във вр.
чл. 24, ал.5, т.2 НПК вр. чл. 334, т.2 НПК, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
разпореждане от 18.12.2017г. постановено по нчхд №
12093/2017г. по описа на СРС, НО, 152-ри състав, с което на основание чл. 250,
ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК е прекратено
наказателното производство.
ВРЪЩА делото на районния съд за
изпълнение на дадените по-горе указания.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.