Мотиви
към присъда № 35/15.04.2019
година по НОХД N 571/2019
г. по описа на ПОС.
Пловдивска окръжна
прокуратура е повдигнало обвинение срещу подсъдимата З.К.Р. за престъпление по чл.343
ал.1 б.“В“, вр.чл.342 ал.1 от НК за това че: на 09.09.2018 г. в гр.Пловдив,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Дайхатсу Фероза“ с ДКН *** е
нарушила правилата за движение:
Чл.37 ал.1 изр.1 от ЗДвП: „При завиване наляво за навлизане
в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“,
Чл.102 от ППЗДвП: „При
приближаване към кръстовище водачът на пътното превозно средство е длъжен да
проявява необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта или да
спре, за да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, които имат
предимство за преминаване.“
и по непредпазливост е причинила смъртта на Д.И.С.
Производството
по делото е протекло по диференцираната процедура, уредена в разпоредбата на
чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимата З.К.Р. е признала изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласила да не се
събират доказателства за тези факти.
Пред съдът е
депозирана писмена молба от пострадалото лице Д.Д.С.,
с искане да бъде конституирана в
качеството на частен обвинител по делото. С определение на съда, искането й е уважено.
Прокурорът
поддържа обвинението, като счита, че обвинението е доказано по безспорен и
категоричен начин. Пледира за налагане на подсъдимата на наказание при условията
на чл.55 ал.1 т.1 от НК, предвид наличието на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства: наличие на съпричиняване за настъпване
на ПТП, чисто съдебно минало, липсата на нарушения на ЗДвП, както и тежкото й
семейно положение. Изпълнението на така определеното наказание държавното
обвинение предлага да бъде отложено на осн. Чл.66
ал.1 от НК. Предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание лишаване от
права в размер по- голям от лишаването от свобода. Иска се в тежест на подс.Р. да бъдат
възложени направените по делото разноски, както и съда да се произнесе по
веществените доказателства, приложени по делото.
Частната обвинителка Д.С. лично и чрез повереника си адв. Г. поддържат обвинението и пледират за налагане
на наказание в размер на две години лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно реално, предвид настъпилия тежък резултат от ПТП-то и нарушаването на
чл.37 ал.1 от ЗДвП. Сочи се, че скоростта на движение на Д.С. като
водач на мотоциклет е без значение за настъпване на резултата. Считат, че
следва да се отчетат и смекчаващите вината обстоятелства, предвид което да се
определи наказание на подсъдимата при
условията на чл.54 от НК.
Защитникът на
подсъдимата адв. В.В. пледира на подсъдимата да бъде наложено
наказание при условията на чл.55 ал.1
т.1 от НПК с оглед многобройните смекчаващи вината обстоятелства: безукорното й
процесуално поведение в хода на досъдебното производство и съдебното следствие,
добрите характеристични данни, чистото й съдебно минало, липсата на нарушения
на ЗДвП, наличието на съпричиняване за настъпване на
ПТП-то и тежкото й семейно положение. Счита, че изпълнението на наказанието
следва да бъде отложено на осн. Чл.66 ал.1 от НК,
като се определи минимален размер на срока. Моли да се приспадне времето, през
което подсъдимата е била лишена от право да управлява МПС по реда на чл.69а от НК.
Подсъдимата З.Р.
изразява съжаление за извършеното. Моли да й бъде наложено
наказание в минимален размер, което да не изтърпява ефективно.
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства приема за доказана следната
фактическа обстановка:
Подсъдимата З.К.Р. е родена на *** ***, обл.Пловдивска, ул.***, българка, с българско гражданство, със средно
образование, работи като оператор машина – шивачка, вдовица, неосъждана с ЕГН **********.
Правоспособен водач на МПС с категории „В“ и „АМ“.
На 09.09.2018 г. около 09.30 ч. сутринта подсъдимата Р. *** с лек
автомобил „Дайхатсу Фероза“
с ДК № ***, който управлявала. На предната
лява седалка в лекия автомобил пътувала свидетелката Д. - майка на подсъдимата,
а на задната седалка свидетелката А. – нейната
баба. В лекия автомобил пътувала и дъщерята на подсъдимата- Н.Р. . Всички били с поставени предпазни колани и
пътували към търговски център „Форум“ в
ЖК „Тракия“. Около 10.00 часа подсъдимата Р. се движела с лекия автомобил по ул.
“Шипка“ в гр.Пловдив в посока от изток на запад. Пътната настилка била
асфалтова, суха, липсвали неравности. Двете платна за движение били разделени с
разделителна ивица - островна част. Платното за движение във всяка посока имало
четири ленти за движение, обособени с хоризонтална пътна маркировка. Средните
две ленти са за движение от изток на запад, а крайната лява лента е за
извършване на маневра завой наляво посока юг. Автомобилът, управляван от подсъдимата
приближил кръстовището на ул.“Шипка“ с ул.“Съединение“. Това кръстовище било
регулирано със светофарна уредба. Преди самото кръстовище подс.Р.
се престроила в крайна лява лента, като подала светлинен сигнал за завой наляво
на управлявания от нея лек автомобил. Тъй като при достигане на кръстовището
светел червен сигнал на светофара, тя спряла лекия автомобил „Дайхатсу Фероза“ с ДК № *** зад
стоп линията преди пешеходната пътека. По същото време пострадалият Д.И.С. се
движел с мотоциклет „Кавазаки“ с рег.№ ***.
Мотоциклетът се движел по втората лента на южното платно за движение на
ул.“Шипка“ в посока от запад на изток, т.е. срещу лекия автомобил ,Дайхатсу Фероза“ с ДК № ***,
управляван от подс.Р.. Пострадалият С. управлявал
мотоциклета си със скорост 77 км/ч. Носел каска, под която имал боне. След като светнал
зелен сигнал за движещите се по ул.“Шипка“ автомобили, подс.Р.
потеглила с лекия си автомобил и навлязла в зоната на кръстовището,
предприемайки маневра завой наляво към ул.“Съединение“. Подсъдимата Р.
възприела звука и приближаващия се мотоциклет, управляван от пострадалия С., но
въпреки това вместо да пропусне мотоциклета, който се движел насрещно и бил с
предимство, тя предприела маневрата завой наляво. Движела се със скорост около
36 км/ч. Тъй като и за двете превозни средства - лекия автомобил ,Дайхатсу Фероза“, управляван от подсъдимата
и мотоциклета „Кавазаки“, управляван от пострадалия С.
светел зелен светофар, същите навлезли едновременно в кръстовището.
Пострадалият С. възприел завиващия наляво лек автомобил ,Дайхатсу
Фероза“, управляван от подсъдимата и реагирал, като
задействал спирачната система на мотоциклета и отклонил кормилото надясно, за
да избегне удар с лекия автомобил. В резултат на това С. с мотоциклета паднал
на дясната си страна, като продължил движението си. Падналият на дясната си
страна мотоциклет „Кавазаки“ се ударил в задната
дясна страна на лекия автомобил „Дайхатсу Фероза“. От удара тялото на С. се отделило от мотоциклета и
останало да лежи върху пътното платно. В резултат на удара и получените тежки
травматични наранявания, несъвместими с живота С. починал, а лекия автомобил се
преобърнал на лявата си страна, завъртял се и спрял. Свидетелят К., който пиел
кафе близо до местопроизшествието, видял пътнотранспортното произшествие и
веднага отишъл, за да окаже помощ. Той заедно с други лица повдигнали джипа, за
да могат пътуващите в него да слезнат. Подсъдимата Р.,
майка й и дъщеря й слезли от лекия автомобил „Дайхатсу
Фероза“, а баба й останала вътре. Подадени били множество
сигнали на телефон 112 за настъпилото ПТП.
След няколко
минути на местопроизшествието пристигнали полицейски служители на сектор „ПП“
при ОДМВР гр.Пловдив и екип на „Спешна помощ“, който само констатирал смъртта
на пострадалия.
Служителите
на реда запазили местопроизшествието, след което ДСОГ, извършила оглед
/том 1 л.2-3 от ДП/, при който като веществени доказателства били иззети
лекия автомобил „Дайхатсу
Фероза“ с ДК № *** и мотоциклета „Кавазаки“
с ДКН ***.
Свид. Т.Т.- *** в сектор „ПП“ при
ОД на МВР-Пловдив извършил проверка на подс. Р. за наличие на алкохол с техническо средство -
Дрегер 7510 с фабричен номер ARDM 0244, при която не
било установено наличие на алкохол в издишания от нея въздух. Подсъдимата била тествана и за употреба на наркотични вещества,
като й били взети кръв и урина за изледване, след
което била задържана по ЗМВР за 24 часа.
В хода на
разследването с протокол за доброволно предаване
бил взет и приложен по делото диск със запис от охранителните камери на
бензиностанция „Газпром“, находяща
се в гр.Пловдив, ул.“Шипка“- /л.105 от ДП/. Извършен бил оглед на вещественото доказателство
- диска, за който бил съставен надлежен протокол /л.168 от ДП/.
Били изискани
и записи от Национален център - телефон 112 на подадените сигнали по повод
настъпилото пътнотранспортно произшествие на 09.09.2018
г. между лек автомобил „Дайхатсу Фероза“
и мотоциклет „Кавазаки“. Получен бил компактдиск,
съдържащ 17 бр. аудиозаписи. Извършен бил оглед на
веществено доказателство /на този диск/, за което е съставен надлежен протокол
/л.162-167 от ДП/.
В хода на
досъдебното производство е назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза на труп /л.44-47
от ДП/ от заключението на която се установява, че при аутопсията на трупа на Д.С.
било установено наличие на кръв в околосърцевата
торбичка - 0,300 литра, наличие на кръв в лява гръдна половина - 1,000 литра и
в дясната гръдна половина - 0,100 литра; наличие на кръв в корема - 0,200
литра, разкъсване на аортата, разкъсване на хилуса на
левия бял дроб; разкъсване на слезката; счупване на
множество ребра двустранно, на места с разкъсване на пристенната
плевра; счупване на дясната ключица; разчленяване на междупрешленната
връзка между първи и втори шиен прешлен, без засягане на гръбначномозъчното
вещество; счупване на двете кости на дясната подбедрица;
счупване на носните кости; кръвонасядане на мастната
капсула на левия бъбрек; разкъсно-контузна рана на
дясната подбедрица; охлузване по лявото коляно, бледи
послесмъртни петна. Според вещото лице причината за смъртта на Д.С. е сърдечна тампонада
/наличие на 0,300 мл кръв в околосърцевата торбичка/,
вследствие разкъсване на аортата, с последвала остра дихателна и
сърдечно-съдова недостатъчност. Установените
травматични увреждания по трупа са причинени по механизма на удар с или върху
твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно да са
получени при ПТП, при което пострадалия е участвал като мотоциклетист, блъснат
от лек автомобил. Налице е причинно-следствена
връзка между настъпилото ПТП и травматичните увреждания, както и между него и
настъпилата смърт.
От заключението на изготвената съдебно-химическа
/токсикологична/ експертиза /л.145-147 от ДП/ се установява, че при
изследванията на проби от кръв и урина на З.К.Р. не били установени присъствие
на алкохол и наркотични упойващи вещества.
От извършената
съдебно - химическа/токсикологична/ експертиза /л.154-155 от ДП / се установява, че при изследванията на проби от кръв и урина на Д. С. не било
установено присъствие на алкохол и наркотични вещества и/ или техни аналози.
Видно от заключението на назначената и изготвена автотехническа
експертиза /л.58-85 от ДП/ и тройна автотехническа
експертиза /л.92-124 от ДП/ се установява, че скоростта на движение на лекия
автомобил „Дайхатсу Фероза“
е била около 36 км/ч. Скоростта на движение на мотоциклет „Кавазаки“
преди произшествието е била около 77 км/ч, а в момента на удара е била около 71
км/ч. В анализираната пътна ситуация, от момента, в който е реагирал при навлизане на лекия
автомобил „Дайхатсу
Фероза“ в южното платно на ул.“Шипка“ водача на
мотоциклет „Кавазаки“ при движение със скорост 77
км/ч е нямал техническа възможност да го установи преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. В анализираната пътна
ситуация от момента, в който лекия автомобил „Дайхатсу
Фероза“ е навлязъл в южното платно на ул.“Шипка“ със
скорост 36 км/ч, подс.Р. като водач е нямала
техническа възможност да го установи преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на мотоциклет „Кавазаки“ би имал техническа възможност да избегне удара
чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента в който е реагирал се е движел
със скорост, равна или по-малка от 50 км/ч. Водачът на лекия автомобил „Дайхатсу Фероза“ би имал техническа
възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента в
който е навлизал в южното платно на ул.“Шипка“ е реагирал със спиране или се е
движел със скорост по-малка от 23 км/ч. В момента на начало на реакция на
водача на мотоциклет „Кавазаки“ при навлизане на
лекия автомобил „Дайхатсу Фероза“
в южното платно на ул “Шипка“ видимостта на двамата
водачи един към друг е била взаимна, т.е. водачът на лекия автомобил „Дайхатсу Фероза“ е имал
техническа възможност да забележи мотоциклет „Кавазаки“,
въпреки наличието на автомобили в лявата лента на южното платно на ул.“Шипка“,
които са били на приложения видеозапис. Основни причини за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка са че: 1. водачът на лекия автомобил „Дайхатсу Фероза“ - З.Р. е
предприела маневра - завой наляво без да пропусне насрещно движещия се със 77
км/ч мотоциклет „Кавазаки“. 2. Водачът на мотоциклет
„Кавазаки“ - Д. С. се е движел със скорост 77 км/ч,
поради което е нямал техническа възможност да избегне удара, тъй като при
движение със скорост 50 км/ч той би имал тази възможност, без да задейства
спирачната система и при същото движение на лекия автомобил „Дайхатсу Фероза“, като
мотоциклета „Кавазаки“ премине зад лекия автомобил „Дайхатсу Фероза“.
Съдът кредитира
заключенията на вещите лица, като компетентно изготвени, с необходимите
професионални знания и опит в съответните област, отговорили в пълнота на
поставените им въпроси.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за доказана от самопризнанието на подс. З.Р., което е подкрепено от свидетелските показания
на разпитаните по досъдебното производство свидетели – Н.Д. / л.29 от ДП/, Д.Г.К.
/л.30/, М.Ж.П. / л.33 от ДП/, К.Я.Щ. /л.34/, Д.Д.С.
/л.35 от ДП/, Т.П.Т. /л.36 от ДП/, Р.Д.П. /л.37 от ДП/, И.С.И. /л.37 от ДП/, И.Д.С.
/ л.39 от ДП/, Т.Н.А. / л.40 от ДП/ и Д.Й.С. /л.41 от ДП/, подкрепено е от:
протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум /л. 2 -21 от ДП/, заповед за задържане на лице- /л.233
от ДП/, съдебно-медицинска експертиза на труп /л. 44-47 от ДП/, съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза /л.145-147,
154-155/, автотехнически експертиза- /л.58 –
86, л.88-124 от ДП/, справка за съдимост
/л. 236 от ДП/, протоколи за оглед на веществени доказателства - /л.162-167 от
ДП/, справка от тел.112- /л.161 от ДП/, протокол за доброволно предаване-
/л.105 от ДП/, талон за изследване и
протокол за медицинско изследване- /л.149-150/, удостоверение за наследници-
/л.171 от ДП/, справки за нарушител от региона /л. 178, 186-187 от ДП/,
Постановления на ОП-Пловдив за налагане на мярка за процесуална принуда по
чл.69а от НПК и забрана за напускане пределите на страната – /л.209- 210 от ДП/,
документи за собственост на МПС /л. 196 от ДП/. Горните по един безсъмнен и
непротиворечив начин описват приетата от съда за установена фактическа
обстановка по делото.
Описаната
фактическа обстановка, посочена в обвинителния акт, съдът приема за безспорно и
категорично установена от самопризнанието на подсъдимата направено за целите на
съкратеното съдебно следствие, проведено по реда на чл. 371 т.2 от НПК, което
кореспондира с доказателствата, събрани в хода на досъдебната фаза на процеса.
От значение за установяване на обективната истина по делото се явяват
показанията на разпитаните свидетели-очевидци: Н.Д., Д.Г.К.,
М.Ж.П., К.Я.Щ., Т.П.Т., Р.Д.П., И.С.И. и Т.Н., от които се установява времето,
мястото и механизма на осъществяване на деянието. В показанията на разпитаните
по делото свидетели не се установяват противоречия по отношение на включените в
предмета на доказване факти и обстоятелства, които да налагат по-задълбоченото
и подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК. Същите са в унисон и със заключенията на АТЕ
и тройната АТЕ. Поради това съдът възприема и кредитира при постановяване на
присъдата си показанията на свидетелите относно изложените в обстоятелствената
част на обвинителния акт факти, признати по реда на чл.371, т.2 от НПК, като
обективно, логично и последователно пресъздаващи обстоятелствата от значение за
предмета на доказване, кореспондиращи, както помежду си, така и с останалите,
събрани и приложени по делото, писмени доказателства и заключения на
изготвените експертизи.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подсъдимата З.К.Р.
е годен субект на престъплението, в което е обвинена, извършила го е като
пълнолетно лице и в състояние на вменяемост.
Подсъдимата З.К.Р.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр.
чл.342 ал.1 НК, като на 09.09.2018
г. в гр.Пловдив, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Дайхатсу Фероза“ с ДКН *** е
нарушила правилата за движение:
Чл.37 ал.1 изр.1 от ЗДвП: „При завиване наляво за навлизане
в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“,
Чл.102 от ППЗДвП: „При
приближаване към кръстовище водачът на пътното превозно средство е длъжен да
проявява необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта или да
спре, за да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, които имат
предимство за преминаване.“
Подсъдимата е
нарушила разпоредбата на Чл.37 ал.1 изр.1 от ЗДвП,
като това нарушение е в пряка причинна
връзка с настъпилото произшествие. Нормата на чл.37, ал. 1 изр.1-во от ЗДвП – визира
задължение водачите при предприемане на маневра – завой наляво да пропуснат
движещите се насрещно пътни превозни средства. В настоящия случай, въпреки че
го е видяла, подс.Р. не го е пропуснала да премине, а
е извършила маневрата, като по този начин е заела лентата за движение, в което пострадалия Д.С. се е движел с
предимство. Последният от своя страна се е движел с висока, неразрешена
скорост, в резултат на което пътно транспортното произшествие е било неизбежно.
Подс.Р. е нарушила и разпоредбата на чл.102 от ППЗДвП, като при приближаване към кръстовище не е проявила
необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта или да спре, за да
пропусне пътното превозно средство - мотоциклет „Кавазаки“,
който е имал предимство за преминаване през кръстовището, тъй като се е движел
направо, а подсъдимата е извършвала маневра завой наляво.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс.
З.К.Р. е извършила престъплението при форма на вината съзнавана непредпазливост.
Същата със съзнателното нарушаване на правилата за движение е предвиждала
вероятното настъпване на обществено опасните последици, но е действала със
субективната увереност, че този резултат няма да настъпи, поради наличието на
някои обективно съществуващи факти.
При
индивидуализацията на наказанието на подс. З.К.Р. съдът
взе предвид следните смекчаващи отговорността обстоятелства – липсата на минали
осъждания, критичното отношение към извършеното деяние, добрите й
характеристични данни, тежкото й семейно положение- вдовица с две деца,
наличието на съпричиняване за настъпване на ПТП-то, липсата
на нарушения на ЗДвП, както и безукорното й процесуално поведение в хода на
досъдебното и съдебно производство. Оттегчаващи
вината обстоятелства съдът не отчете. Предвид това съдът като прецени
изложените по- горе обстоятелства приема, че в случая следва да се определи
наказание при условията на чл.55 ал.1
т.1 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
поради които и най- лекото предвидено в закона наказание в случая се явява
несъразмерно тежко и следва на подс.Р. да се наложи наказание под установения в нормата на
чл.343 ал.1 б.“в“ най- нисък предел. Предвид това съдът и наложи наказание
лишаване от свобода в размер на една година и 10месеца.
Така
определеното наказание лишаване от свобода на основание чл.66 ал.1 от НК следва
да се отложи за изтърпяване с изпитателен срок от четири години. Подс.Р. не е
осъждана и за постигане на целите на наказанието и най-вече за поправянето на
подсъдимата, която следва да се грижи и за отглеждането и възпитанието на две
деца сама, не е наложително същата да
изтърпи ефективно наказанието, тъй като деянието е изолирана проява на противоправно поведение и съдът счита, че нормата на чл.66 от НК би оказала нужното
предупредително и възпиращо въздействие върху подсъдимата.
На основание
чл.59 ал.2 във вр.
с ал.1 т.1 от НК съдът приспадна времето, през което подс.
З.К.Р. е бил задържана по ЗМВР от наложеното й наказание, на 09.09.2018г., като един ден задържане следва да се зачита за един
ден лишаване от свобода.
На основание
чл. 343г във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК на
подсъдимата следва да се наложи и кумулативното наказание лишаване от право да
управлява МПС, което с оглед на високата степен на обществена опасност на
деянието, но като съобрази липсата на нарушения на ЗДвП и съгласно нормата на чл. 49 от НК се
индивидуализира в размер на четири години лишаване от право да се управлява
МПС. На осн. чл.59 ал.4 от НК следва да се приспадне
времето, през което същата е била лишена от това си право по реда на чл.69а от НК, считано от 05.11.2018г.
Веществените
доказателства – 2 бр.СиДи /запис от тел.112 и запис от охранителна камера/,
следващи делото, следва да останат приложени по делото до неговото унищожаване.
Вещественото
доказателство – Дръг
Чек с № 8319495, оставено на съхранение
в ОД на МВР-Пловдив, след влизане на присъдата в сила, следва да се унищожи
като вещ без стойност.
Вещественото
доказателство - лек автомобил марка „Дайхатсу Фероза“, с рег.№ ***,
оставен на съхранение в ОД на МВР- Пловдив, след влизане на присъдата в
сила, следва да се върне на собственика му – З.К.Р..
Вещественото
доказателство – мотоциклет „Кавазаки“, с рег.№ ***,
оставен на съхранение в ОД на МВР-Пловдив, след влизане на присъдата в сила,
следва да се върне на наследниците на Д.И.С.
На основание
чл.189 ал.3 от НПК следва подсъдимата З.К.Р.
да бъде осъдена да заплати по сметка на
ОД на МВР гр.Пловдив направените разноски в хода на досъдебното производство за
експертизи в размер на 1788.22 лв. /хиляда седемстотин осемдесет и осем лв. и
двадесет и две стотинки/.
Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата
си.
Председател: