Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 256
23.11.2023 г. гр. Стара
Загора
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомвир през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница Делчева
и с участието на прокурора Петко Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №243 по описа за
2023 год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на С.Г.К. ***, против Решение №197/20.07.2023г.,
постановено по АНД №222/2023г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е изменено Наказателно постановление № 23-012/31.01.2023г,
издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол-Южна България“ гр. Пловдив към
Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури гр. Бургас.
В
жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно като постановено при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно
приложение на материалния закон –касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 вр. с
ал.2 и чл.348 ал.1 т.2 вр. с ал.3 т.1 от НПК вр. с чл.63в от ЗАНН. Твърди, се
че въззивния съд е излязъл извън предмета на доказване, очертан от посочените в
АУАН съставомерни фактически обстоятелства и конкретно възприетото от съда
изхвърляне на маломерна риба, не е вменено на наказаното лице. Наказанието е
наложено за възпрепятстване проверка на улова, което означава, че посоченото
изхвърляне на маломерна риба е единственото действие, което може да обуслови
правна квалификация на деянието като препятстване на проверка на извършен улов.
Според въззивния съд касаторът е извършил нарушението като е изхвърлил от
лодката видимо маломерна риба, а този факт не е посочен и възприет от
административно наказващия орган. Следователно извършено е съществено изменение
на обстоятелствата в хода на съдебното производство, което не е допустимо.
По тази причина е поискано от въззивния съд да не цени показанията на
свидетелите на обвинението, които са средство за доказване на факт, извън
предмета на обвинението, но съдът не се е произнесъл по възражението. Поддържа се, че вместо да измени НП в частта
му относно размера на наложеното наказание, съдът е следвало въз основа на
констатацията за липса на мотиви относно индивидуализацията на наказанието да
го отмени, поради абсолютно нарушение на процесуалните правила. Решението
страда и от липса на мотиви, в които да е изложено защо съдът възприема за
установен факта на изхвърляне на маломерна риба, въпреки обстоятелствата, които
поставят под съмнение достоверността на твърдението на актосъставителя –
разстояние между лодките от около 20метра, в полу тъмната част на денонощието и
противоречащо на правилата на житейската логика решение на наказаното лице да изхвърля риба откъм тази част на
лодката, която е видима за проверяващите. Няма мотиви защо приема, че е налице
процесуално правомощие за изменение размера на наказанието, вместо да отмени
наказателното постановление, поради нарушено право на защита и допуснато
абсолютно нарушение – липса на мотиви за индивидуализация на наказанието, които
да се съдържат в Наказателното постановление. Не е изпълнено и задължението на
съда да покани наказаното лице да даде обяснения, както и не е зачетено правото
му на последна дума. Съгласно ТР №8/16.09.2021г по ТД №1/2020г на ОСС на ВАС е
прието, че по силата на чл.84 от ЗАНН
следва да се прилагат правилата на НПК за производствата пред съда по обжалване
на наказателни постановления. Следователно жалбоподателя е лишен и от
справедлив съдебен процес и не е осигурено правото му на защита. От съда се
иска отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго, с което да
се отмени изцяло наказателното постановление.
Ответника
Началник отдел „Рибарство и контрол-Южна България“ гр. Пловдив не се явява, не се представлява. Представя
писмено възражение, с което оспорва касационната жалба и иска присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение, че
въззивното решение е правилно и законосъобразно. Не е допуснато процесуално
нарушение в хода на административно наказателното производство и в развилото се
пред въззивния съд. Материалния закон е приложен правилно спрямо
административното нарушение, чието извършване е подкрепено от събраните по
делото доказателства.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на С.Г.К. срещу Наказателно постановление /НП/ №23-012/31.01.2023г,
Началник отдел „Рибарство и контрол-Южна България“ гр. Пловдив към ГД
„Рибарство и контрол“ към ИАРА гр. Бургас, с което въз основа на съставен Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ №В0030550/27.09.2022г, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000лв на основание чл.88 от Закона за
рибарството и аквакултури за това, че на 27.09.2022г в 18.45часа на язовир
Копринка, местност „Шапката“, извършва риболов посредством един брой въдица,
потопена във водата, в работно положение
и под негов контрол. При опит да бъде проверен улова на г-н С.К., същия отказва
съдействие и избяга в посока местност „Плажа“, с което препятства проверката на
органите от ИАРА.
С
въззивната жалба е поискана отмяна на наказателното постановление като е
посочено, че възраженията против неговата законосъобразност ще бъдат изложени
по-късно. В първото по делото заседание е изложено, че жалбоподателя ще бъде
наказан два пъти за същото, поради издадено НП №23-005/31.01.2023г с наложена
глоба въз основа на фактическа обстановка, която съвпада с процесната.
Наказанието е наложено в максимален размер без аргументация кои обстоятелства
сочат на съответстваща тежест на нарушението. В съдържанието на наказателното
постановление било посочено, че е отказана проверка на улова, такъв изобщо не е
констатиран. Съдът изрично е допуснал допълване на аргументите по вече
подадената въззивна жалба, както и искането за разпит на свидетел-очевидец,
който да установи тезата на защитата. Разпитан е и актосъставителя, който е
изложил пред съда, че при извършена проверка лодката на наказаното лице е
проверена трета и последна от тези, които са установени в язовира, близо до
различни местности. Жалбоподателят извадил въдицата си, а проверяващия го
поканил да представи билет за риболов и самия улов, за да бъде проверен. Вместо
съдействие, наказаното лице запалило двигателя на лодката и избягало в посока
плажа. Проверяващите го последвали и настигнали, когато той слизал на брега.
Наказаното лице е изхвърлило една, видимо маломерна риба сом, което
проверяващите лично възприели. На брега му съставили два акта за установяване
на административно нарушение – единият, че не представя билет за риболов, а е
длъжен да го носи, а другият за препятстване проверката на улова. Свидетелят
подробно е описал времето, разстоянието и обстоятелствата по извършване на
проверката и действията на проверяваното лице, които са определени като
бягство, а това деяние правно квалифицирано като умишлено препятстване на
проверка, обявено за наказуемо по чл.88 от ЗРА. Свидетеля на защитата е
потвърдил пред съда за проверката, но е поддържал, че неговата лодка не може да
бъде по-бърза от тази на проверяващите с оглед на мощността й, както и че
когато са приближили към него за проверка, К. тъкмо е излизал на брега. Чул е
да се разправят за документи и че искат да се обаждат на тел.112. След събиране
на поисканите наказателно постановление и АУАН към него с оглед доказване на
забраната не два пъти за същото, не са правени други искания, които съдът да е
оставил без уважение. В пледоария по същество са поддържани доводи за двойно
наказване за същото деяние и за не спазване на правилата за индивидуализация на
наказанието.
За да измени НП въззивния съд е обсъдил
показанията на разпитаните свидетели като е приел, че е извършван риболов по
описания в НП начин, а проверката е възпрепятствана от поведението на
наказаното лице – прибиране на въдицата от водата, запалване на двигателя и
бягство към брега, придружено с изхвърляне от лодката на видимо маломерна риба.
Показанията на свидетеля на защитата не са кредитирани, поради изложеното самия
него, че се е намирал на 200-300 метра разстояние от лодката на наказаното
лице. Изложени са доводи защо не е нарушена забраната не два пъти за същото, а
именно с приетото по делото друго НП е наложено наказание за друго нарушение,
извършено по време на същата проверка, дата, час и място – не представяне на
риболовен билет. Съгласил се е със становището на защитата, че максималния
размер на глобата от 2000лв не е обоснован фактически и няма изложени аргументи
в НП защо е определен. Препятстването на проверката само по себе си е основание
за налагане на административно наказание, поради което то не може да обоснове
определяне и размера на наказанието, което зависи от не съставомерни обстоятелства,
сочещи на по-тежък случай. Така мотивиран е намалил от 2 000лв на
1 000лв размера на наложената глоба.
Настоящия състав на АС Стара Загора намира
решението за постановено при правилно приложение на материалния закон.
На първо място не се установява нарушаване на
забраната не два пъти за същото, защото не представянето на риболовен билет е
бездействие, което противоречи на задължението по чл.24 ал.1 т.4 от ЗРА, обявено
за наказуемо с разпоредбата на чл.65 от ЗРА. Задължението по чл.24 ал.1 т.4 от ЗРА е едно,
а именно – лицата, упражняващи любителски риболов са длъжни да носят по време
на риболовен излет билетите за любителски риболов и да ги представят на
контролните органи при поискване. Достатъчно за съставомерността на деянието е
не представянето на риболовен билет по време на риболовен излет, след като е
поискан, за да бъде осъществен състава на чл.65 от ЗРА, чрез посоченото
бездействие. Съставът на чл.65 от ЗРА е конкретен, за разлика от този на чл.88
от ЗРА, при който препятстването може да
се изрази в активно поведение, но винаги различно от не спазване на условието
за носене на риболовен билет. Не носенето на билета, което обуславя не
представянето му не може да възпрепятства проверката и поради това не е
обективно и правно възможно извършване на наказуемо административно нарушение
по чл.65 от ЗРА и чл.88 от ЗРА с едно деяние, в идеална съвкупност. Забраната
не два пъти за същото би била обоснована, ако е възможно двете нарушения /
правна категория/ да бъдат осъществени фактически с едно деяние. Когато лицето
вече е административно наказателно преследвано, тогава следващото преследване
за същото деяние, независимо колко нарушения са осъществени посредством него /
идеална съвкупност/ е под забраната не два пъти за същото. Наказуемостта по НПК
и по ЗАНН на съвкупностите няма никакво правно значение за преценка дали е
спазена забраната не два пъти за същото. Правно значение има дали за същото
реално поведение вече е преследвано лицето по наказателен или административно
наказателен ред. Действието по
препятстване на проверката, което е посочено в АУАН и в НП, съответно е
установено и възприето от въззивния съд, който не е изменил фактическото
обвинение в нарушение на забраната за повдигане на съставомерни факти от съда.
Съдът е описал изпълнителното деяние и фактите, които го потвърждават – такъв е
изхвърлянето на рибата, имащ значение за определяне на потеглянето към брега
като бягство от проверка, в което се е изразило препятстването на проверката на
улова. За извода, че е извършено бягство, чрез запалването на мотора на лодката
и потеглянето към брега с цел да се осуети проверка на вече уловена риба, съдът
се е позовал на този доказателствен факт, събран посредством свидетелските
показания. За определяне на действията
по запалване на мотора и потегляне на лодката именно като бягство, в което се е
изразило възпрепятстването на проверката, съдът трябва да разполага с факти,
сочещи на вина. Лицето е съзнавало, че е субект на проверка и нейния предмет –
уловената риба, при което предприетото запалване на мотора и потегляне на брега
се определя като обективиращо решението му да избяга, за да не бъде проверено.
В тази връзка и предвид посоченото по-горе,
съдът не е допуснал нарушение на забраната не два пъти за същото, нито е
вменил деяние, за което няма повдигнато обвинение. Изхвърлянето на риба в
язовира е факт, доказващ вината под формата на пряк умисъл – съзнава фактите,
противоправността на деянието / задължението си да изтърпи проверка/ и въпреки
това го извършва. На следващо място, не излагането на аргументи в наказателното
постановление относно определяне на по-висок размер на наказанието спрямо
минималния не е нарушение, представляващо основание за неговата цялостна
отмяна. Съдържанието на НП по аргумент
от чл.57 ал.1 т.5 вр. с т.6 от ЗАНН изисква посочване на отегчаващите и
смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне
вида и размера на наказанието, което означава, че прилагането на по тежко
наказание по вид и/или размер следва да е обосновано. Изискването има за цел да
се провери правилното приложение на материалния закон, но не е абсолютно. Правните
грешки по прилагане на материалния закон се отстраняват от съда – има
правомощие да измени НП, както и да го
потвърди, дори когато по-тежкото наложено от АНО наказание не е обосновано от отегчаващи
обстоятелства, но е съответно на тежестта на нарушението. По аргумент от чл. 54
ал.1 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН индивидуализацията на наказанието зависи на
първо място от степента на обществена опасност на деянието и дееца, поради
което дори и начина на извършване може да обуслови по-висок размер на
наказанието – когато стореното е повече от достатъчно за осъществяване на
състава, тогава дори и допълнителните действия да са съставомерни, могат да
сочат на по-тежък случай, освен ако са основание за квалифициране под по-тежък
състав. Ето защо правилно е изменен размера на наложеното наказание, вместо да
бъде отменено изцяло наказателното постановление. По въпроса за не предоставяне
на възможност за последна дума и не поканване на лицето да даде обяснения е
необходимо да се посочи, нарушителя не е в правното положение на подсъдим, подложен
на интензитета на същинското наказателно преследване, за да се прилагат
процесуалните права на подсъдимия в производството по обжалване пред съда на
наказателни постановления на основание чл.84 от ЗАНН. Ето защо строго запазените
за подсъдимия права, за чието упражняване съдът задължително предоставя
възможност, не принадлежат на нарушителя. Няма пречка, когато се яви и пожелае
да даде обяснения или да говори последен, това искане да бъде уважено от съда,
но жалбоподателят не се е явил, нито е поискал да дава обяснения, нито да се
изкаже последен и да заяви какво иска от съда – действията на представлявания
имат предимство пред тези на представителя. Предвид изложеното, не се
установяват посочените в касационната жалба пороци на съдебното решение и
същото следва да бъде оставено в сила.
Претенцията
на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт е основателна.
Водим от горното и на основание чл.
222, ал.1 от АПК Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №197/20.07.2023г., постановено по АНД №
222/2023 г. по описа на Районен съд Казанлък.
ОСЪЖДА С.Г.К. ЕГН: ********** да заплати на Изпълнителна агенция
„Рибарство и аквакултури“ сумата от 100лв/сто/, представляваща възнаграждение
за юрисконсулт.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.