МОТИВИ по В нахд № 614/2019 год.:
Районна
прокуратура - Димитровград е внесла в Районен съд – Димитровград
постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание на Н.Х.П. от гр. И. затова, че на 21.VIIІ.2019 год. в с.Д., община Д. без
надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества - марихуана /канабис, коноп/ с нетно тегло
2,18 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент
„тетрахидроканабинол“ 12,8 тегловни процента, на стойност 13.08 лв. според
Приложение №2 към ПМС №23/29.I.1998 год. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на
съдопроизводството, като деянието представлява маловажен случай – престъпление
по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК.
Пред
първоинстанциония съд обвиняемият е заявил, че се признава за виновен по така
предявеното му обвинение и не оспорва нищо от описаната по постановлението на
РП – Димитровград фактическа обстановка. Защитникът му обаче е пледирал, че
безспорно установените по делото факти дават основание за приложение на
разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК.
С
Решение №189/1.Х.2018 год. по анхд №407/2018 год. РС – Димитровград е признал
обв.П. за виновен по обвинението в престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК, като на осн. чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му
наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. В
съответствие с постановеното, отнел в полза на държавата предмета на престъплението
и поставил в тежест на обвиняемия направените по делото разноски.
Решенето
е обжалвано в законния срок от защитника на обвиняемия адв.И. *** с оплаквания,
че е неправилно и необосновано. Поддържа аргумента си, че съдът е следвало в
конкретния случай да приложи чл.9 ал.2 от НК.
Против въззивната
жалба в законния срок не са постъпили възражения от РП - Димитровград.
По
жалбата не са направени искания за събиране на нови доказателства. Такива
страните нямат и при въззивното разглеждане на делото.
Пред
въззивната инстанция обвиняемият и неговият защитник поддържат наведените по
жалбата довод и оплакване, както и отправеното искане. Изтъкват минималното
количество наркотично вещество, ниската му стойност, чистото съдебно минало и
добрите характеристични данни на обвиняемия, оказаното съдействие на
разследващите органи.
ОП
– Хасково не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Хасковският окръжен
съд, като прецени събраните по делото доказателства, установи следното:
Жалбата е подадена
в законния срок, от надлежна страна с процесуална легитимация да обжалва и
против подлежащ на обжалване съдебен акт. Поради това е допустима.
Преценена по
същество е и основателна.
По фактическата
обстановка:
Обвиняемият Н.Х.П. от
гр. И. е на ** год., *********
гражданин, ******, *****, ***** с **** образование, *** ****
*****. С ***** лични характеристични данни,
ползва се с ****** име по
местоживеене, ****
регистрирани противообществени прояви.
Обвиняемият живее постоянно
в гр.И. На 21.VIII.2019
год. дошъл на гости в с.Д., община Д. при свои познати. По същото време в РУП –
Димитровград била получена оперативна информация, че в с.Д. лице държи
наркотични вещества. Около 22:00 часа на място били изпратени ****** служители – свидетелите А. М. и Х. П. Същите извършили обход на селото със служебния автомобил и забелязали,
че на автобусната спирка има паркиран лек автомобил БМВ, рег.№ ******* с едно лице на мястото на водача
в него. Двамата приближили и извършили проверка на документите на лицето, което
се оказало обв.П.. На свидетелите направило впечатление, че той проявява
признаци на притеснение по време на проверката. Огледали вътрешността на купето
на автомобила и възприели, че в отделение за документи вляво под волана е
поставена жълта кърпа, в която имало прозрачно полиетиленово пликче със зелена
на цвят, изсушена листна маса. Полицаите запитали обвиняемия какво е това, на
което той отговорил, че е марихуана за негова лична употреба. Обвиняемият бил
отведен в полицейското управление, където доброволно предал марихуаната, а с
разпит на свидетеля А. М. по реда на чл.356 ал.3 от НПК
започнало ДП по настоящото дело под формата на бързо производство.
Със заключение на
физико-химическа експертиза е установено, че държаната от обвиняемия зелена,
суха листна маса представлява коноп /марихуана, канабис/ - високорисково
наркотично вещество с нетно тегло 2,18
грама и съдържание на активен наркотично действащ компонент
„тетрахидроканабинол“ 12,8 тегловни процента. Стойността му съобразно ПМС
№23/1998 год. възлиза на 13.08 лв.
Същото фигурира в
Списък I към чл.3 т.1 от Наредбата за
класифициране на растенията и веществата като наркотични съгласно Приложение №1
към нея, няма легална употреба, пазар и производство и е под контрол съобразно
разпоредбите на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Обв.П. е нямал разрешение за придобиване или държане на такова вещество
съгласно чл.73 вр. чл.30 от ЗКНВП.
Гореописаната
фактическа обстановка не се оспорва от обвиняемия и неговия защитник и се
установява категорично и безпротиворечиво от събраните по делото доказателства.
Въз основа
на гореописаните факти, на обв.П. е повдигнато обвинение в престъпление по
чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.-1 от НК – за държане без надежно разрешително на високорисково
наркотично вещество - марихуана /канабис, коноп/ с
нетно тегло 2,18 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент
„тетрахидроканабинол“ 12,8 тегловни процента, на стойност 13.08 лв., като
деянието представлява маловажен случай.
Няма спор, че по
делото формално са установени всички обективни признаци от състава на
гореописаното престъпление. Както се посочи, марихуаната е високорисково
наркотично вещество, обвиняемият няма надлежно разрешително да държи такива, но
го е сторил на описаните по постановлението на РП – Димитровград дата и място и при поддържаните от прокурора
обстоятелства.
Няма спор, нито
съмнение и относно субективната страна на деянието. То е извършено при пряк
умисъл.
Единственият спорен
въпрос е дали деянието, макар формално да осъществява признаците на предвидено
от закона престъпление, не е престъпно поради своята малозначителност, или
поради това, че неговата обществена опасност е явно незначителна, в който
случай следва да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. Това е единствен
аргумент и искане на защитата. Впрочем, като е обсъждал този въпрос, първоинстанционният
съд е оценил случая като «граничен», но е мотивирал, че следва да се съобрази с
изградена, макар местна /и поради това неангажираща/ съдебна практика –
ориентир, според която малозначителност на такова деяние е налице, ако теглото
на марихуаната е до 1 грам, а стойността му – до 10 лв.
Настоящият
състав на въззивната инстанция намира, че при така установените факти по делото
и конкретика на казуса, пълна липса на обществена опасност на деянието, в който
случай то би било малозначително, не е налице, доколкото всяко държане на
наркотично вещество, дори в малки количества, носи риск за общественото здраве.
Подлежи на обсъждане степента на тази обществена опасност и дали тя е
незначителна.
Въпреки
това анализът следва да започне с преценка личността на дееца, която има самостоятелно
и съществено значение за изводите на съда. Обв.П. е в сравнително ***** възраст, с ****** лични характеристични
данни, ****** съдебно минало и без
никакви други регистрирани противообществени прояви. ***** постоянна работа, но данните по
делото сочат, че му е трудно да си намери такава, а не защото не желае да
работи и полага общественополезен труд. Направил е пълни самопризнания от
първоначалния момент, в който е установено държането на наркотичното вещество у
него. Съдействал е на разследването. Пред съда декларира чистосърдечно
разкаяние и съжаление за стореното. По време на полицейската проверка не се е
държал предизвикателно, или арогантно, не е влизал в пререкания.
Обективната
преценка на изложеното сочи на липса на обществена опасност на личността на
дееца.
При
обсъждане обществената опасност на деянието, следва да бъдат подобаващо оценени
следните установени обстоятелства: Видът на инкриминираното наркотично вещество
е марихуана, количеството – малко над 2 града,
стойността – малко над 13 лв. Обвиняемият е заловен да го държи в
автомобила си, паркиран на автобусна спирка в с. Д., в който е бил съвсем сам, около 22:00 часа. В това
населено място той нито живее, нито работи. Марихуаната е била в прозрачно
пликче, завито в жълта на цвят кърпа, оставена в отделение за документи вляво
под волана.
Анализът на
тези факти навежда на изводи в няколко насоки. И количеството, и стойността на
предмета на престъплението са по-скоро незначителни. Автобусната спирка
формално е публично място, но обвиняемият е бил съвсем сам в колата си, в
сравнително късен час. Не е бил в нечий дом, не е имал компания, не е предлагал
на другиго да си купи, или да опита от наркотичното вещество. То не е било
укрито по някакъв специален начин. Самият той не е пушил, нещо повече,
марихуаната изобщо не е била «свита» на цигара. Най-после, марихуаната в
сравнение с останалите наркотични вещества в най-ниска степен застрашава
здравето и живота на хората, нейното неблагоприятно въздействие върху физиката
и психиката на индивида е много по-слабо. Последното съдът коментира, защото се
отнася за престъпление против здравето, при които обект на защита за
обществените отношения, свързани с опазването на общественото здраве.
Цялостната
оценка на въззивният съд на деянието на обвиняемия е, че се отнася за неразумна
постъпка, проява на младежко лекомислие.
Най-сетне
следва да се обсъдят доводите, с които първоинстанционния съд е отказал
приложение на чл.9 ал.2 от НК. Действително е редно да се съобразява установена, макар и на местно ниво
съдебна практика, за да се преследва и постигне предвидимост на съда и
гарантиране на еднакъв критерий при решаване на еднородни дела. Най-тежкият
аргумент затова обаче не може да бъде единствено количеството на наркотичното
вещество и неговата стойност, още по-малко е редно същите да се превръщат в единствен и непреодолим
критерий. Количествената разлика между 1 и 2 грама тегло на наркотично
вещество, както и между 10лв. и 13 лв. стойност е твърде незначителна, за да се
отхъврлят само на това основание и въз основа на този критерий всички отчетени
по-горе от настоящата инстанция релевантни обстоятелства. Съществена е
преценката на всички такива обстоятелства в съвкупност, при която именно
въззивният съд достига до противоположен на първоинстанционния извод за наличие
на основания за приложение нормата на чл.9 ал.2 от НК.
В
заключение, предвид изложените съображения настоящата инстанция прие, че са
налице основания да оцени степента на обществена опасност на инкриминираното
деяние на обв.П. като незначителна по смисъла на чл.9 ал.2 от НК, а именно -
такава, при която реализирането на наказателна отговорност спрямо него като
извършител на това деяние би било неоправдано. С това сподели доводите и
оплакванията по въззивната жалба като основателни, а атакуваният съдебен акт
намери необоснован и незаконосъобразен, поради което прие, че същият следва да
бъде отменен в частта, в която обв.П. е бил признат за виновен и са му били
поставени в тежест разноските по делото, вместо което същият да бъде оправдан.
Решението следва да бъде потвърдено в частта, в която е покстановено отнемане в
полза на държавата на предмета на престъплението, чието притежаване е
забранено.
Мотивиран от
изложеното съдът постанови решението си.
Председател: Членове: