№ 37
гр. гр.Несебър, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20222150100662 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по искова молба от М. К. Р. с ЕГН ********** , с адрес
гр. С.В., ул. „Х.А.“ №**, чрез адв. М. Д., АК гр. Бургас, против Общинска
служба по земеделие - Несебър, гр.Н., ул. "Е." № *, при Областна дирекция
„Земеделие“ Бургас. С предявения иск се претендира да се прогласи
нищожност на съдебно Решение № 153/20.07.2004г. по гр.д. № 248/ 2004г. по
описа на Районен съд гр. Несебър в частта, с която съдът по иск с правно
основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е приел за установено по отношение на
ОСЗГ, че П.Г.Р. с ЕГН **********, от гр. С.В., като наследник на Г.И.Р.,
починал на 18.11.1975г., бивш жител на гр. С.В., има право да възстанови
собствеността си върху нива с площ от 4.5дка в м. „Ю.“ в землището на гр.
Несебър - „с план за земеразделяне“, като с решението изрично е указан
начинът на възстановяване на собствеността върху имота.
Ищцовата страна счита, че съдът се е произнесъл извън рамките на
правораздавателната си власт, като в диспозитива на решението си е посочил
начина, по който да се извърши възстановяването на правото на собственост
върху посочената нива. В тази връзка сочи и Тълкувателно решение №
1
2/25.06.1996г. по гр.д. № 2/1996г. на ОСГК на ВС, в което е прието, че със
съдебното решение по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ се признава или отрича правото
на възстановяване на собствеността, а самото то се извършва от Общинската
поземлена комисия по местонахождение на имота, което е от
компетентността на службата, но не и предмет на решението. Посочена е
съдебна практика на ВКС. Ищцата счита, че с решението си в тази част, съдът
е иззел правомощието на ОСЗ по възстановяване на имота и вместо нея е
определил начина на извършването му.
Ответникът Общинска служба по земеделие - Несебър, гр.Н., ул. "Е." №
*, при Областна дирекция „Земеделие“ Бургас, не депозира писмен отговор в
срока по чл. 131 от ГПК, не сочи доказателства, не прави доказателствени
искания.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител
адвокат Д., поддържа изцяло изложените съображения в исковата молба. В
допълнение сочи, че представените от Общинска служба земеделие книжа по
реституционната преписка и етапът, на който се намира тя, са свързани
именно с посоченият начин на възстановяване на собствеността, в
атакуваното съдебно решение. Ищцата счита, че ако съдът не е указал начин
на възстановяване на собствеността с решението, то общинската служба е
щяла да извърши собствена преценка за начина, по който да възстанови
собствеността, като я щяла да постанови съответния административен акт.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От Решение № 153/20.07.2004г. на РС Несебър е видно, че съдът е бил
сезиран с искова молба с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, депозирана
от П.Г.Р. с ЕГН **********, от гр. С.В., като наследник на Г.И.Р., починал на
18.11.1975г., бивш жител на гр. С.В., против Общинска служба земеделие при
Община Несебър, за постановяване на решение, по силата на което да се
приеме за установено между страните, че ищецът, като наследник на Г.И.Р.,
има право да възстанови собствеността си върху нива с площ от 4.5 дка в м.
„Ю.“ в землището на гр. Несебър.
От така постановеното решение е видно, че съдът е приел за установено,
че ищецът има право да възстанови собствеността си върху нива с площ от
2
4.5 дка в м. „Ю.“ в землището на гр. Несебър, с план за земеразделяне.
Съдебният акт е влязъл в сила считано от 07.09.2004г.
От удостоверение за наследници от 13.05.2022г., издадено от Община
Несебър е видно, че ищцата е наследник на Г.И.Р., починал на 18.11.1975г. От
удостоверението е видно, че М. К. Р. е наследник на своя съпруг, който е син
на Г.И.Р..
От преписка № Ж 826/21.09.2004г. на Общинска служба по земеделие
Несебър, образувана от наследниците на Г.И.Р., съобразно Решение №
153/20.07.2004г. на РС Несебър. От същата се установява, че тъй като
процесният имот не може да бъде идентифициран на място /няма издадени
удостоверение и скица по чл. 13 ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ или представен
помощен план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ/, по искане на наследниците,
Общинска служба земеделие Несебър е постановила решение за обезщетение.
При трасиране на предоставения като обезщетение имот в местност „Пальо
Манащеро“ в землището на с. Емона се констатирало, че същият е негоден за
ползване и процедурата по обезщетение не е довършена, поради влизане в
сила на кадастралните карти и кадастралните регистри за землищата на
Община Несебър.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл. 270,
ал. 2 от ГПК, съгласно който нищожността на съдебно решение може да се
предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение.
При така наведените твърдения от ищцата в исковата молба, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствена тежест в процеса, същата е
следвало да проведе пълно и главно обстоятелствата, че е постановено
соченото за нищожно съдебно решение, че същото е нищожно на посоченото
основание, а именно че съдът се е произнесъл извън правораздавателната си
компетентност, че ищцата има интерес от предявяване на иска.
Съгласно правната доктрина и трайната съдебна практика, съдебните
решения са нищожни в случаите на постановяването им от ненадлежен орган
или ненадлежен съдебен състав, извън правораздавателната власт на съда, ако
не са подписани от членовете на съдебния състав, ако не са в писмена форма,
както и при абсолютна неразбираемост на волята на съда, вкл. и при
3
тълкуване. Нищожно е решение на съда и което е абсолютно неразбираемо и
неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване.
В настоящия случай ищцата твърди, че Решение № 153/20.07.2004г. на
РС Несебър е нищожно само в частта, с която съдът е посочил начина на
възстановяване на собствеността по отношение на наследствения имот, като
соченият порок е свързан с твърдение за липса на правораздавателна власт на
съда.
При така изложените от ищцата твърдения следва да се посочи, че
съгласно Тълкувателно решение № 2 от 25.VI.1996 г. по гр. д. № 2/96 г.,
ОСГК, предмет на иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е право на възстановяване на
собствеността върху земеделските земи, а пропускането на срока по чл. 10,
ал. 1 ЗСПЗЗ е процесуална предпоставка за допустимостта му. Със съдебното
решение се признава или отрича правото на възстановяване на собствеността,
а самото то се извършва от Общинската поземлена комисия по
местонахождение на имота с оглед ролята й на единствен орган, овластен
да се произнася по възстановяването. Съотношението между съдебното
решение и акта на поземлената комисия се извежда и от разпоредбата на чл.
11, ал. 4 ЗСПЗЗ.
От изложеното следва изводът, че съдът не може с крайния си акт по
същество на спор с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, да посочва
способа, чрез който да бъде възстановена собствеността върху процесната
земя. Дори това да бъде изрично поискано от страните, съдът не разполага с
правораздавателна власт и не може да определи начин за възстановяване,
доколкото това е правомощие на общинска поземлена комисия, в качеството
ѝ на единствен овластен орган, който може да се произнесе в тази насока.
Налице е и правен интерес от предявяване на иска, доколкото от
приложените по делото удостоверения за наследници се установи, че ищцата
е наследник на лицето, което е имало право да възстанови собствеността си
върху нива с площ от 4.5 дка в м. „Ю.“ в землището на гр. Несебър.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че предявеният иск за
прогласяване на нищожността на Решение № 153/20.07.2004г. по гр.д. №
248/2004г. по описа на Районен съд гр. Несебър, в частта, в която е посочен
начин на възстановяване на собствеността по иск с правно основнаие чл. 11,
ал. 2 от ЗСПЗЗ, е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
4
По разноските:
С оглед изхода от спора, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
сторените от нея съдебно деловодни разноски. Видно от представения в
съдебно заседание списък по реда на чл. 80 от ГПК, същата претендира
присъждане на заплатената по делото държавна такса в размер на 80 лв.
Съдът намира, че разноски в настоящото производство не следва да се
присъдят, доколкото ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото. До този извод съдът достигна и след анализ на изложеното от
процесуалния представител на ищцата в съдебно заседание, в което адв. Д.
сочи, че ответникът е щял да извърши собствена преценка за способа за
възстановяване на собствеността и е щял да постанови административен акт,
ако не беше обвързан от атакуваното съдебно решение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожно съдебно Решение № 153/20.07.2004г. по
гр.д. № 248/ 2004г. по описа на Районен съд гр. Несебър, в частта, с която
съдът по иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, след като е приел за
установено по отношение на ОСЗГ, че П.Г.Р. с ЕГН **********, от гр. С.В.,
като наследник на Г.И.Р., починал на 18.11.1975г., бивш жител на гр. С.В.,
има право да възстанови собствеността си върху нива с площ от 4.5дка в м.
„Ю.“ в землището на гр. Несебър, е посочил начина на възстановяване на
собствеността - „с план за земеразделяне“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5