5
С присъда № 396/01.07.2005 година, постановена по НОХД № 402/2005 година, Кърджалийският районен съд е признал Раджи Митков Петков от с.Солище, общ. Кърджали за виновен в това, че на 25.03.2005 година в гр. Кърджали управлявал МПС- лек автомобил “ВАЗ 2101” с ДК № К 76 71 АВ без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред- с НП № 1441/2004 година и с НП № 1446/2004 година на Началника на РПУ Кърджали за същото деяние, поради което и на основание чл. 343в ал.2 във вр. с ал.1 от НК, го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието. Присъдени са разноски. Въззивното производство е образувано по жалба на Раджи Митков Петков от с.Солище, общ. Кърджали, който обжалва присъдата като необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и явно несправедлива. Жалбодателят се признал за виновен в извършване на престъплението, за което бил признат за виновен и осъден. Неправилно съдът определил размера и вида на наказанието, като необосновано отказал да приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК. Налице били многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства: положителни характеристични данни, критично отношение към извършеното престъпление, силно отежнено материално и семейно положение. Така определеното наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца не съответствало на обществената опасност на деянието и дееца и било явно несправедливо. Поради изложеното моли въззивният съд да измени обжалваната присъда, като по отношение на наказанието приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК с налагане на пробационна мярка. В съдебно заседание жалбодателят не се явява. Назначеният му на основание чл. 70 ал.1 т.7 от НПК служебен защитник- адвокат от АК Кърджали, поддържа жалбата и моли наказанието лишаване от свобода на подсъдимия да бъде заменено с наказание пробация чрез определяне на подходящи пробационни мерки. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали оспорва жалбата като неоснователна. Моли присъдата да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на атакуваната присъда на основание чл.313 ал.1 от НПК и във връзка с подадената жалба, констатира следното: В проведеното съдебно следствие, първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и е събрал всички възможни и необходими доказателства, за да бъдат установени обстоятелствата по чл. 82 от НПК. Извършването на деянието по чл. 343в ал.2 във вр. с ал.1 от НК не се оспорва от жалбодателя. Установено по безспорен начин е, че на 25.03.2005 година, подс. Петков от с.Солище, общ. Кърджали взел за ползване л.а. “ВАЗ 2101” с ДК№ К 76 71 АВ, собственост на Михо Юриев Станков от гр. Кърджали, с цел да превози отпадъчни материали до пункт за изкупуване на вторични суровини. Около 16.20 часа, движейки се по бул. “България”, подсъдимият бил спрян за проверка от служители на РПУ Кърджали- св. Янчо Янчев и св. Петко Кунчев. При поискване от страна на полицейските органи, подсъдимият не представил свидетелство за управление на МПС, тъй като не притежавал такова, за което му бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 633/25.03.2005 година. От справка рег. № 1115/06.04.2005 година, изд. от Сектор КАТ- РДВР Кърджали се установява, че подсъдимият няма отпечатано свидетелство за правоуправление на МПС и няма регистрирана нито една категория за управление на МПС. С наказателно постановление № 1441/16.01.2005 година на началника на РПУ Кърджали, влязло в сила на 03.03.2005 година, за извършено административно нарушение на чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. С наказателно постановление № 1446/06.01.2005 година на Началника на РПУ Кърджали, влязло в сила на 03.03.2005 година, за извършено административно нарушение на чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДП, на подсъдимия е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. Горната фактическа обстановка е безспорна и се установява от пълните самопризнания на подсъдимия, от свидетелските показания на Кумчев и Янчев и от писмени доказателства по делото. Във връзка с възприетото от фактическа страна, първоинстанционният съд е направил правилен и почиващ на доказателствата по делото извод, че подсъдимият Петков е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 343в ал.2 във вр. с ал.1 от НК, в извършването на което е признат за виновен и осъден. От обективна страна се установява по делото, че подсъдими т не е правоспособен водач на МПС, като не притежава свидетелство за правоуправление за нито една категория. За управлението на МПС, без да притежава съответно свидетелство за управление, му е съставено наказателно постановление № 1441/06.01.2005 година на началника на РПУ Кърджали, влязло в сила на 03.03.2005 година. За същото нарушение- по чл. 177 ал.1 т.2 предл. първо от ЗДП, му е съставено и НП № 1446/06.01.2005 година на същия орган, влязло в сила на 03.03.2005 година. На 25.03.2005 година, от свидетелите по делото е било установено, че подсъдимият отново управлява МПС без да е придобил и притежава свидетелство за правоуправление, за което нарушение е съставен акт № 633/25.03.2005 година. Т.е. подсъдимият, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за това, че управлява МПС без съответно свидетелство за управление с цитираните наказателни постановление, е извършил такова деяние- управлявал МПС без свидетелство за управление. За извършеното престъпление, първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален “общ” режим на изтърпяването му. Съдът е обсъдил, че независимо, че в случая предвиденото наказание е до две години лишаване от свобода, е неприложима разпоредбата на чл.78а от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като подсъдимият е осъждан за извършени престъпления от общ характер- т.е. не е налице материално-правната предпоставка по чл. 78а ал.1 б. “б” предл. първо от НК. Съдът е обсъдил, че наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не са многобройни по смисъла на чл. 55 от НК. Тези изводи на съда се възприемат като правилни, и следва да бъдат допълнени със следното. Смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са пълните му самопризнания; утежнено семейно и материално състояние- глава на многодетно семейство; добра характеристика. Отегчаващи отговорността му обстоятелства са осъжданията му за престъпления от общ характер – по чл. 343в ал.2 във вр. с ал.1 от НК. При това положение, налице е превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Следва като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство да бъде отчетена упоритостта при осъществяването на този вид деяния- същият е неправоспособен водач, като за управление на МПС без съответно свидетелство е наказван многократно по административен ред, включително е осъждан с влезли в сила присъди за извършени деяния по чл. 343в ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Наложени с отделните присъди наказания са, както следва: лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за срок от три години по чл. 66 ал.1 от НК; и глоба при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК. Очевидно е, че по втората присъда № 53/2002 година по НОХД № 31/2002 година на Кърджалийския районен съд, съдебните инстанции, като са приложили чл. 55 от НК и са определили на подсъдимия наказание глоба, тъй като деянието по тази присъда е извършено в изпитателния срок на условното осъждане с присъда № 138/30.09.1999 година по НОХД № 68/1999 година на Златоградския районен съд, са дали още веднъж възможност на подсъдимия да се поправи и да се превъзпита към спазване на Закона за движение по пътищата, което обаче очевидно не е било постигнато. Този извод на съда се подкрепя и от данните по справката на КАТ – ПП Кърджали, от която се установява, че подсъдимият, след влизане на тези присъди в сила, отново и многократно е бил санкциониран по административен ред за това, че е продължил да управлява МПС без свидетелство за правоуправление. Т.е. различните по вид и тежест наказания спрямо подсъдимия, не са постигнали целите си. Единственият начин да му се отнеме възможността да извърши същото престъпление, както правилно е преценил и районният съд, е да му бъде наложено наказание лишаване от свобода, което да изтърпи. Правилно, при обсъждане на всички обстоятелства от значение за наказателната отговорност на подсъдимия и при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, които не са многобройни, съдът е определил наказанието лишаване от свобода под средния му предвиден размер по чл. 343в ал.2 от НК- за срок от шест месеца при първоначален “общ” режим на изтърпяването му на основание чл. 46 б.”б” от ЗИН. Правилни са изводите на районния съд, че в случая на подсъдимия не следва да се налага кумулативното наказание по чл. 343г във вр. с чл. 37 т.7 от НК- лишаване от право да управлява МПС, тъй като същият не е правоспособен водач, поради което не може да бъде лишен от право, което не притежава. Ето защо,наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо- същото съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства, както и на целите на чл. 36 от НК. Не са налице обстоятелства, които да налагат намаляването на така наложеното наказание лишаване от свобода или заменяването му с по-леко. Първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. При този изход на делото, подс. Петков следва да бъде осъден да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд направените по делото разноски в размер на 150 лева, представляващи възнаграждение на назначения му от съда служебен защитник. Водим от изложеното и на основание чл.336 във вр. с чл. 332 т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 396/01.07.2005 година, постановено по НОХД № 402/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд. ОСЪЖДА РАДЖИ МИТКОВ ПЕТКОВ от с.Солище, общ. Кърджали, ЕГН ********** да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд направените по делото разноски в размер на 150.00 лева. Решението подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от съобщението му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|