МОТИВИ към присъда № 13 от 03.04. 2017
година, постановена по НОХД № 109 по описа на Окръжен съд – Габрово
Срещу подсъдимия А.К.К.
е внесен от Окръжна прокуратура – Габрово обвинителен акт, с обвинение в това,
че в периода от началото на м. август 2009 год. до края на 2014 год. в гр.
Габрово извършвал по занятие банкови сделки без разрешение, както следва:
-
На М.С. на два пъти общо 20 000 лева заем, за които получил лихва
10 450 лева.
-
На К.Р. заем 3 000 лева, за които получил лихва 900 лева.
-
На Т.Н. на два пъти общо 6 000 лева заем, за
които получил лихва общо 540
лева, всички заеми на обща стойност 29 000 лева, като с това причинил на
заемополучателите значителни имуществени вреди на обща стойност 11 890 лева и
получил значителни неправомерни доходи на същата стойност- престъпление по чл. 252, ал.2, предл. І-во и 2-ро,
във вр. с ал.1 от НК.
Прокурорът,
изготвил обвинителния акт, поддържа обвинението, приема за установени
възпроизведените в обстоятелствената част факти, като се обосновава със
свидетелските показанията на М.С., К.Р.
и Т.Н..
Частният
обвинител М.С. и неговият повереник, адвокат .Н. също поддържат обвинението,
приемат, че е доказано и молят подсъдимият да бъде признат за виновен.
Подсъдимият
А.К.К. се явява лично и с адвокат Т.М. от АК-Габрово и адвокат И. И. от
АК-В.Търново, договорни защитници. Заявява, че е получил препис от обвинителния
акт, разбира смисъла и характера на обвинението и желае да даде обяснения по
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. В обясненията си подсъдимият К.
оспорва изложеното от прокурора, като заявява, че:
на М.С. е дал два заема-първият, в размер на 10 500 лева, който му е
върнат, без да е имало уговорена и получена възнаградителна лихва; вторият, в
размер на 6050 лева, половината от поисканите 12100 лева, като втората половина
от 6050 лева е оформена като даден заем от съпругата му; също не е била
уговаряна възнаградителна лихва и не е получавал такава; на К.Р. предоставил
заем в размер на 3030 лева, не са уговаряли възнаградителна лихва, приспаднал
от тях 800 лева, представляващи възнаграждение за извършена от Р. подмяна на
дограма в негови жилище и стопанска постройка, като остатъкът от 2230 лева си
върнал по съдебен ред, с дължимите неустойка, обезщетителна лихва и разноски;
на Т.Н. не е давал пари в заем през септември 2009 и пролетта на 2010 година,
както е посочено в обвинителния акт и не е получавал твърдяните 540 лева като
лихва. Адвокат М. навежда доводи за недоказаност на обвинението, а адвокат И. и
за несъставомерност на поведението на подсъдимия по чл. 252, ал.1 от НК. При
своята лична защита и последна дума подсъдимият К. заявява, че не приема да е
извършил престъплението, в което е обвинен и иска да бъде оправдан, като не се
счита за виновен.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за безспорно установено следното:
Подсъдимият
А.К. е с висше икономическо образование и дългогодишен опит като счетоводител.
От 1994 година извършвал счетоводни услуги като едноличен търговец, а по-късно
и като съдружник в търговско дружество с ограничена отговорност, заедно със
съпругата си В.К.. Обслужвали предимно търговски дружества с производствена
дейност, като сред тях, през инкриминирания период са били и такива, учредени
от свидетелите М.Т.С., К.И.Р. и Т.С.Н., с тяхно участие. Наред със счетоводното
обслужване, при възникнали финансови затруднения във връзка с дейността на някои
от тези дружества и при искане от клиентите подсъдимият им е давал парични
заеми за определен срок от време, като ги е оформял писмено чрез съставяне на
„разписки”, в които е посочвал дадената парична сума, срокът за връщането й и
неустойка при забавено изпълнение, като процент върху остатъка от невърната
сума.
На
20.08.2009 година по този начин свидетелят М.С. получил от подсъдимия К. в заем
сумата от 10500 лева, като подписал разписка, в която се задължил да я върне в
срок до 20.12.2009 година, както и ако не я върне в този срок – да заплати
неустойка в размер на 0,5% за всеки ден закъснение върху невърнатата сума. До
изтичането на срока свидетелят не успял да върне цялата сума, поради което, по
взаимно съгласие, срокът бил удължен до 10.02.2010 година. На 19.02.2010 година
свидетелят С. издължил изцяло получената парична сума, след което подсъдимият К.
му върнал разписката.
На
26.01.2010 година свидетелят К.Р. получил в заем от подсъдимия К. сумата 3030
лева, като подписал разписка, в която се задължил да я върне в срок до 01 март
2010 година, като при неспазване на срока се задължил с неустойка в размер на
0,1% на ден върху невърнатата сума. Свидетелят не успял да върне сумата в
уговорения срок. По взаимно съгласие този срок бил удължен до 01 май 2010
година, като свидетелят извършил услуга на подсъдимия, изразяваща се в изработка
на ПВЦ дограма за прозорци и подмяна на съществуващата в жилище на подсъдимия и
в постройка в с. Енчовци, общ. Трявна и двамата се споразумели стойността на
вложения труд в размер на 800 лева, определена от свидетеля, да бъде приспадната
от размера на заема и същата сума била вписана в разписката като „върната” на
01.05. След като свидетелят Р. не върнал остатъка от 2230 лева, на 24.08.2010
година подсъдимият К. подал, чрез адвокат А.И., заявление за издаване на
заповед за изпълнение, на основание чл. 410 от ГПК и на следващия ден била
издадена такава от съдия при Районен съд – Габрово, с която е било разпоредено
свидетелят К.Р. да заплати на подсъдмия сумата: главница 2230 лева, неустойка в
размер на 256,45 лева и разноски в размер на 349,72 лева. Последвало формално възражение
от Р. против заповедта и иск по чл. 415 от ГПК от подсъдимия, чрез адвокат И.,
въз основа на който е било образувано гр.д. № 2325 по описа за 2010 година на
Районен съд – Габрово, приключило с неприсъствено решение по чл.422 от ГПК, с
което е признато за установено, че К.Р. дължи на А.К. сумата от 2230 лева, по
приложената разписка, сумата от 256,45 лева-неустойка по издадената заповед за
изпълнение, като е осъден да заплати и направените разноски по делото в размер
на 399,45 лева. Сумите са били събрани по образуваното изпълнително дело под №
229/2011 по описа на ДСИ при Районен съд – Габрово.
На
31.03.2011 година, във връзка с предварително поискан от свидетеля М.С. паричен заем в размер на 12000 лева, същият е
получил от подсъдимия К. и съпругата му В.К. общо 12100 лева, като 100-те лева
ги поискал в последния момент. Парите ги получил в офиса на банковия клон на
Корпоративна търговска банка в гр. Габрово, където съставил и подписал две
разписки за по 6050 лева, в едната от които, че получава тази парична сума в
заем от подсъдимия А.К., като се задължава да я върне до 01.11.2011 година, а
при забава, че дължи неустойка от 0,3% за всеки просрочен ден. В другата
разписка е било посочено, че същата сума от 6050 лева свидетелят М.С. получава
в заем от В.К., при същите условия. Поради невръщане на сумата от 6050 лева на
подсъдимия в уговорения срок, последният подал, чрез адвокат И., заявление за
издаване на заповед за изпълнение, на основание чл. 410 от ГПК и такава била
издадена от съдия при Районен съд – Габрово на 29.04.2013 година, с която е
било разпоредено М.С. да заплати на А.К. сумата
6050 лева главница, 2000 лева неустойка, 161 лева разноски-платена ДТ и
450 лева разноски-адвокатско възнаграждение, които, въпреки подаденото формално
възражение срещу заповедта, свидетелят С. заплатил на подсъдимия К., без да
бъде предявен иск по чл. 415 от ГПК.
През
м.септември 2009 година и през пролетта на 2010 година подсъдимият К. не е
давал пари в заем на свидетеля Т.Н., на когото регистрирал по ЗДДС Еднолично
дружество с ограничена отговорност през април 2010 година и му е предоставял
счетоводни услуги, като е изготвял и подавал справки-декларации за дължим данък
добавена стойност, през периода от м.юни 2010 година до м.юни 2011 година.
Тези
обстоятелства се установяват от показанията на свидетелите А.И., В.К. и К.Р.,
частично от показанията и на свидетелите М.С. и Т.Н., както и от приложените
разписка на л.89 от досъдебното производство, предадена от свидетеля М.К.,
копие от разписка на л.137 от досъдебното производство, заверено от подсъдимия,
приложените към писмо от КТБ извлечения от спестовен влог с титуляр А.К.К. и
три параметрични справки в табличен вид,
от л.141 до л.145 на приложеното НОХД № 19/16 по описа на Окръжен съд –
Габрово, гр.д. № 862/13, арх.1967/2013 на РС-Габрово, гр.д.2325/2010, арх. №
1565/2011 на РС-Габрово, съдържащо и гр.д.1721/2010 г., арх. № 1566/2011 на
същия съд и копие от ИД № 229/2011 г. по описа на ДСИ при РС-Габрово, заверени
разпечатки от информационната система на НАП, офис Габрово, касаещи
справки-декларации по ДДС, подадени от „Пласт Лукс ТС” ЕООД, приети като
писмени доказателства по делото. Горните обстоятелства са отразени и в
заключението по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено
от страните и прието като доказателство по делото, което частично допълва
писмените доказателства, с добавените в съдебно заседание корекции от вещото
лице. В двете разписки, както и в цитираната в заявлението по гр.д.862/2013 г.
разписка, не се съдържа писмено уговорена лихва. В показанията си свидетелката А.И.,
които твърди, че дава по настояване на подсъдимия и неговата съпруга за разкрИ.е
на обстоятелства, станали й известни като упълномощен от тях адвокат, заявява
следното: през април 2013 година подсъдимият отишъл в кантората й с две
разписки за даден от него и съпругата му заем в размер на 12100 лева от техни
семейни средства; този заем бил обезпечен с тези две разписки – едната от името
на В., другата на А. и двете за по 6050 лева; казал й, че с М. се познават от
много време, обслужвал го счетоводно, което било потвърдено от М.С.; първото
дело, което завели било по едната разписка – на името на А. за 6050 лева;
сметнала неустойката по чл. 92 от ЗЗД, която възлизала на 9 801 лева, като
той й казал, че от тази сума желае да предяви само 2000 лева и така подала
заявлението за главница, 2000 лева неустойка и разноски; М.С. не възразил за
издадената заповед и изпълнителен лист и с това приключило делото, след което
подсъдимият й се обадил, поискал да му даде като данни и цифри всички дължими
суми, защото се срещнали с М. и желаят да си уредят отношенията; казал й, че
няма да претендира горницата над 2000
лева и върнал разписката на длъжника, като на гърба й написал, че е получил
сумата по тази разписка и няма претенции; при срещата със свидетеля М.С. по
този повод и по повод заведеното по-късно дело във връзка със заема от 6050
лева, по разписката на В.К., не е ставало въпрос за лихви, такъв въпрос не е
бил повдиган и от упълномощения от С. адвокат по делото, заведено от името на В.К.;
разбрала, че сумата, дадена от К. е била общо 12100 лева, като е била дадена на
С. ***; през 2010 година,
август или юли месец, подсъдимият й донесъл разписка, в която се виждало, че предоставил заем на К.Р.,
като това били авансово платени суми за материали; Р. имал фирма за алуминиева
дограма и трябвало да направи на подсъдимия дограмата в апартамента му и на
вилата край Плачковци; на разписката било посочено, че са върнати 800 лева от
страна на Р., като за това се споразумели, след направата на дограмата;
приспаднала тази сума и завела дело за разликата; Р. направил възражение, но
при завеждане на иска по чл. 422 от ГПК не представил отговор и не се явил в
съдебно заседание, като срещу него било постановено неприсъствено решение;
снабдили се с изпълнителен лист, който подсъдимият сам образувал в изпълнително
дело при ДСИ; разбрала, че макар и трудно вземането било събрано. Свидетелката В.К.,
съпруга на подсъдимия, заявява в показанията си, че: през м.март 2011 година
свидетелят М.С. ги помолил да му дадат заем за закупуване материали на
по-евтина цена, за да може да работи и те се съгласили; на 30.03. им се обадил
по телефона, казал им, че е в Южна България, да приготвят парите, той ще мине
да ги вземе; отишли в КТБ и изтеглили парите; вечерта С. им се обадил, че ще
закъснее и се разбрали на следващия ден да уточнят как ще вземе парите; на 31
март се срещнали, отишли в КТБ за лист, на който да напише разписките; поискал
още 100 лева, защото не му стигали да плати тока; казали му, че парите ставали
12100 лева, като ако са на една разписка, който дава парите и който ги получава,
трябва да ги декларират; тъй като не се съгласил му предложила да бъдат
разделени на две и така се получили двете разписки от по 6050 лева; С. ги
написал собственоръчно, първата от подсъдимия, втората-от нея; С. сам определил
датата на връщане, както и процента при невръщане; тъй като не върнал парите в
определения срок започнали, 2012 година, да настояват да им върне парите; през
м.октомври 2012 година го предупредили да си търси счетоводител, в края на
година му предали документите - подсъдимият го попитал кога ще върне парите, С.
отговорил „ти пък ще ми върнеш парите, които съм ти давал; месечната такса за
счетоводните услуги на С. през 2011 и 2012 година била 450 лева; съпругата му
носила документи, но не знае да е носила пари-по делото за нейната разписка
съпругата на С. потвърдила пред съда, че почерка в разписката е негов, както и
че не е носела пари, когато е носела документи...”не мога да кажа дали е носила
пари на моя съпруг, мисля, че не носеше, защото С. идваше и носеше парите за счетоводното
обслужване, ако е донесла 1-2 пъти мога да излъжа, съжалявам”; януари 2010 година
К.Р. дошъл със спесификация от фирма Дзали и поискал, ако могат да му помогнат
с пари за материалите; дали му парите и в същото време решили, че могат да
сменят прозорците на апартамента и вилата; дали му парите за материала, а
когато станало време да му плащат, той им казал няма да ми плащате, защото има
да им връща пари; търсили са го за остатъка от парите, накрая завели дело,
излязло решение, върнал на четири пъти по 150 лева, общо 600 лева; при
завеждане на дело при съдия изпълнител всички пари е връщал там-от разписката по
заема му приспаднали 600 лева, 800 лева връща, съдебни разноски, неустойки; на
последното плащане съпругът й се върнал и казал, че не е платил всично, но му
ги опрощава; в началото на м.април 2010 година Т. поискал да му направят
фирма-на 12 април излязло вписването; от юни месец започнали да му водят
счетоводството, като фирма за самоосигуряване, да влезе по ДДС и са пращали
нулеви дневници и декларации; декември пуснал фактура за 2010 година, а парите
пристигнали 2011 година; водили го до есента на 2011 година, но бил несериозен,
не носел навреме парите и накрая му отказали; сумата за обслужването била 90
лева; нямали издавани документи за получаваните месечни суми за предоставяните
счетоводни услуги...”ние ги питаме искате ли фактури и като кажат не, не ги
издаваме”. В показанията си свидетелят К.Р. заявява: подсъдимият му направил
фирма и известно време я водил, бил му счетоводител; получил по-сериозна
поръчка, нямал финанси и поискал от него пари, за да изпълни поръчката-отишъл
със спесификацията, те били 3030 лева и толкова взел и върнал; част от тези
пари А. му възложил да направи дограма на апартамента му и в селото-платил си
материалите и останал труд от 800 лева; не му дал тези пари, а ги приспаднал от
сумата, която имал да му дава; всичко плащал при съдия изпълнител-четири пъти
му дал на ръка по 150 лева и те били отразени; не са уговаряли плащане на лихва
върху тези пари, които е взел 3030 лева; останала малка част от дължимите суми
по изпълнителното дело, но той му ги опростил; сумата от 3030 лева била за
ролетни комарници за фирма Дзали; не ги изпълнил навреме, защото материалите
били от Гърция и се забавили; потвърждава вписаното на разписката на л. 137 от
досъдебното производство. При прочитане на показанията му, дадени на досъдебното
производство, свидетелят К.Р. заявява: ..”Вярно е това,което казвам днес.Това,
което казах там като ме повикаха в полицията аз от много време не бях се сещал
за това, почнаха да ми задават въпроси с отговори, а нещата изобщо не са така.
Вярното е това, което казвам днес”.
Тези
свидетелски показания изцяло кореспондират с писмените такива и подкрепят
подробните обяснения на подсъдимия К./л.23-26 от протокола от 02.12.2016 г./.
В
показанията си като свидетел частният обвинител М.С. заявява: с подсъдимият се
познавал от 2003-2004 година, когато основал фирма „Мегам”, документално
оформена и регистрирана от подсъдимия; фирмата продал 2009 година; през същата
година му поискал пари, тези 10000 лева, за да не наруши оборотните средства на
фирмата и да запази темпа на работа-фирмата имала дължими пари от клиенти,
около 200 000 лева; август 2009 година решава да направи инвестиция в дълготраен
материален актив, наречен шприцформа; сподел това в дома на подсъдимия, че ще е
по-добре да получи от него свежи пари 10 000 лева за закупуването на
матрица; уговорката била да му върне и фиксирали на 500 лева, затова записали
10500 лева-подсъдимият му казал няма да запишем 10 000 лева, а ще запишем
10500 лева и тези 500 лева ще бъдат възнаграждение за тази услуга; не могъл в
срок да се издължи, но издължавал суми- в този период, когато е трябвало да издължи сумата му е давал част от
парите, но това не било отразено-отбелязаното в разписката е от по-късен етап;
удължили срока с още няколко месеца, като подсъдимият му казал че трябва да
заплати още 1500 лева ...”там сме казали някакви проценти и дали тези проценти
отговорят на тези 1500 лв не мога да кажа, ако отговарят е така...”; тези 1500
лева трябвало да заплати за удължаването на срока, приключили, издължил му се -
главница и последваща лихва, тези 1500 лева; март месец 2011 година го моли
отново и тогава се касаело за 15000 лева-когато му поискал парите това станала
у тях; уговорили ден-краят на м.март; тъй като сумата е над 10000 лева К. му
казал, че заемите над тази сума трябвало да се декларират и оформил дадения
заем на три разписки-двете от името на съпругата му или от него име не може да
каже, но били три разписки на името на двамата; искал му 15 000 лева, но
той в трите разписки оформил по 6050 лева и пак било за кратък срок и това ще е
възнаграждението му; след този срок не издължил парите и започва след
допълнителна уговорка с него да му заплаща по 450 лева всеки месец-като оборотен
кредит от банка, тези пари се явявали като лихва върху тази сума всеки месец са
му давани заедно с документите за обработване плюс неговото възнаграждение от
250 лева-винаги такова е било възнаграждението; предаването на парите станало в
залата на КТБ-там подписал разписките и получил 15000 лева; не може да твърди,
дали подсъдимият или съпругата му са теглели парите, не е бил с тях на гишето.
В отговор на въпроси свидетелят С. заявява: ползвал е и банкови кредити, но
причината да вземе от подсъдимия е, че в банките ставало по-бавно; не може да
каже как е оформял в счетоводството заемите от подсъдимия; парите внасял в
касата на дружеството и за това имало червена каса-не са оформяли документи, че
са взети от подсъдимия и са внесени в касата; подсъдимият му предложил да ги
вземе не като физическо лице, а като търговец; парите от първия заем окончателно
върнал на следващата 2010 година, март месец-връщането пак било на части, но
...”Колко сме върнали ми е трудно да си спомня точната сума...не съм се напъвал
да ги помня защото повечето са отбелязани там на разписката. Не съм сигурен
дали винаги се отбелязваше на разписката като връщах парите. Разчитах на
доверие. Тази разписка след върщането остана при мен”. При предявяване на
разписката на л. 89 от досъдебното производство свидетелят заявява: подписите
на получил са мои;написаното срокът се удължава е на подсъдимия..тези
отбелязвания на върнатите пари 1000, 2000, това са суми, давани през първия
период, а вече на 19.02. му връщам окончателно парите, като тези суми общо са
6000 лв. Така както е написано съм му ги връщал през този период”; 1500 лева,
които трябвало да върне още, не е искал да ги впише...може би от незнание,
изобщо не се е замислял, но решил да ги покрие. Относно втория заем свидетелят С.
допълнително заявява, че: плащал по 450 лева за период повече от една година; в
повечето случаи той предавал парите-в 99%, но понякога пращал да ги носят
съпругата му или някой работник-каквито пари им давал, такива носили-пари за
възнаграждението и пари за лихвата; терминологията била един път
възнаграждение, един път лихва; след като се издължил по втория заем има
разписка, която е при него, има и разписки, останали при подсъдимия; имало е и
уговорен процент неустойка. Относно първия заем свидетелят добавя, че е
допуснал грешка, като се съгласил на неустойка от 0,5% на ден, а след това да
заплати още 1500 лева при неспазването на срока за връщане. След констатиране
на съществени противоречия между дадените пред съда показания и тези, дадени на
досъдебното производство, в които е заявил, че: до месец декември 2009 година
не е връщал на подсъдимия никакви пари по първия заем; че подсъдимият му казал
удължаването на срока ще му струва 5 процента лихва на месец, т.е. на 10000
трябва да му върне още 1500 лева лихва-до месец февруари 2010 година/което е два месеца!/ и този месец изплатил и
главницата и лихвата-2000 лева горница; че втория заем е бил без срок за
връщане и лихвата да е три процента – т.е. да плаща на месец по 450 лева, до
тогава докато има възможност да изплати цялата сума от 15000 лева; че в КТБ
подсъдимият изтеглил 5000 лева и съпругата му също изтеглила 5000 лева; че той
написал разписките, като в две посочил, че получава парите от подсъдимия, а в
другата написал, че получава 6050 лева от жена му В.К.; че парите започнал да
му дава от следващия месец-по 450 лева и това продължило до края на 2012 година-21
месеца или общо 9450 лева; че дал на подсъдимия на ръка 10 000 лева през
м. декември 2012 година и тогава той му хвърлил документите на фирмата и
прочитането им свидетелят С. заявява:”така е това, което ми прочетохте...за
втория случай когато взех заем има неустойка за забава, сега в момента не мога
да си спомня дали имаше срок втория заем или не...за първия заем има давани
пари в първия срок, какви са не мога да конкретизирам. Вярното е това, което
казвам днес, а не което съм казал пред следствието, че през първи период преди
изтичане на срока съм връщал пари. Когато ме разпитва следователя в полицията
тези изчисления какъв е процента, който изчислихме тогава и което сме записали
е било с негова помощ. 500 лв отговарят за първия срок реално, бяхме
формулирали за този срок 500 лв за тази услуга, че ще се случи за тези три
месеца. А тя като процент от цялата сума реално излиза 10 500 лв., никъде
не фигурира, че е лихва и възнаграждение. Съпругата ми знае, че имам да му
давам пари някакви и че има лихва, но точните параметри и уговорки не ги знае.
Само с нея съм споделил и то бегло, с друг не. Освен тези противоречия в
показанията на свидетеля С., по чийто сигнал е образувано наказателното
производство, дадени пред съда и на досъдебното производство, наличието и на
вътрешни противоречия в показанията, дадени пред съда, за които също твърди, че
са верни, същите не кореспондират с останалите доказателства поделото, посочени
по-горе и преди всичко с писмените такива/съдържанието
на разписките, извлечението от спестовния влог на подсъдимия,съдържащото се в
гр.д.862/2013/. Те не се подкрепят и от показанията на разпитаната като
свидетел негова съпруга, Д.С., която заявява: подсъдимият е бил счетоводител на
съпруга й, 2009-2010 година и в този период носила отвреме навреме документи; през
този период носила и пари на подсъдимия, около 400-500 лева, може би около 5-6
пъти, не е получава разписки и не е знаела за какво са тези пари, но ги свързва
с фирма „Дими 08”; знае, че съпругът й вземал заеми, но какви точно не знае;
мисли, че всичко е уредено доброволно; имало преди време дела когато също била
свидетел по това дело; за други дела не знае, съпругът й не е споделял да е водил дела с подсъдимия или с неговата
съпруга за уреждане на парични взаимоотношения; пари от подсъдимия е вземал
по-скоро за фирмата, а не за в къщи-така си мисли. При тези констатации съдът
намира, че е налице съмнение относно достоверността на тази част от показанията
на свидетеля С., в която твърди за уговорени между него и подсъдимия К. лихви и
дадени парични суми, в повече от получените, в размерите, посочени от него при
разпита му на досъдебното производство и оттам в обстоятелствената част на
обвинителния акт, поради което не ги кредитира с доверие.
В
показанията си свидетелят Т.Н. заявява: забавял е парите за обслужване на
фирмата му от подсъдимия, които е възможно да са били 90 лв, никога не му е
издаван документ; два пъти е поискал заем от по 3000 лева; като му върнал
парите подсъдимият му казал услугата ми можеше да ти коства 270 лева за три
месеца; за единия заем дал 270 лева, за втория също; октомври 2010 година взел
първия заем за разход за материали, върнал го на третия месец, както се били
разбрали с разписката, която подсъдимият му написал и която скъсал при
връщането на парите; вторият заем взел 2011 година по същата причина и като върнал
парите подсъдимият скъсал разписката; парите върнал от клиенти от фирмената
дейност; в разписките не е имало записан процент неустойка, било на доверие;
фирмата спрял септември 2011 година, когато подсъдимияя не му пуснал
декларация. След прочитане на показанията му, дадени на досъдебното
производство, поради съществено противоречие относно времето на получаване на
твърдените от него заеми, свидетелят Н. заявява, че когато е давал тези
показания не е знаел точно кога е създадена фирмата и е сгрешил, че е правена
2009 година, както и че парите като горница са лихва или „не знам какви са” и
твърди, че „това, което казвам днес е вярно”. От приетите и приложени като
доказателство разпечатки на справки-декларации по ЗДДС, относно дейността на
„Пласт Лукс ТС” ЕООД, регистрирано от свидетеля Н.,***, се установява, че е
отчетена такава само за м. декември 2010 година, с право на пълен данъчен
кредит, което съответства на показанията на свидетелката К., както и през март
и май 2011 година, с право на данъчен кредит, но на суми в размер, значително
по-малък от 3000 лева. Въпреки, че прокурорът не повдига ново обвинение по чл.
287, ал.1, предл. първо от НПК, предвид същественото изменение на
обстоятелствата по п.3-ти от обвинителния акт, относно времето/месеци и години/,
през което са получени твърдяните заеми от свидетеля Н., съдът намира, че и
неговите показания, дадени на досъдебното производство/а и потвърдени при предходното разглеждане на делото от друг съдебен
състав/, не следва да бъдат кредитиране с доверие, тъй като констатираните
противоречия внасят съмнение относно тяхната достоверност и сочат на
„приспособяване” към последващите събрани, по искане на подсъдимия и неговите защитници, доказателства, поради което
тази защитна позиция, изразена от адвокат М., следва да бъде споделена.
С
оглед гореизложеното, при преценката заключението на вещото лице по допуснатата,
по искане и на страните, съдебно-счетоводна експертиза, приета като
доказателство по делото, съдът намира, че същото, съпоставено с другите
доказателства, отразява правилно обстоятелствата: по отношение дадените заеми на
свидетеля М.С.-по първи вариант за първия заем и по втори вариант за втория
заем/въпреки техническата грешка относно
срока/-по първата задача; по първия вариант за първия заем, без върнатите
1500 лева като неустойка/в съдебно
заседание вещото лице заяви, че не може да се твърди дали са върнати и 1500
лева като неустойка, поради липсата на данни за датите на издължаване, както и вписванията
в разписката не са достатъчни и не може да се разбере дали са от главница,
лихва или неустойка-л.79 от протокола на 03.04.2017 г./ и по втория вариант
за втория заем/въпреки повтарящата се грешка относно срока/- по втората задача
и изцяло по задача 4 от определението на съда; по отношение дадения заем на
свидетеля К.Р. – изцяло по поставените задачи. Съдът намира, че по отношение на
дадени заеми на свидетеля Т.Н. заключението, което се базира само на неговите показания,
няма самостоятелна доказателствена стойност.
При
анализа и съпоставката на доказателствата съдът прие, че установените факти и
обстоятелства не могат да обосноват по един безсъмнен начин съставомерно по
смисъла на чл. 252, ал.1 от НК поведение на подсъдимия А.К., както от
обективна, така също и от субективна страна. За да е налице извършено
престъпление по този наказателен състав следва да бъде установено по безспорен
начин, че съобразно повдигнатото обвинение през инкриминирания период
подсъдимият е извършвал по занятие банкови сделки, без съответно разрешение за
това. От обективна страна следва да бъде доказано извършването на поне три
такива сделки, както и липсата на такова разрешение. Банковите сделки са
регламентирани в глава двадесет и девета от Търговския закон, а договорът за банков
кредит като такава сделка – в чл. 430 от същия закон. Безспорно е
обстоятелството, че такива сделки са под лицензионен режим и кредитодателят не
може да бъде физическо лице, това е по закон/ЗКИ/ и не подлежи на доказване.
Доказателствената
тежест на обвинението се състои в това, при дадени в заем пари от едно
физическо лице на друго физическо лице, както е в случая по обвинителния акт, да
се установи при какви условия и параметри и с каква цел се създава едно такова
правоотношение между тях. Дали се касае до гражданскоправно по смисъла на чл.
240, ал.1 от Закона за задълженията и договорите или се касае до вид банково
кредитиране, съобразно Търговския закон. В случая, в обстоятелствената част на
обвинителния акт, прокурорът обсъжда даването на заеми от подсъдимия К. на три
лица, които са извършвали търговска дейност, като само по п. 2-ри е посочил, че
даденият на свидетеля К.Р. заем от 3030 лева е във връзка с неговата
производствена дейност. В този случай обаче не се установява по категоричен
начин, чрез съставянето на приложената разписка, да е уговаряна възнаградителна
лихва. Доколко събраните по делото доказателства установяват, че двата парични
заема, дадени от подсъдимия К. на свидетеля М.С., са във връзка с неговата
търговска дейност, въпреки липсата на такива твърдения в обстоятелствената част
по п.1-ви от обвинителния акт, то те не могат да установят по безспорен начин,
че при даването им е уговаряна възнаградителна лихва. В изготвените за това
разписки не се съдържа такова условие, а и показанията на свидетеля С. не
убеждават за наличието на такова при неформалното сключване на тези договори. Доводът
на прокурора, изготвил обвинителния акт и поддържащ повдигнатото с него
обвинение, че уговорената в разписките неустойка отъждествява такава лихва, е
неприемлив. Видно от приложените граждански дела, в тези случаи гражданският
съд е приел уговорената неустойка като такава по смисъла на чл. 92 от Закона за
задълженията и договорите/ЗЗД/ и това се обосновава с правната възможност на
всеки един кредитор да иска изпълнението на поетото спрямо него задължение,
заедно с обезщетение за забава, по смисъла на чл. 79, изр.първо от ЗЗД.
От
субективна страна следва да бъде доказано, че лицето, в случая подсъдимият К.,
е съзнавал противоправността на това свое поведение, неговите общественоопасни
последици за лицата, на които е предоставял заемите, че извършва банкови сделки
и че, съобразно квалифициращите обстоятелства по чл. 252, ал.2 от НПК, с това
свое поведение причинява значителни вреди на тези лица и набавя за себе си
значителни неправомерни доходи. В обстоятелствената част на обвинителния акт не
се съдържат такива изводи, а и при съдебните прения прокурорът не навежда
доводи относно наличието на прекия умисъл в поведението на подсъдимия, дори,
напротив приема, че е давал заемите „... сигурно от добро сърце и да
помогне...”. Съдът също не намира установени по безсъмнен начин, от
доказателствата по делото, обстоятелства, които да обективират такъв умисъл в
поведението на подсъдимия. Събраните гласни и писмени доказателства по-скоро
сочат на съзнание за гражданскоправни отношения с тези лица/свидетелите С. и Р./
и използване на правноустановени средства за обезпечаване на неговите права в
тях.
При
така приетата за установена фактология по делото и направените, въз основа на
нея, правни изводи съдът намира обвинението за недоказано по един безсъмнен
начин, съобразно изискването по чл. 303, ал.2 от НК, поради което призна
подсъдимият А.К.К. за невинен, в това през периода 2009 – края на 2014 година
да е извършвал по занятие банкови сделки без разрешение и с това да е причинил
значителни вреди на обща стойност 11 890 лева, от които 10450 лева на М.С.,
900 лева на К.Р. и 540 лева на Т.Н. и да е получил значителни неправомерни
доходи на същата обща стойност, като го оправда по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по смисъла на чл. 252, ал.2, предл. първо и второ, във
вр. с ал.1 от НК.
Съдът
постанови, на основание чл. 190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски да
останат за сметка на държавата.
В
този смисъла съдът постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: