Решение по дело №543/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, във вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

 

Образувано е по жалба на Т. Д. Б., [ЕГН] от гр. Варна, чрез адв. А. Д. – АК – Варна, против Заповед № 24-0819-000250/05.03.2024г. на Полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на оспорващия до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Жалбоподателят счита, че обжалваната заповед е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Сочи се, че след установяване на положителен резултат от полевия тест с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 ARPK-0014, проба № 006, бил издаден талон за извършването на медицински изследване, като Б. бил придружен до ВМА МБАЛ – Варна за вземане на проби кръв и урина за химичен анализ. Твърди се, че било образувано досъдебно производство срещу жалбоподателя за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради което административнонаказателното производство, с резолюция на Началник група към ОДМВР – Варна, било прекратено. Изтъква се, че жалбоподателят не е употребявал наркотични вещества, а приема лекарства за диабет. Счита се, че неправилно е приложен материалния закон, тъй като не е доказан фактът на управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози предвид липсата на резултати от извършения химико-токсикологичен анализ. По изложените съображения, моли за отмяна на оспорената ЗППАМ. Претендира присъждане на направените разноските. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Ответникът – Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като счита заповедта за правилна и законосъобразна. В писмено становище излага подробни съображения за спазване на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, както и за правилното приложение на материалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебния контрол за законосъобразност на обжалвания акт, Административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от обжалване - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт. Депозирана е чрез Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна на 07.03.2024г., т. е. в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 05.03.2024г., предвид отбелязаното от жалбоподателя на гърба на заповедта.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Производството по издаване на обжалваната заповед е започнато служебно във връзка със съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 1206869/01.03.2024г. С акта контролните органи констатират, че на 01.03.2024г. в 18.40 ч., в гр. Варна на [улица]до гимназия „Иван Богоров“ в посока към [улица]Т. Д. Б. управлява собствения си лек автомобил Хонда ФРВ с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техните аналози, а именно: амфетамин. Резултатът е установен с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000, с фабричен № ARРК-0014, проба № 305. На водача е издаден Талон за медицинско изследване № 0155169/01.03.2024г. Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пред. второ от ЗДвП е посочена като нарушена.

При така издаденият АУАН и на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, с обжалваната заповед полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на Т. Д. Б. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за установеното управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По отношение компетентността на издателя на акта:

Съгласно чл. 172, ал. 1, изречение първо от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е приложена Заповед № 365з-8226/30.12.2021г., на Директора на ОДМВР – Варна, с чиято по т. 1.8 последният оправомощава полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Ето защо, настоящият състав на съда приема, че обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН Серия GA № 1206869/01.03.2024г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието – управление на лек автомобил след употреба на наркотични вещества или техните аналози, а именно: амфетамини, установени с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000, с фабричен № ARРК-0014. За нарушена е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пред. второ от ЗДвП. Не е налице несъответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ.

Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържаща необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда намира, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила:

От оспорващия не са наведени конкретни твърдения и съдът при извършената задължителна служебна проверка, не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, което е започнало при извършване проверка на водач, управляващ пътно превозно средство.

Спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение обжалване на ЗППАМ. В случая, обжалваната заповед е издадена след като административният орган е взел предвид издадения АУАН Серия GA № 1206869/01.03.2024г., както и обстоятелствата свързани с извършеното нарушение. Следва да се приеме, че административният орган, преди издаване на ЗППАМ, е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на обжалвания акт на това основание.

По отношение приложението на материалния закон:

За осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като в т. 1 б. „б“ законодателят е въвел и такава за временно отнемане на свидетелство за управление на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, на което основание е издадена процесната заповед.

От доказателствата по делото се установява, че в конкретния случай са възникнали гореописаните, регламентирани в закона материалноправни предпоставки за прилагане на процесната ПАМ – чрез тест, извършен с техническо средство от одобрен тип, в срока на неговата валидност, е установена употреба от жалбоподателя на наркотични вещества – отчетен е положителен резултат за амфетамин. В този случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да издаде, или не атакувания индивидуален административен акт.

При спазване на чл. 170, ал. 1 АПК ответникът е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, от които черпи права, като обори констатациите на административния орган. Представените в тази връзка писмени доказателства, по същество не оборват по категоричен начин горепосочените фактически установявания, тъй като същите са издадени след установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Видно от съдържанието на АУАН, въз основа на който е издадена и процесната заповед, употребата на наркотични вещества е установена на 01.03.2024г., а представената от жалбоподателя медицинска бележка, с която му е предписана постоянна терапия /л. 11 от делото/, е издадена на 06.03.2024г. Ето защо, съдът намира, че медицинската бележка е съставена за нуждите на производството, поради което не приема същата за годно доказателство.

Този извод не се променя от обстоятелството, че жалбоподателят е дал и биологичен материал за изследване. От една страна само с факта на даване на такава проба не се решава въпросът за отговорността на лицето, каквито са регламентираните в закона изисквания. Основание за този извод на съда е приложимата законодателна уредба. Определяйки реда за установяване употребата на наркотични вещества, чл. 171, ал. 4 от ЗДвП препраща към Наредба № 1 за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, в чийто чл. 5, ал. 2 е предоставена възможността на контролните органи да установяват употребата на наркотични вещества с тест. От своя страна чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП постановява, че само при наличие изследване на кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Следователно, до получаване на резултатите от изследването на кръвната проба, резултатът от проведения по време на проверката тест ще е определящ. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 172, ал. 3 от ЗДвП, която е категорична, че в случаите по чл. 171, т. 1, букви „б“, „д“, „е“ и „ж“ свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.

По отношение целта на закона:

Съдът счита, че е спазена и целта на закона. ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните от тях последици и се налагат независимо от обстоятелството дали и кога ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето. Със ЗППАМ не се налага наказание, а се цели да се въздейства по друг начин върху адресатите, с цел препятстване на възможността за продължаване извършването на конкретно нарушение.

С оглед изложеното съдът намира, че процесната ЗППАМ е законосъобразна. Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, което е направено своевременно. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени разноски в размер на 80лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 7 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК и чл. 172, ал. 5 ЗДвП, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Д. Б., [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. *, ет. *, ап. **, против Заповед № 24-0819-000250/05.03.2024г. на Полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на обжалващия до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Т. Д. Б., [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. *, ет. *, ап. ** да заплати на ОДМВР – Варна сумата от 80лв./осемдесет/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата.