№ 7259
гр. София, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110110387 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 54794/27.02.2023г. на СРС, подадена
от „********“ ЕООД срещу Х. Й. Д..
Ищецът „********“ ЕООД чрез адв. Ц. П. – АК-София, е предявил срещу ответника
Х. Й. Д. иск с правно основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 20000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, последица от изнесени от ответника в интервю, проведено в рамките
на телевизионното предаване „120 минути“, излъчено на 09.10.2022г. по телевизия
„*******“, неверни факти с клеветнически характер по отношение на ищеца, а именно:
„Една част от служителите, работещи на „Капитан Андреево“ имаха страх от това, че
ние искаме да направим промяна, защото, не е тайна – една голяма част от тези
служители след 20-ти се активизираха и започнаха да намират страшно много проблеми,
за които те въобще не са загатвали в продължение на 10 години. Значи, някои от тях са
получавали по осемстотин лева и са си мълчали, и са били прекалено доволни. В един
момент след 20-ти май тези същите служители започнаха да пишат, че това им липсвало,
че заплатите са ниски, писаха ми „кървави писма“, нали. Така че, беше много интересно,
нали, тяхното поведение и една част от тези служители, с мъка искам да го кажа, че
всъщност те са били много в близки връзки с тази фирма и само можем да правим догадки
вече какво се е случвало в тези близки връзки, за да бъдат толкова спокойни в продължение
на 10-те години управление на предходната фирма, която на практика е управлявала
всички имоти на Българската Агенция.“ (…) „Значи, ние имаме един регламент и тоя
Регламент е 625/2017, където е записано какви са отговорностите на така наречените
„оператори на товари“. Тази фирма, както и другите фирми, които са били прогонени от
тази фирма в един предходен период, нали, всъщност имат за цел да контактуват с всички
фирми, които вкарват тези храни през нашата граница.“ (…) „Значи, те трябва да се
свържат, да си подпишат договор и тази фирма вече, която е, ако говорим за „********“,
като оператор тя получава данните за всеки един товар и тези данни трябва тя да ги
вкара в първата част на така наречената „TRACES“ система. Когато ги вкара и ги
валидира, тогава вече те излизат в компютъра на нашите, всъщност, служители на БАБХ,
1
които са на границата. Т.е. на фитосанитарния, ветеринаросанитарния контрол. Те за
това нещо се получават пари и там е императивно написано, че не може да бъде,
държавата да изпълнява тази роля на оператор на товари. Държавата извършва контрол,
т.е. този Регламент разделя, ама ги разделя много ясно границите между контрол … а
тука просто са се сляли границите.“, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба (27.02.2023г.) до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че ответникът в периода 31.12.2021г.-05.10.2022г. бил Изпълнителен
директор на Българската агенция по безопасност на храните. Като такъв той бил
интервюиран от журналиста С.И. в предаването „120 минути“, излъчено по телевизия
„*******“ на 09.10.2022г. Въз основа на интервюто на сайта на телевизията (https://btv.bg)
на 09.10.2022г. била публикувана и статия със заглавие „Проф. Х. Д.: ГКПП „Капитан
Андреево“ беше първата ни стъпка да си върнем държавата.“. В интервюто от уволнения
изпълнителен директор на БАБХ се изказвали куп неистини с цел да се очерни доброто
търговско име на „********“ ЕООД. На зрителите се вменявало, че между служителите на
БАБХ и фирмата съществуват много близки връзки, намеквайки за извършване на незаконна
дейност в последните 10 години. Твърдял, че като оператор на товари дружеството
упражнявало едноличен контрол върху тази дейност и пречело на други лица да я вършат.
Всички тези изказвания били без каквато и да е конкретика. Ищецът бил представен в
негативна светлина, като в прав текст се сочело, че се пречи на други дружества да
упражняват такава дейност, което била неистина. Изнесената информация била неверна и
клеветническа, а доброто име търговеца се опетнявало с недоказани твърдения при
положение, че дейността му била многократно проверявана от БАБХ и органите на
Европейския съюз. Невярната и позоряща информация достигнала до неограничен кръг
зрители, тъй като била излъчена в национален ефир и цитирана и от други информационни
издания. Причинените от процесните изказвания неимуществени вреди се изразявали в
неудобство и дълбоко притеснение от неоснователното публично засягане на достойнството
и доброто име на юридическото лице, както и в затруднения и неудобства при контактите с
клиенти. Пострадала търговската дейност, тъй като партньорите му се преориентирали към
други оператори. Обосновава се реализиране на фактическия състав на деликта по чл. 45, ал.
1 ЗЗД и възникване за ответника на задължение да обезщети причинените вреди. В
насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от адв.
Венцислав Милушев – АК-София, който поддържа предявения иск, включително в хода на
устните състезания. Допълнителни съображения изразява в Писмена защита, вх. №
126629/16.04.2024г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Х. Й. Д. чрез адв. В. К. – АК-София, е подал
Отговор на исковата молба, вх. № 302054/26.10.2023г. на СРС, с който оспорва предявения
иск. Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като не било ясно кои думи са обидни, а кои
– клеветнически и позорящи. Поддържа, че се касае за дело от типа на т.нар. „дела-шамари“,
като било израз целенасочен тормоз срещу лице, участващо в защитата на обществения
интерес, поради което процесът се явявал недопустим и следвало да бъде прекратен.
Обосновава липса на основания за възникване на отговорност за ответника от една страна
поради факта, че юридическо лице не можело да търпи неимуществени вреди, а от друга,
тъй като у ответника липсвало противоправно поведение. Изказванията му съставлявали
информиране на обществото за текущи въпроси от сферата на държавното управление,
представляващи публичен интерес и които са били на дневен ред по онова време пред
БАБХ. Изказванията изнасяли резултати от проверки, като нямали отношение към ищеца. В
тях не се съдържали никакви обидни или клеветнически твърдения, както и негативни
оценки спрямо ищеца. Част от данните въобще не касаели „********“ ЕООД. Изказванията
също така били извадени от контекста на разговора. В насрочените по делото публични
съдебни заседания ответникът се явява лично или не се явява, като се представлява от адв.
К.. Предявеният иск се оспорва, включително в хода на устните състезания. Допълнителни
2
съображения се излагат в Писмени бележки, вх. № 129223/18.04.2024г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск и становището и възраженията на ответника в отговора ,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес. Правото на иск е свързано не с неговата основателност, а с наличието на
положителни процесуални предпоставки, съответно отсъствието на отрицателни такива. То
е на разположение на носителя на твърдяното материално право, засегнато от разгърналия
се между страните правен спор, за осигуряване на защитата му. Щом ищецът твърди, че в
неговата правна сфера е възникнало право да получи обезщетение за понесени от
противоправно деяние на ответника неимуществени вреди, за него принципно няма
процесуална пречка да предяви съответен иск, което негово право следва от изложените в
исковата молба твърдения. Поради това обективираният в исковата молба иск е допустим и
следва да бъде разгледан по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с
неприсъствено решение или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи извършено от ответника деяние, неговия противоправен характер,
наличието, естеството и интензитета на причинените от него вреди, причинната връзка на
същите с извършеното противоправно деяние. В тежест на ответника е да установи, че е
заплатил търсените спрямо него суми, както и наличието на обстоятелства, които го
освобождават от това задължение. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Ищецът е юридическо лице и търговец – еднолично дружество с ограничена
отговорност. Съгласно чл. 63, ал. 1 ТЗ, търговските дружества биват създавани за
извършване на търговски сделки с общи средства. За разлика от останалите юридически
лица (юридически лица с нестопанска цел, кооперации, политически партии, религиозни
организации и т.н.), търговските дружества се създават и съществуват със спекулативна (в
добрия смисъл на понятието) цел – да реализират печалба. В исторически план те възникват
на основата на обособяване на имущество, посветено на извършването на търговската
дейност с цел повишаване на икономическите възможности, но и за предпазване на
участващите в дружеството лица от несполуки в развитието на стопанското им начинание и
евентуални финансови загуби. Като юридически лица, търговските дружества са изкуствени
правни субекти и фиктивни личности. Основата на юридическите лица са хора – физически
лица (било пряко, било чрез други юридически лица или чрез Държавата), чрез които
юридическото лице волеизявява и участва в правния и стопански оборот. Реално
търговското дружество от една страна съставлява система от договори със съответни
обвързаности между физически лица, а от друга е способ за извършване на търговски сделки
и за осигуряване на достъп до печалбите или разпределяне на загубите от тях (по
Калайджиев, А., „Търговски дружества. Персонални дружества. Дружества с ограничена
отговорност“, изд. „Сиби“, София, 2014г., стр. 14).
Търговецът има предприятие, което е съвкупност от права и задължения. Те винаги
имат паричен еквивалент. Допълнителен довод в тази насока е и нормата на чл. 72, ал. 1 ТЗ,
според която и непаричните вноски в капитала на дружеството следва да имат своята
конкретна парична оценка (чл. 72, ал. 2 ТЗ). Вредите, които това предприятие търпи, се
отразяват в патримониума на търговеца, където отново всички права и задължения имат
паричен еквивалент, т.е. са имуществени. Липсата на възможност търговецът да има
неимуществени активи и пасиви (т.е. такива, които не са оценими в пари) води до
невъзможност в неговата правна сфера да настъпят и неимуществени вреди
3
(р.197/19.02.1997г.-гр.д.250/1995г.-Vг.о.). Тъй като всичките им права са имуществени,
юридическите лица и в частност търговските дружества не могат да търпят неимуществени
и морални вреди. Този извод с още по-голяма сила важи поради това, че дружествата-
търговци волеизявяват чрез органите си, нямат физическо тяло, телесни усещания и
здравословно състояние, психически свят и емоции, в/на които да се отразят
неимуществените вреди. Търговските дружества не могат да усетят засягането на
достойнство, да чувстват обида, гняв или унижение, да усещат болка, да страдат. Поради
това за тях е неприложим механизмът за определяне на обезщетение по чл. 52 ЗЗД и ПП 4-
1968г. Разпоредбите на някои нормативни актове – чл. 4 ЗОДОВ, чл. 631а, ал. 2 ТЗ, чл. 76а
ЗМГО (отм.) / чл. 118, ал. 1 ЗМГО и др., в които се съзира аргумент за легална и реална
възможност юридическо лице да бъде обезщетено и за неимуществени вреди, не могат да
обосноват извод в подобна насока. Описаните норми са с общ характер, визирайки без да ги
диференцират както юридическите, така и физическите лица, адресати на нормата, като
обезщетението за неимуществени вреди следва да се счита за предвидено именно само за
физическите лица (опр.271/19.03.2010г.-гр.д.8/2010г.-ІІІг.о.). Позицията за невъзможността
юридическо лице, още повече търговец, да търси обезщетение за нанесени му
неимуществени вреди, е трайно и последователно застъпена в практиката на Върховния
касационен съд – опр.887/08.07.2013г.-гр.д.2712/2013г.-ІVг.о., опр.91/17.02.2011г.-
гр.д.615/2010г.-Іт.о. Произнасяния в обратна насока, доколкото ги има, нямат задължителен
характер (арг. чл. 290, ал. 3 ГПК), а и касаят хипотези, категорично различаващи се от
настоящата. По ТД 1/2023г. на ВКС и ВАС все още не е постановено тълкувателно
постановление.
Поради тези причини съдът намира, че в патримониума на ищеца е изначално
невъзможно и не се доказва да са възникнали твърдените неимуществени вреди. Липсата на
този съществен елемент от фактическия състав, пораждащ отговорността за вреди, води до
невъзможност същият да породи действието си, като е достатъчно основание за отхвърляне
на предявените искове. При това положение обсъждането на останалите събрани по делото
доказателства, в това число свидетелските показания и изслушано заключение на вещо лице,
се явява безпредметно. В тази връзка и това дали публикацията на ответника съответства на
истината или не е без значение за крайния изход от делото. Изложените аргументи
обосновават необходимост от отхвърляне на предявения иск в цялост.
Съдът не отрича възможността търговската репутация на едно акционерно дружество
да бъде засегната неблагоприятно от нечии постъпки. Действително е мислима хипотезата,
при която разпространявани по адрес на съответния търговец изявления да му нанасят вреда,
в това число намаляване на доверието на съконтрагентите, спад в реализирането на
продукцията, намаляване на печалбите, обезценяване на акциите и т.н. Тези неблагоприятни
изменения обаче винаги имат конкретно парично измерение, т.е. те реално съставляват
оценима в пари вреда, но не морална, а такава с имуществен характер, която на общо
основание, при доказване наличието на съответните предпоставки и размера ù, подлежи на
обезщетяване от причинилото я лице.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ответникът, който своевременно е заявил такава претенция. Ответникът е доказал (л. 85-86)
сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 3495,00 лева, които следва да
бъдат възложени в тежест на ищцовата страна. С оглед естеството на спора и степента на
неговата фактическа, правна, процесуална и професионална сложност, съдът намира, че
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение не може да се прецени като
прекомерно.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „********“ ЕООД , ЕИК ***********, със седалище в
град София, срещу Х. Й. Д., ЕГН **********, от град София, иск с правно основание по чл.
45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, последица от
изнесени от ответника в интервю, проведено в рамките на телевизионното предаване „120
минути“, излъчено на 09.10.2022г. по телевизия „*******“, неверни факти с клеветнически
характер по отношение на ищеца, а именно: „Една част от служителите, работещи на
„Капитан Андреево“ имаха страх от това, че ние искаме да направим промяна, защото, не
е тайна – една голяма част от тези служители след 20-ти се активизираха и започнаха да
намират страшно много проблеми, за които те въобще не са загатвали в продължение на
10 години. Значи, някои от тях са получавали по осемстотин лева и са си мълчали, и са били
прекалено доволни. В един момент след 20-ти май тези същите служители започнаха да
пишат, че това им липсвало, че заплатите са ниски, писаха ми „кървави писма“, нали. Така
че, беше много интересно, нали, тяхното поведение и една част от тези служители, с
мъка искам да го кажа, че всъщност те са били много в близки връзки с тази фирма и само
можем да правим догадки вече какво се е случвало в тези близки връзки, за да бъдат
толкова спокойни в продължение на 10-те години управление на предходната фирма, която
на практика е управлявала всички имоти на Българската Агенция.“ (…) „Значи, ние имаме
един регламент и тоя Регламент е 625/2017, където е записано какви са отговорностите
на така наречените „оператори на товари“. Тази фирма, както и другите фирми, които
са били прогонени от тази фирма в един предходен период, нали, всъщност имат за цел да
контактуват с всички фирми, които вкарват тези храни през нашата граница.“ (…)
„Значи, те трябва да се свържат, да си подпишат договор и тази фирма вече, която е, ако
говорим за „********“, като оператор тя получава данните за всеки един товар и тези
данни трябва тя да ги вкара в първата част на така наречената „TRACES“ система.
Когато ги вкара и ги валидира, тогава вече те излизат в компютъра на нашите, всъщност,
служители на БАБХ, които са на границата. Т.е. на фитосанитарния,
ветеринаросанитарния контрол. Те за това нещо се получават пари и там е императивно
написано, че не може да бъде, държавата да изпълнява тази роля на оператор на товари.
Държавата извършва контрол, т.е. този Регламент разделя, ама ги разделя много ясно
границите между контрол … а тука просто са се сляли границите.“, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба (27.02.2023г.) до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА „********“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище в град София, да
заплати на Х. Й. Д., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 3495,00 лева, представляваща разноски по делото в производството пред
районния съд (гр.д. 10387/2023г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5