Мотиви към Присъда №46 по НОХД №1207/2016 год.  на ВРС

Врачанска районна прокуратура е предявила обвинение против М.З.Н. ***, за това, че на 01.06.2015г. в гр.В., при условията на повторност е отнел чужди движими вещи - мобилен телефон марка „Sоnу Егiсssоn” на стойност 99,60лв. и мобилен телефон марка „Аlkаtеl” на стойност 63,60лв. или вещи на обща стойност 163,20лв. от владението на Т.А.Ф., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случая не е маловажен - престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 НК

Производството  по делото се движи в условията на задочен процес съгласно чл.269 ал.3 т.4 б.”а” от НПК.  Установено е след щателно издирване, че подсъдимият не се намира на известните в страната адреси, както и че е напуснал територията на страната, като адреса му в чужбина не е установен от отпочване на съдебното производство до неговото приключване, поради което и е обявен за общо държавно издирване с телеграма №48423/2016г., като съгласно приложените от РУ на МВР В. множество справки не е намерен и издирването му продължава. Видно от изисканата от съда и представена по делото справка от ОД на МВР в автоматизираният информационен фонд "Граничен контрол" е регистрирано излизане на подсъдимия от Република Б.на 14.10.2016г. през ГКПП "Връшка чука", като до настоящият момент/приключване на делото/ не е налице регистрирано връщане на подсъдимия в пределите на страната.Съобразно изложеното и вземайки предвид, че подсъдимия М. З.Н. се намира извън пределите на Република Б.и местоживеенето му не е известно, както и че с оглед доказателствата по делото отсъствието му няма да попречи за разкриване на обективната истина по делото, то и съдът е приел, че са налице основанията по чл.269 ал.3 т.4 б.”а” от НПК,  за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия, към което е и пристъпил.

Прокурорът, представляващ Врачанска районна прокуратура поддържа обвинението така, както е предявено, като пледира за ефективна присъда.

Подсъдимия М.З.Н. в хода на досъдебното производство се признава за виновен по повдигнатото обвинение, като дори е заявил, че желае възмездяване на пострадалия и сключване на споразумение по делото, като е възстановил част от отнетото от пострадалият имущество, а вече в хода на съдебното производство, чрез определеният служебен защитник адв.Д.Г. се пледира за налагане на наказание в предала на минимума или преквалификация на деянието, като такова по чл.194 ал.3 от НК, с оглед на младата възраст на подсъдимия, ниската стойност на предмета на престъплението и частичното му възстановяване.

            Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, констатира следната фактическа обстановка:

Подсъдимия М.З.Н. е роден в гр.Л., но с местоживеене ***, където пребивавал, известно време, а до месец юни на 2015г. същият живял в дома на св.Д.О.П. ***, с който се познавали още от дома „Асен Златаров” и били приятели.

Пострадалият свидетел Т.А.Ф.,*** и макар да е  пенсионер по болест, често изнасял сергия и продавал различни стоки в района на площад „Суми” в гр.В. в близост до разположените там шахматни дъски. През м.май 2015г. продавайки на сергията св.Т.Ф. се запознал с под.Н., който често обикалял около шахматните дъски, като двамата се сприятелили и във връзка с това понякога св.Ф. използвал подсъдимия Н. да му помага в работата на сергията, като му заплащал за труда. Подсъдимия и пострадалия познавали свидетелите Д.П. и П.З., а те от своя страна  също се познавали по между си.

Така на 01.06.2015г. св.Ф. изнесъл и продавал на посоченото място захарен памук и детски играчки. Вечерта на посочената дата подсъдимият Н. минал покрай св.Ф. и последният го извикал да му помага/да обслужва клиентите и да връща рестото, докато Ф. прави захарният памук/, като двамата продавали захарен памук до късно вечерта. Приключвайки св.Ф. помолил под.Н. да му помогне да прибере нещата в дома си. Под.Н. се съгласил и придружил св.Ф. до квартирата му находяща се в къщата в гр.В., на ул.”***” ***, в която живеел. Пристигайки до посочения дом около 24.00ч, св.Ф. поканил под.Н. да влезе и остане да вечерят, тъй като било доста късно. Влизайки в къщата св.Ф. започнал да приготвя вечерята.През това време оглеждайки обзавеждането в дома на свидетеля подс.Н. видял оставените върху компютъра от свидетеля два броя мобилни апарата марки - „Sоnу Егiсssоn” и „Аlkаtеl”. Възползвайки се от невниманието на домакина си - св.Т.Ф., подсъдимия взел двата телефона и незабелязано ги изнесъл от вън. А след като вечеряли подсъдимия М.Н. си тръгнал, като взел в себе си оставените навън мобилни апарати. Скоро след това св.Т.Ф. забелязал липсата на вещите си – двата мобилни апарата и тъй като никой друг не бил идвал в домът му се усъмнил, че същите са взети от подсъдимия. Потърсил го и разговорил с него, като пред свидетеля Т.Ф. подсъдимият признал, че е взел двата апарата, но му казал, че му били нужни, за да се обади на майка си. Впоследствие подсъдимият Н. върнал, чрез общи познати на св.Ф. мобилния апарат марка „Аlkаtеl”. Това станало като подсъдимият дал  съквартиранта си - св.Д.О.П. да върне визирания апарат на пострадалия Ф., но тъй като П. не знаел, къде да го намери занесъл телефона на общият им познат - св.П.Н.З., който от своя страна пък предал вещта на собственика и, докато другият телефон подсъдимият продал на неустановено по делото лице. След случилото се подсъдимият напуснал дома на св.П. и повече не се върнал там.

Видно от изготвената по делото СЪДЕБНА ОЦЕНИТЕЛНА ЕКСПЕРТИЗА мобилен апарат марка „Sоnу Егiсssоn” е на стойност 99,60лв, а мобилен телефон марка „Аlkаtеl” е в размер на 63,60лв. или общата стойност на двата апарата е в размер на 163 ,20лв.

 

Изложената фактическа обстановка отразена в обвинителният акт безспорно се доказва от показанията на свидетелите разпитаните в хода на съдебното следствие - Т.А.Ф., П.Н.З. и Д.О.П., както и от самопризнанията на подсъдимият, дадени в досъдебното производство, в които заявява, че е виновен по повдигнатото му обвинение, както и от останалите доказателства приложени в ДП №671/2015г. по описа на РУП-В.,/пр.пр.3085/2015г. по описа на ВРП, а именно: жалба, служебна бележка, характеристика; справки за съдимост; писмо до и справка от ГДИН, Постановление за ОДИ, Заключение на СОЕ, и справки за търпени наказания, справка за актуален адрес, докладна записка, справки за щателно издирване  и за задгранични пътувания, както и от останалите писмени доказателства по делото приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите разпитаните в хода на съдебното следствие поради това, че изяснените чрез разпитите на свидетелите, обстоятелства са такива, че недвусмислено сочат на присъствието и участието на подсъдимият в инкриминираните събития, и безспорно го определят като извършител на процесното деяние – факта, че той лично е предал едната от вещите на свидетеля Д.О.П., който от своя страна пък, я е дал на свидетеля П.Н.З., за да я отнесе и върне на пострадалия Ф..Също така кредитира и заключението на вещото лице по изготвената Съдебно оценителна експертиза, която в пълнота е отговорила на поставените въпроси и без съмнение е допринесла за изясняване на съществени обстоятелства, по делото. Заключението по експертизата и допълненията по нея направени от експерта в съдебно заседание не е оспорено от страните и се цени от съда.

 Данните от горепосочените доказателствени източници са абсолютно еднопосочни и безпротиворечиви, че недвусмислено сочат на участието на подсъдимия в инкриминираните събития, който извод кореспондира и с останалите доказателства приложени по делото, въз основа на които съдът счете авторството на процесното деяние за безспорно доказано и направи следните правни изводи:

Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост на пострадалият свидетел Ф., върху притежаваните от него движими вещи, и по-конкретно - тези отношения, които осигуряват нормалното използване на вещите по предназначението им.

Предмет на кражбата, съгласно обвинителния акт, по който е образувано и приключило съдебното производство пред настоящата инстанция, са реално съществуващи чужди движими вещи - на обща стойност 163.20 лв., до която сума има обвинение по делото.

Кражбата по чл.194, респективно по чл.195 от НК е имуществено престъпление, насочено против собствеността, и в завършения си вид винаги има за последица имотна вреда в случая за увреденото физическо лице пострадало от престъплението, като е необходимо движимите вещи, за да бъдат годен предмет на престъплението да имат определена стойност изчислима в пари към момента на извършване на деянието от подсъдимият. Безспорно е установен и начина на отнемане на вещите на пострадалият, което се установява, от показанията на свидетелите, и останалите събрани по делото доказателства.

На лице са всички съставомерни елементи, квалифициращи деянието на подсъдимия от обективна страна като “кражба” по смисъла на чл.195 ал.1 от НК. Налице е годен предмет на престъплението  – инкриминираните вещи са движими.

На второ място вещите са чужди – собственост са на пострадалият свидетел Т.А.Ф. *** и към момента на деянието са се намирали в негово владение, на следващо място инкриминираните вещи, по аргумента на чл.110 от Закона за собствеността са с определена стойност конкретно установена от СОЕ по делото.

Подсъдимия М.З.Н. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, като по този начин е прекъснал фактическата власт на пострадалото лице, върху процесните вещи и е установил такава в своя полза. С това си действие той е обективирал и намерението си да свои, като е създал необходимите предпоставки за по-нататъшно разпореждане с вещите по своя воля, което намерение в случая е и пряко манифестирано с оглед последващото разпореждане с част от откраднатите вещи. Към инкриминирания период подс.Нгеуен е бил двукратно осъждан, в т.ч. с присъда по НОХД№1040/13г. на ВРС. С одобрено по НОХД №1040/2013г. по описа на ВРС споразумение, М.Н. е признат за виновен и на основание чл.195 ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, при първоначален строг режим, като съдебният акт е влязъл в сила на 15.10.2013г. Това осъждане квалифицира настоящето деяние на под.Н. като такова осъществено при условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК, като не е изтекъл срока по чл.30 от НК, тъй като е извършил престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, което и прави кражбата  квалифицирана по чл.195 ал.1 т.7 от НК.

Предвид изложеното съдът приема, че подсъдимия е извършил деянието по повдигнатото му обвинение с внесения за разглеждане обвинителен акт и не споделя аргументите изложени от защитата на подсъдимия в насока за преквалифициране на деянието по чл.194, ал.3, вр. с ал.1 от НК.

На първо място, действително стойността на предмета на престъплението е ниска - 163,20 лева, т.е. под размера на минималната работна заплата, установена за страната към датата на извършване на деянието /една минимална работна заплата към 01.06.2015г. е в размер на 360 лв./ и предметът на престъплението е частично възстановен на пострадалия в хода на досъдебно производство.

На второ място, налице са изключително негативни характеристични данни за подсъдимия, обусловени от предходните му осъждания, които са все за престъпления против собствеността, някои от които е изтърпял ефективно.

 На трето място, от легалната дефиниция за „маловажност” по чл.93, т.9 НК, и от  съдебната практика, която е едностранчива, в тази насока, е че “… По принцип дали случаят е маловажен е правен извод. Той следва да се основава на всички обстоятелства относно престъплението при съобразяване критериите, посочени в чл.93 ,т.9 от НК”.  При така посоченото съдът отчита, че деянието на подсъдимия правилно е квалифицирано чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 НК, а не като маловажен случай, тъй като степента на обществената му  опасност и морална укоримост не е по-ниска от обикновените случаи на престъпленията от съответният вид.Извършеното от подсъдимия М.З.Н. на посочената дата и място представлява отнемане по смисъла на закона, което е осъществено без съгласието на собственика, какъвто извод може да се изведе от събраните доказателства по делото.

От субективна страна - деянието е извършено от подсъдимия М.З.Н.  с пряк умисъл, виновно, като е разбирал свойството и значението на извършеното и ясно е съзнавал, своето участие в престъпното деяние. Също така е съзнавал признаците на престъплението и неговите общественоопасни последици и е искал те да настъпят. Мотивите за извършване на деянието са користни. Целта на отнемането на вещите е била лично облагодетелстване.

Обществената опасност на деянието е сравнително висока, предвид нарасналите престъпни посегателства от този вид, като до приключване на делото част от вещите предмет на престъплението са възстановени на собственика.

Обществената опасност на подсъдимият е висока предвид наличието на предишни осъждания и изключително лошите характеристични данни. Както вече беше посочено по горе подсъдимият в досъдебната фаза прави самопризнания, изразява съжаление за извършеното деяние, което се явява посегателство спрямо обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване на правото на собственост.

Предвид изложеното, подсъдимия М.З.Н. е осъществил с поведението си по несъмнен начин от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 от НК, на 01.06.2015г. в гр.В., при условията на повторност е отнел чужди движими вещи - мобилен телефон марка „Sоnу Егiсssоn” на стойност 99,60лв. и мобилен телефон марка „Аlkаtеl” на стойност 63,60лв. или вещи на обща стойност 163,20лв. от владението на Т.А.Ф., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случая не е маловажен.

 Подсъдимият Н. е роден на ***г. в гр.Л., с настоящ адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан с ЕГН **********, и по производството признава вината си.

За деянието по чл.195 ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание в диапазон от 1 до 10 години лишаване от свобода, като настоящият съдебен състав е съобразил, че следва да наложи наказание в размер, което да не се явява занижено, нито несправедливо с оглед обществената опасност на деянието и личната такава на дееца.

На основание изложеното съдът призна с присъдата си подсъдимия М.З.Н. за виновен в извършване на престъплението по чл.195, ал.1 т.7, вр. чл.194, ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК, ГО ОСЪДИ на наказание ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.

НА ОСНОВАНИЕ чл.57, ал.1, т.2 б.”Б” от ЗИНЗС ПОСТАНОВИ подсъдимия М.З.Н. да изтърпи определеното наказание при първоначален "СТРОГ" режим.

            За определяне на това наказание, съдът отчете смекчаващите обстоятелства /ниският размер на предмета на посегателство - /при минимална работна заплата за страната към 01.06.15г. - 360.00лв./ и възстановяване на част от причинените щети, социалния и имуществен статус на подсъдимия – безработен, без данни за налично имущество и доходи, младата му възраст към датата на извършване на деянието -21г., пред отегчаващите отговорността обстоятелства /лошите характеристични данни и предходните осъждания/.

            Съдът отчете и че с така определеното наказание, в пълна степен ще бъдат реализирани целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, както на личната, така и на генералната превенция.

Съдът с оглед постановената осъдителна присъда постанови също така подсъдимия М.З.Н. да заплати разноските по делото в размер на 99.00 лева, вносими по сметка на ОД-МВР-В..

Причина за извършеното престъпление се явява трайният престъпен стереотип на поведение, и желанието на подсъдимия Н. да се облагодетелства по лесен и неправомерен начин, ниското му правно и обществено съзнание, и незачитането на неприкосновеността на чуждата собственост.

При изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

01.11.2017г.

Гр.В.                                                                                     Районен съдия: