№ 1074
гр. Стара Загора, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Женя И.а
при участието на секретаря Невена И.а
като разгледа докладваното от Женя И.а Гражданско дело №
20235530103530 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно с чл.9, ал.1 ЗПК, съединен, при условията на
евентуалност, с иск по чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 25.01.2023 г. Д. Д. Ф., като
кредитополучател, е сключила с „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски
кредит № 2713426/25.01.2023 г., по силата на който й бил предоставен заем в
размер на 3150 лв., при годишен лихвен процент в размер на 22.00%, с
годишен процент на разходите 24.36%, със срок на погасяване на заема 24
месечни анюитетни погасителни вноски по Приложение № 1 към договора.
Крайният срок за връщане на заема бил 31.01.2025 г.
Ищецът „Кредисимо“ ЕАД твърди още, че ответницата не била
направила нито едно плащане по договора.
Към датата на подаване на исковата молба били настъпили падежите на
6 месечни погасителни вноски, дължими за периода от 28.02.2023г. до
31.07.2023 г. в общ размер на 933,42 лева, представляваща сбор от главница в
размер на 614,27 лева и договорна лихва в размер на 319,15 лева.
Ето защо за ищецът съществувал интерес от предявяване на осъдителен
иск за заплащане на непогасените главници по горепосочения договор за
кредит в размер на 614, 27 лева за периода от 28.02.2023г. до 31.07.2023 г.
1
Ищецът твърди още, че в случай, че съдът приемел договорът за
недействителен, то на основание чл. 23 ЗПК за ответницата щяло да възникне
задължение да върне на ищеца чистата стойност на кредита в размер на 3150
лева.
С молба – уточнение до съда, ищецът уточнява, че предявява два иска –
главен осъдителен иск за връщане на главница по договора за кредит, с
настъпил падеж и евентуален осъдителен иск на извъндоговорно основание за
връщане на чистата стойност на кредита.
Искането на ищеца до съда е да бъде осъдена ответницата да му заплати
сумата в размер на 614,27 лева, представляваща сбор от главници за периода
от 28.02.2023г. до 31.07.2023 г. по договор за потребителски кредит №
2713426/25.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
При условията на евентуалност, в случай, че главният иск бъде
отхвърлен, на основание чл. 23 ГПК, моли да бъде осъдена ответницата да му
заплати чистата стойност на кредита в размер на 3150 лева по договор за
потребителски кредит № 2713426/25.01.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Сочи банкова сметка за заплащане на сумите. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника „Кредисимо“ ЕАД, с който оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер.
Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит №
2713426/25.01.2023г., между ищцата, като кредитополучател, и Кредисимо
ЕАД, като кредитодател, за сумата от 3150,00 лева главница, при лихвен
процент по кредита в размер (ГЛП) на 22,00 % и годишен процент на
разходите (ГПР) в размер на 24,36%.
Излага подробни съображения за недействителност на така сключения
договор за кредит, поради противоречие с чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК и поради
противоречие с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК.
Твърди, че уговорения договорен лихвен процент надхвърля трикратния
размер на законната лихва, поради което противоречи на добрите нрави и
цитира съдебна практика.
2
Твърди, че за да се заобиколи забраната по чл. 19, ал.4 ЗПК ищецът
въвел допълнително оскъпяване, в случай че потребителят не осигурял
поръчител или банкова гаранция, като били въведени изначално невъзможни
условия за изпълнение.
Твърди, че оскъпяването за предоставянето на поръчителство била
скрита лихва. Позовава се на ЗЗП и цитира съдебна практика
Ответницата заявява, че в случая била неприложима нормата на чл.
26,ал.4 ЗЗД, поради което целият договор за кредит бил нищожен, като излага
аргументи в тази насока.
Твърди, че действително приложения ГПР бил различен от посочения в
договора от 24,36 %, че не е ясно как бил определен, че в него не била
включена скритата под формата на „възнаграждение за поръчителство“
договорна лихва. Цитира практика на СЕС.
В заключение се позовава на чл. 22 ЗПК и прави възражение за
нищожност на целия договор за кредит.
Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски, на
основание чл. 38, ал.2 ЗА.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Кредисимо“ ЕАД, редовно
призовано, не изпраща представител, а депозира становище по делото, с
което поддържа исковата молба.
В съдебно заседание отвтеницата Д. Д. Ф., редовно призована, не се
явява и не изпраща представител. Процесуалният й представител – адв. П. П.
е депозирал молба-становище с която заявява, че поддържа изцяло отговора
на исковата молба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че между Д. Д.
Ф. и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит
№2713426/25.01.2023 г., ведно с Приложение №1 към него, с кредитодател
„Кредисимо“ ЕАД гр. София и кредитополучател Д. Д. Ф., по силата на който
ищецът се е задължил да предостави на ответницата заемна сума в размер на
3
3150 лева, със срок на погасяване 24 месеца, при ГПР – 24,36 %, лихвен
процент по кредита – 22%.
По делото е представено Приложение 1 към договора, в което е
обективиран погасителния план с посочване на падежа на двадесет и четирите
погасителни месечни вноски по кредита, всяка от които включва главница и
договорна лихва.
Видно от разписка за извършено плащане от 25.01.2023 г. ищецът е
предоставил ответницата сумата от 3150 лева по процесния договор за
кредит, като плащането е извършено чрез системата за електронни плащания
ePay.bg.
По делото не е спорно, че ответницата не е извършвала плащания по
този договор.
Служебно известно на съда е, че със съдебно решение по гр.д.
2730/2023г. по описа на РС – Стара Загора е прогласена за нищожна клаузата
на чл. 4, ал.1 от горепосочения договор, предвиждаща задължение на
кредитополучателя да осигури обезпечение на кредитора - банкова гаранция
съгласно Общите условия в срок до 10 (десет) дни от подаване на
Заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от Кредисимо юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на
заявлението.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Ищецът „Кредисимо“ ЕАД представлява финансова институция по
смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството
като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. В този случай е безспорно, че
процесния договор попада в дефиницията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и по
отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК и чл. 143- чл.148 ЗЗП.
Предвид установеното от фактическа страна за сключения между
страните договор и предоставянето на уговорената заемна сума от ищеца на
ответницата в размер на 3150 лева, то следва задължението за ответницата да
я върне. Приетата като писмено доказателство разписка за извършено
4
плащане чрез системата за електронни плащания ePay.bg. от 25.01.2023 г.
оборва възражението на ответницата, че „няма спомен“ да е получила тази
сума.
Горното е достатъчно, за да бъде уважен изцяло предявения главен иск
за заплащане на сумата в размер на 614,27 лева – главница по процесния
договор за кредит за периода от 28.02.2023г. до 31.07.2023 г. (вноските с
настъпил падеж към датата на подаване на исковата молба), ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.08.2023 г. до
изплащането на сумата, като основателен.
Всъщност ответницата в настоящото производство се брани с
възражение за нищожност на клаузата, с която е уговорена договорната лихва
(каквато не се претендира в случая и е ирелевантно) и с възражение за
недействителност на целия договор съгласно чл. 22 ЗПК, по който въпрос
съдът намира за нужно да отбележи следното и за двете страни по делото:
Първо, съдът не констатира недействителност на договора за кредита
поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК
договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички лихвени проценти. Когато лихвеният
процент е уговорен като постоянна величина за целия срок на договора и не
се допуска неговото променяне, достатъчно е да бъде посочен размерът на
същия. В настоящия случай това е сторено – касае се за фиксиран лихвен
процент – 22.00%, важим за целия период на действие на договора, който е
постоянна и непроменлива величина. Следователно не е налице нарушение
на чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК. Неоснователно е и възражението на процесуалния
представител на ответницата за нищожност само на клаузата за договорна
лихва, защото била 22.00 %, т.е. многократно надхвърляла законната лихва.
Според актуалната съдебна практика на съставите на ОС – Стара Загора след
като ГПР не надхвърля пет пъти законната лихва (както е в случая), то
уговорената договорна лихва не е нищожна.
Съдът не констатира недействителност на договора за кредита поради
5
противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК
договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Видът на разходите, от които се
формира ГПР са посочени в чл. 19, ал. 1 ЗПК. Действително е налице
противоречива съдебна практика относно въпроса – дали за да е изпълнена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК следва да е посочен годишния процент
на разходите по кредита като цифрово изражение и общата сума, дължима от
потребителя или следва да бъдат посочени всеки един отделен разход по чл.
19, ал.1 ЗПК и § 1, т.1 от ДР към ЗПК. Настоящият съдебен състав счита, че
от тълкуването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК не следва извода, че
всеки един разход следва да бъде посочен, който се включва в ГПР. Вече
когато в хода на производството се установи, че неправилно е посочен този
процент и че в него не са били включени разходи, които е следвало да бъдат
включени, тогава в зависимост от конкретиката на случая следва да се
преценява дали е налице недействителност на договора - чл. 22 ЗПК (в случая
по делото не се установи това) или на клаузата, с която е уговорен ГПР – чл.
19, ал. 5 ЗПК (в случая уговорения ГПР е в значително по – нисък размер).
И второ, съгласно актуалната съдебна практика на ВКС (напр. решение
50056/29.05.2023г. по т.д. 2024/2022г. на ВКС и др.) по предявен от кредитора
осъдителен иск на договорно основание за заплащане на дължими суми по
договор за кредит, ако съдът констатира недействителност на договора, с
решението си, на основание чл. 23 ЗПК, уважава същия този иск само за
предявеното вземане за главница, като не е необходимо това вземане да бъде
предявено с иск на извъндоговорно основание. Но доколкото това касае
евентуално предявения иск от ищеца, който не следва да бъде разглеждан,
предвид уважаването на главния иск и несбъдване на условието за
разглеждането му, съдът отбелязва това само с цел правна прецизност.
Предвид гореизложеното, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата в размер на 614,27 лева – главница по договор за
потребителски кредит №2713426/25.01.2023 г. за периода от 28.02.2023г. до
31.07.2023 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба в съда – 24.08.2023 г. до окончателното й изплащане, като
6
основателен.
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените от него разноски по делото за държавна такса
в размер на 50 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определено от съда на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес *****************, да
заплати на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет.4,
Бизнес център „България“, сумата в размер на 614,27 лева – главница по
договор за потребителски кредит №2713426/25.01.2023 г. за периода от
28.02.2023г. до 31.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба в съда – 24.08.2023 г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА Д. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес *****************, да
заплати на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет.4,
Бизнес център „България“, сумата в размер на 150 лева, представляваща
направените по делото разноски.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка на „КРЕДИСИМО“ ЕАД с IBAN: *****************, BIC:
*************, при *************
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7