Р Е Ш Е Н И Е №
261 006
23.10.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 16549/2019 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Искова молба на „Кредитреформ България” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София , ул. „Шандьор Петьофи” №
10, предявена против Д.А.Т., ЕГН **********,***,
с искове с правно основание в чл. 79 във връзка с чл. 86, 92 и чл. 99 от ЗЗД, чл. 240 от Закона за
задълженията и договорите, във връзка с чл. 9 и следващите от Закона за
потребителския кредит.
Ищецът черпи права от два договора.
Твърди се, че на дата ***г, между ответника ,
от една страна , и трето на спора лице, „4финанс” АД, бил сключен договор за
паричен заем № ***. По силата на договора Т. получил назаем сума от 300 лева, която се
задължил да върне заедно с възнаградителна лихва след 30 дни , на ***г. , ведно
със договорна лихва в размер на 10.10 лева и
такса за експресно разглеждане на искането за отпусканен кредита от
76.90 лева, общо 387 лева.
На дата ***г, Т. поискал и получил още 300
лева назаем от същия кредитор, като парите му били предеведени посредством
платежната услуга „ИзиПей” . Задължил се да ги върне заедно с лихва
–възнаграждание на кредитора в размер от
5.39 лева и такса за експресно разглеждане, на същата
дата ***г. Т. не изпълнил задълженията си
на падежната им дата , и заради забавата в плащанията , на същия било
начислено и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка от просрочените вноски – от
датата на просрочието.
На дата ***г вземанията на първоначалния
кредитор по договор за паричен заем № ***
били прехвърлени на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК ***, чрез договор за
цесия. За цесията длъжникът бил надлежно уведомен, включително чрез приложено
към исковата молба уведомление.
„Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК ***, иска
да се постанови от съда решение , с което да се осъди Т. да заплати следните суми: 600 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на
подаването на исковата молба в съда, 14.10.2019г.
до окончателното изплащане на вземането,
135.43 лева такса за експресно разглеждане на исканията за отпускане на двата
кредита и „наказателна
лихва„ /тоест неустоечно обезщетение
за забава/ в размер на 645.96 лева, начислено за периода от 15.10.2016г. до 22.11.2018г.
съобразно посочена в договора методика. Моли се и да се присъдят разноските по
делото.
Ответника не се ангажира с участие по делото;
съдът е отакзал да постанови неприсъствено решение, тъй като в акт по смисъла на чл. 239 от ГПК
не могат да бъдат приложени в пълен обем правилата на
потребителската защита, на които иначе процесния договор следва да се
подчинява.
Исковете , чието основание беше посочено по
– горе , са допустими.
По
същество:
Договора
за паричен заем под № *** в двата си варианта , е представен в заверено от страната копие на л. 4 и 12 от
делото. Заемът е реален договор , но
представени са на л. 13 и 1 4 от делото две разписки за получени от Т.,
като всяка от разписките е настойност от
300 лева. Тези разписки не са оспорени в качеството си на писмени
доказателства , при което съдът приема
сключването на договора за доказано.
Тъй като договорът попада под дефиницията на
чл. 9 от Закона за потребителския кредит , той следва да се подчинява на
закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите.
Приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ изм. и доп., бр. 59 от 29.07.2016 г.
Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и
следващите редакции, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18
декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12.
2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според едниствения член на
което, „годишния
размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта“.
Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по
договора не надхвърля повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е
под стойност от 50.05 %. В закона няма задължение на кредитодателя да обясни в
самия договор как точно се формира годишния процент на разходите, доколкото
методиката на формирането му е законоустановена ( приложение № 1 към закона).
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) ,
договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да
съдържа поне реквизитите , посочени в
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер на кредита и условията за
усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му. Тъй като
лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са
изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а. Има информация ( чл. 7 от договора ) за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора; изискването за предствяне на
извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания е неприложимо в
конкретния случай , тъй като кредиторът не е приел плащане на части. Има
информация за наличието или липсата на
право на отказ на потребителя от договора,
и срока, в който това право може да бъде упражнено.
Не се намериха основания за общата
недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК.
Съдът обаче приема , че е недействителна клаузата от договора, която предвижда такса за
експресно разглеждане на исканията за кредит. Тази клауза е неравноправна по
смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите – тя води до значително неравновесие между
договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по
договора; по принцип ,таксата обезщетява направени от дадено лице разходи,
каквито обаче в този случай отсъстват /
не се твърдят/, поради което плащането и е самоцелно. Няма данни тази клауза да
е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори, следователно
тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП. Искът да се плати
произтичащото от тази клауза задължение поради това не е основателен и следва
да се отхвърли.
На л. 15 от делото фигурира и копие,
заверено от страната , от рамков договор
за цесия от дата 23.11.2018 между ищеца и първоначалния кредитор, като се
установява от приложението към същия , че вземането на цедента против ответника
е предмет на договора, тоест, ищеца се явява между страните по договора ,
действителен носител на материалното право. Цесията е породила действие и в
отношенията между длъжника и цесионера ,
доколкото представено е уведомление по смисъла на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите
до Т., л. 21 от делото. Това уведомление не е получено, като обратната разписка
, с която е изпратено , е върната с отбелязване, че пратката не е била
потърсена. Независимо от това , уведомление за извършената цесия от името на
цесионера като пълномощник на цедента , фигурира като приложение към исковата
молба ( л. 24 от делото ), при което следва да се приеме за редовно връчено на
длъжника; в това отношение, съдебната практика последователно приема връчването
на уведомлението да е редовно. Тук
трябва да се каже , че възражението за несъобщаване на договора за цесия би
могло да бъде правопогасяващо само в хипотеза на плащане на първоначалния
кредитор, цедента, след сключването на договора за цесия , но преди длъжника да
бъде уведомен за нея, нещо, което ответника не твърди. Ищецът е легимиран като кредитор, включително
и поради факта ,че в договора за потребителски кредит е изрично предвидена
възможност на кредитора да цедира вземането си .
Разноските се присъждат в тежест на ответника ,
пропорционално на уважената част от иска.Ответника собствени разноски не е направил.
Общия размер на направените от ищеца разноски
е 300 лева, от които 150 лева – държавна такса и 150 лева възнаграждение
на ю. ; дължат се от ответника пропорционално 270.59 лева / 300/1381.39*1245.96
лева, колкото е уважения размер на исковете. /
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Д.А.Т., ЕГН **********,***, да
заплати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. София , ул. „Шандьор Петьофи” № 10, следните суми по договор за паричен
заем № ***, сключен с „4финанс” АД: 600 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на
подаването на исковата молба в съда, 14.10.2019г.
до окончателното изплащане на вземането,
и обезщетение за забава в размер на 645.96 лева , начислено за
периода от 15.10.2016г. до 22.11.2018г. като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта , представляваща сума от 135.43 лева такса за експресно
разглеждане на исканията за отпускане на кредита, като неоснователен.
Осъжда Д.А.Т., ЕГН **********,***, да заплати
на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. София , ул. „Шандьор Петьофи” № 10, разноски по делото в размер от 270.59
лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Владимир Руменов
Вярно с оригинала.
С.А.