№ 1696
гр. Варна, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502090 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба , подадена от БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., със седалище Париж, Франция, действащо чрез
регистриран клон в РБ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, бл.14, срещу решение №147/25.03.21г., постановено по гр.д.
№10012/20г. на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между страните – ищеца
М. Г. С. от гр.Варна и ответника БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.,
осъществяващо дейност чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК
********* , че договор за потребителски кредит CARU – 11632207, сключен на 29.10.2015г.
между ищеца и БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД е недействителен поради
противоречие с чл.22, вр. чл.10, ал.1 и чл. 11, ал.1, т.7, т.9а, т.10 и т.11 ЗПК и е осъден БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., осъществяващо дейност чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК ********* , да заплати на ищеца М. Г. С. от
гр.Варна сумата от 504,34 лева, представляваща платена при начална липса на основание,
ведно със законната лихва, считано от дата 29.10.2015г., на която дата е бил сключен
недействителния договор за потребителски кредит CARU - 11632207, на основание чл.55,
ал.1, предл.1 -во ЗЗД.
В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон и процесуалните норми. Излага, че съдът не е извършил
пълна преценка на събраният доказателствен материал, нито е приложил правилно
материалния закон. Счита извода на съда, че договорът не е съставен на шрифт 12, за
необоснован, тъй като не било ясно как е достигнал сам до този извод и въз основа на какви
1
технически устройства. Излага доводи, че разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК не е в
съответствие с Директива 2008/48/ЕО касателно размера на шрифта, като приложеният
договор бил четлив и не възпрепятствал възприемането на информацията в документа.
Намира за неправилен извода, че не била посочена методиката, по която се изчислява ГПР,
тъй като текста на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК не предвиждал тя да се посочва, а в ПЗР на закона се
съдържала формулата, по която се изчислява ГПР. Сочи, че договорът съдържал всички
компоненти, посочени в тази разпоредба. Намира за неправилен извода, че договорът не
отговарял на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, тъй като последната не предвиждала задължение за
посочване на конкретен погас.план, а нормата бранила различни интереси на потребителя.
Счита, че тъй като е договорен фиксиран лихвен процент не е необходимо погас.план да
съдържа разбивка на погас.вноска. Оспорва и извода на съда, че при обявена
недействителност на договора само кредитора е в забава. Моли да бъде отменено
решението, като бъде отхвърлен иска. Моли да му бъдат присъдени разноски.
Въззиваемата страна М. Г. С. от гр.Варна е депозирала в срок отговор, с който
счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от М. Г. С. от гр.Варна
срещу БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., със седалище Париж, Франция,
действащо чрез регистриран клон в РБ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България,
ЕИК *********, иск с правно основание чл.124 ГПК във вр. с чл.22 от ЗПК за приемане за
установено, че договор за потребителски кредит CARU – 11632207, сключен на 29.10.2015г.,
е недействителен, и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 504,34лв, представляваща платена сума при начална липса на
основание, ведно със законната лихва от 29.10.15г.
В исковата молба се твърди, че на 29.10.15г. между страните е сключен
договор за потр.кредит CARU – 11632207, по силата на който на ищеца като
кредитополучател била преведена сумата от 24500лв и му била удържана такса ангажимент
в размер на 500лв. Твърди, че до завеждането на иска бил внесъл сумата от 25004,34лв за
погасяване на кредита. Счита договорът за кредит за недействителен, тъй като той и общите
условия към него, както и застр.сертификат, били сключени в противоречие с чл.10, ал. ЗПК,
тъй като не всички елементи на договора били представени с размер шрифт не по малък от
12. Твърди още, че липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР, липсвала
яснота относно разходите, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение, както и погас.план не съдържал разбивка на погас.вноска.
Излага, че поради недействителността на договора следва да върне само чистата стойност на
кредита, поради което и претендира сумата от 504,34лв като платена без основание.
В отговор на исковата молба ответникът БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А., със седалище Париж, Франция, действащо чрез регистриран клон в РБ
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, поддържа становище
за неоснователност на исковете. Не оспорва факта на сключване на договора за кредит, като
2
оспорва твърдения шрифт на договора и сочи, че ищецът се е запознал, разбрал и приел
условията на договора. Навежда доводи, че разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК противоречала
на Директива 2008/48/ЕО, която не съдържала изисквания за минимален шрифт, като това
изискване не било приложимо спрямо застр.сертификат. Излага, че методиката по чл.33а
ЗПК се отнася до изчислението единствено на референтен лихвен процент, а лихвеният
процент по договора бил фиксиран, поради което и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 не
можела да намери приложение. Твърди, че договорът отговаря на изискването на чл.11, ал.1,
т.11 ЗПК като погас.план бил наличен по договора, а таксата ангажимент се заплащала при
усвояване на кредита.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявените искове с правно основание чл.124 ГПК във вр. с
чл.22 от ЗПК и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за процесуално допустими, поради което и дължи
произнасяне по същество на спора.
В исковата молба ищецът е навел твърдението за недействителност на
договора за кредит поради това, че е налице противоречие с нормата на чл.10, ал.1 ЗПК ,
като не всички елементи на договора били представени с размер не по–малък от 12.
Въпреки носената от него доказ.тежест ищецът не е ангажирал доказателства за това
договорът да е на шрифт по-малък от 12, а подобна преценка не може да бъде изведена само
от прочита на представения документ, нито от използването на програма за конвертиране на
документи, както неправилно е приел ВРС. Отделно от това видно от приложения по делото
оригинал на договора всички негови условия са ясно и четливо написани.
Съгласно Директива 2008/48/ЕО договорите за кредит се изготвят на хартиен или друг траен
носител като договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин конкретни данни, които
задължително следва да се съдържат в него, за да може потребителят да прецени обема на
своето задължение. Последната не съдържа въведеното със ЗПК изискване всички елементи
на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12,
поради което и приложение следва да намери общностното правило. Дори и в случая да се
приеме, че договорът да е изпълнен на шрифт по малък от 12, то същият е на хартиен
носител и по ясен и кратък начин съдържа данните, изискуеми в чл.10, параграф 2 от
Директивата и не възпрепятства потребителя да се информира относно условията на
договора и да се запознае с правата и задълженията си. Ирелевантно за действителността на
договора е въпроса за шрифта на допълнително сключеното застр.правоотношение. Ето
защо съдът намира, че не е установено твърдяното нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК, което да
3
обоснове недействителност на договора за кредит.
На следващо място ищецът извежда недействителността на процесния договор
с нарушение на чл.11, ал.1 ЗПК. Счита, че договорът е сключен в нарушение на тази
разпоредба, тъй като липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР, както и
липсвала яснота как се съотнасят разходите и лихвения процент към ГПР. Съгласно чл.11
от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР, като
формулата за изчисляването му е уредена в приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК. В т.3 на
Приложението са посочени допълнителните допускания, които банката отчита при
изчисляването му и които действително не са посочени в договора. В договора е посочен
ГПР – 11,08%, както и общата сума на плащанията. Самото непосочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения
в приложение №1 начин само по себе си не е от естество да обоснове недействителност на
договора, тъй като смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с
размера на сумата, която ще върне на банката, което изискване в случая е налице.
Същевременно ищецът не е оспорил самия размер на ГПР, посочен в договора, към който
именно са относими тези допускания. Видно е още, че е договорен фиксиран лихвен
процент, поради което и разпоредбата на чл.11, т.9а ЗПК в случая е неотносима. Ето защо
съдът намира, че не е налице твърдяната недействителност на договора по см. на чл.11, ал.1,
т.9а и 10 ЗПК.
Претенцията за прогласяване на недействителност на договора, основана
на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, а именно, че погас.план не съдържал разбивка, също е
неоснователна. Видно от самия договор за кредит в него е инкорпориран погасителен план,
като са посочени броя на вноските по кредита, дата на всяка една от вноските, тяхната
периодичност и размер.
Изрично в договора е посочен и размерът на дължимата такса ангажимент,
като липсва изискване за посочване и на начина на формирането й.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск за установяване
недействителността на договора за кредит се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Що се касае до предявения иск по чл.55, ал.1 ЗЗД, видно от уточняващата
молба ищецът основава претенцията си за връщане на недължимо платени суми с
твърдението, че при недействителен договор потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на получения кредит. В случая, както се установи по-горе, процесният договор не
е недействителен. Ето защо с извършените плащания ищецът е изпълнил задължението си
да изплаща кредита на погас.вноски в договорения размер, като не се установява да е налице
твърдяното плащане без основание. Посоченото обосновава извод за неоснователност и на
този иск, поради което същият следва да се отхвърли.
Поради несъвпадане на изводите на настоящия състав с тези на
първоинстанционния съд решението на ВРС като неправилно следва да се отмени.
При този изход на спора в тежест на ищеца М. Г. С. следва да бъдат
възложени сторените от ответника в първоинстанционното и въззивно производство
разноски, които възлизат в размер на по 100лв - ю.к.възнаграждение, определено по НЗПП.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №147/25.03.2021г. на Варненски районен съд,
постановено по гр.д. №10012/2020г. на ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр.Варна,
ул.Л.Каравелов 3Б, срещу БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., със седалище
Париж, Франция, действащо чрез регистриран клон в РБ БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, бл.14, искове с правно основание чл.124 ГПК
във вр. с чл.22 от ЗПК за приемане за установено, че договор за потребителски кредит CARU
– 11632207, сключен на 29.10.2015г., е недействителен, и с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 504,34лв, представляваща
платена сума при начална липса на основание, ведно със законната лихва от 29.10.15г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА М. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.Л.Каравелов 3Б, да
заплати на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., със седалище Париж, Франция,
действащо чрез регистриран клон в РБ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост, ж.к. Младост
4, Бизнес Парк София, бл.14, сумата от 200лева / двеста лева /, представляваща
ю.к.възнаграждение за първоинстанционното и въззивно производство, на основание чл.78,
ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5